Jump to content

Recommended Posts

spacer.png

 

Ordinary Miracles / Unsurprising Miracle

 

ありふれた奇跡

 

Държава: Япония

Година: 08.01.2009 до 19.03.2009

Формат: рензоку

Епизоди: 11 х 45 мин.

Телевизия: Fuji TV

Време на излъчване: четвъртък, 22:00

Рейтинг: 10.6 (Канто)

Сценарист: Yamada Taichi

Продуцент: Osabe Sosuke (長部聡介), Higuchi Toru (樋口徹)

Директор: Tajima Daisuke (ep1-3,6,8,10-11), Tanimura Masaki (ep4-5,7,9)

Музика: Kaida Shogo (海田庄吾)

 

Каст

Nakama Yukie as Nakashiro Kana

Kase Ryo as Tasaki Shota

Jinnai Takanori as Fujimoto Makoto

Kazama Morio as Tasaki Shigeo

Toda Keiko as Nakashiro Katsura

Matsushige Yutaka as Kobe Kosaku

Igawa Hisashi as Tasaki Shiro

Kishibe Ittoku as Nakashiro Tomoya

Yachigusa Kaoru as Nakashiro Shizue

Kimura Midoriko as Ando Ritsuko

Shiomi Sansei as Gondo (police officer)

Kurosaka Mami as Tokieda Harumi (Kana's co-worker)

Miyata Sanae (宮田早苗) as Tae (snack bar)

Yamazaki Satohiro (山崎聡弘) as the manager Ifu cafe

Гости

Fuse Eri as Kana's neighbor (ep1)

Watanabe Tetsu as Matsuki (ep4)

Fukikoshi Mitsuru as Tachikawa (ep4)

Miho Jun as Club Natalie receptionist (ep5)

Shiga Kotaro as Club Natalie's customer (ep5)

Sone Yuta (曽根悠多) as a passerby (ep5)

Suenaga Haruka as Mio (ep10-11)

Anan Kenji as head of security (ep11)

 

Плот: Един ден мъж на средна възраст, Фуджимото Макото застава на перон в гара и е на път да скочи пред влака. Накаширо Кана и Тасаки Шота са на същият перон и предчуствайки какво ще се случи бързо го издърпват на безопасно място. Има причина поради, която Шота и Кана предусещат намеренията на Макото понеже и двамата имат емоционални белези, които не могат да се опишат с думи. След всичко това, обменяйки си поредица от и-мейли се привързват един към друг и бавно отварят сърцата си отново.

 

Свали с английски субтитри :click:

 

Онлайн с английски субтитри :click:

 

Онлайн с руски субтитри :click:

 

Бележка: Почнах го тъй като Рие ми го беше споменала преди време и си го бях набелязал за гледане. Все още не съм го приключил, но лично за мене си мога винаги да преценя кое нещо си заслужава и кое не дори и в рамките на 1-2 епизода. Тая драма дори само за три серии си личи, че е поредният пример за това колко рационални и инспириращи (да не кажа гениални) могат да бъдат японците ставайки въпрос за нищене на човешката душевност. Сериалчето далеч не е претенциозно и някои хора биха го отминали като скучновато и зле заснето, но понякога дори в наглед обикновенните неща има повече красота и смисъл отколкото и в най помпозната и лъскава продукция стига да имаш очи да ги видиш...Като го изгледам ще напиша подробни впечатления от сюжета и героите, но дори от сега мога да кажа, че тази дорама заслужава мястото си тук.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Знаех си, че ще ти допадне. Радвам се, че си ме послушал и си започнал да го гледаш, а най-вече, че си му направил и тема.

Това е един от най-скъпите ми японски сериали, такива каквито само японците могат да правят в жанр "човешка драма". Много често си припомням и откъси от него.

Няма герой в тази история, които да не ти стане симпатичен и да не те накара да станеш съпричастен към историята му/ неговото минало. Рьо Касе е с поредната си силна роля, а Юкие Накама буквално я преоткрих в този сериал.

Дядото и бащата на Шота (героят на Рьо Касе) са уникални шемети. Ролята на мамчето пък се изпълнява от друга моя голяма японска любимка Мидорико Кимура. Страхотни, всички до един са страхотни в този сериал, a дори тази вечер ще си припомня отново някои сцени. Аригато.

