Сериалите и филмите от Азия: кои лични ваши митове за Азия разбиха?

[maira]

Традициите и изтока винаги са ми били много свързани в главата и така да се каже очакванията ми се потвърдиха, даже и се надхвърлиха. Доколкото знам японските компании на 500-600 години са си нормално нещо - в областите, които търпят това де. Примерно в производството на ножове или керамика или дървени изделия или текстил, чай... То нали се сещате вица: питали един англичанин как се прави хубав тенис корт? А той: "Поливаш, косиш, поливаш, косиш ... и така 100 години." И японците така с фамилните имения предполагам... или на сериалите така изглежда..

 

Традицията в реалността и в социалните отношения вече е малко по-друга бира - пусто много, ама много, се изменят нещата в последния век. 

 

speedy96 обяснява това шефско хранене с индустриалния бум преди 30-40 години, и то вероятно има нещо общо. Но според мен има и по-дълбока предистория: свързана с "хранените" хора и полусредновековното аристократично общество, което там е оцеляло сякаш по-до късно. То и нашия израз е такъв: "хранени" хора, но фигурира до Османската империя. Турците нямат хранени хора, имат гости или домакинство. Европейците след средновековието - също. Но в страните със силно диференцирано заплащане - Индия, Африка, се предполага че ако даваш работа, си толкова по-добре че "храниш" директно хората... И "имането" сякаш се определя по броя на хората в една хранилка.

 

А има и някаква специфика на отношението към парите и показността. Примерно французите, които познавам не биха по никой начин демонстрирали имат или нямат пари в наличност. Нито ще се накичат с нещо лъскаво, нито ще пръскат видимо... не знам кефят ли се изобщо, култура, там, особеност някаква... ... Бедната европейска държава с арабско население - такава е май Гърция, според представите на азиатците   - ме възхищава винаги с умението да продаде нещо по-скъпо, ама с отстъпка. Гърците обичат да правят отстъпки, това е тяхното демо на финансово благополучие... Примерно според сериалите японците никак не са показни с луксозни елементи и стоки - при тях висш лукс е някаква историческа джаджа или останка, нещо с история. И май икономът е другият висш лукс. Толкова филми и истории посветени на икономите в съвременността никъде не съм виждала... Това с икономите си е друг личен разбит мит за мен...

А на корейците ми се струва че най-големият им лукс са чантите. Даже не са рокли или обувки - ами чанти. Раници май нито една уважаваща себе си жена не носи...

[CToTaKa]

Не съм имал големи митове, защото не съм имал никакви впечатления от Азия преди да започна да гледам корейски сериали. Единствено бях гледал филми с азиатци, където си бяха напълно нормални хора. Може би малко по-добри в бойните изкуства . След това гледах няколко корейски и китайски филма. "Sex is Zero" си е напълно като "Американски Пай". Кинжалите май беше китайски, много добър филм. Напълно нормално и познато. След това започнах да гледам корейски сериали. В началото нямаше изненада, защото първите ми сериали бяха исторически. След това обаче дойде голямата изненада от сериалите - защо викат и крещят така тези хора? защо се правят на големи пред друг човек, когато не са прави, а пък когато имат право се свиват, поклони и т.н. само защото човекът пред тях е по-възрастен. Честно казано импулсивността и преклонението им ме изненадаха, като в последствие си го обясних с големия брой население на едно място. Осъзнах обаче, че всъщност самите сериали създават митове. След гледане на по-сериозни неща, осъзнах че всъщност не всички корейци са такива. И там си има различни типове хора, не всичко е така, както ни го представят в сериалите. Да отговоря на въпроса ти - по-скоро сериалите и филмите създават митове. Чудно ми е как възхваляват алкохола по такъв начин в сериалите им и най-често дават как се веселят, но много рядко показват грозната му страна. Ето как се създава мит. Романтизират грубостта, дърпането, държането като с предмет в романтичните сериали, но не осъзнават до какво може да доведе това в реалността. Сериалите няма как да покажат всички страни на Корея, просто защото се правят за конкретна аудитория и имат ограничен бюджет, който по същите цели се изразходва почти изцяло за актъори.

