bg Pain (2011)

[lazeto]

Pain / Болка

통증

 

Алтернативно заглавие: Pained
Страна: Южна Корея
Премиера: 7 септември 2011 г.
Времетраене: 104 мин.

Режисьор: Kwak Kyung Taek
Жанр: Драма, Романс

В главните роли:
Kwon Sang Woo - Nam Soon
Jung Ryeo Won - Dong Hyun
Ma Dong Seok - Bum No
Kim Min Joon - male actor (гост)
Jang Yeong Nam - Kye Jung
Kim Hyeong Jong - jobless guy
 

Сюжет: "Болка" разказва любовна история между един човек, който не може да чувства болка, и жена, която е силно чувствителна към болка поради заболяване, наречено хемофилия.

 

Български субтитри - 

С български субтитри -  

С английски субтитри -

С руски субтитри - 

[Kathie]

И аз го чаках като луда месеци наред. Донякъде ми оправда очакванията, донякъде не. Първата част на филма е много хубава, но с този край ми се развали кефа.

Много ми хареса историята.

 

И двамата главни изстрадали от живота, отчаяни и на пръв поглед пълни противоположности намират утеха и любов един в друг. Но много за малко ми беше тяхната любов. Тъкмо започва човек да се интересува от персонажите, тъкмо му стане интересно и хубаво как двамата постепенно откриват някаква радост в живота, и режисьора решава да направи Типичен завършек по корейски. Нe че е изненадващо, но ми се искаше този път нещо по различно да видя.

Не казвам, че ми е писнало от рева и сополите в края на корейските филми, но точно този ми дойде в повече. Не мога да си кривя душата, разочарована съм от края.

 

Kwon Sang Woo за пореден път показа класа. Колкото него не го болеше, толкова мен ме заболя докато го гледах. Влезе ми под кожата с образа на Nam Soon. Макар че ми липсваше типичната за него усмивка, просто нечовешки добре си изигра ролята, а и погледа, който вадеше не се забравя лесно.

Jung Ryeo Won много я харесвам след Castaway on the Moon и определено ми хареса и в тази роля, въпреки че на фона на Kwon Sang Woo се губи. Не като игра, а самият й персонаж ми беше много хмм…обикновен(ем пък свикнала съм момите да са болни по корейските продукции) в сравнение с този на Sang Woo.

И не мога да не кажа колко се накефих на Kim Min Joon. Може да е само cameo, ама пак ми изтекоха очите по него с това: “Don't ask where I'm headed.” :D

Като цяло филма ми хареса, то след това чакане където му ударих оставаше и иначе да е.

[Stelita]

Въпреки, че не очаквах много от филма, останах приятно изненадана. Сюжетната линия беше интересна, поне за мен е нещо ново и по-различно, Лошото е, че някак всичко беше разказано повърхностно. Цялата история беше малко отгоре-отгоре, което пък не е итолкова лошо, защото няма излишна баластра да запълва времето. Но пък играта на актьорите компенсира всичко това. Изключителен беше Санг У. Просто невероятен, с тоя празен поглед и действия на човек-машина, без капка мисъл в главата ме грабна тотално. Хареса ми как малко по малко разкриваше зараждащи се емоции. За разлика от друг път, Рйе Уон също ми хареса, въпреки че далеч не ми е любима, смея да кажа, че тук се представи на ниво. Края ми беше много трогателен, въпреки че беше тотално предсказуем. И все пак, не беше лишен от емоция. И въпреки, че ми беше ясно как ще свърши цялата история, пак й се насладих. Има още хляб в драматизма на романтиката Имаше си и забавните моменти, колкото и да бяха малко, освежиха леко историята. Като цяло го започнах със занижени критерии, а към края вече се бях убедила, че далеч не е лош филм

[desjer]

Мислех си, че днес не ми е ден за филми и ще ми се наложи да пиша второ негативно мнение за филм. Но след първия половин час, филмът ме грабна и разчувства. Историята е банална и същевременно трогателна, някак си истинска...

