Jump to content

Recommended Posts

Много приятен филм...Харесаха ми и историята, и героите и актьорската игра. За първи път гледам Ко Су, но определено няма да е за последен :wub:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Отдавна изгледан и много харесан от мен Love 911, страхотна екранна двойка, нямаше нужда от заплетен сюжет,  Ко Су и Хан Хьо Джу запълниха цялото пространство със себе си и то много сполучливо, получи се магията.  Особено влизането на Хан Хьо Джу с главата напред беше доста запомнящо се, страхотна. :D

Всички в пожарната ми напълниха сърцето, много искрени и забавни. Ако ви се гледа нещо много свежо и романтично, това е филмът.  :yes: 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Поредното филмчче, което ме разтопи. Много западен аромат придаваше, но бях изклюително доволна. Химия ли беше това между актьорите - не знам, но бяха брилянтни. Сцената на моста в началото ме разплака направо от смях, беше страхотна.  :emote_kiss3:  :wub:  :thanks:  :yes:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Просто пак си припомних защо харесвам толкова Ко Су :wub:,невероятен е този мъж,и като харизма,и като външност,и като игра :inlove:..Химията между двамата е толкова силна че съвсем забравих че играят..Филма определено върви леко и естествено,и не беше пълен със фантасмагории,каквито корейците обикновенно плетат...Докосна ме :yes:..

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сладурско филмче ... гласувам с всички възможни крайници ... :D

Share this post


Link to post
Share on other sites

Гледах го преди доста време, но все още стои на лаптопа, защото си го преглеждам периодично ;) Много истинска история пресъздадена прекрасно и от двамата главни. Хан Хьо Джу ми е любимка, много лъчезарна актриса. Не пропускайте да го погледнете, заслужава си :yes:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Филмът е задължителен за гледане! Колкото повече го гледате, толкова по-хубав става! :yes: Сладури! 

  • Like 2
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Един от филмите, за които отзивите са почти изцяло положителни и аз напълно се присъединявам към харесалите го. Не държа на реалистичност във филми и сериали - иначе щях да гледам документалистика, затова нереалността в определени сцени изобщо не ми попречи да се насладя на всичко останало - страхотната главна двойка и почти всички хора около тях. Главната ми беше дразнеща като поведение в началото - и като лекар, и като жена, с тази настъпателност, но израстването в образа ѝ компенсира всичко останало. Ко Су - какво да му коментираш, страхотен!

 

Любимата ми сцена беше

Off Topic

на жп релсата, когато пожарникарите опитваха да отместят колата и към тях спонтанно се присъединиха няколко мъже и тръгнаха да им помагат, въпреки опасността - много естествена и човешка реакция, не знам защо, страшно ме трогна.

 

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
На 30.04.2013 г. at 19:21, kitket написа:

А един от любимите ми моменти е пътя, пълен с пиленца, а тия, големите и силните пожарникари, внимателно ги събираха едно по едно, контрастът беше силен и трогателен, мммного сладко!

 

А забеляза ли двамцата как си се разхождаха и си лафеха... кой знае колко пилци са сгазили, докато се гледаха влюбено-злобно :D

 

Аз го гледам на прибежки, по 10 минути и пауза, че да не ми свърши бързо :D

  • Haha 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не го догледах заради образа на главната героиня. Безчовечната и реакция на лекар към пациент в началото на филма беше потресаващо ужасна, и напълно обмислена и без грам колебание. А последиците за пациента бяха окончателни.

 

Пиленцата бяха неописуемо сладки, но сюжетно просто не се връзваха с началото. Мацката беше толкова отрицателен образ, че никакви весели сцени не можаха да ми заличат впечатлението.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Мен ме връща в действителността (родна и не само). Важно е да си спасим кожата, пациента - ако е рекъл Господ. Докато го спасяваме, може и да го осъдим. И изборът кога да се откажеш - малко съмнителен. За оня от бесилото не се отказа, за да не го лепнат и него като черно петно в трудовата й биография. За жената от релсите обаче, послуша колежката. Че днес няма да спасиш един, но за в бъдеще може да спасиш хиляди - ок, ако е въпрос на обстоятелства. Не е ок да е въпрос на целенасочен избор.

 

Пожарникарите и те, оставаш с впечатлението, че в професията си се раздават само хора с дълбоки лични драми. Последното телефонно обаждане на затиснатия ми беше най-силният момент. Знаеш, че всичко беше дотук. Аз вероятно бих карала по същество, рядко спестявам фактите. Ако получа такова обаждане, също искам да ми каже истината. Не искам да го науча от други хора, не искам да го крие и не искам фалшиво спокойствие. И искам да знам, че е осъзнал какво следва и не го е страх, а само съжалява, че точката ще се постави тук и днес.  

 

Пародия с хумор, на моменти сив. Ако по време на фантастичния финал бяха излезли насред платното да се прегръщат и някой бус ги отнесеше, вече щеше да е черен :D

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...