Кога и Как започна всичко?

[Razzormaw]

naia преди да напишеш наименованието на друго тестено изделие поне се опитай да разбереш за какво иде реч. Препратката ми беше към Sailor Moon и беше съвсем добронамерена тъй като ми стана забавно, че това шоуджо аниме, което си е легенда тъй като дори и понастоящем, толкова години след излъчването му си има огромна фен маса е изиграло някаква роля при обособяването на предпочитанията на доста хора тук и не само. То и Капитан Тсубаса са може би двете най известни заглавия през 90-те в интернационален аспект тъй като доста държави им изкупват правата за излъчване. Капитан Тсубаса дори е вдъхновило някои известни имена в световният футбол сред които и Алекс дел Пиеро.

[naia]

А моето беше Уесуги.  "Тиквеници" е най-добро и добронамерено.  Мислех, че носите на смях.

Помайтапих се.  Извинявам се, наистина.

Съжалявам. Усмивка.:-)))

[Razzormaw]

А така ли било..значи и аз се извинявам на свой ред като го казвам без капчица сарказъм. Btw използвай емотиконки за такива неща, препоръчвам ти  (тая ми е най любимата), , или .

[naia]

Рейзъре, аз обичам тази:

 

[Razzormaw]

И тя хич не е лоша хе хе. ^^

 

Между другото този разговор ме подсети за нещо важно поне за мен. През 90-те години освен кабелната телевизия и тогавашните 8-битови конзоли на Нинтендо допринесоха за афинитета ми към азиатското, а аз съм си геймър по принцип. Споменавайки Капитан Тсубаса тогава не бях гледал анимето ами имаше такава игра, която цъкахме с приятелчетата и въпреки, че беше изцяло с йероглифи това не намаляше никак удоволствието да я играя. Понеже там развиваш цял футболен отбор дигайки им коефициенти като пас, дрибъл, удар и прочие след всеки мач трябваше да се отделя доста време докато ги направиш така да се каже машинки за победа като прогреса се запазваше във вид на пароли. Може да се каже, че още тогава изписах цяла тетрадка с хирагана и катакана символи. Самата атмосфера на играта беше просто невероятна и въпреки, че не разбирах какво точно пише на диалозите следях историята с небивал интерес навързвайки някак нещата. Чувството след толкова усилия да изведеш Тсубаса, Мисаки, Хюга Коджиро и изобщо Япония като победител на 8-битово световно първенство по футбол надделявайки над антагонистите от Бразилия на финала си е priceless!   Години по късно вече като навлязоха торентите си издърпах анимето без да му мисля много много точно заради носталгия по тези времена. Още си спомням часовете прекарани над заглавия като Легендата, Doki-doki-yuenchi и Нинджа Гайден, които ми бяха от любимите наред със Супер Марио, Контрата, Мега мен, Арканоид и прочие. Изобщо тази японска компания за игри е допринесла за множество добре прекарани часове от детството ми за които и досега съм им благодарен.

[Кева]

Като всичко при мен и японската ми лудост има няколко предистории , който са толкова здраво обвързани, че ми се струва престъпно да започна с финала  .

История първа :

 

 

През далечната 1988 година, моя милост е била едва на три годни, но с по-голям брат и родители с малко странни разбирания. Естествено, сега на стари години дълбоко съжаляват и си сипят пепел върху главата за начина по-който са ни възпитавали, но е много късно  . Била съм бебе, а бате 12 годишен фарфалак, когато го бута трамвай - прескачам семейната драма, че и аз да не остана по-назад съм била взела дала, дядо ми и той......86,87 -ма не са били добри години за семейството ми. Важното е обаче, че брат ми си е жив и здрав. Ватманката, която го е блъснала държавата я била съдила и на всичкото отгоре присъдила пари на мама - което никой не е очаквал. Така де , в процеса не сме участвали. Тези пари са били като манна небесна, родителите ми са обсъдили въпроса на две на три и са стигнали до извода, че се полагат на Илиян. Дали му ги, а брат ми решил, че щом трябва да се харчат иска с тях да му купят видео. Така този предмет, който тогава беше супер лукс се озова в нас. Аз започнах да гледам филми, преди каквито и да е било детски - предимно китайски и американски екшъни. Особено обичах Завинаги дракони, Кървав спорт и филмите с Брус Ли. Това може да се брои като първият ми досег с Азия и киното като цяло.