И двамата образа много ми харесаха - една откачалка попада на друга и двамата се стремят към "нормалното". Както е написала Stelita историята е малко повърхностна, но дори и само заради актьорската игра филмът си струва да се види.

[Koizora]

Очаквах много от този филм, защото събра едни от любимите ми актьори заедно - Куон Санг У и Чонг Рьо Уон. Сюжета ми се стори новаторски и като цяло нямах търпение да излезе. Но останах страшно разочарована. Подобна дебилщина не бях гледала отдавна. През целия филм вместо да съчувствам на персонажите, съм се смяла с глас на някои простотии. Не мога да си изкривя душата, че все пак имаше хубави и прочувствени моменти, но бяха малко.

Винаги съм харесвала Рьо Уон, играта и излъчването и. Затова се зарадвах, когато разбрах, че със Санг У ще имат подобен общ проект, за жалост обаче тук ми беше повече неприятна. Може би заради самия персонаж, който като идея и начин на изграждане ми допадна, но нещо му липсваше.

За сметка на това Санг У компенсираше изцяло. Няма равен в драматичните роли и играта с очи и тук не направи изключение, като се има предвид, че персонажа му не беше от най-лесните.

Действието беше претупано, през повечето време превъртах, за да стигна до края. Финала не ми хареса - предвидим, недобре направен, но все пак оставащ горчиво чувство.

Според мен откъм сюжет можеше повече. Може да съм крайна (или след тайванското, което гледах, не мога да се настроя отново на корейско), но плюсът на филма бяха актьорите. Ако не бяха те.. трагедия.

[lidia7]

Ох!

Пак сърцето ми се скъса, много хубав и тежък.......нямам думи....

Страхотен, силна драма, препоръчвам го с две ръце, страхотна игра и много трогателна история!!!

[mi6lence]

Е няма такова разочарование като този филм. С какви очаквания бях.Сюжета,актьорите всичко ме караше да си мисля,че ще гледам поредният шедьовър.Да ама не. Толкова ми бе скучно без грам емоция.Единствено финала бе буквално размазващ,въпреки че и той бе толкова предвидим,но поне малко от малко предизвика някаква емоция в мен. Жалко но му липсва нещо на този филм и разочарова.

[ivana93]

Първо ще започна с критиката. Не съм запозната много добре с тази болест (хемофилия), но доколкото ми е известно от хемофилия боледуват само мъже/момчета.... ако има някой вещ в областта на биологията, нека ме просветли ако може. Ако наистина е така, както аз смятам, то режисьорчето малко се е поизложило Но това са както се казва бели кахъри пред това, което показва филма всъщност. Една простичка любовна история, която изиграна по един невероятен начин успява да заплени и разчувства човек. Хубав филм!

 

Постерът е невероятен! Може би един от най-красивите които съм виждала !

[Koizora]

Жените също боледуват от хемофилия, но предимно са засегнати мъже, тъй като заболяването е наследствено и се предава от майка на син. Хипотезите са брак между болен мъж и здрава жена и обратното.

А неговата аналгезия може да се е получила след

 

претърпяната катастрофа. Не вярвам да е преди това, защото докато двамата си говориха, той и каза, че болката в пръстта му е причинала катастрофата.

[slunceto1]

Много ми хареса филма.... в началото го пуснах само заради Куон Санг У и не съжалявам. Много добра игра от негова страна.... наплаках се едно хубаво Препоръчвам го горещо!

[rery]

И на мен ми хареса, обаче ме остави доста объркана, не знам защо. Но определено си заслужава гледането, чак не усетих тея два часа кога минаха-много, много хубав филм! Чонг Рьо Уон хъресвам от доста време и тук не ме предаде! Браво !

[rery]

Вярно, че писах коментар преди няколко часа, ама трябва да пиша! Отвам си аз на работа все така объркана от този филм. Седя на един стол и нещо ме гложди, ама не знам какво е. Мисля си за болката на хората и си мисля, и мисля, и не мога да си изкарам филма от главата. 10 часа го мисля и не мога да измисля, какво ме грабна, защо не спирам да мисля за актьорите, героите, абе все едно се бях пренесла във филма. Съвсем се разсеях, сигурно шефовете са ме помислили за болна. Сгънала съм се на две, глава на коленете, ръце на главата и не мога да разбера смсълът на тозии филм, този край, това е МЪЧЕНИЕ, така странно-приятно. Филм да ме грабне толкова не е ставало от години... МНОГО години! МНОГО добро попадение! Щастливо съвпадение,че го гледах, идеално!!!!!!!!!!!

