bg_easternspirit Brilliant Legacy (2009)

[speedy86]

Ей, 28 епа, а не ги усетих! Преди всичко благодаря на мацките за превода. Момичета, ше бъдете поименно издирени и разцелувани.

Общо за сериала мога да кажа само три думи - великолепен, възхитителен, вдъхновяващ! Евала на сценаристите. Малко стилиста на главната, както сте казали и по-горе, е за разстрел, ама сме свикнали. Виж на фризьора й лично бих му одрала кожата жив.

Сега един доста по-подробен разбор:

 

Категорично най-страхотната баба евър! Рядко ще се види толкова земен образ в корейски филм, колкото беше тая баба. Строши на прах стереотипа за надутата богаташка, която се пъне на бедното момиче, щото не й е на парите и нивото. Нито е от другия тип баби, които шамаросват всички и се месят на цялата рода, та дори на 68-годишния си син, примерно. У тая жена май бяха събрали цялата мъдрост на планетата и я бяха поделили отчасти с Ън Сонг. Бабата безпогрешно усещаше мотивите и характера на всички, дори когато сама не беше напълно сигурна в преценката си. Самокритичността й само засилваше впечатлението от острата й интуиция. Нито веднъж не прибърза, а наблюдаваше трезво и тогава решаваше на кого какво. Пак казвам, страхотно попадение беше това, че оставяше всички да вземат решенията си самостоятелно, да се осъзнаят и да си понесат последствията. Честно, докато даваха ретроспекцията с живота й като самотна майка и после, когато преследваше спомена за синчето си преди да падне по стълбите, ревах. Тя беше загубила най-скъпите си хора, нормално беше да глези тези, които й бяха останали. Много мъка носеше, но и страшно много любов. Това май ми е и първия сериал, в който възрастен човек открито казва на децата/внуците си, че ги обича. Чест й прави и друга нейна реплика - "И на земята има ад". нямаше как да е по-права. За щедростта и състрадателността й пък нямам думи. Най-голямата ми мечта е един ден, към края на живота си, да мога да кажа като нея - "Не съм живяла напразно." Дори само заради този образ, сериалът отива много нагоре в ТОП-а. Мисля след време да го изгледам пак, най-малкото заради тази баба, но преди всичко Майка и Жена. Поклон доземи.

 

Чон Се - ех, завалията... Страхотен тип, много свестен и стабилен мъж. Хареса ми, че се бори до последно, макар да знаеше, че губи. Хареса ми също, че разбра кога да се откаже. Беше достатъчно сърдечен да помага и достатъчно откровен да се оттегли навреме, без да спре да подава ръка. Не се сещам за друг такъв "принц на бял кон", който да не ме отвращава с безгръбначие и отнесено-нещастен поглед и мъченическа усмивка, а успя да ми спечели уважението и да го задържи така докрай. Последователен и верен на себе си докрай, дори дотам, че да тръгне срещу баща си, за да го спаси. Шапки долу за един истински Мъж!

 

Хье Ри - еми разката им фамилията тая мадама! Страхотна скица, изключителен приятел и невероятен човек. Може би простодушна за някои, но аз бих дала мило и драго за такава приятелка. Чак ми стана жал, че не се взеха с Чон Се.

 

Майката и сестрата на Хуан-чо определено развеселяваха, макар и леееко да дразнеха с често малоумното си овчедушие. Нелоши като хора, но твърде разглезени. Хубавото им беше, че поне не упорстваха прекалено много в лошотията си. Икономът за сметка на това направо ми идеше да го разцелувам, милия. Поредното доказателство, че любовта е сляпа. А понякога и глуха и шизофренична.

