Jump to content
kcekce

Великите творци

Recommended Posts

The Wind Rises е един от двата японски филма, включени в краткия лист на Златните глобуси за Чуждоезичен филм. Другият е Like Father, Like Son на Hirokazu Kore-eda, който вече се сдоби с наградата на журито в Кан тази година. Лентата на Гилби е една от двете анимации в списъка. Продукцията е номинирана и в категорията за Най-добър анимационен филм - при Златните глобуси и Оскарите.

Ще дръзнат ли американците да наградят Miyazaki за втори път, след като преди 10г. той отказа същия приз в знак на протест срещу агресивната външна политика на Щатите?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не знам, къде да постна новината, но съм съкрушена!

Убиват студио Гибли и мечтите на всички деца! Чудовищно! Вярно е, че последният им филм не беше номер 1 в бокс-офиса, но това изобщо не бива да се свързва с качеството на продукцията

Share this post


Link to post
Share on other sites

 Още малко по темата Гибли и бъдещето на студиото.

 

  Малко ми бе странно, като чух че проблемът бил финансов. Винаги съм вярвам, че ако някой прави пари (в този бизнес) в Япония, то това са Гибли. По спомени, "Отнесени от духовете" им донесе около 300 милиона долара в световен мащаб при около 20 млн. бюджет. Ясно, че парите си летят, но екипът не е седял със скъстени ръце от тогава.

 

 След оттеглянето на Миязаки си бе съвсем логично да започнат промени, все пак той бе лицето на Гибли, но с наличието на такива талантливи млади режисьори, като Горо и Йонебаяши, аз съм твърд оптимист, просто трябва да им се гласува доверие, уви може би точно тук е истинският проблем, защото едно е да продуцираш филм на Миязаки и Такахата, друго на новоизлюпени лица. Явно на някои хора не им се рискува, въпреки очевидния им талант.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Имам чувството, че напоследък бокс-офис класацията за тях е най-важният фактор, за съжаление. Преди 10-15г. филмите на Гибли чупеха рекорди по гледаемост, а сега дори в дебютната си седмица не успяват да спечелят първото място. Те дори не са изменили на качеството. Ужасна е ситуацият в бокс-офиса в момента в Япония. Дано да измислят спасителен план! 

 

 

Ето и някакво нелепо обяснение ва пъпроса, защо последното аниме на Гибли се е провалило. Не вярвам това да е причината.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Хаяо Миязаки ще получи почетен Оскар! След Куросава, той е вторият японски режисьор, който ще бъде удостоен с това отличие. Честито! 

Чакаме само чудото, което ще възроди Студио Гибли!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Правилно бяха написали в една статия, че за да остане живо едно студио за анимация, трябва да привлича и "възпитава" кадри, които да продължат делото му. За жалост "Гибли" все така се крепи само на Миязаки старши, както показва и статистиката на печалба от картините. За толкова години трябваше да си отгледат и популяризират следващия талант, който да създава неповторими творби и да им пълни касичката. А Хаяо не само че не си намери възпитаник, ами успя да се изпокара дори със сина си Горо... Тъжно, но след пенсионирането му, за което той си мечтае вече от сума години, просто няма кой да го замени.

Share this post


Link to post
Share on other sites

А аз забравих да спомена, че "Роня" на Горо Миязаки много ми харесва:) Има какво да се желае откъм художествено изпълнение, но режисурата е на ниво;)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много хубава тема... Творците, които Ксексе е посочила, са ми едни от любимите и на мен. Искам да добавя oще някои. Ще започна с:

 

Кунихико Икухара

 

Kunihiko Ikuhara (21.12.1964 г.) е японски режисьор, писател, художник и музикален продуцент. Най-известните му ранни работи са – „Sailor Moon“ (към Toei, режисира част от епизодите) и „Revolutionary Girl Utena“( Be-Papas, където вече творческият контрол си е негов). По-късните му творби са „Mawaru Penguindrum“, „Yurikuma Arashi“ и „Sarazanmai“.

След като завършва Kyoto University of Art and Design, Икухара започва работа в Toei Animation като асистент режисьор на Junichi Sato. Най-известната работа на Икухара с Toei е „Sailor Moon“. Той е режисьор на много епизоди в хода на сериала и поема позицията на режисьор от Junichi Sato през третия сезон, „Sailor Moon S“. Освен това Икухара е режисьор на първия театрален филм „Sailor Moon R“.

