lazeto Публикувано 16 Април, 2015 Share Публикувано 16 Април, 2015 (Редактирано) My Little Sweet Pea (麦子さんと) Страна: Япония Също така известен като: Mugiko-san to Премиера: 21 декември 2013 г. Времетраене: 95 мин. Жанр: Драма, Комедия Режисьор: Keisuke Yoshida Субтитри: Английски Участват: Maki Horikita - Mugiko Koiwa Ryuhei Matsuda - Norio Koiwa Kimiko Yo - Ayako Koiwa Yoichi Nukumizu - Manabu Inomoto Yumi Asou - Michiru Guadalcanal Taka - Haruo Aso Eri Fuse - Natsue Aso Amane Okayama - Senzo Aso Sayaka Tashiro Bin Fujii Sadaharu Matsushita Masahiro Noguchi Shinji Matsubayashi Yukimasa Tanimoto Резюме: Не е лесно да намериш мечтата си, когато си млад, но Мугико (Maki Horikita) има една и тя е да стане актриса, която озвучава аниме. Мугико работи на непълно работно време в магазин за манга и живее с по-големия си брат комарджия Норио Коива (Ryuhei Matsuda), откакто баща им е починал. Преди много години майка им Аяко (Kimiko Yo) напуска дома си, оставяйки ги сами, без никой да знае къде е тя. Но след толкова години един ден Аяко се появява пак в живота им, търсейки близост. Мугико има смесени чувства от внезапната поява на майка си, о Аяко крие факта, че е тежко болна... Свали с английски и руски субтитри Редактирано неделя в 21:54 от bealonenomore Добавени линкове към теми на актьори. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 16 Април, 2015 Share Отговорено 16 Април, 2015 От няколко месеца съм го свалила и дебна за субтитри. Снощи се появиха. Ще бързам да го гледам, понеже историята изглежда много приятна, а и чувам само положителни отзиви за лентата. Рюхей е, все пак. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
t_lozeva Отговорено 16 Април, 2015 Share Отговорено 16 Април, 2015 Доста приятен, но тъжен. Образа на персонажа на Рюхей е малко тъп, но както винаги и интересен с това, че привидно няма никакви емоции... Сякаш от нищо не му пука и тоя свят не го засяга, което си е абсолютно забележително! Лично на мен филмът ми подейства много емоционално и ме вкара в настроение. Приятно гледане! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 16 Април, 2015 Share Отговорено 16 Април, 2015 Ех Таничке, Таничке ти ми беше надеждата. Не е таена заради Рюхей - спрях да се надявам, че ще излезе от калъпа, но не обичам да пропускам Маки. Честно казано самата история ми вдъхва доверие и подозирам, че са направили силен филм Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 17 Април, 2015 Share Отговорено 17 Април, 2015 Ама и Рюхей беше един батко... Добре, че накрая се поусмихна да ми стане симпатичен. Браво на Маки! Приятна и убедителна роля направи. Филм със силни послания. За нещата, които трябва да правим тук и сега, а не когато вече няма кой да ги оцени. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Yamashita Отговорено 19 Април, 2015 Share Отговорено 19 Април, 2015 Явно само на мен този филм ми подейства крайно депресивно. Тези застинали чувства, направо ме съкрушиха, дано не се отнасят така формално в семействата си, защото тук определено беше ужасно. Разбрах, че майката е липсвала с години, но направо бях изумена и от студенината и на двамата герои към нея. Муги я прие да живее в къщата, но третираше майка си като предмет, даже предмет да беше щеше да и обърне повече внимание, нямаше гняв към нея, дори елементарния въпрос, какво се е случило, защо и т.н дори обикновено любопитство не прояви към нея, все някакви чувства трябва да имаш към своята майка. Брат и поне използваше тази обидна дума "стара вещица", показвайки някакво "отношение". По същия начин се почувствах и когато Муги отиде в родното и градче и приятелката на майка и в погребалното бюро, живееше без да вижда децата си. Сигурно това е била идеята на разказа, но дори и накрая не почувствах удовлетворение, твърде студено отношение по моите представи, тези хора бяха загубили смисъла на нещата, прекалено странни ми се видяха... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 20 Май, 2015 Share Отговорено 20 Май, 2015 Мен ме остави със смесени чувства. Трудно ми е да преглътна факта, че се опитваха да показват колко прекрасен човек е майката, че и нейната приятелка ( зарзала деца си в Осака - за тяхно добро , разбира се), пък и Муки, колко виновна трябва да се чувства, защото неоснователно зле се е държала с майка си. А как да се държи ? Не изведоха достатъчно силно травмата, която е нанесла на двама им. А тя е голяма, осезаема и остава за цял живот. Брат й я помни, при него привързаността е била по-силна и чувството за изоставеност по-осезаемо. При него си личеше презрение, недоверие, яд и обич и то в онези моменти, който се опитваше да бъде безразличен. Докато Муки вместо спомен за майка има само спомена за липсата . Майка й е човек непознат, като такъв я прие в дома си. Гнева, желанието да бъде обичана и всички онези смесени чувства все пак си бяха насочени към непозната жена. Изобщо идеята, че