Jump to content
pe6ito

Дестинацията известна: Япония

Recommended Posts

Продължавам да си спомням наред с разказите ви и да виждам нови неща :).

Кажете как ви се стори стрийт модата по улиците (аз все още претръпвам, като видя японци по улиците на Корея, защото наистина изпъква особения им вкус в облеклото)и взаимоотношенията между мъжете и жените. Имаше ли влюбени, които се държаха за ръце и прегръщаха или още не са стигнали дотам? ;))))

Share this post


Link to post
Share on other sites

Имаше, имаше. Накои от нас дори се диближиха до тях, за да ги снимат в Киото.

Но на 17-и април в 18.30ч. прекрачихме прага на Бункамура, за да гледаме

 

Самотният магнит

По Дъглас Максуел

От няколко месеца се опитвах да се сдобия с билети за този спектакъл, но все удрях на камък. Вече бях отчаяна, че няма да успея да го гледам, когато се появи един ангел-хранител и мечтата да отидем на театър в Бункамура, се сбъдна.

Благодаря на всички хора, които преди това се постараха да помогнат ! Някои с превод на страницата за билети, други пробваха директно да купят от чужбина, но уви, това се оказа невъзможно.

От известно време талантите на Д-бойс започнаха да адаптират спектакли на всякаква тематика. Много от тях стартираха кариерите си чрез дебют в мюзикъла Принцът на тениса, но в последните години нещата, които поставиха в театъра, се оказаха най-разнообразни жанрово - от историческите постановки Карасу, до Венециянският търговец и миналогодишното заглавие Witness for the Prosecution. Уникалните способности на момчетата им даваха възможност да играят по няколко роли едновременно. Това именно се очакваше и от новата продукция - Самиший магнет /Самотният магнит/.

Пиесата е правена по произведението на шотландеца Дъглас Максуел Our bad magnet. Води се нещо като черна комедия, но аз открих в нея универсални послания и четири съдби, които бяха представени на сцената по удивителен начин. В нея се разискваха важни теми, като тези за приятелството, самотата, отчуждението, тъгата, радостта.

8 младежи имаха честта да поемат главните роли, които бяха общо 4 на брой. Стейджът се явяваше своеобразен дебют за две от момчетата от подгрупата на Д-бойс, Д-2 - Джиннай Шо и Шинтаро Акуцу.

Уловката тук се оказа възможността историята да бъде предавана от няколко каста, т. е., една роля да се изпълнява от различен актьор в дадена постановка. Поради тази причина, стейджовете бяха разделени на цветове - бял, син, лилав и червен. Нашият късмет ни повери изпълнение на белия отбор, в който участваха Сето Коджи (Рубен), Томо Янагишита (Шион), Тайто Хашимото (|Тору) и Усуи Масахиро (Гонзо).

Томо и Сето имаха интересни коси. Усуи вече не е рус и отново е с перфектната прическа на извънземен. За първи път виждам Тайто в костюм. Много му отива.

 

Тетърът Бункамура се намира почти в самото сърце на Шибуя, улицата, гъмжаща от млади хора в разноцветни облекла. Жизненоважна токийска артерия, която беше събрала таланти от цялата страна. Сградата, в която щеше да се играе спектакъла, представляваше цял мол, където човек може да открие всичко. Постройката разполагаше с две зали. Ние бяхме настанени в по-малката, която се оказа перфектна за целта. От втория балкон, където бяха местата ни, се виждаше отлична гледка. Тя ни помагаше да уловим жестовете и мимиките на актьорите /е, не бяхме на самата сцена, какъвто късмет имаха няколко ВИП-гости, но и така се радвахме повече от тях/. По този начин усещахме постановката още по-силно. Друго преимущество, което ни даваше балкона, беше възможността да огледаме публиката от високо и спрямо моите очаквания, да разпозная сред гостите някоя известна личност. Знаех, че на предишните представления е имало солидно присъствие на таланти от Д-бойс и Д-2. Затова чаках и секунди преди началото, от противоположната страна долу, се появиха Масаки Каджи (той участваше със Сето във филма Runway beat) и Масаши Миками (Киддо сигурно ще се сети за него - той участва в някои филми от типа Boys love), придружавани неотлъчно от някакъв човек, бодигард, който вероятно ги пазеше?. За моя огромна изненада, никой в публиката не издаде звук, за да покаже че ги е разпознал. Всички си стояха мирно и тихо. Каджи изглеждаше по-висок, отколкото си го представях. Беше облечен в нещо като пола, наподобяваща индонезийски саранг над дънките. В момета, в който те седнаха, светлините изгаснаха и спектакълът започна...

 

Времевите граници буквално се размиваха пред очите ни и ние неусетно прескачахме от една година на друга, връщахме се назад, или попадахме в плен на приказните видения на малкия разказвач. Останах без думи от уникалните преобразявания на актьорите. И четиримата играеха ролите на главните действащи лица, като се започне от 9-год. им възраст, премине се през 19г. и се стигне до 29г. Допълнително, отново те трябваше да се превъплъщават за секунди и в приказните герои от измислените истории на Рубен - крале, шутове, магьосници, играчки, кукли.

 

 

Част 1

Сцената представлява крайбрежие, обградено от скали. Първото действие се развива в настоящето и представя героите на 29 години.

Шион (Томо) се появи пръв на скалата. След него, без да забележа, изведнъж на преден план изплува Гонзо (Усуи). После дойде и Тору (Тайто). Тримата не са се виждали от много време и сега се радват на срещата, разменяйки си братски прегръдки. Шион е пълен и женен. Тору е костюмиран, има самочувствието на човек, работещ в голяма компания. Гонзо издава съвсем обикновено излъчване. Изглежда така, сякаш нещо от миналото постоянно го тормози. Когато Тору се обръща към него с думите "Все още ли не си забравил?", той се учудва:

"Какво да не съм забравил?"

