Kim Ki Duk (Ким Ки Док)

KKatrin · 23 Март, 2010

“Когато снимаш,
изживяваш живота
на всички твои персонажи,
а твоят собствен живот
минава покрай теб незабележимо.”

Kim Ki Duk / Ким Ки Док

Ким Ки Док е роден на 20 декември 1960 г. в Понгхуа, провинция Кьонгсанг, Южна Корея. Учи "Изящни изкуства" в Париж от 1990 до 1993 година. След завръщането си в Южна Корея, Ким започва кариерата си като сценарист и печели първа награда в конкурс за сценарий, проведен от Корейския съвет за кино през 1995 година. През следващата година Ким прави своя дебют като режисьор с ниско-бюджетния филм - Крокодил (1996). Филмът получава сензационна слава и името на Ким Ки Док става синоним на новаторство и радикалност. През 2004 г. той получава наградата - Най-добър режисьор на два различни филмови фестивала, за два от своите филми. На Международния филмов фестивал в Берлин е награден за филма си "Самарянката" (2004), а на Филмовия фестивал във Венеция Ким Ки Док печели приза за "3-Iron" (2004).

На 11 декември 2020 г. информационните агенции съобщават, че режисьорът е починал в Латвия след усложнения от COVID-19.

Сценарист:

Rежисьор:

Продуцент:

Excavator (2017)

Stop (2016)

The Net (2016)

Made in China (2015)

Godsend (2014)

Red Family (2013)

Rough Play (2013)

Moebius (2013)

2011 Amen (продуцент)
2011 A Man between North and South (продуцент)
2011 Arirang (продуцент)
2008 Dream (продуцент)
2008 Rough Cut (изпълнителен режисъор, продуцент)
2008 Beautiful (изпълнителен режисъор, продуцент)
2006 Time (продуцент)
2005 The Bow (продуцент)
2004 3 - Iron (продуцент)
2004 Samaritan Girl (изпълнителен режисъор)

Редактор:

2011 Amen
2011 Arirang
2008 Dream
2006 Time
2005 The Bow
2004 3 - Iron
2004 Samaritan Girl
2003 Spring, Summer, Fall, Winter... and Spring

Кинематограф:

2016 Stop

2011 Amen

Актьор:

2007 Breath
2003 Spring, Summer, Fall, Winter... and Spring

Художествен режисьор:

2001 Address Unknown
1997 Wild Animals

Дизайнер на продукцията:

2000 Real Fiction
2000 The Isle

Озвучител:

2011 Arirang (глас)

Декор:

2004 Samaritan Girl

Художествен отдел:

2000 The Isle

Кадри от архив:

2005 Cinema mil (телевизионен сериал)

Радикалното кино - Ким Ки Дук

Любов, бягство, отчуждение, бунт, самота – има ли изход?

Ким Ки Дук
Напоследък името Ким Ки Дук се чува по всички престижни и не толкова популярни кинофестивали. От 2003 до 2007 г. “Пролет, лято, есен, зима и пак пролет”, “Пустия дом”, превеждан и като “Стик №3”, “Лъкът”, “Време”, “Въздух” – той снима почти без почивка. Филмите му са високо ценени и изключително търсени. Корейският режисьор работи едва от 15 години, а вече успя да впечатли критици и публика. Супер продуктивен е – в момента прави нов филм!
Ким Ки Дук е наричан партизанин в корейското кино. Роден е в обикновено и бедно семейство, имал е трудно детство, бил е проблемно дете, от съвсем млад му се налага да работи в завод. Бъдещият художник и кинотворец признава, че дълго време не е смятал културата и изкуството за важни, защото е мислел, че “творба може да се нарече само това, което правиш с ръцете си”, но след казармата започва да се интересува от живопис и около тридесетгодишен заминава за Париж да
учи рисуване. Учи, пътува, известно време работи като сценарист. В Корея всички режисьори и въобще хора, занимаващи се с изкуство, са или потомствени такива, или богати представители на висшите кръгове. Там все още важи “правилото”, че произходът е от значение. Ким Ки Дук със своя гений разбива този стереотип. Той самият не се смята за интелектуалец или артист, а напротив – за антитакъв. Създава движението “Противоречиво и уникално”, което разтърсва корейските
сноби и буржоа, събуждайки ги от самолюбивия им сън. Ако има човек в Корея, който да е наистина близо до проблемите на обикновените хора, на народа там, това е той.