 

Въпреки трудностите, които съпътстват живота ни, въпреки моментите на отчаяния, на огромна болка, трябва винаги да се гледа напред и да се продължи. Това е дорама изпълнена с много послания и стойностни диалози. Поредният урок по човечност от японците.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хареса ми определено да! Ето за това обожавам японските продукции понеже са съдържателни дори и да засягат някакви наглед обикновенни неща, но преразказани по невероятен начин, достигайки особена дълбочина. Героите бяха интересни по своему и то почти всичките, определено чудесен каст, а диалозите действително ми доставяха удоволствие да ги чета, най вече тея мейлове, които си пращаха главните. Второстепенните персонажи също предоставиха доста материал за размисъл и някои от тях израстнаха в процеса, паралелно с главните, което говори особено добре за тази история.
Чудото може би беше самата им среща и начина, по който стана тя - трима напълно непознати с тежки съдби, сякаш нещо свъхестествено ги беше събрало на едно място се запознаха просто ей така - от нищото! Лично аз вярвам в силата на запонанствата макар и да не съм определено кармично настроена личност, но смятам, че колкото и незначително да е едно запознанство като част от живота на даден човек си има своето значение, а установената връзка м/у хората си е перманентна поне докато и двете страни или само единият от участниците в нея я помнят. Сцената в която спряха героят на Таконори да извърши това, което беше намислил ми хареса определено - Кана се спря на няколко пъти просто да подмине унилият Фуджимото и определено се чустваше, че предусеща, че нещо лошо ще се случи и тогава дойде влака...
Такива емоционално осакатени персонажи не винаги ми харесват тъй като в това си състояние на депресия и самосъжаление често дразнят, но тук постепенният преход и генериращите се м/у двамата доверие и привързаност бяха много добре и плавно изградени. Съобщенията, които си изпращаха ставаха все по-откровенни и така всеки допускаше лека полека другия в собственият си свят и дори за аспекти от него, които действително е трудно да споделиш с някой особено в случая на Кана и тайната, която криеше. Всъщност тази тайна се оказа и акцента на тази драма до края. Наистина деликатно положение, в което изключително малко хора биха били така саможертвоготовни като Шота, което от своя страна обясняваше дилемите на момичето тъй като връзка стъпала на един такъв факт е нещо наистина несигурно. Наистина го съжалявах като пое всичко в/у себе си пред семейството й, но пък като се разбра всичко изведнъж не той беше недостойният, а тя. което завъртя нещата под съвсем друг ъгъл по отношение на хорската предубеденост. Но аз не ги обвинявам хората и те и дядото на Шота имаха основание да се притесняват..това си беше нещо наистина сериозно.

Отваряйки въпрос за тях и изключвайки тези им реакции всъщност родните бяха доста забавни и успешно влязоха в ролята си на противовес на тегавите ситуации в другите моменти. Не само дядото и таткото на Шота ами семейството на Кана бяха все образи! Хаха, а като се оказа, че чичковците са събратя по кросдресинг направо щях да падна! xD Ей големи скици! Как беше Шинобу и Силвана!? :D :D Как се разхождаха гримирани и обсъждаха кой какво бил казал по техен адрес, че и надъхаха оня новодошлият в клуба като семпаи!? Ама то такива диалози за това им "хоби", че все едно правеха нещо осбено важно и престижно! :D

