Jump to content

Recommended Posts

Честно казано не виждам някаква причина за превъзнасянето на този сериал. Всичко в него вече съм го гледал в други 100 подобни и никакви страхотни разлики в негова полза няма. Предъвкване на едни и същи схеми и образи (проклетото преобличане на жена в мъжки дрехи и как никой за 10 години не я разпознава, плюс още огромен брой клишета, шаблони и логически дупки, характерни за "историческите" сериали) и то в 60 (!!!!!) серии-спокойно можеха да минат с 30-на. :(

Точно за този сериал, че спокойно е можел да мине с 30-на серии... не си прав. Не знам дали си го изгледал, но сериалът е най-интересен след 21-ва серия. Без да е изгледан до край, трудно може да се осъзнае колко добър е :). На мен лично ми стана ясно колко добър е, едва след като изгледах последният епизод (може би, защото след 20 и някоя серия ми беше толкова интересен, че го догледах за отрицателно време :D). Това за жените в мъжки дрехи и аз не го харесвам... но поне тук са се осъзнали и принцесата е с мъжки дрехи малка част от сериала, за разлика от други сериали :D.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Интересно беше да се види смяната на роли между тези, които се борят за титлата и тези, които са на върха. Да си владетел не е лесна работа, нито за завиждане, но въпреки това докато не станеш такъв, а просто се опитваш да се домогнеш до поста, не можеш да осъзнаеш колко тежка и трудна задача е това.

За мен красотата на сериала се крие не само в конфронтациите между героините на епохата, но и начина, по който те възприемат властта и ефекта, който тя има върху възгледите им за хората около тях и света като цяло. Чрез външните им противоречия и противопоставяния мотивацията им се вижда, че всъщност в основата си двете стигат до почти едни и същи изводи за влиянието на политиката върху индивида. Историята беше достатъчно добре логически построена, за да не те кара да се чудиш излишно "това откъде го изкопаха", а мотивацията на героите бе повече от детайлно обрисувана (все пак са 62 серии, оставаше и да не беше :) ). Актьорите си свършиха прекрасно работата, почти без изключения.

Но въпреки това за мен лично сериалът не изпревари в класацията ми "Четирите бога"...

 

Интересен факт от историята е, че по времето на коронясването на Сон Док Мишил би трябвало да е към 70-те, а тя си остава все така млада през цялото време.

Негативите, които насъбрах от гледането:

 

Камъкът с пророчеството бе съобщен по няколко различни начина на абсолютно всички герои, с което изгубих цял епизод. Принцесата умираше цял епизод.

В състезанието за хуаранг се опитват да ни убедят, че са отлични бойци, а преди това на няколко пъти изпускаха по доста глупав начин заложници или въобще не успяваха да хванат никой.

Идеята за затъмнението си заслужаваше, но в заветния ден всичко се разви толкова бързо - има няма половин час и слънцето не само бе закрито, но и открито, което въобще не е възможно, съдейки по няколко часовата продължителност на подобно явление.

Гледаме героите в еднакви облекла по 10-20 серии, особено знатните особи, да не говорим, че няколко епизода Мишил седя в този неин стол толкова, че мислех, че е инвалид, парализиран от врата надолу, защото едвам си помръдваше главата. Тази нейна концентрация в себе си, без почти да поглежда никого, с вечна усмивка на лицето, беше твърде налудничава за човек с блестящ ум като нейния. Не знам защо бяха избрали подобно поведение за нея.

Съгласна съм, че сериите можеха да бъдат посъкратени. Сцени, съдържащи поглед, обръщение, поглед, обръщение, поклон и минават 5 минути, бяха толкова много, че ако се съберат накуп, ще отпаднат поне 3-4 епизода.

За съжаление в последните 10-ина серии ми се изгуби чарът на сериала, след като основните герои се оказаха под влиянието на политиката и нейни създатели. Естествено това доведе и до техния крах.

