mi6lence Публикувано 9 Ноември, 2011 Share Публикувано 9 Ноември, 2011 Понякога ей така хващаш химикала и драскаш ли драскаш и резултата е например това: Тъмно е! Тъмно е, няма и звездичка, луната крие се и тя. Останал само с моите мисли, стоя на ръба на пропастта. Дочувам шум от вълнички, разбиващи се в стените на безкрайната земя. Обичам те аз, но обичаш ли ме ти. Отговорът пронизва сърцето ми с хладната усмивка на думичката НЕ. Стъпка напред и пропадане безкрайно. Затварям очи, разпервам ръце и виждам в тъмнината твоето прекрасно личице. Очите ти пронизват моята душа и… туп, най-после черната вода измива образа ти завинаги от моята глава. Отварям очи за последен път, усещайки вкуса на кръвта, която оцветява тъмната вода. Навсякъде има кръв, не усещам нищо, само празнота. .......................................................................... Добър ден, Тъга Листата падат пожълтели, посипват студената земя. Сълзи се стичат по моето лице, докосват нежно мойте устни. Сърцето бие в тъжен ритъм, мисли в тъга отлитат. С нокти ръката си издирам. Оставям тънка струйка кръв от раната ми да се спуска, да обагря жълтите листа. С всяка капчица кръвчица споменът за теб се просмуква в студената земя. Обичам те, мила моя, носеща ми единствено тъга. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
stelito Отговорено 13 Ноември, 2011 Share Отговорено 13 Ноември, 2011 С много хубаво чувство пишеш, това умаляване на думите ("звездичка", "личице"...) е много сладко. Винаги се получава добре, когато написаното е израз на силна емоция или вълнение. Нали всичко е любов... Дори и мрачно погледната, тя е красива. Поздравявам те с едно мое определение: Тя... няма име по принцип, защото забравяш да чувстваш, когато те докопа между острите си нокти, понякога е хищник и те има за поредната си хапка, дръг път е художник, който те рисува между цветята си. И в двата случая си пътник, докато самата тя не ти даде живот, мисли те за жертва или за най-скъпия си улов. Всичко зависи от нея. Викам й Любов. Тя ме срещна с него. А той, той какво ли мисли за мене? Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Алеандър Отговорено 6 Декември, 2011 Share Отговорено 6 Декември, 2011 'Добър ден, Тъга' е много хубаво стихотворение. Отдавна не бях чел нещо толкова искрено и истинско. Нежно и изящно като венчелистче на цветенце. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
NyXe Отговорено 21 Декември, 2011 Share Отговорено 21 Декември, 2011 Докато гледах един от многото сериали се стигна до това: Живот, съдба, радост, тъга. Нежни слова, прекланяш глава, Болка, умора, страст, тревога, Силни емоции, красота, природа. Плахост, молба, молитва, желание, Неволна мечта, страх, покаяние. Живот, съдба, радост, тъга, Това е денят на всяка жена. П.С. Не се смейте! ахахха Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mi6lence Отговорено 21 Декември, 2011 Автор Share Отговорено 21 Декември, 2011 По-принцип на повечето неща ,които постваш в форума се смея много,но то е така защото те са в секцията за шеги На това твое произведение,в никакъв случай не бих се смял Мога да се усмихна,защото е наистина много хубаво Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
NyXe Отговорено 21 Декември, 2011 Share Отговорено 21 Декември, 2011 Миши-Миши-Мишленце, благодаря. Не бих го нарекла произведение, тъй като е написано за около 3 минути. Без умисъл, просто след поредната серия на някой сърцераздирателен сериал. Чакай да постна нещо друго Ти си Имаше пълнолуние. Вечерта бе топла, а небето осеяно с хиляди звезди. Погледнах те в очите... погледа ти ме изпепели. Докоснах ти плахо ръката....жадувах да стигна и до душата. Беше прекрасно, а нарастващото чувство в мен неясно. Любов ли бе това? Как да опиша мислите си със слова...Не знам... Ти си вятъра, който докосва лицето. Слънцето, което изгаря сърцето. Въздуха, който дишам и аромата на цветята, които обичам. Нуждая се от твоите ласки, от целувките нежни и страстни... Прекъсна с устни порива от мисли. Не можех, страх ме бе...нямах смелост пред теб да кажа Обичам те! P.S. Писала съм го преди 10-тина година, тъй чее Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
