Jump to content

Recommended Posts

6deb74472797b85c.jpg

 

Kasuka na Kanojo

幽かな彼女

 

Държава: Япония

Телевизия: Fuji TV

Формат: рензоку
Епизоди: 11

Режисьор:
Сценарист:
Дата на излъчване: 9, Април 2013 --
Време на излъчване: Вторник 22:00

Субтитри Английски

 

Каст
Shingo Katori - Teacher Akira Kamiyama
Anne Watanabe - Ghost Akane

 Atsuko Maeda

 Hiromitsu Kitayama

 Mari Hamada

 Jiro Sato

 Masahiro Takashima

 Miki Maya

 

Плот: В предишното му училище учителят Акира Камияма се опитва да прекрати случай на побой и това се превръща в негова травма.

От тогава Акира решава да не се намесва в нищо освен ако не е абсолютно наложително. Така започва да преподава в средно училище и се мести в нов апартамент. Тогава Акира открива, че апартамента е обитаван от дух на име Акане (Ан Уатанабе), която е била учителка преди да умре. В последствие Акира и Акане разрешават проблемите, които имат учениците.

 

 

Щом има свръхестествени работи в случая призраци значи и аз съм там!

ПП Ан Уатанабе няма тема srsly?!? о_O

 

Сваляне:  :click:

 

С български субтитри: :click:

 

Онлайн с български субтитри :click:

Link to comment
Share on other sites

В чудене съм дали да го гледам. Училище, духове, не е за мен това, далеч от моята категория при японците, но пък любимият ми пътешественик, който оцеля със само 125 долара в Индия, в продължение на 8 дни  и пропътува около 3 000 км. от Ню Делхи до Калкута, ще участва. Мице, Мице... ако се прежаля ще е само, за да го видя как ще се представи.

Малка поправка. Японските имена се изписват или първо с фамилия и след това собствено име, или както нас (дори това е препоръчително) - първо собствено име, след това фамилия. Тук в направата на темата обаче виждам, че първите двама актьори са изписани първо със собствено име, а след това фамилия (така е за предпочитане, да, и аз винаги го правя), но пък Ацуко (собствено име) Маеда (фамилия) и всички надолу след нея са изписани първо с фамилия, а след това собствено име. Мисълта ми е, че трябва да се избере само единия вариант, смесица и от двата не е правилна и обърква хора, които не са запознати.

Темите ти са добри, стараеш се. Продължавай все така.

Link to comment
Share on other sites

Засега е повече от добре определено мой тип сериал - комедийка с щипка свръхестествено. Хареса ми, че са се постарали с Акане тоест призрака за ефекти минава си през стени, врати всичко точно. Каста ми допадна и учителите и учениците. Имах съмнения по отношение на Шинго преди да го почна, но явно са били неоснователни. Героят му ме изкефи направо дето има една приказка гърмян заек нито се смути, че в стаята му се разкарва дух нито нищо даже почна да я хока и я насади на пачи яйца със солта. xD Tя пък като почна да "рефлектва" направо ме уби особено монолога с хлебарката беше култов! xD Определено ще се гледа поне от мен! ^^

 

ПП Имах лек проблем със избързването на английските субтитри, които съм дал горе в линка така, че ако и на вас се появи просто бутнете леко тайминга на мен веднага ми заспа от втория файл след като го преправих. Слагам все пак линк и за оналайн гледане да има някаква опция поне докато не качат рилийз като хората в азията.

Link to comment
Share on other sites

Изненадващо свежо сериалче. Нещо като ГТО, но с щипка хумористична мистика и здравословен цинизъм. Дано го превеждат по-редовно от "Saikou no rikon" само;)

Link to comment
Share on other sites

Мда върви добре като за морално-поучителна драма с призраци. Този епизод с парфюма ми хареса историята определено даскала постъпи добре в случая. Май избързах да хваля обаче духовете имаше някои неща в тази серия, които трябваше да са по внимателни при обработката на сцените, но общо взето това е бял кахър. Тая Кавай-сенсей май нещо клати клоните при нея поне на там ме наведе реакцията й след действието на Камияма в клас на края. Иначе актрисата макар и дребна са я подбрали симпатична. Директорката обаче заедно с героинята на Ан са най-впечатляващите женски образи особено първата хич не си поплюва и тук се намеси адекватно и постави оная високомерна лелка на място! Точно така трябва да се действа с разглезените сополчета и безхаберните им родители - който не му понася да се изнася! whipi.gifАко гледат този сериал директорки и учителки да си водят бележки от нея (както и учениците от японската им разновидност).   :D