Бях на пет, когато всичко в установения ред в нас се преобърна.

1. Сдобих се с ключ от апартамента. Оставях сама, понеже нямаше кой да ме гледа, брат ми го взеха войник, появиха се Топ гън, Русалки и няколко други холивудски касети, открих нов тип кино и се побърках на тема филми  .

2. В нас, онова място, което съм възприемала единствено като свой дом, пълно с хиляди спомени и всичките ми приятели -там където сега живея, а тогава прекарвах само няколко дни от седмицата се появи второ видео на улицата - и се започна една серия със филми на ужасите   - друга мания превърнала ме окончателно в киноман 

 

 

История втора :

 

 

Бях в първи клас, когато по БНТ пуснаха някакъв японски филм. Дублажа експериментално щяха да го извършат в ефир - голяма реклама му удариха и на филма и на този превод в движение. Имахме гости в нас и всичко живо реши да го играе „интелектуалци“ и да гледа въпросният „дълбок“ източен филм. Скучен , муден, на моменти абсурден, а на всичкото отгоре и превода здраво се разминаваше ( няколко години по-късно един от дубльорите през смях разказа, как се появили финалните надписи, а на тях им остава половин час реплики да четат). Възрастните се изнесоха в кухнята уж да пушат, но така и не се върнаха, а мен ме оставиха с това японско недоразумение и на всичкото отгоре не ми позволиха да сменя канала.

В нас вече имахме кабелна с един канал на български, който въртяха само филми, без реклами и често повтаряха програмата си. Което от една страна беше добре, понеже трудно четях субтитрите, та при повторенията наваксвах изпуснатите реплики. Но благодарение на кабелната, какво ли не гледах и колкото и странно да звучи - филмите харесани тогава, до голяма степен харесвам и днес.

Втори клас пък имах сблъсък с едно прехвалено  японско аниме. Майка ми силно притеснена, че почти не гледам детски и разбрала, че в ефир две въртят “една прекрасна история“ за някакво момиче и цветя ме накара да го гледам. Ужасно, скучно...... мога да продължавам много. Протестирах здраво и накрая се споразумяхме , че щом ще го гледам и тя трябва да го гледа с мен, след втората серия ме остави намира.

Дойде времето на Волтран, не знаех, че е японско, но пък е от малкото детски, който съм гледала с кеф и си го следях. Като повториха, малко ме разочарова и дори спрях да го следя, но все пак съм си запазила позитивното отношение.

Вече живеех ме в нас, което означава, че за този период екстри като видеотеки и кабелна нямаше в нашия забравен от бога квартал (в брезите взимах филми на килограм, а брат ми плащаше - заради едно сътресение и един скенер ми спряха кабелната, но родителите ми така и не разбраха за дейноста ми в близката видеотека). Та тогава въртяха по нова приказки на братя Грим - мразех ги, мразех това , че ме строяваха под конвой пред телевизора и ме караха да ги гледам, мразех, че майка ми и брат ми толкова ги харесват, че няма как да ги пропуснат или да ме оставят на мира, а най-мразех, че ги повтаряха през няколко години  . Железният човек, другото изтезание, което са ми причинявали и според брат ми ненужно мрънкам за което  .

Слабият ми досег до Япония, това , което знаех за самата страна ме бяха настроили повече от негативно.

