Странните ястия от азиатските страни

[speedy86]

Ксе, предполагам за моя пост говориш, че шокиращото се търси? Искрено, ама наистина искрено се надявам да си права. Само че статията не е една, нито снимката. В линка, който съм дала има препратка към други публикации и подробни снимки на "процеса". За съжаление се съмнявам да е фабрикувано. А много ми се иска да беше....

[kcekce]

Ммм, ние си полафихме с didkapan на лични... Опитвам се да разпръсна параноята и изкуствено създадените ксенофобски настроения Въпросната сензация е обсъждана много и е "развенчана" дори в urbanmyth. Ще ти пиша и на теб, да не цапаме темата излишно

[naia]

Или пък типично азиатски деликатес според сайта е Свинският мозък, който не изглежда толкова плашещ и може би ако ти го сервират без да ти кажат, че е някакъв си мозък, спокойно ще си го изядеш. Но дали е вкусно, кой знае? Някой да го е опитвал случайно? хД

 

 

 

Диди, това изобщо не е рядкост и по нашите ширини. Най-често паниран, или както по-долу казаха, варен с масло и червен пипер.

Обичам го много и е с много фин вкус. Зависи си и от майстора. Води се за деликатес.

Много странни / за някои хора/ неща се ядат и у нас. Майка ми беше абсолютен майстор на т. нар. субпродукти или дреболии. Понаучих се, повечето са уникално вкусни, но биха потресли всеки средностатистически европеец. Като пълнен далак, кавърма с бъбреци, език ,мозък, момици..../ Само да вметна, че се опитах да направя невероятно вксусната й кавърма с бъбреци... и все едно съм ги готвила в пишканото на 60-годишен алкохолик с натравяне. Има си чалъми, ама не попитах навреме.

 

"Та..в някои южни части на Китай типична храница били Тестисите от бик (?!) Мда, казано така наистина звучи възмущаващо докъде е стигнало въображението на хорицата."

 

В Българско са познати като бели бъбреци и се считат за афродизиак също. Скъп деликатес. И то се готви само на отбрани места. И телешки/ не говежди!/ и свински. И съм го готвила, и съм го яла. Много стара, древна рецепта. Факт. Ако го направи майстор , няма да разбереш какво ядеш...Великолепно е с бяло вино.

За шкембето писаха, каква отврат предизвиква в доста страни. Рецептите у нас са десетки.

 

Друго " гадно" за околните нещо са чревцата. Тънки свински чревца. След доста уморително и щателно миене се сваряват, заплитат на дебела плитка и се пекат с масло и червен пипер на фурна. Доста народи ще си изповръщат червата при това описание. А го обожавам с червено вино.

 

Само давам пример, че и ние не сме китка.

Да убиеш /хуманно!/ прасенце- сукалче, да го мариноваш в нещо си/ може и алкохол/ и да го печеш 10 ч. на фурна е адски готино. И каква е разликата с натъпкани бебета-мишки в спирт.

Не бих яла зародиши, да. Това е за хората, които които няма повече какво да искат, от презадоволяване.

Иначе, кой както му е вкусно. Векове хранителни навици, суеверия и оцеляване. Най- вече последното.

[kcekce]

Темата нещо поутихна, но служебните ми задължения пак ме върнаха на нея с един епизод на "Табу".

 

 

Това е Тошио Танабе, бивш професионален боксьор, който в момента се бори да увековечи името си в историята като революционен готвач, въвел пръстта в ежедневното меню на хората по света Както обясниха в този епизод (който скоро трябва да цъфне и по теУевизора), човекът си има ресторант, кръстен "Не си отивайте" на френски - напомня ми за "Hungry!" този сюжет, може би щото слушам Bawdies в момента Лиричните отклонения настрана - Тошио е изключително зарибен да открие и приложи гастрономическите качества на почвата и да научи хората да ядат пръст... Мислех си, че по-крайно от веганството, съчетано със суровоядство нЕма, ама да видиш ти, можели сме да се храним от една копаня с растенията

 

* Супичка от кал с "трюфел" от засъхнала кал.

 

В историята неведнъж са документирани случаи на ядене на пръст от човек, редица бременни жени го правят и днес, подбудени от естествената нужда на организма си от калций. Тошио обаче е решил да открие и разкрие всички аспекти на тази сфера на "гастрономията" - търси специфични почви, дегустира ги, оценява вкусовите им качества, стерилизира ги и ги готви, превръщайки ги в непривични за човечеството ястия. Той твърди, че иска да накара хората да погледнат по нов начин на тази безценна благословия, по която стъпват. За целта я преобразува в супи, сосове, каши, сладоледи и други форми на течната и втвърдена кал, като предварително пречиства почвените смеси от камъни и пясък - че кой би искал да хрупа камъняк на вечеря?

