gerka_96 Публикувано 10 Август, 2012 Share Публикувано 10 Август, 2012 Гордост и мечти Жанр: Романтична комедия, с малко драма. (Не може без нея :Д) Участват: Lee Yoon Ji, Jung Gyu Woon, Yoon Eun Hye, Jo Ji Hoon и др. Резюме: Тя иска да е най-завладяващата певица в Корея, той иска да бъде неповторим актьор и двамата се срещат в най-неподходящия момент от нейния живот, до какво ще доведе това? Четете, за да разберете! Малко снимки на главните персонажи: Йон Джи Ън Хье Чонг Гьо Джи Ун Първа глава: И Йон Джи Винаги, когато съм на сцената, когато пея, тогава чувствам, че летя и че грижите ми изчезват, че съществувам само аз и публиката, пред мен. Аз искам да пея и го правя, влагайки цялата си душа в това, а те ме слушат и викат за мен, музиката ми им харесва и те не искат песента да свърши... Сега отново беше така, изнасях поредния си соло концерт, чувствах, че съм на небето. Беше дори по хубаво и от небето, правех това, което най-много обичах и в което бях най-добра! Когато концерта свърши и слязох от сцената Юн Ън Хье- мениджърът ми, едновременно с това и най-добрата ми приятелка започна да ме прегръща и целува.” -Беше прекрасна, Йон Джи-а. Когато се качиш на сцената изглеждаш като богиня, но.....с тази нова прическа..-започва да се подхилква, гледайки към косата ми. -ХЕЙ! Хем виновна, хем се опитва на мен да го прехвърли! Ти хубаво ме подсети. Това да ти прилича на цвят „лешник”?- Хващам кичур коса и го повдигам нагоре.- На мен повече ми прилича на русо, не само ми прилича, ами си е!- Бяхме стигнали до гримьорната и си викахме една на друга, приятелски. -Не съм аз виновна, че реши да сменяш цвета точно преди концерта, обикновенно хората тогава репетират,а не си играят на фризьори.- Вече не можеше да се сдържа и изпадна в истеричен смях, а на мен само това ми и трябваше, за да се присъединя... Юн Ън Хье За Йон Джи музиката беше всичко, познавам я откакто се помня, бяхме заедно в детската градина, в началното училище и в прогимназията, разделихме се в гимназията, тя влезе в музикалното училище „Кирин”, аз влязох със специалност икономика, после продължих същата специалност в университета, но само за две години и прекъснах. По стечение на обстоятелствата от четири години съм неин мениджър. Тя дебютира на осемнадесет, но популярността ѝ не стихва, което е прекрасно, това е моята най-добра приятелка и много се радвам за нея! Обичаше да пее още от малка и хващаше погледите на хората с вокалните си умения и ето, че накрая успя, след всичките упражнения, най сетне, упоритостта и постоянството й бяха възнаградени. Тя не би могла да живее без да е на сцена, без да пее... И днес, както винаги завладя публиката, всички я аплодираха и след концерта искаха автографи, дори един фен и направи признание, беше момченце на около 12, но се зарече, че когато порасне ще се ожени за Йон Джи, Ха Ха, не че нещо, ама нямаше шансове Йон Джи беше отрязала толкова много сладури, чак ми ставаше жал за тях, на мен да бяха предложили веднага щях да приема!! При Чонг Гьо Ун... -Чонг Гьо, утре в 08.00ч. имаш фотосесия за списание „Ел”, в 12.00ч. ще се чете сценария за новата ти драма, в 15.00ч. имаш снимки за „Като всеки друг..” в Бусан. Ще нощуваш там, резервирала съм ти хотел и утре летиш за о. Чеджу, трябва да присъстваш на галавечерята, разбра, нали? -Разбрах, мениджър Ма.- Качих се в черното си порше и потеглих. Чонг Гьо... Прибирайки се към нас си мислех колко натоварен бе графикът ми от месеци насам, но това бе, защото популярността ми нарастваше все повече и повече, което ме правеше много щастлив. Определено щях да направя всичко за да бъда номер едно! Бях положил толкова много усилия, за да стана истински актьор, който да може да влиза в роля и да не играе като "дърво". Минах през доста курсове по актьорско майсторство и много прослушвания преди мениджър Ма да ме забележи и да каже на компанията в която работи за мен, е вече и аз съм част от тази компания! След като ме видя в една пиеса тя ми предложи работа в "Double B", винаги се е грижела за мен като по-голяма сестра, дори понякога пренебрегваше дъщеря си и мъжа си, заради бъркотиите, които забърквах. Беше на 41 години, с къса коса и винаги се обличаше стилно, има слухове, че като по-млада е била модел, но забременяла и изоставила кариерата си... Малко по-късно в къщата на Чон Гьо се звъни на вратата... -Хей, приятел! К’во става?- Беше Джо Джи Ун, той е един от най-добрите вокалисти на Корея и най-добрия ми приятел, откакто започнах с опитите да пробия в шоубизнеса. Тези опити вече са минало и сега съм доста популярен, но въпреки това си оставаме приятели. -Хей, влизай, Джи Ун, как си?- Той вдигна ръката си и видях, че носи стекче с бира и чипс. -Как ще гледаме мач без бира? Плюс това днес със Сънг Им скъсахме, нуждая се от утеха!- Каза с усмивка на лице и шеговит тон. Втора глава: Година по-късно... При Йон Джи и Ън Хье… -Йон Джи, спри! Казах, че трябва да поговорим! Защо не искаш да участваш в музикалната драма? Не искаш концерти, не искаш и да се снимаш, тогава от какво ще живееш? -Не искам! –Викам с всички сили.-Няма, няма и пак няма! Няма да се снимам в това „Singing dream”! -Знам че ти е трудно, но вече е време да се съвземеш, трябва да приемеш, че нямаш вина за случилото се! -ПРЕСТАНИ! Остави ме сама! -Но... -Казах, че искам да съм сама! Излез! -Добре, тръгвам си, но това не е края, ще те извадя от дупката, в която си! Аз не познавам тази Йон Джи, която стои пред мен и не искам да я познавам, това не е моята приятелка! Имаш 2 дни да си промениш решението, избери си: Или драмата, или концерт! Ако не ми отговориш след 2 дни, то тогава ще напусна! -Какво?? Ън Хье? – Нямаше смисъл да викам, тя вече беше излязла... Отново бях сама, отидох в стаята си, свих се на леглото и започнах да плача, чувствах тежест в гърдите си, душата ме болеше. Ако не престана ще отблъсна и Ън Хье от себе си и ще остана съвсем самичка, дори тя ще ми обърне гръб, както направи баща ми... Мама ми се обажда при всеки удобен момент, но въпреки това я чувствам толкова далеч , не можа да се противопостави на татко и затова сега се крие докато говори с мен, а не съм я виждала вече четири месеца... Татко казва, че вече нямат дъщеря...