Jump to content

Източни пиеси... западни драми... Какво е КЛАСИКА за вас :)


Recommended Posts

Кои са любимите ви истории?

Спомням си, колко потресена бях, когато разбрах, че Пепеляшка е китайска приказка. Тя си е била на Шарл Перо и Братя Грим откак се помня, а имаше даже български вариант Мара Пепеляшка...  Да ама не, всъщност китайската Пепеляшка е по-древна и свързана с традицията на малкото стъпало и повиването на ходилата... или поне така пишеше, където го четох.

Т.е. цялата история с бащата, мащехата, сестрите, кръстницата, царя и бала е пресичала култури без грам сантимент и на всяко място си е намирала мястото.

От друга страна има истории, които другаде ги няма и не може да ги има. Просто контекстът им е единствен и неповторим. Културата, която ги е породила е толкова специфична, че няма повторение...

Предлагам ви темата за историите:

Списък на уникалните истории? Списък на глобалните истории? Те класика ли са?

Вашите любими версии на любими сюжети.. :)

 

@ Debilche, Темата е благодарение на теб.

За Джейн Еър съм сигурна, че може да се пренесе към Чосон сериалите. Гувернантки може би са нямали точно, но учителки и възпитателки... или някакви девически приюти също са имали... или незаконни връзки и деца ..и свещенни брачни съюзи...  Друг е въпросът, че аз не харесвам ни една от екранизациите на Джейн... не че ги мразя, но книгата си е книга... за разлика от други случаи... Т.е. дали изобщо си струва...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ех, тука трябва много да се мисли  :) На прима виста ми е по-лесно да назова тия, който не искам да пипат като Гордост и предразсъдъци . За тях живота си залагам, че няма как да ги направят . Чандлър май и той милия няма как да се адаптира , то силата му не е в криминалните истории , а в усет и критиката към процесите на съвремието му . Велик, но годен за Америка  :unsure: . И сега отново си мисля за Европа, която е запад, но не съвсем, която може да сработи и разработва идеи от двете страни, която изнася култура и модифицира такава, някак съм убедена , че Отклонение ( малкото случай, който харесвам повече филма от книгата) на Блага Димитрова може да стане чуден японски филм с една Фукуда Саки в главната роля. Има класа в това момиче , а ръбове в Япония да искаш

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"...От друга страна има истории, които другаде ги няма и не може да ги има. Просто контекстът им е единствен и неповторим. Културата която ги е породила е толкова специфична, че няма повторение..."  - Сещам се за "Мулан". Харесва ми историята за смелата девойка, която поема по пътя на войната, приемайки чужда самоличност.

В тази категория слагам и българският филм "Козият рог". Мисля, че покрива всички изброени по-горе условия.


"...Списък на глобалните истории? Те класика ли са?..." - Класическа история разказвана безброй пъти и още толкова й предстоят, е любимият ми "Гордост и предразсъдъци". Още от първият ми корейски сериал (BOF) ме налягат някакви подобни асоциации. Само аз ли съм така?
 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За мен класиката това е Шекспир. Уникален е със стихотворната си форма и начина на предаване на историите си, т.е. е неповторим.

Сещам се за една поучителна книжка, която обичах да чета на дъщеря си: " Глезеното Миме" . Тя не е класика, но е преодоляла времето и би станала страхотна комедия.

Корейските сценаристи биха я поукрасили и ще гледаме корейско Миме.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@kandala  Яко :)))))). Все пак за "Козият рог" не съм сигурна. Мисля, че всеки контекст на поробен народ, планинци и бащи възпитаващи дъщерите си като момчета, с цел отмъщение, може да послужи за рамка. Т.е. може да се е развило и в Африка и Индия, и в Латинска америка и ъъъъ в Китай (хмхм с тяхната история не съм силна, но предполагам).... Може би дори в Шотландия или Италия....

Но за Мулан си права според мен. Тя историята важи само за патриархално общество, които не са чак толкова много... обаче, където жените все пак имат някакви права... т.е. само Азия, наш'та Азия т.е.

