Jump to content
NatashA

Катаната

Recommended Posts

673190.jpg

 

История

 

Смята се, че корените на японските мечове водят началото си от Азиатския континент и по-специално – Китай. Това били тънки, гъвкави, прави и двойно-заострени оръжия от излят бронз.Известни като „ранни мечове” или още – чокуто,но им липсвала структурата и здравината, която e нужна за бойни оръжия и вероятно били използвани за ритуални цели. След това се появили по-късните мечове – кото.

Когaто в Япония започнал период на схватки между големите кланове, възникнала нужда от промяна в дизайна на мечовете.За целите на битките трябвалo мечовете да претърпят някои промени, така че лесно да се държат с една ръка, да имат дълго острие за съсичане, не за побождане и да са достатачно дълги, за да могат да достигат противника от гърба на коня. Така се родило по-ефективно оръжие с по-дълги дръжки, получила се лека извивка, завършваща с тънък връх. Дългите извити мечове били известни като тачи. Това били първите мечове, които притежават основните характеристики на днешните катани.Друга значителна промяна в дизайна на мечовете настъпила с монголските нашествия. Монголските войници били тежковъоръжени и носели твърди брони.Въпреки, че катаните имали предимство в посичанетo, заради дължината си, това ги правело неефективни в близки битки. Освен това деликатният дизайн ги правел леснo повредими. В резултат на което се появили мечове със твърда обвивка, обвита около мека и гъвкава сърцевина.След промените мечовете станали по-тежки, държели се с двете ръце, били с широки остриета и остри върхове.По-късно се появили шинто или така наречените „нови мечове”. Последвало и развитие на методите за пречистване и изковаване на метала. Мечовете били от чист и изгладен метал. Остриетата се скъсили и станали по-широки. След тях се появили и шиншинто – „нови нови мечове”, в които се забелязвало още по-голямо подобрение в качеството на стоманата и изработката.

Дългият меч катана е класически пример за част от въоръжението на японските самураи.Cамураят е носил два меча - дълъг и къс. Тази двойка се наричала "Дайсе" (буквите "голям" и "малък") и се състояла от Дайто (големия меч)-Катана, който е бил основното оръжие на самурая, и Сето (малкия меч)-Вакадзаси, който е служел за запасно и допълнително оръжие,използвано в близък бой или харакири, ако самураят е нямал в момента специално предназначеният за това кинжал Кусунгобу или Танто. Носенето на големия меч Катана се разрешавало само на войните-самураи и на аристкратите, а Вакадзаси имали право да носят и занятчиите и търговците.Дължината на Дайто или Катана е 95-120 см, а на късият Сето или Вакадзаси - 50-70 см. Ръкохватката на Катана била направена обикновено за 3-4 юмрука, а на Вакадзаси за 1,5. Ширината на острието на двата меча била около 3 см, дебелината откъм гърба около 5 мм.Ръкохватката обикновено се обвивала с кожа от акула, и се омотавала така, че да не се хлъзга по дланта. Теглото на Катана е около 4 кг.Всеки меч катана има лека извивка, която минава по цялото острие, позната като сори (или зори). Това позволява на самурая да извади меча си и да удари опонента си с едно движение, тъй като често пъти изхода от битката се е решавал с това кой от двамата опоненти по-бързо ще извади меча си.Гарда и на двата меча бил неголям, едва прикриващ ръката, имал кръгла, листовидна или многостранна форма. Наричал се "цуба".Катана и другите японски мечове се съхранявали на специална поставка - Катанакаке. Катана се носел на пояса или на гърба.Привързвал се със специален шнур Сагео. Този шнур също можело да се използва за завързване на противника. За носене на Катана на гърба се използвали специални ножници - Ватаримаки. На ножниците имало Муфта - колелце, обхващащо ножницата, с помощта на което се закрепвал меча и за пояса.Обикновено в ножницата си се носи с острието нагоре.

Предшествениците на Катана,които изиграли важна роля за появата му били:

Тати - меч, разспостранен в Япония от 10-ти до 17-ти век, по дължиина равен на Катана. Макар, че Катана имат кривина на острието, като цяло тя е по-малка отколкото при Тати. Отличават се и по външната украса и гравюри. Тати били по-пищно украсени, докато при Катана украсите били по-малко. Тати има и кръгла цуба.

Танто - малък самурайски меч.

Козука - японски боен нож, използван като хладно оръжие и за хвърляне. Във всекидневния живот изпълнявал ролята на битов нож.

