ukio Отговорено 29 Май, 2012 Share Отговорено 29 Май, 2012 Сигуно има и други градове по света, известни с животните си. Елените наистина са удивителни създания. А когато бягат, го правят сякаш летят. Много е интересно да се види техен скок. Ние го зърнахме за секунди, когато няколко деца си играеха с един от елените. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Mood Отговорено 29 Май, 2012 Share Отговорено 29 Май, 2012 Мими, много митично и дружелюбно ги описа, но когато са гладни или им и е студено, може и да те поохапят. Така че в дъждовно време в Нара - не. А и да бълва от елени си има и своите неудобства, въпреки че японците се грижат за чистотата, но все пак са животни и понякога "леко" се притесняваш къде да седнеш на полянката. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
pe6ito Отговорено 29 Май, 2012 Автор Share Отговорено 29 Май, 2012 Само да кажа, че току-що камерата тръгна и сега гледам точно Нара, сърните и сърндаците , заешката дупка и останалите ни изцепки... И пак да кажа, че това не са елени и кошути, макар навсякъде така да пишеше. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Razzormaw Отговорено 29 Май, 2012 Share Отговорено 29 Май, 2012 Е че не са елени не са. Аз и това се зачудих защо няма големи животни с рога понеже и сърните и мъжките елени имат, а тея са малки и явно или са някаква такава безрога порода (което не ми се вярва) или им ги режат за да не избушат някое свръхлюбопитно и нахално японче. А големите стават на суджуци предполагам... ко бях с вас щях да се запътя към най-близкият супермаркет или месарница да търся еленско. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
pe6ito Отговорено 29 Май, 2012 Автор Share Отговорено 29 Май, 2012 Друго имах предвид. Всички са от едно семейство, но различни родове. Кошутата е женското на елена, а сърната на сърндака. На сърните не им растат рога, а тези на сърндаците са много малки, почти закърнели. При нас има разлика, щото ги имаме от двата вида, но примерно навсякъде в Нара пишеше "deer", а тва си е баш елен. И всъщност месото им е жилаво Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
parab Отговорено 30 Май, 2012 Share Отговорено 30 Май, 2012 Доколкото си спомням, имаше и елени с рога в Нара, защото за малко да пострадам от един особено гладен, който искаше да го нахраня... Иначе и аз не съм толкова дружелюбно настроена като ukio, тъй като стадото може направо да те смачка, когато всички са гладни и искат да ядат. Била съм свидетел как една майка с детето си направо побягна от тях, защото им свършиха "питките". Но иначе Нара и особено Тодайджи е един от най-забележителните храмови комплекси. За съжаление не е оцелял в истинския си вид. Спомням си, че преди е имало две 100 метрови пагоди, които са били едни от най-високите структури, издигнати за времето си, но природата си е казала думата и ги е бутнала след едно земетресение. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
pe6ito Отговорено 30 Май, 2012 Автор Share Отговорено 30 Май, 2012 Аз не казвам, че само по липсата и наличието на рогата се различават, щото сърндаците си имат... просто ние истински елени и кошути не видяхме И някои от нас ги усетиха А Тодайджи всъщност е най-голямата дървена постройка в света. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Razzormaw Отговорено 30 Май, 2012 Share Отговорено 30 Май, 2012 Хм не знам тази теория за елен/сръндак и кошута/сърна не ми се струваше достоверна и си мисля, че са едно и също нещо в различни възрастови групи. Затова и се разрових малко и четох един материал за породите елени в Япония и по принцип Азия и всички имаха рога. Дадоха и снимка пак на такива дето скитат по улиците и излезе, че освен някаква китайска порода (Chinese water deer) всички останали мъжки индивиди на определена възраст трябва да имат рога. И тая порода (Sika deer) дето е най-разпространена в Азия я експлоатират точно за рогата като ги режат в начален стадий и правят някакви лекарства от нея най-вече в Китай и Тайван само в Япония никой не им посяга. Ама не знам може и pe6ito да е права. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 30 Май, 2012 Share Отговорено 30 Май, 2012 Чували бяхме за разярени животни, но ние докато бяхме там, не можем да се оплачем от подобно отношение. Имаше гонитба за храна в началото, но повечето като тръгнахме от Тодайджи към Касуга си лежаха спокойно по земята или под дърветата и не правеха пакости. Имаше и по-малки животни, и по-големи. Някои бяха с рога. