Jump to content

Дестинацията известна: Япония


Recommended Posts

Когато сакурите започнат да прецъфтяват...

До Япония в края на април

 

Всъщност ще започна от края - от онези последни мигове, през които огненото слънце се топеше в златните облаци, а ние унило го гледахме и не го виждахме през илюминаторите на самолета, пътуващ към България. Едва тогава аз сякаш осъзнах, че няма нищо невъзможно, стига да го желаеш достатъчно силно. Но, уви, печалното е когато копнежът ти се осъществи, защото тогава усещаш празнотата на невъзвратно отминалото време...

Япония е наша бленувана мечта от дълго време и ето че един прекрасен априлски ден, тя се превърна в реалност (вече определено гледаме с друго око на датата "петък 13" в календара). Но мечтата бе само подттика. Спомням си, че след концерта на Гакт в Будапеща с Влади си говорехме как все някога трябва да се ортанизираме, за да идем до Япония (отне ми само един телефонен разговор и тя вече си беше пуснала отпуската). Със сестра ми бяхме решили, след като преди време изгледахме концерта на КАТ-ТУН "Breack The Records", че е един ден със сигурност ще присъстваме на изпълнение на живо на групата в Токио Дом. А за Мария... може би тя е човекът, който най-отдавна и най-безкористно се надяваше да посети Страната на изгряващото слънце. И докато ние се опиянявахме от токийския въздух, тя се опитваше да запечата абсолютно всеки миг (особено ако в кадъра има райдъри), за да запази усещането от видяното за по-дълго.

4759121F.jpg

Винаги трябва да имате предвид, че доброто пътуване е резултат от добра подготовка. Макар нашата да бе малко през пръсти, пак оцеляхме Да са живи и здрави гайдовете, преводачите и всички онези, които Мария издири за информация за Япония. Ще отбележим и купуването на самолетните билети, което постави всички "против" в графата "не се приема" и ни увери в руския принцип - "летиш или гориш", като важни стъпки в схемата, барабар с резервациите на хостели и билетите за автобуси и стейджове.

 

И така... летище София... ни изпрати със слънце и усмивки. Още повече се зарадвахме, когато на това място неочаквано срещнахме Рагнос и Марчо. Те ни вдъхнаха нови сили, с които излетяхме от столицата.

Два часа и половина по-късно кацнахме в Москва, която ни посрещна с дъжд и мъгла. Но това бяха само външните условия. Ние изобщо не се оплаквахме от огромната вътрешна част на това гигантско летище, която предлагаше всякакви вкусотии и сувенири. Сред имената най-голямо впечатление ни направи т. нар. Шоколадница, където се продаваха шоколадови изделия. Освен това интерсно е да се каже, че може би това е единствената славянска страна, в която имената на чуждестранните марки (вкл. и американските) се пишат на кирилица.

08d8e850383bc907.JPG

След половинчасов преход между терминалите „D” и „F”, които букви само в английската азбука се намират една до друга, успяхме да открием нашия гейт №25 и се отправихме към последния полет, който щеше да ни отведе в Япония.

Изтърпяхме още 9 часа в небето. Оказа се, че когато сме над облаците, дъждът изчезва и наоколо се вижда само светлина. Но в момента, в който започнахме спускането към Нарита, капките отново се появиха.

Япония ни приветства с вода, за да ни върви по вода. Първата ни снимка на летището беше пред билборд със сакури - един от символите на страната. Надявахме се да ги видим по-късно.

Червен надпис на хирагана гласеше:

Окаеринасай! Добре дошли!

4759123h.jpg

Естествено, не пропуснахме да се снимаме пред него и да установим, че макар да правим огромна опашка на ескалаторите, докато заемаме поза, хората зад нас ще ни изтърпят и изчакат, докато не чуят заветното „щрак”. Може би това са първите непредвидени черти на ямато, които забелязахме в действителност тогава - търпението и смирението. Те не бяха просто поза, защото нееднократно ни се налагаше да правим подобни задръствания не само за снимки, но и за различни автомати - закуски, билети или др., и сякаш никой нито веднъж не ни каза „Хаяко” или нещо друго. Напротив, японците дори се извиняваха, ако преминеха покрай нас, незабелязали, че се снимаме, а понякога (всъщност доста често) изявяваха желание да ни снимат и дори да се снимат с нас (особено учениците, за които Мая и Мария могат да разказват доста ;) .

