The Lost Soul (2012)

[daniela1504]

The Lost Soul

 

Други заглавия: Pang Sanaeha / Charming Luck
Страна: Тайланд
Година: 2012
Жанр: екшън, романтика, мистерия
Епизоди: 18

Участват:
Tle Thanapon Nimtaisuk as Taechyd (Tae)
Min Peechayа as Siangwaan / Praidao
Gun Kantathaworn as Petch / Paul
Cheer Thikumporn Rittapinun as Sritrung Phongphinit (Sri)
Wut Asadawut Lerngsoontorn as Dennis Yang, Songkraam
Benz Punyaporn Pongpipat as Prokdeun (Deun)
Mai Nonthapan Jaikunta as Sak
Au Nawapol Puwadol as Jiang


Сюжет:
Taechyd е полицай, който след успешна полицейска акция, целяща залавянето на наркотрафиканти, трябва да се оттегли в принудителен отпуск. Той отива да погостува на приятелката си от детство Sitrang. Тя също е била полицай, но след смъртта на родителите й е принудена да се откаже и да се грижи за семейната курортна вила. Там Taechyd среща призрак на жена (Siangwaan) - изгубена душа, която не помни нищо - какво се е случило с нея и защо е в това състояние. Моли го за помощ понеже е единствения, който я вижда и чува. Превъзмогнал първоначалния шок и уплаха, се заема да разнищи тази мистерия. Тя също ще му помогне да разбере за присъствието на някой, когото е очаквал и загубил нелепо. Междувременно Sitrang попада на Paul, мъж който е копие на бившият и приятел Petch.

Сваляне:
онлайн с английски субтитри
видео с eng. hardsub
препоръчвам файловете да се теглят епизод по епизод, че иначе става по бавно
за разархивиране и обединяване на файловете използвайте програмата HJSplit (опция Join)


Лично мнение: Не е лош сериала, макар да имам забележки относно изпълнението на някой от актьорите и развръзките при някой от персонажите на края.
Определям си го по-скоро като комедия, затова просто подминавам някой недомислици.
 

[magic]

Странно ми е, че се е оказал комедия, след като описанието подсказва по-скоро криминален трилър.

[daniela1504]

Странно ми е, че се е оказал комедия, след като описанието подсказва по-скоро криминален трилър.

На този сериал не може да се постави само едно определиние като жанър, има си драма, екшън, мистерия, лека романтика, разследване, криминале, комедия. Както се казва от всичко по малко, разбъркано в различни дози. Сериалът започва с екшън, става забавно с появата на призрака, постепенно сюжета се разгъва става по-серьозен, но драмата на никой от персонажите не успя да ми въздейства. При мен превес взе забавната част и си го гледах по-скоро като комедия.

[Nagisa]

Тъкмо, преди три дни, му видях сметката

В началото се съмнявах, че ще ми хареса заради жанровете, но както Дани е написала комедийката си прелива в сериалчето.

 

Влюбих се в Тай още в първата минута, когато видя гърба на неговия "Сладък глас". То бяха писъци, бягане, но любимо си ми остава като легна и си закри очите и Прайдао го попита дали духа си е отишъл. Само споглеждане и пак пищене и бягане... Чак след като монаха го увери, че няма страшно взе да се държи мъжката, ама видеше ли приятелката на Сиангваан и се ужасяваше. Не че не изглеждаше поразително страшна, ама погледите му и смразяването ме убиваха.

Иначе главната двойка не ме кефеше кой знае колко. Въпреки, че Тле ми е един от най-любимите актьори на канал 7. Не знам защо за втори път ги гледам заедно с Мин в сериал, ама не си тичат като двойка и това си е.

Виж другата двойка Гън и Чер направо ме поразиха. Надявам се някога да ги видя във водещите роли на някой сериал. Химията между тях се виждаше и от самолет Какво може да се каже за персонажите им...

