bg The Rooftop Prince (2012)

[nasakoto yakata]

Мдаам.

Донякъде беше интересен сериала, но твърде наивен. Първата половина беше добре направена, имаше някакво действие, но след като се разкриха кой кой е сценаристите е трябвало да запълнят оставащите 5-6 серии по някакъв начин.

 

Не знам каква е била целевата група, лично за мен сериала е предназначен за възрастовата група между 10 и 15 годишните, така че не се чудете защо края беше толкова слаб и лишен от смисъл.

[hlytzprytz]

На мен ми хареса, обаче...

 

Не можах да разбера защо Бу Йонг трябваше да се натъпче със сливите, като би могла да изиграе един припадък върху масата и съдържанието в чинията да се разпилее по пода. Принцът да не е прасе та да яде изцапаното от земята.!?

И откъде, по дяволите се взеха цветните "спортни екипи" или по нашенски - шарените анцузи? Те с гардеробите с багажа ли се пренесоха обратно в миналото? Много предвидливи ще да са били в съвремието и са си ходели с куфарите под мишница.

И маските на лицата, когато готвеха в кръчмето, откъде ги свиха?

А иначе батериите на "музикалната кутийка"... Ееее, ам'че от просто, по-просто: POWERFILM USB + AA Solar Battery Charger Предвиливо са си пъхнали едно такова в единия куфар. Щом са сетили за дрешките, маските, МР3-ката, колко му е и зарядно да си вземат - "обаче" соларно!

Питам аз: къде са джипа, лаптопа, телефоните и тоалетната чиния...

 

[zdrav4eto76]

Честно да си призная, по ми е кеф да ви чета коментарите, отколкото да седна и да изгледам последните четири серии. За мен сериалът беше добър първите 7-8 серии, след това ставаше все по-избозен и по-досаден. Жалко, защото имаше някакъв потенциал за сериал, който да се гледа и втори път, обаче, уви, сценаристите не издържаха и за пореден път "омацаха" положението.

[t_lozeva]

 

Аз вярвам в прераждането, но лотуса не е символ на прераждането, а на будизма и чистотата на ума според мен... Това по-горе за семенцето е много точно казано.

 

Според мен нещата наистина не се връзват накрая така както ги тълкувате.. . Това си беше И Гак, който отново се беше прехвърлил в бъдещето.С кралските си дрехи, и прочие.

Е, хубав 20 ти епизод.

,иначе как щеше да знае къде е магазина и за сокчета и двамата щяха да са толкова щастливи при срещата. Двама души които се виждат за пръв път не се държат така, та дори и да са преродени. Така на мен повече ми харесва.

Все пак Те Йонг няма нищо общо с нея и с цялата история която гледахме !

Оставиха ни малко да гадаем и имаше леко отворен финал.

И аз също не можах да разбера защо Бу Йонг трябваше да се натъпче със сливите вместо да ги вземе за вкъщи например и каже, че ще си ги пази.

.

 

 

Леко и комедийно забавно филмче.

 

хареса ми :

" спецкурс по будизъм. К'во му плащаш?"

бонус си е.

 

О, сценария на хлъц беше гениален! жалко че не се разви точно по този начин ,и че JJ не се появи по престилка и намазан със сметана. хубаво щеше да бъде. ...И това "няма значение, тате ,стига да е красива" е добра реплика !

уау,надминахте сериала тука ще падна от смях !

 

 

а двамата много добре си изиграха ролите. Големи сладури.

[papushinka]

Относно саможертвата на Бу Йонг:

Аз намирам достатъчно стабилна логика в това, че се натрови, защото едва ли и се живее:

1. обезобразена за цял живот, да се крие под една маска в епоха и сред хора, които издигат женската красота в тотален култ.

2. без право да обича човека, когото сърцето й повелява, без шанс и тя бъде обичана взамяна. Сигурно не е виждала смисъл в живота си.

3. със семейството, в което явно са отявлени мърши, без грам скрупули. 100% щяха да я погнат, ако им развали плана. Няма да рискуват да им попречи отново.

 

Сигурно и аз да съм на нейно място, и аз щях да се замисля дали да хващам влака...