Та-чи - меч с едно острие с малка кривина, носен на гърба. Общата дължина била около 710 мм.

 

Освен мечовете Дайсе, самураят можел да носи още и Нодати - полеви меч с острие дълго повече от метър и обща дължина около 1,5 м-основното му предназначение било за поразяване на конни войски.Дължината на ръкохватката позволявала активно да се маневрира с меча. Основният захват се явява положението, когато края на ръкохватката се опира в средата на дланта, а лявата ръка държи ръкохватката до гарда. Едновременното движение на двете ръце позволява да се описват с меча кръгове с широка амлитуда без особено усилие.При Катана голяма част от ударите се нанасят във вертикалната равнина.Има отблъскващи удари по ръцете или оръжието на противника, отхвърлящи неговото оръжие от линията на атаката и даващи възможност като следваща стъпка да се нанесе на врага поразяващ удар,но за да има голяма твърдост и мощ по оста на острието, този меч е повече уязвим, ако се удари по плоската страна. Такъв удар може да пречупи Катана.

 

Изработка на катаната

 

За изковаването на един добър меч са нужни години опит, много труд, а и значително количество натрупани знания и талант.Всеки меч бил изковаван от умел майстор, а често и украсяван, така че да отразява силата на воина, на когото принадлежи. Безбройни митове и легенди съпътствали създаването на мечовете. Вярвало се, че много мечове притежават велика сила и собствен дух.техниката и традициите в изковаването на мечовете са се запазили непроменени и до днес. Естетическите качества на меча са впечатляващи, а изковаването на самото острие е забележително постижение на мето-

дите за изработване и сформиране на метала.В резултат от усилията на много поколения майтори, ковачите умеят в единствен меч да съчетаят уникални материални и механични качества.

Днешните катана могат да бъдат изковани само от неколцина лицензирани майстори, които все-още практикуват.

 

Meтоди на изковаване

 

Изковаването на Японските мечове е занаят, за който са необходими много знания и опит.За разлика от модерните производства, стоманата, от която се произвеждат японските мечове, всъщност никога не се нагрява до такава степен, че да се стопи. Винаги определено количество от стоманата остава нееднородна през целия процес. Точно това качество придава необходимите за всеки меч характеристики. Ковачът непрестанно донаглася техниките си според стоманата .Мечовете се изработвали от стомана с високо и с ниско съдържание на въглерод. Обединяването на два вида метал в едно острие дава по-голяма стабилност, известна гъвкавост и сила. Твърдата обвивка може да бъде заточвана многоктарно, до забележителната острота, с която са известни този тип мечове. Докато вътрешната мека обвивка позволява да бъдат отклонявани идващите удари с по-голяма лекота.От значение са качест вата на стоманата използвана за направата на острието и шарката, която се появява след като работата по острието е приключена (известна като хамон).

 

 

Материали и подготовка

 