 

За "Гордост и предразсъдъци" ... толкова обичам историята, че и аз бих гледала всяка екранизация. За разлика от Джейн Еър, където най-обичам героите, и ръце чупя ако пипат много... Или @Keva, Чандлър, където наистина без наратива на автора, нищо няма смисъл и не го давам ... За Отклонение - съгласна, че може да се пише универсална или поне българо - японско - френска :)

 

@ maria_debit, Глезеното Миме, май го гледаме като втора главна във всички корейски драми, но наистина образът е универсален :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Четирите велики класически романа, които в Китай адски се тачат и доколкото знам е задължително да се познават съдържанията им са:

Трицарствие” – 三国演义 на Луо Гуанджун
Речни заливи” - 水浒传 на Шъ Най’ан
Пътешествие на Запад” - 西遊記 на У Чън’ън
Сън в червените покои” - 红楼梦 на Цао Сюецин

Струва ми се, че Пътешествие на запад е най-интересна, защото е с по-приключенска насоченост. Трицарстивето си разказва за този период, като интересното при него е, че Цао Цао, който според историята е бил творческа личност и добър водач, в романа е представен като жесток и груб владетел. Пък Лиубей е така най-положителния персонаж. Като цяло повечето най-известни китайски романи са се сдобили с екранизации. Любителите на по-пикантните и еротични гледки, могат да хвърлят оче на хонконгската продукция от 96-та по Дзин Пин Мей (金瓶梅;Jin Pin Mei). С пинин (т.е. с латински букви хД) ще ви излезе в ютуб . Доста китайски класики се играят и в операта. И като заговорих за операта, наясно ли сте за разликите между Дзиндзю (京剧/Пекинската опера) и Юедзю (越剧/Шаосинската опера)? Освен в костюмите, първоначално в пекинската опера актьорите са само и единствено мъже (те са играли и женските роли) , а при Юедзю ролите се изпълнявали само от жени. Мисля, че все някога сте попадали на някое друго клипче и сте виждали какво представлява китайската опера като цяло, но да не ми е съвсем сух поста, ето ви примерче:

Пекинска опера:



Шаосинска опера:



Ако ви се чете нещо интересно, препоръчвам ви да хвърлите око и на- "Китайски загадки" от Робърт ван Хюлик (един от най-известните западни китаисти). Ако не държите да е в книжен вариант, вижте тук. Те са мисля са общо 18 криминални (в китайски стил) романчета.

Една интересна лекция за развитието на китайската литература - клик
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Охоооо, благодаря за темите за размисъл и идеите за истории. За Пътешествие на Запад имам някакво мнение, но да си кажа останалите три ги чувам за първи път и ще трябва да ги разуча :)))))). Много е възможно да се окажат изключително специфични и единствени по рода си, много обичам така :).

Ван Хюлик обаче не е изненадващ, и то не само щото е китаист, а щото криминалетата му са класни :). Веднъж даже си правих опити за паралели на неговите криминални истории и тези на Агата Кристи. Интересно ми е можеш ли да кажеш нещо за Бари Хюгарт, понеже съм се убила да търся за този човек, според мен познанията му за Китай на нивото на  тези на Толкин за келтите, т.е. огромни, но от друга страна автора е някакси инкогнито, и не е ясно себе си ли е, или някой друг - фантаст или учен...

 

То аз всъщност разбирам, че Китай е "майката" и "основата" на Япония и Корея, просто земята там е необятна и лично аз имам проблем с начина им на разкаване на истории. Т.е. ако западен човек разкаже китайска история е вълшебно, но повечето китайци, които разказват китайски истории ми изглеждат напълно заблудени (Тук изключваме титани като Джан Имоу и пр. естествено) Те се оплитат във времето, насичат си кадрите по-лошо от МТВ преди 10 години, акцентират върху странни неща, разбъркват времената на сюжета и се шегуват в нелеп или обиден контекст, или са неочаквано и грозно кръвожадни... А откакто залагат на летенето в бойните филми се чувствам съвсем като на балет. Корея и Япония разказват историите си по-разбираемо и човешки, поне за мен.

