Jump to content

Big Bang Love, Juvenile A (2006)


Recommended Posts

spacer.png

Big Bang Love, Juvenile A (2006)
Страна: Япония
Година на излъчване: 26 Авг. 2006
Жанр: Драма
Режисьор: Takashi Miike
Субтитри: Английски
imdb

Участват:
Ryuhei Matsuda as Jun
Masanobu Ando as Shiro
Shunsuke Kubozuka
Kiyohiko Shibukawa
Jo Kanamori
Kenichi Endo
Renji Ishibashi
Ryo Ishibashi
Shirô Kazuki
Jai West

Резюме: Неизвестното бъдеще. Момче признава за убийството на друго непълнолетно момче и бива осъдено. Историята следва двама детективи които се опитват да разкрият случая. Хомосексуалното напрежение и взрива на насилие задвижва тази история, която представя някаква странна и завладяваща визия.

CD, Английски субтитри
Или: :click:
:essub:

Свали филма с български субтитри: :click:  :click:  :click:

Онлайн с  :subs: :  :click:  :click:   
Онлайн с руски субтитри :click:

Изтегли филма с руски субтитри :click:

Свали :click:

Филмът е меко казано странен :asian: но събрани Ryuhei Matsuda и Takashi Miike на едно място какво може да се очаква, трябваше да го изгледам два пъти поне за да схвана за какво става дума. :noteet: Съжалявам за неразгадаемото резюме но то такова си беше да се чуди човек ка да го преведе

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Един наглед банален лайтмотив - убийство в затвора, чието разплитане обаче е представено по изключително различен, нетрадиционен и психарски начин. Филмът те държи именно с очакването да видиш още и още от обърканото и омотано действие. И все пак лесно се достига до развръзка. Накрая оставаш с удовлетворено чувство, че си го разбрал. wink.gif

Аз обаче само не разбрах защо Казуки веднъж имаше татуировка на гърба, друг път не? blink.gif

Благодарности за бг субтитрите на inzilbeth! :yes::thanks:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 


Аз обаче само не разбрах защо Казуки веднъж имаше татуировка на гърба, друг път не? blink.gif


Ако се сещаш лицето на убиецът на Казуки, в края на филма как се разми, просто е бил негов ред да бъде убиецът в цикъла на повторения.Така е и с Казуки.Тялото му не играе роля, защото то не е истинско. В една от сцените другия герой го доказа, като един лъч премина през него. Не напразно някой сцени се повтаряха.Това е защото цялата история се повтаряше.
В филма всички са обвивка. И самия затвор и всичко наоколо е като преходна зона, където се завръщат след всеки цикъл. Совалката е "рестарт". Остава ти само да избираш рай или космос. Край или начало. А то е едно и също и в двата случая, което пък ми напомни за анимето The Sky Crawlers. biggrin.gif


Та естествено ще се намерят и пукнатини в логиката ми, но при повторно гледане, вярвам, че ще изчезнат.
Трябваше повече да наблегнат върху тази част на филма, а не да ме занимават с хомо-сцени. Тогава можех да кажа, че филмът е шедьовър...но и сега е близо до това.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Признавам си, че ме заинтригува заради видеото, което е пуснала Мрън малко по-нагоре в коментарите, но щях да си опълзотворя времето много по-успешно, ако за това време в което гледах филма, люпех семки на някоя спирка. За мен филма е страшна излагация, изсмукана от пръстите на някой бездарен я режисьор, я актьор (разбирам , че на азиатците по-лесно им се прощава лошата игра по презумция, но тук прекалиха), добре че операторския екип си стоеше на мястото до последно... все пак, филм ли гледам или разглеждам готини кадри... Кръгла нула от всякъде. .. поредния провален добър сценарий и идея.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Само след 5 изгледани филма на Takashi Miike, мога да заявя, че е гений и прави велики филми! За този му филм давам максимална оценка! Е, имаше няколкото сцени, които не ми се сториха много добри, но пък не е като да развалят филма. Ryuhei Matsuda е уникален актьор! С филми като "Blue Spring", "9 Souls", "Nightmare Detective" и този, няма как да не те впечатли.

