Jump to content

Recommended Posts

Kimi wa petto /Моят домашен любимец
 

tKAvDizqTrI5CA8hnj5wbWCQT00.jpg


Година:2003
Страна: Япония
Жанр: романтика, комедия
Продължителност: 10еп. х 57 мин.

Субтитри: Български
Режисьор: Kato Arata
С
В ролите:

Koyuki as Iwaya Sumire
Matsumoto Jun as "Momo" Goda Takeshi (от Arashi)
Tanabe Seiichi as Hasumi Shigehito
Sakai Wakana as Fukushima Shiori
Suzuki Sarina as Shirotae Yuri
Eita as Horibe Junpei
Nagatsuka Kyozo as Asano Satoshi

Ishihara Satomi като Shibusawa Rumi

и др.


Описание:
Iwaya Sumire e успешно реализиран журналист в отдел Световни новини, но в същото време личният й живот е пълна
катастрофа - приятелят й я намира за
красива, но твърде властна и я заряза заради по-младо момиче. На работа всички се боят от характера й – сприхава е, дори може да те удари. Така се стига до там, че при “спор” с шефа си
му избива един зъб icon_cheers.png . След напрегнатия работен ден пред дома си намира кашон, а вътре
пребито момче. Sumire примъква кашона в своя апартамент и приютява момчето за през нощта. На сутринта на работа разбира, че е понижена и прехвърлена в отдел "Начин на Живот". На всичкото отгоре, момчето, което е приютила, няма къде да иде, няма пари, съответно не иска да си тръгне.
“Ще направя всичко, което поискаш. Ще бъда какъвто поискаш.”
“Ти никакво достойнство ли нямаш?”
“Не.”
“Тогава какво ще кажеш да ми бъдеш домашен любимец?”
“Бау.”
Sumire нарича странния си питомец Момо, на името на кучето си от детството си. И за нея той си е просто куче, което можеш
да погалиш, а можеш и да удариш. Или не съвсем. Какво очаква занапред Sumire? Гледайте и ще разберете.

От мен: Това не е просто мелодрама, това е силна социална драма, а темата не е само за самотата, а за самотата почти като болест, която би трябвало да може и да се лекува. Това е история за човека, търсещ себе си и за това, колко е важно да цениш това, коетоимаш . Това е история за сблъсъка на човек с общоприетите правила, обичаи и стереотипи. За съжаление не всеки успява да намери в живота си човек, който ще те разбира от половин дума, да можеш да му се довериш и разкриеш. В този случай на главната героиня наистина й е провървяло.
По-мил, по-топъл, по-емоционален и затрогващ филм, честно ви казвам, не съм гледала. Всеки път като си спомня за него ми става едно такова топло на душата.
А за играта на Джун просто нямам думи.
Гледах го преди доста време, но все още ми е в първите пет.

 

:essub:

Свали  :click:

 

Свали с български субтитри :subs:  :click: 

 

Онлайн с български субтитри :subs: :click: 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За сериала - определено ми хареса Въпреки че не ми се вижда много реална самата възможност една жена просто ей така да прибере непознат, при това доста по-млад от нея мъж в дома си, идеята беше представена много реалистично. Отношенията между двамата също ми се сториха много добре показани - не бяха нито преувеличени, нито нищо. Съвсем ненатрапчиво е показано и самото развитие на чувствата им един към друг, по много мил и романтичен (според мен) начин - могат да бъдат наистина себе си само един с друг (особено Сумире). Пък и МацуДжун страшно ми хареса и като визия, и като образ, въпреки че обикновено не ми е много симпатичен Единственото, което не одобрявам, е актрисата, която играе главната роля - не ми е приятна и туй то

В общи линии сериалът беше доста по-различен от останалите японски дорами, които съм гледала. Много ми хареса и го препоръчвам на всички, които обичат романтични, но не много наситени с действие (доколкото си спомням, все пак го гледах преди 2-3 години) филми!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много силен сериал, наистина ме впечатли. Не бях срещала комедия с подобна тематика, а и не мисля, че мога да го нарека и комедия. Мацумуто Джун се е справил страхотон с ролята. На моменти наистина бе толкова досаден и нахален (точно като куче), че ми идеше да го цапардосам с нещо, но уви при тези големи влажни очи и лъчезарна усмивка не събрах сили.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поздравления за превода на това сериалче

След като го гледах то определено се нареди сред любимите ми.

