Jump to content

Recommended Posts

И един от моите любими колективни образи – хуараните. Толкова ми беше интересно да открия, че в корейската древност е имало, да го наречем, явление, което далеч изпреварва и превъзхожда западно-европейското рицарство.  Хуараните не са само елитни бойци, а войни с нравствен и естетичен идеал, обединени от възвишени принципи на поведение, сред които: вярност към владетеля, почит към родителите, доверие и искреност сред приятели, никога да не напускаш битка, да проявяваш дискретност при отнемане на живот. Все пак, това е 6 век! Един разказ за времето на кралица Сондок не би могъл да мине без „младежите-цветя”, чиято поява през 520 г. е за да създават хармония и взаимен компромис между краля и аристократичното съсловие. В тяхната организация цари строго определена иерархия – най-ниско в системата е нандо, следващото ниво е Huarang – групов командир, Wonsanghwa – първи офицер, отговарящ за обучението (във филма това беше Чилсук), Pungwolju – главен офицер (Ю Шин, след състезанието за избор на водач на хуараните) , Gukseon – Велик майстор (във филма Нунно) и Wonhwa – жена, патрон на организацията – Мишил и двете принцеси.

Колкото и оскъдна да е историческата информация, смесица между хроники и легенди, Мишил със сигурност е била много тясно свързана с хуараните. В един съхранен документ за онова време е поместен списък с имената на водачите на корпуса: Садахам, първата любов на Мишил – 5-и pungwolju; Седжонг – официалният й съпруг – 6-и pungwolju; Солвон, неин любовник -7-и; Мунно – 8-и pungwolju и Gukseon; Мисенг, брат на Мишил -10-и; Хаджонг – неин син и на Седжонг – 11-и; Ю Шин – 15-и; Боджонг, син на Мишил и Солвон – 16-и pungwolju и Gukseon; 18-ият  pungwolju е Чунчу.

 

Както съм почнала ще напиша дисертация за филма, но като ме ръчка отвътре!?  :28558:  Не е нужно някой да го чете. Само за маняци! 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Както съм почнала ще напиша дисертация за филма, но като ме ръчка отвътре!?   :28558:  Не е нужно някой да го чете. Само за маняци! 

 

Продължавай! Удоволствие ми е да те чета. Така изживявам филма отново.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Костната рангова система! – не ми беше лесно, докато разбера кой е „свещена кост”, кой е „истинска кост”. 

Мишил толкова страдаше, че не се е родила от „свещената кост”, а Чунчо, когато се самопредложи за престолонаследник, шокира всички присъстващи в дворцовия съвет с думите, че костната система е варварска традиция.

 

Не знам дали е варварска или не, но няма по-ретроградна и несправедлива система от това кастово деление на хората. Дори и най-големият гений няма шанс да стане средноразряден чиновник, ако се е родил с по-ниско потекло. Нелепо и унизително, но аз, разбира се, разсъждавам като съвременен човек. Та, престолонаследникът на Шила, задължително и по линия на баща си, и на майка си, трябва да е от кралско потекло, т.е. от свещената кост - сонгол.  

Ако само единият от родителите принадлежи на кралското семейство, тогава потомъкът от подобна връзка е от „истинската кост” – чингол. Такъв човек има много „кариерни” шансове, да стигне до върховете на държавната машина, но тронът е непостижим. Това нелепо правило от ранговата система се превръща в двигател на действието в половината сериал. Пророчеството за близнаците, изгряващи, падащи, раздвояващи се звезди и т.н. Докман беше от свещената кост, но се чудех защо племенникът й Чунчо не е. От страна на баща си, той е внук на крал Джинджи, по линия на майка си – внук на крал Джинпьонг. Тогава?  Оказва се, че при детронирането на крал Джинджи кралският съвет решил, че не само той, но и потомците му са недостойни за престола – наказателно ги понижават до „истинска кост”. 