82690353bce3fbbf.jpeg

Следващото действие моментално ни пренася в миналото на четирите момчета. Отново сме на същото място, но 20г. по-рано. Шион се опитва да изкачи скалата, ала понеже и тромав и леко пълничък, предизвиква веселите изблици на публиката. В това му е чара на него и въпреки трудностите, персонажът показва изумителна подвижност на сцената.

Томо отлично беше изградил характера му. Дори в началото си помислих, че и той има някакви психически отклонения, но поради веселата му природа и буйният му дух, човек лесно може да се подлъже. Възхити ме това, че Шион не изглеждаше изкуствено пълен, при все че Томо в реалността не е дебел и със сигурност са използвали допълнителни подплънки, за да добие героят му този външен вид.

След това лирично отклонение, светлината ни насочва към едно малко дете, седнало скромно в левия край на скалата. Това е Рубен. Облечен е в бяла риза и черни панталони с тиранти. Героят на Сето е странен, с отвеян поглед и нацупено лице. Седи сам, докато останалите малчугани играят на воля около морето, рисуват, подскачат, пеят, хвърлят си чантите. Тогава Гонзо се приближава до Рубен и го пита, дали има телевизия. "Нямам" - отговаря той, докато Шион, ядейки, му се смее. В същия момент Тору се провиква към Шион да спре да яде, но дебеланкото отвръща, че може да престане за 5 секунди и след това отново ще продължи. Изведнъж другите двама взимат шапката му и започват да я подмятат през процепите на скалите. Шион ги гони, за да си я върне и пак забавлява публиката с бързите си реакции. После всички зедно питат Рубен, дали знае някоя история.

Този въпрос преобразява момчето то моментално измисля приказка, в която поема ролята на разказвач.

Рубен е специално дете - не показва чувства, не се смее, но е талантлив в създаването на истории. Там е неговата сила и Сето успява по невероятен начин да предаде двата полюса, към които се движи този образ.

Приказката, поднесена то Рубен, е история за крал (Гонзо-Усуи), който получава от един магьосник (Шион-Томо) силата да превръща предметите в злато. Захласнат от новите си умения, врадетелят без да иска пробразява и собствената си съпруга. Изпаднал в паника, той отива при магьосника за помощ. Завежда жена си до голямо езеро и тя отново си връща стария образ, но придобива способността да променя нещата във вода. По този начин всички златни предмети на съпрпуга й се превръщат в течност, а кралат изведнъж обеднява. Големият владетел става малък човек. Дори символът (златен диск), който построил преди това и който будел възхищение, е намразен от народа. Хората започват да хвърлят камъни по него, докато не го счупват на хиляди парчета. Красиви цветове обагрят небето и всички демонстрират щастие, докато сиянието не изчезва от погледите им. Именно тук, на сцената излизязоха всички изпълнители и направиха прекрасен танц в цветното небе.

Новото действие представя героите на 19 години. Гонзо и Тору са на скалата, пияни и говорят разпалено за създаване на рок група. В този момент Тору целува Гонзо (знаех за тази целувка, но не подозирах, кога точно ще бъде включена в действието). Внезапно идва Шион (косата му е хит!), при което Тору реагира нормално, но Гонзо е видимо притеснен. Шион разбира за рок групата и иска да е барабанист като им напомня, че Рубен вече ги е изпреварил и е станал преди тях рок звезда.

bc36b7b1e11e61c4.jpg

Пренасяме се отново на скалата. Там е Рубен, пиян или дрогиран (това се подсказва от действията му), с цигара в ръка. Абсолютен шок за зрителите. Той хвърля цигарата в морето (предната част на сцената), прави жест с пръст и се приближава до ръба...

Край на част 1.

 

Част 2

19 годишни

Тъмнина. Гонзо е на ръба на скалата, с висящи крака. Шион се появява, облечен в моден костюм и с къдрава коса. Носи две чанти, които пуска на земята. Промъква се до Гонзо и започва да го бута. Приятелят му побеснява. Мисли, че другият иска да го бутне в пропастта (това е мястото, където Рубен е скочил). Шион му казва да се успокои, сяда до него, отваря чантата и му предлага суши. Гонзо отказва и той доволен започва да яде сам. Тору идва, но също няма желание за храна.

41970f1a5b5d659b.jpg

 

9 годишни

Тук идва един важен спомен от детството, който ни разкрива дълбоката връзка между две от момчетата.

Гонзо и Рубен се появяват от дясната страна на сцената. Застават на платформа със странични, двустепенни предни седалки. Гонзо разбива прозорците в своеобразната класна стая и двамата влизат вътре. Рубен носи със себе си зловеща кукла (той е вентролог, който може да говори през стомаха и да създава илюзията, че куклата го прави), скача в стаята и се приземява шумно на пода. Тогава по погрешка взима тъмните столове за чудовищни създания и се разстройва. Гонзо поема куклата Хюго, която Рубен споменава в първата част (тогава момчетата го питат, дали мрази баща си, а той отговаря, че мрази Хюго). Хлапето полудява тотално, срива се психически, докато Гонзо се опитва всячески да го успокои. Когато това става, двамата провеждат много сериозен диалог, свързан с екзистенциалната същност на човека. Рубен казва:

"Хей, когато умра, ще ме чакаш ли да се върна във формата на призрак? Няма нужда де се страхуваш" . Гонзо не разбира последната част и Рубен я повтаря. Тъмнина.

ebf72aaa9638e394.jpg

 

29 годишни

Шион води останалите двама в класната стая. Подреждат столовете. Гонзо не е весел. Тору е пасивен и пестелив с думите. Тъмнина...

