pe6ito Публикувано 13 Май, 2012 Share Публикувано 13 Май, 2012 Когато сакурите започнат да прецъфтяват... До Япония в края на април Всъщност ще започна от края - от онези последни мигове, през които огненото слънце се топеше в златните облаци, а ние унило го гледахме и не го виждахме през илюминаторите на самолета, пътуващ към България. Едва тогава аз сякаш осъзнах, че няма нищо невъзможно, стига да го желаеш достатъчно силно. Но, уви, печалното е когато копнежът ти се осъществи, защото тогава усещаш празнотата на невъзвратно отминалото време... Япония е наша бленувана мечта от дълго време и ето че един прекрасен априлски ден, тя се превърна в реалност (вече определено гледаме с друго око на датата "петък 13" в календара). Но мечтата бе само подттика. Спомням си, че след концерта на Гакт в Будапеща с Влади си говорехме как все някога трябва да се ортанизираме, за да идем до Япония (отне ми само един телефонен разговор и тя вече си беше пуснала отпуската). Със сестра ми бяхме решили, след като преди време изгледахме концерта на КАТ-ТУН "Breack The Records", че е един ден със сигурност ще присъстваме на изпълнение на живо на групата в Токио Дом. А за Мария... може би тя е човекът, който най-отдавна и най-безкористно се надяваше да посети Страната на изгряващото слънце. И докато ние се опиянявахме от токийския въздух, тя се опитваше да запечата абсолютно всеки миг (особено ако в кадъра има райдъри), за да запази усещането от видяното за по-дълго. Винаги трябва да имате предвид, че доброто пътуване е резултат от добра подготовка. Макар нашата да бе малко през пръсти, пак оцеляхме Да са живи и здрави гайдовете, преводачите и всички онези, които Мария издири за информация за Япония. Ще отбележим и купуването на самолетните билети, което постави всички "против" в графата "не се приема" и ни увери в руския принцип - "летиш или гориш", като важни стъпки в схемата, барабар с резервациите на хостели и билетите за автобуси и стейджове. И така... летище София... ни изпрати със слънце и усмивки. Още повече се зарадвахме, когато на това място неочаквано срещнахме Рагнос и Марчо. Те ни вдъхнаха нови сили, с които излетяхме от столицата. Два часа и половина по-късно кацнахме в Москва, която ни посрещна с дъжд и мъгла. Но това бяха само външните условия. Ние изобщо не се оплаквахме от огромната вътрешна част на това гигантско летище, която предлагаше всякакви вкусотии и сувенири. Сред имената най-голямо впечатление ни направи т. нар. Шоколадница, където се продаваха шоколадови изделия. Освен това интерсно е да се каже, че може би това е единствената славянска страна, в която имената на чуждестранните марки (вкл. и американските) се пишат на кирилица. След половинчасов преход между терминалите „D” и „F”, които букви само в английската азбука се намират една до друга, успяхме да открием нашия гейт №25 и се отправихме към последния полет, който щеше да ни отведе в Япония. Изтърпяхме още 9 часа в небето. Оказа се, че когато сме над облаците, дъждът изчезва и наоколо се вижда само светлина. Но в момента, в който започнахме спускането към Нарита, капките отново се появиха. Япония ни приветства с вода, за да ни върви по вода. Първата ни снимка на летището беше пред билборд със сакури - един от символите на страната. Надявахме се да ги видим по-късно. Червен надпис на хирагана гласеше: Окаеринасай! Добре дошли! Естествено, не пропуснахме да се снимаме пред него и да установим, че макар да правим огромна опашка на ескалаторите, докато заемаме поза, хората зад нас ще ни изтърпят и изчакат, докато не чуят заветното „щрак”. Може би това са първите непредвидени черти на ямато, които забелязахме в действителност тогава - търпението и смирението. Те не бяха просто поза, защото нееднократно ни се налагаше да правим подобни задръствания не само за снимки, но и за различни автомати - закуски, билети или др., и сякаш никой нито веднъж не ни каза „Хаяко” или нещо друго. Напротив, японците дори се извиняваха, ако преминеха покрай нас, незабелязали, че се снимаме, а понякога (всъщност доста често) изявяваха желание да ни снимат и дори да се снимат с нас (особено учениците, за които Мая и Мария могат да разказват доста . Но да се върнем на летището, където извадихме късмет, че