За първи път през 1996 е забелязан с филма “Крокодил”, за който получава няколко награди.
Жанровото разнообразие на филмите му не противоречи на специфичния стил, отличаващ се с чувственост, без да липсват динамика и напрежение. Критиците често определят киното му като жестоко, но според мен то е по-скоро изтънчено. Езикът на неговите истории е езикът на живописта, не на словото.
С какво е толкова различен Ким Ки Дук? Не ще да е само с прословутия “източен усет” за мярка и “азиатската символика”, който спрягат журналистите. Не само азиатците умеят да работят с мълчанието в киното! Ким Ки Дук го редува с пестеливо, но точно използвани думи, подобно на други свои знаменити европейски колеги. Тишината, звукът, дължината на кадъра са негови помощници, заедно с актьорите и камерата. Наистина той не е просто поредният интересен режисьор от Далечния “загадъчен” изток – Ким Ки Дук е поет, който предава големите проблеми на новото време в съвременния им контекст – този на 21 век.
От новите му работи в България, без да броим фестивалите, засега е разпространен само “Стик №3”. За този филм искам да говоря винаги, когато си го спомня! Филмът носи силно анархистко послание. Разказва ни за самотата и отчуждението на един младеж, за неговия тих, но дързък бунт срещу съвременното конформистко консуматорско общество, изразяващ се в начина му на живот. И разбира се в един хубав ден той среща жена. Намира я и заедно с него ние надникваме в нейния свят. Там са отново отчуждението, принудата в любовта, отвращението, презрението. Самотата, нейният начин да се противопостави – с мълчание и страдание.
Да се върнем 45 години назад в златните времена за киното. Тогава е заснет емблематичният филм за любовта и отчужденито “Презрението” на знаменития ляв режисьор Жан Люк Годар. Годар се опитва да създаде революционно кино в една радикална епоха. „Опитвам се да променя света”, заявява той през 1968 г. Става член на групата на Дзига Вертов (радикален руски кинотворец новатор) и създава комунистически памфлети като „Британски звуци” (British Sounds, 1969),
определен от лондонския Weekend Television като филм, невъзможен за разпространение поради непоносимия шум от машини във фонограмата. „Работниците трябва да понасят този шум по цял ден и всеки ден”, бил отговорът на Годар, „а буржоазната публика не може да издържи това повече от няколко секунди”. Но с подобни прекалено лични изяви, освен че провокира, интелектуалецът Годар задоволява най-вече собствените си търсения и его. Оказва се, че те не се харесват
нито на работниците, нито на критиците. За публиката обаче той ще остане с прекрасните филми, докоснали чувствата на всяко едно поколение, което ги е видяло от създаването им до днес. Подобно на Ким Ки Дук и той снима много различни жанрове – гангстерски, военни, мюзикъли, романтични, социални драми, фантастика. Въпреки елитарните и почти негледаеми отклонения през годините, бащата на авторското кино е такъв заради своите шедьоври, политически ангажираните, изпълнени с революционен дух и съвест филми от 60-те. Годар е култовата личност за така наречената нова вълна от творци в киното. Снима с подвижна камера, лентите му са много близки до документалистиката, изключително
реалистични. Макар съвременните режисьори да се учат от него, малко хора сега си позволяват такава житейска достоверност “на кино”. “Ха, ха – това е филм, все пак. Това да не ти е животът?” “Презрението” е по италианския писател Алберто Моравия. На екранизацията на романа авторът дължи своята популярност. В този филм Бриджит Бардо получава
шанса да изиграе една от най-сериозните си роли в компанията на Мишел Пиколи и на живата легенда – стария немски режисьор Фриц Ланг, който играе себе си. Погледът на Годар е безкомпромисен и мрачен. Няма изход, единственият изход е смъртта. Героите му са съсипани от лицемерието на обществото. Изпадат в отегчение, самозабравят се. Обсебени от егоизма, така и не успяват да излязат от самовглъбяването си и да победят проблемите. Образите, които изграждат актьорите на Ким Ки Дук, напротив, смирено, хитро и търпеливо изиграват и системата, и реалността. Приемат се и в своята незначителност, откриват силата си. Отношенията на жената от “Стик №3” с натрапения богат съпруг са подобни на отношенията между героите на Годар. Тя е слаба, но решителна и в киното на реализма сигурно щеше да свърши зле като тази от “Презрението”. За щастие това не е реализъм! Ким Ки Дук създава магически реализъм. Зад “приказното” има идейни послания. По поетичен начин е казано противоположното на това, което казва Годар – винаги има изход. Главният персонаж е с истински свободен дух. Успява да спаси не само себе си и жената, а и публиката, и надеждата. Европейският бунт, индивидуализмът – често равнозначен на егоизъм – е съпоставен с азиатския, чиято тайна е в смирението, търпението, каляването на волята. Мълчание, загадъчност, любов, подтекст, смисъл и най-вече – изключително кино! Макар да обожавам Годар, предпочитам отговора на Ки Дук. Изход има, даже не един. Тайната на живота е да излезеш от него жив. Има начини и начини, а има и други начини. Дали е така? Отговорът е оставен на зрителя.