И малко критика към гримьорите - за съжаление при заснемането в HD трябва да се внимава изключително много при близкия план на лицата на актьорите, защото се виждат всякакви пропуски. В случая залепените допълнителни коси по челото и бузите или блестяха неестествено на матовата кожа, или поради липсата на лепило, стояха като люспи по лицето на всички актьори.

Колкото до любовта - единственият, който убедително се справи с това, беше Бидам, останалите не ме накараха да усетя почти нищо повече от обикновена загриженост. Толкова четох за тази любов между Бидам и кралицата, че си казах, че ще е нещо, което вероятно е впечатляващо. За съжаление нещата бяха по-скоро едностранно от страна Бидам, отколкото нещо взаимно (с изключение на няколко момента в последните епизоди). Да не говорим, че се чудех до 55 епизод дали въобще има такова нещо, след като Докман имаше по-голяма благосклонност към Ю Шин, отколкото към който и да е друг.

 

 

П.С. Който е сътворил това чудо английският превод трябва да бъде изправен онлайн пред всички англоразбиращи чужденци и да даде публично обяснение за чудатия си избор да използва по невъобразим начин английската реч, така че да усложни до такава степен обикновени реплики на героите като "Простете, Ваше величество", че да се чудиш какво е имал предвид, след като на корейски се чува просто един глагол, означаващ точно това. Разбирам, че вероятно е искал да доближи думите до съотвестващи за епохата и да обогати речниковия запас на зрителите, но се е престарал повече от необходимо. Напълно излишно...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да си кажа мнението и аз за сериала :)

Съгласна съм с мнението че актьорската игра бе невероятна, спор няма, но.....съм на мнение че Jumong е по-добър (за мен де)

Като герой определено харесвам повече Ю Шин от Бидам.

Не може Бидам през цялото време да е объркан егоист, търсещ власт, и най-накрая да му простим, само защото обичал Докман. Какво ще кажете за сцената с убийство като малък и след това опита за убийство на Мунно( щеше да го убие , ако не го бяха изпреварили), та той го отхгледа? След смъртта на Мишил, Бидам непрекъснато се сещаше за думите на майка си, точно когато Докман му гласуваше доверие, т.е. беше раздвоен да последва съветите на майка си или да се довери на кралицата.В него се гвождеше мисълта за предателство от страна на Докман, защото той самия не си вярваше.

Това не значи че не харесвам героя в сериала, напротив бе ми интересен и ме впечатли, но да ми казвате че повече го харесвате от Ю Шин......

Ю Шин бе верен на Докман до края. Не случайно Докман се влюби в Ю Шин, по -точно защо се влюби в него? Докман се възхищаваше на искренноста му, чувството за дълг към родината и хората си. Когато разбра ,че е от кралското семейство, на Докман приоритети бяха абсолютно същите като на Ю Шин-чувството за дълг към родината и хората си. В 21-22 еп. Ю Шин и Докман се разбраха, че ще вървят по един път, в който хората от Кея ще се приобщят и ще унищожат Мишил и че няма място за любов когато Докман стане кралица. Даже ми е малко странно как Докман ще се влюби в Бидам-такава противоречива личност, която от завист плетеше интриги, за да премахне доверените й хора и да заваладей трона. Не случайно, тя самата каза че се чуди дали е влюбена в Бидал или го прави от съжаление към него или за да намали влиянитето му и....аз си мисля че първоначалната и цел бе да намали влиянието на хората на Мишил като встъпи в брак с Бидам, но след това се влюбва в него от съжаление, виждайко колко е предан към нея.