 

 

Трета история

 

Видеотеките отново станаха достъпни, няколко мой приятели отключиха здрава киномания, бързо наваксаха с филмите, който аз бях гледала и започнахме с пропуснатото за тези няколко години. Ровехме по разни списания за нови филми, чакахме им премиерите в България, после пък да се появят на касети
Някъде по-това време, благодарение на играта сейлор мун за няколко дни все едно се бяхме върнали в миналото - един много скъп човек, който не живее в квартала ни си дойде и отново бяхме всички заедно, в онази стая, която сме изгледали десетки ужаси и какви ли не други филми, кой на пода, кой на канапето.......часове на ред. Някак миналото време, това, което е изгубено от всеки един от нас - престана да го има и някак чувството,
че всичко си е такова каквото бе в края на комунизма и зората на демокрацията - това обаче е една друга история
В този период се започна с търсенето на нови, различни филми. Гледахме тогава няколко корийски филма, реално аз само един, че се появих по-късно - корейското почти ми хареса, обаче на края го удариха на мелодрама и съсипаха добрият филм. Появи се и един японски с множество награди, добре приет от критиката, с известни актьори - не издържах и си тръгнах, върнах се за следващият филм. Тогава обаче се заклех, че японско кино аз никога и при никакви обстоятелства няма да гледам.
Години по-късно като виден японски фен пак го пробвах въпросният филм, с много дисциплина стигнах до края му - еми една скучна, протяжна мелодрама си е, което при никакви обстоятелства няма как да ми хареса .
Тази мелодрама затвърди безкрайно негативното ми отношение към японското.
Малко след това зверски се разболях, а по-телевизията в един часови пояс въртяха само сапунки и по БТВ - Краля на шаманите. Избора пред мен беше детско или сапунка, бързо избрах детското, което ме изненада. Първо хареса ми, второ японско, ама готино и трето аз с кеф гледам детско. Даже като се върнах на училище заявих най-нагло, че си тръгвам по-средата на деня, за да си догледам детското

 

Почти финалната история :

 

 

 

Една моя приятелка замина за известно време в Англия да работи. Там тя живееше с две момичета върли фенки на корейските филми. Те за половин година са и надули главата на тема корийско, преследвали са я да гледа един филм, но тя отказвала, междувременно им е оправила малко кино културата, култови филми не са били гледали момичетата, а на края са я кандърдисали да гледа Коизора.

Аз в България имах поредните си няколко дни „завръщане в миналото". Не се бяхме виждали с един приятел, може би 6-7 месеца  - аз вечно на работа, той прясно женен и живее далеч. Благодарение на един ремонт, обаче се бяхме събрали тримата малки от компанията. Така между ремонта, прехвърлянето на каналите да бучи нещо за фон, картите, дългите разговори и гледането на филми за около 10 минути се мярна някакво аниме - Боби го загледа, поправи преводача, според него превода на някаква дума не бил такъв. Подиграх ме му се, че той няма от къде да знае и с изненада установихме, че е започнал да гледа анимета, някой друг игрален японски филм и да чете манги. Погледнах го като душевно болен и ясно си спомних какво си помислих "Божичко Боби, беше си нормален преди да се ожениш " - дума не обелих по-въпроса, но след 6 месеца, когато аз превъртях на тема японско, той ме попита „кой е лудия сега ?“. Не ме изненада, че тогава е разгадал изражението ми, а че си премълча. Когато го попитах ми отговори, че е бил сигурен, че някой ден ще врътна на тема японци понеже "киноманията те води на странни места, а японските филми са точно мой тип“ и в този момент може да ми го върне за пренебрежителното ми отношение 

 

 

 

 Малко след като разбрах за аниме манията на Боби ,моята приятелка се върна от Англия пълна с истории, разказа ни почти всичко, което е правила и каза, че гледала някакъв романтичен корейски филм, който много и харесал. Не успя да навие никой да го гледа, лично мене много ме врънка, а аз всеки път и отговарях, да ме остави намира. Първо филма е романтичен, второ напълно възможно е, пак да го обърнат на мелодрама и трето не ми се занимава с глупости. Останах и без работа , Вики и тя - безработните седяхме и гледахме филми, та с нея какво ли не изгледахме, а на четвъртият месец от пристигането й ме нави да гледам корейското филмче . Така в края на януари 2011 година започна японската ми мания. Толкова ми хареса пустата Коизора, че не можех да спра да го гледам, дръпнах няколко корейски филма - нито един не ми хареса, докато не ме осени идеята да потърся филм със същите актьори. Така в гугъл открих форума и разбрах, че Коизора е японски. Безработното ми аз изгледа сума филми и сериали и буквално откачи на тема японско.

