Jump to content

Режисьорите на Азия


Recommended Posts

 Реших, че е нужно да почетем малко по-сериозно азиатските режисьори, които имам чувството, че са малко пренебрегвани в форума за сметка на звездите от киното (шегувам се). Все пак тези хорица са с основна заслуга за нашата "мания" към азиатското кино.

 В този ред на мисли, пускам тази тема. Една скромна дискусия за това, кой е вашият филмов гений, кой ви запали по изтока, кой ви е направил впечатление с таланта си...или пък кой Ви е впечатлил напоследък. Можем да "поусложним" темата и като споделяме, какво ново ни готвят любимите режисьори, така и така горките си нямат теми.  :icon_sunny:

 

 Ето например, мен ме дръпна за ръката Акира Куросава, още ненавършил 9 години с Дерсу Узала и не ме пусна, докато не изгледам от А до Я творчеството му и смело да заявя, че това е най-великият раждал се режисьор. 

Към Корея ме привлякоха Ким Ги Док и Пак Чан Ук (че кой да е? :28558: ), а към Хонконг/Китай...и тук няма да ви изненадам...Джан Имоу. Като добавя Китано и Миязаки, и моят примерен топ 5 живи режисьори е готов. Звучи лесно, ала Миике, Киоши Куросава, Соно, Анг Ли и кой ли не още, не са си казали последната дума и се опитват да ме прикоткат всяка година. Миике е най-настойчив в последно време и не остава мирен, докато не изкара поне 3 заглавия годишно, с които да ми се похвали. Надявам се и останалите да последват примера му. Шунджи...дано си ме чул.  :unsure:

.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Браво, другарче, много добре си се сетил. Аз ще съм кратка и акуратна:

 

1. Андрю Лау (ех, тия маргаритки...)

2. Пак Чанг Ук (особено заради Киборга, а и съм пристрастна към JSA)

3. И Чанг Донг ("Оазис" за мен си остава една от най-красивите любовни истории, които съм гледала, пък който каквото ще да ми разправя)

 

Ким Ги Док бих го включила само заради 3-iron, но напоследък вече стабилно прегази здравословната граница на бруталиите. 

Имоу ми допада, но на моменти ми идва твърде арт. Но пък може би пролемът е в моя телевизор...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Имахме нужда от подобна тема. Аз самата се замислях за се захвана с представяне на режисьори. Имаме двама-трима, а не са достатъчни. 

В момента съм на вълна Шунджи Ивай. Наваксвам с негови неща, понеже и на мен ми се струваше, че в последно време не е никак активен, обаче всъщност не е така. Сега върви уникална дорама, излязла изпод неговото перо (писах в темата му), на която е продуцент и сценарист. Сигурна съм, че ако има интересни идеи, скоро ще видим и нови режисьорски творби от него. Дори ми се иска да продължи в духа на това, което предлага в последните 2 години заедно със сътрудниците си.

 

И двамата сте изброили страхотни имена. Преди време си правих списък на съвременните японски режисьори и той се оказа доста дълъг. Имаше над 30 имена, които са ме впечатлили. Мога да продължа например с Коре-еда и Тойода. Исао Юкисада също е много интересен. Такаши Ямазаки ми е безкраен любимец. Обожавам трилогията му Always. Новият му филм, Einen no zero, беше 8 седмици номер 1 в японския бокс-офис. Една приятелка го е гледала и каза, че е много добър.

Да не забравя Тецуя Накашима. Чакам с нетърпение новата му творба. Жалко, че не успяха да го вербуват за филмовата версия на Атака срещу титаните.

От корейците - Им Куон Тек

ХК - Уон Карвай

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

1. Андрю Лау (ех, тия маргаритки...)

 

Страхотен режисьор е Лау, макар да пропадна, точно след Daisy. Замина за Америка, направи странният за мен The Flock с Ричард Гиър и след неуспеха му, започнаха едни посредствени филмчета...та и до днес. Другарят му Алан Мак (с който направиха "Пъклени дела') си остана в ХК и съдейки по филмите му се справя далеч по-добре. 

