kcekce Posted September 17, 2014 Share Posted September 17, 2014 Хех, според мен първото (независимо дали е кокошка или яйце) са "безплатните" любовни и емоционални взаимоотношения Тоест естествените. Ако изкуствената среда и изкуственият ритъм на живот са дали предпоставки за образуване на достатъчно голяма аудитория клиенти за продаваема любов, здраве да е Просто не ги разбирам тези хора защо не живеят с по-малко пари и не си се радват БЕЗПЛАТНО на любов, приятелство, споделяне, нежност и секс. Ако имах свободни два бона (ей така, за изхвърляне!) всеки божи път, когато имам нужда от внимание, човешко разбиране или нежност, вече щях да съм милионер Подозирам, че дори и на тези цени клиентките получават само необходимия минимум, колкото да не се самоубият през следващите 72 часа. Кофтито е, че и хостовете не получават тази спокойна и искрена емоционална топлина, която ние примерно имаме. Въртят се в някакво сбъркано уравнение, в което мъже продават наужким внимание на жени, които наужким се привързват към тях. "Тука въртим едни пари", дето се вика Не ми казвай, че адекватна жена БИ МОГЛА да повярва, че наистина има духовна връзка с хост... Всичките са наясно, че са си платили за илюзия и че ще плащат и занапред. За "Yaoh" - ти го спомена по-горе като "Night King" и затова така го кръстих Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
t_lozeva Posted September 17, 2014 Share Posted September 17, 2014 Ами ако в София имаше хост клуб с японци, с удоволствие бих се абонирала, защото това с топлотата и искреността в настоящия ми житейски момент не ми се получава Предполагам, че и по целият свят има хора като мен. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
kcekce Posted September 17, 2014 Share Posted September 17, 2014 Не знам, според мен разковничето е търсене на сродни души, а не плащането за фалшиво разбиране... То се знае, че от сто човека, с които ще се запознаеш, само един ще ти стане близък, но и това хич не е малко. Колкото и време и нерви да загубиш в търсенето, заслужава си Реално погледнато човек има нужда от един любим партньор, един добър приятел и евентуално още няколко приятели, най-малкото за да запълнят празнината, когато партньорът и основната дружка не са на разположение. Достатъчно малка бройка "персонал" за цял един човешки живот Така че всеки има реални изгледи за успех. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
maira Posted September 17, 2014 Share Posted September 17, 2014 И аз не можах да гледам Yaoh. Измъчих първата серия и се отказах. Не мога да им вляза в драмата, т'ва състезание за най-добра проститутка, хост, и т.н. обаче с участници много положителни, морални и добри хора ми е трудно за възприемане. За мен интересното и необичайното при хостовете са странните рамки, които си поставят и разбирането им: лични отношения=работа. В по-детските филмчета тип Иконома на Мей-чан, това е симпатично, в комедийните истории и пародии ала Оран хост може да е изкарано до форма на изкуство, но там парите не са в сметките на никой. В реалността, въпреки тези рамки, не виждам защо да полагаш усилия да се харесаш с хост, вместо да положиш усилие да се харесаш просто с човек, някак си цялата мотивация ми убягва. Преобличането или приемането на роли, вероятно облекчава общуването за самотните и отчуждените, но какво може да заличи лицемерието на паричните отношения не ми е ясно... И, разбира се, участниците и от двете страни почват да се надлъгват. Клиенти и хостове не са ексклузивни, нито отношенията между тях... Не ми обръщайте внимание, още съм леко потресена от лекцията за Б/Л манга, на която се нацепих днес... -------------------------- Извинете, докато се наканя да постна вие сте изчерпали разговора )))) Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
t_lozeva Posted September 17, 2014 Share Posted September 17, 2014 АПсолютно сте прави и двете, но все пак са ми fascinating! Как влизат в роля, как са толкова чудесни и прекрасни и са ти... роби... Парите просто улесняват нещата. А и те уж не правят нищо освен компания, нали... Как така си поставят рамки? Лични отношения - равно на работа? Случва се. Това звучи съвършенно добре като формулировка, кеке! Социализирането в разни кръгове е готино нещо и го споделям напълно. Надежда разбира се,че има за всеки. Но това е друго нещо. Не е като да си имаш роб "Дон Жуан" говтов на всичко за теб. ) п.с Тази лекция за BL ми звучи страхотно на мен лично. Къде я слуша, Майра?! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
maira Posted September 21, 2014 Share Posted September 21, 2014 Не, от една страна личните отношения изискват работа и усилие. Мен това ме кефи като го наблягат в разните му японски филмчета - таз реплика ми се наби на няколко пъти: "те сякаш полагат услия да са такова добро семейство". Не знам защита на майката-домакиня ли е ... призив към незадомените ли, но понякога тез неща е добре да се казват на глас... На практика всички симпатични хора и компании, които познавам, полагат усилие да са такива. Не са мили само, докато са в кадър, а са свестни, дори когато това ги уморява или им е досадно. От тази гледна точка, личните отношения са високоспециализирана работа, понеже хората са хем мили, хем лично мили. Но те са лични именно защото са доброволни, не се контролират и не се плащат... дейност, а не работа, професия, а не служба... Освен с други лични отношения.... Но не е задължително. Т.е. рискът да си мил, но да не са мили с теб, си е част от отношенията... Затова и повечето хора, вкл. аз сме мили в определени граници, само докато можем да го понесем. А светците са "мили" или отворени към всички останали, просто защото са си такива, без чувство за самосъхранение и без да пробират... можеби те правят света по-добър? Или не... И в тази плоскост, хостовете и проституките са платени светци - мили, мили, много мили, спрямо всички, но срещу определени пари. Т.е. цената е всъщност подборът на онези, към които са мили, те не участват като личности в избора си. И тук цялото нещо яко ме смущава... Във филмчето например ми хареса, когато хостът- мадам обясняваше - "еми да, то ние постоянно чувстваме вина и затова хората не издържат дълго да са хостове..." Много човешко го чух, макар че може и да е добре пресметнато, един вид "в нашия клуб често се сменяме и още сме човеци... " Но ето това пресмятане на истината страшно ме уморява и отблъсква в тази работа. ПП. Оказа се, че на живо най-харесвам китайци. А филмите им са негледаеми. Драма... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
t_lozeva Posted September 23, 2014 Share Posted September 23, 2014 Оо, има много хубави китайски филми. Джан Имоу е страхотен режисьор например. Платени светци - това ми хареса. Малко ми напомня за корейските и японските звезди в шоубизнеса, които нямат право да имат приятелки по договор. Както и да си изкарваш парите,душата ти би трябвало да остане неопетнена. Затова, генерално погледнато - няма защо да се срамуват. "Samarian Girl" засяга тази тема. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
lidia7 Posted December 28, 2014 Share Posted December 28, 2014 Много добър и истински! Всеки търси по нещо, което му липсва и иска да го накара да се чувства щастлив! Независимо къде и как. Това е доста сложа тема и няма как да бъде описана тук от мен. Освен това и филмът отразява донаякъде истинската действителност в Япония, взаимоотношенията между хората и начина по които те се опитват да намерят човект до себе си. За доста според мен този филм, може би е неразбираем, тъй като ние, поне в България, сме много далеч от този вид сближаване или начин на търсене, дали половинка, дали нещо друго. Благодаря за темата и за това, че повече хора ще имат възможност да се докоснат до субкултурата и истинският, неподправен японски живот. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.