Кева Отговорено 12 Февруари, 2016 Share Отговорено 12 Февруари, 2016 Успях да прочета 4-та част и определено ми хареса. Вярно на мен винаги ми се иска да има повече от демона - някак се привързах към него, буди любопитството ми и най-много ми харесва . Но дори без него ми беше интересно. Хвърлих бегъл поглед на предните истории и видях, че са разместени липсват някой от нещата, който са ми познати, а други са добавени, което налага да ги прочета наново и на спокойствие. Обаче искам да видя края на историята, харесва ми. Лека, приятна, увличаща. А препратките много ме радват, може би защото напоследък липсват осезаемо от всякакви творения Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 12 Февруари, 2016 Автор Share Отговорено 12 Февруари, 2016 Мисля, че има разни корекции, но пък ти си ми бета-читател )))) - ерудиран, разбиращ и с близък вкус - и по един или друг начин отчитам какво ми казваш. Но назад не съм променяла много. И се радвам много, че ти допада, аз си имам бая резерви въпреки че като цяло ме кефи самата история... макар че не знам колко от това, което знам за нея успявам да изпиша... Т.е. ако искаш може да ми пратиш и критиките си - тук или на ЛС . 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 13 Февруари, 2016 Share Отговорено 13 Февруари, 2016 Замислила си го като сериал, а аз гледам на него като на книга. В тоя ред на мисли, няма как да са обективни критиките ми. Около политиката ми се въртят няколко неща, но те биха били валидни, ако се задълбочи и разтегне разказа . Врътката с братовчеда много добре се получи , онази с патриарсите не ме убеди. Повече моменти, в който човек да си каже "ей, браво как го изигра", не биха навредили Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 13 Февруари, 2016 Автор Share Отговорено 13 Февруари, 2016 Даааа, напипа сърцевината на моята самодоволна компактност и собствено терзание. Кофти - кофти )))))), трябваше да си остана (само)доволно на похвалите, ей тъй на... но пък какъв бета читател си ми иначе . Добре де, режи! Това е сериал, за кралица Елена Филипа, и някои серии имат едно хубаво други - друго, а трети могат да се окажат пълен провал. Освен това някои неща от първите серии ми трябват за бъдещите серии. И трупата трябва да се стикова да играе заедно... Не исках цяла и сложна книга на един дъх, а и някак не вярвам да ми се получи към момента. А пък разтеглена до безкрай серия, тип масов съвременен роман също не ми се правеше... Искам серийки, които можеш да гледаш на маратон, но можеш и да очакваш или четеш на парче. Отделни мигове от един сън всеки със своята музика и гледна точка. И от които накрая се събуждаш... Но да видим ... Във всеки случай с патриарсите и аз се измъчих. Там всичко бях фокусирала на демона и неговото поведение, и накрая оставих само най - нужното при света на хората, но това не е добре за цялата история със сигурност... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 13 Февруари, 2016 Share Отговорено 13 Февруари, 2016 На кафе да си кажа какво ми се върти в главата , може ли ? Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 19 Ноември, 2016 Автор Share Отговорено 19 Ноември, 2016 @ Кева, мерси за комента Слагам петата тук. 2 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 11 Март, 2017 Автор Share Отговорено 11 Март, 2017 Поредната история е Изначално те били двама братя: Еперун и Итангра. Появили се от светлината на първите звезди и с диханието си изградили Средната земя. После дошла златокъдрата Илеада и донесла там чудото на живота. За първи път братята изпитали времето и осъзнали спомените си - почувствали радост и болка, разпознали красотата и обичта. Илеада прегърнала сътворения свят и създала хората в него - Земята се населила, а молитвите на живите възрадвали небесата... Елена Филипа отклони очите си от гоблена на Сътворението над входа на тронната зала. Тя не можеше да го види, но като дете дълго изучаваше шарките му и рецитираше наизуст Песента на Боговете. Макар и вече Господарка на Морея, все още когато се опитваше да игнорира досадната кралска етикеция, тя се вглеждаше в мястото на гоблена и машинално си припомняше шарките му, втъкали старата легенда. Изначално, те били двама... тук... 2 