[thedemon1238]

Дидо в историите за пътуване във времето, обичам да вярвам, че всеки трябва да си живее в собственото време. Затова единствения възможен финал, който да не е тотална боза, беше той да се върне. (Има ли хора които са гледали Il Mare? )Оттам нататъка, трябва да считаме за щастлив финал, това че Те Йонг и Пак Ха все пак се намериха. Те заслужаваха тази среща, която трябваше да се случи в Ню Йорк. Иначе всеки може да си вярва в каквото иска, да търси отговори и да се успокоява както намери за добре. Такива сме хората, за добро или лошо. Дали има прераждания, дали няма, никой не се е върнал да ни каже.

Speedy и аз смятам че Те Йонг е различен от принца. Вярвам че и Пак Ха го знае. Това дали те ще са заедно или ще се разделят, никой не разбира по време на епизода. Но все пак, трябва да сме наивни да си мислим, че тя ще страда цял живот по принца и няма да се влюби отново в друг. А неговото превъплащение от бъдещето, не е чак толкова лош избор и тя най малкото може да му даде шанс. Начинът по който го гледаше и си представяше принца, ме карат да си мисля, че ще го направи. Ние сме отгледани по друг начин, тези вярвания са ни далечни и затова разбирам, че малко хора са склонни да се съгласят с тях. Защо Бу Йонг решава да умре... Може да не вижда друг избор. Тя дори когато умираше, мислеше за семейството си и заради това се преоблече като сестра си. Със саможертвата си, тя се опита да спаси не само сестра си, а и много други хора. Питате ли се, защо самураите се самоубиват след като загубят битката и умре господарят на клана? Тази култура ни е толкова далечна. Всеки би казал, че ако е жив, винаги може да направи нещо. Такова е западното мислене, но там е по-различно.

Аз съм доволен, че поне финала го направиха както хората. За тоновете недомислици преди това, вече говорихме. Филма определено е за деца и свърши като азиатска приказка. Съгласен съм че не отива, на фона на всички безумия, накрая да направят нещо логично. Но пък нямаше ли да е много нагло да продължават с глупостите до края? Поне се смилиха над всички тези, които останахме до самият финал. Както и да е, на мен ми хареса как свърши. Най-вече ми беше приятно да чета всички теории в темата и реакциите на хората. Това е от мен, така че до следващия сериал.

[dido100]

Относно саможертвата на Бу Йонг:

Аз намирам достатъчно стабилна логика в това, че се натрови, защото едва ли и се живее:

1. обезобразена за цял живот, да се крие под една маска в епоха и сред хора, които издигат женската красота в тотален култ.

2. без право да обича човека, когото сърцето й повелява, без шанс и тя бъде обичана взамяна. Сигурно не е виждала смисъл в живота си.

3. със семейството, в което явно са отявлени мърши, без грам скрупули. 100% щяха да я погнат, ако им развали плана. Няма да рискуват да им попречи отново.

 

Сигурно и аз да съм на нейно място, и аз щях да се замисля дали да хващам влака...

 

А нали ако просто разкрие заговора гадното семейство, което я потиска и пречи ще бъде отстранено? И ако няма вариант да стане официална първа кралица то знаем, че винаги има решение на този проблем и пак могат да си се обичат колкото искат и това ще си бъде в реда на нещата и традициите?

А защо не предположим не разкриване постмортем на фактите при връщането на принца, а едно не по-малко логично за подобни сериали решение-връщане в деня преди събитието и възможност за променяне на действието в Чосон? Така и двете двойки щяха да са живи и щастливи. Това щеше да бъде истинският приказен край, за който говори Демона. Вместо това ни натресоха традиционния корейски садо-мазо финал, оправдан с местни суеверия. Като се замисля, в корейските и азиатските сериали въобще умират основно главните герои, докато в останалия свят са достатъчно умни да жертват предимно второстепенните. Затова и е това недоумение какъв смисъл има сериал -уж романтика или романтична драма (това не е ли оксиморон?), в края на който половината, ако не всички, главни герои са мъртви?

А и не всички самураи се самоубиват след загуба.

 

[hotsauce]

на мен определено не ми хареса ...