 

Такива режисьори, като И Чанг Донг са малко в Корея. Оазис ми беше изключително тежък и натоварващ филм, помня, че с голяма мъка го изгледах. Въпреки  това този филм е шедьовър. Secret Sunshine също е изключително силен, но за мен Poetry е над тях. Впечатлил ме е най-много и все още помня почти всяка сцена. 

 

Такаши Ямазаки ми допадна още с първия му филм, който гледах Returner. Тъкмо наскоро, пак си го пуснах. За жанра си е изключително забавление. Always е шедьовър, определено. Дай Боже много такива филми и и дано да не е само трилогия. :)

С Space Battleship Yamato ме разочарова, но новият му филм е наистина обещаващ.

 

Макар и да няма много богато творчество, все още, Накашима определено е един от най-запомнящите се японски режисьори и винаги чета с интерес, какво ново ни готви. Чакам с огромно нетърпение  и аз новият му филм с Якушо, Сатоши и Аи-чан.  Как ги е подбрал така интересно, само той си знае, но е улучил моите трима японски любимци. :) Така че вече, все повече се радвам, че се оттегли от Титаните. Нито му бе в стила, нито по възможностите на японското кино. Най-вероятно го  е осъзнал и той.

 

Тези японски режисьори набор 60-та (+-) определено пишат в момента кино-историята на  Япония. Ще добавя тук и Акихико Шиота, който не е толкова продуктивен, но каквото съм гледал от него винаги е запомнящо се и докосващо.  Всичко за Ивай, Миике и Соно е казано - прескачам ги...и ще спомена Фумихико Сори. Нестандартен режисьор, който умело се справя, както с 3Д анимациите, така и с игралното кино. Винаги съм харесвал историите в филмите му, винаги са оригинални и пленяващи. Пинг-Понг, все още е любимият ми негов филм.

 Нобухиро Дои и Сабу са родени през същата година (1964) и не мога да не ги спомена. Винаги съм харесвал романтичните истории на Дои, имат си свой почерк и са далеч от повечето подобни захаросани филми, които се изкарват на килограм в Япония. Hanamizuki е филмът, който мога да отлича при него. 

Сабу го открит преди 1-2 години с Мондей и съм изгледал едни 80% от творчеството му. Страшен любимец ми е, но най-вече харесвам стилът му. "Изчанчен" режисьор е той. :)

 

Последният, който ще спомена е Такахиро Мики. Изключително млад режисьор (40 годишен), който ме впечатлява в последно време. Зад гърба си има едва 3 филма Control Tower и двете части на We Were There, но вече е редом до най-добрите.

 

Щеше ми се кажа по-малко за младата вълна корейски режисьори и най-вече за Jang Hun, но ще е друг път. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз харесвам много тези творби на Шиота и Сори. Канарче (и Дороро не беше лош, но с фентъзитата винаги трябва да се внимава) и Пинг-понг ме спечелиха изцяло. Ашита но Джо също беше много добър.

На Нобухиро Дои съм гледала само Крилете на Кирин, но виждам, че останалите му неща са в съвсем различен жанр от криминалния. За съжаление и той е с малко продукции в киното, но поне компенсира в телевизията.

Такахиро Мики ми е далеч по-познат, но аз не харесах много Бокура га ита. Гледах първата част и ми се стори прекалено позната цялата история, но признавам, че един герой изпъкваше над всички - този на Соске Такаока. Странно, но не главните ме впечатлиха толкова, колкото персонажа на Соске. Соланин доста повече ми допадна. Много по-реалистичен ми се видя, с доста по-разнообразни образи. Контролна кула ми е фаворит от трите.

Ах, Сабу! Обичам го този човек. Наистина е нетрадиционен творец и поднася нещата по нестандартен начин. Винаги ще измисли нещо провокативно и изненадващо във филмите си. Освен това умее да прави, както сериозни филми, така и пародийни комедии. Последните му неща не съм гледала, с изключение на един сериал, който е също в неговия шантав стил - смях през сълзи. Познавам по-скоро средната част на творчеството му. Догодина очаквам да ни изненада с нов филм - Ten no Chasuke, в комбинация с Китано. 