 

Сега за ужасно дразнещата Сънг Ми... Ако пропусна псувните, няма да остане много, но все пак да кажа, че по-насилена доброта не съм срещала. Сигурно греша някъде, но според мен, ако наистина не искаш да се отнасяш зле с някого, то не почваш да лъжеш и мажеш, за да му навредиш. Особено след като заради въпросните хора си живял читав живот за пръв път. Пък няма значение заради кой надут келеш го правиш. Ако наистина те обича, няма да има значение останалото. Жалките й опити да оправдае поне пред себе си низостта си, не ми подействаха. Та как очакваш друг да те обича, ако сам избереш да се превърнеш в червей, който разяжда околните, за да се храни?

 

И разбира се, мащехата. Рядко срещана злоба и завист в най-чист вид. Не знам как можа да каже за себе си, че е майка, когато заряза болно дете и го отдели от семейството му, след като години наред същите тези деца я наричаха мамо?!? Да гледаш някого в очите и да го лъжеш е едно, но що за мерзко човече трябва да си, за да обречеш на гладна смърт децата, които си се клела да гледаш като свои? Донякъде разбирам причините да стигне до ръба на отчаянието, че остава без пари, ок. Но ако наистина й пукаше за някого, ако наистина беше човек и майка, нямаше и да помисли да стори на чуждите деца това, което не би искала да застигне нейното. От друга страна обаче даде страхотен съвет на дъщеря си - "Умната жена заделя скришом от мъжа си". Не че подкрепям краденето, но съм съгласна, че жената никога не бива да остава без план Б, а да зависи само от заплатата (и кефа) на мъжа си.

 

И сега разбира се, главната двойка:

Ън Сонг - прекрасен образ, за някои малко наивен, но на мен ми хареса именно защото беше толкова искрена, сърдечна и защото цинизмът й беше толкова чужд. Вярно, като за богата наследница доста лесно се съвзе от удара, но когато върху плещите ти лежи отговорността за човек, когото обичаш, нямаш много време за самосъжаление, нали така? А и някой беше казал, че липсата на алтернативи идеално прочиства мислите. Толкова състрадателност рядко се среща у един човек, вярно е. Но ми се ще да мисля, че и аз бих постъпила като нея. Иска се ужасно много сила и мъдрост, за да се поставиш на мястото на другия, да го разбереш и да простиш. Но така идва и свободата, така идва щастието. Това, което може би изглежда като прекалена добросъвестност, аз в случая уважавам много. Тя, както и Чон Се, остана до последно вярна на себе си и не пожела да стъпче друг (Сънг Ми), дори и заслужено. Не й пукаше, че носи цялото бреме сама, стига да следва принципите си. Бих я потупала по рамото, защото осъзнаваше, че с цената на чуждата болка няма да се радва на заграбеното щастие.

 

Хуан-чо... Ох, на кака! В началото така ми се искаше да го наритам ама много здраво! И после постепенно ми стана толкова мил, така лесно успя да ме спечели. От перфектния задник, не, истински г*з, се превърна в мъж на място и най-вече успя да постигне мир със себе си. Първия път, когато се извини, едва неполучих микроинфаркт от изненада, толкова непривично изглеждаше. После когато взе, че се и усмихна, вече се скъсах да се хиля, няма такава нелепо нахилена мутра на планетата. При все преструвките и надуването колко е велик с парите на баба, ми хареса, че като цяло се мъчеше да е справедлив с мацката. Още когато стана скандала с Чон Се и Ън Сонг, си спомням, че смъмри сестра си: "А Чон Се казвал ли ти е, че те обича?" После въпреки всичко продължи да й вярва, дори когато всичко сочеше срещу нея. Особено се израдвах на разходката в пещерата, когато той пазеше мацката от водата, а гадната егоистка прогизна от сталактита. Рядко съм злорадствала толкова!

 

Братчето също беше особено сладко, много добре изигран образ. Естествено, доста "случайности" се натрупаха и около него, и около бащата, но айде ся, да не търсим кусури. Въпросът е, че историята беше изключително красива и вдъхновяваща, освен това беше разказана плавно и без много локуми. Недомислиците и клишетата, като например Голямото Учене В Щатите, бяха сравнително малко и не толкова дразнещи, по-скоро фон на случващото се.