Но да се върнем на летището, където извадихме късмет, че една българка, с която случайно летяхме от България, ни помогна да си вземем билети за влака до Асакуса, където щяхме да отседнем. На гишето забелязахме макети на трите най-големи забележителности в Асакуса - Небесното дърво, храмът "Сенсоджи" и една панда.

d6d3283e8615cb0b.JPG

След като се снабдихме с няколко карти на Токио и една на Камакура от бюрата за туристическа информация с огромен ентусиазъм и още по-големи очаквания, всички влязохме във влака и се приготвихме за дълго пътуване. В купето веднага забелязахме реклами с известни за нас звезди. Беше ни нужен над един час и прекачване, за да достигнем станция Асакуса /Асакуса-сен, както й казват японците/.

Излязохме от метрото с огромните куфари и тъй като валеше решихме директно да заседнем в едно традиционно ресторантче на име „Сакура”, където предлагаха сладкиши „мочи” и сладолед от „мача” /зелен чай/. Сладкишите носеха името „Фуку фуку манджу с анко” /бобена паста/. Снимахме се с усмихнатата сервитьорка - тя дори извика лично шефа от кухнята да ни щракне.

80cdddb80c246c57.JPGaa4a9282584551aa.JPG921f68b76a32b696.JPG

Кварталът „Асакуса” е доста известна дестинация в Токио. Не само заради забележителностите, а защото тук се намират и доста евтини места за настаняване. Освен това двете гари „Асакуса” и „Уено” предоставят чудесни възможности за пътуване из целия град или с влак, или с метро. Освен това има и малък пристан за туристически превози, откъдето може да вземете корабче и да разгледате части от града по река Сумида, чак до Одайба.

Когато излязохме от симпатичното заведенийце навън продължаваше да вали, а Небесното дърво ни се видя не толкова високо, колкото си представяхме, понеже мъглата закриваше горната част на кулата, която обаче може да видите още в първи епизод на Mirai Nikс (в сцената с клиниката, където детектива посещава болното момиче).

Небесното дърво е втората по височина сграда в света, която официално ще бъде открита към края на май. Може би това бе единственото дърво в Токио, което все още не бе разцъфтяло. Ние щяхме да спим съвсем близо до него, както и до сградата с пламъка на бира Асахи.

Преминахме червения мост „Азума”, който свързва двете части на Асакуса над река Сумида, и след като се настанихме, решихме да разгледаме парка Уено, който се намираше на около 40 мин. пеш. Знаехме, че няма шанс да посетим музеите и зоопарка, понеже те затварят рано. Задоволихме се със снимки под дъжда, покрай алеята със сакурите, които почти бяха прецъфтели. Поне видяхме прочутата статуя на Сайго Такамори в парка.

a0bf41e3aafbde99.JPG535f0625cf160150.JPGd2f40933fc077efd.JPG

На връщане се подслонихме в гара Уено, която предлагаше на туристите магазинчета от всясасъв тип. Няма да скрия, че нашият поглед бе привлечен от една книжарница, където имаше купища манги, книги и списания... Всъщност само нечии погледи се застопориха там, на други очите шареха из огромната „сбирка” от хора, които се разминаваха из магазините и заведенията или чакаха някого за някъде на гарата, която повече приличаше на подземен мол, отколкото на спирка на метрото. Ако не друго станциите в Токио са мястото, където ще можете да видите всякакви хора - от скитници до добре облечени и гримирани индивиди в маркови облекла, от служители със строги черни костюми до разпърпани младежи с провиснали железа и парцали по тях. Уено разполагаше и с огромна изкуствена сакура в предверието, пред която освен всички останали и ние се снимахме, докато все още я имаше, защото само след няколко дни явно и тя бе прецъфтяла и изчезнала.

b0cb1152134a83b1.JPG0f0fcb9132a60653.JPG

Уморени от пътуването, измокрени от дъжда и омагьосани от първите впечатления от Токио ние по тъмно се прибрахме в скромния си хостел, за да съберем сили за всичко останало, което ни очакваше.

 

Очаквайте продължеие...

От ukio и pe6ito

:rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нямам търпение за продължението.

Благодаря, че ще споделите това, сигурна съм интресено и вълнуващо, преживяване с нас. :bow:

На мен ми остава да се насладя на разказа и снимките и тайничко да се надявам, един ден и

аз да посетя тази страна.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Йош! Поемам щафетата за следващия пост.