 

А Шаосинската опера едновременно с Пекинската ли се е появила? Някъде четох за Япония - театър Но - само от мъже и театър Такаразука само от жени, обаче Такаразука, въпреки огромната си популярност е рожба на 20ти век и предприемаческия дух на една личност, а Но е майката на майките - традиционен до памтивека... Ако в Китай са си съществували от самото начало би ми било страшно интересно като паралел :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За въпросния Хюгарт  нямам абсолютно никакви наблюдения, досега не са ни го споменавали в часовете по китайските модули, така че не улучи точният човек тук. Но успя да събудиш любопитството ми и ще си потършувам.

За историите, които разказват китайците.. Ами напълно нормално е на западния тип човек да не му се сторят много работи интересни, увлекателни, или забавни. Основният проблем е в това, че в този аспект нашите възприятия се различават коренно от тези на китайците и дори да си живял сред тях не е гаранция въобще, че ще ги разбереш. Трябва да си адски абстрактно мислеща личност, но просто за някои неща никога няма да се намери общ език с тях. но поне според мене в това им се корени чара и на мене лично затова са ми интересни. Дай боже догодина да замина за Китай, за да започна с анализирането на бита им. Малко си падам психологическа личност, обожавам да си правя мислени анализи за хората, пък особено интересно е, когато имат някои доста далечни и чужди на западняците възприятия за света. Всъщност, не е учудващо вече за мене. То самият им език си говори много очевидно за странните неща, на които държат да се набляга и отбелязването на незначителни (за нас) детайли и отенъци в разнообразни ситуации. Езикът им е изпълнен с абстрактност,  ведно нещо се крият смисли, при това някои от които напълно непредполагаеми. Могат да изразят комплект от емоции с една-две думички, докато ние го правим доста по един по-сложен и описателен начин, често пъти неразбираем за никого. Уникална е окраската, които думите в китайския притежават, но много са малко хората, докоснали се до тази същност. някой път тя е доста дълбоко скрита и за да я намериш, е нужно да се поразровиш например в някоя дебел старокитайски речник. И да, на мене и сатрокитайският ми е особено интересен и това, което мие адски готиното е как макар и осъвременен, този разговорният език (байхуа) продължава да си съществува паралелно с уънйен (който е писменият книжовен език) и как на места двете преливат в едно, а същевременно са две отделни и динамични системи. Китайският по същество си е все още развиващ се език, затова и може би все още няма стриктно изградени правила, както при нас примерно. Дори самите китайски лингвисти нямат отговори на бая въпроси за китайския, които на конференции често им биват задавани от западните китаисти. Тук пак опираме до това, че ние като западни хора, някак по си държим на правилата и реда, езиците на запад имат стриктна граматика, някак по-установена и твърда норма. Докато в китайският, вярвай ми, това липсва. Да, имат си моделчета, по които си структурираш изреченията, обаче това е нещо толкова изменчиво и в крайна сметка има хиляди варианти да кажеш едно и също нещо. При китайците всеки си говори в неговия си стил, тоест както си е свикнали си му харесва, а важната информация може да се разбере единствено опирайки се на контекста. Затова е най-абстрактният (поне за мен) език, който би могъл да съществува. Но на мен, която си падам по абстрактното и не обичам да зубря падежи, времена, наклонения и прочее... това ми идва като дар небесен и ми е адски приятно да се занимавам с този език. Та малко се отплеснах. Лично и за мене китайският хумор не е мой тип и предполагам на почти никой западен човек няма да му се понрави особено. Но пък както казах, въпрос на гледище, просто съзнанията ни са си изградили различна представа за смешното. И за доста други неща. Но хората не могат да са еднакви, ако бяха, нямаше да е интересно, нали така?
Колкото до японци и корейци. Пак ще кажа - лично мнение си е, но от моя гледан точка те просто повече се нагаждат към европейския тип мислене, що се отнася до това да предадат някоя история, която искат да се хареса на западната публика. Тоест, какво искам да кажа... Китайците просто са много по-големи националисти и за доказателство ще цитирам думите на китайска лингвистка, която е била на семинар в Унгария, заедно с моят даскал по китайски език. Нейните думи в отговор на това защо толкова години китайците са така чужди като култура за нас бил "Защо ние да се доближаваме до чужденците и тяхното мислене? Те трябва да опитат да се доближат до нас и да ни разберат!"
Да, някой ще си каже "брех, че специални, откъде-накъде". Но аз си го тълкувам по следния начин, по мои си анализи и от това, което даскалите са ми разказвали. Китайците, освен, че са националисти, те се различават от японци и китайци по следното: двете последни се стремят да разпростират своята култура, изкуство и прочее по-надалече. Стремят се един вид да бъдат харесани, затова се нагаждат към по-западния стил. Дори, както е всеизвестно, му подражават, но по-скоро тук визирам този аспект на по-силното възхищение към далечното. И китайците го имат това любопитство и възхищение, но при тях то не може да надделее над патриотизма и срамежливостта. Защо намесих срамежливостта? Ами китайците, както си личи от изказването, цитирано по-горе, просто не искат да правят първата крачка. Не са от този тип националности, които правят първата крачка към далечното, към по-чуждото. Дали е, за да се предпазят от прекомерното му влияние или друго, но за мен пак си е срамежливост. И също така, една от причините китайците рядко да говорят английски не е само тази, че много малко от тях го  знаят на много добро ниво, а и от това, че се срамуват да го говорят (колкото и нелепо да ви прозвучи, наистина ги е срам хората, но поне за мен е разбираемо хД). Тяхното си е направо чинглиш, някакво извратено на моменти преливани от английски на китайски и обратно, под всякакви форми. Дори при четене на някоя от китайските табелки по под път и над път, английският превод под йероглифите може да те напуши на смях. В Интернет има бая примери за това. хД Но мене лично като нация са ми най-интересни именно поради факта, че все са неразбрани някакви такива, но пък много положителни. Самият им език се говори по-лесно с усмивка (както ни учи нашия китаец хД). И съвсем сериозно говоря, някои по-специфични звукове се уцелват най-добре, когато  устните ти са разтегнати  в усмивка.