 

 

За мен лично, освен споменатите от всички ви неща, това беше една страхотна история за избора и последствията от него, с които ни се налага да живеем, за прошката, за цената на един живот и стойността на човека, за това какво значи да бъдеш мъж и какво е да си жена или по-общо казано, какво значи да бъдеш човек. Поуки колкото искате, но по-добре ги открийте сами за себе си. Приятно гледане.

[lavender]

Аз също много харесах сериала и макар да не бих го сложила сред най-добрите, си беше доста хубав, с интересен сюжет и персонажи. За мен най-интересните образи бяха на бабата и мащехата. И двете олицетворяваха някаква дълбока мъдрост, макар и да я изразяваха в двете крайности. Мащехата беше един изключително сложен образ.

 

 

Независимо че беше "лошата" тук, не мисля, че чак толкова мразеше Ън Сонг. Просто имаше цел и всеки човек, който й пречеше да постигне тази цел, можеше да бъде "пометен" от нея. И въпреки лошите й постъпки, човек някак започваше да й симпатизира, защото макар че не всеки би постъпил като нея, може да се разбере огромния й страх от бедността, глада и мизерията, ако загуби парите си. Все пак имаше нещо добро в сърцето си, щом толкова обичаше дъщеря си и беше готова на всичко за нея. Ценностната й система малко куцаше, но душата й не ще да е била толкова черна, като се има предвид как постъпи накрая.

 

 

Хуан (Lee Seung Gi) е голям образ , бях си го бях харесала още в My Girlfriend is Gumiho. Леко грозноватичък, но като се усмихне и вече те е спечелил. Тук страшно му отиваше да се цупи и да се прави на високомерен. Много бяха забавни отношенията им с Ън Сонг.

Bae Soo Bin (в ролята на Чон Се) тук го гледах за първи път и ми стана много интересен и като актьор, и като човек. Като го гледам в положителна роля, ми се струва, че е роден за нея. Но пък като го видя в по-отрицателна - мисля, че е страхотен като лош . Изобщо - доста ме обърква и затова ми е още по-интересен.

 

И накрая да кажа още нещо - хареса ми, че в този сериал "добрите" не можеха да бъдат излъгани толкова лесно от "лошите". Опити за манипулации имаше, но не стигаха до такива крайности, обратите ставаха доста бързо и не оставаше време зрителят да се ядосва на явните неправди...

[Zenith]

И Сънг Ги НЕ Е ГРОЗНОВАТ.

 

Сериалът е трепач, но най-голямото му достойнство е, че нещата се случваха наистина естествено, постепенно и по-най чистия възможен начин, никой не се влюби изведнъж, никой не намрази изведнъж, никой не се промени коренно изведнъж.

[lavender]

И Сънг Ги НЕ Е ГРОЗНОВАТ.

 

Аз много си го харесвам, но за мен не е чак образец за мъжка хубост. Може би и защото го сравнявам с други "образци" корейски... Но пък е сладък и ме спечели с по-мекото си излъчване и най-вече с усмивката си. Сега остава и да го чуя как пее, че съм пропуснала да обърна внимание.

[daniela1504]

Този сериал като история не беше лош, но в последните 15 серий направо ми се драйфаше от самарянското и добродушно поведение на Go Eun Sung (визирам случката в болницата, когато бабата не беше добре и самарянката стоически чакаше вън в студената нощ за да я види. А после двамата, с лигавия й възлюбен, до леглото на болната, чрез сълзи, разкаяния и молитви направиха чудото.) Както казват хората ''прекаления светец и Богу не е драг''. Сценаристите изобщо не ме убедиха какво Go Eun Sung намери в лигльото, че да се влюби и да пренебрегне добрият, свестен ангел до себе си Park Jun Se - разочароващ финал.

