bg Sora Kara Furu Ichioku no Hoshi / One Million Stars Falling from the Sky (2002)

[mackova]

 

One Million Stars Falling from the Sky / The Smile Has Left Your Eyes / Sora Kara Furu Ichioku no Hoshi

Година: 2002
Държава:  Япония
Жанр: криминален, трилър, романтика
Продължителност: 11 епизода по 60 минути
Субтитри: англ. и руски
Режисьор: Nakae Isamu, Hirano Shin

В ролите:
Akashiya Sanma
Kimura Takuya
Fukatsu Eri
Igawa Haruka
Shibasaki Kou
Tayama Ryosei
Yashima Norito
и мн. др.

Описание:
Канзо(Санма Акашия) - полицейский инспектор, който мечтае за пенсия и да си открие малко ресторантче.
Рьо (Такуя Кимура): е загадъчна личност, странно намесен във верига необясними престъпления.
Сестрата на Канзо (Ери Фукацу), се окачва въвлечена в опасна и непредсказуема игра от Рьо.
Ще успее ли Канзо да спаси сестра си и всъщност от кого трябва да я спасява?
Тази дорама се счита за класика в жанра си и има доста висок рейтинг. Актьорският състав е на високо ниво.

Сценаристката Китагава Ерико е автор на сценариите на Beautiful Life, Orange Days, Long Vacation, Aishiteiru to itte kure и Tatta Hitotsu no Koi.
Дорамата е показвана по Fuji TV лятото на 2002 г., и зрителският й рейтинг е малко над 26% (при среден рейтинг за японските дорами 9-11% ?!).
Самата дорама е спечелила множество награди...
От мен: Не съм я гледала, но участва Кимура Такуя, а той необяснимо ме привлича :oops: /и още колко други/ Играе страхотно момчето и никак не е женствено.
Людост, самота, любов и смърт, така бих определила сериала. И, разбира се, достатъчни дози Кимура Не съжалявам за трите поредни безсънни нощи .
Все още ме държи усещането, че японците трудно се ориентират в чувствата си и затова са толкова самотни, въпреки че чувството им за принадлежност е генетично заложено. Може би и оттам се получава този драматичен вътрешен конфликт. А Кимура Такуя е точният човек, който да предаде точното настроение. Вече знам, че съществува някаква японска разновидност на шизофренията /във всеки японец живеят поне още двама/. Филмчето определено си струва да се гледа. Знаете че японските стандарти развиват малко бавно действието, но не ми се наложи да превъртам напред, значи не е разводнен. Краят беше японски, но аз исках да е друг. Накрая някой режисьор ще си плати за всичките ми сърдечни болки
 

Свали с английски и български субтитри  

 

Свали с руски субтитри 

 

Онлайн с английски субтитри 

 

Онлайн с руски субтитри 

[parab]

Не съм гледала филма, но ще му обърна внимание, когато намеря време. Мерси за препоръката.

Същия сценарист е автор и на една много хубава любовна драма, както виждам от списъка - май ще трябва да сложа тема за нея.

 

Относно японците - не мисля, че се объркват в чувствата си. Просто ги подтискат - чувсвата на отделния човек не са от значение и не трябва да се показват за запазване на баланса в обществото.

Вътрешният им конфликт е заложен от самото им общество, което подтиска индивидуалността и се налага да са лицемерни, за да поддържат любезното отношение. При разговорите си с един японец ми се обясни, че при тях това лицемерие и прикриване е дори на няколко нива - не успях дори да разбера точно, но нещо подобно на това: първо, да се самоунижават, да изрязават своето нищожно значение, второ, да изтъкват значението на индивида пред тях, трето - да отдават огромно значение на обществото и да дават всичко от себе си за неговото усъвършенстване ...

Според него - тук нещата били по-прости - дали по-хубави или по-лоши, все още нямаше конкретно мнение .