След четвърти сезон на „Sailor Moon“ Икухара напуска, за да основе своя творческа група Be-Papas, състояща се от него самия, известната мангака Chiho Saito, аниматора Shinya Hasegawa (Neon Genesis Evangelion), писателя Yōji Enokido и продуцента Yuuichiro Okuro. Be-Papas си сътрудничи за създаването на анимационния и манга сериал Revolutionary Girl Utena (Shōjo Kakumei Utena 1997). Икухара ангажира композитора J. A. Seazer, който предоставя забележителните хорови песни, които придружават всеки дуел в анимето. Икухара твърди, че винаги се е възхищавал на Seazer, който се е радвал на популярност по време на японското студентско протестно движение през 60-те години на миналия век и смята, че работата на Seazer с темите за революция и промяна на света е напълно подходяща за Utena.

Тук пускам няколко от тези наистина забележителни теми.

 

"Revolutionary Girl Utena" има успех и спечелва "Best Television Series Award" и "Kobe Award" на Animation Kobe '97. Be-Papas си сътрудничи отново през 1999 г., за да създаде филма “Utena, Adolescence Mokushiroku” с придружаваща манга, отново с автор Saito. Излиза и видео игра на Sega Saturn и сценичен мюзикъл. Be-Papas се разпуска след излизането на филма.

След Utena Ikuhara си сътрудничи с Chiho Saito за мангата "World of the S&M" и с Mamoru Nagano за романът "Schell Bullet". Излиза и базиран на Schell Bullet концептуален албум Thanaphs 68.

След приключването на Utena, за известно време единствената работа на Ikuhara в аниме индустрията е по сториборда на опънинга на Nodame Cantabile и юри янимето Aoi Hana.

През 2011 г. Икухара се завръща като режисьор на аниме сериал с Mawaru Penguindrum.

През 2015 г. Икухара пуска Yurikuma Arashi, който се състои от аниме серия, произведена от Silver Link, и серия от манга, илюстрирана от Akiko Morishima.

През 2019 г. пуска анимето Sarazanmai.

Също пише мангата Nokemono на Hanayome, илюстрирана от художника Asumiko Nakamura и публикувана месечно в японското списание KERA.

Както при Миядзаки и Томино, произведенията на Икухара съдържат някои критики срещу капиталистическата система. При Икухара подобни критики често са придружени от повече или по-малко латентно недоверие към целия социален ред или дори към самата човешка природа.

 

Лично мнение:

 

Най-общо бих нарекла работите на Икухара, не просто съдържащи критики към капиталистическата система (въпреки, че това го има) , а по-скоро антисистемни като цяло. Характерно за него е използването на символика. Той не обяснява какво и защо (може би най-обяснителното му до този момент аниме все пак е „Саразанмай“), като оставя на зрителя сам да интерпретира произведението му по какъвто начин прецени. Той не дава обяснения и на срещи с фенове, пресконференции и т.н., въпреки, че е засипван от въпроси за аниметата си, които дават огромен материал за интерпретация. Най-елементарно погледнато действието в аниметата му може да се разгледа като развиващо се поне на две нива - едното е в социума, а другото е вътре в самата личност, като това включва характеристиките и на всички нива включително материалното т.е. действието достига до ниво самата клетка. Най-цялостно идеите му според мен са разкрити в Утена. На много места го водят юри, но това е само на повърхността. Утена е чисто символично произведения, ако се гледа буквално сигурно изглежда красиво, но странно. Разглежданите идеи са много по-близо до херметизма и западноевропейските мистични школи, отколкото до азиатския мистицизъм. Когато го гледах за пръв път, това ми направи силно впечатление. В Утена много последователно е разкрит един мистичен процес на трансформация, който приключва със саможертвата на самата личност. Всъщност не приключва, защото виждаме последната крачка само на личността, а след края следва начало.

В линка по-долу има превод на английски на една от дуел темите, който може да даде обща представа за някои от идеите в анимето.

 


Utena, заедно с анимета на други автори, като Ghost In The Shell, Kino no Tabi, Texhnolyze, SE Lain, Ergo Proxy, Mushishi, Paprika и купища други ме бяха разглезили до степен, да не искам да гледам почти нищо с актьори - темите на повечето от игралните филми ми се струваха банални в сравнение с невероятните теми в аниметата. Сега гледам и игрални филми де... но това което могат да дадат като материал за размисъл аниметата и в случая тези на Икухара е наистина много обширно и си струва човек да се втурне в този свят. После няма да мy се прииска да си тръгне.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...