Matsumoto Jun е такъв сладур тук, че направо ми се прииска и аз да си го имам вкъщи като домашен любимец

Краят наистина ми хареса за разлика от завършеците на някои други по принцип хубави сериали.

След като го гледах веднага подхванах Hana Yori Dango, защото преди това смятах, че главният герой ми е нелицеприятен и няма да е на нивото на Lee Min Ho, но излезе, че съм грешала

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодарности към мацкова и сабрина за удоволствието да го гледам на български !

Както вече бе казано, сериалът засегна доста социални теми от японското ежедневие - жените кариеристки, стремежът им да се омъжат, какво очакват мъжете от жените, връзките между по-млади и по-стари... И много лични теми - за реализацията, за любовта, за лицемерието и най-вече за самотата. Това последното бе толкова добре показано и по толкова затрогващ начин, че на моменти спираше да ми се вижда странна тази тяхна необикновена връзка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Доста задълбочен сериал ,сякаш рови в човешките предрасъдаци и иронично ни ги показва от страни,но този път в истинският им образ,без клишета и фалш.Истината е ,че човек живее без да се замисля ,копирайки от малък отношенията на околните ,черпейки от всякаде информация ,но доста далеч от реалното.Можеби точно това се опитват да ни покажат с този филм ,че ние робуваме на болните представи за успех , мечти които всъшност не са наши ,а оставяме чуствата под контрола на разума с което губиме своята идентичност ,за сметката на ''правилният'' избор.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Доста задълбочен сериал ,сякаш рови в човешките предрасъдаци и иронично ни ги показва от страни,но този път в истинският им образ,без клишета и фалш.Истината е ,че човек живее без да се замисля ,копирайки от малък отношенията на околните ,черпейки от всякаде информация ,но доста далеч от реалното.Можеби точно това се опитват да ни покажат с този филм ,че ние робуваме на болните представи за успех , мечти които всъшност не са наши ,а оставяме чуствата под контрола на разума с което губиме своята идентичност ,за сметката на ''правилният'' избор.

Много ми хареса анализа ти. В същото време не спирам да се удивлявам как успяват тези японци да ни покажат проблемите без излишно да драматизират, но и без опростяване.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не мисля, че ни показваха предразсъдъците, защото хората около главните герои бяха доста възприемчиви към техните странни взаимоотношения и проявяваха завидна доза разбиране.

Фокусът за мен бе върху това, че обществото е задало някакви стереотипи, които ограничават човека и индивидуалната му изява, карат го да не бъде себе си и това води до празнота, която всеки се опитва да запълни по някакъв начин.

Двамата се събраха в момент, когато гардовете им бяха свалени и това им позволи да не са с маски още при старта. И заедно с лекуването на Сумире, и тези, които гледат получават една оздравителна доза любов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не мисля, че ни показваха предразсъдъците, защото хората около главните герои бяха доста възприемчиви към техните странни взаимоотношения и проявяваха завидна доза разбиране.

Фокусът за мен бе върху това, че обществото е задало някакви стереотипи, които ограничават човека и индивидуалната му изява, карат го да не бъде себе си и това води до празнота, която всеки се опитва да запълни по някакъв начин.

Двамата се събраха в момент, когато гардовете им бяха свалени и това им позволи да не са с маски още при старта. И заедно с лекуването на Сумире, и тези, които гледат получават една оздравителна доза любов

 

+1

Направо ме закова начина, по който оплетоха и показаха отношенията им. Когато цял живот си живял според натрапените чужди очаквания, в един момент стигаш предела си. И ако имаш късмет, Господ ти праща по някое "кашонче-изненада" да те пробуди. И се оказва, че съвсем не си такъв, за какъвто си се смятал. (Деси и Катето ще ме разберт накъде бия. ) Толкова е освежаващо и освобождаващо! Едва когато човек опознае и приеме истината за себе си, едва тогава може да бъде щастлив и да обича другите.

Страшно ми хареса искреността на отношенията им. До последно мислех, че ще има бесни саможертви по корейска кройка, но тук си бяха съвсем в нормите: и лекия им егоизъм, и грижата за другия бяха съвсем естествено балансирани. Вярно, че мацката беше доста дървена, но пък такава й беше ролята, а и явно отвътре й идваше. Пък и приликата с маската беше наистина поразителна. Джун от своя страна съвсем ясно ми припомни защо не съм фен на кучетата. Няма такава лепка, ей! И пакостите, с които имитираше кучешка ревност, бяха много сполучливи. Но мисля, че лично аз бих го натирила още на втория ден.

