Jump to content

Recommended Posts

и аз съм съгласна със CToTaKa, че на по-големи хапки по-добре се възприема сериала и въздействието е по-голямо, защото кой знае каква история в него няма, наблегнато е на чувствата и преживяванията на героите.

Но всеки да си избира сам. Аз когато го гледах за първи път, просто не можах да се задоволя с един епизод и го гледах на 3 или 4 пъти не-помня вече /ние тук само мазохисти сме събрани в този форум, изглежда Shocked /, но все още нямам друг фаворит за този тип сериали

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ох, мила...ти, и СТоТаКа сте прави...

и моето мнение са доближава до вашето

сериала от към история наистина леко куца...някои неща бяха по-скоро нелепи, според мен...

но той печели с емоциите и наситеността на чувствата, с актьорската игра, с внушенията....

затова смятам, че е по-добре да се гледа наведнъж / всъщност, може би, по-правилното решение е трябвало да бъде, този сериал да се развие като филм, аз мисля, че щеше да спечели повече.../ - въздействието е по-силно...

но, така печелят почитателите на Со Джи Соп...той никога не идва в повече... lol!

 

П.П. за мазохистите тук...mackova, права си...повечето сме така...

сълзите, май ни пречистват, така казват...добра терапия

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотен сериал, със страхотно присъствие на актьорите! Направо нямам думи! Smile Не очаквах такъв край, въпреки че наистина се чудех как Ън Че ще продължи нататък! Определено подтиква към размисъл филмчето. Бих казала, че открих доста нови неща за себе си Surprised и хубави и не чак толкова. Exclamation

Много ми се гледа пак подобен филм. Досега бях гледала "Snow Queen" също много ми хареса. Моля кажете ми някое подобно сериалче. Тежки са филмите, но помагат да се осмислят много неща

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изгледах го и аз... и се чудех къде пък толкова ляхте сълзи... докато не дойде последната серия.

Тя просто ме разби... Sad

 

Още ме тормози и кара душата ми да "плаче" сцената, когато помоли майка си да му сготви нещо за него

и след това коленичи отвън и й се поклони за това, че го е дарила с живот

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Първият ми корейски сериал, първата ми любов от азиатското кино. Сериалът е страхотен, пълен с много емоции и добър финал (за разлика от значителна част от корейски сериали). Тези които не са го гледали задължително да наваксат и да не се плашат от коментарите, че чувството на тъга после те преследва месеци наред. Че е така, така е но определено си заслужава. Аз го преодолях с 5-6 комедии след това Smile)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сякаш някаква буца ми бе заседнала в гърлото, от първата до последната серия на този филм.
Тези красиви очи, събрали болката и тъгата на всички нещастни и изоставени деца, лишени от майчина ласка, жадуващи за топлина и обич- никога няма да ги забравя.
Онова малко и крехко момиче с голямото си сърце, вярно на приятелството и любовта-никога няма да го забравя
За мен този филм е емоция.Той не се гледа,той се чувства.И дали има някакви несъвършенства-не знам. Но той дълбоко докосна сърцето ми с тази- заслужаваща поклон, актьорска игра.
Повярвайте ми, от 8 до16 серия всичките ги изгледах на един дъх,
защото филмът спира дъха ти и кара сърцето ти да плаче.
Затова, ако има някой, който още не го е гледал , да си вземе не кърпички, защото няма да му стигнат, а да подготви сърцето си.
Оставете сълзити ви, да се леят свободно,така както моите.
Има толкова много нещастни и изоставени деца, които заслужават това.С тях, няма да измием срама, но ще пречистим душите си.
Люси :asian:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Току що го изгледах и последния епизод на "I'm Sorry, I Love You" и трябва да отбележа, че съм не само впечатлена, аз съм зашеметена, потресена и дълбок възхитена от този прекрасен сериал.

Невероятно силно ми въздейства историята, която просто не знам как един човешки ум може сам да я измисли (Lee Kyung-hee, дълбок поклон!!!), музиката е проникваща и запомняща се, трогателна до сълзи и искрена до болка, а за актьорската игра... дори не знам как да се изразя достатъчно екзалтирано за нея.

С тази си роля So Ji Sub завинаги заслужи първото място в сърцето ми между всички минали, настоящи и бъдещи величия на корейското кино. Толкова сълзи и любов предизвика в мен, толкова силни емоции и толкова незабравими мигове с тези негови очи - пълни със сълзи и смях. ВЕЛИК Е!!!

Im Su Jung е мила и сладка, но и разтърсващо силна в тази си роля, така че няма начин да не я запомниш с едно топло и искрено очарование, въпреки наистина високото ниво, поставено от So Ji Sub.

