bg_easternspirit What Happened in Bali (2004)

[Kiddo]

Този сериал имаше 3 хубави неща - страхотен OST, снимките на Бали и чудесния, великолепен край (ако не беше свършил така, щях да се самообеся от яд)!
Не ми се беше случвало нито един образ да не ми допадне. Всички бяха от дразнещи по-дразнещи. Ако трябва да ги класирам по непоносимост... Жената на богаташчето, нашата мацка, богаташчето, Джи Соп. Най-приемлива ми беше майката на богаташчето (тя поне знаеше какво иска).
Джи Соп - през цялото време ми приличаше на надрусан олигофрен. Не знам какво мрачно сте видели в него, обаче не показа нищо. Изключая хитростта му в бизнеса, нищо друго нямаше. Веднъж не показа някаква емоция, нито прояви решителност, каквато уж трябва да имат мъжете.
Богаташчето - ами че него... Който не го хванеше, той не го юркаше. По-безгръбначен мъжки образ не съм засичала в корейско. То бива, то може, ама... Дори и постъпката му накрая беше повече от безгръбначна.
Нашата мацка и жената на богаташчето- тези ми идваше собственоръчно да ги удуша. Ама не за друго, ами от тях може да излезе лошо име на жените. Ами, патки такива, решете си какво искате и го следвайте. Ама да не знаеш боли ли те, сърби ли те... И двете бяха под всякаква критика.
А отделно за нашата... Гледала съм/чувала съм/виждала съм жени без грам самоуважение, но тази беше просто... По липса на всякакво самоуважение мога да я сравня единствено с Ха Ни от "Целувката". Но дори и онова малкото прояви характер 1-2 пъти.
Цял сериал никакво развитие. "Айде ся ще се напием, ще поговорим, па ще се скараме и утре пак." Ама нищо повече...
Не разбирам къде е онова развитие на отношенията и чувствата им, което сте усетили.

Не разбрах, например, кога нашата се влюби в богаташчето. Но...

Поне краят ми подейства адски освежаващо и ме зарадва дълбоко! А, и ме разсмя искрено!

Ще се гръмнеш ти в главата, а ни кръв ще пръсне, ни мозък. Да не говорим, че падна след 20 секунди...
Но пък за кръвта има логика - човекът мисли за криминалистите после и не иска да им създава работа. Логично, нали?

 

 

2/10 /само заради великолепният край давам толкова висока оценка!/

[adagio]

Преди седмица гледах този филм (умишлено не казвам драма или сериал). Започнах да го гледам заради Со Джи Соп. Може би някой ще се възмути, но това негово изпълнение ме впечатли

много повече от ролята му в "Sorry, I love you". Толкова съм съгласна с мнението, че Джи Соп изигра невероятно ролята на "леко скучноватия тактик" Канг Ин Ук.

Ако бях на мястото на И Су Джонг, също в крайна сметка

бих избрала него.

НО... Не мога да го обясня, но въпреки всичко направо се влюбих в героя на Чо Ин Сонг. Без да звучи като клише - невероятно изпълнение на разглезен богаташки син, който се съобразява

единствено със себе си. Чо Ин Сонг е великолепен актьор - невероятно чувствено изпълнение. Проблемът е, че Чонг Дже Мин не беше само това. Въпреки разглезеността му, една невероятна искреност се излъчваше от него - искреност и детска непосредственост на чувствата, дори невъздържаност (спомняте ли си как Йонг Джу му заяви, че никога няма да притежава спокойната увереност на Канг Ин Ук). Но пък точно тази непосредственост не притежаваше Канг Ин Ук - който привидно влизаше в матрицата "мъж-мечта" - умен и красив, съчувстващ и съпреживяващ (неслучайно в Бали Су Джонг реши, че той е богатият наследник) . В края на филма обаче се разбра - идеални хора няма.