С Корея и Филипините не се разбрах, от време на време гледам китайско и тайванско, но реално от изтока гледам предимно японско.

От към жанрове съм всеядно животно, единственото, което не ми понася и отказвам да гледам са мелодрамите - това може би е най-мръсната дума в речника ми. Не харесвам романтичните филми като цяло - явно не е моя жанр, но пък се намират няколко, който са ми харесали много и заради тях не съм отписала жанра.

Японската ми мания отдавна не е в онази луда фаза, но съм сигурна, че никога няма да се отърва от нея 

[Rossi Yankova]

Аз ли съм единствената, която е минала първо през латиното? 

Повечето филмчета, които споменавате, съм ги гледала, защото не пропусках "децко", а пък и всичко, което беше фантастика (другата ми по-голяма страст), трябваше да бъде видяно. 

Когато прокарахме кабелна, беше пир за очите - по немски, руски, всякакви канали гледах каквото попадне и полека-лека се насочих избирателно към латиноновелите и фантастиката. Да, супер комбинация, но като е казано, че обичаш кафе, значи ли, че не харесваш и чай? 

Не ми харесваше какви бози купуват нашите телевизии и полека лека самостоятелно научих испански, което ми позволи да гледам качествени продукции. Междувременно не забравих понаучения в училище руски и си поддържах английския с фантастиките. Бяха хубави времена и като такива свършиха изведнъж

Още помня шока, когато едно лято по всички телевизии едновременно плисна Босфора. Дори и по чужди, които следях. Вярно, латиното като жанр бе тръгнало да запада, започнаха да се повтарят и да залитат в абсурдни теми, но тоталното му изчезване по нашите канали просто ме втрещи. Опитах се да дам шанс на новото, но една цигулка и заблеяният поглед на главната просто ме отказаха завинаги. Мозъкът ми, който успяваше да се справи със заплетените ходове в една сай-фай сага с пътуване във времето напред-назад, просто не можеше да възприеме житейските мъки на многострадалните геновеви и туй-то. След време реших да опитам пак със същия сериал, защото при ходене в Истанбул ме замъкнаха на мястото, където е сниман, ама освен да отбележа, че къщата наживо беше порутена и олюпена, нищо не ме впечатли и сложих точка.

Точно в този "критичен" момент Диема Фемили се хвърли да експериментира и пусна "Хиляди пъти любов". 50 оригинални серии, нарязани наситно и с гаден дублаж, ама ставаше, събуди любопитството ми. След седмица-две ме осени мисълта, че в кабелния пакет май имаше някакви азиатски канали и открих KBS World и Arirang. По първата вървяха доста повече неща и се загледах в една уикенд драма (сега знам какво беше, тогава не ), 

Кратка сцена на красив собственик на галерия, който предложи работа на безработна художничка, която бе виждал и харесал в Париж(че къде другаде) ме заплени и реших да видя и следващия епизод. Този герой се оказа второстепенен, заплетената семейна сега ме увлече, намерих си любима двойка и .... реката тръгна. По същия канал през седмицата имаше и дневни сапунки, и сериали като БОФ.

Оттам до онлайн гледането бе една крачка и сега дори се изненадвам, като мярна азиатски филм по телевизията. Странно ми е.

1) Кога и как се зарибихте по азиатското кино? - писах по-горе

 

2) Кои са вашите любими държави от изтока? Корея и Япония.Ако е за пътуване - само Япония.