Всъщност този сериал ме накара да си припомня ученическите години и честно казано и тук и при други японски драми за техните школа наистина се замислям колко сме далеч от японците или ако щете така наречените бели държави, където училищата са както трябва и в тях се ходи за да се учи не да слушаш мп3-ки, да се гримираш, пудриш и да не изброявам другите дейности на които съм бил свидетел по мое време, а сега дори е по зле от тогава (наясно съм понеже имам звено за информация в образователната с-ма). Може и да не е така в действителност и японските ученици да не уважават учителите си и да цари анархия по време на часовете както при нас(което ме съмнява), но дори и така те правят постоянно такива драми и засягат тази тема с необходимите поуки за зрителя, което само по себе си е похвално! (/clap Japan!)

Link to comment
Share on other sites

Ако гледат този сериал директорки и учителки да си водят бележки от нея (както и учениците от японската им разновидност). 

Те, обикновените учителки /или по-сетените от тях/ хубаво си ги водят бележките, `щото ако си обичаш работата, го правиш това без да искаш, вече ти е втора природа. Само че рибата се вмирисва от главата, тия по върха трябва да си записват. Още след промените, като почнаха да ни се отварят очите за добрите практики в училище, болшинството от тези, от които зависеше да ги въведат - министерство, инспекторат, университетски преподаватели и други готованляци - гледаха тъпо и високомерно от високото и подминаваха всеки опит за подобрения, оптимизация и мадернизация, защото как някой друг ще знае повече от тях, пък и това изисква много, много работа... Сега вече щат-не щат /под давлението на световни организации, разбира се, не по тяхно желание/ почнаха да говорят за това, но само говорят, всичко остава на хартия. Защо? Защото едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш. При нас всички искат, малко могат, а бездарниците и мързеливците не им дават да го направят. Защото НЯМА единна държавна стратегия за образование и възпитание на НАЦИЯТА - това, което имат белите страни. И защото все още е по-лесно да пишем правила, вместо да ги спазваме. И защото не смеем да правим системен контрол, а той е висшата форма на доверие и гаранция за успех. Уф, ядосах се... Ще си пусна някой японски, да ми се покаже светлинката в тунела...

Link to comment
Share on other sites

Добър сериал! Загледах го случайно и не съжалявам. Спомних си за нашия "подобен" (то друг няма) сериал "Революция Z"..... :mad: Японците са майстори да разказват кратко, точно и разбираемо за сложни неща, нашите са още в друго измерение.

Link to comment
Share on other sites

Отново интересна и поучителна история! cigarl.gif Тая тръгнала да става звезда и си вирна носа ама накрая прибра перките като извадиха онея палавите дрешки и вече би трябвало да е с едно на ум. То колко такива овчи мозъци са били подлъгвани с такива обещания даже при нея беше олекотена ситуацията можеше да е нещо много по-лошо. Баща й за хубаво й казваше ама то си знае неговото добре, че накрая се извини на човека щото ако беше някой друг да е свалил колана и да я е ошарил както заслужава! Майка й и тя с оскъден умствен багаж..ясно на кого се е метнала..как може да се съгласяваш да пускаш дъщеря си с непознат без да проучиш или да се заинтересуваш изобщо или поне да я придружиш?! Както стана дума и тука хубаво е човек да има мечти, но не трябва да се хвърля така с рогата напред и да игнорира всички около себе си понеже всякакви хора има и може всичко да стане. Тоя беше повече от съмнителен то се виждаше от халите. Около призраците също имаше интересно развитие това с "корена" определено откри нови възможности пред героинята на Ан, а историята й буди интерес..мен ме съмнява, че този учител за който говореше директорката може да е точно Акане, но по интересният въпрос е как е стигнала до това положение?! Познах и за Кавай-сенсей..определено и тя се оказа интересен персонаж иначе щеше да е просто хубав, но скучен интериор, а сега пред нея изникват любопитни перспективи..

