Jump to content

Дестинацията известна: Япония


Recommended Posts

Нормално мене заради това ми харесват японците понеже хем са дружелюбни както се разбира от драмите и вашите преживявания хем са сериозни и работливи хора както казах и преди - азиатския вариянт на немците. Дано да сте снимали повечко в Киото понеже на мен този град ми е по интересен и от Токио дори ако трябваше да избирам като дестинация ако имах тази възможност м/у двата града нямаше и да се замисля дори и да пална към него място. И вие хубаво раздавате мускали на бабките ама какви сувенири си взехте ако не е тайна де? :D Аз ако бях като вас в Япония щях да си взема сакенце, дрехи по тамошната мода, някоя маска или кукла от онея за късмет и задължително от онея оризоварки дето приличат на фритюрници, че ми е дотегнало да варя ориз в тенджери. :rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

То ако ще е за оризоварки - и при нас вече има, даже идват по-евтинки (някъде около 80 лв), докато при японските и за преходници трябва да мислиш.

Иначе според мен японците въпреки всичко са едни от най-лицемерните нации и тази учтивост, също любезността, са само на прима виста. Докато немците, колкото и да са надменни и арогантни, в повечето случаи са си "право куме в очи" - нито се преструват, нито си кривят душите да се правят на учтиви - или са, или не са.

Колкото до Киото - скоро и за него ще пишем :D

А за пазаруването - женска радост :D Мисля, че всяка има с какво да се похвали, даже някои вече се похвалиха :D Аз лично - сандалки от Киото - влязох в магазина и казаха: "те са" (ако щете вярвайте). Какво да направя, голяма са ми страст обувките :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И двата града си имат своя чар, въпрос на вкус. Е взехме си подаръци, как няма да си вземем. И парцалки, точно по тяхната мода, честно казано малко странно ме гледат в България, поне за някои. :lol: Сувенири също - дарума и други, а колко клечки за хранене имам няма да отварям дума, с кутийки, без кутийки, дървени, метални, о, ужас. :lol: И някакви местни десерти с зелен чай или мача (всичко правят с него - сладолед, кафе, сладки, дори хляб). Саке пропуснах, но пък бяло винце взех - специално гледах там да е произведено, не е никак лошо. Оризоварката много тежи, няма къде да я натъпчеш, пък и в България вече се продават и то на прилични цени.

Пете, изпревари ме. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А имало и тука оризоварки аз не знаех ще се издирят значи, a пък и оттам да е приставки лесна работа пък за тъпченето с моя куфар може и цял японец да изнеса кво остава за такъв уред. :D Чакаме репортаж от Киото значи! :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Момичета, искам и аз да ви благодаря, наред с всички останали, за разказите от Япония. Аз си ги чакам като наследство, откак разбрах, че ще имаме пътешественици по тази дестинация :lol: . Много ви се радвам и се забавлявам с всичко прочетено. Карате ме да мечтая и да се замисля все по-сериозно за едно посещение нататък. Очакваме продължението :).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хаха - това с японеца в куфара... не че нямахме подобни поръчки.

Някои хора знаят с какво е бил пълен моят... С хартия.

Аз купувах детски тениски, омаморита, манеки неко, ветрила, дори детска бенто кутия. Ще ви покажем и шоколадите на Мейджи, които се рекламират от Джун Мацумото. На нас обаче повече ни допаднаха Pocky-тата на Нино - солетените пръчици, потопени в шоколад и кокос.

Скоро минаваме на кансайска вълна.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравей, Киото!

В Япония посетихме трите най-важни града, които са били столици на страната в различни периоди от развитието й. Тръгнахме от най-новата, модерна столица, намираща се в региона Канто, за да се озовем в ранната сутрин на 21 април във втория по важност град – Киото, разположен в района Кансай. Ако трябва да го оприлича с друго подобно място, това донякъде ще бъде с Кьонджу. И двата града имат дълга история, били са основни центрове в определена ера и могат с право да носят името градове-музеи заради многобройните древни обекти на териториите им.

Красотата на Киото се крие в храмовете му. Там се намират едни от най-удивителните гледки и градини с цъфнали сакури, които ние все пак успяхме да зърнем.

След нощното пътуване с автобуса почти не бяхме спали. Ярките емоции от предходната вечер все още ни държаха в плен, но Киото вече беше пред нас и трябваше да плануваме първия си ден на негова земя.

Нашият ангел-хранител, Гери, се грижеше всяка вечер да имаме начертана карта с предстоящите за следващия ден обиколки. Тя подробно обясняваше какво трябва да хванем, къде е нужно да слезем и как най-бързо да се ориентираме, за да видим максимума за деня.

Първото нещо, което туристите виждат в Киото е гарата му – ултрамодерна постройка с разчупен дизайн, която ние набързо обходихме сутринта, но се разбрахме същата вечер да се върнем отново и да я разгледаме подробно. Точно срещу нея се намира модерният символ на градчето – Киото тауър (закъде е един уважаващ себе си съвременен град, без кула?). Постройката много напомня на кулата в Пусан и според местната планировка, никоя друга сграда не бива да надвишава височината й, за да може тя самата да изпъква сред пейзажа.

276cfbc169b6e54e.JPG

В Киото е пълно с чуждестранни посетители. Навсякъде има упътване на английски и дори хората са понаучили езика. Трябва да кажа, че въпреки дефицита на туристи, от който се оплакваха японците миналата година, ние изобщо не останахме с впечатлението, че те липсват. Тъкмо напротив – имаше ги в изобилие, особено в Нара и Киото.