 

3) Кои са вашите любими жанрове? Ох, бих казала романтики, ама и там ми бозее. Всичко, което има интересна история и добра игра. Без хоръри.

 

[asha]

А, не си минала единствено ти през латиното ,Роси, но понеже въпросът касаеше " персоналното пътуване на всеки  на Изток", и за това съм го елиминирала от " биографията " , понеже е в противоположната географска посока . 

То си е задължителен етап от телевизионната история  на всяко българско семейство  и не може да се пренебрегне .

 

Като се започне с Изаура , мине се през  плеадата ох-ах превъплъщения на Освалдо Риос , няколкото сериала със сладурската двойка Силвия Наваро и Серхио Басанес ... и после имаше още няколко , но вече ми се губят... 

 

 

Ако ще караме на строго Източна посока , бих споменала по-скоро един мнооого стар филм "Сандокан" , чието действие се развива из Индия и Малайзия. Нищо , че филмът беше италиански - екзотиката на тези земи ме грабна от тогава . 

Под сурдинка  ще прошепна и приноса в зарибяването по екзотиката  на

де-що индийски филми бяха изпонапущани по кината през 80-те години. И ако се замисля повече, може да се наложи да внасям корекции в хронологията от преди, щото като стане дума за животни , баща ми все не пропуска да разправи , че като много малка съм се скъсала от рев и съм се крила зад гърба му , когато са застреляли слона в " Слонът, моя приятел" . Ама понеже основно коментираме Далечния изток , тези неща ги пропускам умишлено .  

 

 

 naia, Razzormow , Кева ...   Пък и за всички ! 

 

asha, ти ме размаза, човек.

 

Що, шефе? Толкоз ли страшно звуча? :i love this:  ...Ми то ЕГН-то на никой не прощава ... История бол...        / Споко -майтапя се /

 

Пък , даже не съм свършила с отговорите : 

 

2) Кои са вашите любими държави от изтока?

Съвсем честно , не знам.  Всяка е интересна по своему.  Ще ми се да ги видя всичките , не само на бегом ,като турист , но и по-спокойно,   но ...вероятно в някой друг живот.

За това , пък , ги посещавам /опознавам/ редовно индиректно - ясно как , нали? 

Моя близка позната , наскоро беше в Корея и Япония, а преди години в Тайланд , Виетнам , Камбоджа ...Не знам за други азиатски страни. От най-прясното й ходене, особено очарована беше от Корея .Чувствала се в Суел  много уютно. Дори би искала да се върне пак там .Докато в Япония не й харесало. Все едно не била на този свят.  Това е при положение, че е тръгнала с абсолютно нулева теоретична подготовка за страните.

 

3) Кои са вашите любими жанрове?

Стига да ме грабне историята и да ми стоят / играят убедително актьорите,  жанрът е на второ място.

 Инъче , по принцип фантастика , фентъзи , медицински теми ; може нещо криминално или  някаква мистика ... От екшън не се отказвам , стига да е премерен, а не самоцел. Тук-там нещо историческо .

Не бих отказала и добра комедия , но напоследък или аз съм си повредила чувството за хумор и нещо, рекламирано за комедия, почти не може да ме разсмее, или критериите за комедия вече са по-различни. 

Романтичните продукции са една цяла  друга тема. 

Общо взето, най- резервирано се отнасям към хорърите .Нямам проблеми нито с кръвта , нито с червата ...еле пък с бирата  . Но , комбинацията им , понякога ми идва в повече . Необходимо ми е по -специална нагласа за таквОз преживяване. 