 

Един вид трябва да разбирам, че К-културата им е по-скоро като някакъв вид тяхна си "чалга" или?

Моите впечатления са, че навсякъде масовата поп музика е възприемана като "чалга". Говоря за повечето поп песни. Хора, като тези, които тук плюят по чалгата, на запад плюят по същият начин и доводи срещу поп музиката и певиците, които я изпълняват. Затова винаги ми става смешно, когато някой тук плюе по чалгата, но се възхищава на американската поп музика . Двуличието е очевидно. Много хора слушат поп там, но много хора тук слушат чалга. Чувал съм от корейци колко смотан и безмислен бил к-попа, как се слушал от простите хора и децата. Същите неща, които чувам тук нашите разбирачи да говорят за чалгата.

[Erutan]

Моите впечатления са, че навсякъде масовата поп музика е възприемана като "чалга". Говоря за повечето поп песни. Хора, като тези, които тук плюят по чалгата, на запад плюят по същият начин и доводи срещу поп музиката и певиците, които я изпълняват. Затова винаги ми става смешно, когато някой тук плюе по чалгата, но се възхищава на американската поп музика . Двуличието е очевидно. Много хора слушат поп там, но много хора тук слушат чалга. Чувал съм от корейци колко смотан и безмислен бил к-попа, как се слушал от простите хора и децата. Същите неща, които чувам тук нашите разбирачи да говорят за чалгата.

 

Тук не мога да се съглася с теб. Или просто някак самият ти изказ не е точен. Да слагаш на една везна "поп" и "чалга" е смехотворно. Примери няма да давам, но самата ти аналогия не е на място. От години презирам "чалгата", но това означава ли, че трябва да плюя по изпълнители като Шакира, Бионсе или Марая Кери? Просто разликата между двете е огромна. За информация понятието "чалга" идва от турския и означава музика,свирня. По-късно по някаква причина за да не се наранява "родолюбието" на българина започна да се използва термина поп-фолк. Както съм споменал и по-горе този "стил" ме отвращава, защото е знак за отстъпването на бълг. култура пред турската и ориенталската. Да се отчете, че в миналото ние също сме имали "поп" изпълнители (!) - Тони Димитрова, Панайат Панайотов, Лили Иванова и колко още други. Кой обаче от младите слуша техни песни? За народна музика пък въобще няма да коментирам. Самият факт, че по Нова Година си чупим краката на едното Дунавско хоро и се бием в гърдите какви сме патриоти, а на следващата вечер се връщаме към "нормалното" състояние на кючеци и чупки, ми е достатъчно депресиращ.

[CToTaKa]

Тук не мога да се съглася с теб. Или просто някак самият ти изказ не е точен. Да слагаш на една везна "поп" и "чалга" е смехотворно. Примери няма да давам, но самата ти аналогия не е на място. От години презирам "чалгата", но това означава ли, че трябва да плюя по изпълнители като Шакира, Бионсе или Марая Кери? Просто разликата между двете е огромна. За информация понятието "чалга" идва от турския и означава музика,свирня. По-късно по някаква причина за да не се наранява "родолюбието" на българина започна да се използва термина поп-фолк. Както съм споменал и по-горе този "стил" ме отвращава, защото е знак за отстъпването на бълг. култура пред турската и ориенталската. Да се отчете, че в миналото ние също сме имали "поп" изпълнители (!) - Тони Димитрова, Панайат Панайотов, Лили Иванова и колко още други. Кой обаче от младите слуша техни песни? За народна музика пък въобще няма да коментирам. Самият факт, че по Нова Година си чупим краката на едното Дунавско хоро и се бием в гърдите какви сме патриоти, а на следващата вечер се връщаме към "нормалното" състояние на кючеци и чупки, ми е достатъчно депресиращ.

