Taboo

[ForEverRain]

Taboo (1999)

 

Taboo / Gohatto
御法度
Година: 1999
Жанр: исторически, шоунен ай
Времетраене: 104 мин.
По новелата на Нацуме Сосеки 
Режисьор: Нагиса Ошима
Локация на снимките: Киото

 

Филмът разказва историята на млад самурай, който пленява с чара си и подкосява с меча си. Убийствен е!

 

Превод и редакция: ForEverRain 

 

 

 

[naia]

А, супер, мила:-)) Канех се да редактирам старите български суб,

Но идеята за нови е къде-къде по-добра. Това е красив филм, който ме остави с отворена уста.

/Гледах го преди две години, за първи път/ с руски суб и дублаж на френски, бърррр!/

Тогава тъкмо се докосвах до "момчешка любов". Хеле пък самураи.:-))/

Не посмях и да си помисля за превод.

Радвам се, че ще го видя с "наш" си превод. Чудесно:-)) Ама наистина е много красив.

[ukio]

Ганбаримасвай! Този филм се  нуждае от достоен превод.

[t_lozeva]

^{Много прекрасен филм . На второ гледане започваш и да разбулваш тайните му.  До половината е готов.}

[ForEverRain]

Преводът малко се забави по непредвидими обстоятелства, но много скоро до ден-два ще е готов, заедно с още материали около филма и преводи на интервю. Благодарим ви за търпението!

[Cheryll]

Още от сега благодаря за труда Ви! И се извинявам, ако в другата тема съм била припряна и съм ви пришпорила...

[t_lozeva]

_{http://kendo.bg/кендо-в-българия/} Не вярвам на очите си.

В България също сме имали доста майстори на меча.

[ForEverRain]

И така, превода е готов, остав само още малко редакция....в процеса на превода, достигнахме до следните умозаключения, които няма как да не споделя.

 

 

 

Първо, филмът "Табу" е от съвсем друга класа! Това не ви е обичайния филм, в който разбирате какво става и как свършва и който следва логиката. Това е филм за красотата и за съзерцанието, въпреки, че е на съвсем сериозна тематика и с доста елементи на бруталност. Има поне четири пласта в този невероятен филм, които се забелязват един след друг, но само ако се вникне много дълбоко в него. Първо се забелязват историческите елементи, това, че има  хомосексуален самурай, който побърква всички с красотата си и всява смут в редиците на отрядите. Има загинали, ревност и т.н. Но това не е ни най-малко основното.

 

 

Основното във филма е любовта. И то несподелената любов (между един хомосексуален самурай и един хетеросексуален самурай). Тази любов е единствено забележима в третия пласт на филма, в който Хиджиката изказва това предположение. Но има и още: красивият и нежен Созабуро е обичал Соджи, но след това да е бил изнасилен от нахални мъже. Самият Соджи е хетеросексуален, затова любовта му е също така несподелена. Обетът, заради който отказва да отреже личурите си е  защото е обещал на Соджи да даде живота си, за да накаже податливите на любовта. След това, тъй като и той самия е податлив на нея, също наказва и себе си....това е саможертвеност в името на любовта.

 

На последния пласт, става ясно, че не моралът е определящ, а красотата. 

 

 

 

Силата на младият самурай, с кимоно на разпъпила розова роза е неовата младост и контраста с всичко старо и гнило. Толкова е  различен от всички, направо им разклаща системата от самураи из основи, заради цвета на сакура, който представлява: свежа кръв, но и отровна кръв във вените на самураите

 

Много нежен филм, въпреки някое елементи на бруталност.

 

В японските филми има една медитативност в еежедневието, която я няма никъде другаде. Дори в битките и в обратите и в бурните събития -  колкото и да са напрегнати, не са лишени от смисъл, като американските, ами са на фона на общото развитие на живота, който тече спокойно като река. Цялата дъска в Го (едно от четирите изкуства). А в американските филми, толкова се обсебват от една-две битки, че изобщо забравят за останалата картина и как изобщо се вписват в нея! Като че ли, от спасяването на една рота от извънземни зависи оцеляването на цялата  ПЛАНЕТА,например; когато планетата си съществува независимо от тях, от тяхната битка и дори независимо от човечествето!

 

 

Ето за тази цялостност и медитавност става дума в Табу по най- елегантия начин. 

 

 

[t_lozeva]

От всичко най-хубава е музиката на Рюичи Сакамото!

Като гледах интервюто го разбрах така...личността на режисжора е да наказва себе си.
 Защото това не е просто филм,
това е истинска история  за несподелената любов и красотата.
Малкия Рюхей е японския вариант на Лолита!!!!!

Всичко това го прави любимият ми.

 

Има и дзен атмосфера определено. Както и в играта "Го".

А дали тази история, която съчинихме е вярна може да се разбере само ако се прочете романа.