Краят ми хареса със съответните му послания дори сцената със залеза, когато лъчите на слънцето осветяваха двамата беше като живописна картина, която най красноречиво говореше, че въпреки всичко е трябвало да се срещнат и осмисляше цялата тази история. Растежа и развитието на Фуджимото и финалното му положение също беше нещо за отбелязване. Абе изобщо наистина съдържателна и смислена драма. Евала за пореден път на япончетата!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз съм на изгледана първа серия, но съм очарована от реализмът на драмата и играта на героите. Още от началните кадри ме хванаха със случката в метрото, възхитих им се страшно много за това, което направиха и буквално се преселих в лентата. Хареса ми скованото им запознанство. Толкова много сме се вглъбили в себе си, че трябва нещо много силно да се случи, за да ни разтърси и да видим света около нас. Типично по японски бяха прекалено сериозни и спазваха многото формалности, които се спазват при запознанства и въпреки дистанцията се усети, че има нещо, което ги свърза и то даже не е общото им спасяване на човека от метрото, а нещо друго специално. Хареса ми погледа, от който проследихме в началото как Шота търси Кана, как излезе от метрото, пресече улицата, разходиха ни из необятната върволица от сгради и хора, в който той реши, че трябва да потърси момичето, което срещна случайно и го заинтересува по някакъв необясним начин. Хареса ми неговата "смелост" да попита за имейла, хареса ми че тя първа му написа писмо, все едно пише на стар приятел. Харесаха ми двете типични японски семейства - неговото и нейното. Наистина много добра история се очертава, защото не мога да я определя като обикновена дорама, а истинска история, която предстои да видим...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тя самата драма се развива по нататък..първият епизод е просто уводен колкото да се запознаем с героите. То това е хубавото на такива наглед обикновенни истории, че героите някак си ги приемаш по добре и ги чувстваш по близки и по земни. Самите семейства пък нямаха чак такава разлика в социалният статус, просто едните бяха малко по заможни, но не е като да кажеш, че мадамата е свърхбогата наследница на някаква компания или нещо от тоя сорт. Като цяло героите не са кой знае какво ама това им е хубавото на японците, че винаги успяват да поставят нещата под такъв ъгъл, че дори и най обикновенното нещо да ти се струва интересно. Но зависи как гледаш на нещата...един факт разгледан през различни гледни точки води до различни заключения. :) Затова и доста хора биха подминали такъв сериал, лепвайки му набърже етикет "скучен", може би преди време и аз така щях да направя ама не и сега, тъй като точно японците ме накараха да заобичам такива човешки истории. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Yamashita, много се радвам, че се включи в темата с мнение и най-вече, че си решила да гледаш дорамата. Ценя много всички твои постове.
Сигурна съм, че до финал историята ще те завладее още повече, а и тепърва ще разбереш какво крие всеки един от героите. Ключовият момент е миналото на героинята на Юкие Накама. Останалото Razzormaw го е казал, да не го повтарям отново и аз.
Прекрасен сериал с много вълнуваща и изключително реалистично поднесена история.

Поздрав от мен с парчето на

, което звучи на финал на всеки епизод.
Много добре подбрано. Парче, което отговаря точно и на това, коетo се случва с главните герои.

 

"A new star shining bright
Out of the darkness comes a light."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря за поздрава, Rie и за оценката ти. :)  Вече съм доволно пристрастена към сериала, макар че не ми остава много време, в най-скоро ще си го изгледам.

Много са ми интересни двамата "спасители". В първа серия останах с впечатление, че Кана е по-решителна натура, за разлика по затворения и нерешителен Шота, но във втори епизод много ме учуди нейната реакция. Направо ме закова. Нашето момче за пръв път си говори откровено с някой, мислейки че е намерил сродна душа и от една невинна забележка, която всъщност беше комплимент го изкараха по-черен от дявола, горкия. А иначе неговия дядо е просто уникален, никаква подробност не му убягва, харесва ми. Бабата на Кана и тя не пада по-долу. Много добра игра, все едно сме в тяхното ежедневие, дома на двете семейства, особено приготвянето на вечерята от Шота и разговорите с таткото и дядото са толкова близки и добре направени, все едно присъстваме там в дома им. Доволна съм да видя откриването за света на Шота, много ми е любопитен като характер и излъчване, засега ми е любимец.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Завърших всички епизоди, цяла седмица поживях със семейството на Кана и Шота, с Мама сан и Фуджимото .

Определено всички герои бяха много достоверни, много искрени и земни и затова ги харесах. Всеки имаше своя гледна точка, своя свят, своите мечти.

Моят любимец Шота не ме разочарова до край.

Фуджимото сан ми беше пълна загадка и мога да кажа, че направо преоткрих героя му, беше удоволствия да го гледам в последните епизоди, цялото самосъжаление изчезна, за да видим истинската му същност, изключителен приятел се оказа и изключителен човек.

Неговото отчаяние, стоящ на празната пейка в първи епизод се смени от искрената му радост да помогне на напълно непозната за него жена и нейното дете и пейката беше отново пълна, колко красива сцена, пълна с живот.

  За бабата и дядото нямам какво да кажа, бяха очарователни! Таткото на Шота и той показа характер в края, допадна ми неговото отношение. Кана също претърпя пълен катарзис, но се радвам, че и тя пожела да бъде щастлива. Всички ми бяха много

симпатични на финала, когато се събраха в ресторанта, за да бъдат заедно в името на своите деца/внуци, та нали това беше най-важно за тях през цялото време и наистина успяха да ни убедят, че това е точно така.

 

Финалните кадри бяха много добри, може би за някой ще се сторят нищо особено, а всъщност са обикновеното чудо /арифурета кисеки/, за което се разказва сериалът. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...