[shae]

От както гледах Гордост не мога да се спра да гледам Кимура Такуя, и не защото по пубертетски въздишам по него, а защото действително този актьор изпълва ролите си със съдържание и има невероятно присъствие на екрана. Доставя ми удоволствие да гледам всяко негово превъплъщение и този сериал няма да чака още дълго. След като приключа тези, които са набелязани преди него веднага го подхващам. Държа само да кажа, че вмомента гледам друг сериал с него Beautiful life, а съм гледала и Long Vacation, та ако е поне толкова добър колкото тях (един и същи е режисьора) гледането си заслужава на 100%.

[coruin]

Гледах сериала преди време и много ми хареса. 

[rosibisi]

Стахотен сериал и един великолепен Кимура.Заслужава си всяка отделена минута.Филм класика .

[mackova]

Голяма тръпка ми е този сериал, момичета... Като гледах кис -сцените в неговата тема преди малко, си припомних напрежението което не те напуска през цялото време на този привидно бавен сериал. Просто е задължително да видите и този Кимура.

[soulamain]

Колко много зарибени :hehe:

ще се опитам да ви изкуша и със страхотния саундтрак - тук

убийствен Костело за основна тема:

http://www.youtube.com/watch?v=McOO_FZnSGQ&feature=player_embedded

... и тексът те разплаква, но се вързва перфектно с идеята, особено ще го усетите след финалите надписи на последния епизод

Edit-вам се, за да добавя едно стихотворорение, което описва сериала.

Намерих го случайно днес, та мисля, че е съдба

 

Богомилско, Камелия Кондова

Добрите хора лесно се обичат, магията е да обичаш лошите.

С един от тях- най-лошият от всички, да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника, да ти приседнат глътката и залъкът.

А в нощите, в които му е празно, да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.

Да го откъсва хищно от душата ти и да те иска прокълнато ялова-да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.

Да му подхвърлиш ключа на победата и нежно да го милваш през решетките, когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш.

Дори да се запали, дори да се взриви над тебе здрачът.

Додето не реши да те погали най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен добър и свят пред теб да коленичи.

Тогава можеш да си тръгнеш вече - добрите хора лесно се обичат.

[speedy86]

Знаех си, да му се не види... Знаех си, че ще излезе така...

Още като видях белезите и като почнаха да показват част от спомените му си знаех, че нещо такова ще се окаже! И до последно се надявах да ми подхвърлят някоя сламка, да излезе ощя някой факт, ама нъцки! Кому е нужно това бе, хора? Защо трябваше да задълбават в тая тема?

Да, вярно, феноменален Кимура, Акашия Санма - съвсем равностоен партньор, страхотен тандем са. Страхотно включване на Shibasaki Kou като мрачния темерут Юки, напълно подходяща режисура...

 

Но ако изгледам още един такъв сериал, минавам на "Перла" и "Листопад". Безвъзвратно.

[soulamain]

спийди, да разбираме ли че не ти е харесал и само заради тая тема ли...

на мен май това ми беше най-малкия проблем

малеее, чувствам се извратена ...

ама какъв поглед извади нашето момче накрая.

като в Дъжда... само че този път валеше в очите му.

[speedy86]

Кимура беше невероятен, да. Тоя поглед ще ме преследва още дълго. Както и готварската престилка с каскета - същинско Гаврошче. :green: Цялата роля си беше изиграна като по ноти.

Но се надявам вече да не се налага да гледам подобни неща. Особено слд скорошното разочарование от Sorry, I love you, това тук ми дойде в повечко. Заради темата, заради края, заради ужаса от факта, че подобни неща наистина се случват, заради идеята какви неща си причиняват хората и как пропускат най-важните неща... В общи линии, ако искам да се набърквам в подобни неща, просто ще си купувам вестник "Шок" и подобните му. А сега отивам да си търся някоя комедия, че да си върна нервите на мястото им.

soulamain, за теб не знам, ама ако не беше баш тая тема, сериалът щеше да си е съвсем обикновен разказ за една любов. Дори щеше да има хепиенд, защото нямаше да има причини за друг развой на събитията. И тук, както и в Sorry, I love you всичко беше супер до последния епизод. Там вече оцвъкаха пейзажа. Можеше, примерно,

малката да е съседското дете или дъщеря на Санма, или каквото ти хрумне. Всичко, но не и сестра.