 

...как завърши. Поне да бяха върнали принца пак в бъдещето, и онзи Те Йонг да беше пукнал, щеше да е много по-добре. Но като цяло сериала много ми хареса.

 

[soulhunter]

Не знам за вас, но аз големи сълзи, голямо нещо пуснах.... Като цяло тази драма стана любимата ми и смятам, че още дълго ще бъде така, но този край беше твърде тъжен за мен.

 

Въпреки, че имах съмнения, че ще стане нещо такова (Пак Ха ще бъде с Те Йонг) ... все пак се надявах сценаристите да ни дадат "... и заживели щастливо". Не мога да кажа, че и така не ми хареса. Нещо ново и различно. Но имам чувството, че винаги когато се сещам за края на тази драма, очите ми ще се насълзяват. Въпреки това да е преродената и любов... той не е същия човек и това ме прави наистина тъжна, защото погледнато по друг начин, те са си чисто и прости разделени и толкос. Но какво да се прави, както прочетох по-горе, и аз искам следващата драма с Мики да е с един хубав и сладникав край, че много ще ми стане иначе. И все пак - това за мен е най-добрата драма до сега.

 

[papushinka]

 

А нали ако просто разкрие заговора гадното семейство, което я потиска и пречи ще бъде отсранено?

 

Момичето дори и преди смъртта си продължаваше все пак да мисли за тях, защото каквито и да са - са и семейство, и предложи плана с размяната за дрехите, за да им даде шанс да се отърват. Де да знам... дали според теб би ги насосила? Вариантите "вълкът сит - агнето цяло"се изчерпваха с фатален край за нея. Хипотетично, може и да е съществувало някакво решение, при което да не се налага да се самоубива, но за мен смъртта й не беше абсурден изход, лишен от всякаква логика => не ме дразни.

 

 

въобще умират основно главните герои, докато в останалия свят са достатъчно умни да жертват предимно второстепенните. Затова и е това недоумение какъв смисъл има сериал -уж романтика или романтична драма (това не е ли оксиморон?), в края на който половината, ако не всички, главни герои са мъртви?

А и не всички самураи се самоубиват след загуба.

 

Имайки предвид какъв процент на самоубийствата имат и сега сред обикновеното население... и те едва ли се мислят за самураи. Различната култура определя коренно различно отношение към смъртта и живота от нашето. И на мен ми направи впечатление отначало, но това не означава, че от тяхна гледна точка не е концептуално издържано.

 

 

 

И аз не припадам по възхита от финала, но по други причини. В крайна сметка всичко опира до това, какво търсиш да видиш, когато гледаш даден филм. Като цяло това, което аз исках и очаквах да видя, го получих.

[yonkaval]

А пък аз изобщо не вярвам,

 

 

че тя ще се влюби в Тае Йонг. И това го показаха последните кадри. Толкова различен човек в сравнение с принца. Който беше много умен, съобразителен и деен. Успя да се превърне от принц в нормален човек, борещ се за компанията и за нея. Със зъби нокти се мъчеше да накаже виновните за смъртта на Тае Йонг и баба му. Влюби се някак неохотно и без да разбере, но накрая обръщаше света, за да я спаси и да сбъдне мечтата й - той и приятелите му, защото вече му бяха приятели, а не богатата й майка и Тае Йонг с парите на компанията - да й спретне мечтания от нея магазин за плодови сокове. Срещу бездейния, мислещ само за рисуването, Тае Йонг? Последният според мен просто няма шанс.

 

Точно затова накрая двамата си разделиха фразата: "Ще те обичам и след 300 години." И тя го видя пред себе си.

Според мен съдбата и на двамата е да са сами във времето си и да се обичат. Та те се ожениха!

 

 

Сериалът ми хареса, гледах го с удоволствие, защото човек по рождение обича приказките.

Затова толкова ми се искаше и финалът да е приказен... Но ни свалиха на земята за няколко минути.

Не съжалявам, че го гледах.

Още веднъж искам да благодаря на преводачките! Чудесни сте!