И Су Джонг - противно на повечето мнения - невероятна роля, невероятно изпълнение на Ха Джи Уон. Направи женски образ, който е на светлинни години от традиционната наивна и дори леко тъпа главна героиня

от типичния корейски сериал. Нещо повече - И Су Джонг беше всичко друго- емоционална, луда, материалистка, използвачка, но не и наивна. Нещо повече - тя обичаше парите (радваше се на скъпия телефон, отиде да живее в готиния апартамент)

и неистово искаше да излезе от дупката, в която живее. Направо ме потресе моментът, в който Чонг Дже Мин й каза, че я е харесал, защото обича парите без преструвки. Мога да кажа, че опитите на "принца на бял кон"

Канг Ин Ук да я защитава от "лошия богат батко", бяха направо трагикомични, защото тя сама си го търсеше. Тя сама търсеше Чонг Дже Мин, мислейки си, че може просто да го използва, защото човекът има пари и влияние в излишък. Искаше да си докаже, че е достатъчно значима, за да привлече вниманието дори на човек, който има всичко. Но не можа да предвиди, че ще се влюби в него. Толкова по-зле за нея. Играта, която играеха двамата, си беше истинска любовна игра. Не съм съгласна с мненията, че И Су Джонг се лутала между двамата. Всъщност през цялото време тя се опитваше да запази гордостта си - да не се влюби. Не мога да забравя два момента - когато Канг Ин Ук й каза, че има пътища, по които въобще

не трябва да тръгваш; и когато Дже Мин го попита откъде знае какъв е животът на богатите.

Просто Канг Ин Ук, Йонг Джу, И Су Джонг и Дже Мин никога не е трябвало да поемат пътя към Бали. Всичко започна и всичко свърши в Бали. Всеки намери това, което търсеше... в Бали.

[kalinka]

Изгледах това сериалче преди време, и все още се чудя след толкоз препоръки да се заредя със салфетки,гледайки го не пророних и една сълза,май съм изградила вече имунитетсъгласна съм с мнението на Kiddo,и май съм от малцината не харесали сериала

[d3Mn]

Ще го прегледам и този. След като гледах Ха Джи Уон в "Secret Garden" я заобичах още повече

Редактирано 4 Януари, 2014 от k1227

[cliobest]

Ех това „Бали“,

 

толкова дълго, дълго го отлагах… 2004-та ми се вижда толкова далечна вече, а и свикнах на късичко, тесничко, прилизани над очите бретончета и пр., че очаквания стайлинг на актьорите (може да е глупаво, ама това е) беше едно от нещата, които ме караха все да го заобикалям.

 

После естествено - предизвестения край (никой не ми е виновен – защо ли ги има, в крайна сметка всички четат спойлерите). Та на кой му се гледа подобен завършек на тази драма?

 

Е, финиширах днес с последния епизод и щом ми се прииска да пиша май не е нужно да пояснявам, че доволно ми хареса, макар и да го гледах на порции редувайки го с комедийка, защото много сълзи проляха героите, а това ми идва в повечко особено когато намирам за нелогично поведението им в доста ситуации. И тъй като отдавна му е направена щателна дисекция на сценария, персонажите, актьорите и тяхната игра ще напиша само за „края“, т.е. това което ме спираше да гледам досега.

 

Всъщност чувствам едно огромно облекчение – това беше най-логичният, задоволителен за мен завършек и въобще не е било нужно да отлагам заради него удоволствието да гледам тази драма!!!

[Jan Di]

Сериала много ми хареса, въпреки че съм си свикнала вече много с романтичните комедии. Може би и за това на места ми дотъпя и доста ме дразнеше как девойката се оставяше да я въртят, ту при единия, ту при другия. Много ми харесваше като герой и като външност де Дже Мин, и много стисках палци да се съберат те двамата.

Много жалко, че не стана това мое желание и сериала трябваше да завърши по този брутален начин. Както и в предните коментари повечето съфорумци бяха писали за поуката от края и т.н аз все пак предпочитам хепи енда

 

Редактирано 4 Януари, 2014 от k1227

[papushinka]

Ех това „Бали“...

Всъщност чувствам едно огромно облекчение – това беше най-логичният, задоволителен за мен завършек и въобще не е било нужно да отлагам заради него удоволствието да гледам тази драма!!!

Господ здраве да ти дава! Няма по-точен коментар за края на тази така прекрасна драма.

[d3Mn]

 

Шокирващ край ... и не толкова заради това, че трима от главните умират, а заради това, което Су Джонг каза.

Беше си ясно, че никой от тях не знаеше в крайна сметка какво иска. Може би само Че Мин беше сигурен, но пък не знаеше как да го постигне. Чувствата на Су Джонг май бяха 60 на 40 за Ин Ук, но накрая се оказа, че тя се е влюбила в Че Мин и то се разбра чак в последните минути. Явно не е искала да си признае дори и пред себе си. Общо взето много добър любовен четириъгълник и интересен сюжет, но мисля, че края направи сериала. Дори и аз не можах да повярвам. Наби ми се в главата и това, че Су Джонг каза само един път "обичам те" и то на Че Мин.