 

Паул и Сри бяха динамита в сериала. Много добре им се получаваха караниците. Но въпреки всичко ме кефеше как тичаха един по друг. Още от първи епизод се хванаха за гушите и до края не се пуснаха. Даже по едно време си мислех, че няма да си оправят отношенията. Но Паул наистина доказа, че я е обичал дори, когато тя е избрала да си тръгне. Но какво пък Тай си е приятел от векове и щях да съм много разочарована ако ги бяха направили двойка. Така си беше перфектно. Краят си беше готин.

 

За жалост единственото, което не харесах на сериала е, че много малко неща разкриват около страшния дух и на места претупаха историята. Но пък опитали са се да вървят по книгата де. Не мога да кажа, че не е така. Можеха и повече да се постараят, но и това ми стигна да се забавлявам. Имаше си екшънче, малко мистерия (особено, когато си чел книгата) и в големи количества комедия. А който е и фен на Тле и Гън като мен, много ще се радва на сериала

[magic]

Nagisa, разкажи ни повече за книгата, ако може.

[Nagisa]

Nagisa, разкажи ни повече за книгата, ако може.

 

Magiс, книгата е уникална. Пропита е с огромно количество мистерия и комедията, която показват в сериала е далеч от историята в самата книга. Може би тъгата и душевните терзания на персонажи прикриват или засенчват всеки опит за смях. За самата книга или по-точно историята в нея...

 

В книгата първите няколко глави е развито част от миналото на Тай. Там е описано много добре неговото страдание (което в сериала, сякаш се отбягва). Тук може да не става ясно, но той е станал свидетел на убийството на съпругата му. Това измъчва и терзае душата му твърде много. Затова и не е казал на Сри, че има съпруга и дете. Всъщност те още не са били официално съпруг и съпруга, но са го планирали. Духа на детенцето му остава в къщата заради майка си. Тя го оставя, за да се опита да помогне на баща му. Тай е страдал достатъчно и е настъпило времето да започне да живее отново, защото единствено работата го държи жив в книгата (или поне така аз го разбирах страданието му). Пък и миналото му въобще не е розово. Наистина в сериала не разкриват цялото минало на всички и много неща остават неразбрани.

 

Сега за Сри по нещичко. Както пише и в резюмето това, което ги свързва най-силно с Тай е мечтата им да станат полицаи. Сри също става, но след смъртта на родителите й трябва да се върне и управлява, да я наречем, почивната станция. Тя също е персонаж с рухнали мечти и тежко минало. Тежкият избор, който прави да изостави Пет я остава едва ли не душевно осакатена. В сериала не е наблегнато на това нейно страдание и на спомените, които я измъчват. Колкото и леко да е загатнато, решението, което взема в деня, когато Тай идва и удря Печ не и дава покой. Въпреки всичко и въпреки силната и любов тя избира Тай, защото за нея той е семейството й. Може много да се карат, но са като брат и сестра и винаги се защитават. Когато на няколко пъти Тай избира нея и се страхува и тревожи за живота й, точно това е причината. Но Сри нищо не е знаела, затова кой и какъв е бил Пет. Когато Тай научава всичко това решава да спаси приятелката си от настоящо страдание, преди да е станало късно. Всички знаете какво разбират тайванците под това "ти си моя". Затова Тай все пак оставя последната дума на Сри, като до края не и казва кой всъщност е Пет и какъв е баща му.

 

