От изтока де, от изтока :)

[maira]

Това е един скромен стихотворен опит отпреди месеци... конспиративно свързан с един японски сериал, гледан без превод... Затова давам версиите му на английски и български...

 

------

махнах го.

[Кева]

 Нещо ми подсказва, че би трябвало да има повече такива опити .Излишно е да казвам, че в мое лице си имаш читател и , че ми хареса, нали ?

[Shinobi]

Аз имам само един въпрос. Какво имаш в предвид като казваш " Сега той не е стрида, нито загадка"?  

 

Това ли? Или просто ползваш google translate?

[maira]

Наистина ли искаш да знаеш? )))))))))))))) Значи стихотворението е ужасно...

 

Стридата и загадката са известни метафори на живота............. Махам обясненията. За мен поезията  се разбира, от който може и от който иска... и както иска.

[Shinobi]

За да останеш разбрана от новото поколение, което не чете Шекспир и други стари творение, трябва да използваш изрази от така нареченото "New age" или собствени размишления (освен, ако не пишеш за историята). Ако мислиш да се занимаваш с това, дори като аматьор не трябва да ползваш заучени фрази и размишления от други поети, а още повече от чуждестранните. За тях значението на стридата е едно, едно са написали, а нашите друго са превели. Не бива да попиваш размишленията на другите, пиши това което ти мислиш и желаеш. Надали някога си щяла да се сетиш за, че отворената стрида е светът, който чака да бъде хапнат.

[maira]

Благодаря за обясненията. Беше ми много освежаващо да чуя отстранено мнение и съвети. .

За съжаление не бих могла да ги приема, като въпреки това съм благодарна, че ги сподели. Моля те не приемай нищо от написаното по-долу като ирония, важни откровения или позоваване на висши авторитети. То е лично мнение.

За мен литературата е цитатно изкуство, почти както и живота. (Няма да ти кажа откъде идва това ) Тя не започва днес и не завършва днес и някои нейни форми вълнуват векове и векове. Аз харесвам скритите цитати, във всичко, приемам ги като игра на автора с публиката, надхитряне, следи за разходка. Харесвам позоваването на известни изрази и истории, и предположението на автора, че читателят има някакви познания или може да чете в контекста на една култура. Впрочем най-известният автор, който постоянно прави това коментарно цитиране, е разбира се, Тери Пратчет. Но подобни заигравки има и във вълшебните команди и животни на Хари Потър, във всички фентъзита за богове и митологии и пр. впрочем не знам защо реших, че си фен на фентъзитата... както и да е. Моля всички под 36 години четящи тук, да осъзнаят, че с горното обяснение аз не се сравнявам с Тери Пратчет, нито твърдя че стихотворението ми е хубаво, то е просто нещо, което споделих.

 

В допълнение - забележи, че аз отразявам именно своя мисъл въпреки странните си асоциации. За мен животът повече не е стрида. Нито загадка. Нито ню-ейдж ако щеш...

 

Да, аз знам, че стиховете могат да бъдат прости и да изразяват само една мисъл. Те могат дори да бъдат наивни и пак да стискат за гърлото, като Ботев. Те могат да пулсират от емоция като Смирненски. Те могат да са подробни като Омир, абсурдни като Превер, наситени любов и страст и пр и пр. Лично за мен, те са нещо, което правя за себе си, споделям ги рядко и не смятам да ги превръщам в работа, задължение или нещо, за което ми се плаща. Не ги възприемам и като масирано обръщение към публиката която трябва да разбере великите ми мисли и да тръпне в личните ми емоции. И същевременно, това горе беше проба и за мен самата, няма да обяснявам как точно. И донякъде подарък.

[Kristina]

 

 

Времето на песните отмина...

  

 

Мисля че тук се разкрива самото стихотворение. Лисицата никога няма да бъде приятелка на медената питка, но винаги ще завижда на нейната безхаберна невинност, а някои хора просто не могат да търпят онова, което не могат да имат.. затова го и унищожават.

Всъщност, не знам дали това е смисъла.. но аз така го разбирам. Може и жестоко да греша, но реших да отбележа, че ми хареса. 

[maira]

Благодаря за мнението. Наистина, това е един съвсем възможен прочит и се радвам, че той ти допада.

Аз наистина мисля, че за разлика от в математиката всеки трябва да вижда това, което вижда в едно стихотворение, а не да търси единствен достоверен отговор.

[maira]

Пускам за последно още един цитат. Закачам се за цитата, не за изтока, но повече няма да го правя.

Просто понякога не мога да се въздържа от дискусия, макар да не е злоумишлено. А като не става, не става.

 

--------

Да, не искам да остават тук мои стихове. Махам и това.

[t_lozeva]

Много ми хареса. Времето е спряло и има някакво велико спокойствие примесено с лек копнеж. Като в къщата на село.

[maira]

Благодаря, радвам се, че ти допада )))))). Мисля, че спокойствието е от стъпката и се кефя че при теб се е получило .

[maira]

-------------------------------

И това също.

