Представяне

[bond]

Що пък двама-трима? Ей ме на и мен, може да ме припознаеш за приятел. Или пък да ме осиновиш.

[k-drama-monk]

Боже! Чак сега откривам тази тема.

 

Е, добре. По-добре късно, отколкото никога. Но видях и, че други не са се представили веднага.

 

Казвам се Георги. След около месец ще навърша 44 год. Имам съпруга и двама, пълнолетни сина. Роден съм и живея в гр. Видин.

 

Off Topic

Т'ва се намира на задните части на географията, но градските ми обичат да казват, че сме вратата към запада, което хм, няма го определям, какво е.

 

Безработен търтей съм. Понякога работя, но по-често си седя в къщи. Нямам, с какво да се похваля.

 

Интерес, хоби имам едно. Това са компютрите. Буквално от три годишен ме интересуват.

 

 

Off Topic

В тая връзка, ми е странно, че има хора, които не помнят детството си.

Off Topic

Често са ме питали, защо не съм ги превърнал в професия. Отговора е неизменен. За да не ги намразя, като правя неща, които не одобрявам.

 

Последното е лицемерие, защото работата ми винаги се е извършвала на компютър и винаги съм ползвал знанията си, за да се улесня.

 

Преживял съм няколко превратности, след една такава се завърнах към окултизма. Така, че може да се нарече моя, втори интерес.

 

Предполагам, че прозаично, просто съм си любознателен, затова съм се интересувал, от какво ли не.

 

И съм си тип бунтар. Не мога да отговоря, дали е заради времето, в което растях или, щото съм си чешит.

 

 

Off Topic

В тая връзка, любимия ми поет е Ботев. Обожавам „Септември“ на Гео Милев. А за къде без Вапцаров?

 

Но въпреки, че тези тримата са комунисти, аз съм точно обратното на комунист.

 

 

Друго, какво?

 

На широко и няколко пъти съм обяснявал, как се запалих по кей драмата. С две думи, търсех нещо, което да споделям като интерес със съпругата.

 

В този форум се регистрирах, защото имах нужда да говоря по темата. Не мога да го правя в обичайно посещаваните от мен форуми. Там никой не се интересува. Да направя поредния си дневник, няма да има смисъл, като никой няма да го чете.

 

За момента не се сещам нещо да пропускам от скучното си житие.

 

[seal_reinforce]

Мда, Видин е портата на ада, която нагло съм прекрачила, за да се преместя в София 

 

Свиркай, като отворят караваната на Баба Вида за сезона.

[Talasuncho]

Здравейте, казвам се Даниела и вече повече от 3 години редовно си намирам нещичко за четене (и за гледане) във форума. Какво друго - работя в София и живея в провинцията, та всеки ден имам около 2 часа по-малко време. Онзи ден станах на 50 Харесвам корейски драми и то от тези, по- несериозните. Много добре ми се отразяват като анти-стрес терапия. Признавам, че ако преди 5 години, някой ми беше казал, какво ще предпочитам да гледам, щях да му се изсмея. Донякъде мога да изгледам и някоя японска продукция, останалите азиатски - не са за мен. Не си падам много да пиша коментари. Благодаря на преводачите и администраторите на форума - страхотни сте.

[k-drama-monk]

На 19.02.2024 г. at 16:51, seal_reinforce написа:

Мда, Видин е портата на ада, която нагло съм прекрачила, за да се преместя в София 

 

Хм, в моите среди това се нарича урбанизация. Масово явление.

 

Off Topic

Във връзка с опита ми да уча, за да сполуча, около десетилетие не живях в родния си град. Когато се върнах, установих, че практически няма хора на моята възраст. Половината бяха забягнали по София, другите на запад. Това опасявам се над двадесет години по-късно не се е променило.

 

Чак порти на ада не е, но не крия, че тук се задушавах. Ако имах достъп до ядрено оръжие, втората бомба бих я пуснал тук. Но нещата се промениха. Може би съм се социализирал.

 

Отначало, напускайки града, като страничен наблюдател правех заключение, че тук нещата са застинали тринадесети век. Видин пада 1396 год., нравите бяха повече от век назад.

 

Може наистина да съм се пречупил, но според мен промяна има. Климата също я отразява. Първата причина за мен е масовото навлизане на частните телевизии. Второто е навлизането на умнофоните, съответно Spybook. Днес трудно намирам разлика между средния жител на града и страната.

 

 

 

На 19.02.2024 г. at 16:51, seal_reinforce написа:

Свиркай, като отворят караваната на Баба Вида за сезона.

 

Ами тази караванка последно съм посещавал, кога? Може би деветдесет и трета. Обичах да посещавам една друга караванка по-надолу на „Ален мак“ (в близост до Телеграф капия). Но миналата година не отидох нито веднъж, а децата ми казаха, че наемателите са се отказали. Вероятно ще дойдат други.

 

Редактирано 23 Февруари от k-drama-monk

[k-drama-monk]

На 29.08.2011 г. at 10:06, kandala написа:

А как бях пленена от Азия? Ами всъщност още от младостта ми, когато прочетох Шогун. Помните ли филма? Аз имам мноого бледи спомени, но тогава майка ми ми купи книгата и си остана и досега най-препрочитаната в живота ми. Отвеждаше ме много надалеч. Мечтаех с нея. Научих някои изрази и се опитах да запаля и вкъщи хората, но не се получи. Никой около мен не се интересуваше от нищо друго освен оцеляването. Гадно, но факт. Шогун-а си го скътах някъде в дъното на рафта и в сърцето си и се заех с оцеляване.

 

Тринадесет години по-късно, но все още си във форума. Филма и аз малко го помня. Но тази книга и „Цар Плъх“ бяха определящи за две поколения. Джеймс Клавел е най-великия посланник на Япония по света, колкото и местните да го ненавиждат. А да си признаем, не като да не са комплексирана нация, повече и от нашата.

 

„Шогун“ направо го изядох. Научих всяка японска дума вътре. Вече не ги помня, де. Децата ми знаят повече японски от мен.

 

Off Topic

Интересно е, че на първа страница от първа глава има едно изречение на японски. Знаех и него разбира се, Но никъде до края не се употребяаха тези думи и така не разбрах, какво казва уплашената японка. Както каза, тогава още нямаше Интернет, какво остава за Simply Translate. Щото то достъпни речници още няма. Може за някой от СУ, там има такава филология.

 

Покрай „Шогун“ се роди всякаква митология.

 

Off Topic

Тъпа и безинтересна история, затова я слагам зад етикет.

 

В родния ми град, горе-долу на най-доброто място, близко до Дунава, построиха един блок за партийни дейци. До ден днешен този блок се нарича Шогуните. Какво общо може да имат средновековни министър-председатели с местни величия? Ами, от една страна те се имаха за всесилни. Мястото на блока не е случайно. От друга страна народа ни взема на подбив такива хора.

 

Най-известния ми съгражданин VaGro все още живее в този блок.

 

Оцеляването е за всички ни и корейщините (и другите далекоизточни неща) са един от начините да преживеем в тази турболенция.

 

Off Topic

Ако имам някакви опасения, то са, че нашите деца ще са първите след Освобождението, които няма да живеят по-добре от родителите си. До тук им се получава, но гледам за напред. От друга страна не е чак толкова предопределено. Може пък да се размине. Ще се разбере. Само се моля нашите внуци да не ни проклинат за всичко, което натворихме. Доста отдвавна си го мисля. Света не тръгна на зле едва през 2020 год.

 

Редактирано 23 Февруари от k-drama-monk