bg Last Life In The Universe (2003)

[jankabah]

 

Жанр: Comedy, Drama, Romance
Година: 2003
Държава: Thailand, Japan
Продължителност: 112 min
Режисьор: Pen-Ek Ratanaruang

С Участието на: Tadanobu Asano, Sinitta Boonyasak, Laila Boonyasak, Yutaka Matsushige, Riki Takeuchi, Takashi Miike

Сюжет:
Мистериозен японец със склонност към самоубийство, който живее в Тайланд, е свързан с млада тайландка след серия трагични събития. Тя е всичко, което той не е. Той е затворен особняк, маниакално подреден. Тя е освободена и разхвърляна. Това е комбинация, която обаче някакси заработва.

Торент с

 

[thedemon1238]

Това е страхотно! Гледал съм го отдавна и помня, че много ми хареса. С удоволствие бих си го припомнил.

[mike]

Аз ще кажа само две думи, повече няма смисъл: Кристофър Дойл!

[pureuda]

Един от "настолните" ми филми. Невероятна атмосфера лъха от тази лента, просто комбинацията е веднъж - Christopher Doyle, Tadanobu Asano и Pen-Ek Ratanaruang. Да не забравяме и невероятния саундтрак. Размечтах се. ^^

[baffler]

ух.. аз съм страшен карък... Може ли някой на добра воля да ми изпрати субтитрите на следния мейл - baffler@abv.bg, защото имам проблем с акаунта ми в замунда, а искам да го гледам тунайт. 10Х

[Jelly]

Страхотен филм. Поне за мен Атмосфера, музика Въздействащ е по деликатния тих, азиатски начин

 

 

Само на мен ли ми хрумва, че героят беше шизофреник, а приятелката - въображаема? На няколко места ми се набиха на очи "издаващи" кадри. И отново ми напомня адски много на Таен прозорец, започвам да имам чувството, че всички филми ми напомнят на Таен прозорец Вероятно идеята е "всеки разбира за себе си"

 

[Alfons]

Страхотен филм. Поне за мен Атмосфера, музика Въздействащ е по деликатния тих, азиатски начин

 

 

Само на мен ли ми хрумва, че героят беше шизофреник, а приятелката - въображаема? На няколко места ми се набиха на очи "издаващи" кадри. И отново ми напомня адски много на Таен прозорец, започвам да имам чувството, че всички филми ми напомнят на Таен прозорец Вероятно идеята е "всеки разбира за себе си"

 

 

Няма как да е въображаема. Имаше една сцена пред асансьора, където колежката на героят я видя. Пък и побойника, който я шамароса в една от сцените. Но ако приемем, че целия филм е просто фантазия на героя наистина доста неща се връзват.

 

Но като цяло филма си беше доста объркан и само измамно изглежда праволинеен. От филмите е, които трябва да се гледат минимум два пъти.

На мен също доста неща не ми станаха ясно,като например началните кадри

,където героя се беше обесил

,както и какво прави книгата в чантата в последните сцени? Явно хронологично режисьора е разбъркал филма, но лично не можат да го схвана.

[baffler]

този филм е шедьовър .. актьорската игра е нетипично отлична за азитските народи.. XDD

има много отворени идеи и много вероятни развръзки, които лично аз не си бих давала труда да разплитам, при условие, че имаме такъв гениален ефект на продукцията..

ще го гледам непременно пак!

[Pretty RiKKi]

Таданобу Асано ми е любимият японски актьор.

Препоръчвам абсолютно всички филми с негово участие защото той е много талантлив и умее да пресъздава на екрана коренно различни персонажи (ако например сте го гледали като Какихара в Ichi the Killer се сещате какво имам предвид) .

А иначе самият филм е прекрасен. Историята е разказана по забележителен начин. И да-наистина- трябваше да го гледам повече от един път за да го разбера но всъщност в това именно е и магията на изкуството

 

Ето го и с руса коса -

 

[Ianakin]

Определено го гледах два пъти, очаквах много и очакванията ми се изпълниха ме оставиха да се давя в океан от емоции.. Не е филм за всеки ,не е лесно смилаем , но повдига доста въпроси и дава отговори на някой стари въпроси.

Pretty RiKKi и да забелязах постера на Ичи и реших да си поправя грешката като го изгледам и него и да ти кажа не съжалявам образът на Какихара бе единствен по рода си

[t_lozeva]

На мен много ми хареса.

