Jump to content

Recommended Posts

the-art-of-fighting-2006-k-movie.jpg

The Art of Fighting

 



Режисьор: Шин Хан Сул
В ролите: Пек Юн Шик, И Хьон Гюн, Че Йо Джин, Ким Ънг Су и др.
Държава: Южна Корея
Година: 2006
Жанр: драма / екшън
Времетраене: 100 мин.

 



Резюме:
Сонг Бьонг Те е обикновено момче, чието ежедневие е превърнато в истински ад от училищни побойници. Оставен на произвола им и предаден от псевдоучители по бойни изкуства, Бьонг Те започва да губи увереност, че един ден ще намери решение на проблемите си. Ала точно тогава съдбата го среща с О Пан Со – възрастен мъж, чужд на всякакви етични и морални норми, но доста вещ в изкуството на боя. След като Пан Со неохотно се съгласява да му помогне, Бьонг Те постепенно започва да научава неща за себе си и живота, за които не пише в нито една книга, и които не се преподават в училище.

Един необикновен филм за живота на слабите и подтиснатите, успял да избегне клишираността на многото подобни заглавия и представен по начин, какъвто не сме свикнали да виждаме.

 


:essub:

 

СВАЛИ С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ

СВАЛИ С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ 2

СВАЛИ С АНГЛИЙСКИ СУБТИТРИ

СВАЛИ С РУСКИ ДУБЛАЖ

 


 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отдавна не се бяхме събирали цялото семейство да гледаме някакъв филм. Но с този се получи. Трима души на различна възраст седнали и гледат прекрасният филм. И по-важното е, че хареса на всички. Малко по-малко почвам да прикотквам и семейната половинка към това забавление. Много ми хареса. Няма любов, няма мъже дето само реват, а борба за оцеляване на едно момче. И най-ми харесват шантавите учители на героите в азиатските филми. Малко реплики повече игра. Гледайте и се убедете сами.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Филмче ми хареса, но може би ще се хареса повче на тези хора, който се чувстват жетви в живота (или имат повече комплекси). Този филм може да им вдъхне малко надежда, че ако са упорити ще се справят с проблемите си. Отново идеята за човешката природа и каква е тя, е добре да си припомним именно с The Art Of Fighting.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен също ми хареса филма. Имаше някои истини за воденето на битки в него. Струва си да го гледате.

Определено това си е специален филм за повечето мъже/момчета. Всеки неминуемо през живота се е попадал в схватки. Дори аз дето гледам да ги избягвам, през ученическите години съм имал разни сбивания. Даже този филм ме накара да си спомня, едни случки. Спомних си как веднъж най-силния от нашия клас си уговори битка с най-силният от друг клас. Всички ги бяхме обградили като в някаква арена и викахме за нашия фаворит. Чак сега осъзнавам какво са изпитвали... Във филма ми направи впечатление една реплика: "В момента щом замахнеш юмрук, вече съжаляваш" Спомних си навремето как един от квартала ме дразнеше супер много и в един момент преля чашата,та му скочих на бой. Малко прекалих тогава и до ден днешен, като го видя на улицата не мога да го погледна в очите. А аз по принцип предимно бягам. Бях от тази групичка в квартала която всички мразят. Имало е не един случай в който 4-рима човека, ни обграждат 30 и едва сме се отървавали от шутове и умруци. Сега ми е смешно като се сетя, ама тогава бягах за живота си. Беше велико!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Филма е просто убиец, направи ми деня Скоро не бях гледал нищо хубаво и този ми дойде като по-поръчка Невероятно реалистичен и поучителен, 100 мин пълен кеф, учителя беше уникален тип, музиката също, изобщо всичко Ragnos евала за субтитрите

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Такааа, голямо хвалене днес на актьорчето (вчера вече, простете) в главната роля, та

аз "без бой" си признавам, че почнах филма заради него...но след близо 20 мин. гледане,

забравих "сладникавата" му визия, толкова уплашен, угнетен и супер объркан "образ" на момче,

не бях и подготвена да видя...., но определо се справи, има харизма момчето..или "добри очи" :D

А за филма, мислех, че е по-сериозен като "филм" за бойни изкуства, а се оказа, че е сериозен

от към една реална житейска история, и това много ми хареса, кара те да се замислиш за границата,

дали можеш първо да я достигнеш, а после дали можеш да я прескочиш..

