Jump to content

Recommended Posts

48b37e76ebc3f3f1.jpg

Книга на Страшния съд

Страна: Южна Корея

Година: 2012

Жанр: драма, фантастика

Времетраене: 113 мин.

Режисьори: Ким Джи Ун и Им Пил Сонг

Участват:
Ко Джун Хи, Рю Сънг Бом, Ким Канг У, Чин Джи Хи, Ким Му Йол и др.

Сюжет:
"Книга на Страшния съд" е история в три самостоятелни части, чийто основен акцент е упадъкът на човечеството, който рано или късно ще доведе до неговото изчезване като биологичен вид. Всяка от трите части, озаглавени "Божествено съзидание", "Новото поколение" и "Небесно създание", разказва битието на различни хора и тяхното виждане за условния или фактически край на света. Създателите на филма използват явни мотиви от популярни заглавия като "Заразно зло", "Аз, роботът" и "Армагедон", за да разгледат една по-дълбока и абстрактна представа за препятствията, които може би очакват човека в близко бъдеще, и неговата способност да ги преодолее.

:essub:

С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ

С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ 2

С АНГЛИЙСКИ СУБТИТРИ

С РУСКИ СУБТИТРИ

Link to post
Share on other sites

Субтитрите чакат за одобрение в сайта. Ъплоудърите файтинг! :lol:

 

Мнение за филма още няма да давам. Иска ми се да заформим някаква дискусия, когато повече хора го изгледат. Предупреждавам, че продукцията е най-малкото странна и шансът да ви хареса е 50:50. Затова и очаквам или да бъде тотално оплюта, или обратното. :D И трите истории са напълно различни една от друга - и по жанрове, и по фабула. Приятно гледане!

Link to post
Share on other sites

1 и 3 ми дойдоха прекалено в повече с фантасмагорията сякаш, а и малко не им схванах логиката и смисъла в края.

Втората, с робота, ми хареса, макар че пак малко края с чипа ме затрудни, и ми изникнаха прекалено много въпроси...

 

 

Той сега цял робот ли е, киборг ли е, защо по дяволите са го взели на работа в компанията, ако знаят че е такъв, и как може да не знаят че е, щом те са най-добрата компания за роботи. И защо не го застреляха когато им се противопостави - нали роботите нямат право да правят такива неща... Защо той не се "изключи" след като си извади чипа и го сложи в кучето, съдейки по предишния чип, този също трябва да отговаря за "живота". И ако е робот, защо викна на другия робот "не се меси в човешкия разговор". Ако не е робот, защо е роботизиран?

 

 

Май съвсем се обърках :D

Link to post
Share on other sites

Ако си спомням правилно, чипът го изкара от ръката си, която беше протеза. Така че едва ли е андроид. Просто се е чувствал зависим от роботиката и заради това имаше проблем с робота в началото.

Link to post
Share on other sites

Като цяло съм разочарован. Може би, защото очаквах съвсем друго от този филм. Поне малко по-сериозно отношение. Първия и втория сегмент и на мен ми дойдоха в повечко. Но бих казал, че първия ми допадна. С цялата си социална сатира, темата за упадъка на света, с лекото заиграване с зрителя и възприятията му... поне там следях основната идея, която се опитва да вкара режисьора. Идеята и метафората с ябълката ми допадна.

...Но през цялото време ми лъхаше на несериозност и това мен лично ме подразни. Дори да е преднамерена (каквато си личи, че е) за мен това не е начинът да се изкажеш.

Доколкото разбрах Ким Джи Ун е режисирал само втория сегмент, което в крайна сметка си и личи от видяното. Но и на тази история, и липсва нещо за да изпъкне. Прекалено много въпроси, които така ще си и останат, защото от видяното, не смятам ,че режисьора се е опитал да намекне или отговори на нещо.

Последните секунди на сегмента му...дори не ми се иска и да коментирам...логика не бих търсил. Не мисля и че режисьора се е опитал да даде някакви насоки.

Логики лесно мога да намеря. Най-вероятно ще са и добри, но пък не мисля, че пък те водят до нещо съществено.

 

Akasha

 

 

Той е техник. Нека приемем, че ръцете са най-важни за него. Един вид там е събрана душата и познанието му ( тук си правим съпоставка с робота). Нека приемем, че само ръката му е роботизирана (поради каква причина все тая, режисьорът мълчи). Нека приемем, че чипът е животоподдържащ за самата ръка, а не за него. .. ако ми следиш мисълта правилно, ще откриеш и интересната метафора в случая...за прехвърляне на познание и т.н. Но няма значение дали съм прав. Това не води до нищо, пък е и трудно доказуемо

 

 

 

Третата история ми бе слаба и пресилена. Няма и да я коментирам. И тя като първата със сатиричен привкус и абсурдни моменти. Мисля си, че тези идеи могат да се покажат и по по-нормален начин.