не и такава като мен... Той бе против да пея от край време, но въпреки това ми разреши, докато това не се случи...преди шест месеца...не искам отново да мисля за това, болката ми става все по-силна и по-силна, искам да забравя, искам да изтрия този спомен, но...не мога, не бих могла, всичко стана по моя вина! Не мога да си простя! Сълзите започнаха да напират още по -силно и по-силно, не успявах да спра да плача, колкото и да опитвах... Всичко от онзи ден оживяваше пред очите ми отново и отново като на филмова лента, а аз се раздирах от мъка в леглото, бях цялата в сълзи. Така мина целият следобед, по едно време усетих как започвам да се успокоявам, как сълзите спират и се отпускам в леглото... -Не... не... не, Джин И-ааааааа!!! Събудих се цялата в пот и сълзи, отново бях сънувала онзи ден, денем мислите ми не ме оставяха, нощем- сънищата... При Чонг Гьо... -Какво ще кажете относно предложението, отправено Ви за участие в „Singing dream”, ще приемете ли ролята? -Наитина е изкушаващо предложение, до сега не съм участвал в драма с такава тематика и това би било предизвикателство за мен. Главният герой е начинаещ пианист с певчески умения и ако се съглася ще трябва да взимам уроци по пиано. -Феновете Ви биха се радвали, ако се снимате в нова драма. Последен въпрос г-н Чонг Гьо, какво мислите феновете толкова харесват у Вас, за да сте толкова популярен, все пак трябва да има причина да сте толкова известен в цяла Азия? -Ммм... какво трябва да отговоря? Може би това, че се раздавам на феновете си и ги обичам истинки, или по-скоро, заради... усмивката ми? -Имате невероятна външност, играта Ви е безупречна, а и чувство за хумор не ви липсва, невероятен сте! За мен беше истинско удоволствие да ви интервюирам! -Благодаря! Чонг Гьо... Свършиии, най-после ще си почина, срещи, фотосесии, интервюта, луд станах от толкова работа, проснах се на дивана и веднага заспах... Чувам как проклетата аларма звъни „Тъд, Тъд, Тъд...” уффф трябва да ставам, поредния прекрасен ден, с препълнен график ме очакваше... Понякога ми се искаше в такива хубави дни като днешния просто да изляза и да се поразходя, но бързо се върнах в реалността и влязох под душа. Добре, че диванът, който имам е доста удобен, иначе сега всичко щеше да ме боли.. В „Double B”... -E ,Чонг Гьо, реши ли, дали ще участваш в драмата? -Не съм сигурен... -Тази роля може само да помогне в граденето на кариерата ти, това знай от мен, пък решението е твое. -Ами главната актриса, ако приема с кого ще си партнирам, има ли някаква яснота? -Чух, че са отправили предложение към много талантлива певица, това ще е нейния дебют в кино индустрията, говори се, че с нея се работи лесно, поне що се отнася до музика, но все още не е потвърдила участието си. -Щом така казваш, ще ти се доверя. Кажи им, че ще подпиша! Трета глава: След 2 дни на вратата на Йон Джи се звъни... -Идвам! -Добро утро! -Ън Хье? Добро да е, влизай.- В първия момент не зацепих какво става, но причината за ранното ѝ посещение бързо ми стана ясна. Седнахме на дивана. В ръцете си тя държеше плик за писмо, в който беше прибрала оставката си.. -Е ? Какво реши? -За какво говориш?- Опитвах се да спечеля малко време. -Нека да се изразя по-ясно. Снимки, концерт или оставка? Имаш право на избор! – Повдига хартиения плик на нивото на лицето си. -Моля те, нека да не говорим за това, ти по-добре от всеки друг знаеш, че не бих могла да се кача на сцената отново, а не искам да загубя и теб... -Добре, значи всичко е решено!-Каза го толкова ведро, че почувствах огромно облекчение. -Наистина ли? – Направо не можех да повярвам, Ън Хье не беше от хората, които се предаваха. -Да, няма никакъв проблем! Между другото ще си партнираш с Чонг Гьо Ун, вече е сигурно. - Чонг Гьо Ун? Кой е Чонг Гьо Ун? Чакай малко, ще си ПАРТНИРАМ с него? – По дяволите тя говореше за „Singing dream”, уфф, пак успя да ме изработи! -Вчера потвърдих и от твое име. –Усмихва се самодоволно. – Това е добра възможност за теб! Чао, Чао! – Взима си чантата и докато върви към вратата отваря хартиения плик, така, че да видя, че вътре няма нищо. За момент останах така, с зейнало чене, но бързо се съвзех, вече нямаше какво да се прави, щом беше потвърдила, нямах право да я излагам, като се отмятам... При Чонг Гьо и менидрър Ма... -Утре ще има прием, на който екипът ще се запознае и ще разчупи ледовете. Тъй като и ти си част от екипа в седем трябва да си в хотел „Annyong”, разбра ли? -Добре, а какво стана с уроците по пиано и музика? Героят ми е начинаещ, но все пак може това-онова, а ти знаеш, че до сега въобще не съм се занимавал с музика. -Погрижила съм се. Нали ти споменах за певицата, получила предложение за главната роля- И Йон Джи? -Мхм.. -Е, вчера е приела и днес ще подпише договора. Запознах се с мениджъра ѝ, доста е млада, но беше много отзивчива, помолих я да ми препоръча някой за уроци, все пак е в музикания бизнес от пет години, щеше да знае по-добре от нас. Та, тя предложи да взимаш уроци всеки ден, до началото на драмата от г-ца Йон Джи. -Момичето, с което ще си партнирам? „Таланта”? -Същата! Пък така и ще се сприятелите и ще ви бъде по-комфортно пред камерата. Все пак сте главната двойка и ако не си паснете, рейтинга ще бъде нисък, а зрителите недоволни. -Права си, не трябва да разочароваме феновете. Но моля те кажи ми, че не е по-голяма от мен, мразя, когато се снимам в романтичен филм и наричам партньорката си „нуна”. -Спокойно, този път ти си ѝ „оппа”, имате две години разлика. -Значи е на двадесет и пет, добре. -Не забравяй, че ти си ѝ „сънбе”, уговорката ми с мениджър Юн беше: уроци всеки ден по 4 часа и половина, 2 часа тя ти помага с музиката, 30 минути почивка за обяд и 2 часа ти и помагаш да развие актьорските си умения. През тези 2 часа може да репетирате сцени от драмата. Ще си помагате взаимно! -Уфф, сериозно ли четири часа и половина, пък ще трябва и да ѝ помагам? Тя не може ли сама да се упражнява? -Трябва да се научите да работите в екип! За това с мениджърът ѝ го измислихме така. -Хубаво, де. Просто шегичка...