Jump to content

Recommended Posts

spacer.png

Go (2001)
Страна: Япония
Премиера: 20 октомври 2001
Жанр: Драма
Режисьор: Исао Юкисада


Участват:
Yosuke Kubozuka
Kou Shibasaki
Shinobu Ootake
Taro Yamamoto
Tsutomu Yamazaki

Hirofumi Arai
 

Резюме: Сугихара е корейско момче, родено и израсло в Япония. Няма мечти за бъдещето, а откакто напуска отбора по баскетбол, непрекъснато участва в улични сбивания. Първоначално посещава корейско училище, но по съвет на баща си се премества в обикновено японско, за да успее да се адаптира по-добре. Неочаквано среща Сакураи, японско момиче, в което се влюбва. Чувствата са взаимни, но Сугихара не знае как да ѝ каже, че не е японец. Една нощ неговият най-добър приятел от корейското училище се обажда по телефона и казва, че има да му съобщи нещо важно. Това слага началото на една трагедия...
:essub:

Свали с български субтитри :click: :click:

 

Свали с английски субтитри :click:

 

Свали с руски субтитри :click: 

Е, това филмче ми направи много добро впечатление и двата пъти, когато го гледах, всеки път откривам нещо ново, дано ви хареса колкото и на мен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Един от най-добрите съвременни японски филми Да не говорим за купищата награди, които е събрал.

 

(На мен ми "тръгна" малко трудно в началото, след което го изгледах на "един дъх". Силно го препоръчвам.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотна находка! Толкова емоционално преживях този филм, че още ми е пред очите. Много истински, искрен, откровен и чист. Нищо сапунено и макар че пуснах сълза, тя беше от съчувствие. Също така много се смях и се забавлявах. Засяга дискриминационни проблеми в днешна Япония, които ме накараха да потърся допълнителна информация. Например при навършване на 18 години на корейците биват снемани отпечатъци?! И че независимо, че са родени в Япония, те си остават имигранти. Бащата –кореец, който иска да бъде испанец, е много интересен образ. Неговите житейски уроци са доста болезнени, но винаги завършват учудващо с много смисъл поука. Има разбира се и любовна история, много лична и затрогваща, някак си нереална. За главния герой няма да говоря –отчаян бунтар срещу ограниченията, които му налага националността, обществените предразсъдъци. Поставен пред избора: да забрави кой е, да приеме японско име и да се престори на японец или да се опита да съхрани културата си и да отстоява себе си, той избира….няма да ви кажа, по-добре го гледайте.

Филмът ми напомня като атмосфера на един сръбски филм, който за съжаление много слабо си спомням. Музиката е луда. Този определено отива директно в графа любими и не знам кой скоро би го изместил.

 

Ето тук едно трейлърче за зарибявка

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За филмчето ,ами хареса ми и ме накара да се замисля сериозно за нещата с емиграцията и различията ... поне накрая имаше хепи енд въпреки,че доста се ядосах по-едно време на момичето казва едно и после той като призна и тя супер гадно реагира....

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много приятно филмче, без последните 30 минути, които ми висят. Малко ме е яд за наистина добрия старт и развитие на филма, по едно време почти си помислих, че гледам нещо много добро... По мое мнение "любовната" история или опита за такава разваля целия иначе страхотен филм. Ако не беше така гадно обърнат фокуса към втората половина на филма щеше да ми стане от любимите. Кофти пропилян потенциал. 8/10

Не го гледах с бг събс 'за съжаление', но надявам се, който го е превел да е оставил Шекспир от оторизирания превод от монолога на Жулиета... което между другото беше една от препратките, които ме изкефиха много.. после ми се видя, че беше направен некадърен опит да се завърши Монтеки - Капулети (Корея - Япония) цикъла с убийството на 'Тибалт'.. за съжаление малко след тази сцена филма става изнервящ.. но като замисъл (уви пропилян) ме печели като фен.

В крайна сметка е един от малкото филми, (първата половина, от които) бих гледала още два, три пъти с невероятен кеф...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е, това Шекспир ли беше? Надявам се да ми прости, възможно е да се е изгубил в българския превод.

Да си призная без бой малко ме усъмни началото, но дотам.

А това тук си е много по-истинска първа любовна история без излишен драматизъм и без сълзи /въпреки различните отклонения Сугихара твърди, че ни разказва историята на своята любов. На тази възраст едва ли има нещо друго по-значимо което би ти се случило с толкова много емоции/. Повече ми бяха любопитни семейните отношения на родителите на Сугихара. Самият филм предпочитам да го възприемам като поглед в съзряването, самоосъзнаването, дискриминацията /Япония има голяма диаспора на КНДР/ в едно доста еднородно общество, бунтът изобщо на

 

младите хора срещу нормите и схващанията. Въпреки че филмът е от 2001 г. ,ми се струва, че става въпрос за по-ранен период

 

 

Корейцы, проживающие в Японии в 70ых, были лишены

многих прав, а также испытывали дискриминацию со стороны властей

Японии. Человеку с корейским именем было очень сложно получить работу и

несмотря на оплату налогов, корейцы не получали никакого

государственного обеспечения до1982, когда корейцы получили юридический

статус иностранцев с постоянным местом жительства. Но всё равно были

некоторые вещи, которые унижали корейский народ. Например при

достижении 18 лет, каждый кореец проживающий в Японии, должен был

пройти процедуру снятия отпечатков пальцев, словно преступник. Более

того, некоторые профессии были запрещены для корейцев. Один из законов

гласил, что кореец должен всегда иметь при себе паспорт для

удостоверения личности, отсутствие документа могло грозить тюремным

заключением.

 

 

а на който му се чете ето тук има извадки от книгата на един добър кореист но са на руски, нямам време да превеждам, но е много интересно да се видят скелетите в гардероба на другите 896767.gif

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тъкмо го гледах, моите впечатления:

 

Не разбрах почти нищо от тия северно корейски - японски глупости. Знам, че японците смятат останалите за по- низша твар, ако това е замисълът. Не ме изкефи.

 

 

Стана ми супер тъпо когато момчето умря, харесвах го, беше верен приятел.

Баща, който може да посегне на жена си/децата си е путьо, само слабакът си позовлява да нападне по- слаб от себе си, в това няма никаква чест.

 

 

 

Хареса ми филмчето, но пак беше като приказка -

хепи енд за всички, неразбраният самотен войн получи одобрение и хубаво момиче, и дрън дрън глупости. Ще ми се да видя нещо реалистично.

 

Редактирано от bealonenomore
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...