една българка, с която случайно летяхме от България, ни помогна да си вземем билети за влака до Асакуса, където щяхме да отседнем. На гишето забелязахме макети на трите най-големи забележителности в Асакуса - Небесното дърво, храмът "Сенсоджи" и една панда. След като се снабдихме с няколко карти на Токио и една на Камакура от бюрата за туристическа информация с огромен ентусиазъм и още по-големи очаквания, всички влязохме във влака и се приготвихме за дълго пътуване. В купето веднага забелязахме реклами с известни за нас звезди. Беше ни нужен над един час и прекачване, за да достигнем станция Асакуса /Асакуса-сен, както й казват японците/. Излязохме от метрото с огромните куфари и тъй като валеше решихме директно да заседнем в едно традиционно ресторантче на име „Сакура”, където предлагаха сладкиши „мочи” и сладолед от „мача” /зелен чай/. Сладкишите носеха името „Фуку фуку манджу с анко” /бобена паста/. Снимахме се с усмихнатата сервитьорка - тя дори извика лично шефа от кухнята да ни щракне. Кварталът „Асакуса” е доста известна дестинация в Токио. Не само заради забележителностите, а защото тук се намират и доста евтини места за настаняване. Освен това двете гари „Асакуса” и „Уено” предоставят чудесни възможности за пътуване из целия град или с влак, или с метро. Освен това има и малък пристан за туристически превози, откъдето може да вземете корабче и да разгледате части от града по река Сумида, чак до Одайба. Когато излязохме от симпатичното заведенийце навън продължаваше да вали, а Небесното дърво ни се видя не толкова високо, колкото си представяхме, понеже мъглата закриваше горната част на кулата, която обаче може да видите още в първи епизод на Mirai Nikс (в сцената с клиниката, където детектива посещава болното момиче). Небесното дърво е втората по височина сграда в света, която официално ще бъде открита към края на май. Може би това бе единственото дърво в Токио, което все още не бе разцъфтяло. Ние щяхме да спим съвсем близо до него, както и до сградата с пламъка на бира Асахи. Преминахме червения мост „Азума”, който свързва двете части на Асакуса над река Сумида, и след като се настанихме, решихме да разгледаме парка Уено, който се намираше на около 40 мин. пеш. Знаехме, че няма шанс да посетим музеите и зоопарка, понеже те затварят рано. Задоволихме се със снимки под дъжда, покрай алеята със сакурите, които почти бяха прецъфтели. Поне видяхме прочутата статуя на Сайго Такамори в парка. На връщане се подслонихме в гара Уено, която предлагаше на туристите магазинчета от всясасъв тип. Няма да скрия, че нашият поглед бе привлечен от една книжарница, където имаше купища манги, книги и списания... Всъщност само нечии погледи се застопориха там, на други очите шареха из огромната „сбирка” от хора, които се разминаваха из магазините и заведенията или чакаха някого за някъде на гарата, която повече приличаше на подземен мол, отколкото на спирка на метрото. Ако не друго станциите в Токио са мястото, където ще можете да видите всякакви хора - от скитници до добре облечени и гримирани индивиди в маркови облекла, от служители със строги черни костюми до разпърпани младежи с провиснали железа и парцали по тях. Уено разполагаше и с огромна изкуствена сакура в предверието, пред която освен всички останали и ние се снимахме, докато все още я имаше, защото само след няколко дни явно и тя бе прецъфтяла и изчезнала. Уморени от пътуването, измокрени от дъжда и омагьосани от първите впечатления от Токио ние по тъмно се прибрахме в скромния си хостел, за да съберем сили за всичко останало, което ни очакваше. Очаквайте продължеие... От ukio и pe6ito Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Dark_Angel Отговорено 13 Май, 2012 Share Отговорено 13 Май, 2012 Нямам търпение за продължението. Благодаря, че ще споделите това, сигурна съм интресено и вълнуващо, преживяване с нас. На мен ми остава да се насладя на разказа и снимките и тайничко да се надявам, един ден и аз да посетя тази страна. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