Прайдао беше един от най-тайнствените персонажи до самия край. Семейството й и всичко около нея бяха в пълна мъгла. От началото я описват като дух, който се страхува от духове След това благодарение на Тай приема истината, но нещо все я влече към онази къща. По много тайнствен и интересен начин е описана стаята, където се намира тялото й. Всеки пък, когато се приближаваше до нея, така и не успяваше да влезе вътре. Самите чувства бликаха и се усещаше една неувереност в самата нея. Личеше си, че лесно се контролира от хората и особено от Денис. До такава степен е бил под кожата й, че без проблеми и казваше с кого може да бъде и с кого не може да бъде. Сестра й се опитваше да я предпази, защото колкото и да обичаше Денис, осъзнаваше колко зъл е всъщност. Духа на Прайдао се връща в онова бунгало, защото това е мястото, където е била най-наранена в живота си. Това е мястото, което я кара да порасне и да погледне реално на нещата. Там сякаш живота и удря най-силния шамар. Това, че Тай я виждаше в книгата е казано, че една изстрадала душа ще помогне на друга изстрадала душа. Точно това се случва от пепелта на миналото и за двамата се ражда една, на пръв поглед, невъзможно любов. Дори по едно време човек се запитва: "Не им ли стига страданието, че избират невъзможното". Когато най-после Прайдао вижда тялото си шокът е огромен, вярвайте ми. Тогава плясваш с ръце и крещиш от щастие, че Тай няма да остане наранен отново. Ама до края що има да преживее...

 

Паул е четвъртият и последен персонаж, който страда заради обстоятелствата. С баща занимаваш се с мръсен бизнес и с любима, която иска да става полицай. При него се сблъскват правдата и неправдата още в самото начало. По принцип от баща си е оставен без кой знае какъв избор, но Денис му помага като ликвидира семейството му. От тук за Паул има само един път и това е отмъщението. В сериала може би това е единственият персонаж, който успява да разкрие какви са били мотивите за решенията му. Но докато в сериала Паул показва някакви симпатии към Прайдао, в книгата няма такова нещо. Той обича единствено и само Сри. За него Прайдао и Диън са само играчки, Прайдао се явява като връзката му с Денис. Докато Диън я използва за отмъщението си. Дори за малко всички, които са гледали сериала ще успеят да забележат, че Денис се побърква, когато види Паул близо до Диън. Когато Сри избира Тай, за Паул това означава, че тя обича Тай, но не като приятел. Това довършва сърцето му, но в началото е с решение да си отмъсти и на Сри, докато не осъзнава, че любовта му към нея е дори по-силна от преди. Сега я вижда като жена, знаеща мястото си и отстояваща своето. Но за Сри лъжата не е нещо, което може да бъде простено ей така. Въпреки, че на него всичко му прощава само с една негова усмивка.

 

Диън е може би най-интересния персонаж. До самия край не можеш да разбереш на коя страна всъщност е. Като везна е веднъж насам, веднъж натам. Но до някъде Денис успяваше да я контролира с безграничната и любов към него. Понякога имах усещането, че любовта й към него стигаше до лудост. Търпеше любовниците му, мръсния му бизнес, игричките със сестра й и още куп други глупости. Но чашата и прелива, когато й казва, че не иска дете от нея. Това е моментът, в който започна да се осъзнава и решава, че ще застане зад сестра си и приятеля си (Паул). Въпреки всичко продължава да търпи и подкрепя Денис. Даже умира с него, защото за нея живот без него няма. А Денис беше оставил всичко, което притежава на другото й име, за да има кой да продължи всичко. Но уви плановете му пропаднаха. За Диън единственото, което винаги съм се питала е било: "Възможно ли е да съществува толкова сляп човек?" Признавам си, че отговор така и не успях да открия. Надявах се в сериала някой да го е открил, ама като гледам няма такова нещо.

 

В сериала претупват най-интересното. Историята на Кат и как е била убита. Тя наистина беше най-страшния дух, в сериала изглежда смешно, когато Тай се страхува от нея. Ама в книгата както е описана дори аз нямаше да се смея ако така ми се покажеше. Наистина Сак убива Кейт, но и Ой участва в цялата история. По принцип всички, които са гледали могат да се досетят защо Ой е искала смъртта на Кат. Ревността води човек наистина до задънени улици. А участието на Сак е в това, че може да бъде достатъчно глупав, че да убие някого заради прекалената си вяра в любимата му. Но пък и тя една любима, опитваща се да му изневери с всичко, което може да се нарече мъж.

