Третата карта

[a_smile]

ТРЕТАТА КАРТА

 

Трансформацията е съществена част от живота на човек, нали?!

И защо? Защо?

Когато в края на краищата си оставаме същите. Същите мечти и надежди… Същите малки неща топлят душата ни…

Радваме се на едни и същи неща през целия си живот – хубава музика, затрогващ филм, малка проява на внимание към собствената ни незначителна персона…

Чакай, чакай.. незначителна ли казах?! Нищо незначително няма в човек. Всичко е важно. Всяка една миниатюрна подробност от всеки един човек.

И сега какво?!

Размисли на средната възраст?!

Абе, какво ми става?!

По дяволите – има нещо неизменно в душевните ни терзания… всъщност – две неща – здраве, любов, пари…

А, станаха ТРИ.

И кой, по дяволите определя на кой колко от това се полага в тоя шибан свят?

Защото май и трите не зависят от нас и желанието ни да ги притежаваме. Май и за трите важи максимата – колкото повече, толкова по – добре!

И ако съдя от скромния си житейски опит – човек не може да свикне да живее точно без тези три неща… Всъщност – това не ни ли прави абсолютно, ама абсолютно зависими от играта наречена ЖИВОТ, която сме седнали да играем?! Няколко раздавания от по три карти – това ли е всичко, което определя душевния ми мир?!

А къде съм била аз, когато са раздавали картите?!

Първа ръка.

Май съм се събудила на края на първата карта – когато са раздавали здравето – та съм закачила от желанието за живот…

За втората – любовта – съм била сравнително будна – тук няма да се оплаквам. Въпреки, че ще се върна на темата малко по – късно.

А пък третата – парите – съм я проспала тотално… Ха – ха – ха… Смешно, а?!

Само когато гледаш отстрани. Когато си във въртележката е кошмар с главни букви. Емоциите те помитат като приливна вълна… обгръщат те като лепкав мрак и те стягат за гърлото не давайки ти да си поемеш въздух…

Обаче, не за това ми беше мисълта, а за трите карти

ТРИ

Втора ръка.

Според мъдрите хора и малко перефрезиране от моя страна ТРИ са нещата, които човек трябва да направи в живота си – да построи дом, да създаде дете и … да се натряска като казак до загуба на съзнание.

Това с дома и детето вече го свърших … и то няколко пъти, ама пак стигаме до третото – там нещата са се закучили… защо ли?!

Абе, човече, моето ИМЕ е от три букви и третата е на края на азбуката… ПАК ЛИ?!

Ако трябва да подредя по важност хората в семейството ми – дете1, дете2, съпруг. Пак третия обира негативите и минимума от всичко. А преди това – докато си бях момиче – семейството ми имаше трима члена и третия си отиде вече… Не че не съм го оценявала, просто като че ли не съм го оценявала ДОСТАТЪЧНО. Но, пък от друга страна, когато човек загуби любим в живота си винаги го измъчва въпроса – не можех ли да му дам повече от себе си?!

Това беше момента, в който разбрах колко е важно това число в живота ми. За съжаление – едва когато се изпразни от съдържание.

Трета ръка.

Хората сме странни същества.

Колкото и да имаме претенции за префинени, разумни и интелигентни, в крайна сметка си оставаме първобитни хищници.

Храна и секс.

Неизменни. Древни като самия свят. Дълбоки като човешката душа и безкрайни като вселената.

Как успях да забравя третото.

Власт.

Имам си собствена теория за обсебените от третото. За мен това са хора, които не могат да изживеят пълноценно нито един оргазъм в живота си. Та – в тази ръка третото е компенсацията.

Да бе, да!

Знам, че хората сме различни. Многопластови и различни. Понякога толкова различни, сякаш живеем на други планети. И все пак разстоянията във Вселената бледнеят пред отдалечеността на отделни индивиди.

Да-а-а..

Играем игра, помните ли?! С по три раздавания и с по три карти – тези, които си изтеглим.

Това са моите.Чудно ми е , когато свърши играта какъв ще е анализа.

Защото ще има и следваща, нали?! Човек не играе само веднъж.

Просто в момента играя ТАЗИ игра…

Дали миналия път съм се справила по – добре? Е, така като се гледам – едва ли.

Да, ама си имаме Учители и моят обеща да ме научи.

Как да обръщам играта в своя полза. Защото когато знаеш правилата играта е интересна и увлича. Когато не искаш да учиш – просто губиш и ставаш от масата. И чакаш в някой тъмен ъгъл някой някога да освободи място на следващата маса за теб.

А аз не искам така.

Искам да играя сега!

Помните ли трите неща, които трябваше да направя в живота си? Е, аз все още не съм направила третото – не съм се натаралянквала.

От това трето смятам да започна.

После ще им дойде ред и на другите трети. Просто сега ще е това. Защото: и най – дългия път започва само с една малка крачка.

НАЗДРАВЕ!

Обичайте третата си карта за да ви обича и тя.