След като излязохме от гарата, решихме, че е най-разумно да си извадим еднодневна карта за автобусите (в Киото, за разлика от Токио, се пътува с автобуси). Много интересно са направени те. Качваме се от последната врата и слизаме през първата, като плащането се извършва при слизане. Независимо, колко хора има, шофьорът винаги изчаква търпеливо всички и им благодари, че са пътували с него. Забележителното творение, наречено развалячка на пари и тук ни сви погледите.

 

Най-голямата статуя на тануки в Киото. Тануки е язовец и също като лисицата е едно от най-често срещаните животни в японския фолклор

d5fd3ea4c6b6d702.JPG

eee7a444f16ff61a.JPG

9067671a6b1eae67.JPG

e000ce683e972df0.JPG

Оставихме багажите си у Гери и тръгнахме на път из Киото. Първото място, на което тя ни заведе, беше един малък храм, сгушен близо до квартирата й, за който почти нямаше инфо в съвременните гайдове на града. Храмът беше с типичните червени шинтоистки врати – тории и научихме, че е посветен на зайците. Миниатюрни порцеланови фигуки на тези животни можеха да се видят навсякъде в комплекса. Разклатихме усуканото сламено въже пред олтара, събрахме ръце и плеснахме два пъти, след което се насочихме към Филлософския път, няколкостотин метрова алея, която води точно до Сребърния храм – Гинкакуджи. Пътеката е изключително живописно място, особено напролет, когато сакурите са окъпани в бяла и розова премяна. Тогава цветовете им почти докосват каменните мостчета по пътя и създават приказна атмосфера.

af0f60272f50ad92.JPG

63d0d55a623840aa.JPG

f25929a209894bed.JPG

1dcc8df24d716bb1.JPG

8082445a56ba2591.JPG

 

Храмът Гинкакуджи е дзен творение, разположено в планината Хигашияма и построено през 1482г. от Ашикага Йошимаса. Той издигнал тази вила по подобие на своя дядо, Ашикага Йошимицу, който сътворил Златния храм в другата част на Киото. Целият комплекс е замислен като място за съзерцание. Тук красотата на природата в различните сезони е представена умело чрез хармонични градини.

Основната постройка се нарича Каннон-ден и събира в себе си два архитектурни стила. Първият етаж е в японско оформление, а вторият – в китайско. На покрива има бронзов феникс, който е пазител на храма и е посветен на богинята на милосърдието Канон.

Пред него се намира прочутата дзен градина, създадена от камъни, пясък и един конус, символизиращ планината Фуджи.

3aaf998667158ddf.JPG

ec3265c159fd114a.JPG

Мъхът придава пленителен вид на градината в Сребърния храм.

f74da8b85fccf857.JPG

Тези зайци-кукли стояха като истински пред едно магазиче

ab7c6557ace9a71f.JPG

На входа на друго видяхме теру теру бозу - бялата призрачна, ръчно направена кукла, за която се смята, че гони дъжда

c6ea62e21faa9ba1.JPG

 

Доволни от разходката си в първия храм, ние ентусиазирано се запътихме към втория. След няколко минути слязохме от автобуса и се озовахме пред входа на една от най-известните постройки в Япония – Златният павилион. И той, както повечето подобни творения, е разположен в цял комплекс, включващ наред с основната сграда, няколко по-малки, както и прекрасна градина за разходки и съзерцание. Влязохме по пътечката навътре и след кратък преход пред очите ни се откри Кинкакуджи, или Рокуонджи, както е известен Златният храм. Той е построен като вила от абдикиралият през 1394г. трети шогун на Ашикага - Йошимицу. След неговата смърт мястото е превърнато в дзен храм в съответствие с последното му желание. Градината е запазена в първоначалния си блясък, така, както е била построена. През 1994г. Кинкакуджи е включен в Световното наследство на ЮНЕСКО, заедно със замъка Ниджо.

Централната сграда на комплекса е елегантна 3-етажна постройка, която съжителства в хармонично единство с обграждащия я пейзаж. Вторият и третия етаж са покрити със златни листа, а на покрива има златен феникс. Ние обиколихме Огледалното езеро, където се намира павилиона, за да го разгледаме от всичките му страни.

869e96ed1bee5299.JPG

 

Излизайки от комплекса, веднага се насочихме към следващата забележителност – замъкът Ниджо. Важна историческа ценност, построена през 1603г. от самия Йеасу Токугава като негова официална резиденция в Киото. Завършена през 1623г. от третия шогун Тогугава Йемицу, като някои структури са пренесени на тук от замъка Фушими на Хидейоши.

Знаехме, че в миналото Киото е бил арена на много битки и доста известни военачалници са оставили следите си на това място. Затова трябваше да видим максимума от града.

Ниджо не е най-високият замък в Япония, но е запазил древни постройки, през които ние преминахме и успяхме да разберем, как са живели владетелите в миналото. В една от сградите посетителите обикалят всички стаи на замъка и виждат коя зала каква функция е имала. В тях могат да се отличат автентични рисунки и паравани. Навсякъде имаше кукли в човешки ръст, представящи обитателите на двореца. Видяхме шогуна по време на аудиенция, гости, посланици, вътрешният дворец, принцове, принцеси. След сградата с историческа насоченост, попаднахме в изящна градина с езерце и камъни, с цветя и зеленина. После се изкачихме на една височина, от която се откри неземна гледка – долу, между вишневите цветове имаше мост, на който видяхме японки, облечени в кимона – точно като в приказките. Побързахме да слезем и да отидем на същото място, където да запечатаме красотата с фотоапаратите си.

