Jump to content

Корейски приказки


Recommended Posts

ГЛУПАКЪТ, КОЙТО ПРОДАВАЛ КОПРИНА

 

Живял някога един глупак, който делял покрива над главата си с прастарата си майка. Тя, клетницата, все се надявала, че един ден синът й ще поумнее и тази мисъл я крепяла в сетните й дни.

Един ден майката заръчала на сина си да отиде на пазара и да продаде малко коприна, като му рекла:

"Да си отваряш очите на четири и много да внимаваш! Ако някой твърде много те заговоря и ласкае, да знаеш, че иска да те измами!" На такива коприна няма да им даваш! Ще продаваш само на хора, дето си мълчат, понеже те са по-добри хора!"

Синът, вече нарамил коприната, отвърнал:

"Ръзбрах тъ. Саму нъ мълчъливци шъ прудам."

Едва щом пристигнал на пазара синът, и една група жени започнали да го задяват с приказки, но той им казал, че на бъбривци не продава, и ги подминал с бързи крачки. Сетне една девойка дошла при момъка да го пита за колко пари дава топ коприна. Глупакът отговорил: "За десет няна". Момата обърнала бялото на очите си, като че щяла да припадне, пък почнала да се пазари:

"Че е хубава, хубава е коприната, ама бива ли за десет няна да я даваш? Дай я за девет!" Момъкът обаче бил твърд като армиран бетон и не отстъпил, а отговорил, че цената няма да подне под десет няна. Купувачката била амбициозна и от отказа съвсем се запалила за пазарлък-устата й мелела като огнярска пещ:

"Бива ли, момко, така? Хайде, продай ми малко коприна, ама на по-ниска цена, така ми харесва цветът й, айгу, за бога!" Послушният син обаче се сетил за думите на майка си, че на приказливци не бива да продава, и отпратил момичето.

За целия ден дошли много други желаещи да си купят от коприната, но щом се отпуснели да кажат пет-шест думи, и глупакът веднага отказвал да им продаде стоката си. Вече паднал мрак и всички търговци на пазара се стегнали да си ходят към дома. Нашият момък също се запътил обратно към къщи. По пътя преминал край една статуя на Буда. Сторило му се, че статуята гледа с интерес към топа коприна, а и усмивката й била твърде предразполагаща. Приближил се глупчото предпазливо към каменната статуя и промърморил:

"Куприна прудавам." Статуята не отвърнала. Момъкът подскочил от радост:

"Ъй, чи браву-тоз `ич ни гувори. Ше му продавам! -Десет няна е топът, гусине!"

"....."- Така отвърнала статуята на Буда. Младежът, още по-радостен, казал с благоволение:

"Е, шом нямъш, утри шъ ми ги дадьеш! Хай, ша мина пак оттукъ за ги земъ паритье!"

Върнал се у дома глупакът, разказал на майка си, че е дал на вересия коприната, но на мълчалив човек, и че ще си вземе парите на другия ден.

Когато отишъл сутринта при статуята обаче, нямало и следа от коприна. Момъкът захванал:

"Сига, кату си купил, шъ си и платиш, нали така? Парите дай, аку убичъш!"

"----"- Така, естествено, отвърнала статуята на Буда.

"Пъричките ощи ги нямаш ли? Ай, шъ съ върна пак, утри, ама да си ги дал тогава! Айде, сбогум!"

На другия ден се повторила същата история:

"Сига, кату си купил, шъ си и платиш, нали така? Неска втори ден идвам."

"----".

"Ша си рекъ, чи нещо не гувориш хич. Кату си си глътнал езикъ, пуне недей държа парити, да се не види!"

"----".

Тогава на глупака му дошло в повече, та грабнал и стиснал статуята с все сила. Тя катурнала на земята и се счупила. От вътрешността й се изсипали безброй златни монети. Никой от вас не знаеше, дори и момъкът не знаел, но именно в тази статуя банда брадясали разбойници криели своята плячка. Нашият глупчо пък, без да ще, я открил. Без да се вълнува много, момъкът простичко казал на падналия Буда:

"Е, видья ли, чъ си ги носиш пърити, шу ги ни даде, баш в началуту? Извинявъй, задето та сурнах, па и ша прущаваш за сбогум!"