За актьорите само Ин Ук не успя да ми стане симпатичен и даже бях по-голям фен на богаташчето, но в крайна сметка никой не спечели.

Чудесен сериал... много доволен! Чак още ме държи това "обичам те" в последната сцена.

 

[vilpeda]

Разкошен финал на сериала!!! За първи път се чувствам така след последния епизод на всичко, което съм гледала досега. През цялото време симпатизирах на Дже Мин, но с финала ми се издигна в очите! А фона, на който беше снимана последната сцена, беше прекрасна!

Последният епизод направи целия филм. Браво на сценаристите!

Заслужаваше си гледането!

[jen-shen]

И според мен сериалът набляга на развитието и представянето на характерите и чувствата на героите. Няма специални ефекти или екшън сцени, но както каза това си е класическа корейска драма. Колкото за уискито, те хубаво се наливаха ама после ги даваха и как немогат да ходат . То и в последният епизод действието се развиваше на Бали. Относно това "Какво се случи в Бали ? ", та някой разбра ли ? .

 

и аз през цялото верме се чудех, защо е сложено това заглавие. Може би някоя туристическа агенция е платила за него, за да си направи скрита (или явна) реклама

Сериала не ме впечатли. През цялото време се чудех каква е историята - оказа се за любов, малко преекспонирана, как пък всички мъже взеха да го харесват това сираче.

Много изкуствено създадени житейски, тежки ситуации.

Героите така и не можаха да изяснят влеченията си един към друг, кой кого харесва и какво иска в този живот.

 

Щеше да е наистина впечатляващо, ако накрая се окажеше, че Су Джонг и Ин Ук се познават от по-рано и са планирала всичко Ей тогава вероятно щях да го запомня с нещо този сериал

[CToTaKa]

и аз през цялото верме се чудех, защо е сложено това заглавие. Може би някоя туристическа агенция е платила за него, за да си направи скрита (или явна) реклама

Сериала не ме впечатли. През цялото време се чудех каква е историята - оказа се за любов, малко преекспонирана, как пък всички мъже взеха да го харесват това сираче.

Много изкуствено създадени житейски, тежки ситуации.

Героите така и не можаха да изяснят влеченията си един към друг, кой кого харесва и какво иска в този живот.

 

Щеше да е наистина впечатляващо, ако накрая се окажеше, че Су Джонг и Ин Ук се познават от по-рано и са планирала всичко Ей тогава вероятно щях да го запомня с нещо този сериал

Ако всички знаеха какво всъщност искат във всеки един момент и всяка една ситуация, всички щяхме да живеем прекрасно и в хармония, а това е невероятна утопия. В този ред на мисли, именно показването на реалните човешки взаимоотношения, при които никой не знае какво точно иска, прави сериала толкова добър.

[Razzormaw]

Ако всички знаеха какво всъщност искат във всеки един момент и всяка една ситуация, всички щяхме да живеем прекрасно и в хармония, а това е невероятна утопия. В този ред на мисли, именно показването на реалните човешки взаимоотношения, при които никой не знае какво точно иска, прави сериала толкова добър.

Няма такова нещо какво му е реалното на това да не знаеш какво и защо правиш напълно освободен от всякаква логика.. как беше израза за такива - "муха без глава"!? Всеки човек си има мотиви и цели това, че са останали неясни за зрителите взаимоотношенията на тези герои поне според мен е минус. Една добра сюжетна линия може да постави много въпроси, но ако накрая останат без отговор какъв е смисъла да си губиш времето с такава история с алогичен край поради недомлъвки? А това, че хората, които знаят какво искат във всеки момент било утопия...всяко действие е продиктувано от някакъв мотив. Можеш да се разсеяш за момент и да си сипеш сол в кафето вместо захар, но е ясно какво ти е било намерението и защо си сбъркал ако говорим за моменти и ситуации. Това важи за всеки нормален човек за останалите, които не знаят какво правят си има специализирани заведения - психодиспансери или на кратко лудници.

[CToTaKa]

Няма такова нещо какво му е реалното на това да не знаеш какво и защо правиш напълно освободен от всякаква логика.. как беше израза за такива - "муха без глава"!? Всеки човек си има мотиви и цели това, че са останали неясни за зрителите взаимоотношенията на тези герои поне според мен е минус. Една добра сюжетна линия може да постави много въпроси, но ако накрая останат без отговор какъв е смисъла да си губиш времето с такава история с алогичен край поради недомлъвки? А това, че хората, които знаят какво искат във всеки момент било утопия...всяко действие е продиктувано от някакъв мотив. Можеш да се разсеяш за момент и да си сипеш сол в кафето вместо захар, но е ясно какво ти е било намерението и защо си сбъркал ако говорим за моменти и ситуации. Това важи за всеки нормален човек за останалите, които не знаят какво правят си има специализирани заведения - психодиспансери или на кратко лудници.