[Tara]

За човек израснал с "Ну Погоди", "Ум - белият делфин" и "Педя човек - лакът брада" японските анимации си останаха непознати. Когато се появиха моите дечурлига бяха фенове на "Том и Джери" и цялата плеяда холивудски анимации. Първият ми осезаемо-осъзнат досег с далекоизточна Азия беше книгата на Марко Семов "За Япония като за Япония". Книгата циркулираше от ръка на ръка след като бързо изчезна от книжарниците по онова време, защото Партията я беше дамгосала като неподходяща. Сега, като се зачетох в мненията, ми изникна някакъв смътен спомен за костенурката Гамера  и малките ни бунтове срещу правилата тогава като това да отидем на кино от 2 до 4. Сигурно много малко от вас знаят, че в онези години на тогавашните ученици им беше забранено да излизат по това време, а трябваше да си стоят в къщи и да учат. И това стриктно се проверяваше от патрулиращи учители   . Но да не се отклонявам много  . Изключвам откъслечните появи на кунг-фу филмите за пияния майстор, орелът и змията и други подобни.

И тогава, някъде около Великден на 2009, когато американските сериали, които следях покрай тийновете в къщи бяха в почивка и се чудех какво да гледам, попаднах на темата за БОФ при мамите. Реших да видя за какво чак толкова става на въпрос, че тази тема толкова се коментира. Най-отпред се мъдреше някаква снимка на скипрени момченца, които не бих казала, че ме заинтригуваха кой знае колко, но коментарите сипеха такива суперлативи, че любопитството надделя и го свалих. Изгледах първи епизод с малко недоверие и голяма доза чудене. Странен език, странни нрави, непривичен стил на игра с всичките крясъци и моменти на преиграване, но пък от друга страна нещо ново и нетипично за мен. Последва втора серия.... трета... и ..... от там нататък нямаше спиране. Осъмвах на компютъра с мисълта "само още една серия да видя какво става", но както сигурно се досещате това с едната серия не се получаваше   . Информацията за субтитрите ме доведе до стария форум на Спирита и след малко чудене се регистрирах. А там вече ме очакваше един цял нов свят, който ме плени и още съм му заложник   . Коментарите там ме насочиха към следващия ми сериал - Марс, а след това Вик беше  причината за по-следващия и т.н. Четирите бога не успяха да ме запалят по историческите, но пък Илджиме, Чумонг и Хонг Гил Донг свършиха тази работа.

Нямам любим жанр или страна. Общо взето съм всеядна и доста толерантна към изцепки и недомислици в сценария   . Свикнала съм им на странностите и не им обръщам голямо внимание. А, ако положението стане нетърпмо стрелките за превъртане вършат чудесна работа   . Някой ще каже, че са ми много занижени стандартите, но за мен тези сериали са ми няколкото часа откъсване от напрежението в ежедневието. Времето, в което искам да разтоваря, та дори и да е с нещо повърхностно и лековато. А и все още си спомням времето, в което епизодите и субтитрите излизаха със седмици закъснение. Не като сега почти веднага след излъчването им. Тогава, в промеждутъците, в които чакаш следващия епизод на някой нов сериал, се нахвърляш върху всичко старо, до което успееш да се докопаш. И се радваш, че можеш да гледаш нещо без да търсиш кусури за качество на картината, субтитрите, сценария или каквото и да е друго. Просто си доволен, че можеш да си осигуриш следващата доза азиатска тръпка.

[sonihrisi]