Че Шакира, Бионсе, Майли не се ли разголват до същата степен в клиповете и концертите си? Текстовете на песните им са също толкова опростени като нашата чалга. Поп музика идва от английската дума за популярна музика, тоест тази музика, която се слуша от много хора. Затова наричат чалгата поп-фолк. Популярна за народа, като имай предвид народа като мнозинство. Наименованието чалга, че идва от турски е толкова важно, колкото откъде идват наименованията сърми, баклава, мусака, които вероятно ядем и не си мислим, че отстъпваме от българската култура. Аз Лили Иванова не слушам, понеже не ме кефят песните и. Слушам обаче Кристина Димитрова, Силвия Кацарова, Тони Димитрова, Георги Станчев, Георги Минчев, Тангра и т.н. Слушам и някои чалга песни, които ме кефят, особено стари такива, когато още е нямало Пайнер. Не танцувам на чалга, но пък кой съм аз да казвам на хората какво да слушат и какви са ако го слушат? Тоталитаризмът отдавна отмина.

[Erutan]

Че Шакира, Бионсе, Майли не се ли разголват до същата степен в клиповете и концертите си? Текстовете на песните им са също толкова опростени като нашата чалга. Поп музика идва от английската дума за популярна музика, тоест тази музика, която се слуша от много хора. Затова наричат чалгата поп-фолк. Популярна за народа, като имай предвид народа като мнозинство. Наименованието чалга, че идва от турски е толкова важно, колкото откъде идват наименованията сърми, баклава, мусака, които вероятно ядем и не си мислим, че отстъпваме от българската култура. Аз Лили Иванова не слушам, понеже не ме кефят песните и. Слушам обаче Кристина Димитрова, Силвия Кацарова, Тони Димитрова, Георги Станчев, Георги Минчев, Тангра и т.н. Слушам и някои чалга песни, които ме кефят, особено стари такива, когато още е нямало Пайнер. Не танцувам на чалга, но пък кой съм аз да казвам на хората какво да слушат и какви са ако го слушат? Тоталитаризмът отдавна отмина.

 

Вярно е, че се разголват. И все пак не мога да ги поставя на един пиедестал с родните "хубостници". Първите са се наложили с музика интернационално... И с визия естествено. Няма как. В музикалния бизнес много трудно би пробил до върха само с едното пеене. При чалгарките не е нужно нищо. Малко силикон, половин кило грим и добър "спонсор". Текстовете им са в общи линии стотина думи в различни комбинации + стенания, пъшкания и прочие. Избират си някакво лично име, което да е останало незаето - понеже те повечето вече се извзеха през годините - Ивана, Гергана, Десислава, Мария, Пепа, Мепа... нямам си на идея. И това е в общи линии... Народа доволен - блажено щрака пръсти и точи похотливи лиги по късите полички. Обикновено на фона на нискокачествен алкохол и задимена от цигари атмосфера.

Кухнята ни, че е повлияна от ориента не е нищо странно. Ако се замислиш почти целия Балкански полуостров сме така. Това, че споделяме еднакви храни обаче, не бих вписал като "отстъпване" от родното. Имай предвид, че сме били 500 години под турско владичество. Какво са яли хората 1200-1300 г., че да го наречем типично българско? Просто храната като атестат за родолюбие не ми минава много-много. Както и да е. Не го възприемай като лична критика или нещо подобно. Просто това първо сравнение на "чалгата" с "поп" някак си ми се стори твръде смело.

[CToTaKa]

Вярно е, че се разголват. И все пак не мога да ги поставя на един пиедестал с родните "хубостници". Първите са се наложили с музика интернационално... И с визия естествено. Няма как. В музикалния бизнес много трудно би пробил до върха само с едното пеене. При чалгарките не е нужно нищо. Малко силикон, половин кило грим и добър "спонсор". Текстовете им са в общи линии стотина думи в различни комбинации + стенания, пъшкания и прочие. Избират си някакво лично име, което да е останало незаето - понеже те повечето вече се извзеха през годините - Ивана, Гергана, Десислава, Мария, Пепа, Мепа... нямам си на идея. И това е в общи линии... Народа доволен - блажено щрака пръсти и точи похотливи лиги по късите полички. Обикновено на фона на нискокачествен алкохол и задимена от цигари атмосфера.