[dido100]

 

Момичето дори и преди смъртта си продължаваше все пак да мисли за тях, защото каквито и да са - са и семейство, и предложи плана с размяната за дрехите, за да им даде шанс да се отърват. Де да знам... дали според теб би ги насосила? Вариантите "вълкът сит - агнето цяло"се изчерпваха с фатален край за нея. Хипотетично, може и да е съществувало някакво решение, при което да не се налага да се самоубива, но за мен смъртта й не беше абсурден изход, лишен от всякаква логика => не ме дразни.

 

за съжаление, твоята конструкция почива на сценария, който от своя страна още в тази част е пълен с огромни логически дупки и в нормалния живот такива неща не стават. Излиза, че Бу Йонг е най-голямата (и единствена) светица в Чосон, съвършена и телом и духом. Това е само предположение на сценария и може да бъде променяно по всякакви начини в угода на действието. За съжаление цялата схема на сценария лежи върху това излъскано и идеализирано предположение. Самият развой на събитията в нормална обстановка по никакъв начин не би помогнал на заговорниците.

Смъртта на принцесата е изключително тежко престъпление и никой не би си позволил да не разследва подробно причината за това, Защото в случай на убийство това вече е посегателство срещу короната и държавен заговор. Оправданията, че не може да се направи това поради някакви традиции са си чисти глупости-когато се касае за сигурността на короната никой владетел не би се спрял пред нищо. Веднага биха разбрали чий е трупът и целият заговор би се разкрил за нула време. По такъв начин желанието на Бу Йонг да спаси семейството си с преобличането вече изглежда смешно и безсмислено.

Просто един слаб сценарий се опитва да запуши огромните пробойни в логическата си конструкция с морализаторски кръпки съшити със свръхидеализирани псевдофилософски конци, изсмукани от пръстите. Това е най-простото обяснение.

Сериалът трябва да се гледа като приказка. Не трябва да търсим логика в действието, защото това убива всяка приказка.

И когато дойде моментът за приказният щастлив край, сценаристът реши да прави корейски финал с труп и да създава логическо обяснение за това.

Е, нама как да стане, след като в цялата приказна конструкция дотогава логиката е отсъствала. Затова последната серия си е бесмислена жалка кръпка и доказателство за некадърността на екипа, правил сериала. Да вземат да гледат "Арабела", щом не знаят как се прави приказен сериал.

[Li ~Asia~]

Финалът ми показа, че явно не съм разбрала правилно сюжета отначало.

През цялото време аз залагах, че това е история за любовта, която не познава границите на времето и пространството и може да просъществува напук на тях.

Затова и така силно симпатизирах на двойката И Гак - Пак Ха. Считах, че тя е смисловия център на сериала и всички действия на героите трябва да са насочени към съхраняването й.

 

Оказа се, че това по-скоро е история за любовта, която е предопределена от съдбата, която ще се случи и ще събере две души независимо от обстоятелствата.

Предречената, но неосъществена в миналото, обич между И Гак И Бу Йонг разцъфна с нови сили между И Гак и Пак Ха, накрая не завърши трагично с раздялата им, а отрки ново начало в Тае Йонг и Пак Ха. Любовта между тези две души е вечна, връзката между тях не може да приключи - те винаги ще се намират и ще познават любовта един в друг и това ще им носи утеха.

 

Мислех, че И Гак/ Тае Йонг е душата, която получава втори шанс, за да опознае щастието и поправи несправедливостта. Оказа се, че и тук грешах -

съдбата направи всичко, за да може Бу Йонг да получи справедливост и възмездие. И Гак остана самотен в миналото, но не всичко е изгубено, защото вече бе убеден, че за любовта му има бъдеще в лицето на Тае Йонг - "Ще продължа да те обичам и след 300 години".

Хареса ми как накрая всичко се въртеше около загадката и отговорът й, който, между другото, не позна никой.

Лотусът = Бу Йонг. Като и беше отнето правото да бъде обичана - Бу Йонг не живя пълноценно и даде живота си, за да защити любовта си ( тя живя, за да умре), но чрез смъртта си, тя изпрати Принца в настоящето и така извоюва втори шанс за любовта си (умря, за да живее).

