Jump to content

Ки енергията в бойните изкуства и всекидневния живот


Grim
 Share

Recommended Posts

Здравейте съфорумници,

 

Пускам тази тема с едно запитване към останалите членове, които са тренирали бойни изкуства или по някакъв начин са влизали, така да се каже, в контакт с Ки енергията, която е толкова известна за Изтока. Чудех се дали можете да споделите материали, впечатления и опит от този допир с нея. Аз лично притежавам една книга от създателя на Ки-Айкидо, Коичи Тохей, в която той обяснява Ки енергията, начините да се запознаем с нея, връзката и с Дзен и няколко упражнения за тренировка, но тъй като винаги съм скептично настроен към всичко ми се иска да чуя от някой от членовете, който е имал удоволствието да се докосне с нея. Чувал съм, че практикуващите кунгфу се занимават по-специално с нея. Изключително много благодаря предварително на всеки, който може да сподели впечатления.

 

Поздрави,

Грим

 

Книгата, която споменах:

434551z.jpg

Link to comment
Share on other sites

Грим батка да не ми се разсърдиш ама...тая Ки енергия ми звучи като бабини деветини и незнайно защо в съзнанието ми изплува Люк Скайуокър който дига космическият си кораб пред ококорените очи на Йода с помоща на Силата. Е все пак ти стискам палци да намериш експерти по материята пък и това, че ги отричам тези неща не означава, че не съществуват. :rolleyes:

Link to comment
Share on other sites

Razzormaw, спокойно, братле, и аз винаги съм скептично настроен към нещата :) Пък и няма защо да ти се сърдя като изказваш мнение, всеки има право на това, дори се радвам, че го направи. :bow: Интересът ми дръпна това, че Ки се споменава буквално във всяко бойно изкуство, което съм чувал. Стана ми интересно дали няма някой, който е практикувал и може да сподели опит. Благодаря още един път!

Link to comment
Share on other sites

Човече ...... аз ми е ясно, че няма да намериш кой да те учи на бойни изкуства, а само на бойни техники, ама не искам да те разочаровам -

а и все пак физическите занимания са наистина много полезни.

 

Ти, ако излезеш, ако прекъснеш контакта с Ки енергията няма да те чуем повече - ти изобщо няма да си жив, няма да съществуваш, ако си без Ки.

Не знам на какво ви учат и не съм запознат с книгите им, обаче така яко преиначават и спекулират с материата на бойните изкуства, че да съм ще ги

забраня със закон, поне да си признаят, че преподават гимнастика, а не бойни изкуства и да лъжат хората.

 

За съжаление японците са едни от първите нации, които развалиха съкровеноста и мистиката на дзен - всъщност фактически те сами си

продадоха за жълти стотинки и разковничето в бойните изкуства, направиха от тях индустрия, а не учение.

 

Каквото и да четеш, и да практикуваш, наблягай на аспектите относно генерирането и акумулирането й, а не на разхода и проявлението.

Link to comment
Share on other sites

Не знам какво имаш предвид с това, че японците са продали дзен и бойните си изкуства - нямам толкова задълбочени знания в тази посока, но ще радвам ако споделиш. За забраната със закон не смяташ ли, че е прекалено? :) Аз смятам, че техниките се преподават доста добре, а между тях и гимнастиката има голяма разлика. За Бу(ши)до не мога да кажа, поради простата причина, че не познавам учителите в България, но се надявам, че малко или много всеки преподава известна част от духа на бойното изкуство.

 

Също така с удоволствие бих се насочил към генериране на Ки енергията, стига да знаех как, не случайно съм пуснал тази тема ;)

 

Благодаря за отговора ти,

Грим

Link to comment
Share on other sites

Дзен е уникално явление в историята на мистичните учения - никъде няма да срещнеш нещо друго, като дзен.

Дзен методите удрят много на дълбоко, като казвам много, говоря за доста, доста зад посъзнателното - дзен е нещо

адски драстично, което може да ти се случи и да изживееш, няма нищо по крайно от дзен и е препоръчително, да не

казвам дори задължително, поне в началото да имаш директен контакт с дзен учител, а повярвай такъв във България няма.