Даже мисля си, че съм повече впечатлена от актьорската игра като цяло, отколкото от филма.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Знам, че понякога много му се сърдя, но тук и аз ще обявя Миике за гений. Той е от малкото режисьори, които могат да ме накарат да почувствам рая и ада с филмите си. Направи го с толкова абстрактна продукция. Не е за вярване!

Спомням си този филм още когато се състезаваше на кинофестивала в Берлин. Много силно исках да го гледам тогава, но все нещо ми пречеше. Като си помисля, колко пъти съм го сваляла и съм посягала да го пусна, но вероятно е имало защо точно сега да му се насладя.

Космически шедьовър! Истинско интелектуално предизвикателство! Събуди сетивата ми, извиси ги на ново ниво. След финала се чувствах преродена, без дори напълно да съм разбрала смисъла на заглавието. Необяснимо, но страхотно усещане, подобно на просветените мъдреци, докоснали се до състоянието на нирвана. И друг път съм имала преживяване от същия род при сблъсъка с експерименталното кино. Дано все по-често да ни се случва на всички!

Ще споделя някои неща, които ме впечатлиха, но съм сигурна, че те далеч няма да са достатъчни. При всеки нов "прочит" ще откривам още препратки, послания, идеи и какво ли не...

Благодарности на Алфонс за обяснението в спойлера! Определено беше важно, за да схвана основни неща в пъзела.

Идеята на лентата е предадена не толкова чрез думи, колкото чрез метафорични картини. Действието се развива на ограничено пространство и трансцендентно ниво. Театралната атмосфера създава сюрреално, стилизирано усещане. Символичната визуализация и анимацията са важна част от похватите, които Миике използва тук. Но освен всичко това, творбата е съзерцателно красива. Умишлено е фрагментирана, за да се получи желания ефект върху зрителите. Пред нас е една фантастична енигма, която трудно се поддава на анализи, но именно в това е силата й, а този начин на заснемане провокира размисъл у гледащия.

Визията е чудна, както и всички останали технически компоненти. Музика, светлини, цветове, сценография - перфектни! Майсторски изпипани. Филмът е експериментален, дълбоко миикевски. Хубаво е, че самият той се е учил от други режисьори и тук прилага на практика придобитите си умения, комбинирани със собствения поглед и стил. Твърди, че голямо влияние му е оказала играта в Last life in Universe на тайландеца Пен-Ек. Именно това сътрудничество го зарежда с артистична сила, която по-късно сам използва в свои творби. 

 

 

Препратките

- Според някои Big Bang Love е медитативно-футуристична проекция на Табу - първият филм на Рюхей. Не само присъствието на актьора ни навежда на тази мисъл, но и загатнатите шоунен-ай отношения между героите, както и криминалната нишка.

Всъщност, всичко беше в допустимите граници - недоизказано, премерено. Нямаше връзка на физическо ниво, а по-скоро на духовно. Абстрактно привличане, предадено изключително емоционално.

- Минималистичният поглед напомня на Догвил на Ларс фон Триер. Тук той е развит по нов начин, в различни аспекти.

 

 Затворът

Съвсем в стила на филма, обстановката в него е необикновена. Той сякаш не съществуваше в реалността. Беше на място, където миналото среща бъдещето. Една фалшива реалност или нейна проекция. Мястото извън затвора предаваше друга реалност. Затворниците също изглеждаха извън времето и пространството.

Затворът напомняше на ашрам. Мястото, където лежеше тялото на Андовия герой приличаше на олтар. Тези подробности не са никак маловажни. И те играят своята роля за възприятието от страна на гледащите. Също като робите, в които бяха облечени затворниците. Определено приличаха на будистки монаси така. Жълтият цвят навява тази мисъл.

 

Религия и наука

Те са символи на дуализма във филма и на противоречивите идеи, но също така, на нещо висше, към което героите се стремят. Вероятно просветление, достигане на нов етап, преминаване на по-горно ниво във веригата на самсара.

