lukreciana Публикувано 22 Юли, 2014 Share Публикувано 22 Юли, 2014 (Редактирано) СВЕТЪТ НА КАНАКО Заглавие: Светът на Канако / Жажда / The World of Kanako / Thirst / Kawaki / 渇 Япония, 2014 г. Жанр: драма, екшън, трилър (16+) Тип: пълнометражен филм (118 мин.) Премиера: 27.06.2014 г. IMDb Режисьор: Накашима Тецуя / Tetsuya Nakashima (Пако и вълшебната книга) Сценаристи: Накашима Тецуя / Tetsuya Nakashima, Кадома Нобухиро / Nobuhiro Kadoma, Тадано Миако / Miako Tadano Автор на оригинала: Фукамачи Акио / Akio Fukamachi Участват: Якушо Коджи - Фуджишима Акихиро Комацу Нана / Nana Komatsu - Фуджишима Канако Цумабуки Сатоши - детектив Асаи Одагири Джо - детектив Айкава Никайдо Фуми - Ендо Хашимото Аи - Моришита Накатани Мики - Хигаси Кунимура Джун / Jun Kunimura Куросава Асука / Asuka Kurosawa Аоки Мунетака / Munetaka Aoki Шимизу Хироя / Hiroya Shimizu Такасуги Махиро - Мацунага Хаяма Шоно - Огата и др. Сюжет: Умната и красива Канако внезапно изчезва. Бащата на момичето, бившият детектив Фуджишима Акихиро, започва щателно разследване, за да я издири. Самият Фуджишима е затворен човек, допуснал семейството му да се разпадне. При разследването той се сблъсква със серия шокиращи истини, Канако далеч не е ангелът, който всички виждат в нея... СВАЛИ С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ СВАЛИ С АНГЛИЙСКИ СУБТИТРИ СВАЛИ С РУСКИ ПРЕВОД ОНЛАЙН С РУСКИ ПРЕВОД Редактирано 1 Декември, 2023 от bealonenomore Обновени линкове. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 23 Юли, 2014 Share Отговорено 23 Юли, 2014 (Редактирано) Без съмнение, това е един от най-очакваните филми за годината. Ето части от пресконференции: С нетърпение очаквам да разбера, какво са сътворили младите надежди в този филм. Не само Нана Комацу, която се явява като големия дебютант тук (виждам, че вече й обръщат сериозно внимание и започват да й дават все повече роли), но и Хироя Шимизу в комплект с Махиро Такасуги (двамата дебютираха в уникалния училищен експеримент Koukou nyuushi), Аои Морикава от Sprout, Аи Хашимото (Накашима я привлече в предходния си филм), Фуми Никайдо (абсолютното откритие на Соно) и Шоно Хаяма, който се появи за първи път в началото на тази година в Nazo no tenkousei и даде заявка за сериозен потенциал и успешно бъдещо развитие. Безспорно, всички те са получили рамо от по-възрастините си колеги като Коджи Якушо, Мики Накатани, Джо Одагири и Сатоши Цумабуки. В едно от интервютата Нана споделя, че Якушо-сан много й е помагал, когато се е паникьосвала. Образът никак не е бил лесен за пресъздаване. Трудно й е било да се смее, понеже героинята й се е чувствала самотна. За Накашима казва, че е страшен, но тя самата не е искала да се провали и затова продължавала да дава най-доброто от себе си и да работи усърдно. Аи-чан потвърди, че този път героинята й е по-мила и добра. Дали? Струва ми се, че тук ще обърнат голямо внимание на думите. Ако японците често правят филми, пестеливи откъм реплики, сега ще видим точно обратното. И още един похват, който успешно се използва напоследък (в Киришима, Историята на Йоноске) - ще ни покажат главната героиня през погледа на другите. На този етап друго не мога да добавя, освен снимки. Филмът тръгна по кината преди по-малко от месец. Дебютира с 4-о място, а в момента е на осмо. Вероятно няма да има успеха на Кокухаку, който влезе в топ 10 на гледаните ленти за 2010 г. За жалост в момента положението в японския бокс-офис е трагично за японските заглавия. Абсолютна американска доминация, което за мен лично е нещо ново, макар и не съвсем необяснимо. П.П. Някъде видях 15+ Редактирано 27 Юни, 2023 от bealonenomore Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 24 Ноември, 2014 Share Отговорено 24 Ноември, 2014 Много ми се гледа. Не знам, дали ще изчакам да го събнат. За отрицателно време излязоха някои от най-очакваните японски заглавия. Дано да се заеме някой със субтитрите! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 25 Ноември, 2014 Share Отговорено 25 Ноември, 2014 Попаднеш ли в "заешката дупка", отиваш директно в Ада! Не е случаен фактът, че Алиса в страната на чудесата беше любимата книга на Канако. Тук всеки герой попадаше в ада на заешката дупка. Труден за гледане, скандален, мъчителен, арогантен, експресивен. Като нищо могат да му дадат и 18 плюс. Агресия и кръв в стил Тарантино. Накашима е майстор, безспорно, въпреки че този път преекспонира идеята за насилието. Филмът е мрачен и много нестандартен. На места дори нереален, оплитащ илюзия с истина. Комбинира доста от предходните похвати на Накашима. Монтажът също е изключително сложен и буквално размива границите между минало и настояще. Не е най-доброто на режисьора, но безспорно се запомня. Оставя отпечатък в съзнанието. Това е многожанрова продукция. Накашима е обединил всякакви елементи, включително фантастични и анимирани. Успешно смесва сънища, с реалност и халюцинации. Анимационните части също се вписват страхотно в цветния пъзел. Освен всичко това, заглавието наистина е микс с препратки към предходните творби на режисьора. Например сцената с басейна или тази с разпиляването на детските играчки, са идентични с подобните в Изповеди. Якушо-сан показва класа и отлична игра. Може директно да взима наградата за мъжка роля. Направи образа на един изнервен, пропаднал баща и показа, че децата приличат на родителите си, а понякога ги надминават в поразиите си. Чудовищата отглеждат чудовища. Най-нелепото е, че дори бащата имаше мечти и бленуваше за идеалното семейство, но изглежда понякога само кошмарите ни се сбъдват. Лентата е ярка метафора за съвременните семейни отношения. Освен Коджи, трябва да спомена останалите големи в каста. Сатоши имаше за цел да внесе пародийно-комедиен поглед върху сериозността на историята. Джо беше разярен! Откога не съм виждала този налудничав поглед в очите му! Хареса ми, въпреки че сцената с него беше една от най-нереалните, фантастични добавки в сюжета. Мики Накатани се оказа приятната изненада, която преобърна за пореден път мислите на зрителя. Малките се справиха чудесно! Всеки един от тях остави следа във филма. Ролята на Хироя Шимизу дори беше достатъчно голяма, за да покрие необходимият първи поддържащ герой. В уики пише, че Шоно Хаяма играе Огата, но не е вярно. Момчето, което изпълнява ролята на Огата, е почти неоткриваемо. Вероятно няма никакви други участия преди това. Името му е Джин Хошино. Прекрасен дебют за Нана! Успя да задържи мистерията около героинята дори и след надписите. Все още се питам, коя е Канако и какво се криеше зад този неин многозначителен, неразгадаем смях?! OST: Yoko Kanno feat. Ryo Nagano - Free Fall Reprise 2 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Yamashita Отговорено 6 Април, 2015 Share Отговорено 6 Април, 2015 Много насилие, да предупредя, който реши да го гледа. Твърде нежелано брутален ми беше, макар че това връщане в миналото, в съзнанието и нереалността, в която живееше бащата на Канако ми хареса,но иначе всичко друго беше прекалено много кървища и предизвикателства към зрителя, но без да постигнат желания ефект според мен. Убийство, след убийство, след убийство...за да видим за малко света на Канако и то по-скоро в края видяхме малко от мотивите и в последните 2-3 минути, прокрадна се малко от нейната истина докато вървеше разговора на двамата родители и в крайна сметка стана ясно, че всеки от тях защитава ревностно живота на детето си. Може би е трябвало някой да защити Канако, не знам или е била закриляна твърде много от баща си и се е почувствала безнаказана и тази идея ми се прокрадна в последните минути на филма, така че майката на Акико реши да я спре в безумието и Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 7 Април, 2015 Share Отговорено 7 Април, 2015 Ох, много ми беше труден и на мен, но пък играта компенсираше. Накашима е заложил доста дълбоки идеи в цялата история. Само представянето им ми дойде прекалено експресивно и крайно на моменти. Като се замисля, дори книгите, които Канако е държала в своята библиотека, подсказват различна, странна, мистериозна натура. Не само Алиса. Там има заглавия като Франкенщайн, Портретът на Дориан Грей, Саломе и др. Интервю с Накашима по време на Лондонския филмов фестивал. В него той споделя, че се радва да прави филми и със собствени, оригинални идеи, и по книги на известни писатели (каквито са все последните му няколко ленти). Чувства се късметлия, че когато напише сценарий по дадена новела и я даде на авторите, винаги му я връщат удовлетворени, без забележки. Освен това, обича да създава заглавия, в които главният герой е безнадежден, отчаян. Привлечен е и от негативната страна на човека. 