Кухнята ни, че е повлияна от ориента не е нищо странно. Ако се замислиш почти целия Балкански полуостров сме така. Това, че споделяме еднакви храни обаче, не бих вписал като "отстъпване" от родното. Имай предвид, че сме били 500 години под турско владичество. Какво са яли хората 1200-1300 г., че да го наречем типично българско? Просто храната като атестат за родолюбие не ми минава много-много. Както и да е. Не го възприемай като лична критика или нещо подобно. Просто това първо сравнение на "чалгата" с "поп" някак си ми се стори твръде смело.

Просто ми е чудно защо толкова много хора, включително и музиканти, се занимават и разсъждават кой какво слуша и на какво танцува, вместо да влагат тези усилия в правене на по-хубави песни и текстове. Това все едно как се хвърлят милиарди за спасяване на банки, правене на нови телефони, а други по-важни сектори нямат развитие от десетилетия. Тези урагани в Япония напоследък дават повод за такива размисли. Един астероид по случайност да мине по нашата орбита и сме изчезнали като динозаврите. Мислят само в глупости, а важните неща може би нарочно не се засягат.

[jira]

Преди да започна да гледам корейски сериали знаех, че азиатците много пушат. Останах учудена, че в сериалите се говори за цигари, показват се цигари и фасове, но никога не показват как някой от актьорите пуши. В същото време обаче, напиването се показва нон-стоп като нещо напълно нормално. После прочетох за цензурата им при сериалите и въпреки това ми е странно, че напиването и задължителните изцепки след него, минават през тази същата цензура, а пушенето на цигари - не. 

[Matrim]

Че Шакира, Бионсе, Майли не се ли разголват до същата степен в клиповете и концертите си? Текстовете на песните им са също толкова опростени като нашата чалга. Поп музика идва от английската дума за популярна музика, тоест тази музика, която се слуша от много хора. Затова наричат чалгата поп-фолк. Популярна за народа, като имай предвид народа като мнозинство. Наименованието чалга, че идва от турски е толкова важно, колкото откъде идват наименованията сърми, баклава, мусака, които вероятно ядем и не си мислим, че отстъпваме от българската култура. Аз Лили Иванова не слушам, понеже не ме кефят песните и. Слушам обаче Кристина Димитрова, Силвия Кацарова, Тони Димитрова, Георги Станчев, Георги Минчев, Тангра и т.н. Слушам и някои чалга песни, които ме кефят, особено стари такива, когато още е нямало Пайнер. Не танцувам на чалга, но пък кой съм аз да казвам на хората какво да слушат и какви са ако го слушат? Тоталитаризмът отдавна отмина.

Тоталитаризмът отмина, за щастие и настъпи времето на тоталното изпростяване и деградация. Няколко пъти се възпирах да изразя отношение по въпроса за чалгата, за да не нагнетявам хубавата тема с негативизъм. Болезнено чувствителна съм на тема чалга и натъкна ли се на апологети на тази пошлост, ми пада червена пелена пред очите. Да се слага знак на равенство между поп-музиката и поп-фолка е, меко казано, невежество. Истинското наименование на поп-фолка е етно-поп, т.е. интелигентно определение за тюрлюгювеча от турски, арабски, гръцки, цигански ритми и кръчмарски мелодии, гарнирани с малко фламенко. Българското участие е въображаемо. За да не ме обвинят, че ми се привижда някаква световна конспирация, няма да коментирам повече. Само ще кажа, че "чалга" освен че е турска дума, от мнооого отдавна е наситена с отрицателно и презрително съдържание. Далеч преди появата на самия музикален стил. И мисля, че тази обидна дума прекрасно пасва на отвратителното явление, което изпълзя от развлекателния жанр, завладя модата, телевизиите и вестниците, настани се уютно в политиката. Ей затова сме на това дередже. 

И какво общо има разголването тук? Проблемът с чалгарите е във вулгарните, пошли и неморални послания, с които облъчват нещастното българско народонаселение!

[Кева]

Добро лафче сте си дръпнали тук относно музиката, но няма да се намесвам в диалога ( едно, че е предмет на друга тема, едно, че може да си изпрося анатема ). За да избегна поредният ферман ще пропусна и всички мисли, които ми навяха разписалите се до момента  .