[lavender]

Този сериал като история не беше лош, но в последните 15 серий направо ми се драйфаше от самарянското и добродушно поведение на Go Eun Sung (визирам случката в болницата, когато бабата не беше добре и самарянката стоически чакаше вън в студената нощ за да я види. А после двамата, с лигавия й възлюбен, до леглото на болната, чрез сълзи, разкаяния и молитви направиха чудото.) Както казват хората ''прекаления светец и Богу не е драг''. Сценаристите изобщо не ме убедиха какво Go Eun Sung намери в лигльото, че да се влюби и да пренебрегне добрият, свестен ангел до себе си Park Jun Se - разочароващ финал.

 

Специално за случката в болницата... Според мен поведението на Go Eun Sung не беше на самарянка - тя обичаше Бабата, а когато обичаш някого и те е грижа за него, ще чакаш в студа, колкото трябва.

Колкото до другото - защо избра единия, а не другия... Сърцето не пита, като стане дума за любов. Пък и според мен Sun Woo Hwan не беше чак такъв "лигльо". Имаше добро сърце и го беше грижа за другите, просто беше възприел повърхностно поведение заради свои си причини. Пък и повече си подхождаха като характери и душевност двамата.

[kandala]

Трогателен сериал беше. Актьорите перфектно изиграха ролите си. Историята не е нещо невиждано, но беше поднесена по много добър начин. Действието вървеше плавно и въобще това бяха едни от най-приятно прекараните ми часове напоследък пред компа. Уж гледаш нещо простичко, а всъщност дълбоко те докосва.

Актьорите наистина бяха прекрасни начело с любимката ми Хан Хьо Джо . На Сънг Ги съм попадала в др. серии като гост участник, не съм го гледала във филм и в началото малко се зачудих как това грозновато на пръв поглед момче е един от веобщите любимци в Корея. Е, в края на сериала разбрах -момчето има невероятна усмивка и силно присъствие, той е от хората които ти идва да прегърнеш когато им е тъжно. Майката на Ън Сонг, злата мащеха - Актрисата се справи страхотно с ролята, беше толкова красива, студена и подла. Тя беше според мен най-точното подпълнение на серията. Тя и Хьо Джо да бяха само във филма щяха да го направят, просто са неотразими. Сонг Ми не успях да я намразя въпреки, че опитах. По-скоро будеше съжаление. А сладура Чон Се - ех, добрия оппа. То хубост, доброта, благородство, интелигентност, принципност, честност, лоялност... абе има ли положително качество, което да не притежава... То аз се депресирах покрай него. Тия сценаристи как я мислят тая работа не знам. Айде веднъж поне да очовечат "втория" в някой сериал, а?

Въобще това е филм за който не ме учудва високия рейтинг и мисля, че всеки любител на к-драмите би трябвало да го изгледа.

Моя оценка: 8/10.

[allisan]

Почнах го главно заради главните мъжки персонажи ....тъй като си ги харесвам и двамата реших да видя кой повече ще ми попадне тук.... е Су Бин ми обра точките~ Сънг Ги също се справи добре,но нещо тази негова роля не ме грабна...

Главните актриси също си бяха на място...нямам зъбележки към тях

След Чун Се оппа,любимец ми стана братчето на главната...,но ми изцедиха всички нервички....

Изгубиха го баш в началото... и го намериха в края!!..С всеки изминал епизод само чаках да го намерят,но след 15-тата серия тотално се отегчих

 

Също така ...доста ми доскуча м/у 18,19-тия и 26,27.ми епизод......просто си беше едно разтягане на локуми..на дълго и на широко сякаш директорите сами бягаха покрай рейтинга и печалбата. Нямаше смисъл от толкова много серии.

Края си дойде бая претупан според мен...иначе драмата като цяло е интересна~

Хареса ми как дадоха дори и лошите накрая в добра светлина^^

[didkapan]

Изгледах сериалчето преди около седмица, най-после. Действието наистина те увлича и дори тайничко надникнах накрая. Братчето на главната направи наистина много добра роля, предполагам, че е доста трудна дори и за по-възрастни актьори. Браво! Сън Ги ми хареса, което е голям комплимент от моя страна, защото не ми е от любимите актьори.