„Кръвта вода не става”
             Всичко започна в един празен киносалон. Плашещо празен, с не повече от 5-6 души насядали самотно. Празните редове бяха като тунели и ми се ходеше до тоалетна, но майка ми така втренчено гледаше екрана, че не чуваше мрънкането ми или се правеше, че не чува. Не помня първия си филм, малка съм била, може би на 4 или 5 години, но не на повече, защото когато се роди сестра ми и бях вече на 6 имах изгледани няколко филма в празни салони. Част от тях ще да са били японски. Майка ми твърдеше, че първият и японски филм е „Идиот”, но според мен е „Пияният ангел” – бърка ги нещо. Та майка беше абсолютен фен на Тоширо Мифуне. Казваше, че е велик и уникален, обожаваше го просто и само да се зададе японски филм ме хващаше за ръка и хайде в празния салон. Баща ми го раздаваше революционер и по никакъв начин не искаше да придружи майка ми в японските и похождения в киното. Той беше потомствен печатар и четеше непрекъснато.  Но пък помня, че татко беше с нас когато гледахме индийския филм „Бродяга” – тогава имаше и правостоящи и всички ревяха, абсолютно всички.
          Помня повечето филми, защото понякога ги гледахме два пъти и „На дъното” и „Рашомон” и „Замъкът на паяците”, „Йоджимбо”, „Санжиро”, „Седемте самураи”, „Икиру”, „Червеното слънце” ,„Дерсу узала” и много други, някои от които съм забравила. Но пък се замислям, колко много преведени японски филми е имало по онова време. Всички знаехме кой е Акира Куросава.
        И нещо като край на част първа от азиатската ми любов е „Додескаден” – този филм ме трогна, развълнува, потресе и  тогава обявих на майка, че това е последният  японски филм, който ще гледам. Беше нещо много мрачно и тъжно, за изнасилено момиче, което губи разсъдъка си. Не съм го гледала след това и не искам да го гледам. Помня още колко ме разстрои и тогава реших – край с мрачното японско кино. Край, майка да си намира компания от по-малките ми братя и сестра и да си ги води тях. Баща ми да води ако иска, а аз минавам в друго измерение.
         Вече бях голяма на 14, 15 или 16 и ме интересуваха други неща. Уестърните ми доставяха огромно удоволствие и Гойко Митич в ролята на индианец беше великолепен. По това време излезе култовият филм „Двама мъже в града” с Ален Делон, „Серпико” с Ал Пачино. „Дългото сбогуване” и огромната ми любов Филип Марлоу. И да не пропусна руската класика „Иван Василиевич сменя професията си” и „Москва не вярва на сълзи”, „С легким паром”…………много са. Българските „На всеки километър” а там се подвизаваше Стефан Данаилов – всички бяха влюбени в него, абсолютно всички. „Момчето си отива” беше хит, „Селянинът с колелото”, „Шведски крале” и „Топло” – не мога да изредя всички но четях и гледах много. И някъде там, тогава, взех че се влюбих в един реален човек и създадох семейство.
     После децата ми пораснаха, а аз открих интернет. И се започна отново. Забравих за мрачните си кино преживявания и се потопих отново в японското кино. Този път завинаги.

[ukio]

Много хубаво описание. А журналистите тръгнали да ми разправят, че българската публика не познава японското кино. В миналото се е гледало всичко. И е било достъпно на кино, най-вече. Сега едва ли у нас можем да видим и един от новите филми на другия Куросава - Кийоши, който в момента е много тачен по кинофестивалите, но в България почти никой не го знае.

Много е тъжен този факт, не само за японското кино, а и за всяко друго, различно от холивудското, което рядко си намира място по екраните у нас. 

[Hisoka92]

Аз съм най-вече фен на аниметата и мангите. Всичко се почна като съм бил 5-6 годишен и като съм се връщал от игра с приятели по телефизията даваха някакви анимации - Волтрон и Балдиос, много по-късно разбрах, че са анимета. След това в училище се почна с Ю-Ги-О - всеки зяпаше анимето и рацъкваше картите. След това вече Кралят на шаманите и куп други неща, докато не си взех компютър и оттогава не съм спирал да гледам анимета. Любовта ми към Азия се подхранва още и от музиката - луд фен съм на японския и корейския поп, както и на японския рок. Обожавам тази музика и по цял ден мога да я слушам.

Гледал съм и китайските екшън филми с Брус Ли и Джеки Чан и много ми харесват. Любимите ми жанрове са екшън и приключенски, напоследък започнах да гледам и романтични неща.

Любимите ми азиятски държави са Япония, Южна Корея и Китай и би ми се искало да отида там.