[papushinka]

Този филм си заслужава да се гледа, ако не за друго, заради актьорската игра на Куон Санг У. Образът е труден за изиграване, защото е труден за съпреживяване от актьора и постепенно претърпява радикална метаморфоза. Как може човек, комуто са чужди всички емоции, да не стои кух и безплътен на екрана, а, напротив, да те върти през целия спектър на душевни преживявания? По това си личи класният актьор - той не пресъздава емоциите убедително, той ги предизвиква на живо в зрителите. Всички възприятия са в главите ни, трябва да се намери някой, който да знае какво да изкара наяве. През целия филм имах чувство, че бият него, а мен ме боли. Много интелигетна игра - в моментите, в които трябваше, беше по-прибран, а когато любовта започна постепенно да отключва в героя му потиснатите емоции, започна да наслагва пласт след пласт върху дълбочината на образа с точната мярка и доза чувство.

 

Когато режисьорът на филма, е разбрал, че Куон Санг У обмисля ролята, е казал: "The production company told me Kwon Sang-woo was contemplating the part, and I said I would do it only if Kwon does. There was nobody else." Когато изгледаш филма, нямаш грам съмнение защо е изрекъл такива думи.

източник: тук

 

Не мога да кажа същото за Чонг Рьо Уон, но трябва да се отбележи за протокола, че образът й беше доста по-плосък и много скучен. Самата история куца на моменти, предвидима е, и явно целият филм се осланя предимно на един много прецизно изграден и завършен образ, което все пак е нещо.

 

Помня, че и аз като rery бях в посттравматичен шок след филма и ми се случи да обяснявам на приятели студенти по медицина защо съм така. Смяха ми се от сърце и изобщо не разбираха какво се втелявам толкова, при все че филмът бил изграден на абсолютни медицински абсурди.

Не бяха много съгласни с това, че главната героиня в реалния живот би проявила симптоми и да се "разболее", а трябва да бъде само носител на гена. Също така казаха, че ако главният герой е развил това състояние в следствие на катастрофа, означава, че най-вероятно става дума за травма на гръбначния стълб и е твърде вероятно да е инвалид.

 

[savi]

Първо ще започна с критиката. Не съм запозната много добре с тази болест (хемофилия), но доколкото ми е известно от хемофилия боледуват само мъже/момчета.... ако има някой вещ в областта на биологията, нека ме просветли ако може. Ако наистина е така, както аз смятам, то режисьорчето малко се е поизложило

 

 

 

Хемофилията е неспособност на кръвта да се съсирва и за тези,които наистина се интересуват - жените могат да бъдат само носител на гена, но винаги има и изключения. 50% процента от мъжете, чиято майка им е носител, се раждат болни. Ако пък бащата е засегнат от заболяването, то той ще има здрави синове, а дъщерите му ще бъдат носители.(на някои хора може да им е досадно, но мисля, че това е доста интересна информация)

[thedemon1238]

Няколко години ми престояваше по харддиска и най-после му дойде времето. Хареса ми как бяха направили отношенията между двамата болни. Малко прилича на Oasis.   Признавам си, главната актриса ми е доста симпатична, много ме радва като я видя. Актьорският състав е само от звезди, че даже и Ma Dong-Seok участва... голям поддържащ актьор, за тези които не го знаят.

 

Може би малко му трябваше, за да се превърне в модерна класика. Най вече по-оригинален финал.

То се подразбира като се има предвид героите, но ми се щеше нещо, което е една идея по-оптимистично.

Обаче от друга страна щеше да загуби част от идеята заложена във филма и най-добре да се приема такъв какъвто е. 

 

Поне коментарите в темата ме развеселиха, че си е тежичко за гледане, ако се вживееш.