Малко муден, да не кажа доста в началото, са ми минусите , а и “учителя” , дето сякаш беше и

добрият и лошият във едно, малко много ми дойде... "проповеднически" ..

Въпреки всичко, бих казала, интересн филм, откъм послания..

 

Изцеди го до сухо..

 

Ако умът ти умре, тялото ще го последва

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Учителят с причина има този образ, който са му избрали. Той е възпитаник на улицата, запазил част от детската си невинност и в същото време - загрубял от бремето на живота, което в един момент е показано като непукизъм спрямо норми и правила, а в друг - като агресивно и брутално поведение. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много хубаво филмче наистина, като гледах обложката си помислих че ще е някоя комедия.. ^^ а то се оказа страхотен сериозен филм.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Филмът си струваше отделеното време. Светът през очите на Бьонг Те изглеждаше направо отчайващ. На моменти се питах, дали съществува човек, който би издържал на такъв тормоз без да се побърка. След края ми остана въпрос .... ммм

Ако няма граници волята, то със сигурност ли, можем всичко?!?! Кой знае...

 

http://1m1f.com/video/vxJSUAW7608/Art-of-Fighting-2006-Bully-Take-Down.html

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БРУТАЛЕН.

Сигурно всеки припозна някой от ученическите години.

За съжаление сега са още по-злобни.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотен филм! Той е доказателство, че нервите и психиката на един изстрадал човек, подтиснат от обстоятелствата, все пак си имат предел. При това този човек може да бъде много по-опасен от най-закоравелият престъпник, тъй като дълго време е подтискал чувствата и емоциите си.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много ми хареса.Много. Най вече факта, че беше реалистичен.Това беше нещото ,което най-много ми допадна. Това, че момчето се учеше постепенно, че имаше своите падения, че го беше страх, че страха му личеше в очите му, че в началото на обучението му пак имаше една сцена ,в която трябваше да се бие, опита се и се провали. Хареса ми и музиката , и играта , и динамиката.Всичко ми хареса.И много ми допаднаха поученията на учителя.

"Ако духът загине ,и тялото загива", "В боя няма непозволени неща".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Който още не е гледал филма, вече може да го направи с изцяло пренаписаните субтитри оттук. Благодарение на редакцията по слух на Руслана, смятам, че повечето несъответствия в превода са изчистени и смисълът е запазен. Приятно гледане. ;)

 

П.С. Вече и тук.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гледах го онлайн тук.

Не е моята бира, твърде поучителен и възпитателен ми се видя по отношение на насилието... И така прехваления реалистичен стил адски ме дразнеше, понеже всичките герои ми стояха ужасно чужди в начина си на поведение и липса на вербална комуникация помежду си. Разбирах, че трябва да им съчувствам и съпреживявам и пр., но не можех... 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами така и не разбрах, 

 

защо младежът не можа да обясни на баща си, че го бият, а бащата - на сина си съвсем нищо. Той и с учителя си не говореше... просто с никой....освен разни общи бойни поучения...  не разбрах защо го биеха тоолкова упорито. Разбирам, че трябваше да го почувствам като ранено и бито животно, една история от живота, с целия този реалзъм... но 2006та... с цялото това тъпоумие, не можах... Това, което разбираш и  което наистина чувстваш са различни неща... Тук според мен е мястото на вербалното...

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

аха, сега вече те разбрах.

Ами там е работата, че малтретираните деца рядко говорят за това с родителите си, а тук бащата за капак беше и полицай. От една страна Бьонг Те го беше срам от физическата му слабост и не искаше и баща му да научава за нея, от друга - го дразнеше, че побойниците му постоянно намесваха професията на баща му и го закачаха, че всеки път му плаче на рамото. Затова баща му през цялото време оставаше с впечатление, че Бьонг Те е побойник, а не жертва и постоянно го местеше от училище в училище. Той винаги го питаше "Пак ли си се бил?", а не "Пак ли са те били?". Учителят Пан-со обаче знаеше, че в такива случаи лекциите рядко помагат и затова не се опитваше да го наставлява, а просто му даваше личен пример в различни ситуации. Затова и нямаше нужда от много думи. Бьонг Те не искаше проповедник, а някой, който да го научи да се бие. Пан-со го разбираше и затова се придържаше към своята роля. По този начин двамата си изградиха свой кръг на доверие, без да изпадат в разни сърцераздирателни клишета, прегръдки и мъжки съзлзи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...