Тамахагане е традиционната стомана, използвана за изработка на мечовете. Получава се в пещ (татара), от дървени въглища и сатетсу – железен пясък, който се намира не речните дъна. Састесу се намира под формата на дижелезен триоксид (Fe2O3) и за да се получи стомана, трябва да се прибави въглерод и да се отнеме кислорода. Това става в пещта,която представлява ниша направена от глина.Основната част от пещта се намира под земята.Горната част на татара се ремонтира преди всяко следващо топене. За получаването на подходящата стомана са необходими поне 5 дни. Един ден е необходим за построяването на татара. След построяването на новите стени, на дъното се наклажда огън. Огънят в продължение на три часа, непрекъснато се подклажда с дървени въглища и дърва (дъбови). Получените въглени се покриват с железен пясък сатетсу, а отгоре се засипват с дървени въглища. Добавянето на сатетсу се повтаря на всеки половин час в течение на три денонощия при температура между 1200ºC и 1500 ºC до получаването на чисто желязо.Този процес играе ролята на основно пречистване, като примесите се отстраняват под формата на шлака. В някои обикновени пещи процесът приключва до тук, но в татара въглеродът от дървените въглища продължава да взеимодейства със желязото докато не се получи нехомогенна смес от желязо и въглерод, наречена тамахагане. Когато се охлади стоманата тамахагане се чупи на парчета, годни за употреба и се сортира по качество и съдържание на въглерод.Висококачествените парчета лесно се разграничават от нискокачествените по яркия си сребрист цвят.Ковачите внимателно изследват всеки къс тамахагане и избират само късове с по-ниско съдържание на въглерод за отделните части от меча- шингане – или меката сърцевина и кавагане – твърдата обвивка.След това се прави второ пречистване (орошигане) на стоманата, зада се нагласи точното съдържание на въглерод.След като металът притежава необходимото количество въглерод, процесът на същинското изковаване може да започне.Тамахагане отново се нагорещява и се подрежда във груби, четвърт инчови пластове. След което пластовете отново се разделят и от тях се избират части за меката сърцевина (шингане) и за твърдата обвивка (кавагане). Избраните парчета се оформят като блок, който се увива в оризова хартия и се покриват с глинена каша, която играе ролята на изолатор. Това се прави, за да се запази формата по време на нагряването. След което се поставя в огнището на ковачницата при температура 1300ºC. Когато металът достигне подходящата температура, се вади от пещта и се кове, докато от пластовете не се получи едно цяло парче. Процесът продължава, докато парчето не удвои дължината си. Когато двойноудължената стомана е готова да бъде изкована в кавагане, се извършва шита-гитае (базово коване).Процесът се състои в неколкократно прегъване на металното блокче.След това се използва длето, докато блока почти не се раздели на две равни по дължина части, които се прегъват така, че металът да възстанови първоначалната си дължина. Отново се обработва с чук и когато двете части са напълно съединени, металът отново се докарва до двойна дължина.Докато се обработва нагорещеният метал бързо са охлажда и работата по него постепенно става по-трудна. Коването продължава само 3-4 минути докато цветът на стоманата от жълто-бяло стане ярко червен. Тогава отново се поставя във огнището на ковачницата и се затопля наново. Всяко прегъване изисква две или три затопляния. При нагряването на стоманата, ковачът периодично овалва блокчето в пепел от оризова слама и го залива с глинена каша. Въпреки това, в шита-гитае се използва едва половината от началното количество тамахагане. Получава се стоманено блокче с размери 25х2х3,5см, тежащо от 1 до 1,5 кг. Но на този етап металът все още не е готов.За това майсторът разделя металът на три равни части и ги връща в пещта.След това парчатата отново се сливат в едно метално блокче и започва вторият процес на изковаване, известен като аге-гитае (крайно коване). Металът се подлага на допълнително прегъване.При това отново се губи около половината от изходния материал. От качеството на стоманата и от характерния начин на прегъване по време на шита-гитае зависят две особени характеристики на кавагане. Това са качеството на получената стомана и характерната шарка на повърхността. Те се влиаят от много фактори като например посоката на прегъванията, силата на удара с чука, обединаването на различните блокчета и т.н.

 

Изковаване на Шингане (меката сърцевина)

 

Изработването на шингане е сходно с това на кавагане – късове стомана със подходящо съдържание на въглерод се нагряват, коват и се прегъват в едно блокче. Обикновено ковачът използва около килограм тамахагане.Най-често се изисква допълнително прегъване на метала, тъй като в повечето случаи се съдържат голямо количество примеси. Те трябва да бъдат отстранени, за да могат двете части от острието да се съединят правилно и да се избегнат дефектите и пукнатините по повърхността на готовия меч.

 

 

Сформиране на стоманената основа (тсукурикоми)

 

Има два основни метода (тсукурикоми), които се използват за съединяване на кавагане и шингане.

Първият метод – кобусе-гитае – е по-прост. При него ковачът нагорещява и оформя кавагане в едно плоско парче, след което го прегъва във U-видна форма и нагорещеното блокче шингане се поставя в основата.

Вторият метод на тсукурикоми и е много по-сложен. Процесът е известен като хон-санмаи-гитае. При него могат да бъдат използвани от две до 4 части твърда стомана, които да сформират обвивката около сърцевината. За острието се използва по-твърда и съответно по-богата на въглерод стомана, известна като хагане.Всяка част трябва да бъде майсторски прилепена към другите, което става с от-

делни процеси за всяка част .

 

 

Оформяне на Сунобе (основната форма)

 

Когато кавагане и шингане са правилно съединени, ковачът отново нагрява метала и започва да оформя основната форма на меча. Сунобе се сформира като ковачът издължава стоманата чрез серия от удари с чука. Резултатът се доближава до формата на завършената катана и е приблизително 90% от дължината и теглото й, но е много по-плътно и му липсва характерната за катана извивка. На този етап също се оформят върха и дръжката на меча.

