Jump to content

Recommended Posts

Господи, не бях писала в тема за сериал от много, много, много дълго време. :icon_sunny:

Дойде и този ден, и съм щастлива.

Щастлива, защото този сериал буквално ме вплете в атмосферата си, в героите и техните преживявания. Плакаха /пфюю, слава богу за малко/, смях се и се забавлявах. Толкова спомени навяваше, за време в което говорехме повече, виждахме се повече, карахме се, смеехме се и плачехме заедно. Актьорите играят, и то как - :D

Блеенето, в първия момент ме шокира, но после... :lol::lol2: За сега съм на 8 епизод, трудно се удържам, но утре ще продължа и ще унищожа и другата половина :28558:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотен сериал. Страшно много ми хареса. Всичко беше премерено, добре измислено и добре изиграно. Актьорите направиха страхотна игра, чак имах чувство, че съм израснала с тях и са ми първи приятели. Со Ин Гук е няма такъв сладур просто, това момче ми пълни душата. Имаше толкова много запомнящи се моменти напомнящи за тинейджърските ми години. Родителите на мацката ме забавляваха през цялото време. След края на последната серия останах с блажена усмивка на уста.

 

Задължителен за гледане!

Благодаря за удоволствието да гледам този прекрасен сериал на роден език. :):thanks:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Reply 1997 бе "излапан" набързо, с финално позитивно чувство и много, много хубави и запомнящи се сцени. И въпреки, че ми бе изрекламиран като детски, определено си имаше своите сериозни и житейски истини. Гледа се леко, без да предизвиква и грам досада, макар лееекинко да попрекалиха в последната серия, но всъщност е най-доброто, което съм гледала от доста време. Някак беше толкова позитивен, но и реален, без да има претенции да е нещо велико, а в действителност стигна до сърцето ми с многото различни емоции на всеки един от героите, а не както сме свикнали да ни заливат с информация основно за любовния 4-5-6 ъгълник. Може да се каже, че липсваха стандартните клишета, които до втръсване гледаме във всеки следващ корейски сериал. Нямаше герой, който дори и за миг да ме раздразни. Ставам фенка на Чонг Ън Джи и се надявам да продължи с възходяща актьорска кариера, просто защото е родена за сцената. Изключително много се забавлявах през цялото време с пусанския диалект и с...блеенето. Майката и бащата на Ши Уон ми станаха другия любим пресонаж, макар с всичките им караници, но истински влюбени. Накрая и дъщеря им с любимия си имаха толкова подобно държане един към друг. И майка й ме "съсипваше" с колосално огромното количество храна, което приготвяше непрекъснато. Кефих се много и на "дървената" игра на любимеца ми Ън Джи Уон. Изобщо доста звезди на кпоп-а присъстват. Инфинитчето се справи също забележително добре с ролята си на различен. Со Ин Гук няма защо да го коментирам, само ще кажа, че тези младежи (имам предвид и Ю Сънг Хо в Operation proposal) напоследък слагат в джоба си големите си батковци с играта си, а освен това ни радват и с истински целувки. Край на тези рибешки недоразумения!!!

Гале, това е сериал в десятката. Благодаря ти, че се погрижи да достигне до повече зрители. :kiss2:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Съгласна съм с положителните мнения, страшно бързо и аз го изгледах сериала, последния който така ме погълна беше пак на tvN - "Млъкни и свири", много добре им се получават тези сериали според мен. Много истински и реални без много излишни минути (харесва ми, че са по-кратки). Eun Ji и мен ме изненада изключително приятно с играта си, беше ми много сладка през цялото време, обикновено не обръщам много голямо внимание на женските персонажи :D :D , но тя беше уникално сладка, без да бъде досадно лигава :) А ако трябва да съм честна не слушам A Pink и си нямах и на идея, че тя е от групата и като разбрах много се изненадах, не съм очаквала такава игра от "айдълка" , определено се справя страхотно и трябва да продължи с филмовата си кариера.