Link to comment
Share on other sites

Тва сериалче продължава с много добро темпо. В тази серия освен редовните поучително-забавни истории насочиха нишката към миналото на Акане и отново имаше интересни неща около призраците. Този ритуал с изгарянето на дрехите беше доста интересно хрумване определено поразчупиха някои представи за духовете и възможностите им още от онзи момент, когато вземаха "душата" на кльопачката. xD А ефектите при въпросният ритуал в сегашният епизод направо ме ошашкаха - едни пушеци едни чудеса, постарали са се хич да не е. Е има някои работи дето клатят клоните както споменах и преди ама са що годе незначителни като звуците издавани при допир с предмети или пода в стаята ама те могат да се обяснят криво-ляво понеже единственият, който ги усети е Камияма, а той по начало си е специален щом може да ги вижда. Връщайки се на миналото на Акане явно теорията ми за връзката й с директорката май май ще се окаже правилна ама да видим... :rolleyes:

Link to comment
Share on other sites

Вчера го доизгледах и последните два епизода на това сериалче. Определено бяха добри серии като накрая се усети силната връзка м/у учителя и учениците му, която беше градена постепенно по време на целият сериал. Както при Kazoku game тук човек може да си извади доста поуки, но не бих тръгнал да ги сравнявам понеже единият набляга по скоро към занчимостта на родителското тяло във възпитанието на децата, а другият на учителите. И двете институции семейство и училище са от огромна важност за това как ще се оформят децата като личности така, че спокойно тези две драми могат да служат един вид като наръчник. Основната поука тук е, че човек не може да игнорира и да се прави, че не забелязва проблемите ставащи около него и винаги трябва да се търси конфронтация и диалог точно както беше и в KG просто с различни перспективи. Хубавото е че имаше градация на героите и особено добре се получи при главният и симпатичното миньонче Кавай-сенсей, която наистина ми хареса с начина по който си промени светогледа и приоритетите. Призраците бяха направени сравнително добре и ме радваха през целият сериал и откъм действия и откъм ефекти подпомагащи за по добро възприемане на призрачната им същност макар и с няколко дребни забележки. Краят обаче не ми допадна аз ако бях режисьор щях да го направя по добре! За мен този сериал свърши в 38-та минута не в 45-тата, а тези 7 минути бяха леко глуповати и наивни като поставиха една доста безмислена перспектива към главният герой, а имаше къде по-добри варианти най вече визирам директорката. Това завръщане не беше изобщо необходимо и по принцип пътят, по който се насочи нашия човек. Заради този край не мога да му дам 10-ка, а наистина заслужаваше, но 9/10 мога да му пиша с чиста съвест!

Link to comment
Share on other sites

След последните прекрасни сериали, които изгледах, започнах отново да преоткривам японското кино. Ако не бях потърсила, можеше изобщо да не попадна на Kasuka na Kanojo, а той се причислява към списъка "Задължителни за гледане" и се изтрелва към челните позиции. Носеше духа на първите дорами, до които се докоснах - Нобута, Гокусен. Всеки епизод оставяше топло чувство в стомаха ми и напрегнатите дни ставаха по-приятни. Изключително лек сериал, който обаче е много стойностен. Дискретно се засегна темата за тормоза в училище, а и като цяло се разгледаха най-важните проблеми на японските ученици, чийто живот определено не е лесен. Допадна ми начина, по който развиха човешките отношения, вината, миналото, бъдещето, връзките на всички нива в обществото. Според мен всеки зрител може да намери нещо от себе си тук, може да се види или преоткрие в лицето на някой от героите, както и да възприеме поуките, присъщи за японските сериали, които не липсваха и тук. 

Опасни са японците, знаят точно къде е болезненото място и проблемът. който те притеснява и го отразяват в сериал. Затова ги харесвам, въпреки че на моменти поведението им е странно и отчасти се възмущавам на обществото им, сериалите им са добри и стойностни. 

Много добър сериал, който заслужава да се види и затова силно го препоръчвам!

Link to comment
Share on other sites

Този, "ученическият" тип сериали ми стават все по-трудни за гледане. Те са някакво теглене на въже, учителят срещу отбора на класа, в което целата е всички да минат от "светлата" страна и да изхвърлят въжето. Не мога да си представя какво учат там, а стават и все по нелогични към края. Кефи ме идеята за нестандартна история, но липсата на мярка и логика ме изморяват.