Говорех за взаимоотношения между хора и то не бизнес взаимоотношения, а сипването на захар или сол в кафето си е различно нещо, освен ако не приемаш кафето за човек .

[Razzormaw]

Говорех за взаимоотношения между хора и то не бизнес взаимоотношения

Е то кво излезе и двамата говорим за едно и също щото и аз това имах предвид като го писах това. А случката с кафето си е просто пример за машинално действие в момент/ситуация. Ти искаш да ми кажеш, че ако Х говори да речем за времето с Y може ей така да му забърше един шамар, а аз твърдя, че такова нещо няма как да стане без мотив.

 

 

[jen-shen]

Е то кво излезе и двамата говорим за едно и също щото и аз това имах предвид като го писах това. А случката с кафето си е просто пример за машинално действие в момент/ситуация. Ти искаш да ми кажеш, че ако Х говори да речем за времето с Y може ей така да му забърше един шамар, а аз твърдя, че такова нещо няма как да стане без мотив.

 

ха виж ти каква дискусия се разразила тук. И както казва Razzormaw, ако всичко със сериала беше наред нямаше да има толкова много въпроси и неразбиране в някои зрители (като мен например). Никой не прави бесмислени неща без причина, затова е важно изграждайки нещо като характери на героите да покажеш на зрителя, защото героите постъпват така. Въпреки, че всеки е прав за себе си.. аз все още си оставам на мнение, че имаше много изкуствени моменти в сериала, които довеждаха до наистана сложни казуси от реалния живот.

И като цяло много съшит с бели конци на места, като започнем от заглавието.

Това е лично мнение, няма нужда да ме убеждават в обратното

[voileta]

Така не съм се смяла от много време насам . Съвсем сериозна съм. Четири епизода не спирах да се хиля. Героите се разхождаха от сини по-сини и имах чувството, че се надпреварваха кой ще намаже повече, а най-смешно ми беше като ги видех облечени в костюми и дават си ги от кръста нагоре, стигат до лицето и аз почвам да се хиля. Как може на никой от колегите им да не му пука, че в лицето мязат на боксова круша, нито пък и те се опитваха да го прикрият по някакъв начин. Сякаш беше най-нормалното нещо на света. Бащата на богаташчето го спукваше от бой, а как съм се хилила, когато беднякът се прибира пребит при майка си, а тя три пъти по-пребита от него. Е кажете ми, как да приема сериозно нещо толкова абсурдно? Ако идеята на сценаристите е била да ме разчувстват с тежкия им живот, изпълнен с насилие, определено не успяха. Ако е в умерени количества се получава, ако е в големи дози, става пародия. Дори само заради тези моменти бих препоръчала сериала.

В момента съм на 11-ти еп и все още си изяснявам комплекса неща, които така неудържимо ме държаха да не се отлепям от монитора. Започнах го от втори епизод и до края му вече знаех, че този сериал ще ми хареса. Плени ме самата игра на актьорите, персонажите които представяха и начинът на заснемане. Този сериал бе от по-грубите, по-действителните. Нямаше го онова захаросване. Музиката също много ми хареса/и тази мелодийка от острова все ми напомняше на музикална тема от др драма, мисля че 'Моето момиче'/. Причината да отлагам гледането толкова време бе финалът. Не обичам такива брутализми, а и годината на продукцията за мен също оказва влияние, но просто се бях зарекла, че след 'Коизора', ще изгледам и другото заглавие на което се носи славата, че пресушава очи. Много ми хареса как бяха изградени образите. В един момент всеки беше лош или добър, спрямо ситуацията и нещата не спираха да се завъртат постоянно, което ме държеше под пара. Всеки завиждаше на всеки за нещо, а в действителност всеки беше нещастен сам за себе си. Най-големият трън в очите ми е екскурзоводката. В един момент ми заприлича на парцал, чак се чудех какво толкова всички й душат под опашката. Накрая винаги сама се съботираше с тази нейна нерешителност и това много ме дразни. Интересно, но макар да си поплаках един-два пъти, историята не ме натоварва както си мислех, напротив не спира да ми е любопитно с всеки епизод да видя какво ще стане по-нататък. Много увлекателно и просто не мога да обясня къде точно е магията, но я има. Всяко нещо, което съм изгледала и ме е накарало да се замисля, за мен е стойностно и ми става любимо. Тук определено имаше доста върху какво да мисля, а съм стигнала едва до средата...