 

Пренасяме се на сцена с 19-годишния Рубен. Той подхваща монолог за нещата/предметите, които живеят по-дълго от хората в света. Тогава обектите наоколо оживяват и започват да танцуват. Появява се звук на цигулка. Рубен танцува, а танцът бавно обхваща целия каст. Всички се движат така, сякаш са магнити с полюси N и S. Когато се доближат до триенето, се отдалечават. Рубен сваля ризата си и показва слабото тяло на Сето изпод татуировките. Ребрата му се четат при вдишване. Тъмнина...

0d739c5c1bb1a6f2.jpg

 

Връщат ни в класната стая. Тору и Гонзо са ядосани. Карат се. Гонзо винаги е бил с Рубен, познавал го е най-добре и затова е толкова разстроен от изчезването му. Сърди се на Тору, че все се е подигравал на Рубен и двамата не са правили нищо заедно, от което да им останат спомени. В същото време Шион е напарвил изобретение, което трабва да им върне изгубените спомени за стария приятел. Гонзо е страшно ядосан, трагва да излиза от стаята, хвърля 500 йени на Шион и отвива изобретението, което изведнъж се включва.

Рубен се появява на върха на скалата, докато цветни листчета изхвърчат от отвора на машината. Сцената е обляна от светлина. Всички са шокирани. Не вярват на очите си. Рубен стои пред тях. Скоро светлината изгасва. Картината се явява като спомен за добрите времена, прекарани с някого. Днес човекът може и да го няма, но споменът е жив...

С това постановката завърши, но никой не бързаше да си тръгва. Погледнах към седалката на Каджи и забелязах, че е изчезнал. След няколко минути сцената отново светна и на нея излязоха Сето, Усуи и Каджи, които изказаха впечатленията си за пиесата. Напомниха дори, че Томо по начало не е пълен и изглежда така само в спектакъла. Каджи сподели, че най-много го е възхитила сцената на ръба на скалата с Шион и Гонзо. Усуи се изяви като водещ в този сегмент, което мен лично много ме зарадва. Щастлива бях, че виждах отново това извънземно дете. След финалните думи и бурните ръкопляскания, светлината замря и зрителите си тръгнаха.

Преди самото представление оставих подаръци от България и от стафа ме увериха, че ще ги предадат на актьорите. Дано! Петя, от своя страна, имеше намерение да извади бялата си кърпичка и по някое време да я изпусне без да иска от балкона, но в почивката някой друг открадна нейната идея и ние видяхме, как от почти срещуположната посока прелетя нечия кърпичка...

 

 

Снимките, които съм приложила са взети от нета, понеже не се позволява на място да правим фотоси. Затова на тях се виждат само някои от актьорите, които ние гледахме - Сето и Томо.

Тази е правена точно преди началото на спектакъла

9295635cfedf9f8a.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ден пети

 

Знае се, че дорамите са ни страст, затова и този ден решихме да отделим време за тях. Сутринта поехме за пореден път към станция Уено, за да посетим зоологическата градина в едноименния парк. Е, не всички бяхме във възторг от идеята, но денят бе доста добър за губене из опитомената дива природа. Да не споменавам, че и тук бе замесен за пореден път Джун Мацумото. Нали се сещате за онази сцена от ХЙД, когато Макино трябваше да гледа едно хлапе и как цялата история завърши с тримцата в зоопарка? Но, уви, явно отново бяхме изтървали Арашито между клетките!

4763314P.jpg4763315J.jpg

4763316N.jpg4763323a.jpg

4763324K.jpg4763325s.jpg

И така нащракахме със зверовете по клетките и група японски ученици, заради които се роди и поредния лаф на деня:) Моя милост прави колективната снимка и казва на разбираем английски „Усмихнете се“... няколко пъти, заради нашите кокони, а едното хлапе ухилено до уши казва на японски „Е, аз колко повече да се усмихна?!“. Разбира се това ни го обясни по-късно Мария, защото аз няколко кадъра непрестанно им повтарях „Smile, Smile”, очевдино забавлявайки ги доста.

4763603x.jpg

Уено зоо е едно доста симпатично място всъщност (това го казва човек, който има определено отношение към подобен тип институции) – има си езерце, превърнато в оазис сред високите сгради, различни отделения за класовете животни и приятни места, за да поседнеш и похапнеш. След като набавихме необходимия брой фотоси с панди, слонове, жирафи, хипопотами, полярни мечки, крокодили, фламнига, българи, японци и т. н. една част от тайфата се запъти към Историческия музей, който също се намира в парк Уено, докато другата си поправяше път към изхода. Аз пропуснах музея, но Влади и Мария му направиха един бърз преглед и останаха доста доволни.

4763336b.jpg

 

От ukio:

Националният музей в Токио беше цел на моето посещение, понеже в него са се снимали епизодите от поредицата Камен райдър W. Няма как да забравя тази емблематична сграда, в която се подвизаваше дома на семейство Шинозаки. Затова с Влади отделихме време да разгледаме експонатите, които този музей е събрал. Аз самата щях да търся в него предвестниците на съвременната манга - свитъците Тоба. Според някои сведения, два от тях трябваше да се намират именно в тази сграда, но ние така и не ги забелязахме. Добре, че след няколко дни, в Киото, посетихме Заешкия храм, където имаше почти същите рисунки на открито.

16960231.jpg

Експозицията на галериите в музея изследват хронологически развитието на японското изкуство през вековете. Десетте зали пренасят посетителите през магическо пътуване, което започва от началото на ерата Джомон (преди 12 000г.) до края та шогуната Токугава през 19 век.