 

Изненадващо на промоционалния му банкет с предплатен куверт от 166 долара на човек се изсипват предостатъчно клиенти, желаещи да опитат изисканата му кухня. Всички заявяват категорично, че усещат ясно вкуса на пръст, но далеч не всички имат нещо против този вкус. Всъщност редица клиенти заявяват, че храната има "здравословен" дъх. Много от гостите на ресторанта определят храната като вкусна, много други пък я оприличават критично на чувството да са гризнали шепа... ами, пръст, какво друго ("Another one bites the dust!"). За финал на вечерята ресторантът сервира на гостите чиния с прясна почва, отговаряща на количеството пръст, което са изяли дотук - така да се каже нагледна презентация на вкусовите качества на Земята.

 

То се знае, че в почвата има предостатъчно минерали, неорганични и органични вещества и съединения - нали от нея се хранят растенията, които ядем все пак! Но мен лично леко ме ядосва, че никой не уточни как точно се отразява това меню на отделителната система и крайния й продукт... Опитвам се да си го представя и пред очите ми все се лашка някаква неопределена локва кал Но като цяло идеята на Тошио Танабе ми се вижда доста по-разумна и по-лесно (и евтино) изпълнима от онзи случай на производство на едно кюфте телешка мускулна тъкан от стволови клетки - за 3 месеца, с инвестиции от 250 хил. евро и със съмнителни вкусови качества.

 

А на вас яде ли ви се пръст? Или по-меко казано - струва ли ви се апетитен дъхът на почва по необелените картофи? Аз бих се навила, стига да не ми хрупа по зъбаците и да съм сигурна, че няма да с*ра тухли четворки на другия ден Въпреки че и този ефект би могъл да се приложи с полза за човечеството... в строителството например...

[kandala]

kcekce , винаги ми е интересно да чета споделеното от теб, още повече, че начина на поднасяне на информацията е доста интересен. Идеята за пръстта ми е много, твърде ... Абе, не знам какво да кажа. Мога да приема хората да консумират всичко летящо, пълзящо и въобще всеки друг вид, който организма поема. Хора всякакви, културни различния, бит и каквото си решиш. Аз лично може би от любопитство бих пробвала веднъж. Признавам си - любопитна съм си, и лакома, и не особено гнуслива. Като цяло много от нещата, които се споделят по-горе бих опитала. Но идеята постепенно да се включи в менюто ми  - не, не я приемам. Да ядем пръстта ми се струва твърде близък досег с природата. 

 

Ето и една забавна гледан точка по темата за хранителните навици на народите 

[kcekce]

Мерси за интереса и добрия отзив

 

Аз все още се чудя дали "майката земя" би ми била ВКУСНА като цяло - все пак в съвременното общество по-осигурените хора ядем не само за оцеляване, но и за удоволствие. И образите, платили по 166 долара за дегустацията, явно също са искали да пробват дали ще е вкусно. Но ако пръстта наистина е способна да задоволи нуждите на човешкия организъм от вещества и при това да не навреди на организма (например на чревния тракт и отделителната система), не виждам какво пречи хора от гладуващи страни да се хранят наистина с обработена пръст. Дали дете, отрасло с подобна храна би смятало вкуса на почва за неапетитен? Или би си мислило "Мммм, чернозем, много го обичам, мама ми го готвеше, когато бях малък".

 

Както и да е, със сигурност ако закъсам някъде и умирам от глад, ще пробвам да ям пръст, за което сигурно много умрели не са се сетили

[kcekce]

Нихония - сашими от жаба и супичка

http://www.youtube.com/watch?v=WgLXJOJN27U

[brambram]

Пак в Китай е изобретено и "вековното яйце" - яйце, престояло седмици или месеци, опаковано в смес от глина, сол и пясък. Жълтъкът придобива зелен или черен цвят, а белтъкът - наситено кафяв. При това яйцето мирише "апетитно" на сяра и амоняк.

Тези съм  ги яла Даже ми се доядоха сега като ги гледам. Не е като  да ги обичам, но са приятни. Миризмата се усеща само ако си ги белиш сам. В ресторантите най-често ги сервират с оцет и джинджифил, готови обелени и ароматът им леко бие на карамел, не знам каква химична реакция става, за да се получи това. Веднъж си купих такова от супермаркета, още необелено. Върху черупката имаше и пласт от сместа, в която е стояло. Първо трябва да се изчисти тя, после се бели и да, тогава вонята се усеща. Напомня тази на градски тоалетни, тогава когато всевъзможни миризми са се смесили  до толкова, че  се носи не миризма на нещо конкретно, а  просто тежка смрад. Като го поръсих с оцет, тя наистина изчезна и се появи карамеленият оттенък, но не можах да се изнудя да го изям и го хвърлих. Но готово сервирано  в ресторант, наистина  е приятно. Това е първото невероятно странно нещо, което опитах в живота си.

Ей тук разни неща в блога ми по темата: тук тук и тук.

Принципно конкретно за тези щях да правя отделен и по-подробен пост, но гледам, че явно още не съм стигнала до него. Гледам, че не съм ссложила снимки със сместа върху черупката, а трябва да имам, ако ви е интересно ще ускоря поста по въпроса.

П.С. Как моят коментар да не излиза като част от цитата? Къде бъркам? Извинявам се.