Имахме късмет, че дърветата в Киото все още бяха окичени с цветове и докато обикаляхме мястото, направихме великолепни снимки.

9daa6d042b8b168f.JPG

f4dcc264542220eb.JPG

9a02a46c8ee08664.JPG

e20925f32282538f.JPG

fd06a04a3bc463b6.JPG

55a08c5d4fdfe5a4.JPG

c5bd39b7aafc8c05.JPG

e60c837720b96c46.JPG

0944b69f2b6b6722.JPG

569941f89100daad.JPG

d3be907accfd3f49.JPG

 

 

Когато излязохме от замъка, слънцето вече клонеше към залез. Имахме намерение да видим още два храма, но след като знаехме до колко часа работят, решихме, че ще оставим Киомизу за следващ ден. Насочихме се към светилището Ясака. Едноименният храм е посветен на древното божество, брат на богинята на слънцето – Сусано-о.

Ясака е комплекс, декориран в червено и бяло и се забелязва от доста далеч, понеже се намира на централен път. Той беше нещо като мини-Фушими Инари и в него също можеха да се фокусират статуи на лисици.

Влизайки в двора на храма, фокусирахме продавачите на такояки и решихме да пробваме тази така известна храна. Усладиха ни се октоподовите късове. Късметът ни с деликатесите не свърши тук, защото само няколко метра след такоякитата, видяхме да продават теяки – това са вид дораяки във формата на риби, с пълнеж от бобена паста. Въображението ми веднага заработи и си представих сцената от Продуцирането на Нобута, в която двама от главните герои си разделиха една такава риба в междучасието. Оишии!

Takoyaki

4bd189b9550a4ece.JPG

Tеяки

5702326957d230b7.JPG

cf30e8775d6ec64c.JPG

547d950e8d0a9a58.JPG

e307cc3609700c4e.JPG

f3326750a80e4ff6.JPG

 

Разходихме се из храма и се полюбувахме на насядалите японци на поляната, които си правеха пикник – пространството беше пълно с посетители. След това поехме към гарата, където имахме среща с Гери. По пътя вече започна да се смрачава. Забелязахме още великолепни храмови постройки, една от които изглеждаше внушително на вечерното небе.

Когато пристигнахме на гарата, кулата срещу нея беше светнала. Точно в 9ч. Се събрахме пред централния вход и наблюдавахме цветната феерия на пеещите фонтани. Класически и традиционни японски мелодии звучаха близо 15 мин, а водните струи танцуваха в такт с музиката. Когато представлението свърши се разходихме из горните етажи на гарата. Както споменах в началото, тя е необикновено творение. Изкачихме се по ескалаторите, за да видим града от високо. Вечер Небесната градина на върха е любимо място за разходки /оставям на фотографа да пусне снимковия материал/. Когато слизахме от нея, на една от платформите забелязахме издигната сцена. Това въодушеви някои от нас да се качат и да направят шоу с песента Бански на лалета.

188baceba8f11113.JPG

5f005d1f0640af51.JPG

a4b4b9473fe40e4f.JPG

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Еее браво за Киото поста направо ми стопли душичката тези храмове, замъци и другите чудесии. :D Доста добри снимки сте направили и пейзажите особено в градината на този храм и изобщо природата са зашеметяващи. Гледам, че са издигнали в култ един конкретен пухкав, дългоух горски обитател демек усагито, че чак статуетки и кукли дето се вика вдигнеш камък и отдолу заек изкача. :D Точно за тази handmade кукла дето виси на въжето говорих одеве като изброявах нещата дето бих си взел само, че забравих как се казваше добре, че спомена. Ама нещо предназначението на тази не ми харесва понеже нямам нищо против дъжда даже ми харесва. Междо другото тая риба терияки (аз така му викам) винаги съм се чудел как е на вкус ама щом е с бобена паста едва ли ще е хубаво. :dunno:   

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сладникаво е, но на нас ни хареса.

Теру-теру-бозу не видях да се купуват. Всеки може да си направи. Обаче интересното тук беше, че и куклата имаше заешки уши. Въобще, това животно е на голяма почит в Киото. Наред с него, лисицата и язовеца също са много обичани. Има шинтоистки храмове, които събират в себе си целия пантеон на животните. Във Фушими Инари се забелязват всякакви подобни същества.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много ви благодаря за прекрасната тема, момичета! За миг и аз се пренесох в Япония и се разхождах с вас :rolleyes: Няма как да скрия факта, че ви завиждам благородно за дето сте успели да посетите Япония - мечта ми е един ден и аз да го направя. Прекрасно написана тема, в началото дори очите ми се насълзиха от щастие, колкото и глупаво да звучи :lol:

 

Благодаря ви!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И ние благодярим, че коментирате и ни изчаквате търпеливо да си напишем домашното. Има страшно много снимки, от които трябва да подбираме и изборът не е лесен, но когато визуализираме преживяванията си, те стават още по-истински за всички.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз да ви благодаря и за желанието и нервите да преразказвате преживяното, колкото и трудно да е това. Изчетох всичко на един дъх! Много интересно, определено човек се пренася в един друг свят, докато чете пътеписите ви. За това чакам търпеливо за ощееее :))