За операта.. Доколкото знам пекинската се заражда през династия Цин (1790г.), като е пренесена от южен Китай, когато група от странстващи изпълнители пристигат в Пекин. Освен, Пекин главните центрове през династията са били също Тиендзин и Шанхай. После се появява и в Тайван, където е известна като Гуодзю/國劇/国剧 в буквален превод "национална опера". След това вече китайската опера се е разпространила в Япония и САЩ.
Шаосинската (тази, която се изпълнява само от жени) вече се появява на доста по-късен етап. Някъде 30-40 години преди японско-китайската война. Това е причината да е коренно различна в сравнение с останалите китайски опери, тъй като по времето на войната са станали разни реформи около Шанхай (там главно се е изпълнявала), също е имало влияние на западните култури вече и прочее.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Katshi , малко ми разби представите за китайският  :) . Моите знания стигат до толкова, че поради някаква причина съм останала с впечатлението, че кантонският и мандарина са отделни езици  , а онези от северен Китай не биха могли да разберат южняците докато не се появи лист хартия   :)

Но не се включвам заради това, дори не  е, да благодаря за списъка с книги - определено ще се възползвам. Като стана дума , няма да се разсърдя, ако кажете и от кое заглавие да почна   :)  .

От известно време се чудя, защо по дяволите няма читава екранизация на Панаир на суетата , не знам кога точно ме осени великата идея, че е точно за японците. Да се съсипе повече книгата от до сега правените филми, не е възможно . От друга страна Амелия, Добин и Беки биха могли перфектно да се пресъздадат от японците.   

​Амелия е твърде близка до любимите на Демона, кротки японки . Мила, добра, незлоблива, тиха и покорна , всеопрощаваща   и разбираща жена. Добин ( миля Добин)  е самата сдържаност, вярност, лоялност , почтеност . Обича от разстояние, пример за самоотверженост и достолепие  - все герои дето японците биха могли да разберат . Пък Ребека е идеален продукт на покупко-продажбата, която реално представлява женитбата в Азия , тя е другото лице  на кротките и покорни любимки на Демончето  :na2:  Като втора кожа ще им пасне сюжета . Толкова ме вдъхнови тази идея, че дори актьорите избрах  :28558: 

Огури Шун като Дарси не мога, пък и не искам да си го представям ( да не ми пипат книгата японците  ), но Шун е перфектният съвършеният  Добин . Би го направил ярък , завладяващ, запомнящ се, изобщо мъжът мечта  :icon_sunny: Амелия трябва да се изиграе от Макако Табе - сладко , миловидно създание, перфектна е за ролята . Иное Мао, която обожавам  излъчва твърде много вътрешна сила и Амелия би съсипала , това естествено излъчване на актрисата .