Чунчу толкова нахъсано се стремеше да стане крал, а и Докман го обяви за свой наследник, но Уикипедията казва друго – след смъртта на кралица Сондок на престола сяда нейната братовчедка, кралица Джиндок, дъщеря на по-малкия брат на крал Джинпьонг. Седем години по-късно Чунчу се докопва до мечтаното място с името крал Муйол. И нещо любопитно – фаворитът за крал е бил не Чунчу, а прекрасният, лоялен, положителен Алчон. Прощавам на сценаристите, че го бяха представили като незначителен провинциален благородник, а той се оказа от кралското семейство. Алчон се отказва от трона и Чунчу тържествува.

 

Странни кръвосмесителни връзки са се заплитали в кралската фамилия на Шила. Как иначе ще я опазят тази свещена кост? Ю Шин е първи братовчед на Докман ( майка му е сестра на баща й); мъжът на принцеса Чонмьонг, Ким Йонгсу (син на крал Джинджи) е първи братовчед на тъста си; Бидам (според филма) е първи братовчед на крал Джинпьонг, чичо на Докман и Чунчу, брат на Ким Йонгсу; Ю Шин се оженва за дъщерята на Чунчу; Чунчу се оженва за сестрата на Ю Шин...  Но всичко това бледнее пред биографията на Мишил: била е наложница на трима крале и един принц – крал Джинхуг, от когото има син и две дъщери; крон-принц Донгрюн; крал Джинджи; крал Джинпьонг (син на Донгрюн и внук на Джинхуг, баща на Докман), от когото има една дъщеря. Като прибавим простосмъртните Садахам, Седжонг (двама сина) и Солвон (един син), Мишил е истинско въплъщение на царица-майка в пчелен кошер, т.е. – типична полиандрия.

Да са благословени сценаристите, че ни спестяват всички тези детайли в името на прекрасно разказаната историческа фантазия.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам има ли смисъл да се заплитаме в тези исторически "факти", защото най-малкото е неясно дали всичко това е било така (самата история/исторически личности на дадена страна се идеализират от историците в тази държава/историята се пише от победителите/то за преди 100 години са неясни и се спори за много неща пък какво остава за преди 1000). Другото нещо е, че ние си ги наричаме тези сериали "исторически", но те съвсем не са такива, а са период драми. Идеализират се неимоверно повечето персонажи и то за втори път, този път от сценаристите. Всеки иска да "се пресели" в такъв период като гледа тези драми, ама как всички се представят като "благородници", но никой не се замисля какъв малък процент са били такива, а ако сте "прости селяни" :D? Дали кралица Сондок е била действително толкова състрадателна, "добра"? Вероятно е вършила по-лоши неща дори и от злодеите в сериалите, но тук тези неща или не се показват или се показват от "различна" гледна точка. Да не говорим, че целият и образ, характер, персонаж е вероятно тотално различен от действителният. Всичко това води до извода, че тези сериали трябва да си се гледат като художествено произведение, а не да се правят съпоставки с реални събития. Те много често дават по телевизора как чичко Арни бие по 5-10 мутри наведнъж... дано някое дете не го гледа и си помисли, че може да го приложи в реалността :slap: . То нещата не стават просто така.

Иначе сега пак си пуснах някой и друг клип от сериала (благодаря, че сте го коментирали, за което) и се убеждавам, че е един от сериалите, които се помнят. Бидам е един от най-добре представените герои в исторически сериал и една от причините е, че не е идеализиран на такова високо ниво, както другите герои. Още помня сцената с учителя и какво му каза... много силен момент на 4:08

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам има ли смисъл да се заплитаме в тези исторически "факти", защото най-малкото е неясно дали всичко това е било така (самата история/исторически личности на дадена страна се идеализират от историците в тази държава/историята се пише от победителите/то за преди 100 години са неясни и се спори за много неща пък какво остава за преди 1000). 

