Jump to content

Recommended Posts

Доизгледах си го и наистина затвърди очакванията ми сюжетната линия беше изградена добре тук таме с нужди от леки козметични корекции, но сериала определено си заслужава времето! Обаче пак не стана това дето ми се искаше ама това си е бял кахър biggrin.gif

и тука както при другите такива сериали "изпраха" антагонистите и накараха зрителят да им влезе в положението и дори да им съчувства особено в случаят с Су Хуан като се разбра че има тази болест и промененото му отношение спрямо главните. Същите превратности станаха и при мащехата и дъщеря й Джу Ран.

Имаше и нещо което така и не разбрах относно първата любов на Йонг Ги - Джоана

а именно мотивът и да се самоубие като си преряза вените..бяха заедно и не би трябвало да чувства вина че е с него какви бяха тея истории... че Ин Джунг дето буквално я помля живота имаше много повече причини да направи такова нещо, а тая някаква свърхчувствителна излезе blink.gif .

Ще завърша с добри думи за OST в което присъстваха няколко хубави песни.

Редактирано от k1227
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този сериал ако е във вариант книга с удоволствие бих си я купила!

Класическа драма за невъзможната любов ~!

 

За повечето зрители със стаж в гледането на корейски драми предполагам, че няма да има големи изненади, но определено си заслужава гледането, а за тези, които „прохождат” тепърва в гледането на такива сериали - предполагам ще бъдат завладени от емоцията много по-силно (малко им завиждам (най - благородно) !).

 

Лично аз бях най – впечатлена от начина, по който се свързаха всички герой с времето, добър замисъл от страна на екипа сценаристи! Нищо ново, но добре подредено във времето единствено малко неубедително беше влизането на двойничката на Джина – в екипа на Су Хуан за работа в компанията, но не е нещо непростимо.

Ноооооо

влюбването, което се оказа изневярата на Су Хуан, ужасната съдба, която сполетя На Ин Джонг, разбитото сърце на Йонг Ги и последвалата му среща със сродната душа Ин Джонг и зараждането на любовта помежду им, която по-късно бе отровена от семейството му – бащата, доведената сестра и майка му + зет

, е признавам си бях увлечена от лошата съдба на героите, че даже понякога ми се струваше недостатъчна болката им.

 

Най – ми въздейства играта на (Kwon Sang Woo) Канг Йонг Ги в известен смисъл може би и защото ми напомняше на гангстера от Lovers – на пръв поглед не интригуваш по какъвто и да било начин, но с времето се оказва съвсем различен човек.

 

Изненадана съм от почти отличното представяне на (Kim Sung Soo) И Су Хуан, като идеално нерешителен и тотален страхливец. Може би защото когато го гледах за последно в „Пълна Къща” не можах с нищо да го запомня – нито с игра нито с поведение, за разлика от тук, харесах го как страда и дори му съчувствах на моменти, макар и да си беше спечелим омразата ми още в първите серии.

 

Надявам се и в предстоящия му филм с Рейн да успее да блесне пак!

 

А колкото се отнася до Ин Джонг е тука не мога да си обясня къде беше проблема !

Тази мома не можах и за миг да и симпатизирам... с какво и как ме отблъскваше не знам! Май докато игра в 49 Day показа много по – добра игра откъм страдание... изразителност, май като цяло сама актриса ми е безизразна – сякаш има едно и също изражение, когато е учудена, страда или просто гледа заспало.

 

Сам по себе си сериала не можа да разгърне потенцяла на заложените събития в сценария.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изгледах първите 6 епизода за една вечер. Честно казано не можах да повярвам как в първите два епизода действието се разви толкова бързо.

 

Бях изумена също така от натискането в асансьор посред бял ден, както и правенето на секс и то на първа среща, но явно всичко е възможно.

 

За тези 6 серии, не разбирам защо Ин Джонг се отказа от всичко, заради тази невъзможна любов. Защо прие да страда и да се крие, вместо да се опълчи и т.н.?

 

Но все пак нямам търпение да се прибера и да смогна да изгледам още 4-5 серии днес.

Четейки коментарите започвам да очаквам ... поредната глупост, а баш да разтягат сериала, колкото се може повечко и да разбиват животите на всички герои.

 

Едни твърдят, че сериалът е страхотен и т.н., други не харесват финала, защото хепи енда, не бил баш такъв.. Не искам поредното разочарование от финали.

Последните сериали, които гледах си заслужаваха първите 10 епизода, след което просто можеш да се откажеш от тях.

 

Искрено се надявам, след като го изгледам да напиша и аз един хубав, позитивен коментар, а и съответно аз самата да се чувствам така, след тези 20 часа гледане.