чичката - форум "Свободна мисъл"
/поствам това мнение, което намерих в един форум, защото ми хареса; не съм поправяла нищо, така че не тук е мястото за спорове относно това как се изписва името му;
това мисля, че е ясно на всички ни; за повече подробности около Ким Ки Док ще пускам постепенно това, което е известно на медиите от лекциите на Андроника Мартонова :flower: /

Бяла безнадеждност като Ин и Ян

Off Topic

За 14-ия филм на корейския майстор Ким Ки-док (доскоро беше Ким Ки-дук, на разбирам защо е сменено), участвал в конкурса на Кан’07 и тръгнал си без награда, четох доста отзиви и повечето - неласкави. Но тъй като след философската феерия ‛Пролет, лято, есен, зима... и пролет“ гледам да не го пропускам, отидох без колебание на първата прожекция на ‛Дихание“ в зала 1.
Аскетична затворническа килия. Вътре са четирима. Смръщеният Джан Джин (хонконгският актьор Чан Чън, познат от „2046“ и „Ръката“ на Уон Карвай) чегърта с четка за зъби в бялата стена. Всички са в сини униформи, само неговият номер 5697 е върху червено парче плат. Плисва кръв. Изящната Йеон (Дзиа, позната като Джи-а Парк от „Пролет...“) е мълчалива съпруга „на въженце“ в луксозно предградие на Сеул с хоби скулптура – вае от глина причудливи същества. Както чете с дъщеричката си, по тв новините чува, че затворникът Джан Джин, осъден на смърт (затова е червеното под номера), е направил пореден опит за самоубийство, забождайки си остър предмет в гърлото, и дълго време няма да може да говори. Съпругът ѝ (Ха Джон-ву) е елегантен, свири на йоника и ѝ изневерява. Йеон открива в колата му пъстра шнола. Простирайки прането, изпуска бялата му риза. Слиза да я вземе. Стъпкана е от кола. Понечва да я прибере, но я хвърля в контейнера. Когато той се връща вечерта, тя е с шнолата. Скандал. Отново дават затворника. Съпругът спира телевизора. Тя излиза в зимната вечер. Отива в затвора. Не я пускат. Цяла нощ виси в студа. На сутринта излъгва, че му е бивше гадже и най-сетне успява да се срещне с Джан Джин, в когото пък е влюбен един от съкилийниците му. Без да се интересува защо е осъден на смърт, Йеон му разказва, че когато била на 9, за 5 минути била мъртва – под водата. На раздяла той ѝ дава целувка, отбелязала се като дихание върху разделящото ги стъкло. След това започва да идва с разголени рокли, инвентар и песни. От тапети и всякакви подръчни материали му спретва пърформънси за пролет, лято и есен. Смешно-артистично е. Възхитително. Дори той, най-мрачният човек на света, се усмихва, когато му надява слънчеви очила с бели рамки. Всяка среща помежду им е все по-еротично нажежена и неизменно наблюдавана от камера (виждаме Ким Ки-док, отразен в стъкло). При всяка раздяла тя му дава снимка, а влюбеният в него му я краде. Съпругът разбира къде чезне жена му. Побеснява и ѝ забранява. Приключва с изневярата (по мобилния плюс два шамара, които изяжда зад кадър от любовницата, пристигнала чак в дома му). Йеон изпича поредното си крилато същество в специална пещ, а после го чупи на малки парченца. Отново изпуска бялата му риза, отново я стъпква кола, отново я хвърля в контейнера, но се връща, изтръсква я и я прибира. Съобщават, че осъденият на смърт за убийството на жена си и двете си деца (чак сега разбираме причината) пренощувал с мъртвите им тела, докато го прибере полицията, е направил нов опит за самоубийство. Йеон отново отива в затвора. Семейството е с нея. Пърформънсът за зима е безсмислен – стената е бяла като снега навън, гола е като дърветата, но тя съзира изчегъртан йероглиф за „дихание“. Ескалацията на обречената страст между двамата стига до взрив, независимо от окованите му в белезници ръце. Желанието е толкова драстично, че дори лостчето на камерата е натиснато и влюбените остават само с пазача. В миг тя го целува до без дъх. Едва ги разтървават. Навън баща и дъщеричка правят снежни човеци. Семейството дружно потегля с колата в белотата, Йеон затананиква мелодията на Tombe la neige на Адамо от 1964, съпругът й приглася. Пак килията - Джан Джин най-сетне се отпуска в прегръдката на влюбения съкилийник, оказала се неговото летално избавление.
Позволих си толкова обилен разказ на фабулата, защото, първо, няма как да вече видите филма, а аз мисля за него без дъх, и второ – всеки детайл от цикличността на ставащото е от чутовно значение. От друга страна, съзнавам как думите деформират пластичната хипнотичност. Неслучайно филмът е почти ням, а Джан Джин не продумва и говори само с очи, гримаси и дихания (нищо чудно това решение да е доминирано и от актьорското незнание на корейски, както твърдят в разни сайтове). Самият автор пък твърди: „Исках да изобразя диханието на тази жена и на мъжете, постоянните смени на вдишване и издишване, подобно на Ин и Ян, на нощта и деня.“ В мълчанието, в безнадеждността на привличането (като душевна профилактика и афродизиак), в нелепия триъгълник на жена между двама мъже, във вълшебната орнаменталност, в експлоатацията на GSM и затвора, филмът се приближава до любовната притча-road movie ‛Стик № 3“. От друга страна, в изключителната азиатска символика на годишните времена, философското им осмисляне, неземната красота на визията и участието на тръпно-меланхоличната Дзиа, се докосва до покъртителната притча ‛Пролет...“. От трета - през снимките, пърформънсите и технонологичното охолство като заплаха за човешката индивидуалност напомня депресивно-изящната драма ‛Време“. И ‛Дихание“, подобно на много филми от Далечния Изток, интерпретира спонтанното бягство като сегмент от мистиката на делника - както си акуратен към рутината, изведнъж се оказваш натясно в собствената си кожа и се втурваш към необятността на незнанието. Но този филм сияйно помирява видимо и невидимо, любов и смърт... По необясним начин елегизмът на Ким Ки-док ме запраща към хладината на ‛2046“ на Уон Карвай. И не толкова заради мъжкарското присъствие на Чан Чън, колкото
заради безнадеждността и фразата ‛Любовта се състои в това да уцелиш подходящия момент - не обектът е важен“. А иначе и двамата азиатски режисьори са доказани виртуози на пластичния филмов език и на породистата монтажна мелодика. Само че Ким Ки-док е може би по-универсален, по-краен, по-дълбок... За разлика от ‛хлабавия“ си филм ‛Самарянката“, където Европа е мечта за две момичета от Сеул, заради която проституират и дори се натъкват на смърт, в ‛Дихание“ той реализира геокултурния мост чрез... лекотата на френския шансон. Но преди този радикален жест ни е разказал универсална история за бяла безнадеждност. Tombe la neige само изстрелва филма към носталгичната бъдещност.
Прочее, преди четири години в София гледахме трагикомичния френско-швейцарско-италианско-арменския филм ‛Водка лимон“, където арменци са витални каторжници на снега, а в камион звучи древния хит Tombe la neige с гласа на великия им сънародник Азнавур. В момента и София е като метафора на бялата безнадеждност в ‛Дихание“. Само дето не е филигранна като филма.
Геновева Димитрова