Известни експонати, виждани от мен само на картинки, преминаха пред очите ми в онзи ден - красиво орнаментираните съдове-пламъци от периода Джомон, фигурките догу, за които се предполага, че имат извънземен произход (според някои интерпретации, те представляват космонавти или водолази, имайки предвид странните приспособления върху лицата им, наподобяващи огромни очила), бронзовите камбани и бронзовите огледала от периода Асука, теракотените фигури ханива. Други интересни творби разкриваха платна на известни художници от древността, маски от театрите но и кабуки и будистки скулптури. В една от нишите дори имаше няколко фрагмента, наподобяващи хилядите статуи на Канон от храма Санджусангендо в Киото. Друга важна зала побираше военни шлемове, облекла и мечове. Стари свитъци с рисунки на важни събития също бяха запазени, както и няколко великолепни кимона, разкриващи непреходната красота на тази уникална дреха.

52871137.jpg

 

94217563.jpg16547334.jpg

55136409.jpg68563398.jpg

 

След като обходихме всички зали, се отбихме на място, където си направихме печати за спомен от музея.

 

Хубавото на парка Уено е, че е събрал доста неща на едно място – освен зоокъта, музея, няколко храма, пагода и алея със сакури, тук имаше и шатри, които явно служат за различни изложения.

Следобедът решихме да отделим на най-големия пристанищен град в страната - Йокохама. На централната гара имахме удоволствието да ни направят една много хубава снимка.

4763345J.jpg

Тук получихме и една доста приятна карта, на която разстоянията, макар да изглеждаха големи, се оказаха още по-малки, отколкото предполагахме. Прекосихме центъра на града – „Минато Мирай“, което означава „град на бъдещето“, минавайки покрай Sky Garden Observatory (една от най-известните сгради), Cosmo World (където се намира виенското колело), Landmark Plaza и Nippon Maru (застопореният в канала кораб) и Пристанищния музей.

4763350W.jpg4763351u.jpg

4763354N.jpg4763355t.jpg

Всъщност целта ни бе да открием прословутата полянка, на която пребиха Каменаши Казуя от “Tatta Hitotuso no koi”. Самият сериал е бил заснет именно в този град, както и някои сцени от „Seigi no Mikata“ с Осаму Мукай, Шида Мирай и Ямада Ю.

От Ямашита парк , в който се отбихме преди да достигнем Китайския квартал, се открива чудесна гледка към центъра. В него се намира и статуята на една Андерсенова героиня, която се е превърнала в един от символите на града. По време на нашето посещение в парка имаше значителен брой от ученици и изложение на алпинеуми с цветя. И двете бяха радост за окото и душата.

4763371i.jpg4763372j.jpg

Открихме Китайския квартал без проблем, но измъкването ни стана доста бавно – тесните улички предизвикваха опасни човекозадръствания. Червените фенери, които висяха над нас обаче сякаш за кратко наистина ни прехвърлиха в Китай.

4763375x.jpg4763376u.jpg

4763377c.jpg4763381A.jpg

Бавно и славно поехме отново към центъра, за да видим как ще светне виенското колело, на което и по-късно се качихме. Влади дори се осмели да опита и някакво свръхбързо влакче, докато аз се съвземах от издигането си на доста високо.

4763386G.jpg4763387i.jpg

Сега мога да ви уверя със сигурност, че Йокохама наистина е вълшебно място за влюбените вечер! Макар да не попаднахме нито на Каменаши Казуя, нито на Осаму Мукай, Йокохома ще си остане поредното място, което няма да забравим!

4763402W.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

О, да - статуята на Андерсеновата героиня, Момичето с червените обувки, от чиято история тръпки ни побиха. Петя ни я разказа подробно и тя се оказа точно по вкуса на японците, които обожават страшните сюжети.

 

В китайския квартал опитахме огромни традиционни пелмени, наречени никуман. Бяха много вкусни, с пълнеж от месо и зеленчуци. Снимката ми убягва в момента.

Фотото на стъпалата пред китайския храм е важно. Зад нас, на стената има реплика на оригинална стена с дракони от Императорския дворец.

Тази е една от любимите ми снимки - пред Виенското колело в Йокохама. И там вдигнахме шум до небесата и разпръснахме местните двойки.

c2e857e018de4537.JPG

 

Първото фото от Йокохама ни беше направено от един учтив японски младеж, който сам ни заговори на перфектен английски. Чак по-късно се усетихме, че сме забравили да се снимаме с него, но след няколко дни в Киото минахме на поправителен изпит по този параграф.

 

П.П. Къде ни е ухилената снимка с учениците от зоото?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами аз нали казвам, че имам проблем с паметта :lol: Но кой да повярва?! Вмъквнах я.

А тука те има с никуман-а.

4763617T.jpg

На заден план се вижда една кака с нарязано клинче - уж, модно и "оригинално".

И едно бенто, което ни утоли глада посред нощ след Йокохама.

4763624z.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Я май навреме ще се включа и аз.

 

Да си призная честно аз по-скоро се движих по течението отколкото да планирам активно, затова имахме Петя и Мими, но да разкажа за ден пореден, в случая шести, от нашето далечно пътуване и един от най-забавните за мен лично. Посещенията за деня бяха посветени изцяло на японските тв дорами или под мотото „Да станем част от любимите ни сериали”. Денят не би бил възможен без откритият от Мими най-важен гайд за местата, на които са се снимали дорами.