Сериалът е предизвикателство към човешкото сърце и душа, ум и съзнание. Предизвикателство, което ако се осмелиш да поемеш ще ти донесе много сълзи и разтърсващи вълнения, но и ще те изпълни с такава огромна любов, състрадание и ...да, ПОКОЙ, които никога и за нищо не би искал, а и не би могъл да замениш.

Понякога има такива филми, книги и ... истории, които се оказват повратна точка в живота на човек и именно такъв е "I'm Sorry, I Love You" - сериал, който те преобръща от вътре, из основи и те оставя с нова гледна точка за живота и хората.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Току що го приключих и съм ... опустошена. Sad

Благодаря на екипа за превода! Всяка отделена минута си заслужаваше.

Достатъчно е писано преди мен за сериала, а и ми е трудно да облека в думи всички емоции, които предизвика в мен. Не ми остава нищо друго освен да подкрепя онези, които го препоръчват за гледане.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Незнам кога го гледах,може би преди 3-4 месеца,но още не мога да забравя този невероятен,изключителен ,потресаващ,разтърсващ .............може още много да се каже...сериал.След него гледах още доста,но той се е запечатал в съзнанието ми и дори се чудя дали да не го гледам пак,но като знам колко мъка има Sad За незабравимата игра на актьорите незнам какво да кажа. Музиката .....още ми звучи в главата.Това е сериал,който не трябва да се изпуска!Който не го е гледал ,да го гледа(макар че се съмнявам да има фен на корейските драми,който да го е прескочил)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прекрасен филм.

Един от първите корейски сериали , които изгледах на един дъх. Невероятна актьорска игра и режисура. За Г-н Со Джи Соб - нямам думи . Определено до този момент нямах ни най-малка идея за това колко качествено е корейското кино

както и за професионализма на всички , които участват в създаването му.

Сериалът разбира се си остава един от любимите ми .

С него успях да " зарибя " доста хора да започнат да гледат южнокорейско - включително и майка ми .

Благодаря на всички от екипа на Източен Дух - за това , че Ви има .

Огромно БЛАГОДАРЯ !

 

Приятен ден на всички

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Присъединявам към всички, които са написали такива прекрасни коментари за този сериал. И на мен ми беше един от първите. Разтърсваща драма, много чувства и сълзи и неповторима актьорска игра, а за музиката нямам думи. Не ми се гледа втори път, защото е наистина тежък и знам, че пак ще плача много. Гледах в труден момент и по принцип на мен тъжните неща и тъжната музика ме разтоварват, но мога да кажа само, че не бих го повторила скоро, много ще ми дойде. Историята е прекалено човешка и прекалено истинска за разлика от глупавите турски и латино сериали, които от доста време дават по телевизията и затова препоръчвам на всички да го гледат. Темата за прошката и любовта са широко засегнати както почти във всички корейски сериали и това ме накара да се замисля дали това се дължи само на будизма като водеща религия там или и на запазените ценности като цяло и не знам какво още. На нас, българите, можеби точно това ни липсва - че не умеем да прощаваме и все се връщаме назад.

Хиляди благодарности на екипа о преводачи!!! Благодаря, че гледах с Вас!!!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Sorry I love you беше един от първите корейски сериали, които съм гледала! Помня, че първото нещо, което правих рано сутрин беше да включа компютъра и да проверя за новата серия + бг субтитрите. Признавам си, че ме разчуства много... поплаках си доста ;(

So Ji Sup е изпълнил невероятно ролята си... тогава той стана един от любимите ми актьори...

Тези, които не са го гледали им го препоръчвам!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това е любимият ми корейски сериал. Изгледах го преди няколко месеца и не исках да започвам веднага друг, защото този още ме държеше. И още ме държи, хора. От няколко дена гледам Кайн и Авел (разбира се, заради Со Джи Суб <3), усещам че почва вече да става сериозната драма, тия погледи на Со Джи Суб ... и все пак все ме влече да пусна пак оная серия на Sorry, I love you, когато Ън Че крещи в лицето му че го обича. Така ми се е запечатало в съзнанието. И тия дни само гледам клипчета с кадри от първите и от последните серии .... както е тръгнало май пак ще го дръпна от Замундата.

 

Имам нужда от помощ - някой помни ли точната серия, в която в подлеза тя му крещеше, че го обича? Искам пак да го видя Embarassed Embarassed Embarassed

 

Преди Кайн и Авел и Sorry, I love you, започнах с The legend of the first king's four gods, много ме зариби, особено звученето на езика и реакциите на актьорите. После Hwang Jin Yi - страхотен! Доста по-различни са тези първите два. После почнах по-съвременно настроените :-D И те никак не ме разочароваха.

 

А "A moment to remember" направо ме разби Smile

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Лягай да спиш, ма!

- Няма пък, ще гледам!"