 

:)

Редактирано от zlatinab1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Да си кажа мнението и аз за сериала :)

Съгласна съм с мнението че актьорската игра бе е невероятна, спор няма, но.....съм на мнение че Jumong е по-добър (за мен де)

Като герой определено харесвам повече Ю Шин от Бидам. Не може Бидам през цялото време да е объркан егоист, търсещ власт, и най-накрая да му простим, само защото обичал Докман. Какво ще кажете за сцената с убийство като малък и след това опита за убийство на Мунно( щеше да го убие , ако не го бяха изпреварили), та той го отхгледа? След смъртта на Мишил, Бидам непрекъснато се сещаше за думите на майка си, точно когато Докман му гласуваше доверие, т.е. беше раздвоен да последва съветите на майка си или да се довери на кралицата.В него се гвождеше мисълта за предателство от страна на Докман, защото той самия не си вярваше.

Това не значи че не харесвам героя в сериала, напротив бе ми интересен и ме впечатли, но да ми казвате че повече го харесвате от Ю Шин......

Ю Шин бе верен на Докман до края. Не случайно Докман се влюби в Ю Шин, по -точно защо се влюби в него? Докман се възхищаваше на искренноста му, чувството за дълг към родината и хората си. Когато разбра ,че е от кралското семейство, на Докман приоритети бяха абсолютно същите като на Ю Шин-чувството за дълг към родината и хората си. В 21-22 еп. Ю Шин и Докман се разбраха, че ще вървят по един път, в който хората от Кея ще се приобщят и ще унищожат Мишил и че няма място за любов когато Докман стане кралица. Даже ми е малко странно как Докман ще се влюби в Бидам-такава противоречива личност, която от завист плетеше интриги, за да премахне доверените й хора и да заваладей трона. Не случайно, тя самата каза че се чуди дали е влюбена в Бидал или го прави от съжаление към него или за да намали влиянитето му и....аз си мисля че първоначалната и цел бе да намали влиянието на хората на Мишил като встъпи в брак с Бидам, но след това се влюбва в него от съжаление, виждайко колко е предан към нея.

:)

 

 

Аз го харесвах Юшин до един период от сериала. Но впоследствие се видя, че Юшин обича повече народа си (ожени се за друга заради хората от Кая, което си е предателство спрямо Докман, дори имаше дете), а впоследствие обичаше повече Шилла, отколкото Докман. За него Докман беше първо Крал (или се превърна, защото в началото не беше така). Бидам от друга страна не го беше грижа за Шилла, той обичаше Докман, като жена, а не като крал, именно затова тя се влюби в него на края (самата тя го каза). Бидам си припомняше думите на майка му, които означаваха, че няма да може да бъде с Докман, която е кралица, освен ако постоянно не и отнема всичко (властта). Накрая, когато и тя го заобича и той каза, че отсега нататък ще и дава всичко, вместо да и го отнема, видяхме какво стана. Ако мислиш, че целта на Бидам беше трона, нещо не си разбрала сериала. Целта му винаги беше Докман и общо взето всичко, което направи, беше заради нея. Дори на края се върна, знаейки, че ще умре, за да я нарече с родното и име, което се счита за национална измяна. Дали Юшин щеше да избере Докман пред хората от Кая? Той избра хората от Кая и се ожени за друга. Чудно ми е и дали в края щеше да избере Докман пред Шилла? Не мисля...

 

Всичко това съм го писал, но го повтарям, понеже от поста ти останах с впечатлението, че не разбираш защо много хора харесват Бидам повече от Юшин :).

 

А това, че повечето хора харесват Докман с Бидам е ясно. Нямаше да спечелят наградата за "най-добра" двойка на годишните награди на MBC с 84.4%, ако не беше така.

 

И е хубаво да се слагат спойлери :).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Исках да кажа, че Ю Шин си остана верен на принципите си и на пътя, който сами Докман и Ю Шин си отредиха да следват. И аз мисля че нямаше да се съгласи да избяга с кралицата пред дълга към народа си. Героя му бе постоянен и праволинеен и ни веднъж не се откони, което на мен пък ми хареса. А за брака му, той бе по пинуда, за да запази спокойствието в Шила- поне това поня или не съм разбрала.