Много съжалявам, ако съм оставила впечатление, че възприемам историческите сериали като документални филми  :bee: Точно обратното. Но съм убедена, че за да осмислиш дори една историческа измислица е нужно да  имаш приблизителна представа за епохата. Тогава много по-малко зрители ще твърдят, че действието е нелогично, сценаристите са калпави, или "аз не гледам исторически филми". Задълбаването в подробности е излишно, но пък повишава общата култура- А и помага за разбирането на по-съвременни като тематика произведения на седмото изкуство. Колкото до документи за онова време - намират си, и по липса на по-надеждни източници, приемаме, че са верни. :rolleyes:

 

Samguk.JPG?download

 

Sanguk Sagi от началото на 12 в. - История на Трите кралства в 50 тома.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И един от моите любими колективни образи – хуараните. Толкова ми беше интересно да открия, че в корейската древност е имало, да го наречем, явление, което далеч изпреварва и превъзхожда западно-европейското рицарство.  Хуараните не са само елитни бойци, а войни с нравствен и естетичен идеал, обединени от възвишени принципи на поведение, сред които: вярност към владетеля, почит към родителите, доверие и искреност сред приятели, никога да не напускаш битка, да проявяваш дискретност при отнемане на живот. Все пак, това е 6 век! Един разказ за времето на кралица Сондок не би могъл да мине без „младежите-цветя”, чиято поява през 520 г. е за да създават хармония и взаимен компромис между краля и аристократичното съсловие.

 

Вече започнаха снимки по темата - драма за хуараните и ролята им в Шила. 

Hwarang:The Beginning

 

Както се полага, ролите се изпълняват от момчета-цветчета.

(извинете ме за плоската рима  :rolleyes: )

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Както се полага, ролите се изпълняват от момчета-цветчета."

 

Роска, видях номенклатурата и ме засърбя клавиатурата. :rolleyes: .

Ако шъ ходят голи, стават за роли. :896767:

Ако смятат, да изпълняват задачи,

работата вече се забатачи. :28558:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много съжалявам, ако съм оставила впечатление, че възприемам историческите сериали като документални филми  :bee: Точно обратното. Но съм убедена, че за да осмислиш дори една историческа измислица е нужно да  имаш приблизителна представа за епохата. Тогава много по-малко зрители ще твърдят, че действието е нелогично, сценаристите са калпави, или "аз не гледам исторически филми". Задълбаването в подробности е излишно, но пък повишава общата култура- А и помага за разбирането на по-съвременни като тематика произведения на седмото изкуство. Колкото до документи за онова време - намират си, и по липса на по-надеждни източници, приемаме, че са верни. :rolleyes:

На мен ми стана интересно това за рицарите :D. Според мен дали действието е логично, зависи само и изключително от сценария. Това дали е достоверно е подробност, като разбира се изключвам абсурди като говоренето по телефони, каквито е нямало тогава. На мен лично ще ми е много по-безинтересно ако знам какво ще се случи в сериала, затова не се интересувам от това кои са тези владетели всъщност... Корейските сценаристи обичат да възхваляват постиженията на владетелите и много рядко бягат от историческите "факти". Измислят си много неща, но е рядкост да променят нещо, което е утвърдено.

От това, което съм чувал, Юшин наистина завършва така, както в сериала. Сондок също. Образа на Бидам и отношенията му със Сондок са измислени, но самата личност е съществувала, както и това, което прави накрая. Ако всички тези неща ги знаех преди да гледам сериала, то защо да го гледам изобщо :bee: .

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако всички тези неща ги знаех преди да гледам сериала, то защо да го гледам изобщо :bee: .

 

Защото истинската история е интересна. Аз също ровя за повече информация, когато някой исторически персонаж ми стане интересен. 

 

Не е било трудно за сценаристите да свържат Бидам и Сондок - тя, неомъжена жена на трона, той с кроежи за преврати и амбиции за трона. Че що да не го завъртят около нея?

 

Уязвимостта на човека се проявява именно чрез любовта и затова една любовна история е важна за сюжета.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Защото истинската история е интересна. Аз също ровя за повече информация, когато някой исторически персонаж ми стане интересен. 

 

Не е било трудно за сценаристите да свържат Бидам и Сондок - тя, неомъжена жена на трона, той с кроежи за преврати и амбиции за трона. Че що да не го завъртят около нея?