 

Ден втори

На следващия ден нямаше и помен от облаците и дъжда. Времевата метаморфоза ни върна надеждите за хубави преживявания и ние с всички сили започнахме голямата обиколка, която предстоеше по програма: храмът Сенсоджи, Акихабара, Императорската източна градина, Токио тауър и Гинза.

Небесното дърво ни се откри в целия си блясък. През една от следващите вечери дори му пуснаха нощните светлини. Изглеждаше като космическа ракета.

ed691491a93a7467.JPG

Ето на това място се бяха снимали преди около месец талантите от Д2. Мостът Азума на река Сумида открива чудесен изглед с голямата кула и сградата на бира Асахи за фон

6a5df6de494e4980.JPG

Сенсоджи е основан през 7 век и е посветен на богинята на милосърдието Канон. Това е един от най-известните храмови комплекси в Токио. По време на нашето посещение в него имаше фестивал. Храмът и уличката Накамисе бяха пълни с народ.

49a969bcded93c43.JPG

Портата Каминаримон е входната врата към Сенсоджи. В нея има статуя на богът на гръмотевиците Райджин/Рейдън.

bf65ff3c817c6ff1.JPG

99f4bf7f2950524d.JPG

e4ed3a37145bd5ff.JPG

Първата от многото снимки с плакати на известни личности. Припомням, че на това място са снимали части от Хана кими.

d3f54683f5b058f8.JPG

3fe01021b416ebc4.JPG

Пречистихме се, преди да влезем в храма

bd1019df69fd9058.JPG

О-уараджи - гигантският сламен сандал на храма

5d3352d412f559f0.JPG

0de66a762013c729.JPG

Снимка със 7-те бога на щастието

90e2e144ac5de7b3.JPG

f18bdf1a82162a3a.JPG

Станция Уено

9ff4e61c531ff93e.JPG

А-чан - на път към Акихабара

7510e517a2b4aea0.JPG

Дон Кихоте - мол, в който могат да се намерят всякакви неща, свързани с манга, аниме, игри и AKB48. На последния етаж момичетата пеят всяка вечер.

539a4d5f9e7ba832.JPG

Тук сме в градината на Императорския дворец и се любуваме на прекрасните гледки. Невероятно е, какъв контраст се получава между древните и съвременните постройки

5a1246f50a1f6e77.JPG

Кратка почивка, по време на която опитахме данго

43affe9e95516a4b.JPG

На тази полянка е седял Джун Мацумото, когато са снимали Kimi wa petto.

3135e33ca1bef192.JPG

c47f72ad171ada11.JPG

fb3a5ccb5aa08a02.JPG

Фонтан в една градинка, точно преди Токио тауър. Там имаше малък стадион, на който се провеждаше концерт по това време. Чуваше се отдалеч.

452d9eb042b1ed0c.JPG

Токио тауър в пълния й блясък

214f17d2cf6cf3fa.JPG

Гинза

ada70532429bc3e8.JPG

За един единствен ден направихме огромен преход пеш - от Асакуса до Токио Тауър и Гинза, но видяхме толкова много и разнообразни неща, че свят ни се зави. Очите ни бяха пълни с красота. Останахме доволни, че втория ден наваксахме изгубеното. Въпреки умората, не искахме да спираме. Набрахме скорост и вечерта се приготвихме за среща с Камакура.

 

Следва...

Благодарим за коментарите! Надяваме се да ви хареса и да бъдем полезни с информация за бъдещите пътешественици!

 

Ден трети

Новият слънчев ден ни зареди с допълнителна енергия и ние рано рано се отправихме към влака за Камакура. По пътя към станция Токио, минахме през Нихонбаши, построен през 17век като дървен мост и реконструиран от камък в началото на миналото столетие. Той е разположен в едноименната бизнес зона, чиито високи и стилни сгради оценихме по достойнство.

a4c21548299ab996.JPG

Тук беше своеобразната ни среща с Михо Канно

a3b0657c0a51e55d.JPG

Във влака зърнахме малко момиченце с баба си и си направихме снимка за спомен

d766d85f32440088.JPG

Бялата статуя на Канон, която видяхме през прозареца, точно след спирка Офуна

17efe94c7dfc04f2.JPG

Камакура е истински рай. Още щом стъпихме там, усетихме, че се намираме на необикновено място. Всъщност, древните столици на Япония също предизвикват подобни чувства и е истинска фантазия човек да се движи по правите им улици. Със слизането от влака, до спирката се намираше храмът Енгакуджи. В момента, в който изкачихме първит стъпала към портата, от нея се зададоха група деца с родителите си, които бяха извънредно щастливи да се снимат с нас. Тук започна серията от фотоси в стил супергерои. Хеншин!