lussy792000 · 1 Януари, 2011

Животът и възгледите му сами по себе си са доста интересни, затова ще добавя още малко информация за него. Започвам с любимо негово изказване: „Когато видя нещо, което не разбирам, правя филм за него, за да го разбера по-добре.”

Има тежко детство, тъй като системно е малтретиран от баща си. Когато е на 9 години, семейството му се премества в Сеул, където учи в селскостопанско училище. На 17г прекъсва училище и започва да работи по фабрики. На 20г. отива в армията и прекарва 5 години във флота. След армията прекарва 2 години в една църква, като се занимава със слепи и сериозно се замисля дали да не стане свещеник. През този период се завръща към хобито си от детството – рисуването. През 1990 решава да стане художник, заминава за Франция и там 2 години продава картините си на улицата. На 32г. за първи път отива на кино и е много впечатлен от „Мълчанието на агнетата”. През 1992 се завръща в Корея, започва да пише сценарии и да участва в местни конкурси и една година по-късно получава награда от Educational Institute of Screenwriting. Първия си филм „Крокодил” прави на 34г. Няма абсолютно никакво образование в сферата на киното и всичките му постижения като режисьор, сценарист, оператор, декоратор на сцени, актьор се дължат на практическия му опит и преживявания. Затова и на голяма част от творчеството му може да се гледага като на автобиографично.