- Опитах се да разведря обстановката, но вече бях нервирал мениджър Ма и не ми се получи особено. Графикът ми и сега беше натоварен, а през следващата седмица не ми се мисли какво ще е , това са си близо пет часа, даже повече, ако броим и задръстванията в Сеул... Спокойно, гледай от добрата страна ,Чонг Гьо. Само една седмица, нали? И след това започва сериала... уфф сериала започва, няма добра страна... вече сигурно, не на дивана, а пред вратата ще заспивам от умора... На следващият ден, по обед, при Йон Джи... -Хайде тръгвай, нямаме време! -Какво за Бо...?- Ън Хье влетя в стаята ми, грабна ме за ръката и изфучахме по коридора, минахме стълбището, през вратата и право в колата.- Ъъъ, ще ми обясниш ли къде отиваме? -До мола! -Каква работа имаме там?- Чудех се какво става! Защо пък щяхме до мола да ходим? -Трябва ти нова рокля за довечера! -За довечера ли? Какво ще има довечера? -А, не ти ли казах снощи? Днес се дава прием за екипа на музикалната драма, за да може да се запознаете и работата да върви по-гладко!- Каза го така весело и усмихнато, нищо, че беше „пропуснала” да ми съобщи. -Ти на време се сети! Аз си имам дрехи, защо ми е нова рокля? -Знам, че имаш, но такъв повод изисква нова рокля! След малко в един от бутиците в мола... -Ън Хье, избрах, да вървим! – Тръгвам към касата, когато тя ме хваща за ръката. -Чакай, чакай, чакай! Няма да си тръгнем преди да разгледаме всички рокли, ти хвана първата, която видя и „Нея ще вземем!”, не става така! От няма и 5 минути сме в магазина... -Уфф, добре, но дай по-бързичко, а? -От теб зависи!- Набута ми една купчина с рокли в ръцете и ме изтласка в пробната. -Ън Хье, какво ще кажеш за тази? -Не става, цвета е много ярък. -Това? -Ужас, сваляй го бързо! -Ами тази? -Изглеждаш като нахлузила чувал! Определено, НЕ! -Не стига, че ти ми даде тези рокли, пък и не ти харесват, останаха още две, други няма да пробвам!- Асистентките в магазина ни гледаха странно, а на мен вече ми омръзна да пробвам тоалети... -Това става ли?- Казах отегчено, излизайки от пробната с предпоследната рокля. Тя беше дълга и бяла, но имаше много голяма цепка при крака, както и да сега не ми се занимаваше, така или имаче Ън Хье едва ли щеше да я хареса... - Това...това...това е тя! Това е роклята! Взимаме я! -Но...виж каква голяма цепка има! -Нали няма да си гола отдолу? Дори да „повее” вятър най-много да ти си видят гащичките. Точка по въпроса, казах, че това е роклята! А сега е мой ред да си избера.- Тя се усмихна, а аз направих такава гримаса, все едно съм във възторг, но едновременно с това се четеше отчаяние по лицето ми. -Тази как е? - Стои ти много добре, нека да я вземем? -Ммм... Не мисля, прави ми дебела в ханша...отивам да пробвам друга! -Ами тази? -Ако на теб ти харесва...аз мисля,че е добре. -Кройката е хубава но жълтото ме прави много бледа... Час по- късно... -Мисля, че тази е добре, твоето мнение? -Да, прекрасна е, издължава те, прави те по-слаба и цвета ти подхожда, много си красива, само нека по-бързо да тръгваме, а? -Ми харесва ми, въпреки, че малко...-Прекъснах я и тя не можа да се доизкаже. -Наистина ти стои много добре! Не го казвам само, за да си тръгнем по-бързо!-Казвах истината, роклята беше цветна, с розово и цветя по нея. Подхождаше на личността на Ън Хье, тя винаги беше весела и безгрижна.- Но всъщност, ти можеш ли да дойдеш с мен, нали каза, че е за екипа? -Аз съм твоят мениджър!-Каза го гордо, вдигайки брадичка и изпъчвайки гърди. И двете започнахме да се смеем.-Плюс това всеки има право на един придружител, така че дори да не ти бях мениджър пак щях да дойда! -Е... взимаме ли я? Все пак, последната дума е твоя. -Взимаме я! -Ураа, значи се прибираме? -Ти така си мислиш...- Започна да се смее, а аз гледах тъпо и се чудех какво има предвид. Излязохме от бутика и тръгнах към вратата, когато тя ме спря. -Ами фризьор и гримьор, ааа и маникюр? -Не, моля те недей!- тя ме хвана за ръката и ме завлече в салона за красота в мола и минахме през всички „изтезания”... Четвърта глава: Седем без 15 в хотел „Annyong”… При Чонг Гьо и Джи Ун... -Е, Чонг Гьо, само за малко и после отиваме в новия клуб, нали? -Джи Ун, ти за друго, освен за момичета и купони можеш ли да мислиш? -Не се прави на света вода ненапита и ти искаш да отскочим до там, нали?- Усмихва се самодоволно, все едно ми е прочел мислите. -До 22.00 ч. Би трябвало да приключим, после може да се отбием до този клуб, но няма да седим повече от час! -Хубаво, но после ти сам ще искаш да останем повече време... Всъщност защо изобщо дойдохме на този прием? Тук нито има хубави момичета, нито пък става нещо интересно... -Защото трябва да се запозная с хората, с които ще работя по драмата.- Бях любопитен и за новата ми „учителка”. По принцип музикантите са малко странни и отвеяни, това малко ме притесняваше. Не исках този „талант” само да ми загуби времето, без да науча дори основите, а имах и някакво странно предчувтствие относно нея... -За теб ясно, ама мен защо ме довлече? -Най-добри приятели, заедно и в щастие и в мъки!