2ccecbaa7b7469b7.JPG

7659e5c7f8c32df7.JPG

f4dc055e7d8944d3.JPG

ff8ee963fbf718a8.JPG

Джуничи Окада - рекламно лице на Кирин (заедно с Каме). Автоматите за напитки са на всяка крачка.

0f22c9f5b4f81a26.JPG

Любимото ни училище в Камакура - точно до храма Кенчоджи. За него писах подробво в темата за Бакалея.

 

Понеже сме фенове на японските училищни дорами, нямаше как да пропуснем. Всичко стана съвсем спонтанно. Разхождахме се из един от храмовете на малкото градче и забелязахме, че точно до него има гимназия. Тогава ни дойде гениалната идея да се вмъкнем в нея през задния двор, който граничеше с храмовия комплекс. За наша голяма изненада, хлапетата не се биеха на зелената площадка, а тренираха бейзбол. Извикахме едно момче и то отговори на всичките ни въпроси на английски. Изглеждаше сериозно и изпълнително дете. За всички сигурно сме били голяма атракция. На излизане зърнахме прословутите паркинги за колелета, познати ни от култови ученически дорами.

2e3de9076e7679f1.JPG

00220d35995bea74.JPG

Из ахрива на Mood!

 

 

8352d69f314d7900.JPG

В този комплекс имаше прекрасен павилион за съзерцание на храмовата градина

2625332c931b08cd.JPG

2861f5f283791400.JPG

6a6ee3006e3d74ec.JPG

Следва още едно забележително творение - Цуругаока Хачимангу. Пътят от гара Камакура до него е маркиран с 3 огромни тории, или порти. Между втората и третата порта има алея, построена от Йоритомо Минамото, основателят на шогуната в Камакура.

3ef921394d60dfcf.JPG

8bb8d4387085243b.JPG

Следващата ни спирка беше Дай Буцу. Нямаше как да подминем този гигантски символ на Камакура. Неземно излъчване има тази статуя, а когато човек застане пред нея, усеща, колко е малък. Влязохме във вътрешната част на Буда, за да се почувстваме като древните майстори, издигнали монумента в самото сърце на китното градче.

e5746f9285d98242.JPG

Плажната ивица на Камакура ни даде повод да видим морето и да си направим летящи снимки.

a4aa5db196fcb3da.JPG

 

Следва...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

и аз така тайно се надявам ама кой знае може един ден и да ме огрее. :rolleyes: Снимките са доста интересни и определено се вижда, че не сте си губили времето и сте били на доста места. Най интересно ми се сториха тоя храм и кулата чудно дали пускат хора да се качват на нея както на тази в Париж или нашенският вариянт в Русе (само дето там я затвориха май). :D    

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Големи благодарности за споделеното! Чакам да прочета още за приключенията ви :)!

Наистина сте успели да обиколите доста за един ден, сещайки се за не особено кратките разстояния в Токио.

Споделете как ви се сториха хората, с какво впечатление останахте от отношението им, атмосферата в големия град...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За хората смятам да отделим цял пост и със снимки да разбием мита за ниските японци.

Няма да ни стигнат думите, за да изразим благодарността си към всички, които ни помогнаха. Параб на първо мяст, понеже веднага направи тема с обяснения за Япония, още когато плановете ни бяха в начален стадий.

В Токио тауър може да се влиза, но ние избрахме да видим друга гледка от високо. Небесното дърво ще бъде пуснато този месец за посещения. Доколкото разбрахме, цените за гледката ще са едни от най-високите, в зависимост от това, на кое ниво ще пожелаят да се качат посетителите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Браво и благодаря за темата! Зная, че това изживяване трудно се описва с думи, но въпреки това сте се постарали. Удоволствието за мен да прочета всичко това е голямо. Arigato!

 

Имам вече някаква представа от това пътуване, споделиха ми, но искам да попитам и конкретно някои неща от и за кухнята им. Опитахте ли онигири, соба и това прословуто очазуке? И изобщо ако някоя от вас сподели нещо повече за нещата, които сте опитали от кухнята им, ще съм много благодарна.

Кацудон, корокке и гьоза и аз сама приготвям у дома, но ме интересуват и други интересни ястия от японската кухня.

