Jump to content

Recommended Posts

tumblr_nd8ho2V6hk1r3hs1eo7_r2_500.jpg

My Way

마이웨이

 

Страна: Южна Корея
Премиера: 21 Декември 2011 г.
Времетраене: 145 мин.
Режисьор: Kang Je Gyu
Жанр: Военен, драма, екшън
 
В главните роли:

Jang Dong Gun
Odagiri Jo
Fan Bing Bing
 Kim In Kwon

Lee Yeon Hee
Kim Hee Won 

Han Seung Hyeon
Yang Jin Seok

Kim Soo Ro

Резюме: 1928 г. Малкият Тацуо пристига със семейството си в окупирана Корея. Там той среща Джун Шик, който живее и работи заедно с баща си и сестра си в къщата на японско семейство. Двамата израстват като заклети съперници. Години по-късно, по стечение на обстоятелствата, Джун Шик е принуден да стане част от японската армия и се оказва на бойното поле на границата на Монголия, където съдбата го среща отново с Тацуо...

 

С :subs:  - :click:

С български и английски субтитри - :click:

С руски субтитри - :click:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Голямо чакане му чаках на този филм и този път останах доволна от резултата. Изключително много ми хареса филмът. Има повече от доста кървави сцени, много битки, куршуми бол, но в основата си е разказ за японец и кореец - господар и слуга - съперници в маратона, Историята започва още по времето, когато Корея е колонизирана от Япония, и въпреки че през повечето време има битки, не възприех филма толкова като военен. Чанг Донг Гон и Джо Одагири бяха страхотни в тези си роли, но определено повече ме впечатли японеца, защото неговия образ претърпя много повече трансформации и имаше по-силно присъствие. Ким Ин Куон е другият актьор, който ми обра овациите, Отначало с образ, който често играе - на добродушен веселяк, но...войната променя хората, понякога до неузнаваемост. Много ми хареса, макар и кратка, но запомняща се роля на китайката Fan Bingbing и си мислех, че ще задълбаят повече в романтичната сфера, но докрая си остана история най-вече за двамата.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Невероятен, страхотен..., каквото и да кажа за филма ще е слабо! Изключително съм впечатлена! Остави ме безмълвна, доста време поседях втренчила поглед в екрана след края, мислейки за съдбата, която срещна тези момчета и изпитанията на които ги подложи. Колко много може да се промени човек, когато живота се опита да го смачка. Каква воля и желание за живот! Невероятна актьорска игра!

Филма определено докосва сърцето!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Заради стойностни филми като този, обичам историческия жанр. Летежът на куршумите, взривяването на гранати и изобщо всички ефекти са заснети отлично. Разбира се нека не забравяме страхотната игра, на доказалият се в такъв тип филми Dong-gun. Колкото до Jo Odagiri, него не съм го гледала в други продукции. Но пък винаги съм смятала, че най-добрият актьор е този, който играе отрицателен персонаж и успее да убеди зрителите чрез играта си, че той наистина е лош. (все още има актьори, които изобщо не обичам, заради някоя тяхна изиграна отрицателна рола в някой филм или сериал :D )

Със сигурност щях да бъда много щастлива ако го бях гледала на 3D, но за съжаление както ви е добре известно, по българските (по западните също) кина азиатските филми са силно пренебрегнати <_<

Share this post


Link to post
Share on other sites


Този филм лично аз нареждам до "Спасяването на редник Райън" и "Сбор" (Assembly), за епични батални сцени, но тук имаше нещо по-различно, темата за приятелството и саможертвата ми беше представена по невероятен начин и лично се просълзих на две места (нещо което не бях правил от Ocean Heaven насам).

Тежък филм, но и такъв който умело балансираше с всички предоставени елементи, като централно място заемаха отношенията между корейския герой и японския му съперник на бойното поле на втората Световна война.

Хубавото беше, наред с тежките и кървави сцени имаше и такива които просто представяха противниците като обикновени хора, със своите мечти, страхове и желания за живот...

Прекрасен филм...

10/10

Share this post


Link to post
Share on other sites

Според мен е по-добър от "Спасяването на редник Раян"..  наистина много добър филм . преопръчах го на няколко мои познати и приятели, които с насмешка казаха : а ве  ти луд ли си .. как може този филм да е по-хубав от "/..р.Раян" .. и след няколко дена ми се извиниха....както гледам аз на нещата , на военна тематика корейците могат и правят доста стойностни филми.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Този филм ми стоеше на диска от 4 години и до вчера отлагах гледането му. Сигурно инстинктивно съм усегаш каква вкисната боза ще се окаже. Пълно разочарование. След "Shiri" и "Taegukgi" очаквах нещо много по-добро от Kang Je Gyu.