 

Е, имам още 14 часа от "Bad Love", за да разбера какво ще се случи. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

След IRIS това е първия сериал който успя да ме прикове към екрана по принцип не обичам да гледам сериали понеже трябва да им се оделя много време.Но този сериал ме заплени, маика ми е привърженичка на азиатското кино и след като я гледах в продължение на 2 дни как не се отлепи от екрана, и след горещите и препоръки.реших да го изледам. Повярвайте ми аз бях следващата жерва която просто не стана 2 дни от монитора.Сериала е страхотен OST също ми хареса да не говорим за красивите актьори ,незнам много за тяхната култура,навивици и т.н. затова няма и да пиша повече освен че сериала е уникален и за тези които не са го гледали горещо го препоръчвам.П.П.Благодаря на всички който са работили върху сериала на целия екип огромно БЛАГОДАРЯ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Току що приключих тази "жестока и страстна" любов.

 

Хм, не знам дали не трябваше да си остана на 6-те серии с хубавите впечатления.

 

 

В този сериал всички измряха, а тези, които оцеляха по "чудо"- страдат от любовно разочарование. Развръзката бе страхотна... ние сме заедно, въпреки че никога няма да ни приемат. Можеше да вкарат малко повечко емоция в 16 епизод, че да взема да се трогна като седнат на пейката - сърце. Тази страст, с която започна сериала приключи след втори епизод. Имаше няколко бегли целувки и разбира се прегръдки, които не са споделени. А началото започна толкова диво :i love this: , че по едно време се почуствах предадена. :dunno:

 

 

Струваше ли ми се през цялото време или Йонг Ги / Kwon Sang Woo има лек говорен дефект? Май трябва да си проверя колоните на компютъра.

 

Мога с ръка на сърцето да кажа следното - Страхотна актьорска игра.

 

Тази мрачна, тъжна, болна физиономия на Ин Джонг исках да я фрасна с мокър парцал, за да вземе да се съвземе. Имаше моменти, в които си казвах - абе моме, вземи се усмихни на живота, вкарай живец в това лице и сърце! Но имайки предвид съдбата и едва ли можеше да стане това, което на мен ми се искаше през цялото време.

 

Благодаря на екипът заел се с превода и редакцията на сериала. Благодарение на вас, успях да се насладя, ядосам, вживявам, разочаровам, плача и усмихвам на този сериал :):thanks:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Преминах и през това душевно садо-мазо. Понякога си казвам WTF? у мен ли има нещо сбъркано, за да си причинявам всичкото това? Та така... сериала е, хм... премазващ. Такава палитра от чувства скоро не бях гледала. Любов, омраза, срам, ревност, гняв, страх, съжаление, и вина, вина, вина.... просто ме сринаха. От всичко което съм гледала досега, тук, за първи път героите бяха честни и откровени един с друг винаги. Повечето заплетени ситуации се разплитаха в рамките на серия-две, а не като в другите сериали, където чакаш едва ли не до края героите да "прогледнат". Основната пречка пред любовта тук не бяха основно другите, а двамата влюбени, които просто не можеха да се справят с всичките си чувства, които ги люшкаха от едната крайност в другата (наистина между любовта и омразата границата е тънка...). Понякога да искаш и да можеш са две много различни и далечни неща... Може и да съм доста разхвърляна, не знам... Истината е, че още не мога да се осъзная. Хареса ли ми? - Да! Ще го гледам ли отново? - Не мисля, че искам да си го причиня пак! А иначе - много добра актьорска игра. Сценарий без дупки за закърпване. И съм съгласна, че можеше да е 16 серии.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Няколко страхотни песни от OST-а (музиката в този сериал е една от най-силните му страни):

 

Редактирано от k1227
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотен сериал бих го изгледала пак . Много добра игра на всички актьори. Верно много драма има в този сериал , но е представено много добре .

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Bad Love е първата корейска драма,която гледах.За мен това е един от най-запомнящите се филми.Във него има красиви мъже,любов,сълзи и смях-всичко,което може да направи един филм интересен.

 

П.С. Много ви моля,ако някой може да ми каже от къде мога да си изтегля OST ще ви бъда много благодарна.Пробвах от много места но все не мога да го изтегля.Стига до 3,9% и толкова,чаках 2 седмици и нищо-никакъв напредък :(

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сериалчето наистина не е лошо! Изгледах го на два пъти , първите 11-12 епизода на един дъх и следващите също с няколко дена почивка между тях. Втората част ми се влачеше прекалено. Много безинтересна ми беше. Не хващах смисъл в героите и действията им. Но иначе съм много приятно изненадана от актьорите, много добре си играеха ролите. Не очаквах една от развръзките ,