А това че персонажа на Бидам бе много добър, е вярно. Просто не може в 20 серии да е толкова влюбен и предан и все пак да крои интриги, за да се докопа до трона, т.е. да е с Докман, защото я обича- това не ми хареса- средствата, за да спечели любовта й.Вярно на края се предаде и осъзна, че е преминал границата и затова отиде на обречена смърт, ако не бе разбрал за последното писмо на кралицата? Споделена,но неосъщестеван любов- това харесава на зрителите, но не и методите( за мен)

Определено сериала е добър и има интересни персонажи и трябва да се гледа.

Четох всички коментари и знам, че печелят награда, но просто предпочитам личността на Ю Шин в сериала(тя за мен бе по-чиста и искрена).

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този сериал го чаках доста време да станат субтитрите, но не съжалявам. За мен най-силният образ е този на Ю Шин, кралицата до последно ми изглеждаше супер детинска. Доколкото четох исторически факти, тя умира на около 41 години, но актрисата така и не успя да ми внуши някакви наченки на зрялост. Това, че присвиваше очи, правеше се на лоша и викаше истерично на моменти, не мисля, че беше върха на актьорската игра. Докрая си остана със скрития образ на нандо от групата на Ю Шин. Не знам дали нямаше да е по-разумно след коронясването на Докман да сложат по-зряла актриса да играе кралицата, или просто аз имам някакви резерви към тази... За Бидам каквото и да кажа, ще е малко :D Страхотни очи има това момче, направо уникални. Но образът на Бидам за мен е 100 % отрицателен, колкото и съжаление да предизвиква.

За мен основното, което ще запомня от филма, май е образът на Ю Шин. Интересно е как в 2 различни сериала Кебек и Ю Шин се представят по коренно различен начин, в зависимост от коя страна на оградата се гледат нещата. В сериала "Кебек", който гледах преди този, генералът е герой, хубавец и всичко най-най. Дори самият актьор, който играеше Кебек, ми стана любимец завинаги. В "Кралицата" нещата от гледната точка на Шила са представени по съвсем друг начин и като сглобиш пъзела, става ясно, че всеки герой е герой, защото е представен от подходящата страна. В "Кебек" определено си спомням образа на Ю Шин, поостарял нагъл и наперен генерал. Тук нещата са на 180 градуса и Кебек са го направили някакъв едва ли не неудачник.

И накрая да благодарим на преводача, че макар и със закъснение, ни изкара субтитрите докрая. Донет, ти си върхът :emote_kiss3:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Исках да кажа, че Ю Шин си остана верен на принципите си и на пътя, който сами Докман и Ю Шин си отредиха да следват. И аз мисля че нямаше да се съгласи да избяга с кралицата пред дълга към народа си. Героя му бе постоянен и праволинеен и ни веднъж не се откони, което на мен пък ми хареса. А за брака му, той бе по пинуда, за да запази спокойствието в Шила- поне това поня или не съм разбрала.

А това че персонажа на Бидам бе много добър, е вярно. Просто не може в 20 серии да е толкова влюбен и предан и все пак да крои интриги, за да се докопа до трона, т.е. да е с Докман, защото я обича- това не ми хареса- средствата, за да спечели любовта й.Вярно на края се предаде и осъзна, че е преминал границата и затова отиде на обречена смърт, ако не бе разбрал за последното писмо на кралицата? Споделена,но неосъщестеван любов- това харесава на зрителите, но не и методите( за мен)

Определено сериала е добър и има интересни персонажи и трябва да се гледа.

Четох всички коментари и знам, че печелят награда, но просто предпочитам личността на Ю Шин в сериала(тя за мен бе по-чиста и искрена).