 

Все пак имаше ценни моменти тук и там - срещите на Кавай Сенсей и коментарите на учителя по физкултура много ме радваха, но пък Anne този път не ми допадна.

Link to comment
Share on other sites

Как да са ти лесни за гледане и да схванеш на какво ги учат като не си разбрала най есенциалното от драмите с училищна тематика? :D Къде го видя това противопоставяне тук при положение, че даскала не вървеше срещу класа си, а искаше да им помага и съответно го правеше. Не знам как си представяш една училищна драма ама няма как просто учениците да бъдат оставени на тъмната страна само за да е интересно за зрителя понеже тогава наистина ще говорим за анти-логика и изкривяване. Всеки един епизод фокусира в/у даден ученик и проблемите му като може да има два изхода - учителят да помогне и да преодолеят препятствието със съответната морална поука и да се провалят като тогава се губи всякаква по нататъшна логика да гледаш такъв сериал понеже каква ти е файдата да гледаш провалил се учител и окаяни ученици? И това е основната идея на образованието като цяло --> учителите да насочват и помагат на поверените им деца като ги изграждат като личности в процеса. Това нещо ставаше във всеки един епизод тук както и в останалите училищни драми и няма как да е иначе. Единственото нелогично нещо е разбира се присъствието на призраците, но съдбите им не бяха основният акцент тук, а нещата, които се случваха в класът на Камияма и учителската стая.

Link to comment
Share on other sites

Вероятно не съм се изразила добре. Разбира се, че схващам че именно това е основното в този тип сериали: учителят да вади един по един учениците от "тъмната страна" докато се сприятели изцяло с класа. За да е възможно това трябва да имаме клас, в който 10-15 от децата са не само със сериозни семейни проблеми, но и никакави приятели и без помощ от никой друг освен от учителя си как да ги решат. Той трябва да е решен да спечели доверието им и да се прави на маймуна за целта. Децата също така трябва да са дълбоко фиксирани върху проблемите си да не учат в час. Във всяка серия едно от децата решава своя проблем с помощта на учителя. Накрая всички подготвят общо събитие, на което учителят е възпрепятстван да дойде (тъй като винаги последния джедайски урок е да можеш да се справиш и сам в една ситуация, правейки правилното нещо.) Намирам тези сериали за доста полезни, когато представят искрени приятелски взаимоотношения или показват борба за постигане на целите си пр. Въпросът е, че проблемите, които имат учениците са точно 5-6 вида (разведени родители, неразбиране от родителите, безпаричие, отхвърляне от приятели, забъркване с опасни хора) и става все по-трудно за мен да възприема вживяването на учителя в тях, или ролята му, когато се отваря на родителите и приятелите на децата и ги поучава. Защото реалното е донякъде това, което се случи за малко в този сериал:  

- поискаха му уволнението

. Само че нали  няма да е поучително ако е реално... А според мен, ако не е реално- ако не отговаря на героите, такива каквито са зададени в началото, и на логиката на ситуацията... не е убедително. И съответно не е поучително и не работи...

И особено в този сериал ми липсват серии, в които децата извършват нещо креативно и добро просто защото са такива - талантливи, и деца, а не само защото учителят се  е разкрил пред тях по "правилен" начин... Липсват ми серии които дават самостоятелна душа на децата или реална сила на учителя.