Това, че японеца беше педантичен и постоянно се опитваше да се самоубие ми се стори доста комично и пародийно.

Напомни ми за романа на Харуки Мураками " Кафка на плажа".

Той като че ли не знаеше в какъв свят е попаднал!

Много интересен филм.

Хора, 10/10

[vilpeda]

Много странен филм и много объркващ. И някак странно ме привлече. С музиката, с кратките диалози, на фона на полуразрушената и изоставена къща. Някаква магия се усеща и те оставя с много мисли, какво, защо, как.

[Rimedore]

Аз се сетих за стихотворението на Атанас Далчев "Книгите", гледайки филма. Мисля си че героят на Таданобу се беше превърнал до голяма степен в човека, описан от Далчев, преди срещата му с Нои.

Приказката за последния гущер е доста символична. Дори и да не си последният човек на света, ако никой не те разбира, може да се почувстваш като такъв.

Допадна ми как Таданобу играе по-затворен и срамежлив човек. И естествено, все пак е чудесен актьор. И всичките тези ситуации в които например само подрежда разни работи, премерва разни примки около врата си с едно сериозно изражение, пере панталон и дори когато ползва тоалетна - просто няма две мнения, страхотно излъчване.

[ukio]

Детайлизиран филм, педантично изпипан. Направо черна комедия, комбинирана с романтика. Фантастичен реализъм. Всичко това в умерени количества. Ето какво се получава, когато на едно място се съберат трима гиганти в киното - Пен-ек, Кристофър Дойл и Асано.

Аз също не успях да схвана изцяло идеята на кадрите с прескачащото време, но за сметка на това се наслаждавах на великолепно предадените отношения между персонажите.

Темата за комуникацията между хората е в основата на филма. Сигурно затова режисьорът беше оставил телефона да звъни периодично в главите на героите и зрителите (като средство, посредник в процеса на общуване). Много умно решение от негова страна. След като има жив контакт, за какво му е на човек да вдига телефона?

Хахаха! Миике за капак се появи изненадващо. Имам усещането, че Пен-ек му е фен и май чувството е взаимно. Видях препратки към негови творби в библиотеката, ако не се лъжа. Един Ичи, закачен на стената. Обмяна на опит, бих казала.

 

Интересно е, че героят на Асано изглеждаше спокоен, добродушен и уравновесен като будистки монах, а в същото време беше свързан с якуза (татуировката му го подсказваше). Защо ли е искал да се самоубие?!

 

* Prabda Yoon пише книга с името Last life in the Univerce, която изглежда не е превеждана.

[ukio]

Интервю с Пен-ек по повод Last life in the Univerce:

https://www.youtube.com/watch?v=GXivlmT6wNM

Прави впечатление, че той е изключително общителен и владее отлично английски език.

 

Пен-ек:

"Светът се върти прекалено бързо. Изморително е. Не можем да наваксаме пропуснатото. Смъртта решава всичките ни проблеми." 

Ето какво още казва в интервюто:

Когато Асано играе, всички продължават да гледат, без да се сещат за думата "стоп". За него Кенджи е бил интересен и затова се съгласил да играе. Ако Асано каже "да", значи работата почти е свършена.

Пен-ек помолил Миике да му разкаже повече за Асано и научил, че той прекарва по-голяма част от времето си в отхвърляне на сценарии. Той е музикант (група Piece Pilar). 

Странна е подготовката му за Last life in the Univerce. Пен-ек му изпратил 12 различни облекла 3 седмици преди снимките - да ги облече, да се снима и да му върне фотосите. Получил 4 снимки. Останалите дрехи не били на Кенджи. Такъв хамелеон е, че Пен-ек не успял да го познае във филма Focus (1996).

Къщата във филма представлявала различна Вселена. Продукцията е разделена на 3 части:

1. Животът на Кенджи, преди да попаднето му в къщата

2. Къщата - промяната

3. Якуза - финалът

След 4 дневно издирване намерили къщата за снимките. В сценария нямало басейн, но Крис Дойл харесал много точно тази постройка с басейна. Давала им доста идеи и възможности. 

* Любопитно е, че тайландците имат готвачи на снимачната площадка. Ядат само готвено.

* Японците винаги искали да знаят всичко предварително. Н.р колко кадъра ще правят на ден? Пен-ек дори по тази точка не бил наясно.

* В Хонконг правенето на филми е коренно различно - без план. Снима се максимално бързо. Дойл е от Хонконг.