 

Денис си е типичен мафиот. В сериала актьора не се справи кой знае колко със задачата. Не изглеждаше така, както го описва авторката в книгата. Напротив изглеждаше ми страшно забавен. Как се унижаваше с любовницата си, а и подлостта му липсваше на доста места. Но какво пък комедията си беше хубава...

 

Общо взето казах по нещо за важните персонажи. Името на книгата също е "Изгубена душа" и според мен пасва идеално на историята. Въпреки, че в интерес на истината може би множественото число повече щеше да подхожда. Прайдао беше единствената буквално изгубена душа, но покрай нея изгубени колкото искаш. Историята е много красива, а мистерията е в огромни количества. Мъката, която блика от всеки персонаж е завладяваща. Любовта и на четиримата замесени е невъзможна до един момент и след това става много реална и възможна. За двете двойки това е любов раждаща се като феникс от пепелта. По принцип май пепелта си е от миналото, но при Тай и Прайдао нещата са по-зле и по-трудно поправими, защото в книгата има момент, когато Тай се замисля, че предава предишната си любов. Точно там се намесва и момиченцето, което му помага.

 

Използвах имената от сериала, защото щеше да стане страшно объркване ако напишех имената от книгата Magiс, надявам се да стига. Ако искаш да знаеш нещо друго пиши ми на ЛС, че достатъчно оспамих темата на сериала. Хора, гледайте сериалчето много е готино

[magic]

О, безкрайно благодаря за изчерпателния коментар на книгата. в никакъв случай не е спам за темата, напротив!

Nagisa, само, ако можеш, да споделиш откъде си прочела / намерила книгата, че май не само аз съм се зачудила.

Все пак, ако се захванем да гледаме сериала, ще ни се прииска да я погледнем и нея. Мистериите са един интересен

източен жанр и гледам тайландците и китайците добре се справят с него.

[Nagisa]

Nagisa, само, ако можеш, да споделиш откъде си прочела / намерила книгата, че май не само аз съм се зачудила.

Magiс, ще ти се стори забавно, но с книгата се сдобих при едно огромно недоразумение За повечето хора като кажеш азиатци и хайде всички народи под един знаменател (което никога не съм разбирала). Така един приятел ми я донесе от САЩ за подарък с думите, че нали съм си фенка на азиатчетата ще ми бъде много интересна. По това време въобще не съм знаела, че тайландците имат такива хубави сериали. Даже първия ми сериал е предложеният от Спиди "Любовната рецепта" (с Кен и Анн) и "Да разплачеш ангел" след това ме запали напълно по тях. За няколко месеца изгледах огромна част от сериалите на тази държавица. Отплеснах се... Книгата не знам дали я има в България, но се надявам някой ден да я има. Иначе доста конско изяде приятеля ми заради това, че не прави разлика между страните в Азия. Но книгата си я прочетох и мога да заявя, че е една от любимите ми.

[daniela1504]

Nagisa, първо благодаря ти за хубавия и подробния разказ.

Излиза, че книгата е по-увлекателна. При сериала са наблегнали повече на кoмедията, забавно си беше с тия призраци и реакцията на хората. Вероятно затова драмите и терзанията на геройте някак не можах да ги усетя така, както ти ги описваш. Затова пък си отговорих на някой въпроси, които в сериала ми се сториха недомислици.

 

Примерно историята с детето, което умира в утробата на майката, а после го дават 4 годишно хлапе - нали духовете не растът?! Стори ми се странно.

Разочарова ме играта на Денис, който трябваше да е страшен мафиот, а изпълнението му предизвикваше повече забава, да не говоря за ''смъртта му'' на края.

А и отношенията между Диън и Денис бяха представени повече като между брат и сестра, отколкото като на съпрузи .

Тя все твърдеше, че го обича, но хич не усетих тази нейна страстна любов, която я караше да търпи наглостта на съпруга й и нахалството на любовницата. Той пък държеше на собствеността си и реагираше, когато може да я загуби, но пак някак сухарски изиграно. Просто мисля, че двамата играха неубедително. Или пък дръвцето е за режисьора.