Не искам да се увличам кой-какво е направил от персонажите или за развитието на сюжета. За мен това е един от най-изпипаните сценарии, нямаше изненадващи въпросителни, но е и една от най-сапунисаните сапунки, които съм гледала.

 

П.С.: Главната, между другото, много ми приличаше на Кийра Найтли, особено по устните и формата на устата.

[LunaBrava]

Брей, наистина не се усещат тези 28 серии, за което много голяма заслуга има фактът, че всяка серия завършва с cliffhanger и нямаш търпение да видиш какво ще стане в следващата. Сюжетът е по-скоро тип семейна драма, предполагам и на това се дължи този толкова висок рейтинг. Освен Ън Сонг и Хуан, най-много като игра ми хареса мащехата - тази актриса ми направи силно впечатление в Сити Хънтър, там беше толкова мила женица, че колкото и да я гледах тук как лъже и мами, все си ми беше някак симпатична, чак я съжалявах в много моменти, когато тъкмо успее в нещо и веднага на пътя й застава друга пречка, за мен не беше лош персонаж. Още в първите серии очаквах едва ли не да убие заварения си син или пък втория си мъж - когато не се стигна чак до там, направо ми се видя добра, бореща се за щастието на дъщеря си майка. Ясно е, че бях предубедена де, просто ми е много симпатична актрисата

Хан Хьо Джу за първи път я гледам - много симпатична и естествена, голям майтап бяха с Хуан, като се караха в началото, много радваха Щях да бъда и по-доволна, ако имаше повече химия при целувките обаче

Бе Су Бин, след като го гледах в 49 Дни като лошия батко, тук ми беше доста постен такъв все един добронамерен и мил, да не говорим, че определено много му личеше, че е повече от 10 години по-възрастен от Ън Сонг и изобщо не ми стояха като двойка. Никак не ги исках двамата заедно и определено бих предпочела актьора в някоя по-"лоша" роля.

Като цяло съм много доволна, че го гледах! Много динамичен и увлекателен сериал.

 

고마어, 동생!

 

[sophiqbush]

Голям личен пропуск от моя страна, как не съм го изгледала по-рано този сериал, чак си се чудя. Страшно много ми хареса, въпреки многото серии, нито за миг не ми доскуча. Не искам да се повтарям с по-горните постове, мнението на Спиди напълно се припокрива с моето, много хубав разбор е направила на всички персонажи. ОСТ-чето също е разкошно. Горещо го препоръчвам на всички, които все още не са го изгледали. Лична оценка 10/10. Благодарности на всички, които са се трудили по субтитрите! :panda-145:

[kitket]

Досега като видех филм с Lee Seung Ki подминавах веднага, защото визуално ми беше мноооооого антипатичен. Резюмето на филма, обаче ме привлече и реших да му дам шанс и не съжалявам. Много интересен ми беше през всичките 26 епизода, до края ме държа в напрежение и като свърши ми се искаше да има още. Главната, безцветничка някаква, ама се справи добре, подхождаха си с главния. Той един такъв грозноватичък и всичко /видимото, де/ му е голямо - и бузите, и носа, и устата. Този дето го рисуваше много точно го беше уловил. В началото толкова ми беше противен, че се изкушавах да се откажа да гледам, но постепенно с развитието на героя го приех, даже симпатичен ми стана. И сега, като му гледам в темата снимките, ами не е лош! Само да не се усмихва с всички зъби! Много готина бабичката беше! Страхотна актриса! А пък мащехата

 

плачеше за някой среднотежък тъп предмет, жал ми стана за дъщеря й - цял живот ще си пати от нея, то такова няма оправяне. Майката и сестрата на главния - е, няма толкова тъпи и повърхностни жени на света. Тия хора как не разбират, че една връзка се гради от харесването на двама, не само от един. И в повечето сериали богатото разглезено момче/момиче си харесва някой и хич не му дреме дали има взаимност, ха, че кой го пита другия, все едно е длъжен...