loveless Отговорено 13 Май, 2012 Share Отговорено 13 Май, 2012 Благодаря ,че ни разказваш преживяванията си до тази изумителна страна .. нямам търпение за продължението Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 13 Май, 2012 Share Отговорено 13 Май, 2012 Йош! Поемам щафетата за следващия пост. Ден втори На следващия ден нямаше и помен от облаците и дъжда. Времевата метаморфоза ни върна надеждите за хубави преживявания и ние с всички сили започнахме голямата обиколка, която предстоеше по програма: храмът Сенсоджи, Акихабара, Императорската източна градина, Токио тауър и Гинза. Небесното дърво ни се откри в целия си блясък. През една от следващите вечери дори му пуснаха нощните светлини. Изглеждаше като космическа ракета. Ето на това място се бяха снимали преди около месец талантите от Д2. Мостът Азума на река Сумида открива чудесен изглед с голямата кула и сградата на бира Асахи за фон Сенсоджи е основан през 7 век и е посветен на богинята на милосърдието Канон. Това е един от най-известните храмови комплекси в Токио. По време на нашето посещение в него имаше фестивал. Храмът и уличката Накамисе бяха пълни с народ. Портата Каминаримон е входната врата към Сенсоджи. В нея има статуя на богът на гръмотевиците Райджин/Рейдън. Първата от многото снимки с плакати на известни личности. Припомням, че на това място са снимали части от Хана кими. Пречистихме се, преди да влезем в храма О-уараджи - гигантският сламен сандал на храма Снимка със 7-те бога на щастието Станция Уено А-чан - на път към Акихабара Дон Кихоте - мол, в който могат да се намерят всякакви неща, свързани с манга, аниме, игри и AKB48. На последния етаж момичетата пеят всяка вечер. Тук сме в градината на Императорския дворец и се любуваме на прекрасните гледки. Невероятно е, какъв контраст се получава между древните и съвременните постройки Кратка почивка, по време на която опитахме данго На тази полянка е седял Джун Мацумото, когато са снимали Kimi wa petto. Фонтан в една градинка, точно преди Токио тауър. Там имаше малък стадион, на който се провеждаше концерт по това време. Чуваше се отдалеч. Токио тауър в пълния й блясък Гинза За един единствен ден направихме огромен преход пеш - от Асакуса до Токио Тауър и Гинза, но видяхме толкова много и разнообразни неща, че свят ни се зави. Очите ни бяха пълни с красота. Останахме доволни, че втория ден наваксахме изгубеното. Въпреки умората, не искахме да спираме. Набрахме скорост и вечерта се приготвихме за среща с Камакура. Следва... Благодарим за коментарите! Надяваме се да ви хареса и да бъдем полезни с информация за бъдещите пътешественици! Ден трети Новият слънчев ден ни зареди с допълнителна енергия и ние рано рано се отправихме към влака за Камакура. По пътя към станция Токио, минахме през Нихонбаши, построен през 17век като дървен мост и реконструиран от камък в началото на миналото столетие. Той е разположен в едноименната бизнес зона, чиито високи и стилни сгради оценихме по достойнство. Тук беше своеобразната ни среща с Михо Канно Във влака зърнахме малко момиченце с баба си и си направихме снимка за спомен Бялата статуя на Канон, която видяхме през прозареца, точно след спирка Офуна Камакура е истински рай. Още щом стъпихме там, усетихме, че се намираме на необикновено място. Всъщност, древните столици на Япония също предизвикват подобни чувства и е истинска фантазия човек да се движи по правите им улици. Със слизането от влака, до спирката се намираше храмът Енгакуджи. В момента, в който изкачихме първит стъпала към портата, от нея се зададоха група деца с родителите си, които бяха извънредно щастливи да се снимат с нас. Тук започна серията от фотоси в стил супергерои. Хеншин! Джуничи Окада - рекламно лице на Кирин (заедно с Каме). Автоматите за напитки са на всяка крачка. Любимото ни училище в Камакура - точно до храма Кенчоджи. За него писах подробво в темата за Бакалея. Понеже сме фенове на японските училищни дорами, нямаше как да пропуснем. Всичко стана съвсем спонтанно. Разхождахме се из един от храмовете на малкото градче и забелязахме, че точно до него има гимназия. Тогава ни дойде гениалната идея да се вмъкнем в нея през задния двор, който граничеше с храмовия комплекс. За наша голяма изненада, хлапетата не се биеха на зелената площадка, а тренираха бейзбол. Извикахме едно момче и то отговори на всичките ни въпроси на английски. Изглеждаше сериозно и изпълнително дете. За всички сигурно сме били голяма