В една от сцените персонажите на Рюхей и Андо се питат: "Ако имаше избор, кое би предпочел - раят или космосът?" Раят е пирамидата на маите, която е идентична с храмовете в дадена религия. Ракетата е Космос. Миике ги описва като обекти, които съществуват чрез картинни образи. Те са компютърно генерирани,  въображаеми и ни подсказват, че всъщност само ума може да види безкрая.

 

Дуализъм

Той е навсякъде. Разликата в характерите на двамата главни герои, мрак-светлина, рай-ад, реално и нереално, земно и небесно пирамида-храм-религия и ракета-космос-наука. Ако човек достигне до едно от тях - нирвана или космосът, той вече ще се намира на друго ниво на съществуване. В противен случай, ще се върне отново към самсара, ще продължи да повтаря съществуването си и да бленува за прекрачването отвъд.

 

Реализъм

Разследването на убийството приземява историята до известна степен. Интервюирането на затворниците показва различни гледни точки. Мотивите за действията на героите се обясняват с "ефекта на пеперудата". Гибелта й в миналото променя бъдещето.

f15a4d495ca1bcc1.jpg

81d6904f895a1fc0.jpg

5c05761d9473d951.jpg

 

 

Актьорите

Андо просто не е човек! Пълна противоположност на Рюхей (един жест на Мацуда говори повече от хиляди думи), но каква химия имаше помежду им! Не е истина! 

Рьо Ишибаши с изненадваща поява. Не бях го виждала от много време, но изглежда Миике го цени, както и Кеничи Ендо. Последният напоследък често го гледам в дорами, но той си е отличен филмов актьор, без съмнение. И голямата изненада - братът на Йоске Кубозука, Шунске. Не съм предполагала, че тук ще го видя в най-добрата му светлина. Направи страхотна поддържаща роля.

 

За финал ще отделя някои ключови думи, които определят същността на лентата. Можем да я опишем с всяка една от тях:

три поколения мъже - момче, младеж, старец, татуировка, пеперуда, ръка, трислойна дъга, танц, затвор, пирамида-храм, ракета, монашеска роба, лъч светлина (който е "златната светлина на идеализираното бъдеще", според списание Берлинале), свобода.

 

Търсех интервю със създателите. Любопитно ми е, какво е казал Миике за продукцията, но открих само пресконференцията в Берлин, която за съжаление е с немски дублаж.

 

"Това е моят шедьовър" - е написал Миике 

 

Клипът съдържа спойлери, но на фона на Nakigahara (Field of Crying) на The Gazette се е получил още по-въздействащ и няма как да не го споделя.

 

 Странно е, че срещам няколко имена като създатели на творбата, по която е правен филма. Първо новелата  Shounen A elegy на Масаки Ато (това име е преведено към финалните надписи), а после мангата на Икки Кадживара и Хисао Маки. Сценарият е написан от Масару Накамура, който работи преди това по друг филм на Миике - Bird people in China. Той самият твърди, че е създал сценария "от божия гледна точка" - всевиждаща и всезнаеща.

 

П.П. Японското заглавие повече ми харесва. Универсално е. Добре, че то е преведено на български.

 

ef04bf8391db7272.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен този филм ми прилича на сън, нереалност. Често сънувам странни сънища, но за пръв път виждам сънищата на някой друг...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен също ми е един от любимите, но ukio, ти ме уби с това резюме! Обявявам го за любимото ми  в ЕС за всички времена! :)Научих много нови неща. Страхотни кадри. А това, че нашия любим Мике е фен на Рюхей го знам. Нагиса Ошима също. Потресена съм че си гледала Ларс Фон Триер, като вметна за сравнение, защото и аз тези дни му изгледах доста от филмите.  Но Азия си е Азия. Нищо не може да се сравни с безкомпромисността на японските и корейските режисьори. Може би има и тайландски гении. "Чичо Бауме" със субтитрите на taumaster няма да го забравя. :) Радвам се, когато хората гледат смислени неща и ги оценяват!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Добре, че беше обяснението на Алфонс. Този рестарт постоянно ми стоеше в главата, докато не ми просветна. А останалото - четох доста по темата, което добавих към собствените си размисли. Най-много исках да чуя, какво казва Миике по въпроса, но пресконференцията от Берлинале не е преведена. 