 

ukio, не виждам райдърската част в тази тема. Да се поправиш.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И така... летище София... ни изпрати със слънце и усмивки. Още повече се зарадвахме, когато на това място неочаквано срещнахме Рагнос и Марчо. Те ни вдъхнаха нови сили, с които излетяхме от столицата.

Напълно неочакваната и за нас среща ме накара наистина да ви завидя за това, което ви очаква. Най-смешното беше, че и двете ни групички бяха избрали фаталната дата петък 13 за летене със самолет, а на мен ми беше за сефте и на отиване ме беше яко шубе. :D На фона на вашия 11-часов полет обаче, нашият до Виена ми се стори като разходка в парка. Не знам как сте издържали, евала ви! B)

По-късно, докато се разхождахме из една от виенските улици видях табела, сочеща на изток към Токио, на цели 9500 км от нас. Тогава се сетих за вас и си помислих колко близко бяхме и колко далеч се озовахме едни от други само за няколко часа. Сигурен съм, че сте си изкарали най-малкото страхотно и нямам търпение да прочета за останалите ви приключения! :panda-145:

 

П.П. Ходихте ли до зоопарка? Имат ли панди там? :xaxa:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дааа, ходихме! Предстои да прочетете за пандите и учениците в зоопарка.

Като спомена за шубето, помня, как на първия полет за Корея стисках ръцете на Ваня и Цвети, докато излетяхме. След онази Одисея преди 2г, този полет си беше с цял един ден по-кратък.

Но да знаете, че и ние мислехме за вас - взели сме разни брошури, които ще ви харесат.

Райдърите бяха в Киото. Има време за тях.

Първите два дни не опитахме много от местната храна (само мочи и данго, което не се хареса на всички - беше прекалено сладко), понеже носехме наша, но нататък пробвахме всякакви деликатеси. Ще видите на снимките. Онигиритата се превърнаха в любимата ни храна. Последния ден на летището в Нарита, седяхме на земята, докато чакахме полета, ядяхме онигири и със сълзи на очи казвахме: "оишии".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Само да отбележа, че Токио таур е един вид копие на Айфеловата кула, но боядисано в червено и бяло. Японска му работа - колкото по-шарено, толкова по-добре, а ако пее и свети...

За манджата също доста може да споделим, особено аз за етикецията на масата :lol: Честно ви казвам, хора, мен в заведенията като ме видеха и ми даваха лъжица. А това да ядеш соба с лъжица си е "много по-лесно".

И панди имаше, но по-подробно - по-късно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Споделете как ви се сториха хората, с какво впечатление останахте от отношението им, атмосферата в големия град...

Поне като туристи отношението към нас беше много позитивно, помагат, упътват, дори имаше моменти, в които ни водеха до търсентите от нас места. Тъй като се движехме понякога доста неориентирано, заедно със снимането, в резултат на което правехме мини задръствания на по-оживените места, лично аз не чух някой да се ядоса или да те погледне лошо. Спират заобикалят и продължават.

Атмосферата е доста различна, не само заради големината на Токио, но и поради голямата им пренаселеност. Имахме моменти, когато уцелвахме час пик в метрото и буквално ако не се движим в нашата лента, ще ни отнесе тълпата. Но бързо се научаваш как и къде да вървиш. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря за споделените преживявания. С нетърпение очаквам продължението, с надеждата един ден и мен да ме огрее такова щастие. Япония трайно се е настанила в сърцето ми.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз ви чета с удоволствие! :bow:

Опиянението ми идва от усещането, че е било незабравимо пътуване и въпреки, че ме налягат малко спомени по дълги пътувания и приятна компания, знам, че си

е двойно заслужавало.

Аз ще чакам някой ред и снимки за впечатляващата стрийт мода по улиците...и онези добри думи за високите японци, дето грабнаха вниманието ми :lol: .

Ако са били и цветни, слагайте ги веднага!

Продължавайте с разказите си! Те са истинският магнит..за нас читателите. И със снимките! Искам „всеки запечатен миг” на Мария, защото..това е Мария!!! :kissx:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Специално за Блеки ще има снимки с всички цветенца и тревички, покемони, дигимони и япончета.

Предстои да разкажем за четвъртия ни ден, който беше един от най-важните и очаквани от престоя ни там. Това беше денят на Шинджуку и Шибуя - първият квартал е известен с бизнес сградите си, а вторият е център на японската младеж.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотна тема, страхотни разкази ,на един дъх прочетох вашите описания.