Link to comment
Share on other sites

Този принцип със сприятеляването е валиден или поне би трябвало да е валиден в който и да е училищен клас, не само в тези драми, а и по принцип. Правилният диалог м/у учител и ученици е есенциален в образователният процес иначе нишката се къса и нещата излизат извън контрол, аз лично съм ставал свидетел на доста такива случаи докато карах основното си образование. Проблемите на учениците не може да се категоризират строго в 5-6 категории както ти го правиш просто защото само с родителите да речем може да има адски голяма вариативност, която далеч не се изчерпва само с развод. Може да става въпрос за свръхамбиции, домашно насилие, недостатъчен родителски контрол, неправилно вмешателство и прочие като безпаричието, което си го отделила е също пряко свързано с родителите понеже в края на краищата семейният бюджет затова е семеен и мама и тати са хората, които снасят кинта. А липсата на парички може да е по най различни причини също както и останалите неща, които си изброила. Далеч не съм съгласен, че Камияма се е правил на маймуна, просто постъпките му като това с откраднатия парфюм примерно бяха доста достойни и поучителни. Аз лично бих се радвал да имам такъв преподавател както и бих му поверил без да ми мигне окото евентуалните ми наследници. И къде го видя този разбит клас? Тук си имаше приятелски групички и общо взето бяха настроени с/у учителя си докато той не промени това. Ти знаеш ли колко учителя в нашите училища, където цари анархия биха дали да са в обувките на Камияма към последните епизоди? Ето това е градивното и положителното, а защо не го виждаш и какво точно очакваш от един училищен сериал вече не знам...Може би ти се иска да гледаш как решават уравнения, рисуват картини, изкарват исторически факти и прочие дейности характерни за един средностатистически училищен час в съответната дисциплина по която преподава учителя, но тук конкретно са решили да акцентират върху нещата, които се случват извън сухата материя и задълженията, за които плащат на учителите тоест да си изнесе урока, да забърше дъската и да хлопне вратата след себе си като му свърши смяната.

Link to comment
Share on other sites

Благодаря ти, че поспори с мен - изясних за себе си нещо :).

Може би ти се иска да гледаш как решават уравнения, рисуват картини, изкарват исторически факти и прочие дейности характерни за един средностатистически училищен час в съответната дисциплина по която преподава учителя, но тук конкретно са решили да акцентират върху нещата, които се случват извън сухата материя и задълженията, за които плащат на учителите тоест да си изнесе урока, да забърше дъската и да хлопне вратата след себе си като му свърши смяната


Всъщност, наистина ми се иска да погледам и как вършат нещо полезно в училището, освен да изживяват вариации на няколкото типа проблема, за които стана въпрос по-горе. Не, че тези изживявания не са полезни, но защо да не се изследват от психолога да речем. Страстта да направиш нещо ново, или нещо красиво, или да разрешиш някаква загадка - тя също се създава в училище и е не по-малко важна... и е прерогатив именно на учителя. Само че, разбира се, има и такива сериали, в които вършат нещо интересно и/или креативно (предполагам спортните или тези за техническите училища могат да са този тип) и тогава сериалите се фокусират именно на дейността, която облагородява човека, а не толкова на учителя. Т.е става така: сериалът е за учителя - гледаме проблемни семейства спасени от учителя, ако сериалът е за tumbling - гледаме tumbling. За разнообразие вкарваме необичаен герой - примерно призрак.
Вероятно това центриране в една посока трябва да го приема за културна особеност или мода на сезона и да не очаквам повече: като например пълнокръвна картина за деца и учители, които освен семейни проблеми и "разкриване" един пред друг имат и някакви таланти, желания и търсения. Макар че по спомен в Samuraj High School и даже GTO епизодите бяха значително по-разнообразни и двустранни.

Link to comment
Share on other sites

maira, хем реално искаш, хем имаш претенции за разнообразието :)

"Въпросът е, че проблемите, които имат учениците са точно 5-6 вида (разведени родители, неразбиране от родителите, безпаричие, отхвърляне от приятели, забъркване с опасни хора)"

Това са си основните проблеми на днешните ученици, ако пропуснем любовните драми, алкохола, наркотиците и домашното насилие, които са пак достатъчно изтъркани теми. По-реално от това можеш да видиш примерно в руския сериал "Школа", който обаче изобщо не е предвиден за възраст -15. За тяхното си японско общество и за семейна драма, пускана по телевизията - толкова. Показаха доста човещина от различни ъгли. Не е шедьовър сериалът, но не му е грешката в бедната фантазия за проблеми в никакъв случай.

А учителите, особено у нас и с техните жалки заплати, много често нехаят какво точно се случва с учениците, дори и да са им пред очите. За което сериалчето даде една поука с уж "популярната" млада даскалка, която само чакаше удобна оферта, за да се махне.

 

Целта на сюжета е да зариби учителите да бъдат по-отговорни и съпричастни, а не да направи бум с невижданата си скандалност ;) Пък учениците, които си се занимават с нещо стойностно и креативно, нямат нужда от сериали, за да се почувстват ок.