За начало отправната ни точка беше камъкът, който подслони Домьоджи Цукаса (Мацумото Джун), докато чакаше Макино Цукуши (Иное Мао) от Hana Yori Dango. Хванахме любимото ни метро и се озовахме в район Ебису, мястото на заветния мономент. Със самото му намиране се започна серия от фотосесии и чакане на любимия ни младеж, но уви, останахме само с приятните спомени от хилядите снимки, които сътворихме на всяко парче от камъка.

yebisu1.jpg

След като му отделихме завидно внимание се отправихме към друга важна част от обиколката ни, която няма връзка със сериалите, но пък е неизменен компонент от културата на българина, а именно Музеят на бирата Ебису. Рекламно лице е К’еничи Мацуяма. Дали поради този факт или защото успяхме да разгледаме музея, но станах почитател на марката.

yebisu2.jpgyebisu3.jpg

Оттам се отправихме към Одайба чрез влакче, което не се управлява от водач и успяхме да се почустваме не само като наблюдатели, но и като шофьори на превозното средство, но за целта трябваше да сме най-отпред. Дали не бяхме?

odaiba0.jpg

 

Целта - посещение на Fuji TV.

odaiba1.jpgodaiba11.jpg

Японците са странни хора искат да имат копия на всичко. Може би мисленето е защо да ходим в чужбина като чужбина може да дойде при нас или просто са мегаломани.

odaiba2b.jpg

Следваща спирка от филмовата ни разходка е от Tokyo Dogs. След известно лутане стигнахме до снимачната площадка или парка. Докато вървяхме се направиха хиляди предположения какво точно е заснето там, мога да ви уверя, че никое не включваше женските роли. Оказа се разходка на главната героиня с второстепенен актьор. Но настроението ни не се промени особено, защото въображението ни е богато.

odaiba3.jpg

А и имахме бонус – случайно се натъкнахме на жеравите от друг сериал Smile отново с Мацумото Джун. Залисани в подготвянето на филмовата обстановка не усетихме как отнякъде се появи гарван, който необезпокояван се почерпи от солетките ни. Глъчката, която вдигнахме не остана незабелязана от местните рибари. Не вярвам, че уловът им беше успешен след българското торнадо.

odaiba4.jpgodaiba41.jpg

Излишно е да споменавам хилядите ни превъплащения ту за снимки от Tokyo Dogs, ту от Smile.

Следваше детският кът под формата на кораб и имповизациите ни върху Титаник, добре че не беше в открито море. Преди да го нападнем корабът се обитаваше от местно детенце, но само след 5 минути нямаше и следа от него. Плавателният съд бе завладян без съпротива.

odaiba5.jpg

На връщане станахме свидетели на сглобената 18-метрова реплика на робот –герой от анимето Гъндам.

odaiba6x.jpg

Последната ни спирка беше местният мол, в който са се опитали да пресъздадат италианско градче - с фонтаните, с уличките, с театрите, с фреските, дори и фасадата на католически храм. Също имаше и ретро гараж - галерия със стари автомобили, представяща американски квартал, с простори за пране, магазини, паркинг и сервиз.

odaiba7.jpgodaiba9.jpgodaiba8.jpg

След този изпълнен с невероятни моменти ден, в който ние създадохме собствен епизод от дорамата си, преминавайки с влакчето по моста на дъгата и оставяйки зад гърба си бляскавите светлини на виенското колело на Одайба, със сигурност всички се зарекохме, че пак ще се върнем тук!

От мен и Петя

Share this post


Link to post
Share on other sites

Момичета, страхотно се радвам на постовете ви и благородно завиждам. Не се сдържайте да описвате всяка подробност, да сте обстоятелствени и да ни засипвате със снимки. Ние носим на всичко :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз пък ви завиждам съвсем НЕ благородно :P . Нали приказката е такава, "Завиждай на стар и богат човек, че да ти се върне." Е, а дано да ми се върне едно такова пътуване :D .

И един, може би нетактичен въпрос, но просто информативно, колко горе-долу ви струваше това удоволствие? Не говоря за лични средства, то е ясно, че всеки сам си знае с какво разполага, а самото пътуване и престоят ви с всичките му там обиколки и посещения на различни места.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Молът в Одайба с прекрасния таван е невероятен! :)

Припомнихте ми и бенто кутиите, надявам се на още такива снимки. Някои от тях са истинско произведение на изкуството. Предполагам, че след японската храна българската ви се е видяла малко мазничка. Чакам да чуя за кулинарните ви приключения още :)!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ще си позволя да се върна малко назад, когато Мими и Петя ни изоставиха и отидоха да гледат постановката в Бункамура. Ние се отдадохме на разходки в Шибуя. Истината е, че през вечерта тя е невероятно красива, с хилядите си светлини и тълпите от млади хора, изключително оживено е. Исках да разкажа и за 5-етажния магазин, в който продавачките са облечени като манекените излагащи стоката. Доста любопитна гледка, но за съжаление не се сетихме да ги снимаме. Ще си позволя да кача чужда снимка, от която поне малко да придобиете представа за какво говоря – като куклички са. И ние пред самия магазин.

sh1h.jpg

sh2t.jpg

 

Parab, предполагам, че за подобно облекло говореше?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Размечтахте ме,момичета и дори успяхте да ме накарате да изляза от тъмното ъгълче,в което се криех досега и само четях форума :) .

Благодаря ви,че ме направихте съпричастна с вас и вашите преживявания и вълнения,че ме докоснахте и доближихте малко повече до тази невероятна страна и хора.Не ви познавам,а в един момент,чрез този разказ,изведнъж ми станахте близки и се пренесох с вас,на местата,на които сте били.

Силно се надявам,някой ден и аз да имам щастието да стъпя на японска земя и видя с очите си всички нейни чудеса.

 

Трябва също да благодаря и на една друга потребителка тук,с която се знаем от друго място,мисля ще се познае.Благодарение на нейния заразителен ентусиазъм,с който пишеше,открих,колко необикновена е тази страна и обърнах взор към японските продукции,а и звезди :P .Сега търся още и още от всичко с марка Япония.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много благодаря за хубавите думи! Ако силно го желаеш със сигурност ще го постигнеш! Радвам се, че сме спомогнали за регистрирането ти и така форумът се е сдобил с още един азиатски фен. :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Трудно се пресъздават емоциите и картините, които виждаш когато се сбъдва една мечта. Не съм добра в писането и разказването, така че ме извинете, ако по някое време ви отегча.