Не подценявайте сериалчето, а го гледайте, заслужава си! Благодаря много за българските субтитри :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотен филм! Нежен и носталгичен и същевременно много комичен. Върна ме години назад, спомних си с обич за приятелите от училище. Животът ни пръсна, но връзката ни остана много силна и досега. Събираме се през няколко години и чувството е прекрасно. Само като се видим и изчезва всичко - професия, семейство, деца, социален статус, болести, неприятности и всичките изминали години - ставаме си пак на 17, а светът - прекрасен и лесен. Дори само затова заобичах филма.

Но той има и други положителни страни:

- красиви /очевадно/, млади, чаровни актьори, които много си подхождаха и изглеждаха чудесно сработени, бяха и много точно подбрани за ролите си. Да не говорим, че играха като че ли имат години актьорски стаж, даже не знам дали да ги наричам актьори, те половината били певци. Но това, всъщност е без значение, важен е крайният резултат от работата им- чудесните и въздействащо пресъздадени образи, в които разпознаваш себе си, свои приятели, роднини, познати;

- на пръв поглед обикновената история, поднесена, обаче по един интересен и интригуващ начин, сякаш "от главата - за краката", разбъркана хронологично, със скокове в годините, но точно този ретроспективен начин на представяне на живота им направи филма различен и по-интересен;

- това е един от малкото филми, за които не ми дойдоха спонтанно никакви лоши мисли и псувателни думички за режисьор-сценарист-операторския екипи. Много свежи и естествени диалози, всяка серия завършваше с много мили и простички житейско-философски монолози, все едно са ги взели от твоята глава, нямаше ги деспотичните злостни роднини и бивши гаджета, много подходящи позиции на заснемане на сцените, а края е увенчан с един добър завършек;

- хуморът е ту дискретен, ту натрапчив, но е страхотен и много разтоварващ. Родителите, особено таткото - няма друг такъв комичен образ :xaxa: ,бяха върховни образи, странници-егоисти, но и много мили. Главната много опасна се показа, даже множко ми дойде боя дето го биеше сладура, че и до голям... Най-безпаметно се смях, когато таткото ги опердаши в колата и двамата /големи работещи хора/ като им намери цигарите в джоба. :nunchako::lol:

- прекрасна музика, две от песните - дуетните на главните - са много добри /за мен, де :D /

- бгсубтитри - щях ли да изпитам цялото това удоволствие, ако някой не беше превел думичките? Огромни благодарности на екипа за бързата и качествена работа!!! :thanks:

Филмът е задължителен за гледане! Без колебание!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз съм на клона. Бееееееееее!

Разкош от първата до последната минута! Великолепен каст, събраха ми очите направо. Тоз пустия Со Ин Гук, все подозирах, че ще ми хареса каквото и да изиграе, ама бива ли така да ми вземе граматиката, бе? То неговото не се трае. :lol: И откачената му любима, дето бяха буквално родени един за друг. И приятелите, и семейството й, което беше като семейство и за двамата братя, изобщо всичко живо беше умопомрач(ит)е(л)но. :lol:

 

Главната мацка определено има нещо налудничаво у себе си, явно отвътре й идеше. То не бяха изцепки, то не беше фенска любов, то не беше чудо.

Баткото за един момент замааалко да го намразя, но после навакса с много.

Приятеля-порноманиак, завалията, яко го хапеше щъркела, не знам тая неговата как се нави да го чака толкова време. Обаче бяха много сполучлива двойка. Когато не се разделяха. :D

Всезнайкото с вечно насрано тамагочи как изкласи още се чудя, ама милия, имаше и той своите моменти.

Лудата баш-пишман-фенка-на всички направо ме изумяваше с логиката си, но какво пък, беше си щастлива.

Гейчето, което толкова прилича на Рьоук беше едно от най-точните попадения откъм избор на актьор. Справи се великолепно.

Баткото също се справи много добре с всичко, особено ми хареса избора му на съпруга. :lol: На това му се казва от трън, че на глог.

Мамата и татето - страхотни скици! То тяхното любов ли бе, да го опишеш? Мама с нейните несметни количества храна за цяла рота, тате неговия бейзбол, вечните им караници и горещи сдобрявания в колата... Ум да ти зайде.

 

И сега един як лиготек за Со Ин Гук. Моля хейтърите и мъжете във форума да пропуснат следващия пасаж.