Това си приказват в момента двете ми Аз. scratch Хем ми се спи, та две не виждам, хем ме човърка да изгледам още 1 епизодче. И не е от любопитство как ще свърши, още от 1 еп. знам какво ще стане накрая. Не, просто искам да видя поне един момент, в който и Му Хьок ще получи поне капчица обич, поне един поглед или мила дума...

Сигурно дълго време още ще ми кънти в ума онова изречение:

"Прегърни ме, моля те. Както прегръщаш него... Дори само веднъж, прегърни ме!"

Не искам дори да си представям какво е да се налага да умоляваш почти непознат човек за малко нежност, просто защото ти е била отказвана цял живот именно от хората, които се предполага, че са ти най-близките. Дотолкова да си свикнал да спиш на пода, като куче, че да не можеш да заспиш, когато си в хубаво легло. Някак ми напомни на един разказ на Стайнбек от "Тортила флет" - мексиканка хранела децата си само с боб и торили, защото няма пари за нещо по-добро. Когато й донесли зеленчуци и месо от близката богаташка къща, децата се разболяли, защото не били свикнали на такава храна. Точно както сестра му и малкия се ужасяваха да спят на нормално легло. И на фона на това - милата им "майчица", която се дере що й го няма пръстена... Mad Mad Mad

И тъкмо си каже човек, че знае кой е лошият... те вземат, че те треснат по главата с нови факти. scratch И в един момент излиза, че лоши няма. Само егоисти, глупави и безотговорни. Хора, които смятат, че имат правото да решават живота на другите. И такива, които мислят, че знаят цената на всекиго, а не забелязват безценното, дори ако се блъснат в него. Сигурно е ужасно да имаш очи, а да си сляп?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Знаех си, че ще свърши така, знаех си.... Sad Sad Sad Много силна драма!!!! Очарована съм от целият актьорски състав!Има едно парче с цигулки от соундтрака, което ми напомня на Passion от Beethoven virus.Не зная, колко дълго са снимали сериала, но сякаш всички са се отдали на ролите си, никой не ми изглеждаше изкуствен, нямаше такъв.Изгледах я, на един дъх, но и ще ми трябват много повече дъхове, за да се оттърся от тази история.Сценаристката Lee Kyung Hee се е справила отлично, нямаше минута в която да ми доскучее и наистина всяка серия ме изненадваше с нещо ново.Но оше към края на сериите разбрах, какво ще се случи и в последната серия преди финалните надписи. Sad За първи път гледам в главна роля So Ji Sub, не знам как е в другите сериали/филми, но в тази роля много ми хареса.Im Su Jung беше толкова миловидна, страхотна игра и от нейна страна!Въпреки сълзите, които несъмнено ще ви накара да пролеете , I'm Sorry I Love You е страхотен сериал!!!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам, ама това за мен беше най-трудния сериал, който съм гледала до сега. Толкова потресаващ и оставаящ те без дъх. Успях да го свърша за една седмица, а по принцип един сериал го гледам за 2-3 дена, обаче този е невъзможно да се изгледа наведнъж. От 8-9 серия нататък не е имало такава, на която да не се разплача, а последната беше направо нямам думи. близо 10 минути след като изгледах 16 серия не можех да си спра сълзите, и като мазохист днес я изгледах още веднъж. Както е тръгнало утре на изпита ще пиша за филма вместо по темата, защото заради него едва успях да прочета 2-3 теми, колкото да не е без хич... Laughing

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз съжалявам, че гледах този филм ...... отдавна не се бях чувствала толкова зле! Накара ме да се замисля за прекалено много неща, които се старая по цял ден да тъпкам, за да не развалят деня ми. Има прекалено много истина, на която да си призная бих искала да обърна гръб. За съжение, това, което ни "каза" филма е чистата истина и още по мъчно ми става. Прегърни, обичам те, целуни ме, не си тръгвай, тези думи в този филм не бяха казани с усмивка и с желание за живот, а с болка, безразличие, разочарование, тъга. Ужас!

И сега докато пиша коментара ми излиза надписа на надгробната плоча и..... 16 епизод ме потресе..

 

Хората, които са като мен, дали са със слаба психика, раними, чувствителни, не знам, как да ги нарека, но според мен, този филм не е за всеки.

За мен самата мога да кажа, че не съм за толкова тежки филми, защото после страдам от безсъние.

 

So Ji Sub го гледам за първи път съм впечатлена от таланта и играта му, разбира се и невероятна харизма, която излъчва. Адския чаровник, с невероятна усмивчица, която е така загатваща и палава Smile

Главната актриса е сладурка, стига в 11 епизод да не се съблича, че този гръб ме потресе. Иначе си играе момичето

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Абе мислех да не коментирам края, но не мога да се сдъжа. Бесните фенове може и да не четат нататък:

 

NyXe, нищо ти няма на психиката. Аз съм кораво к*пеле, но и на мен ми видя сметката. Само че аз бях отвратена, не тъжна.