Колкото до детето тук тя казваше на Паул, че още в началото той я е предопредил, че не желае да има деца и затова не ме учуди реакцията му. Дори и след това, когато уж прие бременността й не усетих особена промяна у него. Но в сериала неиното търпение свърши, когата след обещанията му за промяна и ново начало ликвидира любовницата.Тя прие, че единствено смъртта ще ги извади от този омъгьосан краг, в който живеят. Само, че тук, за разлика от книгата изглежда сценариститe са я пощадили.

 

[Nagisa]

 

Примерно историята с детето, което умира в утробата на майката, а после го дават 4 годишно хлапе - нали духовете не растът?! Стори ми се странно.

 

Дани, в книгата това...

с детето е обяснено по много интересен начин. От убийството са минали точно 4 години. През това време вината в Тай, вместо да намалява, тя продължава да се увелича. Растежът на детето представлява точно тази вина. А до това защо е точно детето му, а не примерно съпругата му. Ами Тай не е виновен за абсолютно нищо, той въобще не трябва да се обвинява при условие, че е най-засегнатата жертва. Детето винаги е било знак за нещо чисто. В книгата това е чистата вина, която всъщност не е вина (ама и аз го обясних, чак никой не разбра). Затова тъй като вината на Тай расте и дъщеря му расте. Но в сериала това едва ли има начин да го покажат, затова направо са си я дали 4 годишно сладурче.

 

Иначе съм съгласна с теб, че актьорите играещи Денис и Диън не успяха да се справят. Не искам да подценявам купищата актьори и актриси, но за мен лично има точно две двойки, които щяха да попият историята на тези два персонажа. Но пък това си е моето мнение. Сигурна съм, че много хора ще предпочетат забавния сериал пред тежката книга.

 

[magic]

Относно избора на актьори.

 

Иначе съм съгласна с теб, че актьорите играещи Денис и Диън не успяха да се справят. Не искам да подценявам купищата актьори и актриси, но за мен лично има точно две двойки, които щяха да попият историята на тези два персонажа. Но пък това си е моето мнение. Сигурна съм, че много хора ще предпочетат забавния сериал пред тежката книга.

 

 

Nagisa, това се обяснява с "връзките". Естествено е, че има и по-добри варианти, но не винаги "пробиват". Примери бол. Например историята на Bie, който впоследствие става супер известен и то заради публиката, която го е оценила по достойнство; още един, за мен пресен пример, е Wanida. Там героят на Праджак е трябвало да се изиграе от Rome. Като разбрах и се ужасих. Хубаво е, че е бил доста зает тогава, че са взели Тик за ролята. Той определено се е справил чудесно.

 

А сега за детето.

От вашите коментари разбирам, че то е починало. Доколкото знам, душите на тези, които са си отишли преждевременно от нашия свят не могат да го напуснат напълно и затова блуждаят в орбитата на нашия свят / планета в паралелното пространствено измерение, но не принадлежат изцяло на отвъдния свят. Тях ние наричаме призраци. Т.е. те хем са мъртви /нямат физическо тяло/, хем са обвързани по-слино с нашия свят, защото имат неприключена мисия и срок, равен на срока отреден им за живот преди да се преродят. С други думи, това момиченце ще трябва да блуждае и да бъде обвързано с нашия свят, докато не изтече срокът отреден й за живот тук /примерно 72 години/ или не изпълни някак си преждевременно мисията, която й е била отредена за настоящото прераждане... Жалко, но това е положението.

 

А релацията с растящото чувство на вина у героя е много добре уловена от вас и си е правдива. Все пак той, като родител на това дете, е обвързан тясно с него. Няма начин да няма и духовна връзка, която да става и по-осезаема с времето, защото вероятно детето търси помощ именно от родителя си. А като се прибави и чувството за вина, породено от съвестта... Никак не се учудвам.