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mi6lence Отговорено 3 Май, 2015 Share Отговорено 3 Май, 2015 Светът на Канако е по-ненормален и от най-ненормалната лудница. Нереално,зловещо,кърваво,депресиращо и иронично.Този смях на Канако ще го помня дълго. Стилът,определено прилича донякъде на Тарантино.Обаче японците са си уникално добри в такива извратени,налудничави филми. Няма млади ,няма стари ,всички са просто перфектни в ролите си. Аи,Нана,Фуми са прекрасни млади актриси и се радвам,че бяха част от картината. На моменти честно казано се обърквах,действието беше адски бързо и ме главозамайваше.Определено ще се нуждая от повторно гледане,със сигурност съм пропуснал много детайли в тази пълна лудница. Укио,страхотни коментари и както винаги много хубава допълнителна информация. Би било чудесно ако филмът се сдобие и с бг буквички,че репликите летят като ято комари.Толкова много и понякога толкова бързо. И едно леко намигване към всички бъдещи зрители.Подгответе се добре,че да не ви отнесе цунамито Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
dido100 Отговорено 5 Май, 2015 Share Отговорено 5 Май, 2015 Ето го с руски дублаж, което с поред мен е по-добрият вариант за гледане. Тук Няма такъв филм! После ще пиша коментари, чакам да отмине цунамито! Укио спомена по-горе Тарантино-както знаем той е работил във видеотека и е гледал правилните филми (китайски и японски), от които да се учи (пуснете си пак "Истински романс" ). Но при Трантино винаги се усеща някакво шеговито намигване и закачлива усмивка дори и зад най-мрачните и кървави сцени. Тук няма такова нещо. Има само мрак и ужас. Доброто е отдавна изчезнало. Родителят открива, че милото му детенце е всъщност чудовище с черна душа, което се храни с нещастието на другите, което самото то е причинило. За Канако отдавна е изчезнало понятието "добро" и Тъмната страна й доставя удоволствие, което е премахнало всички угризения, съжаления, състрадания и въобще това, което наричаме "човещина". Ужасът на бащата дойде, когато осъзна, че провалът му като човек и родител е създал един звяр и че когато се срещне с дъщеря си това няма да е "хепи енд" със сълзи, прегръдки, признания, разкаяния и опрощения. Канако е заразно зло, което не може да бъде излекувано, то трябва да бъде унищожено. Затова учителката , макар инстинктивно, извърши единственото правилно действие. А за бащата това беше единственият начин да поправи грешката си и да изкупи вината си. Затова той изпадна в такава ярост, защото си остана с неизкупената вина. Докато е жив. Та, както казва и Мишока, цунамито отмина. Резултати: 100% разрушения, няма оцелели. Край. А, за ОСТ-а, той е толкова на място, че сякаш не се забелязва, но е неотменима и много важна част от възприятието на филма. . 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
t_lozeva Отговорено 6 Май, 2015 Share Отговорено 6 Май, 2015 Звучи доста кошмарно! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mi6lence Отговорено 6 Май, 2015 Share Отговорено 6 Май, 2015 Кошмарно и завладяващо,но си струва,определено си струва да се гледа ли гледа. Дидо,страхотен коментар. Кофти за бащата. Цял филм се канеше да завърши онова,което бе започнал в стаята на Канако и учителката му го отне.Как няма да изпадне в ярост. Толкова е виновен ,че не виждам как ще продължи да живее с тази вина и неизкупен грях. Представям си го пребит до смърт в някоя малка,мръсна уличка. Всичко в филма е изпипано до съвършенство,според мен. Музика,заснемане,герой,сценарии. Още ме държи в плен светът на сладката и отровна Канако. Но,въпреки,че знам какво зло е,ми се иска и на мен да ми подшушне на уше - обичам те,а продължението се знае Много ми допада и как в тази цялостна мрачна картина бяха вплели и онова цветно парти. П.П. Танче,спрягай едно преводче 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 11 Май, 2015 Share Отговорено 11 Май, 2015 Хайде! Откога чаках някой да го гледа, за да обсъдим тази луда творба на Накашима. Определено ми се дочитат и самите произведения, по които снима този човек. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Alfons Отговорено 24 Май, 2015 Share Отговорено 24 Май, 2015 Попрекалил е Накашима с тези кървави сцени и този "картечен" монтаж, спор няма. Че се е получило красиво - също...