Фрапиращо ми подейства всичко свързано с образованието в Япония. Смятах, че в тази страна образованието е на свръх високо ниво, че задължително всички завършват гимназии, а дипломите от тези училища, едва ли не  е на университетско ниво. Оказа се, че не е проблем в гимназията да напуснеш училище и да започнеш работа, че това на всичкото отгоре не е някакво изключение. Липсват държавни училища - що па не, но е брутална разликата между училищата. Не говоря само за таксите, но и за качеството на образованието в тях. Трудно ми е да повярвам, че от евтиното може да излезеш полуграмотен . С университетите нещата не са кой знае колко по-различни - има няколко водещи - в тях се влиза трудно и от тях се излиза трудно, но е пълно с по-малки университетчета с занижен критерии за прием и съответно се минава лесно. Студентският живот на японеца се определя и като "голямата почивка" - трудно ми е да го асимилирам . Другото, което ми действа повече от шашкащо , че се стимулира зазубрянето . Техники за наизустяване  колкото искаш, но те не водят до познание или до качествено образование . Сегрегиращата принцип на образуване на паралелките в училищата, която в крайна сметка ще определи дали ще те приемат в университет , дали и каква работа ще започнеш - прилича ми на дамгосване и никаква вяра в способностите на човек да се надрасне и да израсне. Навират те в калъп от който и да искаш не може да излезеш........ 

Другото, което разбиха на пух и прах е "патриархалната Япония и семейството". Чудно ми беше, защо възрастните хора живеят далече от роднините си, защо когато вече са болни и немощни, синовете или дъщерите им не ги прибират при себе си. Защо жена когато роди се отказва от всичко и до живот става домакиня  и липсва институцията "баба" ? Одобрявам отделянето от бащината къща, но защо то води до тотално отчуждаване между братя, защо липсват здравите фамилни връзки - понятия като чичо, вуйчо, братовчеди. През филмите и сериалите всичко ми се струва много отчуждено и далеч не патриархално  . Родителите, който изоставят децата си, деца , който живеят сами, издържат се сами и си съществуват без намесата на разни социални служби ме удивлява - като фон подобни паралелни истории къде ли не съм виждала и те са представени, като нещо обичано и явно се случва често .

Съгласна съм с Майра, че Япония изобщо не е социална , а и липсват институции , който съм мислела, че съществуват на всяка точка от планетата. Малкото сиропиталища , който са показвани във  филм са били винаги частни, на ръба на оцеляването и в повечето случай нежелани от съседите.

Има и още, но ми е трудно в момента да си събера мислите - запазвам си правото за повторно словоблудстване 

[CToTaKa]

Тоталитаризмът отмина, за щастие и настъпи времето на тоталното изпростяване и деградация. Няколко пъти се възпирах да изразя отношение по въпроса за чалгата, за да не нагнетявам хубавата тема с негативизъм. Болезнено чувствителна съм на тема чалга и натъкна ли се на апологети на тази пошлост, ми пада червена пелена пред очите. Да се слага знак на равенство между поп-музиката и поп-фолка е, меко казано, невежество. Истинското наименование на поп-фолка е етно-поп, т.е. интелигентно определение за тюрлюгювеча от турски, арабски, гръцки, цигански ритми и кръчмарски мелодии, гарнирани с малко фламенко. Българското участие е въображаемо. За да не ме обвинят, че ми се привижда някаква световна конспирация, няма да коментирам повече. Само ще кажа, че "чалга" освен че е турска дума, от мнооого отдавна е наситена с отрицателно и презрително съдържание. Далеч преди появата на самия музикален стил. И мисля, че тази обидна дума прекрасно пасва на отвратителното явление, което изпълзя от развлекателния жанр, завладя модата, телевизиите и вестниците, настани се уютно в политиката. Ей затова сме на това дередже. 

И какво общо има разголването тук? Проблемът с чалгарите е във вулгарните, пошли и неморални послания, с които облъчват нещастното българско народонаселение!

Колко съм невеж само . Говори с някой американец, който не слуша поп, а рок музика примерно или класика, и го питай какво е отношението му към поп музиката и певиците там. Лепенето на етикети като чалгари - еди какви си, металари - еди какви си, е показателно за нивото на съответен разговор.