 

Първо да спомена, че си го набелязах още в Любовния дъжд като хахавото селско градинарче, но не съм предполагала доколко ще ми хареса тук. Мимика, жестове, интонация, дори селския диалект - абсолютно всичко беше пипнато до съвършенство. От години не ми се беше случвало да ми се свие стомаха заради любовта и мъката на друг човек, но ей го на, тоя извратеняк успя! На сцената в караокето бях на косъм да ревна с него. И като образ, и като изпълнение мисля, че му е време за награда. Толкова изразителност, страст, студенина и трепет рядко се вижда на едно място. Евала и за тази роля.

 

 

ОСТ-то вече сте споменали, само класики, всяка за времето си, но не мога да не отбележа Бухуал-ското присъствие тук. Първо в караокето замалко не се задавих фатално да видя Те Уон и вокала на Шинауи рамо до рамо (за повече инфо кои са те, гледайте Рок, рок, рок). После като чух и The more I love директно бях на пода. :)

Любими моменти тепърва има да се сещам и да се хиля, като за повечето овчето блеене даже беше слаб фон, но май е излишно, просто сериалът е задължителен за гледане. И ако някой още се колебае, ще кажа само, че предпочетох усмивката на Со Ин Гук пред голия задник на Чанинг Тейтъм и още няколко прехвалени хамериканеца във филм за стриптизьори и не съжалявам. Ама още ли не сте го дръпнали?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ми аз какво да кажа! Ще повторя - много хубав, страхотен, разкошен, прекрасен... Увлече ме неусетно и, докато се осеферя, взе, че свърши. И сега съм така :es::panda-145::D

И малки, и големи бяха супер сладки. Посмях се и си поплаках. Искам още...

И накрая, но не на последно място :) Гале, много, много благодаря за буквите :kiss2: Все такива да ги надушваш и превеждаш :yes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сабрино, девойко, затаковах си всички проекти и го изгледах това...

Без спирачки/ без 8 часа трудовден + готвене, че ме гледат гладно някак домашните,

не че нещо.../

Има-няма 3 дни./ предимно нощи/ го натъманих. и изгледах. Благодаря от сърце!

Много свежо, много приятно!

Главната взе да ме ядосва накрая... ма карай.

Всички тези препратки във времената, те държат буден!

Много сладки и много истински.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз си се чудя защо толкова време го отлагах и все не го започвах.. а сега не искам да свършва. На 9ти епизод съм и за сега много, много ми харесва. Както винаги, фенщината ми идва в повече и всеки път се дразня като почнат да пищят по H.O.T и другата група, на която все им забравям името. laugh.gifОбожавам всичките герои, особено брата на Юн Дже, който уж настоящ президент, а яде пилешко и не може да си намери пътя от леглото до вратата от боклуци laugh.gif

Също така кученцето, което Юн Дже искаше да подари на Си Уон е много, много сладко и винаги се усмихвам като се сетя за него :3 Също така Джун Хи е прекрасен и ако не му намерят половинка, защото вече предвиждам края, ще съм много, ама много разочарована!

Ще го догледам и ще драсна още едно мнение, когато съм готова! :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз го изгледах. От вчера се чудя какво да напиша, всичко вече е казано - чудесен сериал. Нямаше отърване, докато не го изгледах. Отлагах, отлагах, все си казвах: "Ако почнеш, трябва да гледаш по малко всеки ден", но не стана. Почнах вчера, днес приключих и не ми стигна, малко ми е, искам да ги гледам още и още / и това е казано, но и аз се чувствам по подобен начин/. Сигурно като се наспя, пак ще го почна отново, без да се "вторачвам" да чета титрите и ще се наслаждавам само на действието... :)

Няма да коментирам герои, сценарий, игра и т.н. - просто всичко си беше на мястото. Върнах се в "някога", раздвижи и най-тънките струни в сърцето ми, предизвика всички възможни емоции. Понякога леко раздразнение от някого, понякога радост, понякога тъга и сълзи в очите. Не съм в състояние да напиша нищо друго в момента, още съм под въздействието му.