Добре де, не ти ли е гадно дори да си помислиш за нещо такова? Или аз нещо не съм в ред, щото и един филм с подобна тематика много се хареса тук, а на мен ми настръхна косата? :scratch:

[daneto]

Спиди душо, не си сама. Аз в този като видях на къде отиват нещата направо го зарязах. Естествено от любопитсво доколко ще задълбят, погледнах последният епизод и направо.....не гадно, ми ми идеше да изтрия последните няколко часа от спомените си.

Вярно, че Кимура добре го изигра, но защо трябва да показват извратените си идей пред публика. Или може би това е някакъв вид филм на ужасите

[mackova]

Краят ми се стори изненадващ, но не и нелогичен.

За съжаление пиша доста след като съм изгледала сериала и спомените са ми избледнели, но не и нееднозначните чувства, които е предизвикал в мен. Ще се опитам все пак да кажа нещо в негова защита. Това е един от малкото заплетени сюжети, който е задържал интереса ми до последно. Хареса ми също липсата на прекалена мелодраматичност, липсата на дългите сополиви терзания на героите, липсата на тълпата от сладки момченца, които иначе гледам с удоволствие. Героят на Кимура –Рьо според мен е най-добрият образ, който е правил /разбира се не съм изгледала цялата му филмография, макар че ми се иска/. Не случайно получава награда за най-добра мъжка роля –Рьо. Този, който се е сетил да сложи баретата на главата му, поклон. Да кажа “две” думи за лошия Рьо –многопластов, тайнствен, загадъчен, порочен, манипулативен, жесток, мил, грижовен... А сега и смесените чувства, които предизикваше у мен –отрицание, непрязън, страхопочитание, разочарование, тъга, възхищение, състрадание и разбиране, приемане и т.н. В кой друг сериал сте изпитали всичко това към “лошия” герой?

Тук убиецът не е просто прокрадващ се човек с тъмни очила, който прави всичко заради пари. Нещата са доста сложно усукани и пресукани в тъмните дебри на миналото и до последно ни се поднаст късче по късче.

Ами любовта? Рьо е напълно искрен с жените, които преспива и знае, че те нямат никакво отношение към Любовта. И безумната страст на същите тези жени, които са готови да убият себе си и други хора заради това чувство –и тя не е любов. Любовта е това, което прави от двама души едно цяло /и заради която толкова харесваме азиатските драми/. Рьо не вярва в бог. Но откривайки любовта заедно с нея намира и смисълът на целия си живот. Дори факта, че се оказаха ...., не ми повлия. В крайна сметка и двамата нямаха спомени за тази част от миналото си, така че не мога да ги виня.

 

Понеже сега чета Петко Бочаров и има една случка за своя прапрадядо -поп Димитър. Само вкратце -родило му се 12 то дете, а попадията умряла. Останалите му деца били пораснали вече и задомени, а той хоп бебе и решил... сложил детето в една кошница и го оставил пред храма...една жена видяла бебето, разтърчала се , питала, търсила, и най-накрая го прибрала. Отгледала детето, то завършило медицина в Париж и станало прочут лекар из Габровско. А дядо поп щом усетил, че краят му наближава, повикал една от дъщерите си и рекъл: Да знаеш, че онова момче там ти е брат, да не вземе да се ожени за някоя от дъщерите ти... Та по този повод, всичко се случва.

 

Ами милосърдието? Милосърдие проявява главния герой –детективът към момичето, обвинено в убийство. Милосърдие проявява и Юко, която е готова да приеме и да разбере Рьо, независимо от страшните му тайни. Същото чувства детективът и към Рьо. Разбира се има още и страх, и омраза, и благодарност, и състрадание, и вина. Хладнокръвният престъпник и момчето, което търси са едно и също лице… Ако можем да различим греха от грешника, тогава ще видим, че черно и бяло просто няма.

Краят си беше жесток, но и логичен, и някак си извратено красив. Завиждам на тези, които тепърва ще гледат филма.

[speedy86]

Ако можем да различим греха от грешника, тогава ще видим, че черно и бяло просто няма.

Краят си беше жесток, но и логичен, и някак си извратено красив.