 

Уязвимостта на човека се проявява именно чрез любовта и затова една любовна история е важна за сюжета.

Де да знам защо да не го завъртят така, като и за мен това си беше добър замисъл в сценария :swoon:. Обаче ако знаех как ще завърши сериала (което щеше да е факт ако бях се интересувал преди това от историческите събития), вероятно нямаше да гледам последните епизоди. Последният епизод си е направо депресиращ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Именно! Понякога историята е много по-интересна и по-невероятна от човешкото въображение. Аз приемам киното - категорично - като изкуство, а изкуството "представлява използване на впечатления, знания и умения за творческа изява на субективните представи на твореца за себе си и за света".  :) Хората знаят какво се случва с Хамлет и Жулиета, но продължават да ходят на театър и да съпреживяват трагедиите им. 100-ТаКа, относно: "Корейските сценаристи обичат да възхваляват постиженията на владетелите и много рядко бягат от историческите "факти". Измислят си много неща, но е рядкост да променят нещо, което е утвърдено.", не съм съгласна. Според мен, колкото филмови реализации и колкото сценаристи интерпретират определен исторически образ - толкова са и трактовките. (Например принц Садо в сериалите "Warrior Baek Dong Soo", "И Сан" и във филма "Тронът" или И Сонг Ге, основателят на Чосон, във "Великия гадател" и Шест летящи дракона".) Освен сценариста и режисьора, фактор е и актьорът, който "оживява" представата за героя. Бидам се превърна в рейтингов ракетоносител благодарение на Ким Нам Гил, на визията, изразителността, пластичността, изумителната вътрешна енергия и чар, които изместиха позицията на героя му от влиятелен царедворец, оглавил най-голямото въстание срещу кралица Сондок, в неин романтичен партньор и любовта на живота й. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

То трактовката какво общо има с утвърдените исторически "факти". Трактовката е интерпретация. Някой измислил писмеността, известен е с това, че е строил мостове, вдигал бунт, основал държава, правил реформи, как завършва историята му... неизменно ще го направят така сценаристите, може да променят леко как е станало, но крайният изход е такъв. Измислят си също цели сюжетни линии, като тази на Бидам със Сондок, но това много често прави сериала толкова добър, както се е получило тук. Юшин май не е бил толкова млад, колкото в сериала, но нали ако бяха сложили по-стар актъор нямаше да се получи същия ефект. Ким Нам Гил има около 20% принос за героя Бидам, просто самият образ беше много добре написан в тази история. Не е случайно, че в "Bad Guy" ролята му не е и 50% това, което беше тук.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Явно не се разбираме, Стотак. :dunno: Фактите са опорни точки, трактовката е авторски прочит. Колкото до Ким Нам Гил - като Лошото момче е далеч по-зрял, по-задълбочен и професионален, отколкото като Бидам. Бидам просто е силно газирано шампанско, фойерверк, буре- барут, празник за очите и душата. Неправилен подход е да се изчислява актьорското майсторство в проценти. :28558:   

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много съжалявам, ако съм оставила впечатление, че възприемам историческите сериали като документални филми  :bee: Точно обратното. Но съм убедена, че за да осмислиш дори една историческа измислица е нужно да  имаш приблизителна представа за епохата. Тогава много по-малко зрители ще твърдят, че действието е нелогично, сценаристите са калпави, или "аз не гледам исторически филми". Задълбаването в подробности е излишно, но пък повишава общата култура- А и помага за разбирането на по-съвременни като тематика произведения на седмото изкуство. Колкото до документи за онова време - намират си, и по липса на по-надеждни източници, приемаме, че са верни. :rolleyes:

 

Samguk.JPG?download

 

Sanguk Sagi от началото на 12 в. - История на Трите кралства в 50 тома.

Като начало, съвременните учени са приели, че историята на Корея до началото на новата ера с всичките й царства, владетели и династии е легендарна – т.е. измислена.

Спираме се на периода след новата ера, и по- специално на трите царства: Когурьо, Пекче и Шила (реално те са повече). Това е времето за развитието на сериала.