Триер не съм гледала, освен трейлъри на негови филми. Чела съм за тях, понеже преди време ми се налагаше. Театралната визия на Догвил се усеща, дори човек да не е видял лентата. 

Иначе страшно се радвам, че режисьорите учат по нещо един от друг. Миике може да е уникален и неповторим, но и той се вдъхновява от други хора.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето че преди ден и аз гледах филма.

 

Аз също поздравявам ukio за нейния чудесен коментар. Като цяло според мен филмът е готин, заради целия си сюреализъм като визия и решения, но не и изключителен. Можеше сюжетът да бъде продължен още според мен, да се "даде повече време" поне за двамата главни герои. Мисля че донякъде baffler e прав/права че просто може да се постигне още по отношение на сценарий и идеи. Да има още дълбочина. Иначе от Миике съм гледал само Убиецът Ичи и знам че по принцип има доста такива ранни филми с ужасии, жестокости и "японски екпресионизъм". Не знам как точно се е развил между този период и Big Bang Love, че и след него, но както и да е.

 

 

 

Харесаха ми някои цветове на филма - особено контраста на лилаво-синьото на стаята-рамка с жълтото на облеклото на Рюхей Мацуда.

 

Alfons, според мен почти нямаше "хомо-сцени". Даже изобщо ги нямаше - ukio добре го е казала: "Нямаше връзка на физическо ниво, а по-скоро на духовно." Прегръдката, която "направи" Мацуда, беше като обобщение на всичко (тук да кажа, че за мен и тази връзка между Джун и Широ, като други идеи на Миике, не е развита пълно) но за мен тя е дори чисто човешка - ако обичам един човек, мъж ли ще е, жена ли, бих го прегърнал, без значение. Сещам се по този повод за сцените от филма "Птичето", с Никълъс Кейдж и Матю Модайн, за една тяхна прегръдка - нищо че са мъже и тем подобни, много истински и красив момент, изобщо този филм го препоръчвам, много е стойностен.

 

Беше оригинален разпитът - вместо говор се появяваше писано слово.

 

Права е ukio - филмът е пълен със какви ли не символи: "...момче, младеж, старец, татуировка, пеперуда, ръка, трислойна дъга, танц, затвор, пирамида-храм, ракета, монашеска роба, лъч светлина..." - и може би ми се искаше Миике да ги развие и тях повече някак. Да не остават просто красиви картини а наистина да бъдат някак подчинени повече на сюжет и размисъл.

 

Хубав беше въпросът за космоса и рая - когато вдигнем глави нагоре, какво точно си представяме и какво точно искаме - хареса ми, кара човек да помисли върху някои неща.

 

Ето тази песен я намерих нещо по време на писането на коментара, случайно.

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Най-благоразумното нещо, което бих могла да направя е да си замълча. Или поне да изчакам известно време за да се отърся от филма. Остра е нуждата да разтоваря, може би е редно да премълча, да забия в плоскостта : харесвам Миике ( напук на всичко и всички), не обичам експерименталното кино, тук  е събрано всичко, което не ми харесва в киното -само мелодрама липсва, твърде много символика, твърде арт, обаче Миике си е изрод и е сглобил така историята, че да ми хареса........

Добре де, това ще е истина, но реално ще скрие основното, ще дойде твърде повърхностно дори за моята посредствена душица. Реално съм благодарна на Мииике, че само загатна - не ме изправи лице в лице със същността на историята, не е виновен той, че точно това ме смути , пък и реших да задълбавам, да проверявам точно тези препратки. А можеше да виждам само светлите тонове . Съвсем съзнателно ще избегна да описвам възприятията си, но ключовото описание за мен е :

 

 

полинезиици, татуировки, две деца, ритуал за мъжественост и насилие

.

 И аз бих избрала рая по логиката на Казуки

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...