Всичките му филми са снимани в рамките на 2 седмици. А „Real Fiction“ е сниман за 200минути.

Ким Ки Дук за собствените си филми:

Самият Ким Ки Дук нарежда себе си между Hong Sangsoo и Chang-Dong, и двамата режисьори на „интелектуално кино”. Но казва за себе си, че не е мainstream.

В интервю за „Address Unknown” : „Отначало Корея беше окупирана от Япония. После дойде Корейската война и американската окупация. Естествено, че войните са оставили следи. Но те остават абстрактни. Човек не може да понесе подтисничеството, което е изстрадал и насочва агресията към самия себе си. Корея е една прекършена нация.”

В интервю за „The Isle „ : „Насилието във филмите ми не е провокативно. Показвам по-скоро един вид магия. Отношението между двама души, магията на любовта и привличането могат да намерят адекватен израз единствено чрез средствата на насилие.”

В интервю след фестивала в Берлин: Без дори да мигне, изведнъж си удря шамар. „Баща ми е ветеран от Корейската война. Възпитан съм много строго. Боят беше нормална част от ежедневието. Вече не мога да изпитам физическа болка.” И като да потвърди думите си се удря още веднъж. Бузата му бавно се зачервява и се виждат следи от пръсти.

(откъс от статия в сп. Шпийгел)

Ким Ки Дук и критиците му:

В Ю.Корея заради филма си Bad Guy има имидж на враждебно настроен към жените, което той смята за недоразумение.

Още след първите си 3 филма е заклеймен от критиците в Корея като „чудовище” и „психо”, което предизвиква сериозна вражда между режисьора и критиците му, ескалираща в заканата му, че повече няма да дава интервюта, която обаче той бързо нарушава (и добре, че я нарушава, защото интервютата му са също толкова интересни, колкото и филмите). Напук на всички критици следващите му 3 филма – Тhe Isle, Address Unknown, Bad Guy- получават международно признание. И макар в последните години много от критиците малко да са посмекчили отношението си към него, като цяло оценките на творчеството му са негативни. Ябълка на раздора е най-вече начинът му на изграждане на женските образи.

В момента превеждам интервю с него, което е много интересно и дава много информация, но е доста голямо и ще трябва да го синтезира. Когато съм готова, ще го постна

lussy792000 · 2 Януари, 2011

Интервю на Фолкер Хумел(Р) с Ким Ки Дук (ККД) от февруари 2002г.

Р: Господин Ким, веднъж казахте, че всичките ви филми се градят върху омразата. На омраза ли се дължи и новият Ви филм „Bad Guy”?

ККД: Използвам думата омраза като широко понятие и я свързвам с много неща. Не трябва да я изваждате от контекста, в който съм я употребил. Когато говоря за омраза, нямам предвид конкретно насочена към човек или събитие. По-скоро това е едно чувство, което ме е обземало през моя живот, когато съм се сблъсквал с неща, които не разбирам. Това чувство ми помага да ги разбера. Затова правя филми: Когато видя нещо, което не разбирам, правя филм за него, за да го разбера по-добре. Следователно може би е по-добре да го нарека недоразумение или неразбиране, отколкото омраза.

Р: Кое направи света на момчето във Вашия филм толкова лош?

ККД: Въпросът, който аз искам да задам е: Защо, въпреки че всички се раждат с еднакви качества и равни права, биват разделяни на прослоики и категоризирани? Защо е толкова важно, дали сме красиви или грозни, дали сме богати или бедни? По такива критерии биваме категоризирани в прослоики и социални класи, които не се спогаждат помежду си. Искам да попитам, наистина ли е невъзможно тези класи да вървят в една посока и границите им да бъдат размити?

Р: Имате ли отговор на този въпрос?

ККД: Моят отговор е, че човек трябва да респектира другите не заради соц.им принадлежност, външния вид или парите. Със създаването на този фим (Bad Guy) исках да комфронтирам публиката точно с този въпрос. И съм сигурен, че всеки ще намери своя отговор.