Поклон и огромни благодарности на Сабрина за превода! :icon_sunny::kiss2:

 

П.П. И преди да се "отворя" на неприятни и скучни домакински задължения, да ви кажа - "Блеееее... или Бееее", ако не сте го почнали, веднаха му се нахвърляйте! :P

Редактирано от Maat
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз се присъединявам към горните мнения...невероятно сериалче, напомня много за отминалите моменти, които дали с лошо дали с добро са запаметени в главата ми..Драмичката е направена по много хубав начин и създаване едно красиво чувство у човека,който я гледа...Няма да съжалявате,ако я почнете...

 

Да зарадвам и малко феновете научих, че на наградите, които май са се провели на 1 окт - Korea Drama Awards 2012 ...Нашите двама лудетини са спечели за двойка...Също така Seo In Guk е отнесъл наградата за нов млад актьор..

 

tumblr_mb9nhv2gRR1qkawyv.jpg

 

 

tumblr_mb9qe8RNC41qkawyv.jpg2012100218573786270_1.jpg

Как се радва

580392_451156941594602_1031402942_n.jpg

 

 

И една съвсем прясна нова тяхна сесия за Star1

 

 

tumblr_mc2htvFEow1rn86lwo2_500.jpg

tumblr_mc2htvFEow1rn86lwo3_1280.jpg

tumblr_mc2htvFEow1rn86lwo1_1280.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много, много хубава драма, която задължително трябва да се види. Възрастови ограничения няма, тъй като майка ми също я хареса.

Обожавам такива драми, които проследяват израстването на героите, тяхното съзравяне - научаването на важни житейски уроци /тук много ми хареса, когато за наградата от радиото Ши Уон беше измислила история, в която баща й се разболява от рак, която в последствие се оказа истина/. Много ми хареса също така намесата на майка й и как един сериал влияе на живота на хората. Ако се замислим и при нас е така, може би не чак толкова фатално, но малко или много ние също страдаме и се усмихваме, и сме съпричастни с любимите си герои. :)

Спирам с тъжните неща и започвам с веселите... тамагочи баткото, нямам думи за него :D такова плямпало беше, винаги ми става смешно като се сетя как винаги ще каже нещо неподходящо точно, когато ама баш не трябва хахаха

Момичетата всички до една се справиха перфектно, особено Ши Уон, на която понякога й превърташе бушона, но в това и беше чара. Майка й пък с това количество храна просто ме убиваше :D чудя им се как са останали толкова слаби.. то с толкова храна цяла Южна Корея барабар с България можеха да нахранят. :lol:

Нарочно оставям Юн Дже и Джун Хи за накрая.. толкова много ми се щеше да ги видя като двойка. Колкото и странно да звучи, въпреки че любовта на Джун Хи за много хора ще е странна и извратена, за мен тя беше истинска и чиста. Честно казано Джун Хи ми беше любимеца от тук, съжалявам само, че това е единствената му драма. Искрено се надявам да го гледаме все по-често на екран, не само като член на Infinite. :rolleyes:

Много ми хареса и как Ши Уон го прие, не го гледаше все едно е убиец, както съм сигурна, че 80% от сегашната младеж ще гледа приятеля/приятелката си, ако им признае подобно нещо. Както си казах на нея - образ на място. Прекалено много са любимите ми моменти и ако тръгна да ги описвам всичките ще се оплета съвсем.. оценка 10/10 :wub:

http://www.youtube.c...Cw&feature=plcp

 

 

behind the sceneslaugh.gif

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще ме вземете за побъркана, обаче съм ВЛЮБЕНА в този сериал! :wub: Сюжет, актьори, атмосфера- всичко е перфектно!

Беше създадена една позната, но и уютна атмосфера- ученическите години, трепетите на първата любов, скандалите вкъщи. Нямаше ги големите сълзи, чуденки, саможертви и недомлъвки. Напротив събитията бяха буквално взети от всекидневието.

Мъчно ми беше, когато бащата на Ши Уон влезе в болница и всички пациенти гледаха типична корейска драма с почти тъжен край. Мъчно ми беше и когато двамата братя се спречкаха заради Ши Уон, а за фон нейният прачичо разказваше историята с дядо й. Въобще трогателни моменти, колкото искаш.

