Jump to content

Recommended Posts

A Blind River.jpg

A Blind River (2009)
Страна: Южна Корея
Режисьор: Yun Sun kyung
Премиера: 5 ноември 2009
Времетраене: 122 мин.
Жанр: Драма
IMDB


Участват:
Ji Ah
Park Sang Hoon
Lee Hwa Shi
Kim Ae Ree
Pak Ji Yun

Резюме:

Спомен, замръзнал във времето и като прах разпръснат…
На тригодишна възраст Чу Сонг Чан / Лукас Федора е осиновен в Австралия. Новият живот му дава всичко, за което може да мечтае. Но той се чувства различен, защото човек без родина е като дърво без корен.
Вече 30-годишен Лукас се завръща в Корея, за да търси биологичната си майка. Няма спомени за детството си и единствено знае, че е намерен като бебе на улицата в Тегу. Той предприема пътуване в търсене на майка си и на изгубените спомени, което го отвежда в странен мотел. Там Лукас среща две жени. Съдбовната нощ, прекарана в мотела, го връща към миналото…

:essub:

 

С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ

С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ 2

ОНЛАЙН С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ
С РУСКИ СУБТИТРИ

ОНЛАЙН С РУСКИ СУБТИТРИ

С АНГЛИЙСКИ СУБТИТРИ

Филмът е добър, актьорите бяха на ниво, както и историята. :asian:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Труден и тежък филм, но и някои моменти останаха доста неразбираеми за мен. Обаче шанс да го пусна втори път - никакъв. Прекалено ми е депресиращ и още с първата сцена ми се скова всичко, а пръста ми беше на хиксчето, за да го спра, но...

Какво ми направи впечатление?

На първо място : бездушието на всички, с изключение на самите потърпевши, разбира се.

На второ : В Корея да си самотна майка е все едно да си подпишеш смъртната присъда.

Трето : Ако отида там, да не пристъпвам прага на странни и запуснати мотели, ако ще на улицата да спя.

Имаше няколко "истории" в историята, но така и не схванах присъствието на дядото. То не само това не схванах, макар че може би търся смисъл там, където такъв няма? Или идеята е била друга? :unsure:

Режисьорът се оказа, че е жена, което не ме изненада, имайки предвид начинът, по който бяха показани някои моменти, които само жена би ги обрисувала по такъв семпъл, но въздействащ начин. Открих, че има още два филма от 2004 година. http://www.movist.com/movist3d/movist.asp?id=50008

Ще се радвам, ако преводачката и редакторката напишат своето мнение за филма.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравче, какво да ти кажа. За да го разбера по-добре, се наложи да прочета „Недоразумението” на Камю и да попрехвърля отново „Едип цар”.

Някои неща ми се изясниха, но пак не мога да твърдя, че съм го разбрала на сто процента. Та ако искаш, прочети го и ти и после изгледай филма отново. Сложничко е /поне за моя мозък/, :lol: но пък историята ме заинтригува.

 

С две думи - момчето тръгна да търси себе си. Но нещата не винаги са такива, каквито ни се иска да бъдат.

Майката си носеше болката цял живот. С това за самотните майки съм съгласна. А и не само за тях, изобщо за всички, които не се вписват в общоприетите рамки. Обществото е виновно за голяма част от личните драми на хората. Може би в това беше и ролята на дядото – и той беше различен.

Хареса ми как се усетиха майката и синът. Даже по-точно е да се каже „надушиха се”. Много силни моменти. Джи А е страхотна!

А накрая защо направи това, което направи, е, сигурно никога няма да го разбера. :)

Сега за това се сещам. Малко карам на спомени. Ако се сетя за още нещо, пак ще пиша.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ейй велик филм - велик, браво, снимане, игра, сюжет, безкомпромисен.

 

След този филм, окончателно си правя извода, че режисьорите - големите имена сред тях, показват чрез филмите си,

как далекоизточните общества са пак толкова зле, колкото и западните, колкото по целия побъркан свят - пълна слепота и суматоха.

Едно общество винаги е бездушно - то просто няма как да има душа,, това е нормално, но е все така безчовечно и грозно, повтарящо се

пак и пак от хилядолетия. Човешкото общество не може да се нарече цивилизовано, това е тълпа - цивилизацията е легенда, а човекът е мит.

Именно, защото е бездушно, социото прегражда душата на индивида, обществото в този си вид се бои от човека - да си свободен и себе си е забранено

в този суетен свят на объркани и изгубени хора, даже не са хора, това са призраци блуждаещи в мъглата, която наричат реалност.

 

Всички са потърпевши - обществото заразява с нещастието си собтвените си деца, това малоумно човечество не може да търпи щастието на децата си,

не може да позволи на едно дете да бъде весело и свободно, защото това дете пробожда очите на хората, то е трън в болните им сърца със звънкия си смях.

Не само в Корея - в целия свят да си самотна майка е вече подписана смъртна присъда, спомнете си само до преди година скандала с майчинските у нас.

 

Този глупав свят е крайно време да се ръководи от жени - в жените е спасението на човечеството, а не в меренето на полови атрибути.

Мъжът е просто тъпанар - той винаги трябва да измерва, винаги трябва да губи и печели, да пада и става, да воюва и да се бие в гърдите. Мъжката природа не познава

хармонията, а човечеството се управлява от мъже, ние все още тънем в мъжкия шовинизъм, а от 20 век насам втълпяваме на жените мъжкия светоглед.

Законите ни са животински - те се основават на власта, но власта е животинска, а правото е човешко, в законите на всички държави няма човешкост, а власт, няма

справедливост, а съдимост, защото липсва най-важната съставка във фундамента, как по дяволите очакват да има справедливост, да има нормално, учтиво човешко отношение

между хората, като справедливоста се определя от юристи. Тази професия трябва да се забрани - тя все повече трови хората, повечето управляващи са юристи.

 

Както и да е - филма е велик и аз ни най-малко не се изненадвам, че режисоьра е жена, тази жена трябва да бъде поканена и предложена за президент на Корея,

а дори бих казал на целия свят ...... защо не.

С интерес ще изгледам и другите й филми. Огромно мерси на преводачите и на хората, които са се потрудили да стигне този великолепен и изключителен филм до нас.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Напълно споделям мнението на zdrav4eto76, че филма е много труден и тежък. На няколко пъти се засилвах да го спирам, но в крайна сметка го изгледах до края. Доста депресиращ като цяло, тягосна атмосфера, бавно действие. Два часа ми се сториха като четири. Лична оценка 3/10. Не бих го повторила, просто шанса е нулев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...