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Yamashita Отговорено 21 Март, 2017 Share Отговорено 21 Март, 2017 Снощи докато си четях "Мрак" потънала във всяка фраза буквално се замислих, ако застана пред белия лист дали ще мога да сътворя нещо толкова въздействащо, с толкова картини и герои, не съм сигурна, иска се фантазия и сърце, а "Мрак" е писан точно така със сърце. Поздравления за 20 годишната Майра и на сегашната, че твори така красиво и запомнящо се, толкова готино и с усет. Благодаря за хубавата книга, мила приятелко! Имаш моето Ехаа! 2 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 21 Март, 2017 Автор Share Отговорено 21 Март, 2017 ЪЪ ако знаеш колко подскока от радост направих със всичките ти коментари . Голям кеф и ужасно много благодаря .Мен ако питаш ти си суперспособна на не по-малко творчество - а вероятно и на доста повече - и дори и да не ти стига времето за писане, снимките, които гледам ми топлят сърцето. Всеки път. Ама така ще ми развалиш имиджа на злата Баба Яга , ще рекат хората, че съм някаква мила и позитивна, добричка личност ... със сърце, а е добре известно, че съм от безсърдечните тук )))) Аз не съм много уверена в "творбата" си, но много ми се искаше да я пиша за нас - с толкова стаж в романтиката, фентъзито и сериалите сме вече, и летвата - няма как - е вдигната. Лошото е, че за да ми е убедителна историята на мен самата се налага да я уплътня, с имена и детайли и хора и... все ме е страх да не стане обяснително скучно ... или де да знам.. обратното да не успея да създам правилния и удовлетворителен завършек... и да не се разбере защо така, а не иначе... Хубавото е, че поне за ефектите няма как да се заяде човек. Ако беше визуална история, а не писан текст щеше да страшно мъчително със всичките светове и сенки... пък щом съм успяла да те убедя значи е добре ... дотук 3 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
asha Отговорено 21 Март, 2017 Share Отговорено 21 Март, 2017 Майричка , ... понеже така ...инкогнито фърлям и по едно очо тук ..../да си призная/ , а и понеже не и ви знам толкова добре и мога да съдя за всеки само по писанията му ....мога да кажа само: - Ако ти си от безсърдечните тук - аз съм Клаудия Шифър. Пък, на! Такова нещо без сърце не се пише . 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Yamashita Отговорено 21 Март, 2017 Share Отговорено 21 Март, 2017 Майката на Елена Филипа /Ти/ не е баба Яга имиджа ти е солидно преувеличен. ТЯ /Ти / е силна и креативна, дарила е рожбата си с мъдрост, благородство, мечти и смелост, на която и Демона беше изкушен да бъде подвластен/аз също /. С една дума ти си скромна, а аз твой по/читател. 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 21 Март, 2017 Share Отговорено 21 Март, 2017 Я хейтъра на японската секция да се обади с малко критика . Още от онова най-първо четене Демона ми взе сърцето. Не знам защо го преживях като силно положителен герой , не знам и защо се превърна в любимеца ми в историята - съзнавам, че Елена е главният персонаж, но аз си искам повече от Демона. С думи прости чакам си обещаното. П.П. В розово -бонбонният свят имаш ли мнение ставаш задължително зъл . Чудно защото ли най-злите най ги уважавам 2 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 21 Март, 2017 Автор Share Отговорено 21 Март, 2017 Е знам, знам за твоите демонични пристрастия Кев, и критиката е справедлива... пък и историята е и за демона, нали алфата и омегата ... Така, че седмата част сега ще бъде за демона ... но наистина трябва да е силна много мъдруване и хвърлям . Така, колкото и да го мисля, засега ще ми трябва и 8ма част за да завърша историята... и дано да ми стигне . Asha благодаря!! А ти сигурнали си, че не си Синди Кауфорд? Или Жизел Бюндхен? )))))))))) Щ си кажеш ти ... Струва ми се, имиджът на въпросната русокоска - Клаудия е силно преувеличен... 2 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