Големият добричък оппа много сладък, дали има наистина такива мъже...

Сериалът си имаше от всички характерни корейски филмови нещица - смях и сълзи, романтика, небивалици, оптимизъм и добра музика.

Благодаря за субтитрите, без които нямаше да мога да се насладя на филма!

[magikamegi]

Ей за този филм нищо не съм писала,а,бях толкова очарована.С толкова серии мислех,че ще се побъркам от нетърпение,но не стана така.Напротив имаше достатъчно време да се развият толкова много неща.Страхотна бабка,земна от всякъде,да си я поискаш за своя.Момичето нито за миг не се остави да не се бори за постигане на целите си и мечтите.А богаташчето толкова добре се беше вживял в ролята си,че наистина ти се струва,че е точно такъв надут пуяк.Страхотна игра и на майката.Бащата горкия хем ми беше мъчно за него хем малко се ядосвах,че намери лесен начин да се измъкне.Естествено и образа на "другия влюбен" не е за изпускане.Красив,добричък,мил и всичко което се иска от един влюбен мъж.Сестричката,чак ми беше слабохарактерна,но добре се справи.А за двете майка и дъщеря с тях само смях,мързел,доста глупавички.Беше ми симпатичен и иконома.

Начина по който се разви любовта между двамата беше прекрасен.Истинска наслада беше за мен сериала.С удоволствие бих го гледала отново.

Сърдечни благодарности на преводачите :thanks:

[jen-shen]

Ах как ми се прииска да взривя таз ужасна мащеха ? Страхотно направен и изигран образ, щом така успя да ме ядоса

 

Снахата и внучката не са ли най-очарователни в своята невежест и простота Любимите ми героини в сериала

 

Иначе като цяло историята не е лоша, в смисъл не дразни с неадекватни съвпадения. Нещата се случват плавно, нищо, че героите са доста навързани (като познати - непознати), малко като да спестят от някоя и друга "малка роля".

 

Малко извън темата. Какво имам предвид за "малките роли":

 

 

Скоро четох на Стиг Ларшон "Мъжете, които мразеха жените", това е първата книжка от трилогията "Милениум" ( много интересна поредица, препоръчвам, ако сте пропуснали. Не случайно тази книга биеше рекордите по продажби в света за 2006 г.). След това гледах филма .. и във филма си бяха спестили едн ключов герой, който е много важен за развитието на действието, но в книгата се появява на не повече от две места. Ако не си чел книгата, вероятно няма да направи впечатление, но пък липсата на този персонаж много скъсява историята и прави неща малко непонятни.

Най-точните думи за малките роли казва самият Стиг Ларшон : “Искам да изляза извън този конкретен модел: водещ герой, поддържаща роля и персонажи за фон. В реалния живот хората са интегрирани в обществото. Това се случва и в моите книги. Малките персонажи, не просто се появяват, за да си кажат репликите, те си взаимодействат и оказват влияние върху събитията. Това не е изолирана вселена.”

 

[vilpeda]

 

Моля ви се, няма да спя тази вечер - от кой друг филм познавам бабата? Вече 5 епизода само за това мисля.

Иначе разпознах единия от тримата танкисти от The rooftop prince (и за него бая умувах кой е)

 

Дотук съм доволна от филма, дори успях и сълза да пролея.

[speedy86]

Ами да ти кажа, гледала си я къде ли не. Включително и в Принца на покрива.

Справка: ТУК

[vilpeda]

Вече започвам да се ядосвам, че трябва да се ходи на работа - не ми остава време за сериали

 

Това е първият сериал/филм в историята, който успя да ме откъсне от всякакви странични дейности, изгледах го като маниак серия след серия, на три големи среднощни порции, без да правя нищо друго в това време. Ядосвах се, усмихвах се, плаках - истинско бижу. Веднага се нарежда в челната тройка на класацията ми.