 

Денят е 20/ 04/ 2012, последен ден в Токио за тази седмица. Още не можех да осъзная, че отивам да си купя билет за концерта на любимата ми група - КАТ-ТУН. Толкова нереално ми звучеше, както и това, че ще отида в Япония, но явно всичко е възможно. Чаках този ден с нетърпение и в същото време с голяма носталгия, защото щяхме да напуснем един град, коренно различен от света, който познаваме. Все пак оставахме в същата страна за още малко, което си беше вид утеха. Станахме, облякохме се и грабнахме големите куфари. Отново се качихме на любимото метро, за да стигнем до станция Шинджуку, която бе близо до спирката за автобуса за Киото. След като се разтоварихме, тръгнахме отново на разходка и да издирваме билети. Районът, към който вървяхме се казваше Хараджуку. Точно срещу едноименната спирка има една дълга улица (Такешита - дори) с много магазини, в които има разни фенски работи – плакатчета, значки, картички, вeтрила и каквото друго се сетиш с твоите любими и нелюбими айдъли, както и много други магазини. Една дълга „малка” уличка по която не могат да спрат да ти шарят очите.

4766948q.jpg

4766950e.jpg4767029j.jpg4767026n.jpg

Купихме билети и мечтата стана реалност. Отивах на концерт на Кат-тун и нямаше кой да ме спре.

Качихме се отново на метрото, което за този ранен час беше доста пълно. Беше някъде около 4 или 4 и нещо, но къде отиваха всички?

4766962C.jpg

Влизането в самата сграда беше много бързо, но търсенето на точните ни места беше малко сложно. Както винаги обаче бързо се ориентирахме. И така - оставаха 50 минути до началото. Намерихме нашата врата и влязохме.

Уоу, залата беше огромна, а ние бяхме на доста високо място.

4766964v.jpg

Чувството бе невероятно. Просто не знам как се описват такива емоции с думи. Около нас имаше много интересни хора. Всички си бяха закупили разни сувенири, предимно плакати и светещи топки, с които по време на концерта да светкат. За да не остана и аз по-назад, пък и кога ли пак ще имам възможността да ида отново, си взех нещичко – чантичка (съжалявам, не можех да не се похваля).

И ето почна… BIRTH, STAR RIDER, CHANGE UR WORLD, Keep the faith, ONE DROP общо 35 изпълнения, които преливаха от ярки цветове, много танци и учудващо прилични костюми. Момчетата изглеждаха елегантни и много „секши”. За пръв път гледах соло на Джунуске, в което той не изглеждаше странен. От Коки хвърчаха еротични страсти. Солото на Уеда беше.... неочаквано;) Силно повлияно от дорамата, в която е участвал наскоро, самата песен бе доста добра. Изпълнението на Каменаши беше много нежно и ефирно. Накамару за пръв път използва хармоника в солото си. Повече от три часа те се раздаваха на сцената като за последно или поне такова усещане оставиха у публиката. Стискам палци скоро да пуснат ДВД при нас, че отново да го гледам.

На финала изпълниха Real Face, Going! и ハルカナ約束, возейки се на тези балони.

4766974s.jpg

Колкото и да не исках краят дойде, както на концерта така и на престоя ни в Токио (поне засега). На излизане от залата тълпата беше огромна. Ти не се движиш, ти се носиш по нея. Успяхме да се придвижим цели до уговореното място за среща с Гери.

То не бяха емоции и чудо. Но накрая тръгнахме към спирката за автобуса за Киото.

Отново се качихме на метрото и за пръв път се возихме в него така, както са ни го описвали преди да дойдем в Япония.

4766984P.jpg

По пътя зърнахме още една позната филмова площадка и просто нямаше начин да не покажем и запечатаме нашия талант.

4766986W.jpg

Разбира се лекинко загубихме ориентация, въпреки че Гери имаше „телефон с картинки” (джипиес карта), което беше отново възможност да заговорим някой токийски гражданин. А в случая - и двама, защото и момичето, което спряхме не можа да се ориентира. Но тримата с общи усилия накрая намериха вярната посока.

4766985B.jpg

Стигнахме навреме и се качихме на автобуса за Киото. Близо час обсъждахме концерта и живота на любимците ми, но не след дълго умората от целия ден и енергията, която вложихме по време на концерта, си казаха думата. Опитахме се да поспим, колкото е възможно да се спи във един автобус, за да се събудим в град Киото, който ни посрещна с едно много хубаво и приятно време.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички за хубавите коментари! Не очаквахме такова масирано присъствие в темата. И ние като вас сме изненадани приятно и ще ви представяме още информация и фотоси от Япония. Не всичко изниква в главите ни веднага. Някои неща се появяват по-късно и ще добавяме постове, затова не се притеснявайте да питате, каквото ви вълнува.

Организирането на една подобна екскурзия изисква време и енергия, каквито не сме си представяли, че трябва да отделим. Всичко зависи от това, колко отдалеч човек започва да планира - колкото по-рано, толкова по-добре. Така промоциите на билетите със сигурност ще са в кърпа вързани. Друга важна част са връзките на място. Когато там имате човек, който да ви посрещне и да разчитате на него, дори да отседнете при него, е много по-лесно. И въпреки всички предварително планирани неща, винаги се появяват непредвидени ситуации, особено в огромния мегаполис, където подземната мрежа на метра, влакове и шинкансени буквално е прорязала Токио като сирене. Повярвайте, в Сеул беше много по-лесно преди години. Добре, че в Япония на всяка крачка има някой, който да "те следи" и да ти помага, дори и без да го искаш.