Като изключим тъжните случки, почти през цялото време бях с широка усмивка на лицето. Хилех се, като луда с ненормалния Сънг Дже, откачената фенщина на Ши Уон и споровете й с баща й. :D А той пък беше невероятен индивид със старомодните си виждания! :D

Джун Хи, ще те изям. :P Сладур от класа и верен приятел. Нито веднъж чувствата му към Юн Дже не попречиха на обективната му оценка.

И моите любимци за десерт. Обожавам двойката Юн Дже и Ши Уон! :wub: Паснаха си идеално! Моля се пак да ги съберат някъде. Ако ли не, ще следя изявите им по отделно. Много, ама много си харесах Ши Уон /а и Ън Джи/. :wub: Толкова естествена, грубовата, но и сладка в същото време. Голям смях с този Тони оппа и H.O.T :lol: Не мога да разбера за какъв Тони оппа бленуваше, като пред нея стои Юн Дже- харизматичният умник. Истинска наслада за очите е този чаровник, който принципно е студен и дръпнат, но за любимото си момиче е готов на всичко. :wub: Болезнено беше, когато виждаше брат си и Ши Уон заедно. :( Просто паднах да се смея на раждането, когато жена му го скубеше яката /въпреки че на срещата на випуска му обеща да не го измъчва/, а той й се извинява. :D Ох, сетих се и как малкият Юн Дже /кученцето, което той щеше да й подари/ все пак попадна при Ши Уон и тя много си го глезеше. Съдба. :D

Последният епизод е най- хубавият финал на азиатски сериал, който съм гледала досега. Всички са весели и щастливи. Любимата ми двойка имат 2 деца /Спорът им накрая в колата беше убийствен :D/. Добре го бяха измислили да завършат сериала със сцена от 97-ма. Стана ми страшно мъчно и все още ме държи. Ще ми липсват героите, техните трепети и преживявания.

 

Благодаря ви много за превода! :thanks:

ПП Страшно се радвам на песента "All for you" на Ън Джи и Ин Гук. Страхотен дует са!

 

Някой започнал ли е новия сериал с Ин Гук "Rascal Sons"? Отзиви?

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За мен това сериалче е пример как от една на пръв поглед шаблонна история може да излезе нещо свежо и приятно. Нареждам си го като трети фаворит след 'Честта на джентълмена' и 'Искам романтика 2' от тазгодишните сериали. Дори не знаех, че епизодите са само 16. Когато харесваш нещо, не искаш да свършва, но сценаристите добре си бяха опекли работата, вместо да разтягат локуми оставиха действието да се изниже набързо и принудиха зрителя да е гладен за още, но все пак с пиршествуващо съзнание.


Имам навика преди да започна да гледам нещо, освен да прочета резюмето да прегледам и коментарите тук. Този път така добре се оспойлих, че почти си прецаках удоволствието, знаейки развръзката. Удивителното е, че въпреки, че знаех края, не спирах да гледам и да се чудя как се обръщат нещата. Наред с това, че знаех кой с кого, какво, за мен историята на Джун Хи, сякаш беше от съвсем различна драма и той бе главен герой в нея. Човекът, изпълняващ тази роля има най-супер меката, очарователно примамващо, срамежливата усмивка на света. Просто съм стояла пред екрана и съм се молила да има щастие за това същество в тази драма. Представиха неговия образ толкова ненатрапливо, той през цялото време остана обективен и истински приятел и ми хареса, когато показаха, че това бе оценено.

Братът/баткото това бе най-затрогващото, върлинесто дръвче, невиждащо нищо от бретон, което бях виждала. Хем е малко дървен, хем очарователен. Преди недоумявах защо избират двуметрови стълбове за актьори, но като го видях как си партнира с дамите от каста бяха супер сладки във всичките три вариации. И има мн готини устни, държа да отбележа. Постоянно го гледах в устата докато говори, дори и когато целият бе омазан с пиле, хехе. Накрая мн ми хареса как обвързаха съдбата с историята му и как невидимата нишка пресича пътищата ни мн пъти преди да уцелим точното място и време, за да я проследим.