 

По принцип разковничето на дзен е за определен етап от израстването на човек, не преди това, не след това, но като има

учител до когото да се допиташ, той вижда кое и какво ще е най-подходящо за теб, като не е задължително да е точно дзен тренинг.

В днешно време японците направиха от дзен една кичозност, дори бих казал една разглезеност, а дзен е много див, необуздан,

непредвидим, в дзен се сблъскваш очи в очи с най-големите ти страхове и тъмни ъгли на съзнанието - но това вече го няма,

превърнат е в нещо, като мода, като шаренийка, аксесоар, за да си придадем тежест на философията.

 

На всеки е ясно, че БИ по принцип са създадени с цел самоотбрана в древните времена, но това е само половината истина -

бойните изкуства са своего рода мистично учение, религия, чрез БИ тренировката на физическото тяло, умението да се биеш е

всъщност вторичен ефект, същественото е работата в/у съзнанието, в другата тема сам си го казал, цитирайки Мусаши, хватката

е всъщност никога да не се налага да използваш бойните си умения, има едно много красноречиво обяснение, мисля че беше на

Уешиба, но може и да се лъжа да е било нечие друго, та то гласи така:

"развитието в БИ се дели на няколко етапа, които могат да бъдат сравнени с човек вървящ по улица и падаща тухла от сграда над главата му -

първия етап е да съумееш да прибягаш под тухлата, преди да те удари, втория етап е да успееш да разбиеш тухлата с удар, когато си под нея,

третия етап е, когато вече можеш да хванеш тухлата с ръце, четвъртия майсторски етап е да спреш преди да се озовеш под тухлата и тя да падне

пред краката ти, без опасност да те засегне. А най-висшия пети етап е да не минаваш изобщо по тази улица"

 

Те тази истина изобщо не се преподава - набляга се в/у развитието на физическите способности, които наистина са смъртоносно впечатляващи,

демонстрациите им са фактически показно на физиката, те демонстрират Ки с физика, но това е измамно, няма начин да не си чел, как са се

провеждали двубоите в древноста, че често пъти единия се отказва, обявява се за по-слаб без изобщо да е имало схватка, само защото другия има по-силно Ки.

В днешно време това го няма - японците си продадоха изкуството, на разни спец части и агентури из правителствата, това което се преподава из цивилните школи

е една малка част от това, което се преподава на ...... "държавните биячи", виждал съм с очите си и знам защо го казвам т.е. в момента БИ не са изкуства,

а индустрия, поредната пазарна ниша. Това е погром и върл упадък на БИ, да учиш хора да бият други хора за пари - няма такава философия във нито едно БИ,

търсил съм не можах да намеря нищо подобно, дори напротив, полюса е точно противоположен, акцента е на другия бряг, не агресия, а любов,

не атака, а защита, не съревнование и конкуренция, защото това е пътя, който познава човечеството, а да откриеш силата и пътя на несъпротивлението, и хармонията.

 

Забраната със закон изобщо не е прекалено - нека си имат школите, но от горе да не пише айкидо, кунг фу, тай чи, джудо и т.н. защото те така или инак не преподават това.

Ти сам си казал - "не се записах нито за здраве, нито за бой. Просто исках да опозная перфектната хармония и спокойствие в дълбочина" те това търсех и аз преди години,

но уви аз им говоря, те друго си знаят, като им кажа, че не ме интересуват ни защитата, ни шпагатите, ни умението да нанасям унищожаващи удари, те ме гледат и не знаят какво

да им отговорят, преди "бойно" това е ИЗКУСТВО, ако искам да се науча да се бия, не ми трябват никакви школи, тренинга който мога да придобия на улицата е достатъчно добър за тази цел.

 

Има няколко наши учители, които са истински учители, ала уви не живеят в България, а тези които пък са тука не им се занимава с преподаване, поради техни си лични причини.

