Jump to content

..Неименувано..


Recommended Posts

Те не знаеха, че и той понякога се чувства щастлив. Ако може да се нарече тайна- това беше неговата. Душата му почти запяваше, когато вкусваше пресен дъхав хляб, или онзи път, когато намери зимен балтон без нито едно липсващо копче. Също, когато едно луничаво момиче грейна в усмивка, докато се разминаваха вместо гнусливо, съжалително да отмести лице. Никога не бе опитвал алкохол или опиат, а бе чужд в този град. Град, който познаваше от тридесет години. Напуканите устни болят, когато се усмихваш, въпреки че другите искат да си невидим.

Не е толкова страшно, че светът ти се събира в парче плат. Когато тъгата ти се промуши във вените имаш няколко кадъра щастие, но всеки ден.

Днес един млад гълъб кацна до грубата му длан.

 

homeless_man.jpg

 

Снимката е от www.the-peoples-forum.com . До колкото разбрах, този бездомен мъж е спасил човек, който е бил жертва в катастрофа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Три неща отново те дръпват към търсенето:

заблудена светулка, която нежно припламва пред нощния ти прозорец;

строителният кран, който тихо ти се усмихва с лъч светлина, отмъквайки ти миг внимание и

една неочаквана сърдечна среща.

И пак си задаваш въпроса "А има ли случайност всъщност?", но пък пърхането под сърцето е толкова приятно.

Удължаваш чувството с целувка между кофеин и мляко и силното усещане, че красив момент те дебне зад следващия ъгъл.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Влезе в дома ми като голяма черна нощна пеперуда. Подмами те крещящата лампа. Кацна над леглото ми, за да погледнеш как ще заспя. Изгони котарака ми с обещание за богат вечерен улов. Изчезна щом лампата замря. Иначе те изкушава точно тази вътрешна светлина. Замина, откраднал последната ми сълза.

 

I_wish_I_could_fly_by_stardixa.jpg

 

Снимката е дело на stardixa, взета е от профила й в www.deviantart.com

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дени,тук съм-една от твоите почитателки!Не се "разписвам" след всяка твоя публикация,но знай,че много често си препрочитам написаното от теб!

Това за просяка е много мило!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря, и аз не съм забравила как ми дадохте кураж и ако не беше ти и останалите- нямаше да ги има тези миниатюри. :D Тъй че заслугите са ни 50:50. ;):bow:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С елегантен жест тя бавно разтвори ветрилото си.

- Когато си харесаш картина, просто ми кажи- плътният й тембър му заповяда. Различни случки, като в театрални неми етюди се разиграха върху коприната на ветрилото.

- Трябва ли да избирам?- попита плахо той.- Не искам да помня, знанието за бъдещето е болезнено, а изборът- ангажиращ.

Тя се усмихна наполовина и червените й устни придобиха още по-властен вид. Наля с отмерени движения чай в малка порцеланова чашка и я постави пред него.

- Пий!

Часовникът отсечено отмери 3 през нощта. Той се сепна и се изправи в леглото си. Значи всичко е било сън. Въздъхна и се почувства по детски свободен. Не забеляза как едно неволно залепнало на ръката му чаено листенце, се отлепи от кожата му и с танцуващи движения замря върху небесносиния чаршаф.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Където и да идеше, сянката я следеше. Дори и за миг да си позволеше да забрави съществуването й- усещайки мълчаливата хлад зад себе си, знаеше- тъмнината е с нея. Мракът не се намесваше в решенията й, но упорито колекционираше всеки нейн споделен миг, кротка сълза, прашинка радост. Сянката, тя не познаваше време, начало и край.

Тя помни аромата на бебешкото ти одеалце, първото признание в любов, написано наивно и с надежда, помни как си пожела кученце, когато видя за първи път падаща звезда. Нищо не захвърля в изгнание.

На самия край ще ти разкрие отговора на въпроса, който те тормозеше с години, ще разбереш всичко, когато устните завинаги застинат в усмивка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотни са както винаги, но и на мен фаворит ми стана най-горната 5-минутка на тази страница. Просто човещинката в нея много ме докосна. Радвам се, че си толкова креативна и продължаваш да ни радваш с тези красоти.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Музата ми изневерява в последно време, но аз търпеливо ще я изчакам да се върне отново при мен... :D Много се радвам, че се усеща, когато написвам нещо със силна емоция. Проблемът с бездомните хора винаги силно ме е вълнувал, това е нещо, което може да се случи на всеки един от нас, за съжаление /и не дай си Боже!/. И въпреки всичко е изумително как има силни личности, които се съхраняват психически и емоционално, дори в подобно положение. :) Та въпросната импресия я написах буквално на един дъх и със свито сърце и ето, че тези чувства съм успяла да ги предам. Много благодаря за думите и имайте чудесни и усмихнати дни. :D:icon_sunny:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И на мен картината с бездомния човек най-силно остана в съзнанието ми....