ЕДИТ: изгледана и съм много доволна от тази драмичка. За пореден път се убеждавам, че в старите драмички хич не си поплюват с целувките, хехе. До последните няколко минути не вярвах, че развръзката ще е такава, макар и да я знаех. Надеждата умира последна, дет' се вика.

И накрая една молба, има грешка в заглавието на драмата в постера, ако е възможно да се поправи, би било прекрасно: ''Какво СЕ СЕ случи в Бали''

[speedy86]

Такааа... И аз на клона.

Подготвена бях за някакъв тотално разтърсващ и титаничен финал, но да си кажа честно... се хилих като побъркана. И сега като се сетя, краят ми беше по-скоро комичен, отколкото трагичен. Ся, като замисъл може и да е бил въздействащ, като опит на актьорското трио - също, обаче реализацията беше меко казано слаба. Пълен провал откъм режисура, а монтажистът направо си е оставил ръцете.

Също подкрепям Voileta за това как сума ти народ си ходеха с тен в цвят патладжан и никой не отбеляза това по никакъв начин.

Иначе самият сериал ми хареса, дори много. Определено беше различен и до последно, буквално до средата на 20 епизод очаквах друг да изкука накрая, когато всъщност трябваше да се досетя още от самото начало на кого прилягаше такава реакция. От тая гледна точка, печели пчеличка.

 

Двете мами-мангизлийки, таткото и баткото - пълни боклуци, кой от кой по-смърдящи и долни. То не беше мерене на... богатства, фръцкане и претенции, не беше чудо. Не че и други такива не сме виждали, но тук дори клишето за богаташката свекърва/тъща беше изведено на по-високо ниво, може би сравнимо само с чудовището от Градината. Майката на Канг Ин, след отвратителното първо впечатление с репликата, че ако не се бил родил той, щяла да си живее добре, с течение на времето малко от малко започна да се държи като човек. Не че ставаше за нещо и тя, но поне опит направи.

Шефът на Ха Джи Уон и батко й - тотални изпадналяци, особено втория. Едно не разбирам само - защо не му се орепчи поне веднъж на този паразит брат си, и не се опита да спре проблема, преди да се е повторил, потретил и т.н. И ако някой тръгне да ми обяснява, че той е единственото й семейство, искам да ме разберете - не казвам да спре всякакъв контакт с него, а да го остави да си понесе последствията поне веднъж, вместо само да му бърше след четирибуквието. Нима очакваше сам да се промени?

Сега основното:

Богаташката: изключително противно същество, абсолютна фурнаджийска лопата, чието съществуване е една от най-големите обиди към пола ни. На фона обаче на Су Джонг, си беше направо росна китка. Може да беше глупава, капризна и кон с капаци, но поне си показа през цялото време на кого държи, па макар и по този тотално алогичен и малоумен начин, с което разсипа живота и на двамата момци.

 

Дже Мин - невероятна роля, даже няма да е пресилено, ако кажа, че той изнесе сериала на гърба си. Великолепен пример за чиста душа, погубена от некадърни пишман-родители с болните им свръхамбиции, наред с ужасния му вкус за жени. През цялото време ми беше жал за него - от хеликоптер се виждаше колко се старае да угоди на онова природно недоразумение, макар подходът му да беше съвсем куц. Имайки предвид обаче начина, по който е израснал и кой го е възпитавал, мога да кажа, че си беше напълно в реда на нещата цялото му поведение и изблици. Да, беше невъздържан, капризен и объркан, но нямаше нищо по-логично от това. И най-важното - по сърце той беше най-чист от всички. Да не говорим какви душевни еквилибристики направи за нея - та човека беше в душевен мат с пешката през 99% от времето! (Е, аз бях в мат от костюмчетата и ризките му, но това е друга бира.) Колкото до това как ревеше като разпран - наистина ушите ми се нуждаят от сериозна терапия от звуците, които издаваше, но пък си беше съвсем естествен. 10 от 10

 