не разбрах защо трябваше да убиват този пич, името на който всъщност не помня. Ако беше например да се влюбят със жена си и всичко да е супер , тогава да се появи болестта, за изкупление на изневярата- ДА. Щеше да е по-драматично и по-интересно. И какво беше това измиране на половината каст и тая депресия убийства , самоубийства, опити за такива, болести, катастрофи, ебаси (с извинение) тъжната и мрачна картинка дето беше сериала. Даже не можах да се зарадвам накрая на събирането на художника с мацката, то беше много сиво всичко.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Празници, а аз какви сериали гледам само :blink:... По принцип не съм от хората, които пишат коментар за всичко, което са гледали, но на този сериал трябва да си излея чувствата, иначе ще ме мъчат дълго :unsure:

Всички преди мен са прави, че това е душевна мъка и страдание. Целият сериал е една сива и смазваща действителност, най-жестоката възможна игра на съдбата. Това, което най-добре беше показано е колко ужасяващо е, когато живота се захване с теб и идва момента, в който толкова силно те е стиснал, че дори изхода да е пред очите ти и просто да трябва да протегнеш ръка, за да свърши всичко, ти просто стоиш и гледаш и дори нямаш сили да дишаш, пък камо ли да мръднеш. Онзи момент, в който толкова си свикнал с нещастието и тормоза, че дори не се досещаш какво е щастие и не смееш да пуснеш мрака, който си прегърнал, защото колкото и да те наранява поне го познаваш и осъзнаваш, че нещо ново може да те доведе до самия край, че още един удар, няма да го издържиш и понесеш...

За самите персонажи...

Ин Джонг

жена, която дори не подозираше какво я очаква. Моментът, в който се влюби оглупя напълно и беше готова да разруши живота на другите, но парите си казаха думата. В този момент тя сама успя да се осъзнае, но наказанията, които трябваше да изтърпи бяха твърде много. Загуби човека, който обича, загуби детето си, загуби майка си, баща й се превърна в безполезна обвивка, нямаше пари, живота и се превърна в тотална борба. Дращеше със зъби и нокти, понякога дори сама не знаеше за какво точно води борбата. Мисълта й беше само и единствено в баща й. Не се предаваше, защото му дължеше твърде много и това личеше по думите, които каза на Йонг Ги, когато видя как се отнася с родителите си. Точно, когато почти се беше предала, пред нея като огледален образ, застана Йонг Ги със същата празнина в очите, със същата изтерзана душа, но само че в мъжки вариант.

 

 

Йонг Ги

мъж, носещ кръста си още от дете, с мащеха, която не може да го гледа. Единствената му упора трябва да бъде баща му, който, вместо да го подкрепя унищожава живота му. Но това явно не е било достатъчно и живота го до смазва, като приятелката му се самоубива. Удар, след удар докато не спре да диша напълно и точно, когато вече решава да се откаже от всичко и всички пред него застава Ин Джонг. Той си има достатъчно проблеми, но в крайна сметка се заема и с нейните. Начинът, по който намери упора, в нейния мизерен живот беше уникално. Не, че много пъти не искаше да я остави, просто тя беше светлината в края на тунела, ако и тя изчезнеше той просто беше загубен. Това много бързо беше показано в 15 и 16 епизод, когато Ин Джонг го остави.

 

 

Джу Ра - може би единствения персонаж, който претърпя израстване. Мислех, че до самия край няма да се осъзнае кое е правилно и кое не. Но щом си тръгна, за да освободи пътя на Йонг Ги и Ин Джонг, значи наистина се е осъзнала. Жалко е, че трябваше да съсипе много животи, за да го направи, но поне успя, докато съпруга й така и не успя.

 

И Су - страхливец и негодник с други думи не мога да го опиша, а и не искам. Това е персонажът, в който нямаше грам човечност или разбиране. Душата му беше опропастена от алчност и жажда. В началото за пари, а след това за любовта, която не може да има. Съсипа живота на Ин Джонг веднъж, а след това се върна, за да го направи отново. Колко безочлив трябва да си, за да го направиш втори път? Не можах да го разбера, как може да съсипваш живота, на човек, който уж обичаш отново и отново :blink:. Но той беше и единствения, за който сценаристите бяха измислили чудесно наказание.

 

Като за край мога да кажа, че Лоша любов е история за две изтерзани души, намерили утеха един в друг. Началото те грабва и директно те хвърля в пропастта, в която е сниман целия сериал и от която дори края не те измъква. Тук много добре е показано, че страдание от любов се лекува само с друга любов. Но все пак продължавам да мисля, че май без нея им е по-добре на всички. Гледайте го няма да съжалявате, първата част е уникална, а втората е малко излишна, но си има своите достойнства ;). На тези след мен, успех със смилането на всички емоции :P

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много ми хареса тази драма.Имаше много чувства,много любов,много драма,много сълзи,но и много умни размисли.За мен ще си остане филм с много истински чувства.Имала съм болезнена любов и изпитах някои от моментите като свои.