- Усмихнах се самодоволно, защото това бяха негови думи. Преди време, когато беше сгафил и заедно понесохме последствията, се оправда с тях. -Ха, значи с мойте камъни, в моята градина, така ли?-Правеше се на ядосан, но нито той си вярваше, нито аз на него. -Бинго! Следващия път внимавай какво казваш.- Започнахме да се смеем. -Драмата е музикална, но има и любовна нишка. С кого ще си партнираш? Как изглежда, сладка ли е?- Очите му светнаха и ме гледаха нетърпеливо. Когато си партнирах с някого във филм или сериал, той се вълнуваше повече и от мен. -С някаква певица на име И Йон Джи, не съм я виждал. Днес ще се запознаем . -Ето защо толкова държеше да дойдем...- Пак онзи всезнаещ поглед. -Какво?? Не е това, което си мислиш! Просто трябва да се познаваме, за да няма излишно напрежение, и драмата да се получи добре! -Да бе, добре. Тия ги разправяй на баба ми... -ДЖИ УН! -Добре де, млъквам.- Вдига ръцете си, все едно казва „Предавам се!”- Е дали вече е тук, как ще я познаеш? - Ми, не знам..-Помахах с ръка на мениджър Ма и тя дойде. -Певицата тук ли е вече? -Ммм не я виждам, сигурно всеки момент ще дойде, вече е седем и десет... Междувременно при Йон Джи и Ън Хье... -Йон Джи, бързо слизай от колата, че закъсняваме! -Слизам де, слизам, да не мислиш, че се ходи много лесно с тази дълга рокля? -Не философствай, а побързай и моята е дълга, но не се оплаквам! При мениджър Ма, Джи Ун и Чон Гьо... -А ето ги мениджър Юн и Йон Джи!- Посочи с глава към входа. Видях две момичета, едната беше много усмихната, облечена в дълга розова рокля. А другата... другата изглеждаше като...като богиня, беше толкова красива, очите и бяха маслинено черни и толкова големи, но някак си тъжни. На лицето ѝ имаше усмивка, но стоеше някак фалшива, за пред хората, роклята и бе бяла като сняг и дълга до земята. На височина бе около метър и шейсет и пет. Косата ѝ бе кестенява и грижливо прибратна на кок, но два непослушни кичура бяха паднали пред ушите ѝ, това ѝ придаваше непринуденост и подчертаваше естествената ѝ красота. Гримът ѝ не бе силен, но и не трябваше, лицето ѝ бе като изваяно ... А тези тапчинки... Усетих как долната ми челюст се отделя от горната и оставам с отвотрена уста, добре че Джи Ун ме сръчка и успях да се съвзема преди да стигнат до нашата маса. Джи Ун се доближи до мен и ми каза на ухо, подсмихвайки се: -Май избързах със заключението, че тук няма красиви момичета... Блазе ти, приятел, която и от двете да е ти завиждам страшно много! -Здравейте! Аз съм Юн Ън Хье, мениджър на г-ца И Йон Джи. Приято ми е да се запознаем!-Говореше на нас, после се обърна към мениджър Ма и я поздрави. Йон Джи се поклони леко първо на мениджър Ма, после и на нас, а в отговор на това и ние се поклонихме. -Добре дошли! Йон Джи, приятно ми е да се запознаем!- Мениджър Ма наруши краткото мълчание. -И на мен...- Божеее, гласът и бе като музика за ушите ми. -Аз съм Джи Ун.- Той се усмихна и първо се здрависа с Ън Хье, а после и с Йон Джи. Беше мой ред, а аз бях толкова заслепен от нея, че последваха няколко секунди тишина, накрая успях да изтърся едно „Аз съм Гьо Ун!” с идиотска усмивка на лицето си. Седнахме при другите от екипа и започнахме да си говорим общи приказки, а аз бях тотално заслепен от Йон Джи, тя беше доста мълчалива, но за сметка на това г-ца Юн говореше и за двете, не че имаше нещо лошо, ама когато на два-три пъти успявах да събера малко смелост и да задам въпрос на Йон Джи, от рода на „Мисля, че сценарият на драмата е много добър, а Вие?” получавах отговора си от г-ца Юн, която не даваше никакво време на този „ангел” да помисли, пък камоли да ми отговори. Джи Ун и „Бъбривката”си допаднаха и започнаха да си говорят, което не беше много добре за нея...просто мое мнение... Йон Джи... Мъжът, с който щях да играя ми се стори малко странен, честно да си кажа, въпреки че беше доста красив ми приличаше на тъпак, погледът му го издаваше, а моят му казваше „Ооо колко си прост! Има ли смисъл с теб да говоря?!?”, ама простотата едва ли му позволяваше да прозре какво си мисля... Мениджър Ма беше доста приятна и лъчезарна жена, а другият мъж ми изглеждаше като плейбой, но може би грешах... Искаше ми се всичко това да свърши по-бързо и да се прибера у дома. Бях толкова отегчена, а пък и краката ме боляха, заради високите токчета... Но поне на Ън Хье и беше забавно, тя водеше оживен разговор с Джи Ун и мениджър Ма. - Така и така сме се събрали, нека обсъдим темата за уроците, какво ще кажете?- Нямах си и идея за какво говореше г-жа Ма, пък и нямах желание да разбирам... -Значи, аз предлагам да са от единадесет на обяд до три и половина? Както се бяхме разбрали, всеки ден, от утре, до началото на драмата, първите два часа учителя е Чон Гьо, вторите два Йон Джи и половин час за обяд, няма проблеми, нали? В един глас с Чон Гьо казахме: Аз: КАКВО?!? Той: Няма никакви проблеми! -Ън Хье, за какво говориш? Какви уроци?!? Кой кого ще учи?!? -Ами ти него, на основата в музиката, а той теб на актьорство! Не съм ли ти казала? –И продължава да си яде спагетите най-спокойно....Усетих как почервенявам от яд и, едва ли не, от ушите ми започва да излиза пара, а тя говореше толкова уравновесено и спокойно... Напоследък ѝ се случва доста често да забравя да ми казва неща, свързани с мен! Или да се прави, че забравя! -АЗ ИМАМ ПРОБЛЕМ, НЕ СТАВА!!!- Отсякох категорично. Няма да ѝ се получи, няма отново да ме изправи пред свършен факт, а аз да приема! Всички ме гледаха въпросително, чудеха се какво става. -Какъв е проблемът Йон Джи?-Помислих си „Питаш все едно не знаеш!”, станах от стола, взех си чантата и тръгнах към вратата, а зад гърба си чух как Ън Хье ме вика, но не обърнах никакво внимание и продължих да вървя. Излязох от хотела. -Поръчайте ми такси, моля!