трябва да се прояви разбиране към онази, която ги е изоставила, да я приемат с отворени сърца и да се отнасят с нея с почит, която заслужава всеки родител грижел се и отгледал детето си не мога да я приема или още по-малко одобря. А има и друго нещо, колкото и да израстват, дори да са създали свой семейства, колкото смесени чувствата им, за такива деца майката си остава майка, а раните , който е отворила когато ги е оставила никога не минават. Честно казано не ми понася, когато се опитват да оправдават подобни жени. Винаги и завинаги ще смятам, че жена изоставила децата си не заслужава уважение. Еле па да е читав човек и може би заради това с тази толкова прекрасна Сачико, и как не са се отнесли с нея справедливо филма ме отблъсна. Хареса ми и контраста, когато Муки разпозна собствените си действия в разглезеното момче. Само дето, майка му е родител ( пълният смисъл на думата ) и не заслужава подобно отношение От друга страна обичам да виждам Маки на екран, така че не съжалявам , че го изгледах Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
t_lozeva Отговорено 21 Май, 2015 Share Отговорено 21 Май, 2015 Тежък ми дойде и на мен. От една страна, моралните въпроси, от друга - сравнението на безразличието на модерния свят спрямо конфуцианските ценности от миналото. Може би си права, Кева, но доста много деца изоставят родителите си и без причина. Със сигурност е лента, която натоварва, но те кара и да се замислиш. Рюхей никакви чувства не прояви! Къдеи ги забеляза тези усещания в него незнам. Явно си особено чувствителен човек. В него ми харесва именно това, че е тотално дърво, колкото и абсурдно да звучи. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 21 Май, 2015 Share Отговорено 21 Май, 2015 На мен не ми се видя тежък или достатъчно провокативен, раздразни ме с опита да наложи опрощение и разбиране, но ми липсваше силният мотив, който би могъл да пречупи гледната точка на Муки и батко й. Колкото и злобно да звучат думите ми, те не са отзвук на филма, а на живият живот. От преди да се помня до ден днешен имам пряко наблюдение през какво преминават изоставените деца и какъв траен отпечатък оставя върху мисленето и поведението им. Опираме естествено до ценностна система и културни особености - тук децата са всичко и всичко се прави в тяхно име, докато в Азия има толкова много зловещи практики, които автоматично отхвърлям и предпочитам да вярвам, че не съществуват. Вярно, че в сравнение с легализма конфуцианството е човеколюбива система, но реално и то е твърде сурово. А все пак говорим и за регион в който векове наред е било нормално да продадеш детето си, твърде много древни религиозни култове са обвързани със сексуалното експлоатиране на деца и най-вече продължава да не ги смущава, че на дете се гледа като на сексуален обект . А пък това си е поредният филм в който майка е изоставила детето си, но е представено , така все едно хлапето няма право да я съди. Не е станало кой знае какво и виждате ли, това е един добър човек поставен в твърде тежки условия. А за Рюхей той имаше твърде малко екранно време. Но , когато говори с майка им, а Муки гледаше анимето, разговора им и езика на тялото му го издадоха. Тя обясни, че с баща им само са се карали, а той тръгна с едно „дакара“, пое въздух и се отказа да си завърши мисълта, след това обърна гръб и раменете му се отпуснаха. Малко след това, отново избяга от разговора, като отиде към Муки и й се скара, че звука на телевизора е твърде висок. Уж твърдо не я искаше, а направо си я натресе на сестра си . Когато отказа на Муки пари, беше , защото не само я смята за вятърничава, а защото е помнил как майка им е преследвала подобна мечта и накрая не е излезело нищо . В болницата с онова „от къде на къде се появява и умира “ и опита да прикрие отношението си , като бездушно споменава разходите. а и онзи постоянен гняв, та той не спря да обижда жената - а това не е признак на безразличие . Да не забравя ме , че толкова наранени хора винаги издигат прегради, правят се на безчувствени и твърде често са привидно „студени“ към най-близките си. Поне аз така възприех героя му. Всеки път зад една равна физиономия , някой дребен жест не на място се появяваше - все едно се пропуква стената му . Хареса ми и контраста, как нагледно показаха създаването на неблагодарни егоисти, като момчето от родният град на майка им. Освен всичко през повечето време не ме напусна мисълта, че тази жена се държи ужасно с Муки. Виновна съм, тъпчи ме, прави каквото ти хареса, но сама и само да съм до теб - чудно, обаче нали все пак е възрастен човек, би трябвало да запази достойнство и да не позволява момичето да прекрачва границите. Да бъде майка, да възпита елементарно уважение към хората, пък било то и непознати. Май трябваше да прибегна до простичкото и много точното „не ми хареса “, а не пак фермани да изписвам Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.