Като един истински меломан особено ми беше интересно да чета за концерта:) Като си представя каква е тръпката да присъстваш на първи концерт на любима група, а да минеш толкова хиляди километри за това- трябва да е било изключително вълнуващо ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Както спомена Мими, небесната градина е предпочитано място за вечерни разходки, разговори и не само. Вижте какво имам предвид. Да, факт, японците не са съвсем "невинни". ;)

 

dscf2197km.jpg

 

dscf2199k.jpg

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Осака

Преди да разкажа за поредния мегаполис от нашата история, ще се върна за малко към първата ни вечер в Киото. Всяка от нас имаше вече някаква идея и представа за града в съзнанието си, която обаче бе обвързана с онази част от историята, в която има повече самураи и феодали, замъци и храмове... Лично аз си признавам, че за мен бе по-атрактивна онази страна от Киото, в която величието и честта на империята, се криеха зад много грим, а днес - лак за коса. Старата столица на страната е известна не само с архитектурните си артефакти, но и с културните си.

Има един район, носещ името Гион, който също е сред обектите под егидата на ЮНЕСКО, но е и част от една традиция, която е може би доста емблематична за Япония. Историята ги помни като заведения с гейши, но в днешно време по-популярен е вариантът им - клубове с хостове/ хостеси. В Токио също има район с подобни места, известен като Кабуки-чо, намиращ се близо до станция Шинджуку, но всъщност според мен Гион в Киото е безусловният претендент за титлата в споменатата категория, защото съчетава и традиционни, и модерни заведения. Разбира се, не очаквайте да ви разкажем как сме се сблъскали с гейши още първата вечер (преди концерта ни на гарата в Киото)... всъщност се сблъскахме с мъжкия им съвременен вариант - хостовете (е, няколко дни по-късно имахме срещи отблизо с женските разновидности, но за тях - по нататък). Докато търсехме хостела си имахме възможността да се наблюдаваме една групичка момчета, тръгнали „за работа”. Няма да споменавам колко лъскави и бляскави бяха, нито пък колко флакона лак за коса вероятно са изхабили, само ще кажа, че усетите ли силно натрапчив аромат на марков парфюм - не се чудете, от хора е.

Мога да кажа, че този древен занаят наистина се е превърнал в развита индустрия в Япония, за която се използва термина „мидзу-шоубай” (水商売, в превод е нещо като „водна търговия”). И до ден днешен може би само там на него се гледа на нещо не чак толкова фрапантно.

И така някъде преди около месец решихме една сутрин и да си хванем влакчето и да се изтърсим в Осака. Той е третият по-големина град в Япония, с население 2,7 милиона души и част от метрополиса Кейханшин, който включва, освен Осака, Кобе и Киото. Тъй като синоптиците ни бяха обещали дъжд, решихме, че ще им се изсмеем в лицето като посетим символа на града - аквариума „Кайюкан” (пфу, то все точно аз ли се улучвам да пиша за животни и риби). Дам, обаче преди това, следвайки разписанието от Гери, слязохме близо до Umeda Sky Building.

 

4799931R.jpg

 

Любувахме са на небостъргача от един мол, който имаше доста интересни тераси с градини. Честно казано те май бяха много по-атрактивни от Умедата, защото вместо цветя, бяха засадени със зелен лук, ягоди, боб и грах.

 

4799932V.jpg

 

4818818P.jpg

 

След като напуснахме наблюдателницата си, се отправихме към аквариума, който е един от най-големите в света и дом на единствената затворена китова акула.

 

4799933Q.jpg

 

Уви, избягахме от дъжда, но не можехме да предвидим, че няма да сме единствените с подобен план. В бонус - беше неделя. Сега си представете аквариуми с пингвини, акули, делфини и море от японци - на едно място. Онова, което прави впечатление обаче не е вавилонското стълпотворение, а това, че абсолютно всеки знае накъде да върви. Самата конструкция на сградата предразполага към това. За да влезеш при аквариумите се изкачваш по един ескалатор и оттам насетне, движейки се спираловидно от последния етаж, вървейки, слизаш към изхода - няма отбивка, нито шорткът - всичко е в един коловоз. От повърхността се спускаш до най-тъмните дълбини... и рибоците те зяпат, японците също.

 

4799955e.jpg4799956a.jpg

 

4818817R.jpg

 

4799958k.jpg4799959h.jpg4799967L.jpg

 

Измъквайки се благополучно от този воден свят, навън отново ни посрещна... вода. Е, метнахме се на метрото и без много да се вайкаме се стоварихме в района Намба. Идеята ни бе да открием едноименният парк, който всъщност е част от търговски център, та да се пошляем из него.

 

4818819E.jpg

 

4818829W.jpg

 

Освен с всичко останало Осака е и мястото, където се счита, че се прави най-доброто такояки. Още предния ден се бяхме запознали с тази вкусотия и вече можехме да правим сравнение. Намерихме си едно ресторантче, в което и пред което се продаваха прочутите кюфтенца, а дори и имаше плакати с различни сетове, които веднага ни привлякоха вниманието. След като ни настаниха вътре, зачакахме менюто... което се оказа поредната изненада. Връчвайки ни стандартната книжка с картинки, служителката ни остави и някаква странна писалка.