- Тонът ми не беше много учтив, но бях прекалено ядосана.-Уффф забравете... -Тръгнах през паркинга към улицата с тази дълга рокля, която отчаяно се опитваше да ме спъне. Роклята беше без презрамки, нямах и връхна дреха, сякаш това не бе достатъчно, пък и огромната цепка...ИЗМРЪЗВАХ!!! Но не ми пукаше, или поне се опитвах да се убедя в това... Чух, че някой вика името ми, но не спрях да вървя, не ми се говореше с никого. След малко някой ме хвана за рамото, обърнах се и му забих един юмрук, в който бе целият ми яд! Беше някакъв мъж, светлината от фаровете на колите ме заслепяваше и не можех да видя лицето му, но след малко съвсем ясно видях, че това е онзиии, как му беше името Ча... Чой... Джонг... някой си, аааа Чонг Гу. Бях го ударила, но поне си изкарах гнева... -Ауч! -Не трябваше така да се промъквате зад мен г-н Чонг Гу! -Ъмм... името ми не е Чонг Гу, а Чонг ГЬО! Плюс това не съм се промъкнал, извиках по Вас няколко пъти, но не ме чухте! -Чонг Гу, Чонг Гьо, все тая! А и Ви чух, да не си мислите, че съм глуха?!- Уппс, това последното май не трябваше да го казвам... -Значи сте ме чули, но въпреки това ме ударихте?!? -Не знаех, че сте Вие, но ДА, чух Ви, а след това Ви ударих! -Добре, да приемем, че е било инцидент... -Съгласна!-Казах го иронично, а след това...- Между другото от носа Ви тече кръв, явно не мога да си меря силата, извинете...-С още повече ирония! -А?? КРЪВ?!? Не може да е истина!- Пипа си носа, гледа пръста и се шашка, бях сринала егото му до нулата. Усетих прилив на гордост и се почувствах много по-добре! Той извади кърпичката си и попи кръвта. -Добре, спокоен съм...спокоен...аз...съм... спокоен...-Май опитваше да медитира, кой ги знае лудите. -Всеки луд си има номер...-Казах го тихо, но той, май, ме чу.. -За себе си ли говорите, МАДАМ?- Усетих сарказма в думите му ! -Защо ме преследвате?- Реших да оптам да го оборя на друга тема. -Не съм Ви преследвал, исках да разбера къде е проблема с уроците... аз наистина имам нужда от помощ с музиката, пък и на Вас...не, не на ТЕБ, щом ще си сътрудничим ще си говорим на „ти”, таа... и за теб играенето е непознат терен, тогава защо да не си помогнем взаимно? -Ами...-По дяволите, той беше прав, нямаше как да го опровергая... -Значи е решено! Нека да забравим случилото се до сега и да започнем от начало? Ъ-ъ-м- Той прочисти гърлото си- Аз съм Чонг Гьо Хун, приятно ми е да се запознаем!- Схванах намека му. -И Йонг Джи и на мен ми е приятно!- И чух гласове зад нас, бяха Ън Хье и Джи Ун. -Уааа, браво на вас, значи успяхте да се разберете и вече няма проблеми, нали?- Кимнах и измърморих едно „Ахамм”, още бях ядосана на Ън Хье, ама тя щеше да си го получи по-късно... -Чонг Гьо?!? Какво ти е на лицето, бе?- Джи Ун забеляза следите от кръв по кърпичката и лицето на Чонг Гьо. Аз си наведох главата...малко, ама съвсем мъничко се чувтвах виновна... -Аммм... злопулука...нали я знаеш оная шантавата врата, на ходела... дето изглежда като прозорец? Явно чистачките мият стъклата много добре, а нали ме знаеш какъв съм кьорав...?- Пак показа идиотската си усмивка, а аз се чудех защо не им каза истината, защо ме прикри?!? Може би не беше чак толкова прост и първото ми впечатление бе грешно... -Щом казваш....-Джи Ун се съгласи, но не мисля, че повярва на лъжата... -Йон Джи , аз отивам да взема колата, ей сега идвам. -Доб...- Джи Ун ме прекъсна . -Ама вие ще шофирате ли?!? Нали пихте? Пък и с тези рокли, как ще нацелите верния педал? Ние ще ви закараме! -Е, вие да не би да не пихте?-Казах го, мислейки, че този път Джи Ун няма как да ми отговори, когато.... -Случайно да сме с рокли? Ние поне няма да объркаме спирачката с газта! -Но...-Този път Чонг Гьо ме прекъсна. Не мога да разбера, кеф ли им правеше да не ми дават да се доизкажа?!? -Не приемаме откази!- Каза Чонг Гьо, при което Ън Хье се усмихна и тръгна напред с Джи Ун. -Е, идвате ли?-Джи Ун се провикна от колата. -Идваме, идваме...-Чонг Гьо ми направи знак „След вас...” и тогава.... -Вие хубаво идвате, ама ние няма да ви чакаме!- Джи Ун се усмихна, самодоволно, и отпраши, заедно с Ън Хье, а аз и Чонг Гьо гледахме и не вярвахме на очите си... Пета глава Дишахме им прахта, в буквален смисъл. Не мога да повярвам какво се случва, а най лошото е, че ключовете от нашата кола са в Ън Хье. A и нямах пари в себе си..в тази малка чантичка се побираше единствено телефонът ми. Пак добре, че поне живеех горе-долу близичко, на седем-осем минути с кола, което значи около....30 МИНУТИ ПЕША, май не беше много близичко....Чонг Гьо прекъсна размислите ми... -ХА!!! И ми бил най-добър приятел?!? Така да ме зареже, вземайки МОЯТА кола?!? Само да ми падне... -Аз съм в същото положение, даже по-зле, Ън Хе ми е мениджър, а виж я какво прави! За днес и се събраха доста провинения... -Така ли ще седим? Да си хванем такси? -Амм... само че...в себе си...не нося...- Пак ме прекъсна!!! -Е, хайде изплюй камъчето, де! -ПАРИ! В СЕБЕ СИ НЕ НОСЯ ПАРИ!- Накрая го изкрещях и хората около нас започнаха да ни гледат страно... Той започна да се смее. -Аз имам, ще платя, пък утре обяда е от теб, става ли?- Кимнах, беше ме срам, че трябваше да искам от него пари... Междувременно при Ън Хье и Джи Ун... -Дали направихме добре? Как ще се приберат? -Идеята беше твоя, пък и както каза така напрежението между тях съвсем ще изчезне и утре ще се държат като добри стари приятели... А и сигурно ще си хванат такси. -Такси... по дяволите, портмонето на Йон Джи е при мен!- Започва да рови в голямата си чанта и измъква едно червено портмоне. -Не се впрягай, Чонг Гьо ще плати, все пак е кавалер... -Щом казваш... Да пуснем музика? -Имам по-добра идея! -Слушам? -Днес откриват един нов клуб. Искаш ли да се отбием за малко? -Не те ли е срам? Как може чак сега да ми казваш?