* По отношение на звука - дори за снимките в къщата, трафикът е трябвало да се блокира в радиус поне на 3 мили. Крис не знаел и искал да снимат 53 shots за 1 ден.

* Пен-ек не е учил в училище за филми. Снимането е като рисуване за него. Харесва му. Той не е перфекционист. Обича естествените снимки. Сцената с мъртвото куче на плажа я е преживял лично. Продуцентите не са го притеснявали и той е синмал свободно. Едитвал е сам лентата. Според него най-страшно е, когато материалът има лош звук.

* Композитор на музиката е приятел на Пен-ек. Живее 2 врати под неговата. Режисьорът му показал първите 20 мин. от филма, без музика и го оставил да прави, каквото поиска.

* Пен-ек е песимист, но харесва щастливата развръзка. Не е екстремен песимист. Винаги открива надежда. Всеки филм има потенциала да е повече лош, отколкото добър. Затова не бива да се паникьосваме.

 

"Човек трябва да прави филми с хора, които харесва. Тогава им се доверява. Доверието трябва е взаимно!"

[Rimedore]

Благодаря за интервюто. Човек наистина може да разбере що за човек е режисьорът, и ми се струва чудесен. Нямам търпение да гледам Невидимите вълни, още го отлагам.

 

 - "Смъртта решава всичките ни проблеми." - Колко е прав само.

 

- Бях забравил че музиката на филма е толкова успокояваща, лежерна.

 

- Мисля, че говори много искрено за филмовата индустрия и самото правене на филми, особено за рекламите и ролята на парите.

 

- "Интелектът прави животът труден. Нои не е от хората, които четат, може би само списания за клюки. Не задълбочава. Но е реален човек. Когато е щастлива, е искрена, смее се като луда, когато е тъжна, плаче горчиво. Такива хора не анализират, не планират. Просто живеят. Завиждам на такива хора в реалността. Защото... те живеят."  Напълно го подкрепям.

 

- Това за развалените диалекти на различните езици е доста забавно. Но пък като се замисли човек, е толкова нормално нещо в този глобализиран свят.

 

- "Пен-ек не е учил в училище за филми." Сещам се веднага за Ким Ки Дук. Как той е учил изящни изкуства в Париж и е създал такива филми като Трите стика. Е, сещам се и за Тарантино, но той е зле, поне за мен :Д И все пак Пен-ек и Дук са чувствени азиатци, тях предочитам. Но и Пен-ек си го казва: "снимането се превръща в рисуване". Мисля, че някои от най-добрите филми изобщо, европейски, азиатски, всякакви, са точно такива, нарисувани. Как дори и един малък детайл като заснемането на една обикновена чаша примерно е дълго обмислян.

 

- "Човек трябва да прави филми с хора, които харесва. Тогава им се доверява. Доверието трябва е взаимно!" - Това не само за филмите, за всички начинания със сигурност. Както той самият казва - хората, които работят с него, трябва да искат да бъдат с него, да го последват, да има съгласие. Вижда се тази хармония във филма.

[ukio]

Непременно гледай Вълните! Аз бях приятно изненадана от този филм. Повечето хора, които обожават Последният живот във Вселената, не харесват другата лента, но според мен тя е много интересен експеримент. Очаквах да видя едно, а получих нещо съвсем различно (в добрия смисъл на думата).

[Rimedore]

Още когато видях вдъхновеното ти дълго резюме, за което те поздравявам, разбрах, че на филмът трябва да се хвърли поне едно око. А след като гледах трейлъра ми беше ясно, че няма да съм от хората, харесали Вселената и неодобрили Вълните. Сега само ми трябва подходящото настроение за него.

[mi6lence]

Уауууу,впечатлен съм. Няма да се впускам в размишления и без това още в главата ми е леко кашичка,опитвайки се да разгадая точният смисъл на филма,но надали ще успея да постигна нещо в мисловният процес   По скоро идеята е всеки да си го разтълкува сам за себе си и никой няма да е в грешка каквото и да предположи.Аз лично знам едно,че се насладих на един изключителен филм,с перфектни сценарист,режисьор,актьори ,музика и много мрачни декори. Красива голяма къща изоставена в такъв вид. Една река,даряваща живот,която бе толкова омърсена ,противна гледка.

Хах,не,няма да развалям прекрасното си впечатление от филма с  глупавите си разсъждения. Така направих по време на него,така ще направя и сега. Просто ми се искаше да споделя,че съм безкрайно доволен от това ,което видях.