Всъщност първият опит за подреждане на историята на Корея до 918 г. е направен едва през 12 век, когато по заповед на владетеля на Корьо Инчон (Инджон) придворният историк Ким Пу Шик през 1145 г. издава „Самгук саги” („История на трите царства”)-50 тома събрание на данните за Когурьо, Пекче и Шила. Предполага се, че след като все пак Ким Пу Шик е живял доста по-близо до разглежданите събития, то той (за разлика от нас, след почти 1000 г.) ще има достъп до много и подробна документация, както от трите царства, така и от Китай. За съжаление, още в посвещението до краля Ким Пу Шик съобщава няколко тъжни факта:

1. Съвременните му учени нямат почти никаква представа за историята на трите царства „не знаят нито тяхното начало, нито техния край”;

2. В китайските източници няма големи подробности, защото китайците са обръщали основно внимание на себе си и много кратко са съобщавали за трите царства;

3. Документите, останали след трите царства са пълни с много фактологически пропуски и са почти непригодни за съставяне на историята им;

4. Самият Ким Пу Шик се описва като човек „никога не притежавал велики таланти, нито дълбоки познания” – кофти характеристика, за учен, натоварен с такава отговорна задача.

5. Трябва да се добави и неизбежното съмнение в достоверността на достигналите до Ким Пу Шик източници и по какъв начин той ги е обработвал – какво е използвал, а какво не и защо.

 

И така оставаме е един източник, който с голяма мъка можем да определим като носител на крайната истина и достоверност, просто защото няма друг. Следващият опит за история на този период е от края на 13 век, когато един монах написва „Самгук юса” („Хроники на трите царства”). Учените са единодушни, че това с сборник от приказки и легенди от този период и като исторически извор е още по – ненадежден от „Самгук саги”.

Други източници за този период са например „Кюуон сахуа” – сборник от 1675 мита и легенди за древна Корея, уж писан от някакъв „старец Пук Е”. Проблемът тук е, че първо е открито изданието му на съвременен корейски език и на хангъл, а едва по – късно е „открит оригиналът” на ханджа. Тук всеки непредубеден специалист веднага ще каже, че става въпрос за фалшификация по една много добре позната схема, но корейците направили специална комисия, която потвърдила истинността на „оригинала” - текстовете си съвпадали напълно. То няма и как да не си съвпаднат, защото това е просто обратен превод на хангълското копие (всъщност оригинал) на ханджа, но този проблем го оставяме на съвестта на корейците. Съдържанието на това нещо се приема за легендарно и исторически неточно. Същият проблем е и с „Хуандан коги” – сборник текстове за ранната корейска история, уж съставен през 1911 г., но пък единственото съществуващо копие е от 1979 г.!!! Позната схема за фалшификация. Научната стойност на този сборник е много ниска.

Та с това кратко описание можеш да добиеш представа за лично моите съмнения в достоверността на данните за корейската история преди 918г. Ако някой прочете „Самгук саги”, ще открие че това са всъщност три хронологии, в които са изброени събития по годините на управление на даден владетел, като естествено се работи с традиционният китайски календар с 60 годишни периоди, разделени на 5 12 годишни цикъла.