атракция. На излизане зърнахме прословутите паркинги за колелета, познати ни от култови ученически дорами. Из ахрива на Mood! В този комплекс имаше прекрасен павилион за съзерцание на храмовата градина Следва още едно забележително творение - Цуругаока Хачимангу. Пътят от гара Камакура до него е маркиран с 3 огромни тории, или порти. Между втората и третата порта има алея, построена от Йоритомо Минамото, основателят на шогуната в Камакура. Следващата ни спирка беше Дай Буцу. Нямаше как да подминем този гигантски символ на Камакура. Неземно излъчване има тази статуя, а когато човек застане пред нея, усеща, колко е малък. Влязохме във вътрешната част на Буда, за да се почувстваме като древните майстори, издигнали монумента в самото сърце на китното градче. Плажната ивица на Камакура ни даде повод да видим морето и да си направим летящи снимки. Следва... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Razzormaw Отговорено 13 Май, 2012 Share Отговорено 13 Май, 2012 и аз така тайно се надявам ама кой знае може един ден и да ме огрее. Снимките са доста интересни и определено се вижда, че не сте си губили времето и сте били на доста места. Най интересно ми се сториха тоя храм и кулата чудно дали пускат хора да се качват на нея както на тази в Париж или нашенският вариянт в Русе (само дето там я затвориха май). Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
parab Отговорено 13 Май, 2012 Share Отговорено 13 Май, 2012 Големи благодарности за споделеното! Чакам да прочета още за приключенията ви ! Наистина сте успели да обиколите доста за един ден, сещайки се за не особено кратките разстояния в Токио. Споделете как ви се сториха хората, с какво впечатление останахте от отношението им, атмосферата в големия град... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 13 Май, 2012 Share Отговорено 13 Май, 2012 За хората смятам да отделим цял пост и със снимки да разбием мита за ниските японци. Няма да ни стигнат думите, за да изразим благодарността си към всички, които ни помогнаха. Параб на първо мяст, понеже веднага направи тема с обяснения за Япония, още когато плановете ни бяха в начален стадий. В Токио тауър може да се влиза, но ние избрахме да видим друга гледка от високо. Небесното дърво ще бъде пуснато този месец за посещения. Доколкото разбрахме, цените за гледката ще са едни от най-високите, в зависимост от това, на кое ниво ще пожелаят да се качат посетителите. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Rie Отговорено 13 Май, 2012 Share Отговорено 13 Май, 2012 Браво и благодаря за темата! Зная, че това изживяване трудно се описва с думи, но въпреки това сте се постарали. Удоволствието за мен да прочета всичко това е голямо. Arigato! Имам вече някаква представа от това пътуване, споделиха ми, но искам да попитам и конкретно някои неща от и за кухнята им. Опитахте ли онигири, соба и това прословуто очазуке? И изобщо ако някоя от вас сподели нещо повече за нещата, които сте опитали от кухнята им, ще съм много благодарна. Кацудон, корокке и гьоза и аз сама приготвям у дома, но ме интересуват и други интересни ястия от японската кухня. ukio, не виждам райдърската част в тази тема. Да се поправиш. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Ragnos Отговорено 13 Май, 2012 Share Отговорено 13 Май, 2012 И така... летище София... ни изпрати със слънце и усмивки. Още повече се зарадвахме, когато на това място неочаквано срещнахме Рагнос и Марчо. Те ни вдъхнаха нови сили, с които излетяхме от столицата. Напълно неочакваната и за нас среща ме накара наистина да ви завидя за това, което ви очаква. Най-смешното беше, че и двете ни групички бяха избрали фаталната дата петък 13 за летене със самолет, а на мен ми беше за сефте и на отиване ме беше яко шубе. На фона на вашия 11-часов полет обаче, нашият до Виена ми се стори като разходка в парка. Не знам как сте издържали, евала ви! По-късно, докато се разхождахме из една от виенските улици видях табела, сочеща на изток към Токио, на цели 9500 км от нас. Тогава се сетих за вас и си помислих колко близко бяхме и колко далеч се озовахме едни от други само за няколко часа. Сигурен съм, че сте си изкарали най-малкото страхотно и нямам търпение да прочета за останалите ви приключения! П.