Най-скъпото нещо в Япония е транспорта. В Токио се пътува основно с метро и влакове, но отбелязвам, че билетите там са по-евтини от тези на автобусите в Киото. Билетите за метро се купуват от автомати и човек предварително трябва да знае, колко струва пътя до дадено място, за да зададе цената на автомата. След като излезе от крайната спирка, билетчето се поглъща от машината и по този начин, няма как да се използва повторно. Умно измислено. Така няма измами, няма разхвърляни хартиени билети по земята и всеки път се сдобиваш с нов такъв. Когато човек все още не излязъл от даден гейт и се намира в метрото/влака, при объркване на посоката, няма значение колко време ще му отнеме да се ориентира правилно, билетът си важи до момента, в който се пусне през пропуска за излизане.

 

Вмъквам някои допълнителни факти за последние ни дни в Токио.

Когато бяхме в Ебису (или Йебису - изписват го навсякъде различно), на този мини-площад имаше още една сграда на популярна бира - Sapporo. Нейно рекламно лице беше актьорът Сатоши Цумабуки, чиито снимки видяхме по-късно на подвижната пътека към метрото.

Каме рекламираше Кирин и ние имаме чудесни фотоси с огромните му билбордове.

 

На бреговата ивица в Одайба имаше интересно оформени пространства. Едното от тях представяше хора, свирещи на пиано. Това бяха нестандартни скулпури, издигнати точно до морето. На фона на залязващото слънце изглеждат фантастично.

2a9daadedd1dd6d9.JPG

Fuji TV

bad4257b0980ae01.JPG

14499e3def3cd174.JPG

След корабното ни тържество, където се веселихме повече от децата, се фотографирахме на една дълга алея с палми от двете страни, наподобяваща улица от тропически остров.

ea8568e5c10ec7a6.JPG

Роботът Гъндам беше голяма изненада за нас. Не мислех, че изобщо ще успеем да го видим, понеже след земетресението миналата година, той лежеше на части по земята и дори се смяташе, че ще бъде преместен. Хубаво е, че точно за нашето посещение е бил вдигнат отново на крака.

 

Такешита-дори е уличка с дължина 400м., но на нас ни се стори много по-просторна. Любопитни хора могат да се видят по нея. Също като Шибуя, това е другият рай за младите.

В рая на Джонитата дори и стълбите ни бяха интересни.

f86df1e3fdfa2df6.JPG

За концерта на Каттун ще споделя, че никога не съм присъствала на такава звездна атмосфера. Токио дом се превръща в магично място, когато хиляди светлинки изгреят в тъмнината, или когато огньове изригнат изпод земята. Конфети, въжета, специални приспособления, всичко това беше използвано, за да придобие спектакъла зрелищност в очите на зрителите.

Мога с право да ви кажа, обаче, че когато изпълнителите започнаха да махат с ръце, те го правеха заради нас, понеже именно ние бяхме най-шумни в тълпата. Японците повтарят едни и същи действия, без да се опитат да изпъкнат. Ние пляскахме, скачахме, пеехме... Как да не ни помахат в отплата? На стейджа преди това Томо дори ни намигна. Наистина.

 

Вечерта, когато вървяхме към автобуса, благодарение на Гери, успяхме да видим символът на Шинджуку - статуята LOVE, под която съм запомнила фигурата на Такаши Соримачи в един от епизодите на GTO.

В онази нощ оставихме японската столица с мисълта, че след няколко дни отново ще се върнем и отпътувахме за Киото.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Изключително интересно ми беше да прочета за вашите невероятни преживявания в Токио. Страхотни снимки сте направили и както повечето във форума и аз благородно ви завиждам за начинанието. С вас успяхме да усетим наистина малко от "Източния дух" :P

Share this post


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви момичета за прекрасната японска приказка, която споделяте! Вярвайте ми, смея се и плача от удоволствие докато ви чета! Искам още материали! Прекрасни сте! Благодаря :icon_sunny:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Кате, реваншираме се, че все още не можем да ви видим на живо. Дано скоро и това да стане!

Share this post


Link to post
Share on other sites

И от мен специални благодарности, мили момичета!:wub: :wub: :wub: :wub: Също и за хубавите снимки...

Аз искрено и лично не ви завиждам, а много ви се радвам! Най-прекрасното време за посещение случихте и то се вижда на фотосите;)

И се надявам още и още приятели от форума да преследват и сбъдват мечтите си!!

Аз като се сетя за 10 часовото ми висене на Франкфурт и после още толкова и малко отгоре до Сеул, вашият полет ми се вижда вярно по-лекичък:)

Интересува ме колко народ побира тази прословута зала Токио дом?! Иначе изобщо не се учудвам, че сте били най-шумни и че сте правели впечатление?!

Също и за вниманието и отношението...

Пишете повечко за атмосферата и отношенията между младите хора?!

Има ли хубави кафенета с вкусотии от рода на тези в Корея? Какви са ресторантчетата за хранене и пият ли японците като корейците? Колко линии има метрото в Токио и по какво се различава от това в Сеул?

Също и като една истинска корейска фенка и от изводите, които си направих по време на престоя в Корея, ми се прииска да знам наистина ли са толкова известни и обичани корейските звезди в Япония?!

Все пак имаме приказен разказвач, който и сравнение може да направи!!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Със Сеул не мога да направя сравнение, Мария ще се справи по-добре. Тя и в Япония постоянно ги сравнаваше, така че със сигурност ще може да каже доста по този въпрос.