[maira]

Хех, ниво на разговор ще се получи ако коментираме "чалга", "поп" и "класика" с примери от Япония, Корея или Китай, все пак това е донякъде профила на раздела... Аз и затова прескачам всичките ви задявки с (етно) поп-а тук...

[Matrim]

Maira, искаш примери?

През 60-те години на минали век на Първия събор-надпяване в Граматиково се появило мило малко японче с раничка. Записвало старателно всичко на портативен магнетофон. След две години японецът се появил отново, но този път с подвижно студио на колела. Поредното му идване в Граматиково било бляскаво - бил станал горд собственик на музикално издателство. Звучи като историята на Рокфелер и ябълките, но е истина. Не всеки ден в Странджа се разхожда жив японец с афинитет към българския фолклор. Тъй като историята ми я разказа мой професор, хем й вярвам, хем си създадох устойчива легенда, която само се потвърждава от многобройните видеа в Интернет, където японци в български носии пеят и танцуват на български песни.

Корейците, които винаги са ми се стрували по-простовати от японците, също ми "образуваха" легенда, в която продължавам упорито да вярвам. В техните сериали и филми един от разпространените типове герои е Музикантът, в частност класическият инструменталист. В началото го приех като проява на снобизъм: "Ти да видиш какви сме културни и духовни!" Ама не. Първо доказателство: в общообразователното корейско училище се изучава "задължително (облигатно) пиано. Това може да се види в "Зимна соната", където героят трябваше да изсвири едно произведение на Бетовен, за да получи оценка по музика. Училището беше обикновено и провинциално. Друго доказателство е, че всички артисти, когато "играят свирене", действително свирят. (Разбира се, ние чуваме друг запис, но е повече от очевидно, че артистите се оправят прилично с инструмента.) Со Канг-джун в "Сиренце в капана" притежава клавирната техника поне на ученик от музикална гимназия, но най-високият връх засега държи Ким Мьонг-мин във "Вирусът на Бетовен". Няма такова чудо! Той не само е овладял маниера и поведението на Караян, но той познава и чувства произведенията, които дирижира. Това не става с имитация. Върховен актьор! Ами аджумата-домакиня, която свиреше на виолончело?!...20 серии гледах един напълно достоверен оркестър и им вярвах, макар че съм израснала в симфоничен оркестър.

Та този мит все повече добива плътност. В едно интервю цигуларят Светлин Русев (концертмайстор на филхармонията на Парижкото национално радио), който е концертирал в целия свят, сподели впечатленията си като солист на филхармонията в Сеул: "Невероятна публика, каквато не съм срещал другаде - казва той. - Корейците реагират на класическата музика като на рок-концерт."  Същото твърди и диригентът Станислав Ушев (шеф на Шуменската филхармония), който често дирижира в Южна Корея.  Между другото, Шуменската филхармония под диригентството на Ушев е записала музиката на няколко корейски филма, сред които "Ледено цвете" и "Кралица Сондок"

Спомням си една вестникарска информация отпреди години как Хонда дарила повече от милион за стартирането на музикално-образователна програма в Детройт. Програмата била открита с концерт на Йо Йо Ма и диригент - японски музикален робот. По същото време у нас се съчиняват правила как по-трудно да стане организираното посещение на ученици на театър или на концерт. Тенденцията върви към пълна забрана. Но както е известно природата не търпи вакуум - чалгата дебне!

Такааа, пак се върнахме на чалгата. Знам, че чужденецът много се забавлява на нашия поп-фолк - сигурно го възприема като някакъв "мек" стриптийз с ефектни силиконови моми, които дори пеят. По същия начин и мен ме забавлява парчето, което пее Чо Ин-сонг в A Dirty Carnaval. Откровена чалга, но артистът готин, интересен и песничката се вписва прекрасно в гангстерската линия на филма.

[maira]

   

Еми искам си примери пък ... Всъщност дълго време не осъзнавах колко са били прецакани азиатците откъм музика като вид, жанр и разнообразие и как се вдъхновяват от многообразието на света . Звученето на шамисена си беше мой разбит мит .. И явно наистина има защо много се да кефят на класическа музика.