 

4799968L.jpg

 

Харесахме си по картинките сетове с такояки, окономияки и едни панирани пръчки, зачакахме да ни вземат поръчката. Да, ама не... за пореден път незнанието ни бе очевадно. Добре, че бе любезната сервитьорка да ни направи инструктаж. На самото меню има картинки-бутончета - избираш поръчката си с писалката, натискайки бутончета и после само я носиш на касата - като две и две - четири.

След пуленето - хапнахме завидно вкусно! Даже още примлясквам като се сетя.

 

4799969a.jpg

 

4799970k.jpg

 

4799971l.jpg

 

Окономиякито е зеленчукова палачинка, в чийто състав има основно картофи и лук (нещо като нашия пататник). Ако си спомняте в Хана Кими Томата и Маки често хапваха такова (ние не си ги правихме сами като тях, донесоха ни ги готови).

Едно от последните неща, край които се наснимахме бе „бягащият човек” в Дотонбори (търговска улица, разположена на едноименния канал). Той е емблема на фирма за захаросани изделия като солетите с шоколад - поки.

 

4799978c.jpg

 

4799979S.jpg

 

На връщане с влака към Киото успяхме да зърнем през прозорците и замъка на Осака, целият, окъпан от светлини.

Стоварихме се от метрото през нощта точно на Гион, където шумът никога не спираше. Киото не е град изпълнен с високи сгради (по правило не се строи нищо по-високо от кулата на града) и от части в това му е чара. Самото пространство е някак по-широко и незадушаващо те, затова и еднодневните карти за градския транспорт са сравнително евтини и без ограничения.

Гион е като центъра на града, но не е осветен и просторен площад, а улици спускащи се по и през реката, носещи имена като Санджо и Шиджо („сан” е 3, а „ши” - 4). Интересното е че перпендикулярните улици на реката са оживени, бляскави и изпъстрени с пазарчета и заведения, а успоредните на реката улици, въпреки че са част от цялата дандания, са някак по-тихи и тъмни. Близо до тях, до самата река има пешеходни алеи, които не се осветяват от нищо друго, освен от отраженията от сградите в реката. И докато на улиците тече живот, движението не спира, то едва няколко метра под тях, по тези алеи в сумрака се виждаха хора - вървящи спокойно групички и двойки, взиращи се в черната река. Сякаш така, както за старите сгради бе останало място в настоящето, то в контраст на едните младежи из бушуващия град, като тъмни сенки, други се бяха усамотили покрай реката.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Назад в миналото

 

Ден трети от престоя ни в Киото, настроението е малко спаднало поради лошото време, което ни посрещна предишният ден и непрекъснатото следене на прогнозата за времето. Първоначалното ни решение бе да пътуваме за Кобе, но рано сутринта се взе окончателното решение да отидем в увеселителния парк Ейгамура в Киото и изобщо не сбъркахме. Дали от положителните ни мисли или от що ли, но слънцето не спря да грее през целия ден.

Другото име на Ейгамура е японският Холивуд. Много филми и тв продукции на историческа тема са заснети тук. Целият парк е в стар стил, което дава възможност да се опознае отблизо филмовото историческо творчество. Предлагат се разнообразни забавления и атракционни, способстващи за въвличането на разглеждащия в отдавна отминали периоди от японската история. Затова спомагат и хората преоблечените като гейши, самураи, шогуни или шинсенгумита, с които можеш свободно да се снимаш. Там се помещава и музей с информация за филмовите продукции реализирани на територията му. Станахме свидетели на заснемането на битка между нинджа и шинсенгуми като в пълна светлина ни се разкри магията на киното.

53503603.jpg58571459.jpg

77429236.jpg87953697.jpg

 

25925017.jpg86010797.jpg

 

25901400.jpg

 

31255341.jpg51818688.jpg

Посетихме и залата за весели забавления.

78122051.jpg

 

14647317.jpg21074352.jpg

Не беше пропусната и залата посветена на любимите на Мими райдъри, за която тя може да разкаже подробно.

С ръка на сърцето мога да потвърдя, че излязохме от Ейгамура в късния следобед, но не спряхме дотук, а се отправихме към любимия ми храм Фушими инари. Тогава не знаех, че така ще го обикна.

Храмовият комплекс е представен от основни сгради, зад които се намират многобройните порти разположени до 233 м надморска височина. Самите порти са дарения от физически и юридически лица като цената им възлиза от 400 000 йени за по-малките до над 1 000 000 за големите. Съчетаването на храмовите части с планинските такива за мен бе омагьосващо и пленяващо. За удоволствието допринесе и преминаването през хилядите червени порти по време на самата обиколка. Любопитен факт е, че място е било локация за снимки на филма „Мемоарите на една гейша”.

97174676.jpg

 

19456197.jpg62177732.jpg

49214702.jpg25753892.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Toei studio Kyoto

 

Идва любимата ми част от пътуването. Още преди да уточним, кои забележителности ще посещаваме, погледът ми беше привлечен от увеселителния парк Тоей Ейгамура. Имах голямо желание да влезем на едно подобно място край Токио, където през 2010г. снимаха сериите Шинсенгуми пийсмейкър. То се нарича Едо Уондърленд, но понеже се намира извън столицата, веднага отпадна от програмата. Тогава разбрах, че в Киото ще намерим перфектния заместител. Усещах го, понеже научих, че там са снимани голяма част от филмите и тайга драмите, вървели в Япония. Другата ми страст - супергероите, също бяха представени в парка, както и още куп други фантастични създания от анимета, митологични създания и исторически фигури.