 

 

 

Юшин се ожени, за да защити хората от Кая. Мишил искаше да провери дали ще остане верен на Докман и заплаши да избие едно селце с хора от Кая, ако Юшин не се ожени за дъщерята на сина на Мишил (май тя беше жена му). А пък в следващия епизод и дете вече имаше. Още го помня, въпреки че съм го гледал преди повече от 1 година :D. До този момент още си мислех, че сериала ще завърши със споделена любов между Докман и Юшин, но след онзи епизод ми стана ясно, че няма да е така. Лицето на Докман, като видя това просто си казваше всичко... чувстваше, че я е предал. Той Бидам и преврата направи, за да завземе Шилла и да може да вземе и Докман, като мислеше, че тя го е предала и иска да го убие. Но както каза майка му, политическата ситуация беше такава, че ако не отнема постоянно властта от Докман, винаги ще възникват големи противоречия между двете фракции в двора и те на края ще застанат един срещу друг. Много умна мисъл си му каза Мишил, имайки предвид, че като Докман му даде пръстените и той реши да не вреди повече на кралската власт, неговите разбраха и го изиграха, та направиха преврата. Това, че той реши да спре да "крои интриги" доведе до преврата ;). Може да видиш в серията, като тя му даде пръстените и той си каза, че повече няма да отнема всичко от Докман, а ще и даде всичко. Поне в края се видя, че тя му е простила, защото носеше пръстена като умря. В края не отиде на обречена смърт, защото е преминал границата, а както той каза на онзи, дето остана последен жив с него (една от най-добрите сцени в този сериал между другото :)) "Остана ми да кажа нещо на някого, пред когото не успях да изрека тези думи. Отивам да и предам тези думи". Всъщност искаше да я нарече с родното и име - Докман, както и беше обещал, което обаче е забранено след като краля се короняса и му се даде ново име, като изричане на родното му име се счита за национална измяна. Образа на Бидам всъщност беше много логичен. Още от дете никой не му вярваше и никой не го беше поощрил и обичал, затова беше такъв вечно съмняващ се. Когато умря учителя му, нали му каза нещо от сорта "сега разбирам, аз никога не ти дадох любов и загриженост, от които ти се нуждаеше толкова много, прости ми". Докман всъщност беше единствената, която му вярваше и не го ругаеше, каквото и да прави (примерно, когато предложи да отрови водата около замъка, където се беше окупирала Мишил) и първият човек, който му благодари (още около 20 и някоя серия, когато я беше завързал). Той си го каза, че това е причината да се влюби в нея и той самият е като малките на патица (в случая първият, който е бил някога добър към него беше Докман и той я следва до края).

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да споделя и аз мнение, макар че още не съм приключила сериала.

Наистина сериала става интересен точно след 2о-та серия и то е благодарение на появата на Бидам и Мунно, на Чилсук също. За мен Бидам е най-силният мъжки образ, след него Мунно и Чилсук, макар че двамата не са през цялото време и във всички серии, прибавям и Солвон.

Ю Шин ми харесва много, но от него и Алчон, бих избрала като по-верен, честен и искрен Алчон - точно защото, поне до момента, той нито веднъж не предаде Докман.

 

За Ю Шин Кая е на винаги на по-предно място от Докман.

А що се отнася до Бидам, то аз не мисля, че би убил учителя си - от гледна точка на това, че той го обожаваше и просто търсеше вниманието му, дори и в последната битка.

И за мен е противоречива и егоистична личност, но едно му признавам - че от самото начало се влюби в принцеса Докман и й беше верен, въпреки промяната и трансформацията му след нейното коронясване, която никак не ми харесва.

 

Поствам едно много красиво видео. Може би най-силният момент - когато се провеждаха битките между хуараните за лидер.

http://www.youtube.com/watch?v=4JNvXCW6_ts&feature=colike

 

После и въстанието на Мишил мен лично ме впечатли много като изпълнение.

 

 

Ето и едно, направено с фотоапарата на Люси - част от демонстрациите, които изнасят в "Шила Милениум Парк".

Не знам дали знаете, че в гр.Кьонджу има Училище за хуарани. Може би от младежите са ползвали за статисти в серила.