А конкретно Бушидо е точно връзката учител-ученик, а не господар/шогун - слуга/самурай , дори смятам, че смисъла на бушидо е преиначен още в средновековна япония -

тези хора изобщо нямат право дори да споменават името на Мусаши, това е човек, който всъщност е отрекъл цялата им традиция, той е бил бунтар, а не подлога, неговата мисъл

и прозрение са надскочили доста не само от съвременниците му, а изобщо от практикуващите БИ и обикновените хора, Мусаши е едно голямо изключение, а не правило.

 

Предполагам, че все има хора, които преподават работа с Ки - все пак това е основния похват във всички БИ, но ..... как да ти кажа, ако не те попита "защо ти е това", едва ли е толкова в час -

а всъщност ти наясно ли си със себе си, защо искаш занимания точно с Ки, какво очакваш да се случи, каква ти е целта, намерението?

Link to comment
Share on other sites

Че каква може да му е целта освен да постигне душевен мир или както ти се изрази "перфектна хармония и спокойствие"?! Въпреки че според мен във всекидневната динамика на едно общество това е трудно постижимо, затова и монасите са се отделяли в манастири и са се отдавали на пост и молитви. С нашумялите наскоро новини покрай изцепките на хора трениращи ММА(пиянски свади, побой над ученици и т.н.) и аз си зададох този въпрос "защо един човек би решил да се занимава с бойни изкуства?" и явно бабаитстването тоест упражняване на сила върху другите с прилагането на въпросните хватки е основен мотив за съжаление и за това kando е прав относно покваряването им.

Link to comment
Share on other sites

Kando, не мога да изразя колко съм ти благодарен за изчерпателния отговор :bow: Сега вече мисля, че истински разбирам какво имаш предвид и смятам, че донякъде споделяме общи виждания на нещата. С Дзен не съм се занимавал в такава дълбочина, тъй като съм стигал до определени красноречиви моменти и ми беше трудно да ги осмисля, а след това изобщо спирах да се занимавам с тях поради една или друга причина. Може би най-голямата беше, че на места съм чел как Дзен се практикува без цел, а на други съм чел как трябва да започна да осмислям различните коани, да спазвам набор от правила и други, което само ме обърка допълнително, а и до известна степен ме разочарова, защото не се ли практикува Дзен точно заради изчистването и спокойствието на ума? Ако още от начало ме ограничат с различни правила и норми, няма ли това да обърка целта на Дзен практиката ми? Може би поради тази причина се отказах да изучавам Дзен в дълбочина на собствена глава, без учител това може да е трудно и объркващо начинание.

 

Относно цитата от Мусаши, че върховната цел на БИ е да не бъдат използвани, и философията, която произхожда от там, съм съгласен. Предполагам е огромна рядкост да намериш учител, който да не научи и на духовната част от БИ, ако изобщо има такива. За процеса на обучение все още не мога да изкажа изключително мнение, поради простата причина, че изучавам Карате отскоро. Мусаши, ако не се лъжа, казва, че самураят трябва да изглежда суров и непреклонен, но да бъде със смирен и великодушен дух. Очевидно ти вече си отъпкал пътя, по който тръгвам аз, относно целта с която изучавам Карате и очевидно си срещнал точно това, което аз съм на път да срещна. Тогава, смятам, единственото, което ми остава е сам да изуча стратегията и философията на БИ, а от школата да получа практиката, не е ли точно в Дзен споменато, че за да постигнеш духовното, трябва да минеш през физичното и материалното?

 

Razzormaw, абсолютно прав си. Наистина е трудно, затова човек трябва да практикува еднаквото мислене и състояние на духа по всяко едно време. Духът трябва да е спокоен независимо дали си в леглото или изправен пред противника на татамито. Смятам, че не случайно Пътят на воина е да осъзнава смъртта по всяко едно време. Едва тогава, човек би могъл да осъзнае и разбере истинското значение на сегашния миг, на грижите, на света.

 

Може би мисълта ми е доста разбъркана на моменти, но съм на работа и ми се налагаше да прекъсвам писането си, за да свърша друго нещо. Извинявам се за което и ви благодаря още един път, че споделяте вижданията си, истинско удоволствие е да говоря с хора с по-богат житейски опит и знания. :bow:

 

Поздрави,

Грим

Link to comment
Share on other sites

Нито съм с по-богат опит от теб, нито имам повече знания - нека кажем, че може би (тъй като все пак не се познаваме лично) съм

преживял повече разочарования от теб, но не е нищо толкова съществено, че да му обръщаме внимание.

