Jump to content

The Long Excuse (2016)


Recommended Posts

spacer.png

 

The Long Excuse (永い言い訳。)

 

Страна: Япония

Също така известен като: Nagai Iiwake

По новелата на: Miwa Nishikawa - "Nagai Iiwake"

Премиера:14 октомври 2016

Времетраене: 123 мин.

Жанр: Драма

Режисьор: Miwa Nishikawa

Субтитри: Английски

:imdb:

 

Участват:

Masahiro Motoki като Sachio Kinugasa

Pistol Takehara като Yoichi Omiya

Kenshin Fujita като Shinpei Omiya

Tamaki Shiratori като Akari Omiya

Keiko Horiuchi като Yuki Omiya

Sosuke Ikematsu като Nobusuke Kishimoto

Haru Kuroki като Chihiro Fukunaga

Maho Yamada като Yuko Kaburagi

Eri Fukatsu като Natsuko Kinugasa

 

Резюме: Филмът е драма по новелата на Нишикава, разказваща за популярния писател Сачио Кинугаса (Masahiro Motoki), загубил жена си Нацуко Кинугаса (Eri Fukatsu) преди години в автобусна катастрофа и срещата му с друго опечалено семейство в лицето на Йоичи Омия (Pistol Takehara), също загубил жена си и сам отглеждащ двете си деца…

 

Награди:

2017 - 71st Mainichi Film Awards - Best Film The Long Excuse,  Best Director Miwa Nishikawa     

 

 

Свали с английски субтитри  :click:   :click:

 

Онлайн с английски субтитри  :click:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотно! Най-сетне го събнаха!

Бързам да го гледам. Дано е толкова хубав, колкото постера! Според мен, това е най-красивият плакат на японски филм за миналата година (няма такава комбинация от цветове и постройка на кадъра!). Благодаря на Жана, че ми донесе един за спомен!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Брилянтен разказ за духовната метаморфоза на един егоист!

Посланието е да ценим времето, прекарано със семейството!

Това е един от най-добрите японски филми за 2016г. (все още не смея да кажа най-добрият, понеже не съм изгледала всичко стойностно за годината+другите 2 семейни - "Хармониум" и този с Рие Миязава, но без съмнение е на топ ниво и задължителен за гледане!!!). Нишикава за пореден път показва класа на екрана. Дори мога да кажа, че е надминала своя учител и колега - Майстор Коре-еда, който миналата година също направи подобна лента. Режисьорката започва като асистент именно на Коре-еда (в "След Живота" и "Дистанция") и се оказва, че двамата имат съвместна продуцентска компания, чиято цел е да увеличи броят на филмите, базирани на оригинални идеи и произведения (той в момента наистина е намалял - това се забелязва от хората, които гледат японско кино, въпреки че японците все още успяват да представят различно и нестандартно не толкова оригинални идеи).

"Дълги извинения" започва доста студено (отчуждено), дори мразовито, но постепенно стопля душата. Това е от онези прекрасни филми, които лекуват и трансформират не само героите, но и зрителя. Разказът е спокоен и деликатен, по-хладен от нещата на Коре-еда, но също толкова човешки, обикновен и възвишен.

 

Първа главна роля за Масахиро Мотоки, след участието му в "Окурибито". Образът е на арогантен писател - знаменитост, чийто 20 годишен брак изпада в пасивно разбирателство и апатия. В един момент всичко се променя и той разбира, че жена му е мъртва. Най-важна тук е неговата реакция. Писателят с илюзорната 15-минутна слава, не е наскърбен, но трябва да се държи като съкрушен съпруг пред медиите и въпреки безразличието си, изтръгва пред камерите няколко фалшиви ридания. В същото време, още един съпруг, който също е изгубил жена си, показва друг пример и коренно различно поведение. Той е истински съкрушен - обикновен човек, принуден сам да гледа двете си деца сам. Неговата реакция е на другата крайност. Застигнат от чувство за вина, героят на Мотоки за пръв път в живота си действа импулсивно и предлага помощ на чуждото семейство. Сблъсъкът с гранична ситуация или по-скоро -  различният пример, който вижда впоследствие, кара основният персонаж да преосмисли възгледите и поведението си. Контрастът, показан в кадрите, е изключително осезаем (в дома на Сачио е празно и тихо, в другата къща е шумно и уютно - там емоциите се раждат, развиват се и се променят). И още - героят на Мотоки открива нов смисъл за себе си чрез останалите хора. Осъзнава, че изобщо не е познавал съпругата си.

Най-важното послание, заложено тук, е преоценката на живота за Сачио (Мотоки). 

Нишикава предлага изключително интелигентен поглед върху съществуването. Не спира с изкуплението, а продължава, умело съчетавайки мрачен реализъм с тънък хумор. Не знам, дали днешният човек действително може да направи подобна драматична трансформация, но в лентата това изглежда толкова естествено и прекрасно. Искам да вярвам, че действително е възмоно. "Дълги извинения" е искрен филм, който ни учи да сме добри и превръща малките моменти в ценни. История за загубата и скръбта, предадена забавно и докосващо, без да тежи на гледащия. Урок за живота.

Най-красива сцена: плажът с видението за перфектното семейство. 

 

Изпълненията са невероятни! Като започнем с Мотоки, който тук е безупречен, преминем през певецът Пистол Такехара (страхотна поддръжка от него!), нетипичната, но чудесно изиграна роля на Хару Куроки, участието на Соске Икемацу, кратката, но важна поява на Ери Фукацу и завършим с двете деца, които не са професионалисти, но без тях филмът нямаше да е толкова докосващ. Истински ангели! Таланти!

 

Любопитно:

* Филмът "Дълги извинения" е правен по сценарий на самата Нишикава, по неин роман (номиниран за престижната награда "Наоки"), който тя създава с първоначалната мисъл той да се заснеме на кинолента. Някои от сцените са добавени в продукцията. Например, кадрите на плажа са визуалният връх на филма. Толкова съвършено са измислени и предадени на екрана. Аз самата бях пленена от постера, още щом се появи, но когато човек види сцените зад този постер, ще си изясни цялата концепция;

* Режисьорката е вдъхновена частично от последствията на опустошителното земетресение в Тохоко през 2011 г. В интервю дословно казва, че пише романа "в съзерцаване на емоционалните последици от земетресението". Нерешените проблеми между жертвите и техните роднини са заличени от вълната на колективен траур. За нея няма бързи и удобни отговори на това, което се случва в лентата. Тя рисува автентичен портрет на загубата. Изцелението е за тези, които имат смелостта да се движат напред;

* Кинематографията показва метафорични образи на хората/сезоните и тяхната промяна за 1 година. Зимата се превръща в лято. С това настъпват и промени у героите. Операторът Ютака Ямазаки е човекът, който работи най-често с Коре-еда. Той стои и зад визуализацията на "After the Storm". Процесът по създаването на романа и филма продължава около 3 г.;

* Първите 4 филма на Нишикава героите са лъжци и измамници. В този главата тема е самозаблудата.;

* Често Мива Нишикава е първият човек, на когото Коре-еда показва сценариите на предстоящите си творби. Този път тя се е допитала до него за главната роля и той й предложил Мотоки. Не бих се сетила за по-добър избор на актьор, който да изиграе егоцентричния характер на персонажа така безупречно. 

 

П.П. Стана дълго, но не се извинявам. Гледайте!!!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...