Ин Ук - също много ми хареса като игра и образ. От една страна Джи май толкова емоционален не съм го виждала никъде. От друга, героят му беше плътен, последователен и логичен докрай. Единствен той показа възможно най-близкото до любов, което видях в този филм - обясни й чувствата си, направи, каквото можа за нея и й даде избор дали да бъде с него или не. Неговият живот далеч не е бил по-лек от нейния, но той си беше изградил постоянен и стабилен характер - нещо, което липсваше на всички останали. Дори финалният му удар беше до голяма степен логичен - това, което повечето смятаха за подлизурство, всъщност си беше настоятелно и търпеливо плетене на собствената кошница. Ако имаше късмета (или добрия вкус) да нацели свястна жена, щеше да ми стане един от любимите образи изобщо, най-вече с последния си ход. (Всъщност през цялото време се надявах да се сдушат с аверката на Су Джонг - тая откачалка беше толкова готина, че макар да не мязаше на жена изобщо, пак предпочитах нея пред лиглата.)

 

И накрая, но не по важност - Су Джонг. Искам да се оправдая от името на цялото женско племе - не, господа, не всички жени са тъпи до права линия и не всички взимат решения на принципа "кой превари да ми тикне пачка под носа, той ще намаже". Този двукрак нонсенс не знам чия мозъчна повръщня го пръкна, но мога с чиста съвест да заявя, че ми оглави безапелационно класацията "Малоумие на века", и това в тежката конкуренция на героинята на Сонг Ю Ри от "Swallow the sun" и нейния гениален въпрос: "Абе баща ти казвал ли ти е, че имаш брат? А, не, аз само така си питам." Пълната липса на логика как да е, но какво очакваш бе, овцо? Въртиш двама на пръст и се чудиш защо откачат? Ми е те така, я, представи си - т'ва човекът имал някакви граници на търпението докъде точно може да играеш Gangnam style на главата му с 15-сантиметрови токчета. Никакъв характер, никаква класа - просто мърла, хваната от улицата, която си мисли, че номерът "сираче съм" може да оправдае всяка нейна глупост и й дава право да играе мръсно. Не, маце, няма такъв филм. Ако си играеш с огъня, ще се опариш. Точка. Лошото в случая е, че се опариха и други, да не кажа, че направо си изгоряха... И тия приказки за любов - на кого ги разправяш? Ти т'ва да се спънеш в него, няма го познаеш какво е. Както и стана, де...

 

 

Накратко - имам много забележки по основни въпроси, но е факт, че грабва. Вярно, аз го изгледах повече като пародия с елементи на търг... (Мацко, безкрайно ти благодаря за страхотната компания и оживена дискусия по време на тия колкото дълги, толкова и интересни епизоди. За мен беше удоволствие. ) Мисълта ми е, че не е задължително да ревете или да се трогвате. При мен емоционалната реакция си беше чистосърдечен смях през повечето време и още по-натурални мисловни псувни, но при всички случаи има какво да се види. Определено смачка голяма част от клишетата в к-драмата, а като допълним с превъзходната игра на двамата момци, за мен си струваше гледането. Енджой.

[sophiqbush]

Айде и аз след Спиди да драсна един коментар. Този сериал му се каня поне от година и половина и все му се разминава гледането. Предвид изчетените коментари имах очаквания за страшно тежка драма и именно това беше причината да не го започвам. Но каква изненада, не пролях и една сълзица. И аз като Спиди се хилих доста, особенно в първите епизоди. Мнението ми почти напълно се припокрива с нейното, така че няма да се впускам в дълги писания. Ще кажа само, че сериалът ми хареса. Прекрасна актьорска игра, особенно двамата батковци ми напълниха душата. Приятелката на Су Джонг също беше уникална шматка, много съм се смяла с нея. Като цяло историята не е клиширана, финалът лично за мен беше логичен, то беше ясно през цялото време, че няма как всичко да завърши с хепи енд. Останах удовлетворена от видяното и се радвам, че му отделих време. Лично за мен сериалът наистина е класика и ще остане в главата ми дълго време. Благодарности на хората, които са се трудили по субтитрите, свършили сте страхотна работа.

[CToTaKa]

Ето няколко клипа с песни и сцени от сериала, да си го припомните:

 

 

Лично за мен това е една от най-добрите корейски драми.

[abador]

Хм , какво му е хубавото на това всичките да ... досега четох коментарите ...  исках да го гледам заради Со Джи Соп , но нещо не ми харесва края

, да се изпозастрелят доколкото разбрах

... пускам го да се тегли ... за догодина

Редактирано 31 Декември, 2013 от mrnkaloto
Напиши коментар, когато го изгледаш, без да разказваш края!