 

Всички роли бяха изиграни повече от добре, и добрите, и "лошите". Имаше и много ценни реплики, които ще се помнят, и много добър саундтрак. Май много се развълнувах

 

Поздрав за всички, които харесват този филм - песента от караокето в 7 епизод

[.SenoriitaBella.]

Сериала ме грабна още от първия епизод,от скоро започнах да гледам корейски сериали и съм много доволна. В сравнение с турските и българските,корейските са много интересни и със съвсем различен сюжет което не мога да кажа за турските. Специално този ме срази,толкова непредсказуемо се развива,че оставах без дъх. С всяка минута се случваше нещо,много е интересно. На такъв сериал не можеш да заспиш! И Сънг Ги е невероятен актьор,ролята му не е никак лесна според мен. Той се справи зашеметяващо,надявам се да намеря още интересни корейски сериали като този.

[rery]

Значи тук имаме 

№1  Сънг Ги отново е разглезено хлапе, което поумнява и става мъж накрая. Вече съм го виждала някъде... май във всички драми, в които го взимат.

№2  Лоша мащеха, която обаче май не беше толкова лоша, или беше... още не съм решила.

№3  Добра доведена сестра, която стана по едно време май лоша, ама и там не е сигурно, май е въпрос на гледна точка

№4  Глезени богаташи, които и те май не бяха толкова зле

№5  Главната героиня добро , скромно момиче, не го интересуват пари, човечна, добродушна, пример за хората. И това май съм го гледала. 

№6 Баба на годината!

№7 Аджуши-то , което се грижеше за семейството беше много симпатичен персонаж. 

№8 Принц от покрива, а чакай той не беше принца, момче от покрива, което май беше добър. Ама не хванах той за какво им беше. Леко излишен.

№9Брат аутист, който обича шоколадово мляко.

№10 Приятелката, която беше най- истинското нещо в драмата. Рязка, но с право.

№11 -> 

Е как глупавия Хуан постоянно беше покрай хлапето, но не го припозна от милионите листовки, които уж разпространяваха из целия град и снимките в ресторанта. А бащата видя собственото си дете на гробищата пък не я позна.

 

И на последно, защо ВИНАГИ има един мъж, който и звезди ти сваля и във всичко ти помага, прави ти подаръци и ти осигурява всичко, но ти не го харесваш. Това не е човешка реакция или дори женска. Нали жените все това искат.. Ох.. Не ги разбирам.

[djazzma]

Значи тук имаме 

№1  Сънг Ги отново е разглезено хлапе, което поумнява и става мъж накрая. Вече съм го виждала някъде... май във всички драми, в които го взимат.

 

И в трите драми, за които се сещам ролята е подобна, но той я играе по- различен начин. В Гумихото беше глуповат, малко лентяй, малко отнесен, горе долу мъжка кифла   В тази драма пък е цинично, арогантно, тотално вживяло се в статуса си богаташче. Обаче си беше готин даже в началото   А в King2Hearts не беше толкова лош, но се открояваше егоизмът му и нежеланието да поема отговорност. За мен си има съществени разлики и в трите роли.

 

Иначе Brilliant Legacy ми е една от любимите драми. Накрая наистина леко загубих интерес, но беше защото я бяха разтегнали в бая епизоди. Майката беше абсолютно отрицателен персонаж за мен. Лъжеше като за световно, опитваше да се изкара светица, а извърши толкова недостойни неща. Сестрата пък беше толкова меланхолична и апатична, че направо не вярвах, че актрисата може да изиграе главна роля на слънчево момиче някога. Пък явно можела :р В главната ме дразнеше това, че загрява толкова бавно и от доброта дълго време се оставяше да я правят на канарче. Съперникът... чисто визуално губеше по точки. А и героя на И Сънг Ги просто успя да й влезе под кожата и да я заинтригува, другия нямаше с какво.