Р: Както и в другите Ви филми, и тук главният герой е мълчалив образ, неспособен да комуникира и да се изразява. Неговият единствен език изглежда е насилието. Каква е причината за това мълчание? (Има предвид, че героят не говори, а просто мълчаливо действа)

ККД: Причината, в моите филми да има герои, които не искат да говорят, е че те са силно наранени. Те са изгубили доверието в хората заради обещания, които са им били дадени и не са били спазени. Чували са „обичам те” от хора, които не са го мислели наистина. Заради тези разочарования са загубили вярата и доверието към другите и са спрели да говорят. Насилието, което използват, бих нарекъл един вид изказ чрез тялото, а не агресивна сила. Това е израз на раните, които са им били нанесени в крехка възраст, в която не са могли да се справят с травмите. Те не са могли да се опазят от малтретиращите си родители, от караниците им или са виждали как родителите им се бият, или някой на улицата просто ги е пребил. Когато се случват такива неща, те са безсилни и не могат да се защитят. Тези преживявания оставят белези. Аз самият имам такива белези. Например в детството ми ме биеха деца, които бяха по-малки, но по-силни от мен. И аз не можех да се защитя. Същото беше и в армията. Само защото някои воиници бяха с по-висок ранг, ме биеха без никаква причина. През цялото време съм се питал,защо е всичкото това насилие. С този въпрос успях да се справя, когато станах режисьор. И сега вече мога да покажа моето мнение по въпроса.

(В интервю от 2005 на същия въпрос отговаря по-различно)

Р: Бихте ли нарекли филмите си автобиографични?

ККД: Искам да кажа, че аз действително не съм като Ханг Ги от Bad Guy. Но идеята за този филм се зароди от една случка. Веднъж минавах по улица, където се подвизават хора от „подземния свят”. Изведнъж някой ме нападна и без никаква причина ме наби. Това беше по времето, когато изпитвах омраза към хората. Тогава не можах да разбера този инцидент, но исках да се опитам да го разбера. Чрез този филм съм се опитал да вникна в психиката на такива хора и да разбера, кое ги кара да са така агресивни.

Р: Има слухове, че от Холивуд искат да правят римейк на Bad Guy и са Ви поканили за режисьор.

ККД: Аз бих искал Брад Пит да изиграе лошото момче в американска продукция. Но това е само мое лично желание. Никой от Холивуд не се е свързвал с мен и не ми е предлагал нищо.

Р: Аз прочетох за това в статия за Pusan Film Festival от 2001г.

ККД: Мисля, че информацията идва от агента ми. Той ме попита, дали ще приема, ако има такава възможност. И аз казах да.

Р: Единственият амер.филм с тематика като на Bad Guy, за който се сещам е Fight Club (David Fincher, 1999). Вие намирате ли прилика между двата филма?

ККД: За съжаление не съм гледал Fight Club. От това, което съм чувал за него обаче, бих казал, че повече прилича на филма ми Real Fiction- един филм, който е заснет само за 3 часа.

Р: На сайта си www.kimkiduk.com описвате филмите си като „полу-абстрактни”. Какво означава това?

ККД: Концепцията, която следвам при направата на филм, е нещо повече от това да покажа реалността. Към света, който виждаме, се опитвам да добавя нашите мисли и чувства.

Р: Преди да започнете да правите филми сте били художник. В Bad Guy картините на Egon Schiele като че ли играят значителна роля.

ККД: Прекарах 2 години като художник по плажовете на Монтпелиер във Франция. Нямах официални изложения или нещо такова. Просто рисувах и показвах картините си на улицата. Имах и няколко улични изяви в Мюнхен, Германия, където се запознах с творбите на Egon Schiele. Причината да избера неговите картини за филма беше, че на пръв поглед те изглеждат вулгарни и неприлични. Но ако човек се загледа повече в тях, те са доста откровени, показваики хора, обладани от копнеж.

Р: Schiele рисува най-вече проститутки и пропаднали момичета, подобно на героините ви в The Isle, Address Unknown и "Bad Guy". Какво ви впечатлява толкова у жените, продаващи по една или друга причина тялото си?

ККД: Мисля, че жените са едно ниво по-високо от мъжете. Те могат да предложат нещо, от което всеки се нуждае и за което всеки би платил. Повечето хора може би ще се съгласят с мен, че това е така. Но начинът, по който аз възприемам отношенията между мъж и жена, е нещо като проституция, даже и когато никой не плаща пари за това. При трудности между жени и мъже изниква енергия, която управлява света. Това не е универсален конфликт, а по-скоро отражение на кулурни различия. В Европа например отношенията са по-стабилни. Ако гледате европейски филми, те отразяват status quo и различията между мъже и жени са незабележими. Азиатските филми са кървави и изпълнени с насилие, защото конфликтът между мъже и жени все още е много силен.

Р: Bad Guy беше доста силно критикуван, предимно от женската част от публиката. Очаквахте ли го?

ККД: Да, определено. 90% от женските критици даде негативна оценка на филма. Но ако човек се загледа в публиката, 80% от хората, които гледаха филма, бяха жени. Повечето експерти и критици гледат на филма негативно, но обикновената публика е доста по-възприемчива. Тя го разбира. Ако възприемете филма като начин на Ким Ки Дук да направи жените нещастни, няма да можете да го оцените обективно. Но ако го възприемете като показване на проблем, който вече съществува в обществото, тогава може би няма да мразите толкова това „лошо момче”.