 

Заниманията с БИ са хубаво нещо, дори да не си попаднал на някакъв значим учител, те пак са полезни - от всичко може да се извлече

истина, особено когато съзнаваш, че отговорния за себе си, си самия ти, а не някой друг т.е. първо от теб зависи какво ще научиш,

учителя е втора цигулка. Запомни - основното нещо е да бъдеш интелигентен, само чрез интелигентноста ще стигнеш прозрения, а като

част от интелигентноста е да изградиш вяра в теб и фактически ти да изпитваш учителя, а не той теб, ако не може да издържи твоя изпит,

ако не може да отговори на въпросите ти за които претендира, че знае отговора, тогава какво да му вярваш на него .... че е по-силен, ми нека

си е по-силен, ако не търсиш просто и само физическо надмощие, значи ти вече си по-силен от него. Кой е по-силен - Ван Дам или Ван Гог,

кой от двамата е по-осъзнат, кой от двамата живее в хармония, кой от двамата има очите, които виждат невидимото.

 

Относно дзен - не те знам какво си чел от дзен, но там правилата са ..... мамата си джаса :lol2: В дзен няма писани правила -

ако намериш някакъв морален кодекс на дзен, да знаеш, че това не е дзен. Единственото правило на дзен е същото, което се среща във

всички религии и мистични учения, а именно - не пречи на свободата на другите и не позволявай някой да пречи на твоята,

това е базисното правило, но други, като догми, като канони няма. Но има правила отнесени към конкретния човек, а там е чудо наистина -

съвременния дзен е някаква глезотия и оправдание, фактически дзен е най-трудоемкото или да кажем леещото пот учение, това в буквалния смисъл на думата.

 

В дзен се бачка яко - като казвам яко, значи имам предвид наистина здраво, няма такова време за фас почивка, като искаш да пушиш,

ще пушиш и ще бачкаш. Всичко в дзен се прави преднамерено и с определена цел, а работата е най-ефективното средство за изчистването на ума,

когато си скапан от бачкане, не ти се мисли за нищо, просто мисленето спира от само себе си, докарват те до една крайност, до една точка

от която насетне умът естествено става спокоен, по естествен път, но това не е всичко, номера не е просто да се изтощиш, от тука започва вече

съществената методика на дзен. Та за това - принципни правила няма, но има правила за конкретния ученик, които често никак не му се нравят. :lol:

 

Цел има - и тя е да стигнеш да липсата на цел, да отпадне самата цел, но това не е никак лесно, отнема дори години. Казано образно -

в дзен трябва да изкатериш най-високия възможен връх, от там ти бият шута, за да паднеш в най-дълбоката долина и после вече се случва

една трансформация, вече постигаш вътрешно знаене, мъдрост, че няма какво да постигаш, върховете ги няма ти си ги покорил,

няма и на къде да падаш, няма какво да губиш, защото знаеш и дъното, желанията отпадат "искам" спира да съществува,

"азът" е събран, изкристализирал, по повърхноста на езерото няма вълни и отраженията на луната не са хиляди, а само едно и тогава .......

 

Голяма фитка е дзен честно - аз все още не се занимавам с него, защото наистина е труден, дори някак си страшен, дзенските коани и аяти,

аз съм чел някои от тях, са нещо много, много полезно, трудно ми е да ти обясна каква значимост имат, в никое друго учение не съм срещал дори нещо подобно

и са адски ефективни. Тънкоста при коаните е, когато стигнеш един момент, в който техниката/ практиката вече не върши работа, когато вече няма полза от тях,

а дори стават пречка - тогава тъй като всичко, което можеш да направиш няма да те отведе отвъд, се прилагат коаните .... колкото и невероятно да звучи,

коаните са по-високата и трудна крачка от всички техники взети заедно. Осмислянето както го каза на един коан, може да отнеме месеци, дори години -

пет години може да отнеме, не е никак просто. Нека ти разкажа една притча, тя казва повече от колкото мога да обясна:

 

Така чух ....