Идва ред на голямото ми колебание . Иска ми се , Харума Миура да бъде Джордж Озбърн , а Аканиши Джин Родън Кроули . Обаче, заради младият Озбърн Джин трябва да вземе ролята на Джордж .И ако Миура го виждам като Озбърн, трудно си го представям като Кроули . Беки, май твърде ми е за липсвала Фокуда Саки, защото точно нея  е никоя друга виждам като Беки .......... Малко картинки :

 

 

Добин : Oguri-Shun-Tokyo-DOGS-tokyo-dogs-2606345  
Амелия : 118547_large.jpg

Джордж Озбърн : haruma2co5.jpg

Но, заради Джорджи , Джин трябва да бъде Akanishi-Jin-Japanese-Hairstyles-For-Men

синковеца или Джорджи Озбърн : jesse.jpg

Беки :eGpuYzgxMTI=_o_-tribute-to-saki-fukuda.j

Ако Джин не е Родън, не знам кой би могъл да бъде. Имам идеи и за старите Седли и Озбърн, но те вече не са толкова интересни 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Уоооооооо двойна тема за размисъл ми поставихте :))))))))))

 

@кева  - за Панаирът си абсолютно, тотално права.. плаче си за японци, а и по зле не може да стане.  Е в каста не съвпадаме на 100 процента, но пък те си имат продуцентски къщи, да се оправят :). Хихи Найш кой може да е Родън? Икута Тома :). Не-не, не знам но определено ми стана интересно :). Освен да пишем до някоя японска продуцентска къща, как Ние, феновете от България, искаме да гледаме Текери в тяхна версия...

 

Toma+Ikuta+Mole+Song+Premieres+Rome+eJpF

 

@katshi - и да и не за абстрактното... колкото и да е абстрактен един език, ежедневието му е нещо съвсем друго и няма какво да се лъжем - това е огромната част от употребата му дори и на екрана.  Сега чат пат превеждам субтитри и виждам същото: и на екрана, както и у нас - еми не обсъждат атомна физика, в тези, които аз превеждам поне де. Ок, аз се досещам точно колко откачена е граматиката и въобще логиката на структуриране, един френски как ми е разказвал играта, пък за тези дето са толкова странни нито словореда е ясен, нито времената и родовете са обичайните заподозрени... но това не е абстрактно мислене, по-скоро чуждо мислене. 

Сега за историите ми се струва, че те са едно следващо ниво, малко надезиково. Т.е. Пепеляшка е Пепеляшка на всички езици. Понеже емоциите са едни и същи и хората като цяло си приличат. Искам да кажа, Пепеляшка плаче, като я обиждат и зрителя плаче с нея, Пепеляшка танцува на бала и даже великодушно черпи сестрите си с  плодове - и зрителят танцува и става леко благороден... Пепеляшка мери обувката и всички затаяваме дъх..

 

Честно, на мен тяхната китайска логика ми е много любопитна. И въобще всичко написано от теб по-горе страшно ми възбуди любопитството :). Толкова да са сремежливи в Китай не съм си ги представяла, но пък колко ли китайци познавам :), само 2ма... Сигурно всички тези дразнещи за мен неща по историите ще си намерят обяснението някой ден. Но според мен всички трябва да се отварят към всички - и освен света към Китай, но и Китай към света... Някак си двустранно. Или не   :)? Или ние трябва да уважим тяхното желание да са по- специални? Затова Корея и Япония са ми по-близки въпреки че и те, разбира се, са безкрайно далечни :), но някак си при тях все пак отделния човек и този взаимен реверанс на запознанството има повече смисъл... 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кажи твоя каст как изглежда :). Пък Родън ( герой взел сърцето ми ) си го представям малко недодялано, диво, добродушно, благородно творение на майката природа - та на Джин да не му де налага да играе :) . И това възможно ли е, да си поръчаме да ни заснемат един панаир или поне да пробваме  . Идеята ми се струва твърде привлекателна  :panda-145:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