[Kristina]

Обърка ме, което ми хареса. В началото си мислех, че закъснялата пролет и снега са символ на очакването и студенината в лиричния герой. Някак той ми се видя натъжен, не може да се каже, по - скоро меланхоличен? Почти успях да усетя нуждата му да бъде някъде другаде, може би в спомените си. И след това, във втората част на стихотворението, се изважда на показ неговата позитивна нагласа. След като се върнах в началото и видях заглавието на творбата ми просветна, че може би посланието е - колкото и да е труден живота, колкото и да чакаш пролетта, а тя да не идва, не трябва да спираш да вървиш напред и съответно да живееш. Аз съм писател, който има по - тъмна нагласа и съвсем изкривено виждане спрямо останалите, но мисля че разтълкувах творбата правилно. За мен е важно да взема ценното от нея. Но както си казала по - горе.. не е математика и всеки го вижда през своите собствени разбирания.  Не си падам много по тези сюжети, така да се изразя, но пък имаше няколко изречения, които ми допаднаха по начина, по който са написани.. стори ми се уникален:

 

"Тук и сега,

пътят е мой и краката са мои."

 

"Ясното слънце е остро,

а небето  - кристално студено. "

 

"Крача равно нагоре по хълма

с метричната стъпка на пътник:"

[Кева]

Аз пък не обичам поезия, но втората част ми напомни за една „Вяра“ на един много любим поет, а освен всичко чувството ти за хумор, идеята и посланията - който откровено ми липсваха тия два дни Искам да кажа, че Сделката с демона си я чета с кеф, поезията малко насила, но пък в крайна сметка ми харесва, все се намира и за мен в нея

 

П.П. За мен посланието е типичното : живота е гаден, приемете го, насладете му се и го живейте . За това е даден

[Kristina]

На мен пък всичко вътрешно ми е против този тип послания на примирението, но въпреки това ми допадна начина, по който е написано. 

 

"П.П. За мен посланието е типичното : живота е гаден, приемете го, насладете му се и го живейте . За това е даден  :)"

 

Не мисля че животът е даден за това. Промяната може да ни отърве от примирението, но пък сме твърде заети да свикваме с "такъв е живота" та не ни остава време даже да си го помислим, камо ли да го мечтаем. 

[Кева]

Не става дума за примирение, а точно обратното 

[maira]

Ами дами, кхъм-кхъм ... радвам се че ви е харесало, а сега ще отида да си скубя косата в някое ъгълче, понеже аз лично не съм влагала чак толкова цялостни послания и изобщо нещата са по една друга линия... и фактът, че нищо не се разбира, говори сам за себе си..... нали ви казвам... ще ви напиша тайното послание и ще се покисна някъде, а след два дена ще редактирам коментара само до благодарностите... понеже стиховете са за да се разбират както се разбират... та ще се чувствам поне малко успешна )))))))))).

[Kristina]

Хахаха, е значи тотално нищо не съм разбрала!!! Както винаги съм търсела да задълбая. От там ми идват всичките проблеми винаги.  

 

 

Не става дума за примирение, а точно обратното 

 

Напротив. И можем да спорим до утре. Но понеже няма да стигнем до нищо - по - добре да не го правим. Мненията ни тук просто се различават. 

[maira]

Струва ми се. че човек всичко пречупва през себе си. Ако искаш да задълбаваш, всичко го виждаш дълбоко. Ако считаш,че животът има нужда от обяснение или мотивация, обясняваш... или се мотивираш...

Ако искаш да не задълбаваш, всичко четеш на първи план. За мен хубавите стихчета има поне няколко прочита, и обикновено това се прави нарочно от авторите им... но нали ви казвам, трагичното за мен е, че моят нарочен замисъл явно не се вижда... каквото и друго да се вижда.

 

Аналогичен случай в обратен смисъл, беше едно стихче от преди 1000 години, в което вложих дълбок личен смисъл, но поради идиотско наивистичната му форма никой не разбра ... )))))))))))))))

 

------

 

@кева , аз също съм много внимателна с поезията . Разбира се има много нежни романтични стихове, които се харесват на почти всички, а и много искрени и страстни текстове които предизвикват високи чувства... Аз лично харесвам и ироничната или жаргонната поезия, макар че обичайно хората казват, "това никакви стихове не са"... Изобщо да го кажем така - за мен поезията предизвиква чувства и усещания, прозата предизвиква мисли, а науката ред в хаоса ...

 

Ето една саркастична реплика от Сулла (Иван Стамболов) по въпроса за символистичните течения ...

И Крайно зловещото определение за "моята съседка поетесата"

 

И последен поздрав с Разказ в разказа

[Kristina]

Аз, когато отдавам от времето си на нещо, обичам да се задълбочавам и не само ти се струва, а направо си е така, човек пречупва всичко през себе си. Например, това стихотворение за вазата, разбирам какво си искала да кажеш, смисъла е далеч по - ясен, но не ми хареса, докато предното ми направи силно впечатление. За мен последното не е добро въпреки че идеята му е ясна като бял ден. Написано е почти по детски, но и ти самата си написала че е стих отпреди 1000 години. За мен без значение дали е проза или поезия.. не те ли накара да мислиш за него след като го прочетеш, не те хвърли в дълбокото, не ти ли раздвижи мислите.. не струва.