/ а пък какви митове имаше за японците работещи по метрото в София - ама това отдавна, сега метрото не се прави от японци... - та идват, те, едни строги и работни, пък си тръгват ... като българи.../

Впрочем, то и сега класическата музика гледам я възраждат като задължителна част от образованието на доста места - ъъъ ок,частни гимназии и пр. Понеже се счита, че свиренето подобрява слуха и подпомага ученето на езици... и паметта... и даже децата дето хич ги няма на музика все пак ги записват на барабани... до четвърти клас де, след това родителите сякаш спират да се престарават толкова.

Но пък чалга винаги е имало, все тая кой ще вади пироните от стената на бар Черния Обелиск - дали оригиналната немкиня или приятелката й от Черна маца. И даже ми се струва, че нашата си чалга ... и съответните блудкави софт парчета по целия свят са си... де да знам, необходимото простеене, съвременния дионисиев разгул и пр. 

[parab]

След примерите на Матрим, ами да - поредния разбит мит: оказа се, че азиатците са много музикални, ама много... Не само важи това, което се спомена по-горе за свирене на класически инструмент, и в Корея, и в Япония, и в Китай, навсякъде има караокета и всички припяват  - от ученици до аджуми и то на прилично ниво. По-късно някой ми обясни, че музикалността им се дължи на самия език ( китайски и корейски) и неговата мелодичност.

Освен всичко друго, предлагат се уроци по техните традиционни инструменти, но не само в специализираните училища, а като кръжоци  - барабаните джанго и пук, каягъм и всеки може да се запише. Тук в Б-я не съм чувала да има уроци за начинаещи по гъдулка, кавал или гайда в училище. И много, много ме е яд, че за подобно образование няма и да чуем някога!

[Matrim]

[tikitoliq]

След примерите на Матрим, ами да - поредния разбит мит: оказа се, че азиатците са много музикални, ама много... Не само важи това, което се спомена по-горе за свирене на класически инструмент, и в Корея, и в Япония, и в Китай, навсякъде има караокета и всички припяват  - от ученици до аджуми и то на прилично ниво. По-късно някой ми обясни, че музикалността им се дължи на самия език ( китайски и корейски) и неговата мелодичност.

Освен всичко друго, предлагат се уроци по техните традиционни инструменти, но не само в специализираните училища, а като кръжоци  - барабаните джанго и пук, каягъм и всеки може да се запише. Тук в Б-я не съм чувала да има уроци за начинаещи по гъдулка, кавал или гайда в училище. И много, много ме е яд, че за подобно образование няма и да чуем някога!

 

http://www.chitalishteto.com/category/79/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8 

 

http://treto.yankov.net/2016/02/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82-%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%BA-%D1%81-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D0%B8%D0%B3-v%D1%96-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81/ 

[jira]

Тук в Б-я не съм чувала да има уроци за начинаещи по гъдулка, кавал или гайда в училище. И много, много ме е яд, че за подобно образование няма и да чуем някога!

 

И аз не бях, но наскоро попаднах на статия за СОУ "Любен Каравелов" в Пловдив - там децата се занимават с народно пеене и народни инструменти. Бяха качили клип, в който свирят и пеят народни песни - бяха прекрасни! Евалата на всички учители и ученици в това училище! 

[maira]

144 СОУ в София е също много добро...

Разбира се parab май имаше предвид, че в Корея музиката - народна и класическа - е обичаен кръжок, масов като английския, танците и рисуването при нас, иначе е логично да има по-специални училища във всички страни... И все пак трябва да внимаваме да не затриваме собствените си постижения докато се радваме на чуждите

По този повод сега някъде е премиерата на Златната ябълка - забравих в коя тема я споменавахме миналата година...