хихи да се прабвам, а :)

 

Добин: съвпадам с теб, но имам и втори вариант - 1393410798_dasf.jpg

и даже трети - Такуми Сайто

 

 

E  добре де Шун си е Шун :)

 

За Джорджи взимам Миура... или 

 

275px-yamamotoyusuke.jpg 

 

за Родън - Икута, който може да е класно дърво или идиот :) и освен това не е явен красавец... Или защо не Андо Масанобу или даже Соске Такаока? Понеже Родън израства и се изменя в романа, той не е равен...

За Амелия... хммм това може и да не го понесеш... мнoго алтернативно става....

 

18745.jpg

като за нея не съм убедена че ще може да изиграе израстване накрая... а пък ако искаме да спазиме расовата принадлежност, Рейна трябв ада замести тъмнокожата ямайска наследница...

Айде освен Рейна може и Еми. Takei%20Emi%20as%20Kamiya%20Kaoru%20in%2:)))))))))

 

а за Беки -

 

 Ая Уето ми е също ок..Cant-get-enough-of-Aya-Ueto-%E4%B8%8A%E6

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Katshi , малко ми разби представите за китайският  :) . Моите знания стигат до толкова, че поради някаква причина съм останала с впечатлението, че кантонският и мандарина са отделни езици  , а онези от северен Китай не биха могли да разберат южняците докато не се появи лист хартия   :)

Нека поясня: мандарин се води официалният книжовен език, наречен още путунхуа/普通话. Той е изкуствено създаден език, базиран главно на пекинския диалект (този на малцинството хан), който е общ за цял Китай и се изучава в училищата. В учебните заведения се слагат и табелки "Моля, говорете путунхуа". Естествено, че ако китайци от различни региони започнат да си говорят всеки на своя си диалект, няма как да се разберат. Да не забравяме преди всичко, че в Китай си имаме цели 56 националности, всяка с различна култура и традиции. Това за мен си е една страна с много по-малки страни вътре. Просто китайското общество е така голямо, че асимилира всяко малцинство и то става част от общата маса, като си запазва езика и традициите, но въпреки това си е част от цялото. Това е като да се основе една голяма държава, включваща всички славянски такива. Реално си става дума за различни националности, нищо не се изчерпва до въпросното малцинство хан. На Китай просто й трябва един по-голям тласък към света навън, към чуждите държави, но това става бавно, ще да отнеме поне няколко поколения още, докато се отвори повечко към останалия свят. Просто доста малко хора имат възможността да пътуват по чужбините (примерно тези от по-малките провинции не могат да си го позволят).

И моля ви, не се лъжете по филми, сериали и такива подобни неща. Всички азиатски общества са затворени общества. Корея оглавява списъка, между впрочем. Там всеки, дето посмее да се омъжи за чужденец си го пъдят от семейството и тем подобни. Просто се отвращават от мисълта да се смесят с друга раса, освен тяхната. Навсякъде го има това, във всичките азиатски държави. Винаги е най-практично, ако си азиатец и искаш да се ожениш за европейско чадо, просто да напуснеш държавата си. Чисто практична гледна точка е за китайците, щото без друго само извън Китай могат да имат повече от 1 дете, пък за останалите си е просто нежелание. Манталитетът си е такъв. Единствено Япония е по-отворена страна и то не заради друго, а защото си е бая поамериканчена. поразровете се в историята, имало е години, през които е имало огромно американско влияние в Япония и това е оказало влияние на мисленето им. Те са си запазили традиции и всичко, но са им се изменили вижданията, Друго типично за азиатските общества е, че осиновяванията са много малък брой. Самата мисъл, че детето им не е тяхната кръв, мисълта, че родът не е продължен, си ги изяжда отвътре и те по принцип не гледат с добро око на осиновените деца. Дори семейства, които имат проблеми и не могат да си имат деца, рядко прибягват до осиновяване.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Katshi, браво, много интересни факти и наблюдения.