И последно благодарско на екипа по превода. Браво, мацки!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много свежарско и забавно сериалче Показва един по-различен поглед върху човешките взаимоотношения .Някак си очаквах по-голямо развитие в сюжета , повече драма като по корейски ..някакси прекалено лекомислено свърши

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Просто е идеално откъдето и да го погледнеш. Досега не съм била особен фен на Джун, но с тази роля ме разби - отсега нататък ще попреглеждам изоставените на улицата кашончета :hehe: Психологът също ми напълни душата.

Когато извика "Момо" на летището, ми се щеше да гушна монитора от радост :lol:

 

Особено ми допадна това, че макар и да описва една доста тъмна и самотна страна от човешкия живот, сериалът си остава свеж и позитивен. Не се отнася само до връзката между двамата. Около тях имаше много свестни хора, които оставяха впечатлението, че е достатъчно човек да протегне ръка, за да достигне до тях. Не съм сигурна, че би ми допаднала корейската интерпретация на сериала, защото ми се струва, че корейците са твърде любвеобилни и непосредствени. Но пък, кой знае?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много сладко сериалче и чак ми се прийска и на мен да ми попадне едно такова кашонче от някаде Джун няма какво да кажа освен,че се справи невероятно с ролята ,за момичето ,ами имаше доста допирни точки с мен Обаче психиатъра много ми беше забавен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В началото като прочетох резюмето ми стана много интересно и докато дочакам буквичките много зор видях, ама като го изгледах си промених мнението. Нещо не можа да ми допадне, а пък Матсумото Джун повече си го харесвах в Hana Yori Dango...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този японски филм, е доста по-различен от всички други,

които съм гледала досега.

Затова бих искала да оставя и своите впечатления, и споделя

чувствата си, които ме вълнуваха докато го гледах.

Жената, колкото и умна, амбициозна и

преуспяла да е, тя си остава жена, нежна, чувствителна и ранима.

Винаги нуждаеща се от внимани, топлина и разбиране.

Но нима не е същото и с мъжа?

Казват, че приятелството се цени повече от любовта, защото е за цял живот.

Но когато те се слеят в едно, се ражда музика.

Именно в този филм, долових ритъма на най прекрасната музика,

ритъма на 2 сърца, споделили както приятелството, така и любовта.

Прекрасни впечатления от великолепна актьорска игра.

Люси:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Много силен сериал, наистина ме впечатли. Не бях срещала комедия с подобна тематика, а и не мисля, че мога да го нарека и комедия. Мацумуто Джун се е справил страхотон с ролята. На моменти наистина бе толкова досаден и нахален (точно като куче), че ми идеше да го цапардосам с нещо, но уви при тези големи влажни очи и лъчезарна усмивка не събрах сили. biggrin.gif



Напълно съм съгласна ! Аз лично намирам много дълбок смисъл в сериала, не знам за вас smile.gif Откривам и някои прилики с главната героиня, така че...... smile.gif А за Момо какво мога да кажа - и аз искам такова кученце :spin: голям сладур :spin: верен, мил, свеж какво повече може да иска една жена :spin: Единственото, което не ми хареса е края, но като се замисля, ако имаше пълен ~happy end~ сериала нямаше да е това, което е ! smile.gif
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не просто много харесах сериала, ами го записах на едно DVD и го занесах на приятелка с DVD-плейър. След като му се канила едно известно време, го почнала... и така до другата сутрин, докато не свършил. Та дамата минала през магазина да купила 3 празни DVD-та и след това - марш при мене да го запиша. Бързо! Че отива към пощата да го изпраща на 3 нейни приятелки...

Какво повече да кажа? ...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В началото като прочетох резюмето ми стана много интересно и докато дочакам буквичките много зор видях, ама като го изгледах си промених мнението. Нещо не можа да ми допадне, а пък Матсумото Джун повече си го харесвах в Hana Yori Dango...

 

И аз като Кики Рики90 очаквах повечко от сериала въз основа на резюмето. И при все, че и на мен ми се прииска да си отглеждам един Матсумото Джун/ това беше първият сериал, който гледах с негово участие/, та въпросния Момо ми дойде твърде сладникъв/иначе акрьорската игра си беше на ниво спор няма/, но после го гледах в Hana Yori Dango и всичко си дойде на мястото, тъй като там персонажът му е на мъж с характер

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...