 

Действието в Корея си беше добре направено, но веднага щом излязоха извън полуострова настана каша, пълна с клишета, абсурди и абсурдни клишета.
1. Първият конфликт беше съветско-японският при р. Халхин Хол през 1939 г. Не знам защо беше нужно да описват японците и руснаците като някакви идиоти. Човек остава с впечатлението, че японската армия се е състояла от 500 човека, водени от малоумници. При руснаците е още по-смешно-хубаво ги бяха направили танковете БТ-7, като изключим никога несъществуващата картечница на турел на кулата, сложена там единствено за целите на филма. Оттам и цялата абсурдност на боевете. Защото руската армия се оказа съставена от много танкове, един кавалерист, двама пехотинци и един самолет. Артилерия явно не им трябва. Толкова ли не можаха тримата (3) сценаристи да отворят Уикипедия и прочетат за какво точно става дума в този конфликт и как е протекъл? Сценарият са им го говорели звездите, затова е пълен с абсурди и глупости. Да вземем и китайската снайперистка-тя май за първи път хваща пушка, иначе намаше да допуска идиотската грешка да е на толкова близка и лесно откриваема позиция до противника. Освен това имаше досатъчно време да избяга-обикновено след 2-3 истрела знайперът задължително сменя позицията, но тук нали трябва да има драма и сълзи, достоверността и логиката да вървят на кино.
2. Сцените с пленническия лагер-абсолютно клише. даже не ми се пише.
3. Битката срещу германците- едно към едно прекопирано от абсурдния и неверен "Враг пред портите". Гледах тази идиотска сцена с погнуса и съжаление. И така и не разбрах къде ги намериха тези планини в европейската част на Русия. Единствената планина, в която са се водили бойни действия е Кавказ, но това е чак лятото и зимата на 1942-1943 г., а действието се развива през зимата на 1941-42г. Явно пак са се намесили звездите в писането на сценария.

4. Битката в Нормандия. Тук вече изкараха немците идиоти. Хората воюват от 5 години, но според сценария така и не са разбрали, че при бомбардировка и артилерийски обстрел си седиш в бункера и не се показваш навън. Вместо това се вижда някаква неорганизирана тълпа, която бяга назад-напред и мре. Всъщност на Омаха, където се развива действието, бомбардировките и обстрелът имат много малък ефект и затова американците не пробиват толкова бързо и дават 5000 убити. Немците просто изчакали в бинкерите и след обстрела започнала касапницата (виж "Редник Райьн"). Освен това когато морският и въздушният десанти са вече на сушата, обстрелът спира, за да не се поразят собствените войски. Затова и сцената с бягащите през полето двама герои и падащите около тях снаряди е явно дело пак на подлите звезди. Само се чудех кого ще жертват.

5. Японецът взе името на корееца. И никой в Корея не го забеляза това? Егати гадните звезди!

 

Така, че тази глупост може само да носи раницата на "Редник Райьн", а режисьорът да се съсредоточи върху филми за Корейската война-в това наистина го бива.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз гледах този филм миналата година.  Или по-миналата беше.. x_think.gif

Много ме впечатли. За мен е един от най-добрите военни филми, а съм гледала доста, защото обичам тая тематика. Клишета и абсурди може и да има, не съм видяла, но по-важно за мен е усещането, което имам докато го гледам, както и чувствата ми след края на надписите.

За мен също 10/10!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Добра стратегия на режисьора да избере тези двамата. И нищо да не правеха на екрана, пак бихме ги гледали. Хаха!
Съгласна съм с Дидо, че някои кадри и действия изглеждат напълно абсурдни и клиширани (подобно нещо забелязах и в друг епичен корейски филм - Ода за баща ми), обаче ако оставим настрана историческите факти, филмът е гледаем. Разбирам и хората, които са останали впечатлени. Даже мен трогна с 2 сцени в последния половин час. Идеята за приятелството ме спечели, както и тази за съперничеството между двама бегачи (далеч по-интересна от онзи филм на Анджелина Джоли с Мияви, който имаше подобен главен герой). Освен това - да видя Джо като злодей, не беше никак малко. И аз симпатизирам повече на отрицателните персонажи, особено когато търпят трансформация във възгледите и действията си. 

Spoiler

Бях убедена, че в началната сцена виждам гърба на Джо, въпреки че на потника му пишеше корейско име. До финала си мислех, че няма да оцелее, но тук ме изнендаха и то много приятно.

Разтърсих се за този интересен човек, който стои в центъра на историята и открих любопитни неща, които не съответстват изцяло на показаното във филма. Войникът, намерен в Нормандия, не е бил бегач, но действително се е оказал кореец.

Корея наистина има бегач, спечелил олимпийския маратон, но това става в Берлин през 1936г, а не в Лондон (1948). Корейското му име е Сонг Ги Чонг. Състезавал се е за Япония като Сон Китей. Трети в Берлин е отново кореец, тичал под японския флаг. Корейците са единствените азиатци с второ злато в тази дисциплина, дошло през 1992г.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×