 

 

Това, което аз считам за важно, е посланието за любовта, което финала на историята оставя. Не съм изисквала от нея никога да е реалистична, беше ми ясно това още като прочетох синопсиса на драмата. Заради емоционалното въздействие, много сладкия каст ( главната двойка, които бяха повече от прекрасни екранни партньори, чосонската F3, дори Сена и Тае Му) и красивата история, оценявам драмата като успех.

Поздравления за този пост, Папушинка! Много ми харесаха мислите ти!

Според мен като цяло пътуването във времето и преоткриването на Пак Ха и И Гак може да се тълкува от различни гледни точки.

И Принцът получава шанс да опознае истинската си любов, и Бу Йонг /Пак Ха/ има възможността да я изживее пълноценно. Признавам си бях твърдо ЗА двойката Пак Ха-И Гак. Такава химия, такова чудо, такива взаимоотношения отдавна не бях виждала. И двамата имат много силни характери и искаха да се наложат, но накрая заради любовта си бяха готови на компромиси и се подкрепяха безрезервно. Честно казано, комбинациите И Гак-Бу Йонг, Пак Ха- Те Йонг не ги виждам, тъй като са различни като характери и винаги единия ще е доминиращ във връзката. Това вече няма значение, тъй като знаем как свършиха нещата.

 

Разсъждавате доста прагматично и очаквате реалистичен край на драма с фантастичен сюжет? Мисля, че сценаристите се справиха доста добре с последния епизод. Естествено не може да се угоди на различните очаквания, но само заради края не е правилно да се отрича целия сериал. В края на краищата, "Една птичка пролет не прави".

 

Не виждам защо постъпката на Бу Йонг да е нелогична, при положение че всички сме гледали корейски исторически сериали. За тогавашния човек на първо място е кралят /или престолонаследникът/ и семейството. Бу Йонг се жертваше за принца /в същото време и нейния любим/ и семейството си, на което в никакъв случай няма да му се размине, ако се разкрие заговора. А при евентуално доносничене на Бу Йонг за плана, със сигурност и тя ще бъде екзекутирана, защото предателите в Чосон се избиват до девето коляно.

Естествено има и по- хитри варианти Бу Йонг да попречи на Принца да яде от отровните сливи, но може би тя вижда изход в саможертвата си. На практика цял живот момичето служи на сестра си, която й отне всичко. Отдалеч наблюдава любимия, който пък не й отвръща. Какъв е смисълът да продължава този безрадостен живот? Да не говорим, че от писмото й си личи, че тя вярва в преражданията и евентуално има надежда за следващия си живот.

 

[papushinka]

Дидо, дай да вземем да приключваме задочния спор и да сядаме да се напиваме направо. Друг изход от тази ситуация, като гледам, няма. Няма смисъл да си лаем покрай оградите.

Ти сега мен ли се опитваш да убедиш, че Бу Йонг е постъпила глупаво, или нея?! Аз нямам проблем с изходните постановки в сценария, защото многократно съм отбелязвала, че колкото и да е съшито с магически конци положението, мен ми допада историята и успявам да намеря някаква вътрешна логика, присъща за развитието на механизмите вътре в него. Извадена от контекста на конкретния сериал, тя увисва, както казваш ти, но аз спокойно мога и да не задълбавам до там и да се наслаждавам на епизодите. Ти изтъкваш проблем и аз посочвам 3 механизма за с справяне с този проблем, които намирам в сценария. Ама после те не ставали, защото извън сценария губят почва. Еми, ок, така е, да. Ама извън сценария и филмът го няма.

Не твърдя, че сериалът е перфектен, просто казвам, защо ми харесва въпреки слабите брънки и как аз намирам обяснение за тях. Не мисли, че ти споря, защото искам да те убеждавам, че и на теб трябва да ти харесва или да ти се струва логичен.

[mam4e]

Драмата отговаря точно на жанра романтична комедия.Имаше ли комедия-да имаше ли романтика-колкото щеш.Темата-за вечната любов"За сьрцата що се любят и смьртта не е раздяла".Многократно използвана тема вьв изкуството вьобще.Но тук използвана по друг начин и то много добре.Освежена с прекрасната игра на главните актьори,които бяха искренни и им личеше.Потдьржащите персонажи бяха сьщо перфектни.Така се е полчила една доста добра драма.Ако още не сте я гледали-ГЛЕДАЙТЕ няма да сьжелявате.