И Санг-Ил е друг мой голям любимец. Гледала съм почти всичките му неща. Няма слаби продукции.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Най-хубвата и смислена тема във форума от години насам. :D Навремето създадох Звездите от киното най-вече, за да се представят големите режисьори от екрана, а вместо това раздела се напълни с разни айдъли и други човекоподобни групи и създания. Още ме боли от това.

 

И така, моите любимци също са много, но слабост са ми китайските режисьори. Най-великият за мен си остава Джан Имоу. Гледал съм цялата му филмография, без две-три заглавия. Човекът си е просто гений. Много харесвам Ан Лий и Уон Кар-уай, но те са както се казва от друго измерение спрямо Имоу /поне за мен/. Забравих за Андрю Лау. Уилсън Ип - адмирации за Ип Ман, има и няколко други биткаджийски филма, които си заслужават. Бях се зарибил доста и по Даниъл Лий, но последните му два филма ми дойдоха много бозаливи.

 

От японските - Миике. Творбите на Китано ми идват твърде арт. От аниметета напоследък доста се радвам на Тецуро Араки и опатках и неговата филмография. Макото Шинкай пък ми е любимец от време оно, макар че напоследък се престарава с арта и забравя за сюжета на творбите.

 

От корейските Хан Сол Шин ме спечели с Изкуството на боя, но като цяло много се разочаровах от корейските режисьори през последните години и вече бягам от корейското като дявол от тамян. Ким Ги Док пък така и не успя да ме грабне с каквото и да било. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Даниъл Лий винаги ми е бил посредствен режисьор, без дори един запомнящ се филм зад гърба си. Филмите му винаги са ми били сухи и безпочвено претенциозни, макар че винаги е умеел да си осигурява класни актьори и приличен бюджет. 14 Blades ми допадна, но и той е далеч от нещо оригинално и запомнящо се.

 

Съгласен за Шинкай. В началото на творчеството му, когато бе по underground и за него се говореше от уста на уста измежду феновете му...по му се получаваха нещата. Сега, като придоби известност, като че ли го притиснаха от всевъзможни посоки и му е по-трудно да твори. Последните му два филма, определено не ми допаднаха.

 
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ааа, да. Тецуро Араки определено е сред най-добрите съвременни режисьори в аниме средите. Аои Бунгаку се получи идеално. Иска ми се по-често да правят подобни анимета.

Шинкай е важно да е активен. Все ще покаже нещо интересно.

Добавям още едно режисьорско име - Нобухиро Ямашита. Много приятни са неговите творби. Още с Линда, Линда, Линда ми привлече погледа, а Tennen kokekko беше приказен. Наскоро му гледах и My Back Page, където показва много важен период от близкото минало на Япония.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще ми се от Араки най-сетне да видя един пълнометражен филм. Голям брой негови колеги изкараха продукции за големия екран, а той дори не загатва за нещо подобно. Мога да отлича от тях Хосода и Тошиюки (Berserk-филмите)...тук не включвам режисьорите творящи за Гибли, разбира се, те са на съвсем друго ниво. :)

 Иначе от съвременниците любимец ми е Такахиро Омори. Прекрасен режисьор. Всичко, което съм гледал от него е на изключително ниво. Hell Girl, Baccano, Durarara, а  всяка серия от 4-те сезона на Natsume Yuujinchou е шедьовър. Добавям и възхитителният шорт от света на Натсуме - Hotarubi no Mori e. Последният му сериал засега е разочарование, но като го догледам ще имам по-ясно мнение.

 

Аз Ямашита го открих съвсем наскоро, след като изгледах Tennen kokekko. Бързо ми допадна стилът му, защото харесват точно такива продукции. Напомня ми на Юкисада. Иначе бях гледал от него, единствено "Линда, Линда, Линда" преди много години. Тепърва ще изгледам още някой негов филм. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, има нещо познато в нещата на Ямашита и Юкисада, особено ако погледнем училищните им ленти или тези, които са свързани с деца. Into the Faraway Sky на Юкисда е един от любимите ми филми изобщо. Страхотен е! Много приятни са повечето от нещата, които е правил. Парад например коренно се различава от предходните му филми, но също е изключително добър. A Day on the Planet пък е доста нестандартен, странен, но също с дълбоко вградени послания. Кита но зеронен искам да гледам, но все още не му е дошло времето сигурно.