Тук трябва да отскочим до една друга държава и това е разбира се, Китай. Всички знаем за високоразвитата китайска наука още от преди новата ера и е естествено да предположим, че китайците са с традиции в историографията, хронологията и календара. За съжаление това не е така. Очевидно китайците са се интересували повече от астрология, отколкото от астрономия, хронологията си е традиционна - според династията и годините за управление на владетеля. Това е особено важно, защото китайците са си нямали представа от западното разбиране за линейното развитие на времето, имащо някаква начална точка и определящо събитията със знак плюс или минус спрямо тази точка. Същото важи и за всичките им съседи. А това е важно, за да вържем датите в историята на Източна Азия към нашия съвременен календар. Може да се учудите, но през 13-15 век придворните астрономи и астролози в китайския двор са араби, а не китайци. Проблемът на китайския календар е, че той се основава на слънчевия цикъл и е неточен. Арабите успяват да изработят по-точни календари и по – важното хороскопи, отколкото китайците. Докато не биват изместени от йезуитите, които особено след въвеждането на Грегорианския календар успели да станат придворните астрономи и астролози на китайския император. Но освен това те работели и като географи и историографи, разпространявали модерни технически уреди и дори давали политически съвети на императора. Главната поръчка от страна на двора била да реформират китайския календар с оглед на постиженията на Ренесанса, но и при запазване на 60 годишния цикъл. Но и освен това подреждането на китайските летописи, при което за съжаление била прочистена цялата китайска история от легендарната праистория до настоящето. На йезуитите дължим определянето на нулевата точка, династиите, владетелите и техните периоди на управление и привързването им към годините на европейския календар чрез въвеждането на линейната представа за развитието на историята в обобщеното издание на техните усилия през 1778 г. За съжаление йезуитите са обвинявани в създаването на идеализираната представа за династията Тан и конфуцианството, което те противопоставили на ненавистния им будизъм. Съвременните учени считат, че те на са били добросъвестни в работата си и при обработката на изворите са работили с предубеждения, фалшификации и възможно унищожаване на извори. За съжаление трудът на йезуитите се смята за основополагащ и почти неоспорим дори и днес.

Това отклонение беше необходимо за пояснение на положението с корейската историография. Нормално е да предположим, че ако в Китай линейната история се появява едва в края на 18 век, то това в Корея ще стане още по – късно. Определянето на годините от корейската история и тяхното привързване към съвременния ни календар е могло да стане единствено чрез паралел с китайската история – доколкото може да й се вярва.

В самите исторически сериали сценаристите избират доколко строго да се придържат към историческите източници и кои именно от тях да използват.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не го намерих онлайн с български субтитри за съжаление.  Не обичам да свалям филми.

На руски онлай ето тук

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Защото истинската история е интересна. Аз също ровя за повече информация, когато някой исторически персонаж ми стане интересен. 

 

Не е било трудно за сценаристите да свържат Бидам и Сондок - тя, неомъжена жена на трона, той с кроежи за преврати и амбиции за трона. Че що да не го завъртят около нея?

 

Уязвимостта на човека се проявява именно чрез любовта и затова една любовна история е важна за сюжета.

От време на време се връщам към този сериал и си го гледам. Този път попаднах на един руски превод с безброй дълги ремарки, в които се натъкнах на следното несъответствие: Бидам е роден през 585 г., Ю Шин 595 г., а Кралицата - в 602 г. (Това е сцената, в която Бидам открива тайната за своето раждане и за раждането на Тонман сред документите на Мунно.) 17 години разлика във възрастта между Бидам и Тонман не са фатални за евентуална любовна история, но ни показаха кадри, в които и двамата са бебета, Бидам с година-две по-голям. Като прибавим действителната възраст на актьорите, която е в обратен ред, несъответствието е очевадно. Всъщност, по сценарий, когато Мишил организира свалянето на крал Джинджи от трона, Бидам е новородено бебе. Много скоро след това се раждат принцесите близначки и започва същинското действие на сериала. Т.е. споменаването на тези рождени дати в документите беше напълно излишно  и дори объркващо зрителя. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ех, Бидам, Бидам - заради него си струваше да изгледам сериала, макар да не съм почитател на историческите драми. Много противоречив образ, но и много пълнокръвен, да не говорим колко блестящо беше пресъздаден от Ким Нам Гил. Не одобрявах част от изборите, които направи, но донякъде го разбирах. Болно ми стана, когато сам описа в едно изречение живота си (поне до срещата си с принцесата):

Off Topic

Роден за целите на Мишил, отгледан за целите на Мунно.

От друга страна, Ю Шин ми беше скучен - да, принципен и последователен, но точно това го направи скучен за мен, особено ако го сравнявам с Бидам. Да не говорим, че чисто визуално не успях да възприема преминаването от 13-15-годишно хлапе до зрял мъж - ако при другите образи този преход беше по-плавен, то при Ю Шн все едно имаше 30 години разлика между хлапето и зрелия мъж. Толкова не на място ми се появи Ом Те Унг, че до самия край не успях да го възприема...