Иначе уникална западна история за мен е тази на Зигфрид от оперите на Вагнер.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кева, за Панаир на суетата не се бях сетила, но ти си потресаващо права. Каста ти е великолепен. Де да можеше да се случи, щяхме да го коментираме до насита. Страхотен режисьор би излязъл от теб.

За Дарси, обаче, не си права. От известно време си представям Шун на мястото на Колин Фърт. Получава се да знаеш. Би бил невероятен Дарси, сигурна съм.

Майра, твоят каст нещо не ми допада ей така на първо четене, но ако се задълбочим, обмислим и проиграем, кой знае, може би да! Добин си е все пак Шун.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@sonihrisi
Е не можах да й бутна каста, верно е, опитах - ама тц - :), нейният набор е по-добър, стига да е наличен... само девойката Амелия ми е трън в очите :)))... Просто с Панаира, Кева ми скри шапката и още хълцам :)
Остава да рекламираме идеята си на нужните места :), за да може да бъде прочетено от правилната агенция...

@Katshi
Сега ще ме накараш да се чудя, моите китайци от коя раса са... поляци? чехи? сърби? македонци?... дааа, това много изменя нещата.
За затвореността - хич не е новост. Но глей сега, от пишещите във форума, тъкмо пишещите в тази тема, хич не са и помисляли да се женят за китайци, японци или корейци, някак си взаимно е това, със затвореността в това отношение, та не бих казала, че се чувстваме разочаровани. При нас разочарованието - когато го има- е свързано с не толкова липсата на смесени бракове, колкото с непълноценните и крайно ограничени женски образи и особените стереотипи на поведение, вкл това с осиновените деца... макар че лично аз се издразних на липсата на детски градини и отношението - който-си-има-деца-да-си-ги-гледа - почти също толкова.

Ся ти отново ме хвърли във размисъл с това че Япония е най-отворената страна и два дена медитирам с чуденката възможно ли е да си права и наистина да са се изменили, но да не им личи, за разлика от китайци и корейци, които да не са изменени отвътре, но да мимикрират... Е сега, със скромната ми база от познания, тази задача е съвсем нерешима. Особено ако корейците са и след китайците по степен на неизменяемост. ПОнеже корейците са добри в разказването на истории, почти колкото и японците т.е. според мен някак си са си подредили главите, докато по беглите ми наблюдения при тай-ванци, тай-ландци и китайци, това липсва.

@t_lozeva - Зигфрид е много добро попадение :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това за стереотипното държание си е най-характерната черта за азиатските общества. Според мене огромна част идва от религията. типична е онази загуба на индивидуалност, подчинението на обществото и сливането с масата. Дори да има индивиди, които се отличават и могат да мислят различно, да се отличават от тълпата, те въпреки това биват "погълнати" от нея, от обществото. Там единството е толкова силно застъпено, че тази концепция за едното цяло, което трябва да представляват всички, означава не само да са сплотено общество, а и всяка част от това общество (демек всеки един отделен човек) да показва същите признаци като останалите. Така всеки отделен човек изразява мисленето, държанието и порече на това цяло, на типичното азиатско мислене. Така разбира се всички ти се сливат и ти се струват еднакви в даден момент, но всичко си идва от заложеното им прекомерно единство (вкл. в моделите на подражание, поведение, мода, практичност и т.н.). Има си ги и хората, проявяващи индивидуалност, но те са толкова малко, че си се губят в тълпата. Или пък си я крият (тази индивидуалност), за да не бъдат отхвърлени и заклеймявани от обществото.

И знам, че няма място за сравнение, но аз и тук, в моята родина, се чувствам по същия начин. Някак си от малка съм приемана като различна, оттам идваха разни етикети на задръстено и мълчаливо момиче и никой не гледаше на мен положително. Така и не разбрах причината точно тук да се заклеймяват различните, проявяващи интелигентност хора, които се държат подобаващо и възпитано на обществено място. Айде, за азиатските общества си го има обяснението, ами за българското? Това ми е леко болна тема, но просто виждам как на всякъде властва масата и как стабилно опитва да потъпка индивидуалността ти, колкото повече се бориш да я запазиш. Просто такъв е светът, в който живеем - така единствено си го обяснявам.