И така, дългоочакваният ден дойде и ние се понесохме по следите на историята, прекрачвайки прага на Киото студио парк.

За любителите на анимето One piece имаше специални атракции и в залата за анимация, и на останалите ключови места

d91b157b29ab49f5.JPG

Ге-ге-ге но Китаро

d24ae948ce1573e6.JPG

Шинсенгуми - специално за Blue_Moon

02003905c37b9578.JPG

Нинтама Рантаро

71872566b93bb3fc.JPG

Ние сме истински нинджи! И покривите не могат да ни попречат!

9bdb07c2300bac07.JPG

Тази атракция се появяваше през определено време. Първоначално се чува силен тътен и скалите започват да се местят. После от височината през камъните тръгва вода и накрая изниква пеещата глава.

1b201364d80bedb6.JPG

Чудовището от езерото също привлече погледите ни. От ноздрите му излизаше дим, а устата му издаваше плашещи звуци.

5a7bd1067e83e869.JPG

Музеят на киното беше събрал макети на снимачни площадки, плакати на популярни филми от миналото до днес и награди на ленти, получили международно признание преди много десетилетия. В специални ниши бяха отредени кътчета за известните режисьори, направили японското кино достояние на западния свят. Сред тях изпъкваше Императорът Акира Куросава. Пред снимката му бяха подредени любимата му шапка и неизменните очила, с които той се помни и до днес.

fd69a97bb2502b49.JPG

 

Тази част вероятно ще се хареса само на няколко души. Затова ме извинете, ако прекаля със снимковия материал. Мястото, което ни задържа най-дълго сред мултифункционалните си зали, се наричаше Padios. То беше събрало в себе си супергерои от последните десетилетия. Непросветеният посетител може да получи световъртеж от множеството статуи на райдъри, рейнджъри и всякакви подобни създания. Добре че успоредно с тях, имаше други интересни забавления - хорър асансьори, наклонени къщи и рентгенови апарати.

Първото нещо, което забелязахме в лявото помещение, след изкачването на стъпалата, е огромният въртящ се Камен райдър. Това е първото създание, шествало из телевизионната поредица в началото на 70-те години на 20-и век. Около него, по стените, бяха наредени снимки от новите сентай и токусацу серии. Лицата на Тори Мацузака, Рен Кирияма, Суда Масаки, Сато Такеру, Уатанабе Шу и още десетки герои можеха да се видят на фотосите.

Първият райдрър

145d3656231d1b73.JPG

Kamen rider W - Кирияма и Судачи

b34c7ec189dce272.JPG

На втората снимка са комбинирали шинкенджърите на Тори Мацузака с го-онджърите на Шинва Катаока

54d5495557e1fdf2.JPG

7633e3d117ea2af1.JPG

Идва ред на Сато Такеру и неговият незабравим образ в Ден-о. С Хана бяха страхотни партньори в първите епизоди. Надолу виждате снимки с оригиналните облекла на двамата герои.

79d8d0b029fe32ee.JPG

42893a165d00866c.JPG

И важни артефакти от персонажа на Юичи Накамура, Сакурай Юто

dce6ff925a6a3e9d.JPG

Смият Ден-о, както и влакът, пътуващ през времето и пространството

b2869bea0398015e.JPG

Тук виждате Такаги Манпей като един от по-старите рейджъри, зедно със Зуки - Хироки Сузуки

f5c56f17c7cd1381.JPG

Здрависването ми с Дикейд и Диенд

8b470b4ea0243325.JPG

Двамта основси райдъри от поредицата на Сето - Кива и IXA. В този ъгъл имаше страшно много техни предмети. Дори бяха запазили цигулките на Отоя /Такеда Кохей/

и Уатару /Сето Коджи/, както и автографите на актьорите върху райдърски тениски

98db382ff33b0101.JPG

babf3fef98487906.JPG78ae6d736eb0ff99.JPG

169ab3de7d2158a4.JPG

b720eaa94ae45ddc.JPG

Тук Рие да се подготвя. Следва OOO. Ето ги и райдърските подписи. Е, някои имат заешки уши, но и те се приемат.

fb01fa21fdf018dd.JPG

a40207bcd9040244.JPG

ООО+W

aa2d3516792c8d25.JPG

Безкрайната гора от рейнджъри

61edff99f59f5d0b.JPG

Завършвам сегмента с Форзе, но не окончателно, понеже след завръщанито ни в Токио имахме нов допир с него.

f79086d6260ddbac.JPG

 

След тази близка среща от трети вид, излязох от парка леко замаяна. Ако можех, бих се върнала отново там, защото знам, че много често и истинските герои ходят на това място.

Не съжалявах дълго, понеже ни предстоеше друго космическо пътешествие към върха на планината, в чиито дебри е разположен умопомрачителния храм Фушими-Инари.

Ако има място, на което можете за почувствате духът на планината, това е именно Фушими-Инари.

Моето първоначално желание да посетя това природно светилище, което единствено е открито свободно за посетители денонощно, беше породено от снимките, които видях, когато зърнах дорамата Фантастичният човек-елен. Хироши Тамаки е стъпвал на това място, вървял е и из целия триъгълник Нара-Киото-Осака, и реално погледнато, ние отново се вписахме в локацията на поредния сериал.

