Jump to content

1 Litre of Tears (2005)


Recommended Posts

spacer.png

 

Off Topic

1LitreTears_BG_poster_version01.png


1 Litre of Tears / Ichi ritoru no namida / 1リットルの涙

Алтернативни заглавия: A Litre of Tears / A Diary With Tears
Режисьор: Рики Окамура (Riki Okamura)
Жанр: Драма
Година: 2005
Държава: Япония
Език: японски

Времетраене: 98 минути
Субтитри: български

Актьорски състав:
Asae Oeshi
Yoshimi Ashikawa
Naohito Fujiki
Mitsuo Hamada
Ryo Hashidume
Takanori Jinnai
Kazuko Kato
Saori Koide

Endo Yuya


Резюме:
Един ден, по път за училище, ученичката Ая изведнъж пада на земята. Лекарят я диагностицира с рядко и неизлечимо неврологично заболяване. С течение на времето състоянието на Ая продължава да се влошава, като физическите ѝ движения стават все по-трудни. Това я принуждава да посещава специално училище. Въпреки всичко тя намира надежда и щастие чрез подкрепата на новите си приятели и семейството си. Работейки усърдно, тя завършва висше образование и смело започва нов етап в живота си, въпреки слабото си здраве и непрекъснатите пътувания до болницата. Ая никога не се предава и се опитва да изживее всеки ден от живота си пълноценно.

Допълнителна информация:
Филмът е адаптация по едноименния роман "1 Litre of Tears" и е базиран на истинската история за дългата борба на едно момиче с неизлечима болест. Записки от дневника ѝ са публикувани през 1986 г. и книгата веднага се превръща в бестселър.

:essub:

 

СВАЛИ ФИЛМА С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ (1)


СВАЛИ ФИЛМА С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ (2)

 

СВАЛИ ФИЛМА С БЪЛГАРСКИ И АНГЛИЙСКИ СУБТИТРИ

ЛИНК КЪМ СЕРИАЛА

Редактирано от bealonenomore
Добавени линкове към теми на актьори.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

:(

Една покъртителна житейска драма, която отрази духа, силата, човечността, жаждата и надеждата за живот, толерантността, приятелството.

Какъвто и коментар да напиша, няма да има значение и ще е нищожен в сравнение с болките и усилията, които преживяват хората всеки ден.

Действителен, реален филм, оставящ горчиво чувство след края си, но едновременно с това буди възхищение от смелостта.

Напомни ми на "Юки", който също е по истински събития.

Избягвам да пиша наречия като "болните хора", тъй като мразя да поставям определения, рамки и ми изглежда нетолерантно и някак дискриминационно, затова и се възмутих от предупрежденията на майка-персонаж от филма към детето си. Което разбира се, не е нещо неочаквано, но е грозно и грубо.

След като го изгледах в ума ми изникна цитат от разказа "По жицата" - "Колко мъка има на този свят, Боже.. ", а с него и образа на бялата лястовица, символа на надеждата и доброто, които за жалост понякога не са достатъчни, за да спасят живот :(

Адмирации към актрисата, изиграла Ая! Много труд е положила, за да се справи с изграждането на образа.

По тази история има и сериал също с добри актьори.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Напълно отговаря на името си. Филми базирани на истински случай и отнасящи се за неизличими болести,винаги са били доста мъчни за гледане. Но такъв е животът и не трябва да се пренебрегват подобни филми,само защото са пълни с толкова мъка. Да,мъчно е докато ги гледаш,но е и много поучително,да видиш как героите в тези филми ,както в случая,не се предават и се борят в тази предварително загубена битка.

Много силна роля на младата актриса.Кой знае колко и е било трудно да изиграе подобна роля и най-важното,толкова убедително.

Несъмнено силен филм,но дано да има по малко поводи за направата на подобни филми.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Макар и да ми хареса (по-скоро актьорската игра на майката и дъщерята)...на прекалено много филми с такъв сюжет съм попадал.

В крайна сметка, какво като е по-действителен случай? С какво тази история е по-различна от тази на останалите неизлечимо болни? Ами благодарение на режисьора с абсолютно нищо. Започна, свърши и показа все неща, които са ясни за зрителя. Сещам се за 10-тина филма със същия сюжет, които поне излязоха от стандартните рамки и се опитаха да покажат нещо различно.