А според мен музата не ти изневерява, просто е вярна на себе си :) Има си свой живот и ритъм...

 

Дерзайте. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не ме смути, че гледа настървено в очите ми, макар да сме непознати. Не ме притесни и тънката, посипана със стружки, надсмиваща се усмивка. Дисонанс на видим образ- сянка, нападащ в гръб и изолиращ.

... Първо бе това така познато, вехто чувство.

... Сетне, надничащият мрак.

... После- сланата, пълзяща към сърцето. Ускорен пулс. Патерична походка. Горчив привкус. Прималяване и самота.

И все пак вдигам чело, пускам китарите в слуха си и поканвам, по детски развълнувано отново, светлината в мен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Връзка от разстояние- начин на употреба

 
  Тръгваш по до болка познатия маршрут, сърцето ти препуска забързано пред теб. Всеки дочут разговор, забавна ситуация, нелепости и шум- нямаш търпение да споделиш с него. Усмихваш се- спомняш си моменти и фрази от последната ви среща. Топла, слънчева пелена покрива мислите ти. Наместваш тъмните очила, всичко те радва, ускореният ти пулс ти напомня, че го наближаваш. Вадиш огледалцето си, поправяш червилото, прибираш избягали кичури, мачкаш дръжките на чантата си.
    И така- ето го и него, по-хубав отколкото го помниш, чака теб. Търси усмивката ти сред излизащите лица. Следва припряна прегръдка, целувка със звън на камбани и бързи крачки напред. Всеки път е като ново начало. Рисувате с думи всичко, което другият е пропуснал, появяват се нежни тихи паузи.  Изнизват се на пръсти минутите и отново се уверяваш с досада, че времето е разтегливо понятие. Алчно грабиш всеки миг, от вълнение вечер не можеш да спиш. Нищо, ще си отспиш, когато се върнеш в другата реалност, твоята. Не можеш да се наситиш, чувстваш се като обезумял колекционер- погледите му, допира, мислите, думите, всичко...
   Точно свикваш да сте двама и отново стъпваш на земята. Събираш себе си в една пътна чанта, бързаш, надяваш се да има билети, криеш сълзите си в нервна усмивка, в прегръдките му, в шеги и самоирония. Самозалъгваш се, че следващата ви среща ще е по-скоро. Прибираш се, водиш все същите кухи спорове с доброжелатели, убедени, че няма смисъл от чувства в километри. А мислите ти и сърцето останаха под чуждото небе и звезди. Живееш до следващия разговор, до идния чат, до бъдещата среща, до утре..
   Представяш си среща между твоето минало и настояще "аз". Вчерашното ти те пита:" Има ли смисъл да обичам него от разстояние?". Любимата му усмивка грейва в теб и прошепва: "И още как..."
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Великолепно е, че музата е още с теб и продължаваш да пишеш. Винаги се радвам, когато някой се завърне в темата си, дори да е след дълго време и напомни отново за себе си. 

 

Ох, завърнала си се с някаква мн фина прелест. Освен, че се изразяваш безкрайно грациозно и леко, умееш и да разгърнеш историята си само в няколко реда. Мога само да се възхищавам. Похватът с контраста, емоционалното лъкатушене след средата, дали ще запазиш щастливата развръзка или ще премине в драма. Похват, който признавам изобщо не очаквах. Така се бях настроила на романтична вълна, че се изненадах шоково, когато се появи възможност за друго развитие. Отново ме спечели с умението си да водиш читателя по емоциналната стълбичка. Благодаря ти за поредната доза изящност, за красотата на мислите ти и за това, че си решила отново да ги споделиш с нас. Респект!

 

 

ПП. И да отбележа, че реализмът ти не е за пренебрегване. Отново социална и близка до сърцето тема. Топло и мн наситено. Това е :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сърдечно благодаря за милите думи и оценката.  :) Радвам се, че ти е харесало. Този път текстът е взет директно от личния ми живот.  :896767: Още не се знае дали ще има щастлив край. :rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...