asha Отговорено 22 Март, 2017 Share Отговорено 22 Март, 2017 Бе...щом е за теб...ще си кажа . Чакай да надзърна в огледалото бързешком , преди да го счупя с поглед... Ммдааа... Висока като щангист , стройна като сумосист ... , по рождение - блондинка под прикритие ... По-скоро го докарвам до една кака Марта Вачкова, ама в намален мащаб къде 75%. И за да не е чак такъв спам... Идеята Елена Филипа да вижда околните като животински образи ми напомни на един стар фантастичен разказ от преди време оно... Само , убий мЪ , не се сещам автор и име - Рей Бредбъри ли беше , Азимов ли ... Та , там главната героиня, в следствие нещо си /катастрофа май/ и след събуждането си от кома /май/ започва да вижда околните с глави на животни , според същината им. Всякакви гадини . И накрая вижда себе си в огледалото като кошута. 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 22 Март, 2017 Автор Share Отговорено 22 Март, 2017 Хичкок . Негов е. Със змията-сестра и лекаря... Но се видя като кошута, чак като и направиха операция и спря да вижда другите като животни... Само себе си виждаше вече неправилно.Евала, че се сети )) И аз си мислех за него, макар че Златният компас е по-скорошна реплика. Там душите се разхождаха като животни до собствениците си...Ако пък превръщането на душите гледаш, виж тук А "оригинала" трябва да са отделни анимистични вярвания - примерно на индианци и племена с животински тотеми... които се превръщат при нужда... Но честно - не съм проверявала Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 22 Март, 2017 Share Отговорено 22 Март, 2017 Репликите ( съзнателни или не ) ми се струват неизбежни . Понякога са неподозирани архетипи, друг път дълбоко забравени спомени или съзнателно търсени. Може и Хичкок от другаде да го е взел. Тръгнете ли да търсите първоизточника може и да не му намерите края . Впрочем това с животинският облик е една от хубавите врътки, който показват израстването на Елена . Колко се гордеех с хубавата си идея, а то било живо "Пътуване към себе си". Няма да мирясам май докато не те навия за втори прочит или не му спечеля нови читатели 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 19 Април, 2017 Автор Share Отговорено 19 Април, 2017 ЪЪЪ , редактирам, но горе долу това е.. Следващата част е тук. 3 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 19 Април, 2017 Share Отговорено 19 Април, 2017 Като бета читател получих тази част паралелно с останалите . Може и още от демона да има. Колкото повече демон, толкова по-добре. Не ми се иска да се повтарям, но на мен ми харесва историята, интересно ми е с кеф я чета П.П. Струва ми се, че след една нова и крупна редакция тази история би могла да се превърне в книга. Има доста потенциал, герои за доразвиване , паралелни истории ........препратките са добри, а в тях има доста хляб. Не , че те насилвам 2 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 20 Април, 2017 Автор Share Отговорено 20 Април, 2017 извинявай засвършвала съм го от една седмица и бойната сцена накрая ми извади душата... и току си открия някоя грешка - седне героя на стола, стане от леглото, вън е нощ и ден, когато си поиска, сезоните и времето се разместят ...айде брой и съгласувай ... това повторенията нищо не са. И според теб с колко изречения се описва бойна сцена? Трябва всяко нещо да е стремително, но ако не е ясно как се случва, то и човек не може да си го представи... Но и няма да е като тренировка по зумба я - наведи се, изправи се. Пък не съм и Толкин да започна със 50 страници описания на раси и магии... и да ги наричам после с елфическите им имена... Просто нямах търпение някой да прочете - а като истински бета читател - първо от теб получих коментар ))))))))))) Благодаря сърдечно По този повод, ако нещо ти се стори неясно, объркано и пр.. свиркай 2 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Yamashita Отговорено 24 Април, 2017 Share Отговорено 24 Април, 2017 На мен досега ми вървеше като книга "Мрак", обаче 7 серия ми обърна гледната точка и сега повече го чувствам като сериал, направо сменяш сцените и захлопваш вратата на моменти, мила Майра, както правят нашите любими сценаристи и изгарям от нетърпение да повдигнеш завесата отново, за да видя още и още. Много неща вървят в седма глава, но на мен любимо ми е връщането в миналото и бягството на Дана Орфа, колко ценен епизод, а те са толкова далечни и различни, а май не са.. Просто 7 епизод тупти , Мрак не е само тъмнина, има цветове, има минало, всичко расте и се променя, в очакване съм.. 2 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.