[kcekce]

Напиши си твоите реплики след кода , а т.е. извън полето на цитата А тия вековни яйца наистина ли са вкусни? Удиви ме, мислех, че си лъхат на амоняк и сяра до небето

 

И за да не съветвам напразно - сашими от суров дроб. Прави се обикновено от телешки дроб, за нарязването на тънко се иска да е замразен (който е рязал дроб някога, знае защо...). Но и на хапки става - както се вика, ядва се Родина на рецептата - Япония, Сапоро.

 

 

Впрочем днес случайно почетох отзивите на един руснак, хапвал в ресторант с индийски готвач в Пукет... И си обясних най-сетне сценката с жабата във видеото, което дадох по-горе Всъщност много елитни източни готвачи предлагат на клиентите си прясна-прясна плячка (обезглавена жаба, риба или омар), оставяйки отрязаната "мислеща" част от животното да шава в чинията, доказвайки най-висшата свежест на суровото му месо. Когато филетата сашими са вече изядени, а "украсата" е спряла да шава, готвачът предлага на гостите на ресторанта да направи супичка от вече покойните части. Която обикновено е много вкусна! Както и сашимито преди това. Иначе аз не държа да имам половин мажоретка в чинията си, която да ме поощрява с гърчовете си да изям долната й половина

[brambram]

Повечето чужденци не ги харесват, но според мен една голяма част от тях имат проблем с идеята за това къде и  колко време са стояли яйцата, други се чудят какво ще си помислят за тях хората, ако признаят, че им харесва и едва малка част наистина не харесват вкуса.  А той не е натрапчив или тежък, по-лек е от този на варените яйца. Като бях малка правихме едни яйчни ладийки, яйцата се сваряват, разрязват се на две, жълтъците се отделят и се смесват със сирене крема (ако не греша) и после с шприц се слагат пак в белтъците. Вкусът става някак по-лек и ненатрапчив. Тези яйца напомнят този вкус, поне според мен.  Не мисля, че някой би имал проблем с вкуса, ако ги опита със затворени очи. На мен ми изглеждаха някак невоъбразимо преди да ги видя на живо. Озоваха се на масата ни по грешка  (бяхме в ресторант, където менюто нямаше снимки, разпознахме думата яйца и поръчахме това, в следствие на което дружно се опулихме като видяхме какво ни носят). Обаче на живо някак не изглеждат толкова брутално. Аз по принцип съм традиционалист, не съм склонна много да експериментирам с храната и едва се пресилих да опитам една четвъртинка... а взе, че ми хареса. Само трябва да се внимава да не хапнеш парченце джинджифил, че е доста неприятно.

П.С. Благодаря!

А ето и нещо, което не можаха да ме убедят да опитам, колкото и да се опитваха и колкото и да е полезно. Кръвно доуфу. Събират кръвта на различни животни, оставят я да се съсирва известно време, после я варят и става с консистенцията на меко сирене. Води се деликатес, скъпа е, обикновено я консумират готвена. За Китай говорим отново.

 

 

 

 

 

 

 

[kcekce]

Още една лека японска подборка (слагам снимките в спойлери).

 

Фуназуши – риба, маринована в сол за една година, след което стояла напълнена с ориз в продължение на четири години. Готовият продукт се нарязва на филийки и се сервира като суши. Рибата има изключително остра миризма (по-силна дори от тази на натото) и доста кисел вкус.

 

 

 

 

Медуза – китайците и японците си хапват и медузи, макар че е спорно доколко месото на мешестите изобщо има някакъв вкус. Несъмнено обаче има характерна консистенция, гурманите описват хрупкавостта и еластичността на медузата като подобна на тази на оризовите спагети или на китайските гъби. Медузата обикновено се съхранява в изсушен вид, тъй като иначе бързо се разваля. Преди готвене се изкисва в гореща вода, за да си възвърне първоначалния вид. Вкусът на ястията от медуза доколкото разбрах май зависи изцяло от соса, подправките и допълнителните съставки. Впрочем яденето на тези безгръбначни животни е оправдано от екологична и диетологическа гледна точка. Неограниченото размножаване на медузите вече застрашава редица риби, а мешестите са съставени от 61 % белтъчини при калоричност около 40 ккал (на 100 гр). Медузите съдържат и прилични количества омега-3 киселини.

 

 

 

 

Шиокара – да си дойдем на хардкора, шиокара е японско ястие от различни морски животни, нарязани и накиснати обилно в силно подсолен сос от ферментиралите им вътрешности. Ароматът на „апетитната“ каша наподобявал този на европейското аншоа. Впрочем ако ви го предлагат, можете спокойно да откажете – дори самите японци отбягват да го ядат.

 

 

 

 

Хоя или „морски ананас“ - необичайно животно от рода на калмара, рядък деликатес в Япония. Японците обикновено го хапват във вид на сашими. На вкус описват хоята като наподобяваща йод или като „гума, накисната в амоняк“. Горката грозновата недооценена животинка се смята за изискано мезе за саке.

 

 

 

 

„Одори гуи“ или „танцуващо ядене“. Тези малки прозрачни рибки се ядат живи и затова създават усещането, че танцуват в устата ви. Нямат почти никакъв вкус, затова се подправят обилно със соев сос и се ядат с лъжица.

 

 

[