Р: В Корея Bad Guy е най-касовият Ви филм досега. Смятате ли комерсиалният успех за творчески провал?

ККД: Успехът на филма се дължи на главния артист Cho Jae-Hyun, който стана известен с един много обичан сериал по телевизията. Приносът за касовия успех не е мой.

zlaty_pet · 3 Януари, 2011

Люси, благодаря за превода на интервютата.

Има какво да научи човек за интересната личност на Ким Ги Док и за възгледите му.

Темата за насилието на мен лично ми е много инересна. Добре, че прави филми човекът...

lussy792000 · 3 Януари, 2011

Злати, благодаря ти за вниманието . Темата за насилието- да,на мен лично ми е много трудно да гледам от неговата гледна точка на насилието. За 2 години успях да изгледам всичките му филми (по един през няколко месеца, че по-бързо не мога да издържа) и пак не мога да се примиря с това, че насилието трябва да е форма на общуване, когато хората имат комплекси. Филмите му ги гледам по-скоро като цялостна картина, без да се замислям толкова над характерите на героите.

В самия Ки Док (аиде и аз ще започна да го наричам така) ми харесва, че е искрен. Не знам друг корейски режисьор или артист да не се притеснява да говори така открито за личния си живот. Освен това е отворен към нови неща, обича да изпробва и се опитва да разбере европейската култура. За последно си бях оставила Crocodile и през цялото време имах усещането, че детето е самият той като дете, а Крокодила е баща му. Не знам защо, но имах чувството, че иска да покаже с този филм душата си на публиката и така да я допусне по-близо до себе си.

има още интересни интервюта с него, ще постна скоро пак някое

ForEverRain · 25 Април, 2011

Люси, и аз ти благодаря за интервюто! Едва сега открих тази тема, а вече изгледах побе пет или шест негови филми. Определено мога да го разбера по -добре сега (но не и да го възприема). Значи наистина е имал травмиращо детство за да реши да прави такива различни филми... със всичко мога да се съглася с него, но само не и с това, че Корея била прекършена нация, това просто отказвам да го повярвам. Корея е една от най-борбените, иновативни и морални държави лично за мен! Насилието над Корея я е направило само по-силна, но не и прекършена. Ким Ки Дук е цял гений, не мога да го отрека, но тук малко е сгрешил... Или по-точно не е сгрешил, защото грешни ходове няма, има само такива които биват опровергани. Надявам се Корейското кино и нация да продължи да опровергава твърдението му.

farfallina · 30 Април, 2011

Този човек е наистина велик!

Другото е бездумие и възхищение..

Трейлър на филма Arirang, който ще бъде представен в Кан.. Отново останах като ударена с твърд предмет по главата..

http://www.youtube.com/watch?v=rSN3p9uWNK4&feature=player_embedded

Arirang

Arirang is

about Kim Ki-duk

playing 3 roles in 1.

Through Arirang I climb over one hill in life.

Through Arirang I understand human beings, thank the nature, and accept my life as it is now.

We are now…

in the terrestrial world lurking with desires,

in the ghostly world lurking with sorrow

in the imaginary world lurking with dreams,

with no beginning nor end,

slowly going crazy.

What is affection that it still remains all around me decaying?

It’s still stuck to the crown of my head, testing my emotions.

It’s still hiding deep within my heart, testing my sense of compassion.

If I didn’t give my heart, they would be bad people erased from memories but if I gave my heart, I couldn’t let them go till the day that I die as despicable people.

Ah…

Arirang

Alright

Let’s mercilessly kill each other in our hearts till we die.

Even today

I hold back as I get angry

I laugh as I get jealous

I love as I despise

And forgive as I quiver with the urge to kill.

Wait

I will kill

Myself, who remembers you.

credit: http://www.beijingischic.com/

През 2011-та очакваме да излезе и нов филм, който ще продуцира и на който ще бъде сценарист. Pежисьор е режисьора на Beautiful - Jun Jae-Hong.

Филма се казва Poongsan, а за главните роли са избрани актьора Yoon Kye-Sang и актрисата Kim Gyu-Ri.

Повече - http://asianmediawiki.com/Poongsan.

lussy792000 · 30 Април, 2011

Тъкмо щях да питам къде се загуби този човек и фарфалина донесе хубавата новина. Започвам още от сега да се подхотвям психически.