 

Оформяне на острието (Хисукури)

 

Оформянето на острието започва със обработка на острата част. Това става чрез нагряване на части от остието до 1100 ºC и постепенното му обработване. Бавно бъдещото острие се заостря и добива финалната си форма. Нагряването се контролира внимателно поради деликатната природа на метала. Ако стоманата се пренагрее, здрав удар с чук може да причини отделяне да сърцевината от обвивката, ако пък не е достатъчно горещо, повърхността може да се повреди.Върхът на меча (киссаки), ивицата между острието и върха (шиноги) и задната част на меча (муне) също се оформят през този етап.

 

Грубо пилене (Шиаге)

 

След като оформянето на острието е приключило, ковачът подготвя сунобе за процесът, който осигурява твърдото острие на крайното оръжие. Започва се с грубо пилене и заостряне (шиаге). За тази цел се използва специално оръдие наречно сен. По този начин се заглаждат всички неравности по повърхността. За гърба на меча се използва пила,а острието се пили със специален камък, съставен главно от силициев карбид.

 

Създаване на Хамон (Тсучиоки)

 

Получава се чрез топлинна обработка, при която се променя само металът в острието от перлит в мартенсит. Преходната зона между тези две фази ясно се вижда при завършения меч, така че се полагат много усилия да се получи естетически красива шарка. Тази шарка се нарича хамон и се смята за най-важната естетическа част от острието.Този процес започва с глинена смес (тсучи-дори), която ще се нанася на острието преди топлинната обработка. Сместа действа като изолатор. Ковачът я нанася по повърхността със различна дебелина - при по-тънки пластова ще се образува повече мартенсит. За това по острието пластовете са по-тънки. Дебелината на слоевете ще определи финалната шарка.

 

 

Закаляване на острието (иаки-ире)

 

Когато тсучи-дори напълно изсъхне, мечът се нагрява до червено-оранжав цвят (над 700ºC) и след това бързо се потапя във вода. Обикновено иаки-ире се изпълнява през нощта. Това позвалява на ковача по-добре да определи температурата по цвета на метала. Всяка част от метала трябва да се загрее до еднаква степен.Мечът се поставя в пещта няколко пъти от различните страни. След като е нагрят до определената температура, той бързо се потапя във вода.След този процес ковачът oтново прекарва острието през нискотемпературна пещ (около 160ºC). Това е част от термичния процес и се нарича иаки-модоши.Така се откриват някои от остатъчните акценти от главното охлаждане и често се повтаря по няколко пъти.

След последното изстудяване сухата глина се премахва и металът се проверява за пукнатини. След това ковачът прилага азотна киселина и етанол по повърхността, за да се открои ясно дизайнът на шарката.

 

 

Нагласяване на извивката. (Соринаоши)

 

По време на иаки-ире, разликата между температурите във острието и останалата част от меча са причината за характерната извивка на всички катани. Поради по-бавното охлаждане на основата на меча се предизвиква свиване, което остава и след като работата е привършена. Ефектът от това явление е увеличаване на извивката на меча. За това обикновено ковачите оформят началнaтa формa на меча само с малка извивка. След което се налагат малки промени във извивката.

 

 

673191.png

 

Това са само първите от много стъпки, нужни за създаването на една катана. След изковаването следва грубо полиране на острието и вдълбаване на декора-

тивни елементи и разба. Инкрустира се отличителния знак или подпис (меи) на майстора. В последствие острието се предава на други умели занаятчии.Първо се пренася при полировач, който дооформя и почиства острието. Така се подчертават детайлите, цветът и качеството на метала. Резултатите могат да бъдат видени след много дни работа, когато изключително острото острие на катана е готово.

Други майстори се грижат да поставят медният пръстен (хабaки) и украсения предпазител на острието – тсуба. След което работата преминава в ръцете на дърводелци, които да изработят ножницата и дръжката. Накрая мечът се връща при ковачът.

Създаването на тези оръжия е част от уважавана традиция със същите ритуали, каквито са били прилагани и в дните на самураите. Много кoвачи отделят повече време да осъвършенстват търговията си и много малко получават титлата майстор. Целия процес на производство изисква много години опит и знание. Въпрки, че много от тези древни оръжия сега се считат само за сложни произведения на изкуството, красотата на катаната крие нейната смъртоносна природа.

 

673192.jpg

 

My link

My link

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×