П. Ходихте ли до зоопарка? Имат ли панди там? Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 13 Май, 2012 Share Отговорено 13 Май, 2012 Дааа, ходихме! Предстои да прочетете за пандите и учениците в зоопарка. Като спомена за шубето, помня, как на първия полет за Корея стисках ръцете на Ваня и Цвети, докато излетяхме. След онази Одисея преди 2г, този полет си беше с цял един ден по-кратък. Но да знаете, че и ние мислехме за вас - взели сме разни брошури, които ще ви харесат. Райдърите бяха в Киото. Има време за тях. Първите два дни не опитахме много от местната храна (само мочи и данго, което не се хареса на всички - беше прекалено сладко), понеже носехме наша, но нататък пробвахме всякакви деликатеси. Ще видите на снимките. Онигиритата се превърнаха в любимата ни храна. Последния ден на летището в Нарита, седяхме на земята, докато чакахме полета, ядяхме онигири и със сълзи на очи казвахме: "оишии". Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
pe6ito Отговорено 13 Май, 2012 Автор Share Отговорено 13 Май, 2012 Само да отбележа, че Токио таур е един вид копие на Айфеловата кула, но боядисано в червено и бяло. Японска му работа - колкото по-шарено, толкова по-добре, а ако пее и свети... За манджата също доста може да споделим, особено аз за етикецията на масата Честно ви казвам, хора, мен в заведенията като ме видеха и ми даваха лъжица. А това да ядеш соба с лъжица си е "много по-лесно". И панди имаше, но по-подробно - по-късно. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Mood Отговорено 13 Май, 2012 Share Отговорено 13 Май, 2012 Споделете как ви се сториха хората, с какво впечатление останахте от отношението им, атмосферата в големия град... Поне като туристи отношението към нас беше много позитивно, помагат, упътват, дори имаше моменти, в които ни водеха до търсентите от нас места. Тъй като се движехме понякога доста неориентирано, заедно със снимането, в резултат на което правехме мини задръствания на по-оживените места, лично аз не чух някой да се ядоса или да те погледне лошо. Спират заобикалят и продължават. Атмосферата е доста различна, не само заради големината на Токио, но и поради голямата им пренаселеност. Имахме моменти, когато уцелвахме час пик в метрото и буквално ако не се движим в нашата лента, ще ни отнесе тълпата. Но бързо се научаваш как и къде да вървиш. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
efw Отговорено 13 Май, 2012 Share Отговорено 13 Май, 2012 Хубава тема. Прекрасни снимки.Четях я с удоволствие. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
daneto Отговорено 13 Май, 2012 Share Отговорено 13 Май, 2012 Благодаря за споделените преживявания. С нетърпение очаквам продължението, с надеждата един ден и мен да ме огрее такова щастие. Япония трайно се е настанила в сърцето ми. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
desjer Отговорено 13 Май, 2012 Share Отговорено 13 Май, 2012 Чудесен разказ, чакам с нетърпение продължението. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
blacky80 Отговорено 13 Май, 2012 Share Отговорено 13 Май, 2012 И аз ви чета с удоволствие! Опиянението ми идва от усещането, че е било незабравимо пътуване и въпреки, че ме налягат малко спомени по дълги пътувания и приятна компания, знам, че си е двойно заслужавало. Аз ще чакам някой ред и снимки за впечатляващата стрийт мода по улиците...и онези добри думи за високите японци, дето грабнаха вниманието ми . Ако са били и цветни, слагайте ги веднага! Продължавайте с разказите си! Те са истинският магнит..за нас читателите. И със снимките! Искам „всеки запечатен миг” на Мария, защото..това е Мария!!! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
kutsy Отговорено 13 Май, 2012 Share Отговорено 13 Май, 2012 СТРАХОТНА ТЕМА! НЕВЕРОЯТНИ СНИМКИ! Ще чакам всяка следваща публикация с нетърпение! Моля, разкажете ни всички подробноси! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 13 Май, 2012 Share Отговорено 13 Май, 2012 Специално за Блеки ще има снимки с всички цветенца и тревички, покемони, дигимони и япончета. Предстои да разкажем за четвъртия ни ден, който беше един от най-важните и очаквани от престоя ни там. Това беше денят на Шинджуку и Шибуя - първият квартал е известен с бизнес сградите си, а вторият е център на японската младеж. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