[parab]

 

На мен ми се иска да вярвам, че всъщност това, което изживяха принца и Пак Ха, доведе накрая до разпознаването на образа на принца в Те Йонг. Той каза, че ще я помни дори и след 300 години, затова ако искаме да продължим приказката, истинският Те Йонг се повлия от спомените на своето минало превъплъщение . Ако принцът не беше преживял всичко в бъдещето, той нямаше да открие любовта, така че това повлия на неговия съвременен двойник да си "спомни" толкова бързо.

 

 

Четейки изводите дотук, мисля, че драмата постигна голям успех с края, тъй като всеки успява да намери (за съжаление и да не намери ) това, което би го удовлетворило като край.

[kandala]

На мен сериала ми хареса по редица причини.

На първо място Мики, който наистина се развива като актьор и Се На - това момиче беше приятната изненада за мен. Красива, перфектна в лошия си образ. Джи Мин си я знаем, малко състарена ми изглеждаше, но в никакъв случай зле. Сладурка е тя. Актьора в ролята на Те Му - допадна ми как вложиха щипка лудост в образа му, иначе ми изпростяваше като дребен, алчен негодник... Не знам, просто ми допадна яростния му поглед в боя... (задача - да му науча вече името).

И "големия финал"... Именно последните две серии ми харесаха най-много. Много емоционални, наистина. Признавам, че си поревах порядъчно.

Края, какъвто го бяха сътворили, е най-логичния. Само дето тази дума, няма място точно в този сериал. Да кажем най-подходящия край. Без разводняване и излишно захаросване. Силен и на място. Някак бях настроена за нещо подобно, очаквах го и не се разочаровах.

Разбира се мнението е лично. Виждам, че на мнозина именно края не им се нрави, но колкото хора - толкова и мнения, нали Радвам се, че все още можем да се наслаждаваме на чисто корейски драми, че както е тръгнало, напоследък са на изчезване, май, май.

ОСТ-а също мн. добър.

 

И пак да кажа - който търси логика, пак да помисли преди да го гледа. Така де, след скок от 300 години напред-назад във времето, в кой джоб се крие логиката?

Хаха, сега се сещам и за тавана - от две стаички, каква голяма мансарда направиха, брей... Корея много напред с пространствено-времевите измерения

[lilibini]

Както и по-горе бях писала, сериала много ми хареса, по-различен е от всичко останало, което съм

гледала до сега. Това е една красива история за голямата любов, която не знае граници, не е във

времето и е предначертана от съдбата.Актьорите не просто изиграха ролите си, а ги изживяха.

Логика и истинност аз не търся в сериалите - аз съм си в действителността и искам поне за малко

да изживея някакви по-други и по-силни емоции. А тук си ги имаше в излишък. И според мен края

си е напълно логичен,

много ми е жал за принца, остана си в самота, далеч от любимата, но

нямаше как да остане в настоящето.

Все пак на Пак Ха и бе отреден от съдбата Те Йонг, но по независещи от тях събития, не можаха

да се стрещнат в Америка. А накрая, когато все пак се срещнаха, тя видя в негово лице И Гак, все пак

носят една душа.

 

Това несъмнено е най-добрата роля на Мики и с Пак Ха бяха страхотна екранна двойка. А музиката

беше невероятна!

Аз тази дорама си я нареждам сред най-любимите наред с Тайната градина.

[allisan]

Ще бъда кратка...НЕВЕРОЯТНА ДРАМА! Не съжалявам за нито една секунда прекарана с тази вълшебна приказка. Дори финалът,който в никакъв случай не исках да е "тъжен" ме накара да остана не само със сълзи на лицето,но и с една широка усмивка!

[frozen flower]

Интересен ми е на мен сериала, но едно не схванах: от тоя таван какъв мезонет направиха, така ли не им останаха малко парички да купят една пералня, че горката Пак Ха се смля да пере на крака )))))))))