Според легендата, преди много години един аристократ практикувал умението си с лък, използвайки за мишени сладки мочи. Внезапно една от сладките се превърнала в бял жерав. Той отлетял и се приземил като растение , от което изникнал ориз. Мъжът видял в този жест послание от боговете и построил храм на богинята на плодородието Инари /тя има лисича форма/. Оригиналната постройка била издигната през 711г. в Инарияма, но през 816г. е пренесена на това място.

Как са пренесли тези чудесии в нова планина, ако въобще в началото са били толков много, не ми е много ясно, а и не е толкова важно. Ние порсто стъпвахме крачка след крачка и се възхищавахме на чудото, сътвовено от човешка ръка с помощта на природата. Хармонията беше божествена. Из планината имаше съвсем малко хора. Може да се каже, че ние почти сами шествахме из нея, което правеше обстановката още по-загадъчна и привлекателна. Заедно с нас, до върха притичваха две деца, които си играеха и се криехе зад стволовете на дърветата. В сумрака изглаждаха като герои от анимето Какуренбо. След като стигнаха до определено дърво, започнаха да го разглеждат и да се суетят около него, докато не изтръгнаха част от кората му. Учудването им беше осезаемо, когато под нея видяха дървесния прах, който посипа дрехите им.

"Нани коре.? Какво е това?" -спогледаха се те. Бяха толкова естествени, а действията им - толкова непринудени, че дори боговете са им намигнали, когато се ги видели да взимат от оставените върху каменните статуи стотинки.

5ba89d6dbc251e49.JPG

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Еее за тая котешката маска на снимката с нижндижте от поста на Mood човек убивам дето се вика. :D Същата е като на Ран от едно от любимите ми анимета Texhnolyze ама направо 1:1! Даже снимката в профила ми тук е точно как държи тая маска.

 

Иначе отново се показали доста интересни снимки аз си харесах тези с чудовището в езерото и това с картофената глава дето се показва от скалите понеже обичам такива нестандартни атракции направени с въображение. Докато в този музей на супергеройте честно казано не бих влязъл просто прекалено много напомнят на power rangers, а тях хич не ги обичам, а и така като гледам все едно от конвейр са изпаднали всички, но за фенове на тези поредици предполагам, че е невероятно изживяване.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хубавото на тези зали беше, че са съчетани с множество атракции и забавления. Докато аз се снимах с райдърите, останалите се разиграха в съседните стаи.

 

В царството на елените

 

Nara nanae / shichi dō garan / yae-zakura

Nanae Nara seven regular buildings of a Buddhist temple double cherry blossom

 

Веднага се сещам за това хайку на Мацуо Башо, когато си помисля за Нара.

Но за мен в слънчевия априлски ден имаше още един паралел, който трябваше да направя с първата столица, която е господствала сред градовете на Япония през 8-ми век. Тя е била построена по модел на Чанан и влиза в Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Да пристъпиш дверите на толкова стар град не е лесно. Човек чувства възвишеност и смирение, когато слезе на тази древна земя.

Нашата цел, наред с историческите забележителности, беше да минем по стъпките на Фантастичния човек-елен, Хироши Тамаки. Да, дори в Нара открихме следи от японските дорами. Това е мястото, където са се снимали по-голяма част от сцените на тази истинска мистерия и аз явно се надявах, ако не Хироши Тамаки, то поне да срещна един от говорещите еление-пратеници на боговете.

На 24 април, следвайки разписанието на Гери за деня, се озовахме на гарата в Киото и хващайки влак по линията Кинтецу, за около час се оказахме в Нара.

Още по пътя зърнахме дворецът Хейджо и се приготвихме за среща с миналото.

814cb04e98a8fb8e.JPG

Слязохме от влака и моментално се снимахме със символа на града - еленът-човек!

377bbd92eafd4f4b.JPG

След това се насочихме към най-голямата дървена постройка в света - храмът Тодайджи.

Навлизайки в парка, за първи път се срещнахме с пратениците н абоговете и... Хироши Тамаки - елените. Всъщност, не само се срещнахме с тях, а решихме по традиция да ги нахраним с любимата им храна - шика сенбей.

Това се оказа грешен ход от наша страна, защото след секунди бяхме обградени от цяла тълпа елени, които тръгнаха в индийска нишка по петите ни.

c32172c22dfd67fc.JPG

След като вървим по стъпките на Хироши Тамаки, трябваше да правим всичко, което той е правил преди нас. Опитахме еленовите курабийки. Безвкусни бяха, наистина! За нас - да, но животните вероятно ги обожаваха и неотлъчно следваха всеки, който държеше в ръцете си скъпоценната храна. Оишиии!

9a34a51502766339.JPG

f6199a2997538ff9.JPG

Елените са невероятни създания! Имат умен поглед и понякога нистина имах чувството, че ще ми проговорят.

"Извинете, господин елен, можете ли да ми посочите пътя към Тодайджи?"

"Вървете след мен и братята ми. Ще ви отведем пред самите порти на храма."

Добре си поговорихме още в началото.

12c2b86607b3403d.JPG

45ba16bfc36e9ecc.JPG

Вървяхме около 10 минути и стигнахме пред входа на стария храм. Навсякъде около нас имаше елени и ученици. Деца от всякакви възрасти бяха доведени от всички краища на Япония, за да почетат древните паметници на страната си.