Link to comment
Share on other sites

maira, хем реално искаш, хем имаш претенции за разнообразието :)

 

 

Целта на сюжета е да зариби учителите да бъдат по-отговорни и съпричастни, а не да направи бум с невижданата си скандалност ;) Пък учениците, които си се занимават с нещо стойностно и креативно, нямат нужда от сериали, за да се почувстват ок.

 

Хехе, разбира се, че искам да е хем реално, хем разнообразно и инетересно :). Кой и колко пъти би искал да гледа сериали, които са съвсем като реалния живот, без събития, или пък сериали на абсурда, в който нито един от героите или събитията не са логични и последователни на себе си? Всеки сериал си търси някаква ниша, опитва се да застане в своята си област, смесвайки ежедневието и убедителната нереалност. 

Сега, като не ми допада смеската на този сериал, какво да се прави.

 

Добрите ученици имат не по-малка нужда от поощрение и разбиране от лошите. И двата вида деца са си деца, искат обич, и когато бащата е приветствал блудния си син, не-блудния е останал доста обиден ако правилно си спомням :). Защо хубавите неща да не получат признание - по моему една похвала навреме може да спести 10 забележки по-късно.

 

Някак си, не мисля, че целта на сюжета е да зариби учителите... Учителите са една много малка таргет група, сериалите се гледат от много повече хора и освен това на учителите трябва да се говори на "учителски" ако искаме да ги зарибяваме. Няма как учител да приеме поука от сериал, в който не е ясно по какво преподава главния герой. Туй е все едно обущар да се научи от балерина как да и прави палците - тя знае как ги иска, и той се съобразява, но той е, който знае знае как да ги направи и той ги прави. Просто нито една балерина не си прави палците сама...

Така че математикът създава добри математици, литераторката дава вкус към езика и книгите, химикът и физикът дават разбиране към околния свят, историята дава корени и пр... От друга страна именно работа на психолога е да групира проблемите, да търси индивидуален подход и да се среща с родителите или да работи с класния по даден проблем. Когато учителят се занимава само със семействата на учениците си ми се струва малко прекалено, не че не разбирам, че това е схемата на сериала, това теглена на въже, но ... изглежда ми твърде глупаво...

 

Не, ясно ми е, че със сериалите има определена доза магия. Трябва да те омагьосват. Не трябва да се търси логика - ако човек се разтърси, много малко ще издържат, нали, нека да не се дебнеме, че да не се хванеме, както казват някои :). От друга страна, феновете като мен са жестоки - ако харесваме, то е безрезервно, ако не харесваме, няма какво да търсим добри намерения, цели и послания, и кой как се е старал да си свърши работата... просто нещото не струва, толкоз. Като се захванах да коментирам ми се искаше да не бъда толкова жестока, да намеря причина за нехаресването. Но истината е, че въпреки, че намерих много причини, има също толкова сбъркани други сериали, които харесвам...

Link to comment
Share on other sites

Ама ти говориш за съвсем различни неща като сравняваш реализма с логичността?! :D Дори и най голямата фантасмагория си има своята логика и механизми, които ако са направени добре карат зрителя да следи с интерес. Мен лично ми е по интересна човешката фантазия от обикновенното битие. Конкретно за този сериал би ми бил по безинтересен ако нямаше призраци, но говоря като степен понеже дори и да ги нямаше духовете основните акценти и морални извлечения си седят. Даскала пак щеше да се занимава с проблемите на учениците си просто мотивацията му щеше да идва не от призрака на героинята на Ан ами от друго място.

Link to comment
Share on other sites

Добро сериалче. Нямах големи очаквания, но ми хареса. Не ми беше протяжно и досадно, като корейските. Много са им на тях хем по 16 епизода, хем по един час. 90% от случаите, нямам търпение да свършат.

Притесняваше ме тук фантастичния елемент, но същевременно това беше и забавната част. Не ми се стори прекалено, даже не беше и център на внимание. Като всеки японски сериал, пак бяха вкарани житейските уроци и поуки. Изумявам се как японците се осмеляват да вкарат всичките си социални проблеми във филмите.

Забелязах как всеки ученик на който е помогнато, става той инициатор и помощник в следващия епизод. Доброто се предава, демек. 

Изплашиха ме за финала. Колкото и идилична да е идеята за учителя и Акане, все пак избраха по-разумния (и отново поучителен) изход. 

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...