Винаги когато искам да изразя колко съм очарована от нещо, никога не успявам да го изразя с думи. Колкото по ми харесва, толкова по не успявам, но продължавам да опитвам. Наред с купищата храна, която готвеше майката на Ши Уон и прекрасните целувки на които станах свидетел, има още тонове неща в които се влюбих, но ще се спра само на някои от тях, че иначе нощта ще свърши:

Спасяването на главната от изнасилвача. Култова сцена. Не че не сме я гледали и другаде подобна, но емоцията, която показа героят силно ме плени. Така се задъхваше, че мислех, че всеки момент ще умре от инфаркт или, че после ще го мори тежка пневмония, поне няколко седмици.
Не знам, дали на някой друг му е направило впечатление, но актьорът имаше странната способност да гледа в две различни посоки едновременно, което често ме хвърляше в тъча. Като се втренчеше в някого и се чудех накъде точно гледа наляво или надясно, защото зениците му се движеха всяка за себе си, при което аз започвах неудържимо да се хиля.

Друг любим момент ми е когато Джун Хи и Юн Дже спяха на чина си, главица до главица, а в по-късните епизоди и начинът по който Юн Дже разбра кого е обичал Джун Хи през цялото това време. Физиономията му бе безценна. Много ме израдва и как той подходи след това. Тук сценаристите си бяха свършили идеално работата.

Ши Уон прекрасната лудетина, нагло прокрадваща се навсякъде, безцеремонна и подкупващо усмихваща се. В началото много се чудех защо звучи различно от повечето вайкащи се героини и после разбрах тайната толкова да я харесвам-пусанския диалект. Звучеше много мелодично и напевно и на нея най й се получаваше.

Прекрасно подбрана музика и много комични моменти, на които съм се превивала от смях, много и качествена романтика, запомнящи се особени типажи и една завладяваща меланхолия по отминалите училишни дни, всичко това ми поднесе въпросното заглавие.

Нещата, които не ми харесаха са: че можеха още малко да ни позалъжат с това кой е съпругът на Ши Уон и да нагнетят обстановката повече, преди да пуснат бомбата, а те толкова постно изплюха камъчето. А братът за какво изобщо се появи на раждането, хъркайки като мърмот изпадащ в несвяст, като дори и не остана после. Какво, само да им каже едно 'здрасти', за това ли дойде? А можеше да остане, нали все пак ще става чичо. Та там малко не го доумях този подход на сценаристите. До преди се справяха мн добре в това зрителя да се лута кой брат е избрала главната, а после, сякаш балонът им с въздух поиздиша малко.

По някое време, когато загубиха години от живота си да се отбягват, вече взех да си мечтая двойките да са съвсем други. Ши Уон и баткото, Юн Дже и Джун Хи, а дърдоркото го причислявам към порноманиака и куку фенката, добре щяха да си паснат/и без това мацката направо си го покани на медения им месец да е с тях, така че фантазията ми има почва, хехе/. Това е нещото, което най-мразя в азиатските продукции. Да се разделят за н-ти брой години заради неизяснени чувства, непризнаване на такива или зачитането на нечии други пред своите. Тези хора там този живот техен за нищо го нямат значи.




Страхотно сериалче, почнеш ли, не искаш да спираш. Имаше си всичко. Беше някаква реална абсурдност, омесена с прекрасна игра. Ако някой още не е гледал този клип, хвърлете му един поглед. След него и не знаейки, дали е свързан с драмата/когато го гледах бях на втори еп от драмата/ гледах общо взето така О_О. Истината не винаги е такава каквато изглежда, хехе. Скивайте видеото до края, за да разберете какво имам предвид. Ще го постна така, защото браузърът ми не ми позволява да дам линк: K. Will - Please Don't

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изненадвам се, че толкова малко е писано в темата. Сериала е добър особено на фона на всичко което бълват в момента корейците. Подкрепям мненията по-горе и няма какво да добавя, но да се впиша все пак с положителна оценка. Гледайте го и браво на екипа преводачи!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Смело мога да заявя че "Reply 1997" ми е в топ 3 на годината. БЛЕСТЯЩ от където и да го погледнеш. И сюжета и каста и ОСТ-а всичко беше перфектно. И на мен не ми се искаше да свършва както и по-горе е писано. Заслужава си всяка секунда изживяването да се гледа. Огромни благодарности на sabrina за превода.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...