но за самата история не мисля, че бе нужно да се изпада в такива крайности. Имаше прекалено много натуралистични сцени, които не подпомагаха по никакъв начин основната история. Вижда се отдалече, че е омешал в едно Матсуко и "Изповеди". Смесил е и чудесно реалност + фикция. Още по умело ни е показал фрагменти/парчета от живота на толкова много герои, за да можем с тяхна помощ да подредим пъзела около живота на самата Канако, което ми допадна, пък и заради, което съм огромен фен на творчеството му. Премахвайки обаче дебелия слой боя излят от него под формата на бруталия, налудничавост и екстравагантност, в крайна сметка, кое бе чак толкова специално в историята на Канако? Нито е първата "паднала в заешката дупка" нито е последната (просто имаше късмета да е от тези с красивата външност, които падат по-бавно, докато тези около нея нямаха този късмет)....което ме подсеща, че единственото, което не разбрах от филма, е кой точно бе моментът, в който започна самото "падане". Привидно съм доволен от филма, явно прекалено много изчетох за него, преди да го изгледам, та не останах особено изненадан (което е както за добро, така и за лошо в случая). Адмирации за саундрака, може би най-силното нещо в филма. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 25 Май, 2015 Share Отговорено 25 Май, 2015 Саундтраците му винаги са били на висота. Хаха! И аз се чудех, дали Накашима не е прекалил с гледане не Соно или Миике в последните години?! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mi6lence Отговорено 25 Май, 2015 Share Отговорено 25 Май, 2015 Не мисля,че имаше нещо излишно в филма. Дори се кефя,че беше точно така направен,леко в стил Соно,но пък Соно си ме кефи яко,така че,според мен ваксата е точно уцелена и филмът си остава адски въздействащ с идеално подбрани музика,актьори и т.н. В рамките на три седмици изгледах не малко японски филми,но този ми е в главицата нон стоп. Доста въздействащ ,а това си е и целта на всеки сценарист и режисьор,без значение как ще го постигне. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
thedemon1238 Отговорено 21 Юли, 2015 Share Отговорено 21 Юли, 2015 Нещо мен не ме грабна много този филм. Вярно като актьорска игра и визуално са се справили добре, ама гледах, гледах и накрая нищо не разбрах. Как Канако е станала такава, защо? Баща ли я е малтретирал като е бил пиян? Вероятно нещо такова. Но защо не го дадоха ясно да се види? Какви ли не други кървища видяхме. Много въпроси останаха неотговорени. Като цяло самият сюжет не е нещо особено и насилието вобще не помагаше. Може би си трябва второ гледане. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 21 Юли, 2015 Share Отговорено 21 Юли, 2015 Разбирам много добре и приемам мнението ти. Според мен, целта на Накашима е била да ни остави и на финала с ключовия въпрос: "Коя е Канако?" Тя си остана енигма, както и целия свят около нея. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Jikatapz Отговорено 5 Януари, 2016 Share Отговорено 5 Януари, 2016 Тотална касапница. Отдавна не бях гледал нещо толкова ненормално. Точно някакъв хибрид между Тарантино и Миике с невъзможен монтаж, който за моя изненада не ме обърка. Готин филм, въпреки че е прекалено брутален. Липсата на комуникация родител-дете наистина е пагубна и спокойно може да предизвика подобни събития, че дори и по-стряскащи. Лошото в случая е, че именно многото кръв и перверзии дават лесна възможност на зрителите да омаловажат внушенията. На фона на цялата тази лудост пък имаше и много красиви кадри. Ритъмът също е чудесен. Реално през цялото време исках да знам какво точно е станало с Канако, а нейният свят надали можеше да бъде по-мрачен. И понеже сте споменали Соно - наскоро гледах Guilty of Romance, който също се чувства много комфортно в зоната на крайностите. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 12 Февруари, 2018 Share Отговорено 12 Февруари, 2018 След 5-годишно прекъсване Накашима се завръща с нов филмов проект. "Куру" е работното заглавие. Води се хорър. Този жанр малко ме притеснява, но се надявам да прилича повече на хорърите на Куросава. Кастът е чудесен. Предвидимо, използва артисти от предходните си ленти - Сатоши и Нана, както и Такако Мацу, но добавя нови имена като тези на Джуничи Окада и Хару Куроки. Стискам палци да се получи впечатляващ филм. Наистина се нуждая от лента, силна във всяко едно отношене. Такава, каквото беше "Изповеди." Пет години чакане не е малко. Вече бях започнала да губя надежда, че режисьорът може да подхване нов проект. 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.