 

 

Та в крайна сметка прекалено дълго го очаквах този филм и явно очакванията са ми били прекалено вдигнати. Дори частицата просветление ( ;) ) не я получих.

Link to post
Share on other sites

That make sense :D Колко неща измислих, само това не ми дойде в главата.

 

 

Просто някак си не се засегна темата за роботизирани протези и не си го помислих въобще...

 

 

UPD: Не бях гледала или чела Аз, Роботът. Тъкмо го привърших сега и ми станаха ясни нещата. Ако го бях гледала преди това, нямаше да ми изникнат всички тези въпроси.

Link to post
Share on other sites

Ся, ако ви се четат всичките простотии, дето написах по-долу, най-добре си направете кафе. :lol:

 

 

 

Ако гледаме на филма повърхностно, както направих и аз в началото, действително няма да има дори една причина да си говорим за него, защото във визуално и емоционално отношение е плосък, скучен и нелеп. Какво остава тогава? "Ким Джи Ун е сериозен режисьор, той не би направил филм просто заради бройката" - си помислих, след като го изгледах, и това ме зачовърка отвътре, защото се получи една много голяма пропаст между очаквания и реализация. Бях готов да го отхвърля с лека ръка, както съм правил с много други филмови провали, но реших да му дам още един шанс и да го изгледам повторно, тъй като така и така се бях надъхал да го превеждам, а в последствие тотално ми се отщя. Докато го гледах повторно се опитах да разсъждавам над някои отделни моменти, както и над цялостната конструкция на самите истори, с надеждата да разбера каква аджеба е целта на този филм.

В главата ми стана една боза от мисли и хрумвания, която успях да подредя логически едва след няколко дни. Не знам доколко съм прав в съжденията си, но не държа на това, а и мисля, че кучето е заровено другаде.

Заключението, до което стигнах, е, че този филм няма универсална идея и цел около която да са построени събитията. По-скоро той е една матрица за идеи и размисли - основа, положена от авторите, която всеки интерпретира според собствените си убеждения и развива сам (стига да иска, разбира се). Затова и трите истории остават с отворен край - първоначално песимистичен, след това умерено реалистичен, а накрая - с капка оптимизъм.

 

Първата глава, озаглавена "Нов свят", разказва за най-обикновено момче с най-обикновени проблеми - как родителите му не са го взели на почивката си, как трябва да чисти къщата съвсем сам и как да задържи до себе си едно от малкото момичета, които му обръщат внимание. Дотук нищо необичайно - историята е повече от банална. По-любопитни обаче са картините, които ни показват на страничен план - купищата отпадъци, които човечеството произвежда; които след това преработва във фураж за животните и същите животни, които в последствие консумира, за да се повтори този цикъл до безкрайност. Спомнете си обаче какво става, когато слагаш един и същ копиран лист отново и отново в ксерокса - всяко следващо копие има по-лошо качество от предишното. Преди да се усетиш, белият лист излиза почти изцяло черен и напълно нечетлив. Следвайки логиката на това сравнение, стигаме до развръзката: боклукът, който продължаваме да трупаме по земята, намира своя път обратно в телата ни, където чрез сложна биохимична реакция (фантастичният елемент в цялата работа) създава някакъв супергаден вирус, дето започва да превръща всичко живо в ходещи зомбита, обаче никаква Мила Йовович не се мярка, за да спаси положението. Между другото, кинематографски най-много ме израдваха последните две минути от първата част на филма, които сякаш бяха извадени от поредицата "Заразно зло" - мрак, пушеци, разруха и ходещи трупове. Макар и за кратко, не са щадили пари за грим, костюми и декор. В крайна сметка, поставени в безизходно положение, живите хора наоколо изпадат в състояние "Вавилонска кула", където всеки започва да говори на свой собствен, неразбираем за другите език, и губи всякакъв шанс за спасение. Дълго време се чудех какво искаха да ни кажат създателите с нелепото държание на телевизионните водещи. Това ми се стори най-правдоподобното обяснение. Краят беше образно представен като сблъсък на теорията на Дарвин за еволюцията на човека (когато показаха изображенията на хомосапиенс в музея) и библейското прогонване на първите хора Адам и Ева от Тайната градина. Песимистичният епилог в никакъв случай не е окончателен, както би се очаквало от такъв род история - никъде не виждаме цялото човечество да става жертва на вируса, нито ядрена бомба да бива хвърлена, за да заличи злото. И все пак, 16-ти и 17-ти стих от Битие 2 на Библията, увисват като недвусмислено предупреждение. По-подробно тълкование - свободно за всеки.