Един от по-старите режисьори, когото наскоро преоткрих, е Йоджи Ямада. Токийско семейство беше сред топ филмите за миналата година в Япония. Абсолютно съвършенство внася в продукциите си този човек. Преди месец новата му лента се сдоби с награда за женска роля в Берлин. Силни две години за него.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не мисля, че съм успяла да запомня много режисьори, но пък мога ли да пропусна темата? 

Надявайте се :)...

Харесвам Такаши Мийке заради постоянното движение и развитие... не харесвам всичките му неща. :)

Харесвам Джан Имоу заради уникалните визии и декори... за мен е нещо като визуална опера. Имам леко противоречие с част от сюжетите му.

Харесвам Анг Лий понеже винаги е ужасно красив и изящен, но и винаги споря с него. (Но той не знае :)) )

Ким Ки Док го харесвам съвсем малко, заради Лък и по допирателната заради Rough cut.

И сега като проверих, оказа се, че харесвам и разни неспоменати имена като Sngmoo Lee, режисьорът на The warrior's way, и  Prachya Pinkaew режисьорът на The protector, които са ме изненадали или впечатлили в определени моменти... без да твърдя, че те са основополагащи, интересни или първи  в нещо.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  Снощи на 53-годишна възраст е починал тайландският режисьор и хореограф Пана Ритикрай (Panna Rittikrai) вследствие на усложнения предизвикани от остра чернодробна и бъбречна недостатъчност. Той е известен, като съавтор на Онг-Бак и режисьор на двете му продължения. Зад гърба си има и над 50 филмови появи, като актьор и каскадьор. RIP!!! 

Panna-Rittikrai-GP.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От известно време имам сериозен проблем с филмите. Каквото и да гледам все не ми харесва. Сменям страни, жанр, години и все ми е едно изнервено и безразлично. Чак започнах да се мразя  :D . През годините какви ли не системи съм имала в избора си на филм, как ли не съм ги подбирала, но много отдавна спрях да заглеждам кой е режисьора - просто когато си изградя очаквания за конкретен човек, разочарованието е много по-силно. Ако трябва да сме честни Мартин Скорсезе е виновен за това, че пренебрегвам режисьорите. Не че не го харесвам, напротив, но към него имам брутални изисквания и когато не ги покрие боли....... С азиатските режисьори положението е почти същото , реално запомних онези, който ме подразниха , не харесах  или вечно влизам в спор с тях ( и двама така обикнах ). Тези дни се замислих, че може би трябва да проверя всички японски филми, който съм харесала : кой е режисьора им, кой години са снимани, сценаристи  - все трябва да има повтаряемост и евентуално на базата на нея да започна да селектирам филмите, че аз вече не се издържам. Но преди да включа на японски режисьори , да спомена Китай.

1. На първо място за мен си е Джон Ву - някъде в детството ми съм развила слабост към този човек. Извънредно много харесах Red Cliff - когато проверих кой е режисьора му, не се изненадах.

2.Уон Кар-уай - има нещо във филмите му , трудно ми е да го определя, но успява винаги да погълне съзнанието ми и да ме впечатли 

3 .Джан Имоу, но при него е по-скоро заради пиршеството , което представляват лентите му .

 С Корея не се разбирам, няма и да се разбера, така че я прескачам .

Япония

1.Такеши Миике- човека използващ всички похвати в киното, които не харесвам, вечно споря с него, но пък за сметка на това винаги харесвам каквото е сътворил. Имам твърде много причини да го уважавам и това е единственият режисьор на който съм склонна всичко да му простя  :D . С Big Bang Love, Juvenile A си заслужи това право  ;)

2. Сион Соно - първият човек, който обикнах. Реално първо го намразих. Бях се заклела, че негови филми няма повече да гледам, но пък имах няколко свалени. А да трия без да гледам не ми е присъщо , благодарение на това сега съм един от най твърдите му фенове.