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Maicheto Отговорено 3 Август, 2012 Share Отговорено 3 Август, 2012 Последен ден в Киото - на лов за гейши и на колелета до Арашияма И ето наближава краят на нашето приключение. Това да си в Киото и да не знаеш как да прекаш деня е много странно усещане. Все пак за всеки ден имахме определени места, които трябваше да се посятет, а сега се чудехме къде да идем да се мотаем като за последно. Е, Петя и Влади решиха да карат колелета до една прекрасна бамбукова горичка, а аз и Мими да ходим на лов за гейши или поне да си пробваме късмета. Отидох със сестрата да да вземем 2 велосипеда под наем, за да стигнем до дома на Гери. Трябва да имате предвид, че разходката на колело из огромен град като Киото никак не е лесно нещо, ако не караш редовно (в това се уверих лично, след като едва не изгубих обувката си). И все пак в Япония велосипедистите се ползват с доста привилегии, а и на всичкото отгоре самото движение им го позволява, а да не говорим, че си имат и специални паркинги... Отидетели в Япония задължително се качете на колело, освен ако не сте редовен колоездач, тогава ефектът обаче няма да е същият – ще ви е доста, доста по-спокойно (движението в Япония всъщност е обратно нашето, но се свиква). Лично на мен ми беше много забавно, но след час каране, само за да стигнем на уговореното място, ми бе предостатачен. С удоволствие връчих моето колело на Влади и хич не и завиждах. В сборния ни пункт - домът на Гери, ни предстоеше фотосесия със традиционното лятно кимоно - юката. Почнахме голямото преобличане. Бях последна защото намерих в лицето на Гери сродна душа към любовта си – Кат-тун, а тя като един истински японси фен имаше доста техни неща, които да разгледам – бях много щастлива. Фотосесията приключи и нашите ентусиастки отидоха да карат авелосипеди, а ние с Мим тръгнахме на разходка, съпроводени от Гери. Първо отидохме до един храм който се казва „Хеян” и е известен с красивата си градина, в която за съжеление не влязохме. Станахме свидетели обаче на една церемония... е, не знам как точно се нарича, но май е подобна на нашето кръщене, свързана е с това, че на 40-я ден от раждането водят бебето в храма. След това тръгнахме на разходка из Киото. Забутвахме се във всевъзможни малки улички по каналите на стария град, където просто се наслаждавахме на самата атмосфера. Една от спирките ни бе мостът за снимки на гейши. Оттам започна дебненето... Тъй като трябваше да изчакаме, защото никой не знае кога ще се появят, решихме междувременно да хапнем. 30 минути по-късно нямаше и помен от гейши, а на нас не ни се чакаше още и се отказахме. Направихме си малко снимки и продължихме към търговските улици. Разходихме се из пазара за туршии и морски деликатеси. След това тръгнахме към последния храм, останал в списъка от задължителните, „Кьомизудера”, където се намирал камъкът на любовта и вода, която те пречиствала. Пред него трябваше да се съберем отново четирите. Сестра ми и Влади също си бяха изкарали доста интересно и много по-екстремно. Стигнали почти благополучно до бамбуковата горичка, където е бил сниман някакъв сериал с Хироши Тамаки, както ни уведоми Мария, зарязали някъде колелетата и спокойно обиколяли из местността Арашияма. (Е, почти благополучно Докато въртели педали по обратния път, вървейки си по пътя, ние с Мими станахме повод за снимки на много ученици и един симпатичен младеж. Три прогимназистки ни сметнаха за атракция, докато си почивахме на стъпалата на едно храмче. А после се превърнахме и в домашното на група по-малки ученици, които имаха карта на Европа и поискаха да им покажем откъде сме и къде се намира България. Усмивките ни при срещите с учениците бяха сигурно големи колкото техните. Не можех да преценя кой повече се радва – ние или те Стигнахме до „Кьомизудера” почти половин час преди да го затворят за посетители. Тук се събрахме отново! За съжаление входът към Камъка на любовта бе затворен, но видяхме стъпалата към него. След това се отправихме към чешмата сводата, за да се пречистим. Голямо къпане падна. Край храма си харесахме една сакура и решихме да се снимаме около нея, а един мъж ни предложи да ни снима, заедно със съпругата му. Оказа се, че той е чувал за България... Е, поне за киселото мляко След разходката отидохме да вечеряме. За наш огромен късмет на един светофар успяхме да засечем няколко гейши и да изпълним мисията си за деня. Денят завърши успешно, както и самият ни престой в този невероятен древен град. На вечеря хапнахе вкусно желе, с което коремите ни дълго време не искаха да се разделят, и обсъдихме преживяното през деня. Легнахме си с лека носталгия за отминалите дни и за предстоящото отпътуване. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