Според мен сериалът беше страхотен... без последния епизод. Няма по-гаден, по-смачкващ, по-обезнанеждаващ финал. Аз поне се почувствах предадена и измамена. Категорично отказвам да повярвам, че животът е ЧАК толкова гаден. И не, не го казвам заради логичния край на джисоповия георой. Имах предвид абсолютно неадекватното поведение на всички останали. Просто не мога да приема, че никой не каза на майката поне за дъщеря й. Айде, да кажем за сина да не споменават, та да не я натъжават. Ама защо трябваше да отнемат на дъщерята правото да намери майка си? И обратното. Най-малко заради внучето можеха да уредят нещо.

И кой, по дяволите, беше шофьорът й, че да решава дали й трябват децата? Тоя тип беше толкова противен и толкова гнусно се държеше... Дори като разбра кой кой е, как можа да забрани на дъщеря си да излиза с него? Не мога да си представя що за звяр трябва да си, за да постъпиш толкова бездушно. No confused No И не, не ми обяснявайте, че е било за доброто на дъщеря му. Страх, гузна съвест, каквото и да е, само не и любов - у него такова нещо не видях и за миг. Иначе щеше да разбере мъката й и да се опита поне малко да изкупи вината си спрямо Джи-Соп.

А за малоумния избор на щерка му просто думи нямам. Бих си обяснила донякъде постъпката й, ако го беше направила веднага след смъртта му. Ама да чака цяла година и чак тогава... Не, не го приемам. scratch Още по-малко с обяснението, че имала право да бъде и егоист. Ама, овцоу! Браво - от едната крайност към другата, а? Гениално, няма що.

Имаше и други неща, които ме подразниха, но няма да задълбавам повече. Ще се постарая напълно да забравя, че някога съм гледала тази гавра с интелекта ми. Ще си остане само онази пленителна песен за снежинката и образа на Джи-Соп по потник. Иначе само ще ме е яд.

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В такъв случай да си продължа мисълта, не искам да засягам никой, нооо:

 

 

"Просто не мога да приема, че никой не каза на майката поне за дъщеря й. Айде, да кажем за сина да не споменават, та да не я натъжават. Ама защо трябваше да отнемат на дъщерята правото да намери майка си? И обратното. Най-малко заради внучето можеха да уредят нещо."

На концерта на този лигавия момък - Юне, дето се снимаше по често с майка си, отколкото ядеше, къпеше и спеше се видя, че скъпата мамичка е с дъщеря си ( бавноразвиващата се ) и внук си.

"А за малоумния избор на щерка му просто думи нямам. Бих си обяснила донякъде постъпката й, ако го беше направила веднага след смъртта му. Ама да чака цяла година и чак тогава... Не, не го приемам. scratch Още по-малко с обяснението, че имала право да бъде и егоист. Ама, овцоу! Браво - от едната крайност към другата, а? Гениално, няма що."

Аз едно не разбрах, защо 1 година нашата мома се шматкала ( явно без мисъл за самоубийство )и как от толкова грижовно семейство, Юне, майка му, бившата и съученичка, никой не се сети да я потърси. Имах други впечетления от Корейските сериали, че пазат жените като цветя и т.н. но не и в този сериал.. И как умряяяяяя, ето това ме застреля, тя полегна.. Абее Спящата Красавица, чака да стане от гроба и да я целуне. Това е абсолютна гавра, да беше се качила с него на мотора, та и нейното сърце да помогне на някой, който има желание за живот.

Наистина в 15 и 16 серия от мойте скромни наблюдения се изложиха яко! Съжелявам, че гледах сериала като цяло, единственото хубаво бе, главният актьор - Джи Соп, който ми напълни душичката и не само нея

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Абе с нея беше, ама надали са й казали, че й е дъщеря. Щото тя си беше споменала, че им се кефи с малкия, но онея серсеми нали до последно устискаха да не продумат.

 

А за Джи-Соп... Ми той изнесе сериала на гърба си. И нямам предвид, че пренесе целия екип по няколко пъти. Много добре докарваше оня налудничав поглед, ходи му. И болката добре я изигра, и мъката, и безпомощността. А и бяха му вмъкнали някои много добри реплики. Примерно онова: "Моля те, прегърни ме както прегръщаш него. Макар и само веднъж." ще го помня дълго. Или култовия разговорс мацката: "Ще мреш, а? Тъй ли? И кога, ако мога да знам?". "Е, кога, след няколко месеца." Казано с възможно най-веселия тон. Утрепаха ме.

Но като цяло и аз съжалих, че го изгледах до края. Спокойно можех да си спестя последния епизод и да си стъкмя на ум финал по мой вкус. No

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...