lilibini Отговорено 13 Май, 2012 Share Отговорено 13 Май, 2012 Страхотна тема, страхотни разкази ,на един дъх прочетох вашите описания. Благородно ви завиждам за японското ви пътешествие и с нетърпение очаквам следващите ви разкази за всичко онова, което сте видели и ви е направило силно впечатление, а и за високите япончета - снимки. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
pe6ito Отговорено 13 Май, 2012 Автор Share Отговорено 13 Май, 2012 Ден четвърти Като повечето малки момиченца и аз искам да съм принцеса и когато разбрах, че с Мария вече имаме билети за стейдж в зала „Бункамура“ веднага в съзнанието ми изникна онази сцена от „Хубава жена“, в която Ричард Гиър заведе Джулия Робъртс на опера, а там тя бе като истинска принцеса. Не че съм фен на актрисата, но самата ситуация бе наистина завладяваща. Е, за моя радост вместо Ричард имах Мария, а вместо опера – постановка. Тази информация е напълно безполезна, но все пак трябва да оправдая вмъкването на супер готините си официални обувки през три летища в Япония, както и разходката им от Шинджуку до Шибуя В деня на стейджа сутринта ни за пореден път започна весело след като една симпатична възрастна японка се опита да ни ориентира на японски как да стигнем до Йойоги парк. Още по-забавно стана когато един костюмар също се включи към обяснениета с това толкова важно за японците изобретение – смартфон. Благодарение на двамата се добрахме до парка, където разхождайки се стигнахмме до императорския храм Мейджи. Той е построен през 1912 г. В памет на император Мейджи и съпругата му. Тук за пръв път имахме удоволствието да станем свидетели на сватбена церемония, в Киото също ни се отдаде такава възможност. След като прекосихме парка тръгнахме към оживената станция Шинджуку, която бе отправна точка за издирването ни на Tokyo Metropolitan Government Building, откъдето смятахме да видим града от високо. Естествено и това ни търсене бе увенчано с успех! Гледката на Токио от 45-я етаж на сградата наистина е неповторима. Във въпросната сграда Мария откри и култовия филмов гайд, който се оказа изключително полезен за следващите ни походи. След като слязохме от свръхбързия асансьор на някои ни бе нужно доста време да се съвземем, но достатъчно за да се ориентираме към Шибуя, през Йойоги парк, за да стигнем до залата за стейджа. Вървейки през свитите малки улички на мегалополиса се страхувахме да не ни застигне онзи така обещаван ни дъжд от синоптиците. Разминахме се на косъм приютявайки се не случайно в сградата на NHK TV, която ни бе по път. Телевезията, разположена също в парк Йойоги, се оказа една от най интересните ни спирки, която буквално изпихме на един дъх. Обиколихме няколко студиа, в които се записваха предавания, зали с микроскопични камери, шарен детски кът и галерия с артефакти от исторически сериали, продуцирани от компанията като - „Знамената на самураите“ и „Тайра но Киьомори“. Може да видите колко ни отива да бъдем водещи на японските новини Минахме и през "клуба на Джонитата". След NHK се запътихме към статуята на Хачико в Шибуя. Там получихме билетите си за стейджа и станахме свидетели на една от най-уникалните гледки из кръстовищата на Токио. Тази многолюдна станция е наистина въплъщението на думата „оживена“. Светне ли зелената светлина на светофара – трябва да избереш посока, защото не се знае къде ще те захвърли морето от японци, което плъзва по асфалта. Блясъкът по стъклените витрина на високите сгради, звуковете от видеоекраните и палитрата от стилове в облеклото, на които станахме свидетели са наистина незабравими. Ако има място в Токио, където можеш да усетиш „пулса“ на града, това според мен е Шибуя. Оставяйки Влади и Мая с Гери покрай Хачико, двете с Мария – тя с трепет и нетърпение, аз с моите прословути обувки, пристъпихме прага на една нейна мечта и една моя фантазия – стейдж в “Бункамура“. Аз няма да ви разкажа подробности за него, защото със сигурност ще бъда доста пустословна. Но само ще ви кажа, че Мария ми бе спестила в резюмето няколко интересни момента, които доста ме изненадаха... приятно Следва... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.