Не мога да не се съглася. Изобщо целия ти пост описа доста добре емоциите и посланието на драмата. Съкрушаващо-прекрасен и подкупващо-брутален. Но това, за което роптаех, беше предимно волското упорство на "баткото" да не каже на никого. Или поне да провери по-рано кой кой е, за да избегне точно това, което се оказа накрая. На него най-добре му беше ясно накъде отиват нещата, а не направи нищо. Не че не го разбирам, но беше гадно. :scratch:

И да, Рьо беше толкова сложен, изтъкан от противоречия, жесток и до болка самотен, манипулативен и безкрайно откровен, безмилостен, но май единственият, който наистина разбра какво е любовта... Заслужил си е наградата, изпълнението беше повече от блестящо.

Не съжалявам, че го гледах, но не знам и дали бих се навила да повторя. През цялото време в главата ми се въртеше едно "WTF???", което не изчезна и след края. :green: Да, грешки, грехове, безумие, "съвпадения", страх и гузна съвест. И все пак... кому беше нужно?

[mackova]

Но това, за което роптаех, беше предимно волското упорство на "баткото" да не каже на никого. Или поне да провери по-рано кой кой е, за да избегне точно това, което се оказа накрая. На него най-добре му беше ясно накъде отиват нещата, а не направи нищо. Не че не го разбирам, но беше гадно. :scratch:

 

Да спииди донякъде си права, но какво трябваше да направи... да признае на "сестра си" какво е направил преди 25 години и да разруши живота й... че има ...... който един бог знае къде е или че е хладнокръвен престъпник и мястото му е в затвора...

може би да ...той се опитваше всячески да я защити, разбирайки че Рьо няма кой да го защити... Баткото беше пълнокръвен участник в събитията и имаше немалка роля в "играта на бог". Затова и беше оставен жив... за да ни разкаже цялата тази история, а това мисля че не беше награда

 

[zdrav4eto76]

Този сериал няма как да го сложа в никоя графа! Много ми хареса във всяко едно отношение. Дори това, че още от втора серия знаех какво ме очаква, тази предсказуемост още повече засилваше интереса. Това което ме озадачаваше, през цялото време, е личността на Рьо - толкова многопластова личност отдавна не бях гледала. А Кимура, ех... Пък за сцените с целувките... хм... Не ми се задълбава повече, но "който го е страх от мечки, да не ходи в гората", а останалите да го гледат! И лично мнение, дорамата си плаче за български превод

[dorotence]

 

Личното ми мнение за героя Рьо - нещата не можеше , а и не трябваше да се развият по друг начин.За мен всеки намери това , което търсеше в живота си. Последно - краят ми хареса и си беше напълно логичен.

Продължавам да твърдя , че японските продукции ме карат да мисля , а корейските - да чувствам.

Сериала ме грабна.Че и май дълго ще ме държи. Сюжетната линия , поне за мен, не беше чак толкова сложна и оплетена , но пък за сметка на това играта на всички е просто възхитителна.

Благодаря .

[lotlorien]

Това е Драмата! Драма, на чийто сценарий древните гърци и Шекспир биха завидяли, както интересно отбелязва авторът на това ревю.

 

Гледала съм много джей-дорами, но тази мога да я сравня само с "Cheap love" и "Jotei" според чувството, което оставя след себе си. Абсолютно опустошителна история. Страхотна игра на всеки един актьор, подходящ саундтрак, изобщо...

 

Изобщо: какво, по дяволите, да гледам след този шедьовър?

[toplift2006]

Филма е много хубав, ако обичате кърпичките Ви го препоръчвам. Исторята е разстърваща.

[Loveless.]

Това е Драмата!

най-точния коментар за драмата!

Въпреки че краят ми беше прекално брутален, историята беше прекрасна, а да не говорим за актьорската игра.. Кимура <3

[LunaBrava]

Завладяващ сериал и невероятен образ на Кимура! Като единствен минус ще посоча, че още в трета-четвърта серия се знаеше какво ще се получи накрая и нямаше изненада, но пък вихърът от чувства завладял всички герои, си заслужаваше отделеното време