 

 

Като намеря време, ще постна и снимки от "Шила Милениум Парк". Ще поразкажа също какво ми беше впечатлението от мястото и духа в града като цяло. Бях стигнала тогава до 20 и някоя серия на Queen Seon Deok, но сега, и благодарение на бг субтитрите, гледам сериала със сcвсем други очи.

Не съм гледала "Чумонг", но за мен до момента това е най-добрият исторически сериал. Макар че мисля, че с 10-тина серийки е поудължен, най-вече заради високия рейтинг.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Възхитена съм от този сериал и най-вече от Бидам. Толкова много ми хареса образа му, че го гледах 2 пъти (засега). А пък за Ким Нам Гил просто каквото и да кажа ще е малко.... Невероятен е! Ю Шин ми беше симпатичен първия път като гледах, но на второ гледане ми се стори дори малко скучен. Ролята на Докман беше изиграна много добре, както и Мишил. Много благодаря за превода на Donet.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много ми хареса сериала!Развитието на героите,през какво преминават,от какво се лишават,какво постигат в името на една мечта!Изгледах го с много емоции и съпричастност към някой "положителни" и "отрицателни" герои!Лично за мен се нарежда в топ 3 на изгледаните "исторически" сериали и го препоръчвам на всеки.

Благодаря на преводача за положения труд!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Стойностен сериал. Честно казано за мен стана интересен след 20 серия. Но пък последните 10 серии ги изгледах с голяма мъка.

 

Честно казано очаквах в последните епизоди да покажат възхода на народа и благодарността му по време на владението на Докман, но бях леко разочарована и явно затова трудно го изгледах.

 

 

Изключително трогателен момент за мен беше

 

смъртта на Мишил. Тези хора те трогват дори в смъртта си. Без излишна драма, но изключително въздействащо.Просто трябва да знаеш кога да спреш.

 

 

Много дипломация, тактически ходове и един много силен момент за мен, когато

 

Докман и принцеса Чьон Мьон бяха при бунтовниците от Кая, които се молеха за дъжд, и след тридневните молитви от Докман, принцесата и се присмя, че нищо не е постигнала с тези молитви. Докман я погледна и простичко я попита "А ти какво направи? Аз поне се опитах да направя нещо за тези хора!"

 

 

Имаше много мъдрост в съжденията на Докман и Мишил относно възхода на държавата и благоденствието на народа й, интересно беше да се види как един владетел се отнася към държавността и поданиците си. Един владетел трябва да мисли само за народа си, това е и саможертвата на Докман, да се откаже от лично щастие. Ако народа живее добре, и владетелят ще е добре.

 

За мен Бидам се оказа непонятен образ: противоречив, неконтролируем и подозрителен в искреността си.

 

Мишил ми е любимка в сериала, без нея Докман не би се развила така добре като дипломат и владетел.

 

Ko Hyun Jung (Ко Хьон Джонг) в ролята е на Мишил беше очарователна и както винаги много добра актриса.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Започнах го, първите два епизода вървяха с бавно действие, надявам се в следващите да има малко повече динамика.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, да! От дистанцията на времето, за мен всички серии преди появата на Бидам са нещо като въведение  :) Но като цяло, този сериал е едно от най-хубавите ми преживявания с корейските исторически филми. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Личи си, че сериалът е добър още от първите епизоди. Аз разбрах, че това е качествен сериал още от първите епизоди на сцената, където онзи с бойните изкуства спасяваше малката принцеса от двореца. Режисурата е много подценена.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гледах снощи и 10-ти епизод малко мудно е начало, но взе да става интересно вече, очертава се поредният много добър сериал !

 

Едит:

Завладяващ сериал, последните 15 епизода са много добри, а финалат с една дума, силен,

Само където Би Дам го дадоха много тъп че не се досети и накрая сам се прецака, ма нали трябва да стане сериала

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това е филм, който трябва да се изучава. Не защото няма слабости, няма стереотипи или блести с революционни идеи. А защото е толкова магнетичен, толкова обсебващ и емоционално разтърсващ, че малцина успяват да се спасят от неговата магия. Има и такива, разбира се: „Не ми направи впечатление”, „разочарова ме – започна интересно, но след десета серия балонът се спука...” и т.н.