 

Днес след щателна проверка на харесалите ми филми установих, че има много малка повтаряемост на режисьорите, но поне си дадох сметка, че има още един човек, който да се конкурира за първото място, че дори може би измества Миике

3. Юкисада Исао. До сега го свързвах само с онези филми, който не ми се вярваше , че е възможно да ми допаднат, а те освен всичко са ми харесали . Оказа се обаче, че той има пръст в твърде много от заглавията, който трайно ще помня. Този човек заслужава да си има своя тема, дори се вдъхнових от идеята да му направя, но техническата ми грамотност стига до толкова, че да изровя информация  само от укипедия. Нищо друго по-подробно не открих  :unsure: . Твърдо мога да заявя, че Ивай е от режисьорите, който не харесвам. Жив културен шок беше когато гледах и харесах April Story, а след това Love Letter се превърна в един от най-любимите ми филми. Сметнах, че никакво доверие не мога да си имам , някаква тотална непоследователност проявявам , но днес открих, че асистент режисьор и на двата филма е Исао. Знаех си, че не е възможно да е Ивай  :ph34r: или поне не само той.

​Успях да си за формя скромен списък от 39 имена, който тепърва да проверявам, сравнявам и очаквам.  Трябва да се добера и до информация за сценаристите . Така може би, евентуално ще имам по-голям успех с харесването на филм  :blush: . А иначе ако трябва да оформя петица  ще  добавя Накашима Тетсуя , Нобухиро Дой и Такаши Ямазаки. Много траен спомен са ми оставили Kids,Be With You и Returner.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хаха! И аз едно време мразех Соно...

Хубаво си направила списък с имена на режисьори, но според мен трябва да проверяваш предварително всяко заглавие, преди да го гледаш. Чети му резюмето или гледай трейлър.

Всички изредени имена и мен са впечатлили. С две ръце съм за тема, посветена на Юкисада, въпреки че аз нещо изостанах с филмите му. Не съм му гледала нищо, след Парад. Много заслужили творци има, наистина. Ще ми се да добавяме повече режисьори в листата.

В момента мога да ти предложа филми на един виетнамски режисьор, който е филмирал Норвежка гора на Мураками. Гледах този филм, както и първите му - Ciclo и The scent of green papaya, и останах много доволна. Папаята е толкова приятен и ненатрапчив, че дори бих го доближила до някои от работите на Уон Карвай. Бързам да му направя тема.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@Keva, направи ми впечатление, че режисьорите, които споменаваш в последния абзац са все един дол дренки :) около 50-годишни, с 1-2 яки филма от светлия си период,с няколко безлични филми, и в момента са в момент на възход - награждавани, намерили са си нишата, подготвили са си място, и старателно предлагат лични послания на света. 

 

Исках много да те подкрепя за Tetsuya Nakashima ама напоследък той се е отворил на еднообразни черни драми с мрачни и зловещи характери и тежки събития и изобщо не мога да видя в него това, което видях в KIDS. И с другите е така... Май не разпознавам само Юкисадо Исао и се радвам, че ми обърна внимание, понеже негов излиза че е Five Minutes to Tomorrow, който чакам, да се надяваме, скоро...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Честно казано на последните трима  не съм проверила дали съм гледала и други техни филми, освен онези 1-2 харесали ми. Преди да го направя имам намерение да изровя сценаристите на филмите от списъка. Продължавам да твърдя, че човека -сценарист е една от основните фигури зад добрия филм. В доброто старо време те винаги се споменаваха, но от един момент света се побърка и спря да ги отбелязва, все едно са без значение. Твърдо съм решила  да се превърна в хрътка и да изровя кой е написал сценария на всеки от харесалите ми филми. Възможно е там да се крие търсеното  повторение  :rolleyes: .

За Юкисада Исао, обаче не мога да се стърпя. Буквално до преди няколко часа го свързвах единствено с Closed Note ,Into the Faraway Sky иCrying Out Love In the Center of the World. 