Поведението на голяма част от Хуараните ми беше странно - уж верни на короната, пък следващи разни господари и свои цели... Допаднаха ми Алчон и Имджон, може би те олицетворяваха най-добре идеята на Хуараните.

Като цяло 62 епизода ми дойдоха множко, но историята е увлекателна, спор няма. А и ми беше интересно да науча повече за Шила и идеята за обединението на Трите кралства.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Преди около месец се появи нова и доста по разгърната информация за историческата личност Бидам, за когото доскоро се знаеше единствено, че е водач на най-голямото въстание в Шила. Тези сведения осветяват по различен начин събитията, с които завършва драмата „Великата кралица Сондок”. И не е странно, че корейците са премълчавали за съществуването на тази версия, която хвърля сянка върху личността на техния велик герой Ким Юшин. Т.е. не е бил толкова кристално порядъчен великият генерал!

Off Topic

„През 645 г. Бидам е назначен от кралица Сондок на най-висшата длъжност в държавата (Sangdaedeung). По това време здравето на кралицата се влошава и вече не може да изпълнява задълженията си, като по този начин оставя голямата част от управлението на Бидам. През това време Шила страда от периодични нападения на обединените сили на Пекче и Когурьо, които превземат над 40 крепости от западната част на страната. От друга страна, благородните членове на Дворцовия съвет също се притесняват от нарастващото влияние на монарха. Нацията се намира в състояние на криза. Две години след назначаването си, Бидам вдига бунт, за да детронира кралицата, като твърди, че:"Жената не може да управлява страната, затова жените трябва да спрат да управляват" . Бидам е бил човек със силно политическо влияние в двореца и е заемал най-високото място до кралицата, а репутацията му сред хората също е била висока. Заради това мнозина са подкрепили каузата му и са я превърнали в най-големия бунт в историята на Шила. Бидам събира привържениците си в крепостта Мионгулшансон, за да се подготви за битката срещу Ким Юшин и армията му в крепостта Уолсон, където живее кралицата. Революцията започва около 8 февруари 647 г. и приключва на 17 февруари, 647. Кралица Сондок умира преди бунтът да бъде напълно потушен. Нейната братовчедка е обявена за следващата владетелка на Шила и става кралица Джиндок. Кралица Джиндок осъжда Бидам и 30 от неговите мъже на смърт, заедно с целите им семейства на 26 февруари 647 (9 дни след смъртта на кралица Сондок). Една история разказва, че Бидам е умрял в средата на своя бунт и това е причината той да приключи за по-малко от 10 дни, а кралица Сондок умряла само два дни след началото на въстанието.

Причината за бунта на Бидам остава спорна.

Постоянните набези на обединените сили на Пекче и Когурьо довели почти до разрушение цялото кралство. Шила загубила земи и крепости. Кралицата намалила данъка за бедните, но в крайна сметка, изградила много храмове и статуи, които стрували много на царската хазна. Тя станала обект на подигравки от императора на Танг и за да станат нещата още по-лоши, кралица Сондок решила да построи Хуангьонгса (най-високият храм по това време) - решение, което не било добре прието от нейния народ, заради огромните разходи по строежа и издръжката му. Бидам и Йомонд са използвали това като една от причините за своя бунт.

Въстанието може да се дължи и на идеята да има друг владетел-жена (кралица Джиндок) след кралица Сондок. Според императора на Танг, причината, поради която Шила страда от постоянни военни набези, се дължи на факта, че съседните държави не се страхуват от това, че страната има жена за владетел.

Според обичая на Шила, в случай, че кралят почине без легитимен наследник, може да се допусне Сангдедънът да заеме трона като нов владетел. Всеки друг кандидат трябвало първо да бъде одобрен от Съвета на Hwabaek. Бидам, който тогава е Сангдедън и има добра репутация и влияние над двора, е най-силният кандидат за трона. Въпреки това, Джиндок е била обявена за наследник, дори с одобрението на Хуабек.