Страхотна игра на актьорите.Всички много ми харесаха.Много истински образ пресъздаде сестрата на главния.Ако на мен ми причинят нещо такова сигурно още по сурово бих се държала.Но и нашето момиче нямаше кой знае каква вина.Тя безумната любов е виновна.Голям сладур е главния.Каква усмивка,каква фигура.Чичото с неговите изказвания ми беше любимец.А лелята-сладурка.Дори и неверния мъж ми хареса.Толкова искрен беше.

Нито ме дразнеше голямото разтягане,нито убитите физиономии.И аз в един момент се питах, защо си причиняват всичко това след като се обичат,но се примирих,че това е сериал и така са решили създателите.Пък и като чели някой знае как и за колко време би разрешил любовните си проблеми.Все пак края е важен и да има нещо завършено.Тук се получи.Само дето ми липсваше още малко щастие накрая.Просто още нещичко-целувки напр.

Мисля,че на хора с чувствителни и обичливи души би им харесал сериала.Може би не бих го гледала отново,но със сигурност няма да го забравя.Доста запомнящ.

Много благодарности на екипа по превода.Супер сте.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Охх това е първата драма,която изгледах, също така и ми е любимата драма. На този сериал си изплаках очите направо. :D Дори и да слшам саундтрака веднага се сещам за всичката болка. Когато гледах драмата и усещах всичко все едно как да кажа аз го изпитвам, толкова много ме грабна този сериал и просто смятам, че наистина е достоен за първо място в моя лист от драми.. Гледах го 2010 година и все още го имам на лаптопа, не смея да го изтрия дори.. Просто наистина си заслужава да гледаш драмата :) 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотен, силен и въздействащ - така ще го запомня ! Благодаря за възможността, да се насладя за пореден път на качествено корейско кино.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изключително силен сериал! Докосва и разтърсва...

Препоръчвам на почитателите му да изгледат и руския римейк: "Верни моя любовь". =)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този сериал го подминавах много време, заради тежката драма и най- накрая се реших да го изгледам. Сюжетът е много добър, хареса ми историята, която е много драматична и романтична, харесаха ми актьорите, както и играта им, като цяло ако трябва да му дам оценка от мен получава 9 от 10. Не съм фен на такива тежки драми но определено оценявам тяхната емоция, която предизвикват в мен, особено тези, които са направени качествено. В тази драма ми допаднаха повече неща, отколкото ме разочароваха, защото прекалената глупава саможертва тук ми дойде в повече.

Визирам отказа на бившия на главната героиня, който отказа да се оперира, заради чувството си за вина, а не помисли за малката си дъщеря, която има нужда от него. В крайна сметка го направи но пак не оживя, дали заради отказа да отиде в болница или заради факта, че вече беше твърде късно, това не можах да разбера.

В сериала смея да кажа, че лошите не присъстваха. Аз лично не можах да намразя някой образ, който на моменти ми се струваше антипатичен, защото на края разбрах причината и мотивът му и те бяха много реални, защото присъстват и в нашият живот. Хареса ми и как успяха да свържат всички герои, които участваха, лично за мен това беше добро попадение от страна на сценаристите, много логика намираш по късно между тях и взаимоотношенията им, както и мотивите и причините на всеки един от тях. Хареса ми определено и си заслужи място сред любимите ми драми. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изгледах го за няколко дни, а имам чувството, че се е точил с месеци. Беше протяжен, досаден, тегав и мъчителен. Подозирам, че ако се даде на корейски сценарист да изцеди един лимон, той ще изкара 2 литра сок от него...

Още от първи епизод се започна с леене на сълзи & сополи, реване с глас и плакане клекнала насред улицата - а мен тия неща автоматично ме отблъскват и будят презрение, но не и съчувствие. Вече не знам кои сериали са по-лоши - тези с ред инфантилни изцепки и хумор от детската градина или тия оляли се с мелодрамата.

Иска ми се и нещо положително да кажа и единственото за което се сещам е как главния никога не се отказа от любимата. Имаше си цел човека и си работеше до последно по постигането й, а и тактиките сменяше, нали е артист - показа малко въображение. 

И пак тия нравоучения и пропаганда... Тя главната затова се награби за нула време с първия, защото видите ли понеже е консумирана и е плътска, то не е всъщност любов. И по тая причина с главния, както се подразни някой по-горе в коментарите, се държаха основно за ръце и нямаше ни плам, ни страст, понеже истинската любов е платонична и бебетата щъркела ги носи.

Няма да коментирам повече, че мога още много да напиша, а ни една дума няма да е добра и ми е кофти да продължавам заради всички онези, които са харесали сериала.

 

Няма значение дали един сериал/филм ми е харесал, винаги съм благодарна за субтитрите, въпреки че често забравям да го кажа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...