Jump to content

The Great Happiness Space: Tale of an Osaka Love Thief (2006)


Recommended Posts

Хех, според мен първото (независимо дали е кокошка или яйце) са "безплатните" любовни и емоционални взаимоотношения :) Тоест естествените. Ако изкуствената среда и изкуственият ритъм на живот са дали предпоставки за образуване на достатъчно голяма аудитория клиенти за продаваема любов, здраве да е ;)

 

Просто не ги разбирам тези хора защо не живеят с по-малко пари и не си се радват БЕЗПЛАТНО на любов, приятелство, споделяне, нежност и секс. Ако имах свободни два бона (ей така, за изхвърляне!) всеки божи път, когато имам нужда от внимание, човешко разбиране или нежност, вече щях да съм милионер :28558: Подозирам, че дори и на тези цени клиентките получават само необходимия минимум, колкото да не се самоубият през следващите 72 часа. Кофтито е, че и хостовете не получават тази спокойна и искрена емоционална топлина, която ние примерно имаме. Въртят се в някакво сбъркано уравнение, в което мъже продават наужким внимание на жени, които наужким се привързват към тях. "Тука въртим едни пари", дето се вика :) Не ми казвай, че адекватна жена БИ МОГЛА да повярва, че наистина има духовна връзка с хост... Всичките са наясно, че са си платили за илюзия и че ще плащат и занапред.

 

За "Yaoh" - ти го спомена по-горе като "Night King" и затова така го кръстих;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами ако в София имаше хост клуб с японци, с удоволствие бих се абонирала, защото това с топлотата и искреността в настоящия ми житейски момент не ми се получава:) Предполагам, че и по целият свят има хора като мен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам, според мен разковничето е търсене на сродни души, а не плащането за фалшиво разбиране... То се знае, че от сто човека, с които ще се запознаеш, само един ще ти стане близък, но и това хич не е малко. Колкото и време и нерви да загубиш в търсенето, заслужава си ;) Реално погледнато човек има нужда от един любим партньор, един добър приятел и евентуално още няколко приятели, най-малкото за да запълнят празнината, когато партньорът и основната дружка не са на разположение. Достатъчно малка бройка "персонал" за цял един човешки живот ;) Така че всеки има реални изгледи за успех.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз не можах да гледам Yaoh. Измъчих първата серия и се отказах. Не мога да им вляза в драмата, т'ва състезание за най-добра проститутка, хост, и т.н. обаче с участници много положителни, морални и добри хора ми е трудно за възприемане. 

 

За мен интересното и необичайното при хостовете са странните рамки, които си поставят и разбирането им: лични отношения=работа. В по-детските филмчета тип Иконома на Мей-чан, това е симпатично, в комедийните истории и пародии ала Оран хост може да е изкарано до форма на изкуство, но там парите не са в сметките на никой. В реалността, въпреки тези рамки, не виждам защо да полагаш усилия да се харесаш с хост, вместо да положиш усилие да се харесаш просто с човек, някак си цялата мотивация ми убягва. Преобличането или приемането на роли, вероятно облекчава общуването за самотните и отчуждените, но какво може да заличи лицемерието на паричните отношения не ми е ясно... 

И, разбира се, участниците и от двете страни почват да се надлъгват. Клиенти и хостове не са ексклузивни, нито отношенията между тях...

 

Не ми обръщайте внимание, още съм леко потресена от лекцията за Б/Л манга, на която се нацепих днес...

--------------------------

Извинете, докато се наканя да постна вие сте изчерпали разговора :)))))

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

АПсолютно сте прави и двете, но все пак са ми fascinating! Как влизат в роля, как са толкова чудесни и прекрасни и са ти... роби... :) Парите просто улесняват нещата. А и те уж не правят нищо освен компания, нали... Как така си поставят рамки? Лични отношения - равно на работа? Случва се.

Това звучи съвършенно добре като формулировка, кеке! Социализирането в разни кръгове е готино нещо и го споделям напълно. Надежда разбира се,че има за всеки. Но това е друго нещо. Не е като да си имаш роб "Дон Жуан" говтов на всичко за теб. :))

п.с Тази лекция за BL ми звучи страхотно на мен лично. :) Къде я слуша, Майра?!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не, от една страна личните отношения изискват работа и усилие. Мен това ме кефи като го наблягат в разните му японски филмчета - таз реплика ми се наби на няколко пъти: "те сякаш полагат услия да са такова добро семейство". Не знам защита на майката-домакиня ли е ... призив към незадомените ли, но понякога тез неща е добре да се казват на глас...

 

На практика всички симпатични хора и компании, които познавам, полагат усилие да са такива. Не са мили само, докато са в кадър, а са свестни, дори когато това ги уморява или им е досадно. От тази гледна точка, личните отношения са високоспециализирана работа, понеже хората са хем мили, хем лично мили. Но те са лични именно защото са доброволни, не се контролират и не се плащат... дейност, а не работа, професия, а не служба... Освен с други лични отношения.... Но не е задължително. Т.е. рискът да си мил, но да не са мили с теб, си е част от отношенията... Затова и повечето хора, вкл. аз сме мили в определени граници, само докато можем да го понесем. А светците са "мили" или отворени към всички останали, просто защото са си такива, без чувство за самосъхранение и без да пробират... можеби те правят света по-добър? Или не... И в тази плоскост, хостовете и проституките са платени светци - мили, мили, много мили, спрямо всички, но срещу определени пари. Т.е. цената е всъщност подборът на онези, към които са мили, те не участват като личности в избора си. И тук цялото нещо яко ме смущава...

 

Във филмчето например ми хареса, когато хостът- мадам обясняваше - "еми да, то ние постоянно чувстваме вина и затова хората не издържат дълго да са хостове..." Много човешко го чух, макар че може и да е добре пресметнато, един вид "в нашия клуб често се сменяме и още сме човеци... "

 

Но ето това пресмятане на истината страшно ме уморява и отблъсква в тази работа. 

 

ПП. Оказа се, че на живо най-харесвам китайци. А филмите им са негледаеми. Драма...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Оо, има много хубави китайски филми. Джан Имоу е страхотен режисьор например. Платени светци - това ми хареса. Малко ми напомня за корейските и японските звезди в шоубизнеса, които нямат право да имат приятелки по договор.

Както и да си изкарваш парите,душата ти би трябвало да остане неопетнена. Затова, генерално погледнато - няма защо да се срамуват. "Samarian Girl" засяга тази тема. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много добър и истински! Всеки търси по нещо, което му липсва и иска да го накара да се чувства щастлив! Независимо къде и как. Това е доста сложа тема и няма как да бъде описана тук от мен. Освен това и филмът отразява донаякъде истинската действителност в Япония, взаимоотношенията между хората и начина по които те се опитват да намерят човект до себе си. За доста според мен този филм, може би е неразбираем, тъй като ние, поне в България, сме много далеч от този вид сближаване или начин на търсене, дали половинка, дали нещо друго. Благодаря за темата и за това, че повече хора ще имат възможност да се докоснат до субкултурата и истинският, неподправен японски живот.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...