Това за "който има деца да си ги гледа" си има причина да е така. Главен принцип е родителите да се грижат за децата си и да им угаждат, да си ги глезят, да им дават всичко, което и ме нужно... докато не пораснат и не станат самостоятелни. Дойде ли този момент децата разбират, че всичкото това глезене и внимание си  е било с цел децата да останат при родата и да се грижат за нея. То направо си има закон, в който се казва, че родителите имат право да си съдят детето, ако то не се грижи за тях и не им помага. Просто грижейки се сами за детето, си подсигуряват старините хората. Но разбира се, това децата да са задължени да остават до родителите си до края на жизнения им път, си е като нож с две остриета. От негативната страна изглежда супер егоистично от страна на родителите, които си третират детето като средство за постигане на онова, което те на младини не са постигали и прочее.. Пък и си е някак тягостно това "приковаване" до мама и тати. Вярно, че са си отдали животеца на това да те отгледат уж като нормално дете, но в крайна сметка благодарение на това си порастваш като поредния клонинг, който тепърва ще се подчинява на обществото.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От няколко дни не ме оставя на мира една история "Осъдени души" на Димитър Димов. Авторът българин, историята случваща се в Европа, но може да се случи навсякъде по света. Мисля, че би била добре изпълнена от японци и от корейци тоже. Предлагам да се поупражняваме по темата. Аз ще се включа утре, защото сега отиваме цялото домочадие да гледаме Звук и светлина във Велико Търново.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@Katshi

Колкото и шарено да се чувстваме в милата ни родина, струва ми се че място за сравнения с Азията няма. Аз осъзнах колко западна съм всъщност, благодарение на азиатските филми и сериали, които изгледах :)))))). Да, винаги и във всяко общество има етикетиране и винаги има самотни души. Много е трудно да си намериш равностоен събеседник да не говорим за сродна душа или приятел. Често пъти хората ставаме излишно поучителни или се отказваме от комуникация изобщо, именно заради постоянното напрежение на вписването и чуденката как ще ни приемат. Ако мога да те утеша,16 години по-късно, да си щастливо различен всъщност е въпрос на гледна точка и доза увереност. Някак си в един момент осъзнаваш, че именно разликата в теб е ценното, и че иначе абсолютно всеки може да живее този твой живот.. и повече не се оставяш да те маркират като "странен", "различен" или "изгой", ами сам управляваш процеса и това се чувства. 

 

Аз лично не съм от онези, които ще си сложат отдалеч табелка "различен съм, вижте ме", но изобщо не очаквам да съм еднаква с никой никъде, нито пък предполагам, че всички ще ме харесат... По-скоро не, но какво от това? Има и едно такаво надграждане, която се появява в душите на хората, когато си уверен в разликата си. Докато в началото е "тази е затворена, особнячка, различна" след това става на "тя си е такава, и трябва да се съобразим с това, хората не сме еднакви". И в България точно така се случва, хората се съобразяват. Защо не?

 

В Азия обаче ми се струва, че това не се случва, поне в огромна степен наистина не се случва. Т.е. там и да искаш да си различен или да приемеш факта, че си наистина различен, дори само да опиташ да правиш различни неща - просто всички започват да те тормозят активно: крещят, блъскат, пишат бележки и оценки и се правят на общество, което да те натиска... Тук сякаш не съм виждала подобна агресия последните 30 години, поне откакто премахнаха чавдарчета и пионерчета, които да свалят връзките на лошите деца... Даже отиваме и отвъд: вече няма с какво да се изнуди някой политик дето се вика, понеже в нашето общество е позволено всичко до обратната крайност: и кражбите, зависимостите, полигамията или еднополовите чувства отдавна вече никой не трогват, камо ли пък да притесняват публично...

 

И в този ред на мисли, интересно е, че в Япония сякаш позволяват някои разлики, но ако се избориш да си най-добрия различен. Например в "Haken's dignity" героинята беше различна от всички, но уникално добра в работата си... Т.е етикета на съвършенството отваря много врати :)...За Китай и Корея обаче не се сещам за подобни примери

 

@ Сонихриси, чакам каста ти с нетърпение :))))))))) "Осъдени души" за мен има супер висок потенциал :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...