pe6ito Отговорено 3 Август, 2012 Автор Share Отговорено 3 Август, 2012 Времето лети Докато не се качите на шинкансен изобщо няма да разберете смисълът на това съчетани „времето лети”. Неописуемо е! Е, всъщност говорим за Япония, а там доста неща могат да се нарекат неописуеми. Все пак, за да разберете долу-горе, за какво става въпрос, може да погледнете ето този епизод на Top Gear - http://www.topgearbox.com/2008/episode-guides/series-11/series-11-episode-4/. Всъщност състезанийцето им бе по почти същия маршрут, който ние изминахме на 26/ 04, но в обратната посока - ние тръгнахме от Киото за Токио, а те от Йокохама към Киото. Напуснахме Гери и старата столица с много придобивки (не само материални, които ще пазим дълго време, защото не само изживяването бе прекрасно, но и страхотната подкрепа на тази фурия го направи още по-незабравимо. За около 2 часа и поливна със Стрелата преминахме разстояние, което преди няколко дни ни отне 8 часа. Почти успяхме да зърнем планината Фуджи, минахме покрай заводите на „Кирин” и редица малки селца, оризови полета и небостъргачите на Йокохома. В Токио бяхме решили да посетим истинското Ропонги, където отново се натъкнахме на снимачна площадка от сериал с Мацумото Джун. И съвсем не нарочно разгледахме фоайето на TV Asahi. Бяхме изправени и пред друга дилема - да посетим театър „Аояма” с наеждата да зърнем каста на „Ромео и Жулиета” преди премиерата или да се сбогуваме с нестихващата Шибуя. Определено втората дестинация спечели. Вървейки от Ромпонги стигнахме вечно оживеният площад, където пообиколихме магазините като повечето туристи и хапнахме в типично японско заведенийце за бързо хранене. Вкусихме и от традиционната мизо-супа, която както Мария на няколко пъти изтъкна бе „много полезна” Последната вечер в Токио прекархме в подготовка за голямото ни пътуване към дома, макар на никой да не му се връщаше толкова скоро. Бяхме отново в Асакуса, близо до зоото в Уено, където преди седмица зяпахме пандите, до Небесното дърво, което все още не бе разцъфнало, пиехме японска бира и ядяхме ужасно миризлива сушена риба, спахме на пода и чувахме как дъждът плаче по прозорците... и може би всяка една от нас шепнеше в съня си - „отново ще се върнем”. Уви, наистина не осъзнаваме как времето лети - миналата година по това време имахме само идеята, че ще идем в Япония, а днес живеем със спомена, че само преди няколко месеца се върнахме от там... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 9 Август, 2012 Share Отговорено 9 Август, 2012 Ех, не ми се завършва темата. Сякаш тя ни върна повторно към Япония. Затова добавям още пояснителни бележки, за които се сещам. Всяка есен в Роппонги се провежда Токийският кинофестивал. Не е случайно, че дойдохме тук, (колкото и да ми е мъчно, че не стигнахме до Акасака сакас, нямаше как да се мултиплицираме, за да посетим всички японски телевизии и театри). Това е улицата, по която преминават звездите и гостите на фестивала. Погледнахме я от върха и си представихме, че стъпаме по зеления килим. Тв Асахи ни предложи най-малко развлечения, но пък аз отново можех да се радвам на райдърите. Имаше цяла космическа зала с копие на планетата Земя. Последната вечер в Киото Гери ни показа известните овчици на града. Те са изпъстрени с надписи, а единият от тях е с името на Коки от Каттун. За моя огромна изненада, до него открих собственото си име, изписано на катакана. В Шибуя се натъкнахме на най-скъпите ягоди в света. Шокираща гледка! На летището в София се снимах за спомен с чантата от концерта на Каттун. Странно, но в Япония продават сувенири преди дадено събитие и след края му човек не може нищо да си купи. Поне една от нас предвидливо се сдоби с този прекрасен спомен. последните ни онигирита преди отпътуването. Много искахме да си вземем за България, но повечето хранителни стоки от този тип имат еднодневен срок на годност. Задоволихме се със зелен чай и сладки бисквити, Кит-кат с вкус на зелен чай и сакура, както и шоколад Мейджи, чието рекламно лице е Джун Мацумото. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