[Кева]

Изпреварихте ме с разбиването на мита за България. Моя милост прекара първите си четири години от основното си образование ето тук : http://www.126ou.net/index.php?id=info title="Click Me" rel="nofollow external"> . Някога нямахме такива екстри, но две неща са се запазили от тогава : музикалната паралелка и тази по изобразително изкуство. Аз като виден музикален инвалид, бях погрешка зачислена в музикалната паралелка - учителката по музика и директорката искаха да ме преместят, но класната ми не им позволи ( странното е, че никой мен не ме пита ). Занятията по музика бяха много,  респективно кой е срока. При първа смяна в първи клас имахме 5, 6 час музика, а някъде  от към четири следобед започваше солфежа . Втората смяна упражненията започваха към девет, а после -1 и нулев час  . Инструментите на училището бяха малко : пиано, цигулка или перкусии . Мен ме пробваха на пиано , а след това ме изритаха при перкусиите, но и там се отказаха от опитите да ме научат да звуча в такт. В първите две години, теорията беше малко и аз едва вързвах тройка, да не повтарям по музика ме спасяваха две неща : теорията, класната и аргументите, че съм от силните й ученици, въпреки дългите и чести отсъствия. ако не стана ясно, мразех музиката и часовете по-музика, то това си беше живо изтезание за всички участници  . Като се прояви теорията, благодарение на нея скалъпвах четворки и си се гордея с тях, понеже зад тях седи много учене  . А "любимите ми изпити" - пускат ти фрагмент и ти трябва да кажеш - какво са ти пуснали, композитор, произведение и куп подробности от запис не по-дълъг от минута. Тези четири години развиха в мен алергия към Шопен и камерна музика, уважение към редица класически композитори и искрено харесване на шепа от тях. Народно пеене и народни инструменти не преподаваха, но имах съученичка, която се справяше добре с народното пеене - как учителката ни го разбра не помня, но помня, че уреди да идва преподавател специално за нея - разучаваше разни песни и я освободи от упражненията по солфеж. Пак по нейно настояване преместиха едно от момчетата в музикалното училище ( и само аз го разбирах, когато се оплакваше, че има прекалено много часове музика ). Когато си смених училището, музиката се превърна в един, спокоен и незначителен, а и изключително лесен предмет. В пети клас тепърва започваха да учат ноти и то в много по-лек вариант от този, който аз бях. Тепърва се взимаха класически композитори - и това е доста силно казано, но класическата музика си е част от стандартното музикално образование в България.

За Добрич ( но трябва да питам за името на училището), знам, че пак в обикновено - като моето основно даскало ,са ги учили да свирят на гъдулка. Вярно не е масово, но не е задължително едно училище да е профилирано, че да има разширено преподаване на музика. Сигурна съм , че и в провинцията има подобни на моето училище, но там може и пианото или цигулката да са заменени с традиционен за фолклора ни инструмент.

 

П.П. Ябълката я споменахме при сценаристите, ако не ме лъже паметта

[naia]

Не се намесвам, защото, не мога да определя такива митове. Чисто детските, на база Шогун?

Ако Пътя на Воина, самураите е кодекса им са мит? Но не са.  Бойните умения? Стиховете, красотата?

С всичко друго се примирявам, но не и рухването на горните.

Май не съм имала особени митове. Май. После видях с очите си и го усетих.

Като чужденец, който не е влизал в офиса им..., като гайджин, който не ти е на масата, погребението, раждането на дете.

 Но като човек, интересуващ се, отишъл до храма, им, заедно с тях... При положение че съм умерен атеист.

Честно казано, разместват ти се камъните...определено.

 

 

Бягам от това да си изграждам възвишен образ за Япония, защото я "видях"  само за 14 дни.

 но има толкова "няма" които ги има тук, че...

Няма просещи.

Няма мръсотия.

Не видях просещи сираци, няма.

Няма цигани.

Няма графити.

Няма закъснения за каквото и да е било.

Няма автобуси, които да не са оборудвани за инвалиди.

Няма такъв автобус, на който хидравликата при спиране,

да не се наведе към тротоара и да го направи равен с него. На 3 см. от него! Ега ти пичовете.

В Токио няма шофьор на такси без бели ръкавици и костюм.

И в градския транспорт, също + безценната машинка за разваляне на пари.

 Няма "Не разбирам" и да те подмине, напротив, имаше толкова сладки ситуации по въпроса.

 

Има и много "Има", но това, после.

Не само не ме разочарова/ може би нямах време да ходя на разочароващи места, а и не ги знам,

но  покрай големите храмове минахме и малки градове/,

но и те надградиха очакванията ми.