- Започват да се смеят и потеглят към клуба. При Йон Джи и Чонг Гьо ... -Аз имам, ще платя, пък утре обяда е от теб, става ли?- Кимнах, беше ме срам, че трябваше да искам от него пари... -Ъъъ.. Какво правиш?- Гледах го как се „опипва” тук и там със странно изражение на лицето. -Не, не може да бъде. Тук някъде трябва да е...- Продължава да прави това, което правеше, игнорирайки ме... -Ще ми разясниш ли какво правиш? -Портфейла ми... зарязах го в колата, преди да вляза в хотела... -КАКВО?!? -Съжалявам.... Ще се реванширам! Къде живееш, ще те изпратя! -Няма нужда, близо е. Сама ще се прибера...- -Аз ще те изпратя, нали и без това каза, че е близо! -Щом държиш....- Видях възможност за отмъщение и естествено се възползвах. В най-добрия случай, с бързо ходене, щяха да са поне тридесет минути, а нашето темпо бе всякакво, но не и бързо... И двамата бяхме така наконтени, че по улицата ни мислеха за откачени... И тогава някаква по-откачена и от нас ме хвана за ръката и ме заговори... -Младоженци ли сте?- Тая за нас ли говореше? -Ние ли? НЕ! -Аааа, значи сте тайно влюбени и той те е отмъкнал от сватбата, на която си била, защото родителите ти са те принудили да се омъжиш по сметка?- Явно беше някаква гадателка-шарлатанка и се заблуждаваше, заради бялата рокля.. -АДЖУММА!- Много мразех такива използвачки, пък и днес ми беше кофти ден... -Да не би да изглеждаме като двойка?-Чонг Гьо се забърка в разговора, без никой да го е канил. Много ми е интересно тъп или наивен беше? Не виждаше ли, че тази се опитва да ни измъкне пари?!? Не, че имаше какво да ни измъкне, де... -Айгуу, какъв снажен и дружалюбен момък, а каква свадлива булка... Бая ядове ще видиш с такава жена, но ще бъдете щастливи! Ааа виждам и две дечица, които си играят в двора на голямата ви къща...- Чонг Гьо започна да се смее, но защо ли, смехът му изглеждаше така истински? Аааа, сетих се, нали е най-добрия актьор? За това! Може би наистина щеше да ме научи на нещо и щях да подобря играта си! Тогава той бръкна в джоба си и извади.... -Ето, благодаря! -Хем, снажен и учтив, хем щедър бил този момък! Хей, момиче, не прави грешката да го изпускаш, остави годеника си и се омъжи по любов!- Тя си тръгна, Чонг Гьо се завъртя и срещна змийския ми поглед. -Нали беше забравил нещо в колата?!? Чонг Гьо... Уфф, как сгафих! Нали ѝ казах, че не си нося портфейла, а сега вадя пари и плащам на врачката?!? Е, признавам, че я излъгах, но просто исках да прекарам повече време с нея... Сега сигурно ме мислеше за гадняр... Как можах да се оставя да ме спипа? Уменията ми в лъжата са се влошили... ще трябва да потренирам! Но сега не е време за това, нека се върна в реалността! -Аааа, значи тук е бил! Уаа, а уж целия се претърсих, как може да не погледна във вътрешния джоб?!? Наистина съм много зле! -Истината ли казваш? – Малко се съмнявах, но и на мен ми се случваха, често, подобни неща, нямам право да съдя другите, след като и аз съм като тях... -ДА, естествено! Ти да не си помисли друго? Разочарован съм от теб! За какъв ме мислиш? -Добре, добре, а сега, дали...ще можем да вземем такси? -Ако преди това намерим банкомат, дадох всичките си дребни на гадателката.- Ухили се с неговата идиотска усмивка. -Добре, как може да ѝ дадеш пари, не видя ли, че беше измамница? -Амиии, ДА, но нали знаеш....ААА , дадох ги защото ни помисли за хубава двойка, а след като тя си го мисли, значи и зрителите ще ни харесат...в драмата, разбира се, не в реалността! -Вие актьорите имате странна логика... -Наистина се чудех...- Хубаво, и без това почти минахме половината път...- Измърморих си под носа. -По-малко от половината? Нали каза, че живееш близо? -Не си ме чул правилно, казах, че остава по-малко от половината, не че сме минали толкова!-Май успях да замажа положението, или поне се надявах да бях... -Може и да не съм чул... -Между другото, защо по-рано излъга Джи Ун, а не му каза, че аз те ударих? -Амиии.... защо може?.... Ааа, щеше да ми се подиграва цяла година, за дето жена ме е „подредила” така... Да...това беше причината! -Хубаво... -Вече, наистина, сме квит, нали? И никой не се сърди на никой, за нищо? -Мхм... Известно време повървяхме така започнах пак да усещам как ми става студено, раменете, краката, ръцете, цялото ми тяло измръзваше... Опитах се да се стопля търкайки ръцете си една в друга, но не ми се получи... -Студено ли ти е? -Не!- Пипа ме по носа... Да не му се умира? -Ама ти си ледена!- Сваля си сакото и ми го подава. -Няма нужда! Казах, че ми е добре! -Или наметни сакото, или ще ми се наложи да те прегърна, за да се стоплиш. Изборът е твой!-Грабнах сакото от ръцете му и не само го наметнах, ами го и облякох и копчетата закопчах, даже! И го изгледах с поглед „А посмей да ме доближиш, а не си видял слънцето утре!” -Доволен? -Не...-Какво каза, това някакъв намек ли беше, или какво? -„Не” ли каза туко-що? Нали сложих сакото? -А? А, не, причуло ти се е... Казах „да”... -Щом казваш... Чонг Гьо... Не й се беше причуло.... Найстина тайно се надявах отново да откаже сакото и да имам оправдание, за да я прегърна... Но, съдейки по отношението ѝ до сега, не мисля, че има възгледи да я прегърна в скоро време, освен по-време на снимките... Чакай малко! Дойде ми прозрение! Когато аз съм учителят можем да репетираме и сцени от драмата, нали? ДА, да можем!!! Ето как ще стигна до сърцето ѝ, ще използвам тази седмица и ще направя всичко възможно, за да се влюби в мен! Гениален съм, чак се чудя, как може да съм толкова красив, висок,умен, добросърдечен, състрадателен, досетлив най-вече привлекателен... Но един нежен глас ме пренесе отново във реалността... -ЧОНГ ГЬО, внимавай къде стъп... Видях ангелското лице на Йон Джи да гледа угрижено към кракът ми. О Божееее, тя ме гледаше със загриженост, може би седмица щеше да ми е предостатъчна и даже да останат един-два дни за ходене на среща! Тя продължаваше да гледа към ходилото ми с изражение, вече казващо „Иъл”, което ме накара да сляза на земята. Погледнах към крака си и какво да видя? Мамка му...