Jump to content

My Little Sweet Pea (2013)


Recommended Posts

spacer.png

 

My Little Sweet Pea (麦子さんと)

 

Страна: Япония

Също така известен като: Mugiko-san to

Премиера: 21 декември 2013 г.

Времетраене: 95 мин.

Жанр: Драма, Комедия

Режисьор: Keisuke Yoshida

Субтитри: Английски

:imdb:

              

Участват:

Maki Horikita - Mugiko Koiwa

Ryuhei Matsuda - Norio Koiwa

Kimiko Yo - Ayako Koiwa

Yoichi Nukumizu - Manabu Inomoto

Yumi Asou - Michiru

Guadalcanal Taka - Haruo Aso

Eri Fuse - Natsue Aso

Amane Okayama - Senzo Aso

Sayaka Tashiro

Bin Fujii
Sadaharu Matsushita
Masahiro Noguchi
Shinji Matsubayashi
Yukimasa Tanimoto

 

Резюме: Не е лесно да намериш мечтата си, когато си млад, но Мугико (Maki Horikita) има една и тя е да стане актриса, която озвучава аниме. Мугико работи на непълно работно време в магазин за манга и живее с по-големия си брат комарджия Норио Коива (Ryuhei Matsuda), откакто баща им е починал. Преди много години майка им Аяко (Kimiko Yo) напуска дома си, оставяйки ги сами, без никой да знае къде е тя. Но след толкова години един ден Аяко се появява пак в живота им, търсейки близост. Мугико има смесени чувства от внезапната поява на майка си, о Аяко крие факта, че е тежко болна...

 

 

Свали с английски и руски субтитри :click:

Редактирано от bealonenomore
Добавени линкове към теми на актьори.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От няколко месеца съм го свалила и дебна за субтитри. Снощи се появиха. Ще бързам да го гледам, понеже историята изглежда много приятна, а и чувам само положителни отзиви за лентата. Рюхей е, все пак.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Доста приятен, но тъжен.

Образа на персонажа на Рюхей е малко тъп, но както винаги и интересен с

това, че привидно няма никакви емоции... Сякаш от нищо не му пука и тоя свят не го засяга, което си е абсолютно забележително! :) Лично на мен филмът ми подейства много емоционално и ме вкара в настроение. Приятно гледане! :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ех Таничке, Таничке ти ми беше  надеждата. Не е таена заради Рюхей - спрях да се надявам, че ще излезе от калъпа, но не обичам да пропускам Маки. Честно казано самата история ми вдъхва доверие и подозирам, че са направили силен филм  :) 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ама и Рюхей  беше един батко... Добре, че накрая се поусмихна да ми стане симпатичен.

Браво на Маки! Приятна и убедителна роля направи.

Филм със силни послания. За нещата, които трябва да правим тук и сега, а не когато вече няма кой да ги оцени.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Явно само на мен този филм ми подейства крайно депресивно. Тези застинали чувства, направо ме съкрушиха, дано не се отнасят така формално в семействата си, защото тук определено беше ужасно. Разбрах, че майката е липсвала с години, но направо бях изумена и от студенината и на двамата герои към нея.

Муги я прие да живее в къщата, но третираше майка си като предмет, даже предмет да беше щеше да и обърне повече внимание, нямаше гняв към нея, дори елементарния въпрос, какво се е случило, защо и т.н дори обикновено любопитство не прояви към нея, все някакви чувства трябва да имаш към своята майка. Брат и поне използваше тази обидна дума "стара вещица", показвайки някакво "отношение". По същия начин се почувствах и когато Муги отиде  в родното и градче и приятелката на майка и в погребалното бюро, живееше без да вижда децата си. Сигурно това е била идеята на разказа, но дори и накрая не почувствах удовлетворение, твърде студено отношение по моите представи, тези хора бяха загубили смисъла на нещата, прекалено странни ми се видяха...

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мен ме остави със смесени чувства.

 