81986621439fbf4b.JPG

Първата порта преди истинския храм - Нандаймон /Великата южна врата/. Тя има три входа, символизиращи трите нива към просветлението. Ролята им е да разделят свещеното пространство от обикновената земя /подобно на ториите/.

9e809b09bfed41a7.JPG

d4d4f5badbb51994.JPG

Втората врата

60a48d937a455eeb.JPG

Ето го и него - най-старото дървено творение в света - храмът Тодайджи! Внушителен монумент на човешката ръка, представен в черно и бяло. Незабравим строеж с изчистени форми и магични статуи.

7c339f91523244b1.JPG

В дясната част на входа се намира дървена статуя на Binzuru (Pindola Bharadvaja) от 18-и век. Това е един от 16-те архати, за когот се смята, че имал тайни сили. Поверието гласи, че ако човек докосне дадена част от статуята, болките му на това място ще се изпарят. Странно, статуята е качена на висок пиадестал и ние единствно успяхме да пипнем стъпалата й, но и това беше достатъчно за изморените ни нозе.

1171b6dd311f5589.JPG

62cf51614f2acb3a.JPG

Най-известната статуя в Нара е тази на Дай Буцу - Великият Буда. Тя е най-голямото бронзово творение на Вайрочана в света.

160a8d1e8db2134e.JPG

Храмът е пълен с чудеса - статуи на покровители и пазители, макети на оригиналните постройки и още много древни артефакти. Вътрешната му част е огромна и прилича на музей. Ние обаче се насочихме към точно определено ъгълче в залата, за да се промушим през най-популярния стълб в Нара. В долната му част има отвор, за който се смята, че е голям колкото ноздрата на Дай Буда и който успее да го премине, ще получи просветление в следващия си живот. Фасулска работа е за нас този отвор. Така си мислехме, докато не се пробвахме. Оказа се, че не е толкова лесно и ако се промушваме фронтално напред, ще е трудно да излезем от другата страна. Преценихме къде е разковничето и една след друга преминахме през стълба. Стана ни дори забавно като гледахме учениците след нас, как весело минаваха и се снимаха за спомен. Единствено огромните европейци стояха отстрани и гледаха, без дори да се опитват да се проврат.

e67897c5602615d0.JPG

f7ef4ea717293e31.JPG

ba9706fb63d9a71d.JPG

По пътя към Касуга Тайша елените продължаваха да ни следват неотлъчно

ec2dfb877afb3fc9.JPG

a5c6acc31b175b27.JPG

2b83ad10ae9f8a84.JPG

835598ec612eea13.JPG

Пред входа на Касуга видяхме истинска мико - млада послушница в храма

1c6e6a468a8d264a.JPG

На връщане минахме през езерото Саги-ике и се насладихме на красивия пейзаж с беседка в средата.

1bf43b69230541bf.JPG

Близо до езерото група хора бяха заобиколили едно дърво и го наблюдаваха със страхопочитание. Приближихме, за да разберем, каква е причината за тези реакции. Оказа се, че дървото се нарича мукуроджи - бамбукът беше израснал в свола на друго дърво. Много често подобни феномени се срещат в планината Касугаяма. Височината на дървото беше 15.5м.

da1ce78f1275f6a3.JPG

Сбогувахме се с Нара тръгнахме по обратния път за Киото. Късметът ни събра в едно купе с цял клас ученици, които шумно обсъждаха около нас впечатленията си от деня, но скоро след това бяха налегнати от дрямка и повечето заспаха моментално при монотонното движение на влака.

Слязохме преди тях, за да хванем връзката за Киото, но се оказа, че сме объркали посоката и известно време пътувахме отново към Нара. Какво да се прави! Влече ни древния свят. Закъснението ни не беше голямо. Бързо се опомнихме и преминахме в правилния вагон, а там се натъкнахме на монитор, който предаваше някакво комедийно шоу, в което участваха двама от изпълнителите на Cocoa Otoko - Кента Камакари и Коуске Йонехара. Имало е значи за какво да се объркаме...

Слязохме на спирката в центъра на Киото и се отправихме към мястото на срещата ни с Гери. Тя беше обещала да ни води на най-доброто суши в града.

Малкото ресторантче беше много приятно, двуетажно, пълно с посетители. Мястото се слави с отличните си готвачи и вкусните деликатеси. Овен това научихме, че ако до 30 мин. дадена порция суши не бъде изядена от клиентите, се изхвърля в коша. Тази храна не се предлага дори на бездомници. Останахме доволни от деликатесите - змиорки, риби тон, раци, хайвер, октоподи и какво ли още не.

c6bc460d0f86baff.JPG

f99e7b89d7a753e2.JPG

Гвоздеят на вечерта се наричеше Косплей караоке. Веселихме се с богатия репертоар от песни, облечени като аниме героини или като вокалистките на AKB48.

0f8c31c0ef40c420.JPG

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 бре тея елени много нещо все едно като нашите бездомни кучета на глутници са ги пуснали. Тука ако ги доведат за около месец ще изчезнат половината из фурни и чевермета и не ги е страх от минувачите аз последният елен дето видях избяга от мен като дявол от тамян явно тея са свикнали с хората. В Англия в града дето бях имаше нещо подобно, но с лебеди и патици и тея лебеди бяха злобни - съскаха и гледаха да кълват хората. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...