Щом синът се върнал у дома със златните монети, майката не повярвала на очите си и попитала откъде са се взели толкова много пари. Глупчо обяснил, че купувачът на коприната бил наистина свестен човек, затова и се разплатил добре. Клетата старица не могла да се нарадва на сина си. Похвалила го и си рекла, че един ден той наистина ще поумнее. Майката и синът вдигнали голям пир и живели щастливо дълги дни с припечелените пари.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЪДЛИВАТА СНАХА

 

Синът на благородника Ким довел на баща си снаха за чудо и приказ-лицето й-красиво като утринна зора, душата й-чиста като кристална вода. Ала колкото повече време се минавало, откакто тя дошла в новия дом, толколва повече лицето й линеело и губело свежестта си, сякаш нещо я тревожело.

Благородникът Ким не можел повече да гледа как прекрасната му снаха мълчаливо се измъчва, затова я попитал дали не е болна от нещо, дали не може да помогне някак.

"Малко е срамна истината, татко, но ще Ви кажа, щом искате да знаете"-отвърнала снахата-"откакто влязох в къщата Ви, не смея да пръдна." Щом изрекла това, милата снаха се изчервила като домат, а свекърът се засмял:

"Е-е, че какво толкова-пръдни си с чисто сърце, да ти олекне!"

"Добре, татко, но тогава Вие на всяка цена затворете вратата на стаята и дръпнете резенцето!"-казала снахата и след като най-сетне можела да пръдне на спокойствие, пуснала на свобода задържаната дълго време пръдня, която излязла на бял свят с гръмовен звук-"ПУУУУУННННННН!". Добре сторил господин Ким, че пуснал резенцето на вратата, инак щял да литне във въздуха от този мощен залп. Освен силата, пръднята притежавала и спиращ дъха мирис. Свекърът Ким така се ядосал от простъпката, че на мига натирил клетата снаха обратно в бащиния й дом. Разплакана, тя потеглила към родната къща. Вървяла що и вървяла и стигнала до едно дърво, отрупано със земни ябълки. Под него стояли няколко търговеца на коприна и точели лиги при вида на апетитните плодове. Вежливата снаха веднага казала:

"Ако желаете, ще ви поднеса от тези земни ябълки, господа!"

Търговците, като чули това, започнали да се подиграват:

"Че ти си още някакво полу-дете-полу-жена, наполовина по-ниска от нас, как можеш да обрулиш плодовете, ХАХАХА! Ако можеше да ни почерпиш с тези ябълки, щяхме да ти дадем цялата каруца с коприна, па с нея и магарето, дето я тегли!"

Без да си поплюва, полу-детето-полу-жена застанало под плодовото дърво и се напънало с всички сили, за да изкара една отлична пръдня-"ПУУУУУННННННН!". Едва-що била пръднала снахата и плодовете се изсипали с гръм и трясък на земята.

"Да ви е сладко, господа! Аз ще взема магаренцето и коприната и ще си вървя."

През туй време пък съпругът на пръдливата снаха си върнал у дома и що да види-жена му я няма. Разказал баща му за пръдливата трагедия, а мъжът, като чул, че са прогонили любимата му другарка, се разлютил и хукнал да я догони и да си я върне у дома. Стигнал и той до дървото със земни ябълки и видял онази сцена, при която плодовете изпопадали, щом съпругата му напънала сили. Догонил жена си, която вече била тръгнала напред с коприната и магарето, и й казал:

"Драга ми съпруго, тази пръдня явно може да върши и чудеса-ще ни бъде от полза у дома! Хайде сега, хвани ме за ръка и да се върнем заедно, пак да станеш на татко снаха!"

Върнали се съпрузите вкъщи и синът разказал как благодарение на пръднята се сдобили с коприната и магаренцето. Свекърът пък се засмял и рекъл:

"Ха-ха, това е щастлива пръдня! Пускай си я на воля дъще, никак не я задържай повече!"

От този ден нататък снахата пърдяла на воля из цялата къща, а семейството заживяло щастливо и задружно дълги-дълги години наред.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...