andi11 Отговорено 21 Декември, 2011 Share Отговорено 21 Декември, 2011 Писнаха ми вече делничните дни каквото и да правя, вечно ми се спи. Трябва ли да изпълнявам досадни задачи вместо да се срещна с приятели пиячи. Всяка вечер си повтарям с алкохола да не прекалявам, знам, че после трудно изтрезнявам. Важното е да се контролирам и на масата да не заспивам, даже да си мисля, че умирам- пак ще продължавам да се рестартирам. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
NyXe Отговорено 21 Декември, 2011 Share Отговорено 21 Декември, 2011 Писнаха ми вече делничните дни каквото и да правя, вечно ми се спи. Трябва ли да изпълнявам досадни задачи вместо да се срещна с приятели пиячи. Всяка вечер си повтарям с алкохола да не прекалявам, знам, че после трудно изтрезнявам. Важното е да се контролирам и на масата да не заспивам, даже да си мисля, че умирам- пак ще продължавам да се рестартирам. Ауууу, много добро!! Браво! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mi6lence Отговорено 25 Февруари, 2012 Автор Share Отговорено 25 Февруари, 2012 Това го писах преди известно време. Сега го срещнах случайно да прашясва в една папка на компа и реших да го споделя. Кво ли съм си мислил като съм го писал ?!?! Кибритена клечица Клечка от кибрит в джоба си намерих. Плъзнах я по тротоара и искрица пламна. Запалих цигара и дръпнах си с наслада. Дим от ноздрите изпуснах,клечката захвърлих и в дима се аз изгубих. Второ дръпване направих,главата си омаях. Закашлях се и очите си със сълзи изпълних. Проклех цигарата мизерна, Метнах я без пощада на цимента. Фрассс,с пета я смазах но вторачен в фаса аз останах. Прецакан почувствах се в този миг. Защо цигарата похабих? Аналогия с нещата правя. Нима препънал се на второто стъпало, стълбата не трябва да изкача? Нима при среща с ангел, злото трябва да избера? Нима съзрял твоето лице красиво, трябва очички да затворя? Нима,нима,нима .............. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
a_smile Отговорено 10 Март, 2012 Share Отговорено 10 Март, 2012 А дали и аз мога да споделя нещо тук, че ме е налазило едно настроение... Страх ме е да почна… и не зная моят път къде ли криволичи – в погледа ми свети прелестна омая, а сърцето свило се е като мокро птиче… Думите в устата ми напират, но гласът се губи в мрачината. Вдигам взор – поглеждам към звездите, после бързо слизам на земята… Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mi6lence Отговорено 29 Април, 2012 Автор Share Отговорено 29 Април, 2012 А дали и аз мога да споделя нещо тук, че ме е налазило едно настроение... Разбира се,всеки може да споделя тук собственоръчно написани нещица Ето на,аз снощи бях на ръба на нервна криза и за да се успокоя малко,реших вместо хапченца да напиша нещо. Заглавието съм си го изсмукал от пръстите и съм го сложил толкова колкото да има някакво такова. Боята на живота И нежна е нощта, кръв капе от очите. Мисли бясно се лутат, кръв шурти от ушите. Малки остриета по ръцете ми се шибат, кървави следи оставят. Кръв по китките ми се стича, обвива нежно мойте пръсти. Докосвам си лицето и кървав спомен ми остава. Ах, колко нежна е нощта, пропита с миризма на кръв и вкус на "солена вода". Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
voileta Отговорено 17 Юли, 2014 Share Отговорено 17 Юли, 2014 Тази вечер май изчетох половината раздел и всичко така ме радва. Къде са избягали всички творящи от тази тема? Не знаех, че има толкова много. Ако и аз можех да пиша стихове, щях да ви поздравя с някой ред. Някои от нещата бяха нежни, други тъжни, трети смешни, но всички изпълнени с много душа. Всеки път много навлизам в нещото, което чета и то ме опиянява неповторимо. Радвам се, че има подобен раздел, където се преливат толкова много емоции изливащи се от едно сърце и предаващи се на много други. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.