Дзен учителя Гошо Хойен казва:

- когато хората ме попитат какво представлява дзен, аз им разказвам следната история:

Забелязвайки, че баща му остарява, синът на един крадец помолил баща си да го обучи в занаята, така че да може да продължи семейния бизнес след като баща му си отиде.

Бащата се съгласил и същата нощ проникнали в една къща заедно.Отваряйки една голяма ракла, бащата казал на сина си да влезе в нея и да вземе дрехите. Когато момчето било

вътре, бащата я захлопнал и след това вдигнал голям шум, така че да вдигне на крак цялата къща, след което тихо се измъкнал.

Заключено в раклата момчето било ядосано, ужасено и объркано как да се измъкне. Тогава му хрумнала една идея и измяукало като котка. Семейството накарало прислужницата да

вземе една свещ и да претърси раклата. Когато отключила капака, момчето изскочило, духнало свеща, проправило си път покрай смаяната девойка и избягало. Хората се втурнали

след него. Като видяло кладенец отстрани на пътя, момчето хвърлило вътре един голям камък, а после се скрило в мрака. Преследвачите се струпали около кладенеца, опитвайки се

да видят как крадецът се дави.

Когато момчето се прибрало у дома, било бясно на баща си и се опитало да му разкаже цялата история, но баща му рекъл:

- няма нужда да ми разказваш детайлите, щом си тук, значи си научил изкуството.

Дзен учителите говорят чрез коани, притчи, истории, аяти и анекдоти, налага им се да говорят така, защото теориите, доктрините, догмите, каноните,

всичко това са методи на логиката, те идват от рационалното разбиране, от разсъдъчното мислене, тези похвати са силогизми, за да излезеш от тях,

а това става нужно в даден момент, се иска нещо необичайно, ирационално, за това така да се каже, те работят с приказки, много красиви, много полезни приказки.

Дзен не се дефинира, той се показва - той не е "какво е показалец", "какво е луна", той е целия момент <сочещия към луната пръст>, това е

можеш да го вкусиш, можеш да го изживееш, можеш да го покажеш, но не можеш да го определиш, изкажеш и изразиш, но чрез една история, коан

нещо може да бъде предадено .... дзен е жест, а не философия, той е светкавица, мълниеносно разбиране.

 

Крадците се раждат като поетите - учението тук не помага, интелекта не струва,крадецът живее с нюха си, с интуицията, крадецът е нещо като женската природа,

не е бизнесмен, а комарджия, рискува всичко за почти нищо, целия му занаят е изтъкан от опасност и риск, но самия живот е такъв,

в дзен няма да намериш поредния домашен уют, напротив там си под откритото небе, сред дивата природата. За дзен трябва да си по-скоро селянин,

а не гражданин - да си естествен, а не изкуствен и моделиран. Мистиците, истинските религиозни хора са крадци, те са истински майстори на занаята,

защото умеят да учат от непознаваемото, непредвидимото, логиката се учи постепенно, там си има дисциплина, поетапност, знаеш условията,

научаваш и отговорите, знаеш как да постъпиш, но когато условията те притиснат в ъгъла, когато си заключен в ракла логиката е, че си хванат,

къде е логичния отговор как да се постъпи в тази ситуация, кой и как може да ти го предаде, какво би могъл да направиш .....

 

Те това е дзен и това е направил бащата - поставя те в ситуация, в която логичния ум отказва, блокира, на крадеца не му е нужен логичен ум,

той влиза през задната врата, ако действа според логичния ум той ще бъде заловен от полицията, тъй като и те следват логичния ум,

за това крадеца трябва да бъде непредсказуем, Аристотел, Кант и Шопенхауер не му вършат работа, той е последовател на Буда, Исус,

Лаодзъ и Диоген. Погледни промяната - изведнъж му хрумва идея ... от къде .... преди това е имало "как" да се измъкне от тази ситуация,

но "как" е логичен въпрос, как не върши работа и когато логиката не може да се справи, тя позволява като последно средство интуицията и

интелигентноста да си кажат думата, логичния ум се отдръпва в страни, когато е победен, когато усеща, че няма къде да иде тогава си казва

"нека дадем шанс на тъмната, подтисната, затворена част от ума". И така почваш да мяучиш като котка :lol: - пълен абсурд, никаква логика.