[Гат'Мръсна]

Обществена тайна е, че аз съм най-възрастния тук... И така, всичко започна с едно име - Акира Куросава. И с един филм, но не "Седемте самураи" а с "Додескаден". Гледах го естествено на кино - тогава още нямаше интернет Излязох от киносалона и се запитах какво гледах, по дяволите?!? Нищо не разбрах от този филм.

После дойде демокрацията, спряха да купуват японски филми и всичко позатихна. В новото време, разбирай интернет, набарах няколко руски тракера и изгледах доста филми за любимият ми период от японската история 1550-1650 години. е, и "Седемте самураи" си каза думата, но предпочитам филмите за обединението на японската държава. 

[sonihrisi]

Провокирана от Гат'Мръсна: Да не си мерим годините - ще загубиш.

Като допълнение мога да кажа, че имам доста сериозен интерес към виетнамското кино. Много самобитно, интересно и дълбоко смислено. Трудно намирам виетнамски филми преведени на руски, но все пак успявам да открия. Гледала съм с френски превод, защото поназнайвам езика, но определено предпочитам руски субтитри.

Вярно е, че има много филми за войната във Виетнам, но не е същото. Напоследък киното им е силно покорейчено, но вярвам, че ще излязат от корейското поклонничество и ще продължат да създават свои филми. Заглавия, които са оставили силно впечатление у мен са: „Смъртоносна целувка”, „Бунтовникът”, „Сезонът на топлия вятър”, „Тайната къща”, „Бяла сватбена рокля” – преводите на заглавията са приблизителни.
Любопитно ще ми е да видя и камбоджански филми, но за съжаление не са ми попадали до сега.
С написаното по-горе вероятно отговарям и на втория въпрос а именно: Кои са любимите ми държави от изтока: Много, бих искала да видя държавите от Югоизточна Азия – Виетнам, Лаос, Камбоджа, а може би и Тайланд. А Япония, тя си ми е първата любов. Ако реша да посетя Корея, то това ще е Северна Корея, може би от носталгия по детството, кой знае.
Що се отнася до жанровете – всеядност е най-точното може би със заобикаляне  на историческите драми и ужасите. Всичко останало, добре дошло стига да е качествено.

[nyx]

Sonihrisi, дали би могла да споделиш заглавията на филмите на английски/виетнамски?

[Гат'Мръсна]

Провокирана от Гат'Мръсна: Да не си мерим годините - ще загубиш.

Сигурна ли си, аз съм вече пенсионер

[Ragnos]

Гат, най-старият ни потребител, ако не се лъжа е на около 80 г. Ти си направо младеж в сравнение.

[sonihrisi]

Sonihrisi, дали би могла да споделиш заглавията на филмите на английски/виетнамски?

Белое шелковое платье / Ao lua ha dong / The White Silk Dress

Пастух буйволов (Пастушок) / The buffalo boy / Mua len trau

Прямой луч солнца / Mua he chieu thang dung / Vertical Ray of the Sun

Три сезона / Three Seasons

Рикша / Cyclo / Xich lo

Аромат зеленой папайи / The Scent of Green Papaya / L'odeur de la papaye verte / Mùi đu đủ Xanh

Мятежник (Отступник) / The Rebel / Dòng máu anh hùng

Сова и Воробей / Owl and the Sparrow / Cú Và Chim Se Sẻ

Поцелуй смерти / Kiss Of The Death / Nụ hôn thần chết

Однажды на востоке / Clash / Bẫy Rồng

 

Не бойся, Би! / Bi, Don't Be Afraid / Bi, đừng sợ!

Добре че попита Пухче, търсих, намерих, така и ти ще ги видиш и аз ще си ги припомня.

Гат'Мръсна - връстница съм на паметния априлски пленум.

[Rino]

Бунтовникът /The Rebel/ и  Аромат на зелена папая /L'odeur de la papaye verte/

Изрових ги от компютара си и ги пускам за сийдване в Zamunda с бг субтитри.

[Гат'Мръсна]

 

Гат'Мръсна - връстница съм на паметния априлски пленум.

 

 

Признавам се за победен