След доста време ми се прииска да го гледам отново, да сверя прекрасните си спомени с днешна дата, след многото вече изгледани корейски исторически сериали. Но всъщност провокацията дойде от следения от мен с настървен интерес  „Шест летящи дракона” -  със същите сценаристи и режисьор. Двете драми са много различни и ако има някакви допирни точки, то те са по отношение на професионализма, на впечатляващите актьори, на умението да се разказват истории – динамично, логично и завладяващо, но най-вече – на дълбокия психологизъм, който позволява на зрителя да съпреживее и да си обясни и да повярва на поведението на героите. А след това да ги обикне. Интересното е, че всеобщи любимци на зрителите обикновено стават сложните персонажи, които трудно можеш да определиш като положителни или отрицателни.

Кои са най-популярните герои в „Кралица Сон Док”? Несъмнено – Мишил и Бидам.

 

 

Мишил е въплътеното зло в драмата, антагонист на главната героиня принцеса Докман,  двигател на драматургичното действие. Страшна и прекрасна. В един мъжки свят на грубата сила и власт, тя е заобиколена от предани мъже, готови във всеки един момент да жертват живота си за нея. В името на мечтата си да стане кралица тя е готова на невъзможното – да изостави собственото си дете, което вече не й е полезно за каузата.  (Много ми се иска у нея все пак в един момент да проговарят някакви майчински чувства, по този начин да се обяснява постъпката й с изпращането на Бидам на екскурзия по време на нейния преврат, но и аз като Бидам, не успях да получа еднозначен отговор. А може би, тя се опита да го запази в резерва за своя вариант „В”?) От момента на екранната си среща с Мишил зрителят почти не я вижда да прави друго, освен злини, но косвено, от разговори между други или от нейни разкази научаваме за принципите й, които тя никога не нарушава и за любовта й към Шила, за окъпаните с кръв спомени за загиналите й бойни другари, на които е изградила храм в сърцето си.  Цялата заслуга за ярката и запомняща се Мишил е на актрисата Ко Хьон Джонг. Само този образ да беше изиграла в живота си, е напълно достатъчно. Критиците й я обвиняват, че прекарала половината от сериите седяща в своя стол с безподобната си усмивка и многозначително повдигната вежда. Именно, и въпреки това си спечели възхищението на милиони. (И Кръстникът на Брандо – по същия начин. На това му се казва актьорско присъствие и внушение от най-висша степен.)

За Бидам на Ким Нам Гил ми е трудно да говоря. Той е искрящото шампанско на цялата драма. За него могат да се срещнат мнения от рода: „интересен е, но не го разбирам; не ми харесва това или онова; Ю Шин е  верен и предан на Докман, докато Бидам е егоист и т.н.” За мен Бидам е един от най-прекасните, пълнокръвни, очароващи и затрогващи образи не само в този жанр.  Свободен, по-скоро – волен, импулсивен, непредвидим до безскруполност, по детски наивен, в същото време – изобретателен (като майка си), интелигентен и хитроумен, безстрашен, но и жесток. Зад забавните клоунади, които разиграва, се крие един силно наранен самотен човек, изоставен и отблъснат от онези, от които е търсил и очаквал обич. Любовта му към Докман е съизмерима с огромната му болка.  Пътят към ада е покрит с добри намерения.

Трагичният край на тази любов е предизвестен. Няма място за подобни чувства в един свят с други приоритети, където владетелят, заобиколен от интриганти и кариеристи, няма право на личен живот и лично щастие. Затова сред най-отблъскващите (но интересни) образи в драмата, за мен е Чунчу – лукавият малък гений, програмирал и провокирал трагичния финал.

 

 

Засега – толкова.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...