Но Бидам, който е бил облагодетелстван от кралицата, не би трябвало да има причина за внезапната си враждебност или желание да вземе трона, без никой да забелязва - особено кралицата. И така, някои историци вярват, че Бидам може би е бил жертва на политическите манипулации от Ким Юшин, който се опитва да установи абсолютна монархия за Ким Чунчу . Съществувал е съюз, който се оформил между поддръжниците на Ким Юшин и поддръжниците на Ким Чунчу, след като Ким Чунчу се оженил за сестрата на Ким Юшин . Този съюз е това, което дава на Ким Юшин силно влияние и власт в двора, съперничеща на силата на Бидам по онова време. Проблемът започва, след като Бидам е назначен за Сангдедън - позиция, която го превръща в най-мощния човек в Шила.

Една от теориите за това е, че: по времето, когато здравето на кралица Сондок се влошава, разговорът за нейния приемник се превръща в проблем, особено защото кралицата отказва да назове наследника си (от страх да не бъде манипулиран). Бидам, който по онова време е бил Сангдедън и е любимец на хората, има най-голям шанс да стане следващият владетел. Една вечер Ким Юшин започва таен преврат в двореца, обгражда цялото място с войниците си и не позволява на никого да влезе. На въпросите на кралицата, Юшин й казва, че Бидам я е предал и планира да започне преврат, за да я детронира. В началото кралицата отказва да повярва, но минават дни, а Бидам и останалите благородници все още не се появяват. От своя страна Бидам и кралските благородници са разгневени от това, което се случва. Приемат, че това е план за узурпиране на трона, събират войниците и поддръжниците си, за да се отправят към двореца. След това идва пратеник и съобщава на кралицата, че кралските благородници, водени от Бидам, настъпват към двореца с цялата си армия. Кралицата обезумява от тази новина, но Ким Юшин я успокоява с думите: Бидам беше предател, който предаде своята кралица. Но не се страхувайте! Аз ще ви защитя.” Не след дълго кралицата умира. Въпреки че бунтът на Бидам се смята за един от най-големите в историята на Шила, той не трае дори 10 дни, защото не е бил планиран.

Някои твърдят, че ако Бидам наистина се е противопоставял на идеята да има жена- владетел, тогава той би трябвало да се разбунтува срещу тази идея много по-рано, когато все още се конкурира за трона, а не през времето, когато тя е достатъчно болна, и може скоро да умре. Бидам, би трябвало да е достатъчно мъдър, за да знае последствията от неуспешния бунт; да не поставя името си, целия си клан, позицията си и всичко, за което упорито е работил, да бъде изложено на риск.

 

Реакцията на Бидам предизвиква много промени в Шила. Заради неуспешния бунт влиянието на благородниците в двора силно намалява и тъй като бунтовниците са избити, силата на монарха категорично се утвърждава над Шила. Крал Таехонг Муйол (Ким Чунчу) приема над 60 закона, целящи да създадат централизирано правителство в Шила.

Бидам е смятан за "най-великия бунтовник в историята на Шила". Също така се твърди че Бидам е приемал за свой основен конкурент Ким Юшин .

 

Има предположение, че Бидам и Алчон са били връстници и са служили по време на царуването на крал Джинпьон. И тъй като Алчон е бил хуаранг, много вероятно е Бидам също да е бил хуаранг в своята младост. Друго предположение е, че той някога е бил учен, когото хората са обичали. Казва се, че той и Алчон, заедно с Ким Йонгчун са хората, които поддържат кралица Сондок от времето, когато е принцеса. Неговият политически клан може би е играл важна роля в падането на Кая по време на войната между Кая и Шила, предизвиквайки съперничеството между него и Ким Юшин.”

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Някой да има представа откъде да сваля сериала след 20 серия? в замунда дават уж че има 1 сийдър а не се сваля,в мастертб също няма никой? или субтитри от едно място и сериите от друго?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...