Можеше да се поразчупи този сюжет. Нямаше дълбочина. Реалистично показаха трудностите на героинята и развитието на болестта, но всичко поне за мен бе повърхностно. 5 години за 90 минути, като режисьора през цялото време ненужно влачеше сцените :-/ Еми все имаше, къде другаде да позадълбочи! Да не говорим, че и тук, като в Юки отрицателен персонаж така и не видях. <_< Каквото и да си говорим хората не са такива благородници. Майка, баща, брат, сестра, съученици, лекари, че и напълно непознатите...всичките, като излязли от shojo манга. Ами поне да им се бе отделило повече време...та да се видят техните трудности и дилеми в ситуацията. <_<

Пък и тези клиширани разчувстващи реплики, които пробутваха.... <_< Дума по дума съм ги виждал и в още няколко японски продукции. Преди него гледах Обикновен живот на Ann Hui и като структора ми се сториха близки. Но разликата между режисурата е космическа. Ann Hui без да задава въпроси, да отговаря или да се опитва да разчувства зрителя с разни сълзливи сценки и диалози ме прикова за 2 часа пред монитора, въпреки простичкия сюжет...и най-важното накара ме да съчувствам на героите. Еми този филм не успя. Почувстах се, като в ситком... подсказвайки ми къде да се смея или плача.

Видях че това му е единствения филм на Рики Окамура, та какво съм седнал да се учудвам.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това е втория японски филм, който гледам. Хареса ми много. Колкото и много подобни други филми да има, нама как да останеш безчувствен когато видиш такава драма. Името напълно отговаря на действието. Актьорите толкова добре си изиграха ролите, че половинката ми по едно време попита "ама те всички ли наистина са болни?". Това което ме впечатли най-много беше желанието за живот на това момиче и несломимия й дух.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много много благодаря на KazeShini, която откликна на моята нахална молба и преведе филма 2 или 3 дена, след като я помолих!

 

Филма е доста специален за мен. Именно той е причината да съм в този форум. Направих си регистрация тук именно за да му направя темата с надеждата някой да го забележи и преведе. Горе-долу година след това това се случи, а след малко повече от година му дойде времето за гледане. Та именно вчера най-накрая се реших да го пусна. Имах огромни очаквания към филма, незнайно поради каква причина. Не бях прочел нито един коментар за него ... просто видях постера и си казах: "Това е филма!". Може и поради тези си мои големи очаквания трудно се решавах да го гледам, може би ме беше страх, че няма да е това, което очаквам. Не знам защо толкова се вълнувах, в крайна сметка не съм го правил аз. Мисълта ми беше, че благодарение на това, че си направих регистрация тук открих едно много приятно местенце, имах и честа да се запозная с някои потребители ... и най-вече форума е като един голям каталог, от който да избираш толкова много филми и сериали. Стига вече с предисторията, да кажа нещо и за филма.

 

Не искам да задълбавам много, защото накрая няма да кажа нищо смислено. Искам да обърна внимание на актрисата Asae Oonishi, изиграла Ая. Това й е и първи филм, в който се снима, така че това прави възхищението ми към нея още по-голямо! Не знам какъв човек е когато е извън малкия екран и това е съвсем нормално, но мога да кажа каква беше Ая - изключително чаровно, симпатично, лъчезарно, добродушно, с пламък в очите, с невероятно сладка усмивка и с желание да живее ... с мечти като това да тича със съучениците си или да се боричка с тях. За много хора по света това не са мечти, а всекидневни неща, който ги правят когато си поискат. А годините си минаваха и за нея ставаше все по-трудно да се движи, да пише, а накрая и да говори. Направо живота и силите й я напускаха, напук на това, че искаше просто ... да живее. Нека спра до тук.

 

В крайна сметка филма покри ли големите ми очаквания? ...... Дори успя да ги надмине. Може би наистина вчера беше перфектното време, в което да го гледам. Ще направя и едно признание ... няма друг филм или сериал или каквото и да е друго събитие в живота ми, което да ме е карало да плача толкова много. Направо щях да се удавя в собствените си сълзи. Филма свърши, надписите и те, а аз продължавах в продължение на 10 минути да стоя още пред монитора и да бърша сълзи и сополи, опитвайки се да дишам, да се успокоя и да спра да треперя ... Направо ме смачка филма .. или по скоро Ая. Ох, само като се сетя за лицето й ...

 

"1 литър сълзи" ще остане много специален за мен. Не мога да кажа, че ми е най-любим, просто защото има повече от едно заглавие, за което да кажа това. Но ако трябва да назова любим японски филм, може би този измества досегашния ми Koizora.

 

 

 

Чудя се какъв ли е сериала. Дали Ерика Сауаджири е успяла да се справи с образа на Ая. Струва ми се, че ако гледам сериала ще ми се стори, че е някаква постна историйка в сравнение с филма. А може би е точно обратното - сериала е също толкова добър е тежък, колкото и филма. Ако има някой, който е гледал и двете бих искал да сподели своето мнение. Кой е по-добър или са равностойни? И най-вече как Ерика е изиграла Ая. yagami23 е споменал нещо, но бих искал да разбера дали Ая е също толкова добра в сериала, колкото и във филма. Ако са на едно ниво си представям 11 епизода как ще ми се отразят ... ще бъде нещо жестоко.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ми за мен сериала е страхотен, образа на Ая също ...той ми е много любим, и за мен са равностойни с филма. Но все пак едното е филм а другото сериал от 11 епизода... :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...