после и кладенеца, няма време за мислене, няма време да се спори за този или онзи начин, когато си седиш у вас на креслото можеш да си разсъждаваш

колкото ти душа сака, но когато те преследват, когато противника ти е пред очите, когато свирят мечове, няма никакво време за мислене.

 

Това е дзен - точно като краденето, не наука, а изкуство, не методология, а спонтанност, няма теории, хипотези, доктрини и писания,

има само и единствено осъзнаване, докато си заключен в раклата, докато те гонят в мрака, когато си в опасност, съзнанието се обостря,

тъй като животът ти е заложен на карта, си напълно буден. Постигне ли човек тази будност 24 часа в денонощието - дори когато спи, тогава казват,

че се случва просветлението, това е разковничето във всички бойни изкуства, да постигнеш постоянна и ненарушима от никой и нищо, дори от смъртта будност.

Link to comment
Share on other sites

Ти, ако излезеш, ако прекъснеш контакта с Ки енергията няма да те чуем повече - ти изобщо няма да си жив, няма да съществуваш, ако си без Ки. Не знам на какво ви учат и не съм запознат с книгите им, обаче така яко преиначават и спекулират с материата на бойните изкуства, че да съм ще ги

забраня със закон, поне да си признаят, че преподават гимнастика, а не бойни изкуства и да лъжат хората.

 

За съжаление японците са едни от първите нации, които развалиха съкровеноста и мистиката на дзен - всъщност фактически те сами си

продадоха за жълти стотинки и разковничето в бойните изкуства, направиха от тях индустрия, а не учение.

 

Каквото и да четеш, и да практикуваш, наблягай на аспектите относно генерирането и акумулирането й, а не на разхода и проявлението.

 

Мисля, че kando е най-близко до отговора какво представлява "Ки".

Аз не че съм много компетентен в тази тема, но ще се включа с малкото си знания относно "Ки".

Понеже уча корейски език (самостоятелно) познайвам по някой китайски йероглиф. На корейски - 氣 (기) {Gi}

На китайски традиционен - 氣 (опростен - 气){Qì},

На японски - 気 「き」 {Ki} - (Транскрибирано като: Чи, Ги, Ки, Ци :lol: ) означава ~въздух~ , ~дъх~ , ~газ~ . Етимологично погледнато, значението на традиционната логограма означава: Пара (което пак си е разгорещен въздух!) "气" издигаща се от ориза "米" докато се вари.

Удебелих думите на kando: "Ти, ако излезеш, ако прекъснеш контакта с Ки енергията няма да те чуем повече - ти изобщо няма да си жив, няма да съществуваш, ако си без Ки." , защото е прав. Хората не могат без "Ки", защото това е въздух. Древните китайци са описвали "Ки" като "енергия", "живителна сила" . Те вярвали, че "Ки" , се разпространява във всичко и свързва цялата среда, която ни обкръжава. Те го оприличили на потока от енергия около и в тялото, формираща, свързваща и функционираща единица. С разбирането на ритъма и потока й те вярвали, че могат да я използват в лековити упражнения за осигуряване на стабилност и дълголетие.

Повечето бойни изкуства наблягат по един или друг начин върху правилното дишане и различните видове дихателни упражнения. Например, китайски бойни изкуства, за които знам, че много се набляга на това са: Qìgōng (气功 или 氣功)и  太极拳 (Tàijí quán) 

 

Еми мисля, че това е което мога да кажа относно "Ки". Другото вече сами го казахте. :bow:

Link to comment
Share on other sites

Не точно въздух, а етер има известна разлика - както сам каза ки, ци, чи да добавя и прана формира енергийното/ етерното ни тяло.