slunchice Отговорено 22 Август, 2012 Share Отговорено 22 Август, 2012 Може малко (много) късно да пиша тук, но както казват хората 'по- добре късно от колкото никога". Първо искам да благодаря за изчерпателните разкази, снимки и информация, наистина ОГРОМНО благодаря! С интерес и удоволствие четях вашите преживявания в Япония. За толкова кратко време сте успяли да посетите и разгледате много места, да опитате различни ястия и дори да присъствате на живо на концерта на най- популярната група в Япония- KAT-TUN ! Докато четох разказите ви, се пренесох в друга вселена, до толкова, че все едно аз съм била заедно с вас! Изпитах тръпката на тръгването, веселите моменти и мъката по сбогуването с Япония . Толкова красиви и културни места видях от снимките ви, толкова хора сте срещнали- наистина това пътуване е сбъдната мечта за мен. Заради вас момичета и от вашите прекрасни снимки и на мен ми се прииска да отида до страната на изгряващото Слънце! П.С. Отново искам да ви благодаря за разказите! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Blue_Moon Отговорено 25 Октомври, 2012 Share Отговорено 25 Октомври, 2012 За пореден път преглеждам тази прекрасна тема. И аз с "малко" закъснение искам да ви благодаря за прекрасните разкази! Момичета, невероятни сте! Чудесно сте го описали + напълнихте ми душата и очите с тези разкошни снимки! Избрали сте перфектно време за посещение /поне според мен/. Ако някога успея да стигна до Япония, то определено ми се иска да е по време на Ханами - цъфтежа на сакурите/март/април и началото на май/. Само не знам на връщане как ще успея да донеса чувалите с манга, които съм решила да взема. Ех, Киото...великолепен! Браво на вас, че сте успели да посетите толкова много места! ukio, благодаря за Шинсенгуми! Страхотна снимка! ^^ Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 25 Октомври, 2012 Share Отговорено 25 Октомври, 2012 Докато разглеждахме, снимах всичко, понеже знаех, че после всеки ще си хареса по нещо. Схватката, която ни представиха шинсенгуми и нинджа, беше интересна и динамична, изпълнена с напрежение и хумор. Режисьорът ги накара да повторят една нощна сцена няколко пъти и всеки дубъл завършваше по различен начин. Уникално! Искаше ми се и на Хакуоуки 2 да отида. Стейджът вървеше по нашето време, но със същата сила си харесах още 10-ина подобни заглавия по театрите. Трудно се избира, но важното е, че успяхме да видим поне едно представление. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Blue_Moon Отговорено 25 Октомври, 2012 Share Отговорено 25 Октомври, 2012 Красота! И на мен много ми се иска да го видя Хакуокито...^^ Звучи страхотно за Шинсенгумитата, както и завършването по различен начин на сцената. Важното е, че сте успели да го видите. Права си, че човек поне за още 10-на заглавия ще се изкуши.^^ Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
neozz Отговорено 7 Декември, 2012 Share Отговорено 7 Декември, 2012 Една българка в Токио Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mi6lence Отговорено 26 Декември, 2012 Share Отговорено 26 Декември, 2012 Самонаказах се вчера.Ударих си леко шамарче,ама си го заслужих.Да пропусна аз тази прекрасна тема и да не видя увличащата ви история,момичета за пътешествието ви в Япония и то в най-прекрасният месец от годината. Но навръх Коледа се поправих и с най-голямо удоволствие зачетох историята ви. Освен всичко,пишете толкова увлекателно ,че сте пресъздали това невероятно пътешествие в Япония по един прекрасен начин. Не можах да откъсна поглед до последният ред. Наред с всичко и снимките са страхотни. Така още повече успяхте да ме пренесете с вас във вашето незабравимо приключение. Благодаря ви за споделените мигове и много,много се радвам за вас Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 26 Декември, 2012 Share Отговорено 26 Декември, 2012 Ех, в петък носех снимки. Можеше да ги видиш. Повечето са постнати тук, но има още купища. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mi6lence Отговорено 26 Декември, 2012 Share Отговорено 26 Декември, 2012 Ами аз се сещам ,че видях да разглеждате някакъв куп със снимки,но не посмях да поискам да ги разгледам. Ако са същите,които споменаваш. Нищо. Някой път ако пак успея да дойда на подобно събиране ,може да ти подшушна пак да ги вземеш Със сигурност ще си заслужава да се видят всичките Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.