Closed Note - филм малко муден, романтично предсказуем с една грешка в детайлите, изненадал ме с това колко много ми хареса, колко трудно ми беше да го изтрия ( дори след второто гледане) и изобщо с онова позитивно усещане  , което малко филми успяват да оставят в мен.

Into the Faraway Sky - едно от най-сбърканите, побърканите , сладки каши на който съм попадала. Леко ала Емир Костурица и не само. Даже това е най-малкото, което може да се каже в негова полза. Определено и тук има висока доза изненада :)

Crying Out Love In the Center of the World - много често разказвана и гледана история и все пак ми беше  подействал много стоплящо. Чудо си е направо, че аз дето мразя романтичните филми, харесах точно този, ама факт . 

Kita no Zeronen така и не му спечелих зрител, но пък този филм ми беше подействал много вдъхновяващо , със сигурност е в моите първи 10 японски филма.

Parade - питая силна антипатия към Тацуя Фудживара и Кейске Коиде, обаче в този филм забравих за това. Стигнах до там, че да харесам Фудживара в роля - първа и единствена. Самият филм обаче се е запечатал с едно странно, колебаещо се противоречиво усещане, но и той ми е оставил ярък спомен .

Spring Snow- отново има нещо  различно , открояващо и запомнящо  се в този филм . Първата роля на Такаока Соске в която не го харесах, десетки тънкости в сюжета ме дразнеха, но май заради тях харесах филма .

GO -един от малкото филми на който бях прочела първо мненията ( в тракера ) , което повлия на възприемането му. Със сигурност не го намирам за толкова култов, обаче отделни моменти се продължавам да помня. Той е причината да обърна внимание, че и да развия слабост към Кубозука Йоске  :) . 

Като добавим и двата филма на Ивай ( по единия определено луднах) се оказва, че каквото и да съм гледала негово не съм останала равнодушна , понякога е било ужасно противоречиво, но трайно позитивно  :)

 
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Без съмнение, сценаристите са много важни. Погледнах и видях, че сценарият на Кита но зеронен е писан от лицето, отговорно за сценария на друг любим мой филм - Kita no Kanariatachi.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Като си говорим за режисьори, Гигантите на Далекоизточното кино идват в Кан другия месец!

Journey to the Shore на Кийоши Куросава с Асано Таданобу и Ери Фукацу е включен в секция "Особен поглед", където има и 3 корейски филма.

Официална селекция:
Hou Hsiau Hsien, Nie yin niang (The Assassin)
Jia Zhang-Ke, Shan He Gu Ren (Mountains May Depart)
Kore-Eda Hirokazu, Umimachi Diary (Our Little Sister)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Интересно е че има шведска група, която се казва "Miike Snow", чието име е вдъхновено от нашият любим Миике! Поздрав:

п.с

Alfons, в подписа ти всичко е свещена истина. Вкусът ми за нещата явно е съвсем същия и класацията ти е върхът.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Kim Jong-hak - моят любим корейски режисьор.  Може да харесвате или да не харесвате филмите му, но няма да отречете, надявам се, че е абсолютно, безспорно явление в корейската кинематография - създал e най-рейтинговите заглавия в ерата на телевизията: Eyes of Down (1991), Sandglass (1995}, White Nights 3.98 (1998}, Great Ambition (2002), The Legend (2007), Faith (2012).

 

Въпреки голямата популярност на Легенда за четирите бога на краля и разпространението му в чужбина, сериалът не успява да си върне разходите и се превръща в огромна финансова катастрофа за Ким. Той се развежда със жена си, за да я освободи от отговорността по множеството съдебни дела, заведени срещу него. Не успял да се оправи от финансовия неуспех на Легендата, със следващия си проект - "Вяра" - Ким окончателно затъва. Няколко месеца след приключването на снимките, актьори и членове на снимачния екип завеждат срещу него дело за неизплатени суми в размер на 572 800 долара. Срещу него е повдигнато обвинение за измама, присвояване и професионална небрежност. Ким отрича всички тези обвинения, но пред приятели споделя, че животът му се е превърнал в сапунен сериал. В средата на юли 2013 г. той се самоубива, като оставя предсмъртно писмо, с което се извинява на семейството си и обвинява прокуратурата.  

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...