Доколкото за корейските звезди, аз лично не забелязах много билбордове, фенски аксесоари или разни други с тях. Спомням си, че на няколко пъти мернах билбордове на Биг Банг, а на едно място докато разпитвах едни младежи дочух от близката сграда да въртят песни от Alive. Веднъж поппаднахме и на някакво магазинче с корейски работи, сред които имаше ключодържателчата, картички и разни други джунджурии с корейски звезди. В магазините Book Off също се мяркаха доста работи с тях, но като цяло не мисля, че бяхме свидетели на конкретно отношение към тях, всъщност на каквото и да било :lol:

А Токи Дом - 55000 места. Там си струва да се иде не само на концерт, но и на бейзболен мач, заради гледката, разбира се. Самите им турнири се провеждат там.

Доклокото до кафето (защото май само аз и Влади се осмелихме да го опитаме и тя трябва да разкаже за онова зеленото от Старбъкс :D .... основно автомати. В Акихабара забелязах доста мейдкафета, даже слизайки по едни ескалатори се забучих да зяпам как една мейдка прави разни магии на чаша с нещо си в заведението. В този район по улиците имаше доста момиченца, които ни канеха да заповядаме в заведенията им, но пък не искаха да се снимат с нас :( В началото на нашата подготовка бях намерила една верига кафенета с икономи, но така и не стигнахме до тях. Просто из цялото ходене не сме се замисляли за сядане по този начин, защото имаше всевъзможни други места, където трябваше да идем, а и автомати на всеки ъгъл.

Но всъщност кафето им не е нещо особено - слабо и сладко, в повечето случаи - с мляко. Имат огромно разнообразиие по принцип (но не мисля, че ще успея да изброя и половината от тези, които видях), но всъщност сякаш хората предпочитаха да не си пият кафето в заведения (не, че нямаше и такива, които посядваха), а в движение - да не губят време :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Токио дом не беше 100% пълен на нашата дата. Имаше тук-там някое празно място - най-вече на долните редове, но при гигантските му размери, това трудно се забелязваше. По-късно научихме, че на същия концерт е присъствал и малкият Сузуки Фуку, който играеше с Каме в Йокаи нинген Бем. На 22-ри април, когато е бил последния спектакъл от турнето, обаче, стадионът се е пукал по шевовете.

 

Отношението към нас беше добро, понеже сме чужденци. Казаха ни, че поради тази причина, всичко ни е простено. Когато говорим шумно или сбъркаме някъде, те си знаят, че сме туристи. За разлика от нас, самите японци трудно си прощават грешките. Те, от своя страна, трябва да са перфектни и въпреки че са толерантни към чужденците, не са толкова отворени към различията и изключенията в собственото им общество. Но и в това отношение се опитват да се учат, колкото и да е трудно. Виждаме го в дорамите и филмите.

Младите, но и възрастните са любопитни. Много често, особено в провинцията, ни спираха и ни питаха, откъде сме. В големия град хората са по-вглъбени в собствените си проблеми, имат неразгадаеми маски на лицата и всеки тихичко си действа по задачите. Удивително е, как тотално се променят в момента, в който ги помолим за помощ. Стават дружелюбни и усмихнати и не се отказват, докато не ни упътят. Едни бабки в Шинджуку дори ни рисуваха карта и накрая бяха възнаградени за труда с мускалчета Българска роза. Почти всички, които ни помагаха, получиха подобни подаръци от благодарност.

Ето снимка с двете чаровни момичета, които ни заведоха до статуята на Хачико. Едното се усмихваше точно като актрисата Ю Ямада.

ff1131a34818a9e7.JPG

 

В кафенета не сме сядали. Толкова големи обиколки правехме, че понякога забравяхме да се храним. Но на всяка крачка има автомати за напитки (топли и студени). Сутрин минавахме през някой маркет от типа Familly mart или Lawson, и си взимахме по нещо за ядене. Тами има голямо разнообразие от всякакви закуски. Трудно намирахме солени неща (тук приликата с Корея е осезаема), но следкишите бяха в изобилие. Толкова примамливи вкусотии имаше, че всеки ден опитвахме различни десерти. Подобно на Корея, в станция Уено видяхме една пекарна на име Андерсен, която предлагаше продукти по западен образец.

Последната ни вечер в Токио ни отведе в един китайски ресторант, където добре си похапнахме спагети, гьоза и ориз. Преди това опитахме къри, соба и удон в крайпътно традиционно заведение при моста Азума, от онези, които сме гледали на кино - сядаш на един барплот с високи столове и вечеряш. Само че, типично по японски, преди това си поръчваш храната от машина, с която разговаряш на глас (в Осака имахме още по-шашкащ обяд, за който ще разкажем). Прави вречатление, че също като по филмите, японците ядат светкавично бързо. Докато ние се помотвахме на масата, до нас се смениха няколко пъти посетителите.

 

Линиите на метрото не са толкова много и също като сеулските са оцветени в различни бои. Утежнението идва от факта, че в Токио не се ползва само метро, а и влакове, шинкансени, които също имат различни линии и имена, а и самите влакове имат различни цветове, в зависичост от това, дали са бързи, експресни, бавни... Но практиката учи и с времето ставахме все по-добри в ориентирането.

 

Преди заминаването ни, бях останала с впечатление, че корейската звездна инвазия е прекалено силна в Япония. Приятели ми пращаха снимки и на тях виждах предимно корейски звезди. За щастие, нещата не са излезли извън контрол и на място се уверихме, че местните идоли са също толкова обичани и ценени. Така трябва да е. Навсякъде има таланти, които трябва да се подкрепят.

В Шибуя открихме огромен билборд на Ким Хьон Джунг в червено, който много добре стоеше на високата сграда. Биг Бенг също се подаваха по стените на небостъргачите. В кината видяхме плакати на корейски филми. По Терамачи в Киото имаше няколко магазини за сувенири, свързани с К-попа.

В момента съм малко голословна, но след 1-2 дни ще има снимки.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...