Трудно ми е да преглътна факта, че се опитваха да показват колко прекрасен човек е майката, че и нейната приятелка ( зарзала деца си в Осака - за тяхно добро , разбира се), пък и Муки, колко виновна трябва да се чувства, защото неоснователно зле се е държала с майка си. А как да се държи ? Не изведоха достатъчно силно травмата, която е нанесла на двама им. А тя е голяма, осезаема и остава за цял живот. Брат й я помни, при него привързаността е била по-силна и чувството за изоставеност по-осезаемо. При него си личеше презрение, недоверие, яд и обич и то в онези моменти, който се опитваше да бъде безразличен. Докато Муки вместо спомен за майка има само спомена за липсата . Майка й е човек непознат, като такъв я прие в дома си. Гнева, желанието да бъде обичана и всички онези смесени чувства все пак си бяха насочени към непозната жена. Изобщо идеята, че трябва да се прояви разбиране към онази, която ги е изоставила, да я приемат с отворени сърца и да се отнасят с нея с почит, която заслужава всеки родител грижел се и отгледал детето си не мога да я приема или още по-малко одобря. А има и друго нещо, колкото и да израстват, дори да са създали свой семейства, колкото смесени чувствата им, за такива деца майката си остава майка, а раните , който е отворила когато ги е оставила никога не минават. Честно казано не ми понася, когато се опитват да оправдават подобни жени. Винаги и завинаги ще смятам, че жена изоставила децата си не заслужава уважение. Еле па да е читав човек и може би заради това с тази толкова прекрасна Сачико, и как не са се отнесли с нея справедливо филма ме отблъсна. Хареса ми и контраста, когато Муки разпозна собствените си действия в разглезеното момче. Само дето, майка му е родител ( пълният смисъл на думата ) и не заслужава подобно отношение

 

От друга страна обичам да виждам Маки на екран, така че не съжалявам , че го изгледах  :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тежък ми дойде и на мен. От една страна, моралните въпроси, от друга - сравнението на безразличието на модерния свят спрямо конфуцианските ценности от миналото. Може би си права, Кева, но доста много деца изоставят родителите си и без причина. Със сигурност е лента, която натоварва, но те кара и да се замислиш. Рюхей  никакви чувства не прояви! Къдеи ги забеляза тези усещания в него незнам. Явно си особено чувствителен човек.:) В него ми харесва именно това, че е тотално дърво, колкото и абсурдно да звучи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен не ми се видя тежък или достатъчно провокативен, раздразни ме с опита да наложи опрощение и разбиране, но ми липсваше силният мотив, който би могъл да пречупи гледната точка на Муки и батко й. Колкото и злобно да звучат думите ми, те не са отзвук на филма, а на живият живот. От преди да се помня до ден днешен имам пряко наблюдение през какво преминават изоставените деца и какъв траен отпечатък оставя върху мисленето и поведението им. Опираме естествено до ценностна система и културни особености - тук децата са всичко и всичко се прави в тяхно име, докато в Азия има толкова много зловещи практики, които автоматично отхвърлям и предпочитам да вярвам, че не съществуват. Вярно, че в сравнение с легализма   конфуцианството е човеколюбива система, но реално и то е твърде сурово. А все пак говорим и за регион в който векове наред е било нормално да продадеш детето си, твърде много древни религиозни култове са обвързани със сексуалното експлоатиране на деца и най-вече продължава да не ги смущава, че на дете се гледа като на сексуален обект . А пък това си е поредният филм в който майка е изоставила детето си, но е представено , така все едно хлапето няма право да я съди. Не е станало кой знае какво и виждате ли, това е един добър човек поставен в твърде тежки условия. А за Рюхей 

 

 

той имаше твърде малко екранно време. Но , когато говори с майка им, а Муки гледаше анимето, разговора им и езика на тялото му го издадоха. Тя обясни, че с баща им само са се карали, а той тръгна с едно „дакара“, пое въздух и се отказа да си завърши мисълта, след това обърна гръб и раменете му се отпуснаха. Малко след това, отново избяга от разговора, като отиде към Муки и й се скара, че звука на телевизора е твърде висок. Уж твърдо не я искаше, а направо си я натресе на сестра си . Когато отказа на Муки пари, беше , защото не само я смята за вятърничава, а защото е помнил как майка им е преследвала подобна мечта и накрая не е излезело нищо . В болницата с онова „от къде на къде се появява и умира “ и опита да прикрие отношението си , като бездушно споменава разходите. а и онзи постоянен гняв, та той не спря да обижда жената - а това не е признак на безразличие . Да не забравя ме , че толкова наранени хора винаги издигат прегради, правят се на безчувствени и твърде често са привидно „студени“ към най-близките си. Поне аз така възприех героя му. Всеки път зад една равна физиономия , някой дребен жест не на място се появяваше - все едно се пропуква стената му :) . Хареса ми и контраста, как нагледно показаха създаването на неблагодарни егоисти, като момчето от родният град на майка им. Освен всичко през повечето време не ме напусна мисълта, че тази жена се държи ужасно с Муки. Виновна съм, тъпчи ме, прави каквото ти хареса, но сама и само да съм до теб - чудно, обаче нали все пак е възрастен човек, би трябвало да запази достойнство и да не позволява момичето да прекрачва границите. Да бъде майка, да възпита елементарно уважение към хората, пък било то и непознати. Май трябваше да прибегна до простичкото и много точното „не ми хареса “, а не пак фермани да изписвам  <_<

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...