бях стъпил в кучешко акỏ!!! Защо точно пред нея? Защо тя трябваше да го вижда?!? Пробвах да облекча положението си и се усмихнах по начин, по който само аз мога и май успях, тя се ЗАСМЯ!!! И Йонг Джи... Виках ли виках, ама той се беше отнесъл някъде и стъпи там, където не трябваше. После като се усмихна с оная идиотската усмивка нямаше как да се сдържа, изглеждаше толкова глупаво с това изражение, в това положение... Смях се от сърце. Не се бях забавлявала така от много време насам. За няколко минути успях да забравя, за това, което бях направила, преди шест месеца, за няколко минути отново бях старата Йон Джи, но всичко свърши, след като стигнахме до прага на къщата ми... - Е... благодаря ти, че ме изпрати! -Беше удоволствие за мен! -Лека нощ! -Приятни сънища! През това време в новия клуб... -Ихаа, изглежда приятно местенце... -Мой приятел го държи, няма как иначе, той си разбира от работата! Какво ще пиеш? -Не знам, ти си специалиста, ти избери... -Днес мисля да го карам по-полека, какво ще кажеш за джин с тоник? -Идеално! -Идвам ей сега, ти седни, ето там. -Добре! -Заповядай! Е...от колко време се познавате с Йон Джи? -От малки сме най-добри приятелки, като сестри сме! -Коя е по-голяма? -На една и съща възраст сме, двадесет и пет. -А стига, бе. И ние с Чон Гьо сме набори, на двадесет и седем сме. Да потанцуваме? -Чудех се кога ще попиташ!- Смее се. Стават и тръгват към дансинга. Танцуват часове наред заедно, допирайки телата си едно до друго. Той я държи за кръста, а тя него за раменете, усмихват се един на друг, прехвърчат искри...и тогава той....той я придърпва по-близо, хваща я по-силно и...допира усните си в нейните, тя затваря очите си и за миг остават само те в дискотеката, няма никой друг. Само той и неговата фея, която туко-що е намерил и не иска да изгуби. Той мисли само за нея и тя- за него. Нежният допир се превръща в дълга и страстна целувка, толкова дълга, че липсата на кислород до мозъка ги връща в реалността. Отлепят устни един от друг, за да си поемат дъх, но остават прегърнати, с опрени чела едно в друго. Отварят очи и се гледат, жадуват един за друг, искат се...устните им копнеят отново да се впият едни в други и да останат така, без да обръщат внимание на разума, който жадува за въздух и им казва да се спрат...И тя отново го целува, на него само това му и трябва, това не е просто привличане, те усещет и още нещо, нещо повече от проста химия, изучаваща се в училище... Ди-джей-я спира музиката. Той се отскубва от хватката ѝ и ѝ казва: -Става късно... -Знам... -Тя му отвръща. -Да те изпратя ли до вас? -Мхм...- През целия път се гледат влюбено, гледат се така, както не са гледали никой друг, стигат до нейния дом и той слиза от колата, за да я изпрати. -Искаш ли да влезеш?-Пита тя тихо, той не отговаря, а влиза. Отново я целува, притиска я в стената, тя прокарва пръсти в косата му и започва да разкопчава ризата му, той разкопчава ципа на роклята ѝ, тя се свлича на земята... Тя разкопчава и последното копче от ризата му а той я смъква от себе си, тогава те се качват по стълбите, към нейната стая, без да откъсват очи един от друг, без да спират да се гледат с този така жадуващ поглед. Влизат в стаята и тогава... и тогава падат и последните прегради, които ги разделят един от друг, които им пречат да се слеят в едно- дрехите.. Фикът е в процес на писане. Написала съм осем глави, утре ще постна още. Много ще се радвам, ако чуя забележките и критиките ви! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Razzormaw Отговорено 10 Август, 2012 Share Отговорено 10 Август, 2012 Определено доста си се постарала и си личи, че обичаш любимците си дето си ги включила тук, за което заслужаваш похвала. Обаче някак си действието не е фокусирано в/у даден проблем тоест почти липсва сюжет просто нахвърляни диалози и без каквато и да е описателна част... е без да броим спойлера дето се вижда снимката на едната от героините. Така незапознатите с тея актьори нямат напредстава какви точно са главните действащи лица (като външен вид и характер) и в каква обстановка се намират. Личи си че си имала все пак нещо предвид като случка най-малкото тея диалози не са дошли от нищото, но не става ясно точно какво. Ето в първaта глава където би трябвало да става това описание на героите и въвеждане в сюжета обявяваш всеки персонаж и съответно някаква кратка случка или диалог с него..все пак при Ън Хе се е получило добре с тая ретроспекция, но останалите... Можеше като автор да разкажеш някаква история и в нея да вплетеш постепенно другите персонажи вместо директно камиона с диалозите. Примерно тая Йон Джи да е главна героиня и концентрираш действието върху нея..въпроса е да измислиш какво точно да се случва и в какви каши да я забъркаш за да е интересно на читателите. Сега тая глава първата свършва в някакъв битовизъм..уговарят се там на мач с бира и изведнъж дупка от една година и директно някакъв диалог без обяснения какво е ставало попадаме в домашен скандал..е сеира винаги е добре дошъл поне при мен ама все пак. Ами мога да добавя още малко, но честно казано ми е неудобно понеже доста критикувах, а както вече казах си личи, че си го правила с удоволетворение ама все пак така ги видях нещата...но можеш и спокойно да ме игнорираш и да не ме вземаш на сериозно понеже аз съм нещо като местната черна овца и клоун в 1! ПП Ън Хе и на мен ми е любимка от Лозаря само обаче другите..fail ^^ Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