 

Втората история е нещо като философски прочит на това, което американците се опитаха да лансират с "Аз, роботът" през 2005, който обаче наблегна яко на екшъна и пропиля целия заряд на сборника на Айзък Азимов. Чувствително по-сериозна откъм начин на разгръщане, главата, озаглавена "Новото поколение" опитва да разгледа условното ни развитие в близко бъдеще, където изкуственият интелект вече прохожда с помощта на роботиката. И докато тя е в своя апогей, човешкото умствено и духовно израстване са затънали в своеобразно блато, създането от достиженията на научнотехническия прогрес. Единствено в един будистки храм монасите все още съумяват да балансират между материалното и духовното, като се стараят да не се възползват от чудесата на технологичния свят повече от необходимото. Затова и те са единствените, които приемат новото поколение робот РЮ-4, който демонстрира умствен потенциал многократно надвишаващ този на повечето хора. Това естествено се разчува и той става обект на страха и неразбирането на собствените си създатели. Думите, с които той решава сам да сложи край на съществуването си, поставят слушателите му на кръстопът с два възможни изхода - забвение или пробуждане. Не става ясно по кой от двата пътя хората ще изберат да поемат, защото това е въпрос на личен избор, какъвто направи и самия робот. За втори пореден път авторът не опитва да налага мнението си върху зрителя и оставя краят отворен, като по този начин дава пространство за въображението.

 

Третата история, която по нелепост може да конкурира унищожението на Земята в "Пътеводител на галактическия стопаджия", е колкото най-безумният начин да завъши филма, толкова и най-логичният. Защото както трите истории са напълно независими една от друга, така и всяка една от тях би могла да бъде условно начало и край на това заглавие. Защо обаче филмът завършва точно с нея? Може би защото е най-тъпа и щура от всичките и повечето хора биха спряли филма още в началото, ако започваше с нея - това беше моето първоначално заключение. Под пластовете бутафорност обаче, ако искаме да го видим, разбира се, се открива още един фундаментален момент - "Понякога, за да изградиш нещо ново, трябва да разрушиш старото". Повечето от нас може би са чели Стария и Новия завет в часовете по вероучение в началното даскало, а пък и да не са - всички знаят историята за Ной и Ноевият ковчег. Грешното човечество е удавено от всемирен потоп заедно с всичко живо, с изключение на пасажерите на Ноевия ковчег. Съвременният Ноев ковчег в случая е едно импровизирано бомбоубежище, което е приютило майка, баща, дъщеря и нейния чичо, както и малък домашен парник с различни растения за препитания. Е, не се вписва напълно в познатата библейска картинка, но все пак това е модерен прочит, нали? И вместо потоп имаме гигантски астероид с размерите на този, дето е затрил динозаврите преди 65 млн. години. Само че астероидът не е никакъв астероид, а 10-километрова билярдна топка, която малката щерка от филма поръчва в замяната на тази, която неволно е счупила. Оказва се, че доставчикът на поръчката е по-висш (извънземен) разум, който обаче явно е разбрал по-различно целта на исканата услуга. Така малкото момиче неволно поръчва краят на света. И докато цялото човечество - и в частност семейството на детето, си блъскат главите над това как и защо това е възможно, то дава възможно най-смисления отговор: "Как изобщо счупи топката?" - пита го чичо му. "Не помня. Може би просто й е дошло времето. Както на това място." - отговаря момичето. За някои неща няма логично обяснение или ни е още твърде рано да го намерим. Защото понякога не е достатъчно да четеш между редовете - от време на време трябва да проявяваш и въображение. С последните две неща за мен се изчерпват всичките 133 минути на този филм. Кажете ми, че греша и няма да възразя. Просто така избрах да изтълкувам видяното. Като картина на експресионист - в нея може да видиш едновременно всичко и нищо. :P

Link to post
Share on other sites

Аз пък не мисля да го гледам! И на Ragnos поста няма да чета. :na2: Седнете някоя вечер и прочетете "Аз, роботът" на Айзък Азимов и си вземете почивка от тия корейски драми.

Link to post
Share on other sites

Само плакатът му е хубав на филма. :P А, да, и визията на 2-та част.

Винаги съм гледал малкото некомерсиални неща, които корейското кино предлага. Не мога да кажа, че останах очарован, първата част ме издразни ужасно - режисура, заснемане, ефекти, преиграване, както каза алфонс - умишлено търсеният ефект всъщност дразни. Втората бе великолепно заснета, но ужасно скучна и за капак - обилно поръсена с високопарни реплики, които си звучаха и доста кухо. Третата беше най-нестандартна, слава богу - беше и доволно кратка, а моментът на края, когато мацката се усмихна ми допадна. :D

 

Поне аз го гледах без никакви предварителни нагласи и съм доволен, че се правят и подобни опити за различно кино. Явно режисьорите са видяли възможност да реализират в този проект някакви свои експериментални идеи, които надали биха видели бял свят в пълнометражен филм. Начесали са си крастата, както се казва. :icon_sunny:

 

Благодаря за превода! :yes:

Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...