Не съм съвсем сигурен дали присъства при неживата материя, но всичко де що е живо това му е втория слой

на аурата, от един до десетина сантиметра около тялото - за справка кирлияновата фотография.

 

Съществено за мен е и забравих да го подчертая, че при развито Ки сексуалното удоволствие ...... а бе казано накрато летиш :lol:

ама хората са дръвници, като не му разбират, вместо да "летят" се бият, глупаво, че и на всичкото отгоре като се биеш отива бадева и се заносва(ш)!

 

п.п. наистина не е толкова просто, колкото звучи - хубаво е да има, както се казва вещ в занаята, защото има доста съществени подробности с Ки.

Link to comment
Share on other sites

Благодаря ви за постовете, сякаш започва лека-полека да ми се изяснява материята. Сега започвам да осъзнавам защо наблягат толкова много на дихателните упражнения :)

Link to comment
Share on other sites

Е за това говоря - обясняват ли ви поне, защо е толкова важно дишането, какво значи "правилно" дишане,

"дълбоко" дишане, "бързо/ огнено" дишане, кое с какво предназначение е, кога се задържа дъха с каква цел,

какъв е замисъла на всичките видове звуци, които ви карат да издавате, какво се търси с релаксите, които правите,

ако изобщо ги правите, а концентрацията кога, в/у какво, защо ..... изобщо нещо обясняват ли или само ви

карат да се тупалкате, и повтарят като папагали, същото което можеш и сам да го прочетеш из книгите ... и вземат пари за това.

Link to comment
Share on other sites

За различните видове дишане - не, за жалост :( Под звуци предполагам имаш предвид "Киай"? Това, което знам за него е каквото съм прочел наляво и надясно. Ползваме го и в каратето, но там е обяснена физическата част, а не духовната. Kando, май май е време да станеш сенсей :))

Link to comment
Share on other sites

За различните видове дишане - не, за жалост :( Под звуци предполагам имаш предвид "Киай"? Това, което знам за него е каквото съм прочел наляво и надясно. Ползваме го и в каратето, но там е обяснена физическата част, а не духовната. Kando, май май е време да станеш сенсей :))

 

"Киай" - ”気合”「きあい」 също съдържа в себе си йероглифа ”気” - "Ки". ″気合” означава "викам", "крещя" и "боен дух" :) В Таекуондото го наричаме: "Ки(х)ап" - "기합" (氣合). :)

Link to comment
Share on other sites

Дзен... Трудно дефинируемо понятие и още по-трудно да се определят рамките на това учение... За мен беше удоволствие и неимоверна трудност да схвана поне мъничко от дзен изкуството или по-точно да чуя звука от пляскането с една ръка :) Има не малък брой притчи за дзен, но ето тази ми е направила огромно впечатление:

 

Един човек си вървял из гората, когато ненадейно пред него изскочил тигър. Човекът в страха си хукнал да бяга, а тигърът след него, гората се сменила с чакълест път из планината и накрая човекът достигнал до една пропаст. Както бил засилен се изсипал надолу в пропастта. В последният момент се захванал за корените на някакво растение и се задържал за него с всички сили. Тръгнал да се изкачва нагоре, но там го очкавал вече тигъра. Погледнал надолу и видял под себе си още един тигър, който го очаквал с отворена уста. До корените човекът съзрял няколко горски ягоди, опитал се да ги достигне, но корените на растението взели да се измъкват от земята. Ако се протегнел да вземе ягодите, щял да се изплъзне от корените и да полети надолу. Да се изкачи също не можел - горе го чакала също сигурна смърт. Какво да направи? Колко вкусна била ягодата!!!

 

Малко карам по памет, но в общи линии точно това беше разказано. Имаше и много други такива събрани в една малка книжка наречена "Плътта на Дзен, коститте на Дзен" - доста интересно четиво, но и доста изискващо съсредоточаване :)

 

Относно "КИ/ЧИ" енергията - за мен това е неделима част от нашето съществуване, енергиен източник на всичко което правим и което взаимодействаме с околните - но Кандо беше далеч по-изчерпателен и точен от мен :)

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...