ForEverRain, извадено от контекста наистина така звучи, но в самото интервю не го мисли точно така. По-скоро има предвид, че Корея има толкова стари рани, че хората насочват агресията към самите себе си- депресират се, самоубиват се. Ако искаш ще потърся интервюто и ще ти го пратя.

love&peace · 11 Май, 2011

На 13 май в Кан Arirang ще има европейска примиера. Филмът е включен в секцията "Особен поглед", която според мен подхожда най-много на филмите на Ким Ки Док. Конкуренцията е интересна и чакам с нетърпение първите реакции на жури и публика.

ukio · 21 Май, 2011

Zaps:

zlaty_pet · 21 Май, 2011

Честита награда! Убедена съм, напълно заслужена. Нямах никакво съмнение.

Браво и на журито - хората разбират от кино.

farfallina · 22 Май, 2011

Още един кратък поглед над творчеството на този гениален човек и творец.

Фокуса е обърнат към 3 годишното му отсъствие в Кан. На снимката - замислен и скромен както винаги тук.

На който му е по-лесно, може да си обърне статията на руски..

И една статия в http://www.hollywoodreporter.com/review/arirang-cannes-review-188470

Честито и от мен!

През юни на голям екран излиза и Poongsan.

thedemon1238 · 12 Юни, 2011

Aз днес (или по-скоро вчера) изгледах още един негов филм Wild Animals. Въпреки че съм изгледал почти цялото му творчество, отново не бях съвсем подготвен. Пак успя да ме потресе и развълнува. На преден план е поставена отново темата за истинската човешка природа и то в суров вид. Малко депресиращ филм, но си струва. Препоръчвам го, както и другите му стари филми преди 2000ната. Действието се развиваше в Париж, а това, че е от 1996-та му придава някакъв особен чар. Очаквам с нетърпение новите му проекти. Няма ли вече да ги пускат на DVD?

lussy792000 · 14 Юни, 2011

На мен пък този ми се стори най-лекият от всичките му филми. Останах с впечатлението, че разказва за себе си и ако не знаех, че е имало негова изложба в Париж, щях да се замисля дали наистина е рисувал картини, докато е бил във Франция

thedemon1238 · 17 Юни, 2011

Така е с неговите филми. В зависимост от моментното състояние на човек, могат да ни се сторят тежки, леки и като цяло различно вълнуващи. Убеден съм обаче, че ако има филм, който не съм оценил както трябва, мога да го направя в друг етап от живота си.

Изгледах ги вече всички и даже успях да си ги подредя, по това кой ми е харесал повече (за момента).

TOP 15 на ким ки док

1. Birdcage Inn

2. Time

3. 3-Iron

4. Samaritan Girl

5. Bad Guy

6. Real Fiction

7. The Isle

8. The Bow

9. Wild Animals

10.Spring, Summer, Fall, Winter... and Spring

11.The Coast Guard

12.Breath

13.Dream

14.Crocodile

15.Address Unknown

Address Unknown го изгледах последен (преди малко) и може би най-малко ми хареса. Или по скоро си дели последното място с Крокодила. Трудничко ми беше да ги възприема тези филми. Много безнадежни бяха, нямаше никаква светлина. Real Fiction, Wild Animals и The Coast Guard също бяха такива, но в тях усетих нещо специално. Не мога да го обясня точно, просто ме хванаха. В другите му филми, успях да открия малко надежда. Може би защото упорито и подсъзнателно все нея я търся.

farfallina · 19 Август, 2011

Една прекрасна новина за всички, които искат да гледат Arirang и са добре с италианския..

Филма е качен в youtobe на части. Ето линковете:

Като го изгледам, може да му направя тема в секцията за филми..

Благодарности на http://www.asianworld.it/!!!

zlaty_pet · 19 Август, 2011

Като говорим за Ариранг, ето го и поредното признание -

Ким Ги Док е спечелил Голямата награда на Международния филмов фестивал New Horizons в Полша.

mike · 27 Септември, 2011

Руснаците са качили "Ариран" тук Има руски и италиански субтитри.

mackova · 29 Септември, 2011

Руснаците вече преведоха и Poongsan, на който Ким Ки Док е сценарист. Както винаги, бюджетът е твърде скромен, но резултатът пак е за отличен. Много силен филм. Още се учудвам как успява да изкара на показ винаги най-грозното в хората.

mackova · 30 Септември, 2011

Хм, верно, не се сетих, че може да има алтернативно заглавие. Почти навсякъде го изписват като Poongsan. Сори.

Kim Ki Duk (Ким Ки Док)

Recommended Posts

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Join the conversation