gerka_96 Отговорено 10 Август, 2012 Автор Share Отговорено 10 Август, 2012 Не бих игнорирала никого, както казах критиките при мен са добре дошли По принцип този фик го публикувам в собствен сайт, в който всяка глава е на различна страница и съм слагала страшно много снимки (на глава по 5-6), за да могат читателите да имат представа за героите, защото ако ги описвам с текст всеки ще си изгради собствен образ в главата, а аз вече съм избрала лицата (например наскоро четох една книга на Алисън Ноел и както тя ми описва главния персонаж в моята глава изниква Kang Ji Hwan ) . Идеята да се пробвам да пиша тръгна от това, че исках да видя някъде Lee Yoon Ji в главна роля (тя има такива, но... абе в друг сериал искам да я видя тази актриса), защото страшно много ми харесва и като външност и като игра. Реших, че ако пиша нещо, то ще е с нея, ама после 2 дена се чудех кой да е главният герой и накрая избрах Jung Gyo Woon и започнах да измислям интригата. Едната година прелитане във времето е точно със цел да се объркат читателите :Д , имам предвид сега малко по малко ще започне всичко да се изяснява. Мача в края на първа глава е с цел да ни покаже, че Джи Ун е голям плейбой и не му пука много, много.. А Ън Хье я използвах, защото и нея си я обичам страшно много. :д Критики давай колкото искаш, няма нужда да се чувстваш неудобно, колкото повече, толкова по-добре, защото така ще се опитам в следващите си произведения (,ако има такива) да не повтарям едни и същи грешки И тъй като си нямам друга работа ще публикувам още от главите в първия пост Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Razzormaw Отговорено 10 Август, 2012 Share Отговорено 10 Август, 2012 Хех ами добре щом не преча... ще чакаме следващите глави! То писането е доста трудно като гледам сигурно сега прохождаш в тази област, но със сигурност ако се стараеш ще си изградиш собствен стил и ще става по-добре и по-добре. М/у другото ето тва в последната ти глава 5-та е точно това за което говорех и какво липсва при останалите за сметка на диалозите: Стават и тръгват към дансинга. Танцуват часове наред заедно, допирайки телата си едно до друго. Той я държи за кръста, а тя него за раменете, усмихват се един на друг, прехвърчат искри...и тогава той....той я придърпва по-близо, хваща я по-силно и...допира усните си в нейните, тя затваря очите си и за миг остават само те в дискотеката, няма никой друг. Само той и неговата фея, която туко-що е намерил и не иска да изгуби. Той мисли само за нея и тя- за него. Нежният допир се превръща в дълга и страстна целувка, толкова дълга, че липсата на кислород до мозъка ги връща в реалността. Отлепят устни един от друг, за да си поемат дъх, но остават прегърнати, с опрени чела едно в друго. Отварят очи и се гледат, жадуват един за друг, искат се...устните им копнеят отново да се впият едни в други и да останат така, без да обръщат внимание на разума, който жадува за въздух и им казва да се спрат...И тя отново го целува, на него само това му и трябва, това не е просто привличане, те усещет и още нещо, нещо повече от проста химия, изучаваща се в училище... Ди-джей-я спира музиката. Той се отскубва от хватката ѝ и ѝ казва: Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Cheryll Отговорено 13 Август, 2012 Share Отговорено 13 Август, 2012 Почнах да чета първа глава с намерението да се смея, нали бе комедия... Само че вместо смях, сега съм адски объркана в сюжета. Имена - много, Рейзъра ти каза, че няма описателна част, а диалозите са прекалено много. Не знам дали някога си се замисляла, че диалога създава движение не само в образа, но и в сюжета. Честно да ти кажа, пишейки аз избягвам пряката реч, понеже тя сякаш се плъзга по образа и не може да се фокусира върху даден елемент, който би могъл да ти въздейства психологически. Отделно за да е комедия тези елементи трябва да са много, да притежаваш богат речник и да увличаш читателя в много сравнения. Може би взимам за пример книгите на Пратчет, където всяка дума е избрана по начин, който да те увлича и да създава преднамерен образ в главата ти. Точно това липсва при теб, но не го казвам с лоши чувства. Все пак имаш правото да ме игнорираш, разбира се. Рейзъра е прав: човек, който не е запознат много с актьори и филми, определено ще е объркан като мен. Другото, което искам да спомена ей-така, е да избягваш пускането на снимки. Това е писане и въпреки, че ти си имаш свои причини да не го правиш: защото ако ги описвам с текст всеки ще си изгради собствен образ в главата, а аз вече съм избрала лицата (например наскоро четох една книга на Алисън Ноел и както тя ми описва главния персонаж в моята глава изниква Kang Ji Hwan ) Това само ще ти подлива вода! Уникалното при описателната част, че боравейки все повече с думи и изрази, сравнения, мисли и спомени, можеш да създадеш образ, който да се изменя в зависимост кой го чете. Така създаваш образ, който е харизматичен и уникален и в който лесно би поставила някаква идея. А тези пуснати снимки навсякъде не ти помагат в тази задача изобщо. Освен това, както и да се опитваш да се оправдаеш, на мен ще ми говори, че точно това ти е трудно и съзнателно го избягваш. Извинявай, ако си се почувствала обидена от коментара ми, но съзнателно съм се старала да използвам думи, които са по-меки и щадящи. В този ред на мисли, всичко това, което казах е много по-добро, ако ти бях пуснала такава снимка, изразяваща разочарованието и недоумението ми от фика ти: Сама ще забележиш, че макар думите да са много, използвани правилно, биха били по-въздействащи и от снимките! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.