Благородно ви завиждам за японското ви пътешествие и с нетърпение очаквам

следващите ви разкази за всичко онова, което сте видели и ви е направило силно

впечатление, а и за високите япончета - снимки. :lol:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ден четвърти

Като повечето малки момиченца и аз искам да съм принцеса и когато разбрах, че с Мария вече имаме билети за стейдж в зала „Бункамура“ веднага в съзнанието ми изникна онази сцена от „Хубава жена“, в която Ричард Гиър заведе Джулия Робъртс на опера, а там тя бе като истинска принцеса. Не че съм фен на актрисата, но самата ситуация бе наистина завладяваща. Е, за моя радост вместо Ричард имах Мария, а вместо опера – постановка. Тази информация е напълно безполезна, но все пак трябва да оправдая вмъкването на супер готините си официални обувки през три летища в Япония, както и разходката им от Шинджуку до Шибуя :rolleyes:

4762858D.jpg

В деня на стейджа сутринта ни за пореден път започна весело след като една симпатична възрастна японка се опита да ни ориентира на японски как да стигнем до Йойоги парк. Още по-забавно стана когато един костюмар също се включи към обяснениета с това толкова важно за японците изобретение – смартфон. Благодарение на двамата се добрахме до парка, където разхождайки се стигнахмме до императорския храм Мейджи. Той е построен през 1912 г. В памет на император Мейджи и съпругата му. Тук за пръв път имахме удоволствието да станем свидетели на сватбена церемония, в Киото също ни се отдаде такава възможност.

4762867j.jpg4762916I.jpg

След като прекосихме парка тръгнахме към оживената станция Шинджуку, която бе отправна точка за издирването ни на Tokyo Metropolitan Government Building, откъдето смятахме да видим града от високо. Естествено и това ни търсене бе увенчано с успех! Гледката на Токио от 45-я етаж на сградата наистина е неповторима.

4762872M.jpg4762918c.jpg4762877w.jpg

Във въпросната сграда Мария откри и култовия филмов гайд, който се оказа изключително полезен за следващите ни походи.

След като слязохме от свръхбързия асансьор на някои ни бе нужно доста време да се съвземем, но достатъчно за да се ориентираме към Шибуя, през Йойоги парк, за да стигнем до залата за стейджа.

Вървейки през свитите малки улички на мегалополиса се страхувахме да не ни застигне онзи така обещаван ни дъжд от синоптиците. Разминахме се на косъм приютявайки се не случайно в сградата на NHK TV, която ни бе по път. Телевезията, разположена също в парк Йойоги, се оказа една от най интересните ни спирки, която буквално изпихме на един дъх. Обиколихме няколко студиа, в които се записваха предавания, зали с микроскопични камери, шарен детски кът и галерия с артефакти от исторически сериали, продуцирани от компанията като - „Знамената на самураите“ и „Тайра но Киьомори“.

4762880D.jpg4762882i.jpg

Може да видите колко ни отива да бъдем водещи на японските новини

;)

4762885O.jpg

Минахме и през "клуба на Джонитата".

4762889A.jpg

След NHK се запътихме към статуята на Хачико в Шибуя. Там получихме билетите си за стейджа и станахме свидетели на една от най-уникалните гледки из кръстовищата на Токио. Тази многолюдна станция е наистина въплъщението на думата „оживена“. Светне ли зелената светлина на светофара – трябва да избереш посока, защото не се знае къде ще те захвърли морето от японци, което плъзва по асфалта. Блясъкът по стъклените витрина на високите сгради, звуковете от видеоекраните и палитрата от стилове в облеклото, на които станахме свидетели са наистина незабравими. Ако има място в Токио, където можеш да усетиш „пулса“ на града, това според мен е Шибуя.

4762892K.jpg4762926n.jpg

4762925D.jpg

4762895F.jpg

Оставяйки Влади и Мая с Гери покрай Хачико, двете с Мария – тя с трепет и нетърпение, аз с моите прословути обувки, пристъпихме прага на една нейна мечта и една моя фантазия – стейдж в “Бункамура“.

Аз няма да ви разкажа подробности за него, защото със сигурност ще бъда доста пустословна. Но само ще ви кажа, че Мария ми бе спестила в резюмето няколко интересни момента, които доста ме изненадаха... приятно ;)

 

Следва...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...